Страх ли ви е от старостта?

  • 41 560
  • 1 108
  •   2
Отговори
# 315
  • Мнения: 2 930
Животът започва с раждането. Има хора, вкиснали се на 20. Обикновено точно тези, които си броят бръчките и белите косми. Има хора с дух, с присъствие, с любов към живота, такива които няма да се крият вкъщи, щото видиш ли са намерили нова бръчка, а ще излязат и ще го живеят този живот. Ще се глезят и ще се грижат за себе си от любов към самите себе си, а не от ужас, че остаряват и не са опънати. Има тънка разлика между двете неща, явно не всички я виждат.
А парцалките са страст и на мен, но вече знам кое е моето и кое не и не притрепервам от новия тренд.

"Няма нищо по-печално от живота на жени, които са умеели само да бъдат красиви." (Фонтане)

# 316
  • София
  • Мнения: 62 595
Животът не започва с раждането. Това, че юридически се смята моментът на раждането (по-скоро първата глътка въздух), биологически не важи. Бебето е живо още преди да се роди - сърцето бие, всички останали органи работят, само белите дробове не са се разгърнали. Дори юридически има случаи, при които се смята, че плодът е жив.

# 317
  • София
  • Мнения: 38 424
Аз нещо съм се вкиснала напоследък, даже кила съм качила, така че трябва да си измислям занимания, да се глася и да излизам.

# 318
  • Мнения: 2 930
Аз нещо съм се вкиснала напоследък, даже кила съм качила, така че трябва да си измислям занимания, да се глася и да излизам.
Има и такива моменти, само лудите са вечно весели.
Всички сме качили покрай седенето вкъщи - чудо голямо! Кила се свалят, акъл не идва. За пет кила отгоре няма да си скапвам живота, я!

# 319
  • Мнения: 2 303
.  Трябва ли да е накичен като коледна елха и нахилен като напушен и да кръстосва света, за може околните да признаят, че му се живее?
В ерата на социалните мрежи сме, как да не трябва. Там, в мрежата всички пътуват, подържат висок стандарт и водят щастлив и интересен живот.......за да се харесат на околните. Даже и да не ти хареса, важно е какво ще кажат другите. Ценности, времена, нрави.....
Случвало ми се е да ме питат, защо си вземам отпуск след като няма да ходя на почивка или екскурзия.....сякаш друга опция не е възможна.
Налагат се едни стандарти и ако не си там, в клишето, като масата от хора си аут.
Анди, както винаги задаваш един въпрос,  но той е толкова "на място" и поне мен ме кара да си отговоря.

# 320
  • София
  • Мнения: 62 595
Затова на фейса не качвам имиджови неща. Който ще ме харесва, ще ме хареса такава, каквато съм. Това в някаква степен е и тест към другите.

# 321
  • Мнения: 2 303
Ако каже, че "другите" не ме интересуват ще звучи, че съм асоциална, а  това не е така(въпреки че нямам фейс и Инстаграм). Но тази прекалена показност понякога ми идва в повече. За мен е важно да живея така, както ми харесва и каквато потребност имам(без да преча или да натрапвам мнение). Крайна сметка това е моят живот и го изживявам аз, а дали на Пенка и Драгана не им харесва и мислят, че трябва да е друго яче си е техен проблем.

# 322
  • Мнения: 10 993
Ми то в крайна сметка на всеки живота си е негов и си живее както му харесва. На мен ми харесват имиджови неща, не бих си взела отпуска ако няма да пътувам или нямам някакъв проблем за решаване, просто така да не правя нищо не ми е опция. Страх ме е от старостта и си го признавам, нали за това е темата.

# 323
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубавото на отпуската е, че докато колегите се гърчат да бачкат, човек прави нищо. Wink Да се размаже от мързел.

# 324
  • Мнения: 2 303
Взимам си отпуск за да презаредя батериите и да изляза от работна среда, график и надпревара с времето. Дали ще ходя някъде "за имидж", ще се ровя в градинката на двора, ще лежа на плажа - все е почивка и релакс от монотонното работа, вкъщи. Идеята ми беше, че всеки по различен начин усеща живота и че няма универсално хапче за всички.

# 325
  • Варна
  • Мнения: 289
На мен започна също да не ми пука, ще навърша 40 след месец.Ясно е, че няма как да изглеждам както на 25, още повече, че нито спортувам, нито внимавам какво хапвам...Ето това е, което човек трябва с времето да промени,  не само заради остаряването,  а заради здравето си.Дано се преборя с навиците си Grinning

# 326
  • София
  • Мнения: 17 591

 Прострени един до друг и мълчаливи. Чувствуваш живота, който минава през тебе като река. Шеметен бяг. А тялото — устремена лодка…

— Колко е часът?

Даваш си сметка: чудновато пътешествие.

„О, мой любими!“ С отметната глава, с разбъркани коси, като извадена от вода, тя се вкопчва в него. От съня или от любовта жената излиза с тоя кичур коси, залепен на челото, с разстроено лице, като измъкната от морето.

— Колко е часът?

Хе! Защо? Тия часове минават като малки провинциални гари — полунощ, един часът, два часът, — отхвърлени назад, загубени. Нещо се изнизва между пръстите, което не може да се задържи. Да остарееш, не е тежко.

„Много добре си представям какъв ще бъдеш с бели коси и кротко застанала до тебе, аз, твоя приятелка…“

Да остарееш, не е тежко.

Но тоя похабен миг, това отложено спокойствие и тая далечина, ето това е уморително.

# 327
  • Мнения: X
Мен не ме е страх от моята старост, а от старостта и по-скоро смъртта им..

# 328
  • Мнения: 14 413
Не, не ме е страх, просто се чувствам на 18.

# 329
  • Мнения: 5 819
Да, страх ме е от старостта и не искам да се набръчкам, нагърбя и също така страх от болките по мускулите, ставите, кръста и гърба, които ще се появат, като неизбежен резултат от старостта. Аз съм вече над 30 години и съм се запътила към 40-те години. Страх ме е също, че нищо не съм направила в моя живот, а старостта вече "чука на вратата ми". Знам, че като мина 40 години, силите ще ми отслабнат и все по-малко неща мога да върша.

Общи условия

Активация на акаунт