Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Децата, а и възрастните винаги си намират оправдание, ако нещо не знаят или не са направили. Начукване на канчето и зубрене няма да помогнат, особено по математика.  Напротив. А разбиране на проблема и допълнително работа с учител ще помогнат. Навиците за учене би трябвало вече да са изградени до пети клас, едва ли само това е причината. Детето досега се е справяло и си е учило, другаде е проблема.

   Аз пък се чудя, защо никой родител не се оплаква, че детето му не го бива по физическо например. Че не може да играе волейбол, не може да скача на въже, не може да бяга, скача... Всички се оплакват основно за математиката, чат-пат някой език. А честно казано, от математиката в живота (ако не станеш учител по математика, или някоя професия, която е тясно свързана с това), ти трябват основните неща - събиране, изваждане, умножение, деление, малко дроби, лице на основни геометрични фигури - квадрат, правоъгълник (да си сметнеш колко плочки, боя, тапети... ти трябват за ремонт). Лихва, сложна лихва също, проценти. Много по-често, почти всекидневно, се налага да си в добро физическо състояние - бързаш за метрото,  качваш стълби, клякаш и ставаш по няколо пъти на ден за нещо от по-ниски места... А кога ти трябвт логаритми, квадратни тричлени, диференциални уравнения, интеграли, теореми... Аз не се сещам. Голяма драма, голямо чудо - детето не може да решава така ненужните неща. Ами, ако учителят е на място, все ще намери как да изпитва и пише 3. Една туба от 5 литра, колкото и да я опъваш, разтягаш и напъваш, повече не можеш да налееш. Капацитет му се вика.
   На кръст ги разпънахте родителите и детето. То мързеливо и безотговорно, те немарливи към незаинтересовани. Ами да набляга на другите неща, които му се отдават.
   Като изключа ученическия и студентския период (когато по някакви причини си налагат някои да вървят срещу себе си) за добри оценки, не знам в живота някой да се примирява и пъне на неща, които не може. Не ти харесва работата - сменяш я. Не ти е по мярка половинката - разделяте се. Стискат ти патъците - не ги носиш и т.н. Само в училище и университета се напъваш да се доказваш, че си нещо, което не си. Кому е нужно?
   Знам сега какво ще последва: как математиката е всичко, как развивала мисленето и как без нея не може да се диша едва ли не. Ами, не е така.

Всъщност математическото мислене има връзка с много други неща. Едни от най-важните в живота са: координация, способността за ориентиране, както и разбирането на инструкции и указания и способността да ги спазваш правила. За други неща също отговаря като способността да рисуваш или да танцуваш. Също така математическото мислене е тясно свързано с логическото. Но способността да се решават всички видове задачи от учебници и сборници не е най-важното, освен ако детето няма да става математик или инженер.
За сметка на това са много нужни способността за ориентиране, логическото мислене и способността да разбира и следва инструкции и указания.

На човек,  който казва, че няма нужда да се учи математика,  няма какво да се обяснява......

От първи до към 5-6 клас, ок. Обаче моята дъщеря е 9 клас в момента и никой от нас не разбира и не намира за нужно това, което е в учебника по математика.

На човек, който не разбира какво съм написала, няма какво да се обяснява Аз смятам, че трябва в часовете по Биология, вместо амеби и чехълчета, да се изчучава поне Вътрешната медицина, ама кой ме пита. Милиони пъти по-полезно е, от разните излишни велики математически познания.  Постоянно питам къде в ежедневието си ползваме логаритми, диференциални уравнения, питагорова теорема, теория на вероятностите и, и, и...  така, както се учат - смятаме ги по формули, разписваме ги както в училище, но отговор не получавам. Само - колко е важно да се знаят. Кажете, моля, Къде ги прилагаме тези велики знания? Ако не можеш да решаваш тези задачи, означава ли, че не си жив? Все пак, много велики неща са били построени и открити преди откриването на математическите формули за тях. Как ли? А сега, дори и с великите математически формули и знания, не могат да разберат как са направени.
   Нека всички, които смятат, че детето е мързеливо и смотано, че не иска да решава задачи, му покажат практически, всекидневни приложения (изключвам събиране, изваждане, умножение, деление, дроби, процент и лихва). Така може и да намери смисъл да учи усилено.

Изобщо няма нужда да се учи математика - всеки съвременен телефон има калкулатор.
А питагорова теорема ползва този, който я знае.

По конкретната тема и аз мисля, че момичето има пропуски, които трябва да се попълнят, иначе ще става все по-зле.

Проблема не е кой колко ползва математика днешно време, а това, че детето очевидно има пропуски и нещата ще стават по-зле, защото още в началото има пропуски.  А материалът по математика стъпва на предходния. Математика поне на елементарно ниво всеки трябва да успее да научи, защото както мама Ру е писала има много други приложения и далеч не е само смятане на диференциални уравнения.

Я ми кажи всекидневното приложение на дипломата за средно образование? Не ти трябва всеки ден, трябва ти веднъж за да отидеш да се запишеш в университета. До голяма степен подобно е и с голямата част от материала в училище - трябва ти като необходимо условие за следващото ниво. Съветвам те да попрочетеш някои от темите за училището, ми масово децата в гимназията не знаят какви искат да станат и нещата почват да им се избистрят 10, 11 и 12 клас. Е, при това положение, ако някой не е учил математика, химия, или биология, и чак в 11 клас реши, че иска да стане инженер, лекар или биохимик, как ще се подготви, ако мама още от 5 клас му е приказвала, че от математика, химия и биология няма смисъл, понеже тя лично никога не ползвала нещо по-сложно от калкулатор. Няма да се опитвам да ти обяснявам други неща за развиването на мозъка и уменията да се учи, за латентното познание, което се събужда лесно, ако го има и т.н.
Но ако всичко това ти се струва бошлаф работа, приеми следния аргумент - и най-най-хуманитарно настроеното дете, което още от първи клас е 100% уверено, че никога няма да му трябва математика, трябва да държи НВО за да влезе в добро училище и да си развие таланта в добра среда. А за да се влезе в ЕГ трябва математика.

Именно понеже разбирам какво си написала, няма смисъл да ти казвам каквото и да било....

Имаш правото ти и детето/децата ти да останете на ниво събиране и изваждане, нямам нищо против.

Математиката развива мисленето. Ама то не на всеки е нужно.....

точно по време на това обучение, ролята на родителите трябва да е била още  по-засилена. и мен не ме кефеше всичко да ми минава през ръцете - проверка, обяснение, повторения и т.н.+ работа, но нямаше друг вариант. изключително много се натоварихме, но беше необходимо.
никой не казва, че всички трябва да са математици или първи в хуманитарните науки, но основата трябва да се владее. първо задълженията, после забавленията, друг вариант няма, ако искате детето ви да не остане неграмотно/посредствено. в крайна сметка това е единственото им задължение на този етап.

А защо пък да е наше задължение да се правим на учители по математика?
Впрочем може да владееш математиката и да си абсолютна нула в методиката на преподаване на математика.

ми не, няма нищо задължително. то не е задължително и да възпитаваш детето си да си мие зъбите, обаче след това всички дружно ще си берат плодовете.
имам един колега, който пишеше домашните на щерка си, даже съм му помагала, защото се затрудняваше /явно и на него някой му е решавал задачите /. ами...аз мечешки услуги не искам да правя, сори.

Защото се предполага, че само на теб ти пука за нея. И че щом си я създала искаш най-доброто за нея. И като няма кой друг, ето ти задължение.

Такаааааааааааа. Примери не видях, освен стандартното: Математиката развива мисленето. Кое мислене? Че то и литературата развива мисленето - дава простор на мисълта, подобрява начина на изказване и обличане на мислите в думи (но никой родител не реве, че детето не чете или не може да напише есе). Българският език - грамотност, чиято липса се усеща от километри при зле написано СиВи да речем (често се маха с ръка, че видиш ли, не е толкова важно да пишеш грамотно, нали решаваш задачки безпроблемно). Билогия - най-малкото е познанията, които подрастващитв получават за половото съзряване и конкретно момиченацата за цикъла, който е всеки месец (няма да споменавам какви въпроси съм виждала от големи жени).  История - ако се учи с разбиране, може да се направи извод кои неща не бива да се повтарят и част от тези знания се прилагат пред урните. Химия - и там има доста баласт, но има полезности - да знаеш, че киселина се неутрализира с основа, че могат да те убият тези неща (също почти всекидневно се сблъскваме с киселини и основи). Физика - научаваш как ти работи двигателя на колата поне на теория, токът (не те прави специалист, де). Рисуване - няма връзка с решаването на задачи, развива пространственото виждане, евентуално може да ти помогне да нарисуваш хубава пирамида. Физическо - важно е и то много, защото доброто състояние на тялото зависи не от квадратното уравнение, а от физическото състояние на човек.  Знанията на какъвто и да е език (колкото повече, толкова по-добре), дори няма нужда от коментар. Другите предмети няма да анализирам.
Не знам с какви младежи разговаряте, но да се осъзнаят чак 11-12 клас, говори лошо за тях. Означава, че ги няма никъде като цяло. Още след 5ти клас си проличава кое накъде е. От първи до четвърти повечето са отличници и трябва да съвсем зле, за да не са. В пети, като се запознаят с повечето предмети, става ясно колко е бил надут балона и се стига до ей тия драми: Ама тя/той беше отличник, какво става? Ами нищо не става, то си е било, само че не се е виждало. Учителката на дъщеря ми до 4ти клас е насочена към математиката. Предните ѝ випуски били повечето математици и ходели по състезания, олимпиади. Да, ама нашия випуск се оказаха художници и хуманитарно насочени повечето. Печелеха конкурси за рисунки, разкази, по история и биология. Мъчи ги, мъчи с математиката - не става. Защо вие, математиците не станахте лекоатлети да скачате 210 сантиметра? Защо не станахте писатели, лекари, художници? Защото там куцате и не ви е интересно толкова, колкото математиката. И защото, колкото и да ви напъват, няма да скочите 210 сантиметра, дори и цялата математика да приложите. Ставате инженери, учители по математика или нещо с програмиране.
Детето в пети клас усвоява последното, което му е нужно за живота от математиката - дроби, проценти. Няма да стане математик като тати си. Да си преглътнат гордостта и да го насочат към силните му страни. Защото един ден тях няма да ги има, а детето ще е пропиляло живота си да изпълнява родителски амбиции. Знаете ли колко деца от класа на дъщеря ми не искат да учат това, което учат. Не защото не им се отдава, а защото не го харесват и имат друго на сърце. Но изпълняват родителските желания. Така не става.