Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?

  • 55 958
  • 119
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 52
Здравейте, с мъжа ми сме заедно от много години, даже имаме и брак. При нас несгоди те идват от това, че аз обичам щопинга (в нормални граници бих казала )а той по-цени парите.Не бих казала, че е стигнат, той се лишава от нещо за да може аз ,и дъщеря  ми да покриваме нуждите си.аз имам нужда от вреве на време да се от пусна, и си признавам повече харча от него.И това води до дрязги между нас.Иначе изкарваме почти еднакви доходи

Здравейте, Rozalin,

Не знам дали имате общ бюджет, но след като имате почти еднакви доходи, обсъдете заедно как да разпределите разходите си  - тези, които са общи и тези, които са лични за всеки от вас. Най-вероятно и за него е важно Вие и дъщеря Ви да сте доволни, а нуждите ви - покрити и вярвам, че заедно ще намерите най-правилното решение, което да устройва и двамата! Simple Smile

Успех,
Петя

# 106
  • Мнения: 52
Здравейте,
Когато започнах да се срещам с мъжа ми той беше просто прекрасен, когато през средата на бременноста ми стана коренно различен човек ( по това време почина и баща ми). Просто е мъка да съм с него, той нито ме уважава, нито ме цени, не ми обръща внимание, обижда ме, сексуален живот нямаме, просто имам чувството, че съм тук само за да гледам детето и домакинствам. Има страшно много неща още, но ще стане много дълго. Като цяло майка му му е на първо място ( тя живее с нас) , след това детето, мен ме няма никъде. Нито има какво да си кажем, нито нищо. Не знам какво да правя, когато се опитвам да говоря с него, той не иска и казва, че това което казвам са глупости и спира да говори въобще с мен. На всичкото отгоре и замина командировка за 4 месеца в чужбина, без въобще да си идва. Имам чувството, че нито му пука за мен, нито за детето. Все няма време, все е изморен, все не може. Като си беше тук през почивните дни главно си седеше в друга стая и си цъкаше на телефона. Обмислям развод, но наистина се надявам да има начин да си останем семейство, благодаря Ви! 😊

Здравейте, poppy67,

Бих препоръчала преди да обмислите идеята за развода да си дадете - сама на себе си - някакъв период от време, в който да положите усилия и всичко възможно, което е по силите Ви, за да възвърнете връзката си, както е била в началото. Без приказки, само с промяна в поведението и действията. Започнете да уважавате себе си повече, да се цените повече, да защитавате мнението си повече и да вярвате повече в него. Станете интересна сама на себе си. Обещайте си, че за този определен период от време ще дадете най-доброто от себе си, ще бъдете най-добрата версия на себе си. Бъдете с отворени сетива през това време и за това дали има някаква промяна при него. Ако няма, то вероятно развода е най-доброто, което можете да направите, след като сте опитала преди това всичко възможно. Като мине този период от време, който сте си дала на себе си, отново опитайте да поговорите с него. Все пак, нищо не е на всяка цена и ако Вие сте единственият човек, който се бори за тези отношения, какво бъдеще биха имали те?

Пожелавам Ви много любов и успех,
Петя

# 107
  • Мнения: 145
Добър ден, много бих искала да споделя за отношенията със свекърва ми. Знам че много жени имат подобен проблем, но при мен е основен в живота ми и не мога да се справя. Имаме проблеми от ден 1. Начина по който аз я виждам е, че тя е тип човек, който винаги съм избягвала. Всичко й прави впечатление и я дразни, как ям, какво ям, как изгелждам, какво правя. За толкова години това, което виждам от нея е, че това е "основно забавление". Да седне на пейка, да обсъди какво говорят хората, какво правят и колко са зле. Според мен тя е много негативна и съм много напрегната в нейно присъствие. Променям се много и не мога да се контролирам, страшно съм нервна. Освен че тя обича да звъни по хиляди пъти на ден на сина и дъщеря си, по големия проблем е в това което казва. Влияе пряко на моя начин на живот, много пъти я хващам как лъже. Няма как да стоя далеч от нея, заради дъщеря ми. Тя няма приятели и основния й проблем съм аз и това как я деля от синя й и внучка й. По мое мнение на един или два месеца тя стои поне седмица с нея. Като аз я оставям почти през цялото време с нея и не виждам къде е проблема. По Великден бяхме 3 седмици заедно. По Коледа 2 седмици в тях. Като се роди малката 2 седмици. Сега беше отново седмица тук. И още пъти по за кратко. Освен това създава проблеми между мен и мъжа ми. Нервите ми не издържат около нея.
Искам да кажа, че имах друга сериозна връзка и живеех 2 лета с родителите на тогавашния ми приятел и с майка му бяхме в прекрасни отношения. Тя все още се интересува от мен, въпреки дългите години които минаха. Търся път към свекърва си, но вече психически не искам да се свържа с нея. Изпитвам гняв и се променям много. Не мога да контролирам емоциите си.

    # 108
    • Мнения: 52
    Здравейте историята ми е следната, имам дете на 11г.отгледах го сама, преди две години и нещо се запознах със съпруга ми, обикнахме се, сключихме брак, всичко беше добре, опитахме преди година за бебе, неуспешо завърши бременността,опитахме отново, в момента съм бременна в 9та седмица, но виждам от известно време държанието на мъжа ми е отвратително спрямо сина ми, все за нещо се блещи, дразни ме и мен, да не говорим, че семейството му не е особено впечатлено защото не им играя по свирката ( да карам мъжа ми да прави каквото искат те, да е роб без почивка) и така, не знам как да се справя с тази ситуация, вече нямам желание да живея с този човек, семейството му и то има едно особено държание, в началото всичко беше идеално, като всяко начало разбира се, накратко това е моята история без всички подробности

    Здравейте, Marinela00,

    Поздравявам Ви за силата и борбеността по време на отглеждането на сина Ви!

    Помислете върху следното - как се държеше той със сина Ви преди да забременеете, беше ли по същия начин или не, кое беше различното? Можете да попитате съпруга си (ако все още не сте) дали има нещо, което го притеснява във връзка с детенцето, което чакате, поговорете си заедно за това кой как възприема бременността Ви, има ли и какви са вашите бъдещи тревоги, опитайте се да разбрете кой какви страхове има, кой какви притеснения има занапред. Бъдете открити и честни, вероятно има нещо, което е провокирало тази промяна в държанието му, но ние с Вас можем само да гадаем.
    Не знам дали живеете заедно с неговото семейство, но обърнете внимание на неговата реакция и позиция, когато семейството му се държи по-особено с Вас - той защитава ли Ви, подкрепя ли Ви? Това е доста показателно. Вярвам, че заедно ще намерите отново път един към друг.

    Пожелавам Ви успех,
    Петя

    # 109
    • Мнения: 52
    Здравейте.
    Искам да споделя това което ме мъчи отскоро време.
    Става въпрос за отношенията със съпруга ми!
    Преди време ме остави бременна и замина да се забвлявя предложи ми да отида с него но просто ме беше страх защото карах много тежка бременост но въпреки това той ме остави и отиде да се забавлява. Чувствах се много зле и под влияне на нерви като прибра му казах, че искам да се разделим защото се чувствах изоставена от него с тежка бременост. Мина се време и пак се управихме. Но през цяла съжитесъво той ме държеше на страна от всичко не споделяше с мене решаваше си сам нещата вимаги катого се върштаха родители му той ставаше друг човек Постояно ме тормозеше психически псуваше ме обождаше ме с много грозни думи само дето не ми е посяягал.Роди ни се детенцето с надеждата че вече няма да прави така но уви не спря всеки ден намираше за какво да се държи лошо с мене обиди псувни а аз ми ставаше гадно и нямаше ден в кой аз да не съм разплакана. Преди празниците в спор ми каза че отношенията ни вече са се променили но все твърдеше че ме обича много и не може без мен и детето но яено  това е било една голяма лъжа. На 25 декември родителе му пак бяха се прибрали.  И винаги се стигаше до раздели когато те се приберат. Искаше да взема детето да го води при родните си но той беше понастинал малко и ме беше страх да го води и почна да ме обижда копеле мръсно и т..н. И замина и ни остави с детето съответно той си отиде в тях два дни не ме потърси дори да пита за детето. И аз съм кълбо от нерви от дата която остави мен и две месечното ни дете постояно съм претеснена ме спирам да рева само лоши неща са ми в главата че ще ми вземе дете и т.н. Днес ми заяви че е категоричен и че се разделяме реигирах много емоционнална защото аз го обичам много и не мога да си преставя живота без него въпреки хилядите уби. Не знам как да се събера да да продължа напред без него и мисълта без него ме натъжава много. Моля ви за съвет защото ми е страшно много тежко. Благодаря ви предварително

    Здравейте, Mimaaaa5656,

    За съжаление всяка раздяла е болезнен и тежъж процес за партньорите и изисква своето време и отработване, за да се премине през нея по пълноценен начин.

    Решението, което той е взел, най-вероятно много Ви наранява, но също така от разказа Ви проличава, че и по време на връзката Ви сте била многократно наранявана и пренебрегвана от него - "Постояно ме тормозеше психически псуваше ме обождаше ме с много грозни думи". Всъщност, търсейки хубавите и щастливи моменти за Вас в тези отношения, почти не откривам такива, дори напротив. Това ме кара да предполагам, че може би в тази ситуация раздялата е по-добрия за Вас и детенцето изход, дори и в началото да не мислите така и да Ви се струва обратното. Помислете за себе си и детето в дългосрочен план и си представете дали бихте издържали следното: "всеки ден намираше за какво да се държи лошо с мене обиди псувни а аз ми ставаше гадно и нямаше ден в кой аз да не съм разплакана".

    Дайте си необходимото време, грижа и любов към себе си и след време вероятно ще оцените и погледнете на тази ситуация по различен начин и ще видите ползите за Вас и детенцето Ви.

    Пожелавам Ви успех,
    Петя Г.

    # 110
    • Мнения: 52
    Здравейте! За съжаление дойде и моят ред да се включа. Студентка съм и съвсем случайно се запознах онлайн с млад мъж, който реши да продължи образованието си в моята специалност и да вземе дипломата си. Помогнах му с нещо дребно относно курса ни и това доведе до 5 часов чат, говорихме си за доста неща, паснахме си. След това започнахме и по телефона да си говорим по час, понякога два часа вечерно време. Да уточня, че тогава все още не се бяхме видяли на живо. Усети се едно привличане, той ме караше да се чувствам по различен и специален начин, а аз му давах малко цвят на ежедневието. След това ми сподели че е доста зает мъж, работи и учи едновременно и това изпива цялото му време, а и не се чувства пълноценен за връзка в момента, имал вътрешни конфликти със себе си които има нужда да разреши. Аз приех всичко това , мислейки си че и двамата ще си дадем някакво време да обмислим нещата тъй като не бяхме и от един град. В същото време водихме доста бурни разговори и взаимно усетихме че сме доста привлечени един от друг. Сподели ми че е склонен да планира бъдеще с мен. Дойде и моментът на нашата среща, пристигнах в неговия град и запазих хотел за две нощувки и той дойде. Прекарахме си чудесно, спахме заедно, всичко изглеждаше прекрасно. И изведнъж, на следващия ден ми казва че времето което ми отделя е твърде много и няма да се получат нещата между нас. Аз бях готова да го чакам, и аз не се чувствах готова за връзка, но той дори не поиска да даде шанс на двама ни да се видим още няколко пъти. Аз го приех средно тежко, той се разплака защото не искал да ме наранява. Не знам как успях да харесам толкова много мъж със който почти 2 месеца само говорихме по телефона. Разделихме се и сега периодично си говорим по телефона, той каза че ако аз съм съгласна , може да бъдем "приятели" или поне хора които си дават подкрепа. Усещам че има интерес от негова страна към мен, но не поиска да ни даде шанс. Вече два пъти заради връзки бил провалил шанса си да се върне към университета, мисли че сега ще се случи същото. Чувствам се зле, много се привързах към него. Моля за съвет.

    Здравейте, Kayahnna,

    Много е интересна динамиката в отношенията Ви и от разказа си проличава взаимен интерес, привличане и дори  сходни бъдещи цели. Всичко това е добра предпоставка за връзка, но, за съжаление, не винаги е достатъчно, за да се случи тя.

    Струва ми се, че това, което Ви е казал в началото, че "не се чувства пълноценен за връзка в момента, имал вътрешни конфликти със себе си които има нужда да разреши" е знак, че този човек действително не е готов за връзка и не може да предложи тази ангажираност. Често причината за това е свързана с чувството на СТРАХ от отношения. Мъжете, които изпитват този страх обикновено се оттеглят в момента, в който усетят, че връзката започва да се развива и сякаш "бягат" или "дават назад" без видима причина или проблем.

    Относно идеята да бъдете "приятели или поне хора, които си дават подкрепа" - ако все още има сексуално привличане по между Ви, то тогава е много трудно това да сработи, да не кажа дори невъзможно. 

    Все пак, можете да му покажете, че държите на него и че, подобно на него, за Вас също са важни университета и образованието, че не смятате да ги пренебрегвате, но и че те по никакъв начин не пречат на връзката Ви и обратното. Двете неща са различни и не са взаимно изключващи се, т.е. спокойно могат да съществуват едновременно, стига обаче и двамата да си позволите това. Ако само един от Вас си го позволява, за съжаление, не е достатъчно. Поговорете и изяснете позициите си, но ако той все още не се чувства пълноценен за връзка, повярвайте му и продължете напред, докато не срещнете мъж, който се чувства пълноценен, готов, и за който образованието не е спирачка за отношенията.

    Пожелавам Ви успех и късмет,
    Петя

    # 111
    • Мнения: 52
    Живея в Англия с приятеля ми. Само двамата сме, семействата ни са в България. В момента чакаме дете. Заради вируса съм си вкъщи от март месец, само той работи. Тук нямам приятели. От месеци ежедневието ми е едно и също - вкъщи, телевизия, домакинска работа и ходене до магазина ( развлечението ми). Приятеля ми се прибира всяка вечер уморен, не говорим много защото иска да си почива и понякога казва да спра да дудня, а той си играе на плейстейшън или си пише с колеги и приятели на телефона. Аз едвам го дочаквам за да мога да си кажа две думи с някого защото цял ден съм мълчала...Само той ми е тук, единствения ми човек, но понякога имам чувството, че съм сама. Когато се караме ( а то е поне по веднъж в почивните му дни), винаги той е прав и ме разплаква, дори и да искам да кажа нещо, то се обръща срещу мен и пак излизам виновна за всичко, за това предпочитам да мълча. После си плача сама. Страх ме е, че това ще повлияе на бебето и гледам да се успокоявам някак си, но сама е трудно. А той си вика, крещи, обижда и после се захваща да си прави нещо и след това му минава и се извинява, колкото да не съм нацупена и сърдита. Обаче на мен не ми минава бързо. Понякога се чудя какво правя тук, как ще живеем заедно занапред, как ще си гледам бебето и ме е страх когато се роди какви ще ни бъдат отношенията.... Изобщо чувствам се депресирана и не знам какво да правя. Няма на кого да кажа, за това пиша тук. Страх ме е и че ще се депресирам още повече след като родя (до месец). Много го обичам, обаче понякога характера му е много труден, не знам как да се справям 😕 Мисля си за караниците, за това, че нямам приятели и с кого да говоря, за пандемията, за това, че близките ми са в България и дори не са ме виждали бременна и скоро няма да успеят да дойдат и да си видят внучето, за еднообразното ми ежедневие от месеци, за това, дали ще се справя с бебето... Изобщо, не се чувствам добре. Много се надявам да е от хормоните и да ми мине, обаче не съм сигурна 😔

    Здравейте, alex2710,

    Разбирам притеснението Ви и трудната ситуация, която описвате. Първо бих искала да започна с това, че въпросите, които си задавате са изключително ценни и отговорите им могат да бъдат много полезни за вас - "Понякога се чудя какво правя тук, как ще живеем заедно занапред, как ще си гледам бебето...". Отговорете си честно и откровено на тях, аз бих добавила и още няколко неща, върху които да помислите:

    - Каква беше първоначалната причина за заминаването Ви там, защо решихте да предприемете тази крачка? Това решение Ваше ли беше или на приятеля Ви?
    - Фокусирайки се върху предимствата и ползите от престоя там, кои са нещата, които Ви дава това място, какво получавате, какви са плюсовете, какво можете да научите там?
    - Споделяте, че имате Ваши близки в България, което означава, че все пак не сте напълно сама и имате с кой да си поговорите, макар и от разстояние (да, разбира се, че не е същото като да са физически до Вас, но все пак тези хора съществуват и са част от живота Ви, и вероятно също биха се радвали да Ви чуват и виждат по-често (дори и през камера). Спомнете си за всички Ваши приятели, които сте имала през годините, с кои от тях бихте искали да се чуете отново? Или искате да намерите нови такива в Англия?
    - "Само той ми е тук, единствения ми човек, но понякога имам чувството, че съм сама" - това усещане е наистина много болезнено, особено когато го изпитваме с най-близкия до нас човек. Но нека се фокусираме върху това какво все пак може да се направи и как все пак тази ситуация може да се подобри за Вас или промени напълно, защо не? Аз бих препоръчала да опитате вместо да чакате той да направи нещо в тази посока, Вие да вземете нещата в свои ръце и да се опитате да направите Вашия сосбтвен живот и престой там по-интересен. Когато това стане и Вие започнете да се чувствате доволна, ангажирана с приятни за Вас дейности, това би се отразило и на поведението на приятеля Ви, който вероятно ще започне да проявява интерес към Вас повече, защото Вие ще се превърнете в интересна жена с интересен живот, който ще провокира и неговия интерес и любопитство.
    - Колкото и банално или изтъркано да звучи - в днешно време социалните възможности са повече и по-достъпни от всякога, благодарение на интернет и социалните мрежи! Българските общества в Англия са много и са добре развити, просто е нужно малко усилие от Ваша страна да потърсите такива, съществуват различни групи на майки в Англия, групи на българи в Англия .... Има много и различни начини за намиране на нова среда.
    - "Само двамата сме, семействата ни са в България" - последвайте примера на приятеля си, неговото семейство също не е при него в Англия, но той контактува с колеги и приятели...
    - Помислете кои са нещата, които Ви е приятно да правите или които Ви е било приятно да правите преди бременноста, или преди години! Какво Ви вълнува, какво обичате да правите? Помислете дали и как е възможно да подновите тези дейности под някаква форма, доста неща са ограничени, но и много са възможни дори и в условията на локдаун.
    - Вашето детенце е най-големият Ви стимул и смисъл - да промените ситуацията, така че Вие да се чувствате добре или да излезнете от нея, ако тя не е това, което искате.

    Пожелавам Ви много любов, успех и сила,
    Петя Г.

    # 112
    • Мнения: 52
    Здравейте, надявам се да ми помогнете.
    Ситуацията е следната: 10 годишна връзка , обичаме се много, работим едно и също (имаме общ бизнес). Той е интересен, прекрасен, силен, умен, възхищавам му се. За него (казвал ми е) аз съм жената която обожава.
    Преди 3 години се бяхме отчуждили много, други неща бяха някакси по важни и ми изневери с моя позната(с над 10 години по малка). Това беше най голямата болка в живота ми, но той я заряза още същия ден, въпреки че тя си посегна, и никога повече нямаше контакт с нея. минахме през този период много трудно , много ме болеше, но той беше много внимателен и винаги до мен, уверявайки ми със всяко действие че  е било грешка, че аз съм най важната за нея. Бяха рай тези 3 години , пътувахме нявсякъде, почивахме, обичахме се, За мен беше като катарзис , аз го приемах като даденост но тогава разбрах,че нищо не е твое изначално, също и любовта, трябва да се бориш и работиш за него, да полагаш усилия.

    Но преди година му откриха сериозна  автоимунна болест, която няма лечение, и лекари в българия и сиптомите все повече се развиват. Уморява се адски много, не работи вече почти , лошо му е постоянно, не спи, болестта е адска. И всичко придружено с отчайващ ужасен песимизъм и депресия от негов а страна. Не иска нишо да правим, да ходим, да пътуваме (още повече сега не можем), по цял ден е вкъши на компютъра или лежи, потънал в адска депресия, Едвам го накарам да отидем до някъде, на ресторант сме били през 2019 , всичко е опасно,заради ковид, ужасно драматизращо, уморен е.
    Паралелно аз се грижа за малкото ми детенце и ми е трудно да осъвмествам грижи за двамата и да работя (фрилансър съм), което допълнително ме изнервя и ставам още по нетърпелива към псотоянните му оплаквания.
    Имаме разговори, в които той ми казва,че аз буквално игорнорирам състоянието(което наистина е така, не го питам как е ) и той се чувства подтиснат и сам .Опитвам се , старая се да съм по състрадателна, но всичко ми идва в повече,
    Искам да го измъкна от депресията, да спре да мисли всеки ден колко му е температурата, как това е сипмтом на мозъчно увреждане и т.н , колко е зле,
    Незнам как да подходя наистина, не ми стигат силите вече,


    Здравейте, скъпа TeodoraBulgari1,

    Изключително деликатна и трудна ситуация за Вас и партньора Ви. Много думи са излишни тук, затова ще се фокусирам само върху няколко неща:

    - "Искам да го измъкна от депресията, да спре да мисли всеки ден колко му е температурата, как това е сипмтом на мозъчно увреждане и т.н , колко е зле" - за съжаление, тези мисли са нещо, през което той преминава и никой не е в състояние да го измъкне от тях (дори и Вие). Вероятно е трудно за приемане, но неговите мисли не са под Вашия контрол и не са Ваша отговорност, но, разбира се, има много неща, които все пак можете да направите за него като например:
    - Да му давате цялата си любов, грижа и подкрепа, да сте до него, когато има нужда от това, за да може той да усеща и да знае, че не е сам, че Вие сте до него и сте готова да се борите заедно с него.
    - За да сте пълноценна в грижите си за него и за детенцето си, е изключително важно и на първо място ВИЕ САМАТА да се грижите за себе си адекватно и да си давате много любов към себе си. Само така ще имате силите и възможността да сте полезна на близките си и да им помагате и вдъхвате надежда, чрез личен пример. Това е изключително силно и мотивиращо най-вече за болния човек, така той се обгражда от пълноценна и подкрепяща среда, което за него е много важно.

    Пожелавам Ви сила, вяра и много любов - към себе си и към близките,
    Петя Г.

    # 113
    • Мнения: 6
    Здравейте!
    Аз и моята половинка сме от 16 години заедно. Обичам го много, още в началото се влюбихме един в друг. В доста ситуации сме на различно мнение, спорим по- често от колкото ми се иска, но може би наистина това подържа пламъка през всичките години. Винаги сме се обичали и винаги сексът е бил страхотен. Споровете идват от там, че мъжът ми е много инатлив, не е толерантен към околните, дори към мен на моменти и така започват скандалите. С това съм свикнала, след всяко сдобряване сме на седмото небе и така до следващият път.
    Не там е проблема.
    Винаги съм била уверена, че той няма да погледне друга, че има очи само за мен и т.н Дори когато съм показвала, че го ревнувам, то е било заради някакви дребни и дразнещи неща, а не защото си мисля, че той е привлечен от друга жена или би имал нещо с нея.
    На кратко цял живот се обичаме, спорим, борим се срещу всичко заедно и горим в любов и страст.
    Обаче....преди няколко дни разбрах, че той ме е лъгал! Той явно беше забравил за това (въпреки, че каза че много му тежало през годините и сега като ми е разказал му олекнало) , защото ми показа в социалната мрежа кого е блокирал и се оказа, че има 10 профила на жена с едно и също име. Тя беше качила в 2 от своите профили снимки с мъжът ми.  Мъжът ми ми разказа всичко (поне така се надявам). Каза, че не е имал нищо  с нея, освен приятелство, че той и неговите приятели са и помогнали след като една вечер видели как един мъж я пребива. И ми разказа една история като от филм. Когато вече нямало с какво да и помогнат и се сбогували тя  му казала, че го харесва и иска да са двойка, опитала се да го целуне но той я отблъснал. Казал и че гледа на нея приятелски, че има семейство, което обича и че съжалява, ако тя е изтълкувала погрешно неговата помощ.( Каза ми, че  преди този момент не е усетил тя да се държи по различно от приятелски и не знае как изведнъж и  е хрумнало това.)  И тогава тя решила да качи снимките, за да му отмъсти и да се разделим, като от тогава в продължение на 5 години постоянно го е преследвала от различни профили в социалните мрежи.  (Знам, ясно е, че момичето не е добре с главата, но ако той не и е дал повод защо прави всичко това?!)
    Снимките ме притесняват защото има  1, в която са гушнати в леглото. (мисля си и ... ако е имал нещо с нея, не може да е толкова глупав да се снима, ... все пак не се знае какво може да стане, ако се разделят?!) И не знам аз ли съм пълна глупачка и му вярвам, като ми казва, че е гледал на нея като на по- малка сестра, изпитвал е нежност като такава и не му е минавало през акъла да има нещо с нея, различно от приятелство.  А на въпроса "Защо се е снимал с нея?" ми каза, че тя искала да има за спомен снимки. Каза ми и, че след като се е усетил как могат да ми повлияят тези снимки като ги видя, я е накарал да ги изтрие, но тя отказала и "той нямало как да я накара да го направи" ?!
     Ако ме лъже и сега, защо ми каза и неща, които няма от къде да науча (именно за това му повярвах на всичко, което разказа), а знае че ще ме разстроят. Оказа се, че  едно от момчетата и намерило квартира в град, близо до неговото село. И моят мъж я е разхождал в града да и покаже къде какво има и т.н  Разказа ми, че вечерта ходили на дискотека и дори  е останал да спи в същият апартамент - В друга стая и нищо не се  е случило, дори не подозирал, не знаел кога на нея и е хрумнало, че могат да имат нещо повече. Случилото се с опита за целувка е на следващият ден. Тогава са се видели за последно.
    Не знам на какво да вярвам. Той като говори му вярвам, но се оказа че съм му вярвала и преди, когато ме е  лъгал. Да, имах съмнения, че нещо крие, но не съм подозирала какво. Предполагах, че някой от приятелите му си е довел приятелка и той знаеше, че това ще ме вбеси.
    Чудя се каза ли ми истинатата ?!
    Аз му повярвах на историята, но.... съм много наранена от тези лъжи и това, че е отделял токова внимание на това момиче (обичам да танцувам, а не сме ходили на дискотека от  10 години, поради една или друга причина и сега разбирам, че е завел някаква друга).
    Знам, че нямаше от къде да знам, че е останал при нея да нощува. Ако не ми казва истината защо ми разказа това. Много неща не ми даават мира и не знам какво да правя!! Обичам го, знам че и той ме обича, но не мога да повярвам, че толкова време ме е лъгал. А той сам каза, че ако не съм разбрала, че има нещо не знаел дали някога щял да ми разкаже. 
    Разказа ми, отговори на всичките ми въпроси и помоли повече да не говорим на тази тема. Каза, че иска да забрави забрави -- заради себе си, защото тогава са му се случили много лоши неща, после и тя му е оказвала психически тормоз като му е пишела и звъняла от различни профили. Ту го е изнудвала, че ще ми прати снимките, ту го е молела да и помогне, че и сега била в същата ситуация като от преди години. Иска да забрави и заради мен, защото  се чувства много виновен като знае как се е подиграл с доверието ми и помисляйки, че ако си бяхме разменили местата той нямал да реагира така като мен. 
     П.П: От доста време не се бяхме карали, бяхме на седмото небе, като меден месец. И изведнъж научих това. Хем ме боли, хем ме е яд, че зареди нещо преди 5 години си развалихме щастието.
    Какво да правя? Не мога да обясня с думи колко излъгана се чувствам. Винаги съм му имала пълно доверие. Той е моят живот. Всичко бих направила за него и това не са просто думи!!! Много ме боли, много.... Не съм подозирала, че би направил такова нещо и да го крие толкова дълго време.

    Последна редакция: вт, 24 авг 2021, 16:06 от Polinnka88

    # 114
    • Мнения: 16
    Здравейте аз съм на 36 години със съпругат ми сме от 19 години заедно имаме две деца преди една година разбрах че мъжат ми е имал връзка с друга жена не съм сигурна колко дълго но така мисля че била дълга връзка опитвам се да не мисля за това но все това ми е в главата  просто съм много разочарована от него защото съм дала всичко от мен .Той сега се старае отношенията да ни тръгнат по добре но аз когато не ми обърне внимание веднага се сещам какво е направил как другата я търсеше по тел а мен не незнам как да продължа опитвам се но гнева  и болката ми е голяма моля дай те ми съвет

    # 115
    • Мнения: 52
    Здравейте аз съм на 36 години със съпругат ми сме от 19 години заедно имаме две деца преди една година разбрах че мъжат ми е имал връзка с друга жена не съм сигурна колко дълго но така мисля че била дълга връзка опитвам се да не мисля за това но все това ми е в главата  просто съм много разочарована от него защото съм дала всичко от мен .Той сега се старае отношенията да ни тръгнат по добре но аз когато не ми обърне внимание веднага се сещам какво е направил как другата я търсеше по тел а мен не незнам как да продължа опитвам се но гнева  и болката ми е голяма моля дай те ми съвет

    Здравейте, Daniela Vasileva,

    Съчувствам Ви за случилото се! Наистина е много трудно да се продължи напред след предадено доверие.
    Добрата новина е, че има какво да направим, за да си помогнем и облекчим поне малко болката и горчивината от изневярата..

    На първо място препоръчвам:
     - Да признаете пред себе си правото да се чувствате гневна и предадена и да го показвате. Не се опитвайте да прикривате емоциятта на болка и разочарование, а я изразявайте с Вашия съпруг. Важно е той да е съпричастен с тези Ваши емоции, за да може да е част от процеса и да Ви помогне да се справите с тях.
    -  Когато имаме предадено доверие, моята препоръка е не да го "поправяме", а да започнем да го изграждаме ОТНАЧАЛО, тъй като то вече е разрушено. Това е нещо, което се прави от двама ви като започнете да сте открити, прозрачни в комуникацията и честни. За да бъдете такива един с друг, е важно да бъдете първо верни на себе си и честни със себе си относно това кой какво иска, кои са вашите приоритети и още и още...
    - Говорете, говорете и пак говорете. Прсвете го така сякаш започвате връзката си от самото начало, опознавайте нуждите си, предпочитанията си.

    Също така не става ясно как сте разбрала за тази изневяра - той ли ви каза? Важни ли са за Вас детайли като например колко време е продължила тази връзка или дали изобщо е имало връзка и какви са били неговите намрения към тази жена, защо е приключила тази връзка, кой я е прекратил. Това са детайли, които вероятно ще бъдат болезнени за Вас, но с оглед на изграждане на доверието може да бъдат полезни и да ги изговорите. Също така наблюдавайте неговото поведение - дали той показва, че държи повече на Вас, дали се старае, дали се опитва да Ви спечели отново доверието и ако да, помислете дали сте готова да му дадете отново шанс.

    Запомнете също, че, когато се доверяваме, ние винаги поемаме риск това доверие да не бъде оправдано, но пък ако изобщо не се доверяваме, ние винаги ще изпитваме липса на щастие и неудовлетворенст, губейки енергия в това вечно да се съмняваме и подозираме другия.

    Поздрави и успех,
    Петя

    # 116
    • Мнения: 52
    Здравейте!
    Аз и моята половинка сме от 16 години заедно. Обичам го много, още в началото се влюбихме един в друг. В доста ситуации сме на различно мнение, спорим по- често от колкото ми се иска, но може би наистина това подържа пламъка през всичките години. Винаги сме се обичали и винаги сексът е бил страхотен. Споровете идват от там, че мъжът ми е много инатлив, не е толерантен към околните, дори към мен на моменти и така започват скандалите. С това съм свикнала, след всяко сдобряване сме на седмото небе и така до следващият път.
    Не там е проблема.
    Винаги съм била уверена, че той няма да погледне друга, че има очи само за мен и т.н Дори когато съм показвала, че го ревнувам, то е било заради някакви дребни и дразнещи неща, а не защото си мисля, че той е привлечен от друга жена или би имал нещо с нея.
    На кратко цял живот се обичаме, спорим, борим се срещу всичко заедно и горим в любов и страст.
    Обаче....преди няколко дни разбрах, че той ме е лъгал! Той явно беше забравил за това (въпреки, че каза че много му тежало през годините и сега като ми е разказал му олекнало) , защото ми показа в социалната мрежа кого е блокирал и се оказа, че има 10 профила на жена с едно и също име. Тя беше качила в 2 от своите профили снимки с мъжът ми.  Мъжът ми ми разказа всичко (поне така се надявам). Каза, че не е имал нищо  с нея, освен приятелство, че той и неговите приятели са и помогнали след като една вечер видели как един мъж я пребива. И ми разказа една история като от филм. Когато вече нямало с какво да и помогнат и се сбогували тя  му казала, че го харесва и иска да са двойка, опитала се да го целуне но той я отблъснал. Казал и че гледа на нея приятелски, че има семейство, което обича и че съжалява, ако тя е изтълкувала погрешно неговата помощ.( Каза ми, че  преди този момент не е усетил тя да се държи по различно от приятелски и не знае как изведнъж и  е хрумнало това.)  И тогава тя решила да качи снимките, за да му отмъсти и да се разделим, като от тогава в продължение на 5 години постоянно го е преследвала от различни профили в социалните мрежи.  (Знам, ясно е, че момичето не е добре с главата, но ако той не и е дал повод защо прави всичко това?!)
    Снимките ме притесняват защото има  1, в която са гушнати в леглото. (мисля си и ... ако е имал нещо с нея, не може да е толкова глупав да се снима, ... все пак не се знае какво може да стане, ако се разделят?!) И не знам аз ли съм пълна глупачка и му вярвам, като ми казва, че е гледал на нея като на по- малка сестра, изпитвал е нежност като такава и не му е минавало през акъла да има нещо с нея, различно от приятелство.  А на въпроса "Защо се е снимал с нея?" ми каза, че тя искала да има за спомен снимки. Каза ми и, че след като се е усетил как могат да ми повлияят тези снимки като ги видя, я е накарал да ги изтрие, но тя отказала и "той нямало как да я накара да го направи" ?!
     Ако ме лъже и сега, защо ми каза и неща, които няма от къде да науча (именно за това му повярвах на всичко, което разказа), а знае че ще ме разстроят. Оказа се, че  едно от момчетата и намерило квартира в град, близо до неговото село. И моят мъж я е разхождал в града да и покаже къде какво има и т.н  Разказа ми, че вечерта ходили на дискотека и дори  е останал да спи в същият апартамент - В друга стая и нищо не се  е случило, дори не подозирал, не знаел кога на нея и е хрумнало, че могат да имат нещо повече. Случилото се с опита за целувка е на следващият ден. Тогава са се видели за последно.
    Не знам на какво да вярвам. Той като говори му вярвам, но се оказа че съм му вярвала и преди, когато ме е  лъгал. Да, имах съмнения, че нещо крие, но не съм подозирала какво. Предполагах, че някой от приятелите му си е довел приятелка и той знаеше, че това ще ме вбеси.
    Чудя се каза ли ми истинатата ?!
    Аз му повярвах на историята, но.... съм много наранена от тези лъжи и това, че е отделял токова внимание на това момиче (обичам да танцувам, а не сме ходили на дискотека от  10 години, поради една или друга причина и сега разбирам, че е завел някаква друга).
    Знам, че нямаше от къде да знам, че е останал при нея да нощува. Ако не ми казва истината защо ми разказа това. Много неща не ми даават мира и не знам какво да правя!! Обичам го, знам че и той ме обича, но не мога да повярвам, че толкова време ме е лъгал. А той сам каза, че ако не съм разбрала, че има нещо не знаел дали някога щял да ми разкаже. 
    Разказа ми, отговори на всичките ми въпроси и помоли повече да не говорим на тази тема. Каза, че иска да забрави забрави -- заради себе си, защото тогава са му се случили много лоши неща, после и тя му е оказвала психически тормоз като му е пишела и звъняла от различни профили. Ту го е изнудвала, че ще ми прати снимките, ту го е молела да и помогне, че и сега била в същата ситуация като от преди години. Иска да забрави и заради мен, защото  се чувства много виновен като знае как се е подиграл с доверието ми и помисляйки, че ако си бяхме разменили местата той нямал да реагира така като мен. 
     П.П: От доста време не се бяхме карали, бяхме на седмото небе, като меден месец. И изведнъж научих това. Хем ме боли, хем ме е яд, че зареди нещо преди 5 години си развалихме щастието.
    Какво да правя? Не мога да обясня с думи колко излъгана се чувствам. Винаги съм му имала пълно доверие. Той е моят живот. Всичко бих направила за него и това не са просто думи!!! Много ме боли, много.... Не съм подозирала, че би направил такова нещо и да го крие толкова дълго време.

    Здравейте, Polinnnka,

    Разбирам болката Ви и благодаря за споделянето. Много е тежко и болезнено, когато човекът, на който сме се доверили напълно, предаде доверието ни или ни накара да се съмняваме в него.

    Прави ми впечатление, че въпреки близостта и любовта по между ви има много обърканост, много неизвестни, колебания между това да повярвате или не, много противоречия, което е напълно нормално предвид това, което споделяте.

    Ето някои насоки от моя страна:

    - Какво го е накарало чак сега да сподели?
    - Забелязвали ли сте някаква промяна в неговото поведение през времето, в което (както вече знаете) е пракарвал с нея?
    - "Винаги съм била уверена, че той няма да погледне друга, че има очи само за мен и т.н" - дали е възможно някой да ни гарантира нещо подобно или като цяло да има гаранция, че това никога няма да се случи?

    - "тогава тя решила да качи снимките, за да му отмъсти и да се разделим, като от тогава в продължение на 5 години постоянно го е преследвала от различни профили" , "след като се е усетил как могат да ми повлияят тези снимки като ги видя, я е накарал да ги изтрие, но тя отказала" - все неща, които ни насочват към опит за манипулация и психически тормоз...

    - "има  1, в която са гушнати в леглото" - как се е случило това, ако той я е възприемал като сестра? Били са гушнати така, както брат прегръща сестра си или не?

    - "А той сам каза, че ако не съм разбрала, че има нещо не знаел дали някога щял да ми разкаже.  " - а Вие как разбрахте? Усетихте ли нещо различно и нетипично в неговото поведение като отчуждение, липса на комуникация, някаква друга промяна у него?

    - "тогава са му се случили много лоши неща, после и тя му е оказвала психически тормоз като му е пишела и звъняла от различни профили. Ту го е изнудвала, че ще ми прати снимките, ту го е молела да и помогне" - Обсъдете как се е справил с този тормоз, какво му е помогнало да се справи и да издържи толкова много години.

    Струва ми се, че вашите отношения имат потенциал, но само ако между вас има откритост и прозрачност, тогава може да се гради доверие, което препоръчвам да започнете да градите ОТНАЧАЛО, тъй като то вече е разрушено. Това е нещо, което се прави от двама ви като започнете да сте открити, прозрачни в комуникацията и честни. За да бъдете такива един с друг, е важно да бъдете първо верни на себе си и честни със себе си относно това кой какво иска, кои са вашите приоритети. Вярвам, че можете да се справите и че с помощта на близостта, която сте изградили, ще успеете да изградите отново доверието по между си. При нужда, потърсете съдействие от специалист.

    Поздрави и успех,
    Петя

    # 117
    • Мнения: 16
    Здравейте аз съм на 36 години със съпругат ми сме от 19 години заедно имаме две деца преди една година разбрах че мъжат ми е имал връзка с друга жена не съм сигурна колко дълго но така мисля че била дълга връзка опитвам се да не мисля за това но все това ми е в главата  просто съм много разочарована от него защото съм дала всичко от мен .Той сега се старае отношенията да ни тръгнат по добре но аз когато не ми обърне внимание веднага се сещам какво е направил как другата я търсеше по тел а мен не незнам как да продължа опитвам се но гнева  и болката ми е голяма моля дай те ми съвет

    Здравейте, Daniela Vasileva,

    Съчувствам Ви за случилото се! Наистина е много трудно да се продължи напред след предадено доверие.
    Добрата новина е, че има какво да направим, за да си помогнем и облекчим поне малко болката и горчивината от изневярата..

    На първо място препоръчвам:
     - Да признаете пред себе си правото да се чувствате гневна и предадена и да го показвате. Не се опитвайте да прикривате емоциятта на болка и разочарование, а я изразявайте с Вашия съпруг. Важно е той да е съпричастен с тези Ваши емоции, за да може да е част от процеса и да Ви помогне да се справите с тях.
    -  Когато имаме предадено доверие, моята препоръка е не да го "поправяме", а да започнем да го изграждаме ОТНАЧАЛО, тъй като то вече е разрушено. Това е нещо, което се прави от двама ви като започнете да сте открити, прозрачни в комуникацията и честни. За да бъдете такива един с друг, е важно да бъдете първо верни на себе си и честни със себе си относно това кой какво иска, кои са вашите приоритети и още и още...
    - Говорете, говорете и пак говорете. Прсвете го така сякаш започвате връзката си от самото начало, опознавайте нуждите си, предпочитанията си.

    Също така не става ясно как сте разбрала за тази изневяра - той ли ви каза? Важни ли са за Вас детайли като например колко време е продължила тази връзка или дали изобщо е имало връзка и какви са били неговите намрения към тази жена, защо е приключила тази връзка, кой я е прекратил. Това са детайли, които вероятно ще бъдат болезнени за Вас, но с оглед на изграждане на доверието може да бъдат полезни и да ги изговорите. Също така наблюдавайте неговото поведение - дали той показва, че държи повече на Вас, дали се старае, дали се опитва да Ви спечели отново доверието и ако да, помислете дали сте готова да му дадете отново шанс.

    Запомнете също, че, когато се доверяваме, ние винаги поемаме риск това доверие да не бъде оправдано, но пък ако изобщо не се доверяваме, ние винаги ще изпитваме липса на щастие и неудовлетворенст, губейки енергия в това вечно да се съмняваме и подозираме другия.

    Поздрави и успех,
    Петя
      Благодаря ви за отговора попитах те ме как съм разбрала един ден му звъна телефона екрана на телефона беше надолу и аз обърнах и видях женско име и се започна лъжите . А дали ми е важно за подробности да важно ми е защото ако аз знам подробности ще мога да преценя  дали  е била сериозна връзка и дали си заслужава нашата връзка а не да се лъжем а за мъжат не ми помага с нищо прави се че нищо не е станало това е незнам какво да правя  но все пак ви благодаря

      # 118
      • Мнения: 10
      Здравейте. Отдавна имам проблеми и изпадам в дупки. Аз съм осиновена от бебе и когато навърших 5 години решиха да ми го съобщят. Въпреки, че не са ми родни майка и баща винаги са се грижили за мен, но аз постоянно имах страхове, че ще им писне да се грижат за мен и ще оставят, не споделях с родителите ми проблеми за да не ги натоварвам и да не им писне от мен. Затворен човек съм. Като малка децата ме тормозеха, после и в гимназията имах проблем защотото не пиех, не пушех, не ходех по заведения. Ако не си като другите те се държат лошо. Тогава майка ми ме заведе на лекар и ми изписаха ататакс, защото всеки ден ме болеше глава и повръщах. След гимназията нещата се успокоиха, но уви попаднах във връзка с човек, който беше лош с мен. Няколко години след това попаднах на настоящият ми приятел, но понеже е доста по-голям родителите ми неискат да го виждат и да се запознаят с него.Той не е бил женен, родителите му и близките му ме приемат добре като съм при него. Баща му също ме покани да живея там. Родителите ми Постоянно ме наричат боклук и курва и сипят обиди а аз съм имала само двама мъже в живота ми до сега. Може би ме обиждат така защотото не съм родно дете или какво? 6 години вече така кавги и обиди. Родителите ми са на по 75 години и живеем заедно. Помагам за много неща тъй като са възрастни, но не го оценяват. На скоро майка ми получи тежка кардиологична криза и неискаха да я приемат в болница но един добър лекар помогна и я приеха. Много се депресирах. Това се случи преди около месец. Тя вече се стабилизира, но аз не съм.
      Грижа се и помагам въпреки нейното държание и неразбиране към мен. Имам проблем със съня от малка, но след изписването на майка ми имаше период да не спя 5 нощи. Ходих на невролог. Даде ми мелатонин, ремотив. Аз имах от майка ми диазепам и ксанакс. Взимала съм и преди за по няколко вечери,но рядко. Проблемът е, че и те не ми действат и не ме успокояват. Чувствам се в безизходица, изморена психически, разкъсана между моя живот и този на болните ми родители.. В крайна сметка няма да се откажа от своя живот и от човека който ме прави щастлива заради кефа на родителите ми. Нямам самочувствие, нямам желание за нищо, иска ми се имам поне един спокоен ден без проблеми. Спокоен човек съм. Събирам несправедливости и обиди и след време избухва в агресия, когато чашата прелее. Удрям стената или хвърлям нещо и след 5 минути ми минава. Това сякаш е единственият ми протест и израз на недоволство които проявявам. Напоследък и тази ми черта изчезна и всичко насъбрано си остава в мен. Дори мямам енергия да се ядосам и да изкарам емоцията навън.
      Как да спра да живея в притеснения и как да направв така че родителите ми да приемат приятеля ми или поне малко от малко да има разбирателство?

      # 119
      • Мнения: 12
      Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
      Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.

      Общи условия

      Активация на акаунт