Дори и когато сме на борсата,т.е получаваме обезщетение за безработица?
- Публикувана: 28 май 2020, 22:25 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2021, 21:49 ч.
Как живеете с минимална заплата?
Чета по-горе за разнасяне на вестници сутрин. Много американски филми се гледат. В Бг. рядко някой се абонира за пресата.
Дадени са и други добри предложения - мартеници, работа на каса в магазин. Изработка на бижута или плетене на вълнени чорапи и продаването им онлайн, шиене на многократни чанти за пазар. Все нещо се измисля, ако се търси с желание и се мобилизират всички идеи и ресурси. Може не всяка идея да работи, но все някоя ще проработи. Вие познавате средата си, както и уменията си.
Пак се сетих за приказката, че сития на гладния не вярва.
И това вероятно го има, но понеже имам позната безработна, която не иска да работи какво да е - в канцелария, на бюро ѝ е мечтата. Тя продавачка в квартално магазинче не можела. Входове да чисти? Ама как изобщо ѝ се предлага такова нещо? Тя била млада, да не е някоя баба, та да мете входове. Образование средно, гимназия. Езиците от училище, компютър, колкото да потърси я грим, я някакъв страхотен крем. Млада жена, предлагане никакво, но претенции много. Съжалявам, но вече дори не съчувствам. Та в тоя смисъл, хубаво дават момичетата всякакви идеи, пък авторката на темата да си решава какво евентуално би могла или не би могла да прави. Но, когато човек наистина е в затруднено положение, не се поставя в позицията на избиращ, а се хваща нещо да върши.
Добре. Какво предлагате Вие? Да седне и да чака до безкрайност на тази повече от скромна сума и всеки път да й се свива сърцето в магазина с детето й или да се стегне, да си ритне сама един отзад и да запретне ръкави сама да се измъкне от тази дупка?
Ако ще на улицата щях да продавам сурвачки за Нова Година. Ръчни играчки за елха. Мартеници във фейсбук. Домашен хляб да пече и доставя. Чистачка в офис, във вход на блок, в магазин вечер.
Пак казвам, излишно е да се хващаме за конкретния пример, защото никой не познава ситуацията, уменията и наличното й време.
Ако ще на улицата щях да продавам сурвачки за Нова Година. Ръчни играчки за елха. Мартеници във фейсбук. Домашен хляб да пече и доставя. Чистачка в офис, във вход на блок, в магазин вечер.
Пак казвам, излишно е да се хващаме за конкретния пример, защото никой не познава ситуацията, уменията и наличното й време.
Labrex, и аз имам позната, която по времето на първия локдаун кършеше ръце, че остана без работа. Позната и предложи да чисти входа. Аз буквално я хванах за ръка и отидох с нея. Два пъти чистих с нея в началото, ами не ще и това е.
Винаги е мрънкала, че взема малко пари, но и не се помръдва да направи нещо. Тя е точно от тия, дето си чакат мечтаната работа.
Винаги е мрънкала, че взема малко пари, но и не се помръдва да направи нещо. Тя е точно от тия, дето си чакат мечтаната работа.
Прости и мързеливи хора.
Чистя пет входа, 400 чисти пари месечно. Аз си ги намерих, без фирма. Макс три часа на вход за чистене, по веднъж седмично, след работа.
А почнах само от нашия преди две години, и мисля да разраствам бизнеса, хаха, има хляб в тая работа.
Ако можех да плета, щях.
Чистя пет входа, 400 чисти пари месечно. Аз си ги намерих, без фирма. Макс три часа на вход за чистене, по веднъж седмично, след работа.
А почнах само от нашия преди две години, и мисля да разраствам бизнеса, хаха, има хляб в тая работа.
Ако можех да плета, щях.
Мен точно мрънкането ме дразни. Парите не стигат, работа нямало, в Бюрото по труда някакви курсове предлагали, това по-преди, сега едва ли правят такива, ама за какво и били, конкретно моята позната имам предвид и се отнесе нанякъде в мечти как искала да работи в канцелария на бюро. Ама какво ще изработи там не знам, пък като гледам, канцелария до канцеларията и бюрата седят празни. Други познати имам, по на две и три места работят и не придирят или да капризничат, но конкретната дама не можела. А също позната аптекарка точно входове мете известно време, просто се наложи. Разведе се, деца имаше, само заплатата явно не беше достатъчна. И тя сравнително млада жена, не е баба, но това не ѝ пречеше. Та си е до човека според мен.
Минаха празниците,ошушках се до последно ,а борса чак към средата на мисеца...Само ние ли сме така,пууу направо вече ми писна.Само в провинциалните ли градове хората едва свързват двата края...Почвам вече да се замислям да се преместя в голям град...Кандидатсвах за помоща за Ковид,но си мисля,че няма да ме одобрат...Отчаях се...И ми тежи,детето като каже може ли нещо от магазина и аз все да казвам нямаме парички...Свива ми се сърцето....Извинявайте ,че мрънкам но да си излея мъката...