Здравейте, не знам дали е правилната тема, нито намерих подобна, пък и ми се иска да разбера дали нещото, което ме чопли, не се е засилило като чувство, вследствие епидемията. Предстои ми местене в родния ми, малък град, не по мой избор, временно, вероятно до края на лятото или октомври, ноември. Досега живеех няколко години в съседния по-голям и по-оживен, където са и приятелите ми. Наложи се местене, заради Ковид... Знам, че е за малко и, че е най-добрия вариант в момента и, че също си има и позитиви, ноо... сякаш колкото повече наближава, толкова повече ме плаши и ми става носталгично и тъжно. По принцип съм скарана с промените, но сякаш сега е изострено. Имам и апетитно предложение от приятелка за морето, но то също не е сигурно пак, заради онова с 19 накрая 
. Има ли и други като мен, които изпитват трудности с промените, понеже край мен повечето са доста адаптивни? Ако имате някакви техники за справяне, споделете на тази бъзла 
, моля.
С поздрав,
!
. Има ли и други като мен, които изпитват трудности с промените, понеже край мен повечето са доста адаптивни? Ако имате някакви техники за справяне, споделете на тази бъзла , моля.С поздрав,
! 
. 