На кръстопът

Никога не се обръщай назад.Сама си усетила,че Мунчо те манипулира и се опитва да те изолира.
Не зарязвай приятелките си заради мъж.
Важно е да имаш и своя среда.
Остани с този с когото се чувстваш щастлива ,спокойна и обичана.
Връзката трябва да ти носи радост,а не страдание.

Първият отново те манипулира. Никога не бил обичал така - че вие сте още деца, как да е обичал? Да не са му минали 20 гаджета и 3 брака през ръцете?

Послушай сърцето си. Не носиш отговорност за чувствата на бившия си приятел. Между вас се е появила пукнатина, която се опасявам, че с времето ще расте. Млади хора сте и тепърва ви предстоят любови и срещи, но крайното вкопчване не е добро нито за него, нито за теб.

Какво не разбрахте първият път?! Защо си тръгнахте?! Пак ще си тръгнете!!! И чувство на вина ми звучи смешно, той се е държал ужасно чак паник атаки сте получавали и  вие го съжалявате? Скоро ще си стане какъвто го познавате 
и  пак ще си съберете нещата.

Този първият е психар. По-добре зарежи чувството за вина и го разкарай.

Много слабо устойчиви сте, честно.
Искаш да кажеш, че живееш с него и го играеш малката булка, докато той те манипулира, ти получаваш паник атаки и си търсиш отдушник в нов?
Безумно малка си. Върви си, опитай и виж с други хора как ще е.
Не го обичаш вече, не се насилвай.

Резките промени в поведението,не са нормални...нито са за дълго.
Научи се да не изпитваш вина заради това,което чувстваш и искаш за  себе си.Сега ти е времето да се опознаеш.
Любовта може да я срещнеш и на 20,но тогава нямаше да изпитваш съмнения и да пускаш теми..

Тръгнеш ли си веднъж, не се връщай. Ако ще по корем да се влачи. Хайде сега си събери пак багажа и затвори вратата отвън.

Животът е твърде кратък, за да стоиш с някого от чувство за вина и отговорност. Слушай сърцето си.
Офтопик: за бога, не мисля, че е толкова трудно да го научи човек тоя правопис и кога се пише й или и. Това ''чувства, който са взаимни'' и ''мой приятелки'' направо боде очите.

Резките промени в поведението,не са нормални...нито са за дълго. и аз така мисля и съм му го казвала и отговора му е: “Е тогава, защо ми даде втори шанс?”

Няколко човека ми казаха, че нали моя приятел е много добър, едва ли ще намеря друг да ме обича толкова. Дали наистина искам да скоча в дълбокото и неизвестното. Дали не е някакво увлечение временно. Но аз наистина се опитах да оправя нещата спрях толкова близък контакт с другото момче, но не става аз все мисля за него. Моя приятел не ме оставя и до тоалетната да отида сама. Казвам, че отивам някъде с някого просто, за да си остана сама в колата. Аз дето имам страх да не остана сама. Просто се чувствам зле, че той се опитва да оправи нещата всякак, а аз не мога да го почувствам отново.

Стига толкова съжаление, казвай му сбогом.

И не ти ли светва, че си направила грешка?

И не ти ли светва, че си направила грешка?


На мен ми светва, ама не знам какво да кажа. Не знам дали някой може да влезе в такова положение попринцип аз поисках да остана малко сама да си се прибера у нас и той започна: “О на мен ми е ясно на къде отиват нещата. Същото като да си дадем почивка за 5-6 месеца да ходиш или ти или аз да спим с някой.. ясна работата”

И ти се отказваш нали? Добре ти дърпа конците.

Какво има да казваш бе?! Раздялата си е раздяла и каквото и да кажеш не става по-лека. Казваш край и си тръгваш. Ако го искаш. Ако не, седиш и търпиш да ти ходи по петите и да брои колко квадратчета от тоалетната хартия си откъснала тоя път.

Манипулация...Успокоиш ли се,влезнете ли пак в ритъм,той също ще върне поведението си.

А ти защо му даде втори шанс?

Аз не съм ти приятелка,но съм на годините на майка ти вероятно и ще ти кажа..
Ще срещнеш ! Страхът е голям враг!

Търси и преследвай щастието си.

Точно близка на годините на майка ми, ми каза да се кротна, че може да е временно, да не загърбвам човек, който наистина ме обича. Обаче в действителност аз наистина мисля, че той ще се върне към старото поведение. Но не знам може би страха да не остана сама ме държи, или навика или изражението му и говора му като стане нещо такова на върпос.

Любовта е между двама..Не търсим някой да ни обича,или ние да обичаме.
Трябва да се случва от и към.

(като това да не споделя, да не комуникираме като има някакъв проблем, да манипулира, да ме приема за даденост, да ме провокира един вид, да не приема мойте приятели само аз негови..

Това е описанието на връзката ти.Тук не виждам някой да те обича!А само егоизъм!

Страх да не останеш сама?! На 20 години? И заради това си готова да търпиш тормоз?

Търпи полулюбов и нелюбов, от хорски приказки за сгоден мъж, неопитност и страх да не остане сама. На 20!

Не знам къде прочетохте, че е сгоден. В действителност колелото се завъртя много злобно той стана човека, който иска да сме постоянно заедно и абсолютно всички други неща, който аз правех преди чувствата ми да изчезнат.

Е, нали знаеш какво са казали - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.

Е да го бях получила на време

Без чувства чий го дириш там? Чакаш да се върнат?

Тя там е уловката. Че като го получиш, вече не го искаш. И с теб така. Бас хващам, че сега искаш единствено да се отървеш от този, но се чудиш как да го направиш.

Мисля, че няма нужда от бас. мисля, че другото момче заслужава шанс да се докаже.

То от теб зависи дали ще му го дадеш.

Заслужава, разбира се. Настоящия не заслужава това тъкачество.

Ти сега не го играй фатална жена, за да не ядеш шамари и от двамата, и накрая пак сама при вашите.

Спри контактите И с двамата, разбери себе си и желанията си. Чак тогава се свържи с единия от тях, ако искаш изобщо някой от тях.

Ни най-малко го играя “фаталната жена” направих го това да се изясня със себе си, но не спрях да мисля за другото момче. Няма нужда да бъдете толкова осъдителен/осъдителна.

За прегръдка ли дойде?
Майка нямаш ли си?

Не, нямам.

G.V.N,да казваш Не и Стига,когато го чувстваш,не те прави лош човек..Напротив!
Още не си срещнала любовта..
Има време

Ами, тогава, маме, събирай си дрешките и грешките и се прибирай.

Разкарай го.

Това е много хубаво, че си му дала втори шанс, защото по този начин ще научиш много ценен урок.
Този урок ще се казва: "Как да разпознаем изкуствената обич".

Преди да говоря за това, искам само да спомена за влиянието на мъжкия плач. рев, сълзи, "сополи" върху жените, което въздействие е научно доказано. Мъжките сълзи влияят много силно на жените в определена посока и те са склонни да прощават, да дават заден и втори шансове.  


Когато някой обръща палачинка и се държи различно от това което е бил, си има и съответната причина.
Причината обаче не е голямата му любов, а егото. Това е класически случай, в който мъжа разбирайки, че губи своята партньорка и особено ако има конкурент направо включва турбото и може да прави неща, които не са му присъщи. Това обаче е изкуствена обич и ще обясня защо е такава (за моите разбирания, за друг може да не е така)

Във другата истинската, мъжа се раздава и без да има притеснения, че ако не го прави ще загуби любимата си и без да има конкуренция и да го е страх, че друг може да му я отмъкне, без да е бил зарязван и при втори шанс.

Не случайно във почти всички връзки в самото начало мъжете много се раздават, но когато има вече брак, деца, общ дом и те се чувстват по-спокойни, от този момент вече не си дават много зор и жените страдат от това. Тази промяна която в момента виждаш в сегашният си партньор е временна (гарантирано от ГЕРБ).

Това звучи много обсебващо, доста неадекватно момче, то явно си мисли, че това е правилното и това искат жените, но още много има да учи.

Ами това въобще не е положителна промяна. Да не се окаже от патологочните ревнивци. Той ако знае за конкуренцията сигурно лудите го хващат като излизаш с приятелки, очаквам да почне и да те следи.

Е това е пълна глупотевина. Ами що не вземеш да му родиш някое дете от чувство на вина ? Каква отговорност за чувства, какви глупости говориш.

Разбери, че никога няма да го чувстваш както преди. Знай също и, че е нормално да преминеш през няколко връзки, докато срещнеш подходящият човек. Не забравяй млада госпожице, че докато в момента си губиш времето със втори шансове онова другото момче може да срещне друго момиче и да плачеш много след това.

Stallion001
Той започна да се сърди, че излизам с приятелки  и то за повече време, защото той обвинява тях, че така се случва между нас. Един вид ме настройват срещу него. Някой ми звънне и връзката например прекъсне или не вдигна или ми затворят и веднага се започва кой ти звъня, защо не вдигна и всякакви такива. Излезна с приятелки: “Имаше ли момчета? Кой са? А имало е ясна работата. Казах ти, че твойте приятелки са боклуци.” И се побърка така след като си тръгнах. Почна да мие чинии, да готви, да пазарува, да ми суши косата, да ми лакира ноктите, да иска с*кс всеки ден по 5 пъти и това страаашно много зле ми се отразява, защото ми е лепнат за дупето.

Да ти суши косата, да ти лакира ноктите и да се опитва да те отдели от приятелите ти "боклуци" ! Това е патология. Бягай навреме, защото скоро може да почнат и шамарите.

Момиче, БЯГАЙ!

С такъв  "хубавец" бях и аз. Отвратително държание, незаинтересованост, манипулации. След почти две години се разделихме и когато се изнесох от тях изведнъж започнах много да му липсвам. Идваше, плачеше...Не се събрахме отново. Въпреки, че аз почти щях да се пречупя, защото много го обичах. Това, което ми беше причинил с държанието и постъпките си през времето, в което бяхме заедно надделяваше много, много повече. Бях на твоите години тогава.

Това е начина да учиш от живота, за това казах, че си е струвало да направиш тази грешка с вторият шанс, да видиш и една друга страна в мъжката психология.

Не случайно избрах заглавието "изкуствена обич", той не прави това, защото му идва отвътре и да те носи на ръце (освен, че крайностите и обсебването са много неприятни, както сама си разбрала).

За него това в момента е нещо като състезание и той прави тези неща от страх някой друг мъж да не те спечели.
Това е свързано и с егото. Ти вече научи каквото трябва, сега може да го разкараш и да пробваш с другото момче.

Този опит наистина е много ценен, с времето ще си много по наясно какви качества търсиш в един мъж и кои да избягваш.

От мен да знае млада госпожице, на първо място винаги гледай за качеството, което ако някой го има трябва да прекъсваш тези връзки възможно най-рано. Това е патологичната ревност, същото отрицателно качество е съсипало най-много връзки и е довело до много страдания.

За жалост много мъже гледат да прикриват тази лоша черта в началото на връзките, за това е добре жените да ги подлагате на "тестове".

Патологичната ревност е и една от основните причини за домашен тормоз и убийствата. За последните 2 месеца са 9 убитите жени.

Има и други неприятни качества които трябва да избягваш, но ти и сама ще ги научиш.

Такива проблеми, на този етап от живота, са абсолютно излишни. На 20 години да правиш компромис със себе си заради такъв екземпляр...

Офф: Изкушавам се да пусна тема: "Действа ли ви умилително дължината на сталионовите постове?"

Олееее...
Да ти суши косата...ноктите...
Мило момиче,това момче/мъж не е добре.И е манипулатор,ще те откъсне от всички и всичко и ще започне пак старата песен на нов глас.
Ако е доста млад мъж,може евентуално да го е страх да не те загуби,но държанието му е ужасно и нечестно спрямо теб.

Сега вече спря да говори за мойте приятелки, но пак се чувствам притисната не мога даже да си се погрижа за себе си нормално. Сама със себе си. В действителност аз още си мисля, че всичко това е временно поведение. Държи ми сметка, че много си пиша с някой по телефона. С кой толкова си пиша?!? Но ми връхлитат някакви мисли как може наистина да ме обича и ако го оставя дали някой ще ме обича толкова. Направо ще ми експлодира главата вече. Аз му казах отново, че искам да си отида вкъщи, да си постоя сама малко. Да си осмисля нещата, но той е на мнение, че това няма как да стане ако ще си ходя да сме се разделяли, защото това не било нормално все едно аз да ходя да спя с други и той също. И аз му обяснявам, че не сме женени, а сме гаджета. Той това не го приемал. Аз искам примерно да си дочета някоя книга след работа, да излезна за малко. Той започна да се сърди, че не му обръщам внимание, не съм искала да правим нищо заедно.. и т.н

Разкарай го този, не е у ред. Психо е яко. Обсебник.

Твое си е правото на избор,но за мен това не е любов.
И...гледай да не забременееш.Ама много,много внимавай.
Все пак...как ще ти казва,че си пишеш с някого...как няма да те оставя да четеш книга?Аз такова нещо не мога да изтърпя.
Той на колко е?

На 25 е.

Авторке ти сериозно ли още имаш дилеми и тези ултиматуми още повече трябва да ти отворят очите. Опити да те притиска, като може би той си мисли, че това е в негова полза със заканата, че не може да си отидеш у вас и да премислиш нещата.

И точно в този момент е трябвало с малко по-твърд тон да му кажеш, че не може някой да ти поставя такива условия и си събираш багажа на момента и си решаваш проблема. Аз усещам, че ти търсиш начин как да прекъснеш връзката по-меко, искаш да стане поетапно да му е по-лесно и на него и може би това те спира да му кажеш от ряз, че няма да се получи и трябва да се разделите.

По-лесно ти е първо да се прибереш и тогава от разстояние да му кажеш, че няма да се получи и се разделяте.

Ето, ето, ето ти ме разбираш. Ето това е целта ми.

Да,млад е.Има някакъв шанс да си умира от страх да не те загуби,но по-добре си отиди у вас.Да го видиш как ще реагира.
Аз,честно казано ,ще се уплаша от такова поведение.

Абе, момиче, приятелят ти разбрах, че не е в ред, ама не разбрах ти луда ли си, че го търпиш? Режеш до корен, на момента и завинаги. Ти не го искаш, какво значи дали ще намериш друг такъв? Какъв такъв? Да те плаши, обсебва, да не можеш дъх да си поемеш?

Има още много да учиш за любовта.Тя не е нищо от това,което описваш.
Едно знам обаче..
Акъл не межеш да налееш. Идва с грешките ни и осъзнаването.

И това е лесно - тръгваш си и не се обясняваш. При опит да те спре - казваш: имам нужда. И толкова. При разните обяснения "това все едно ...." от негова страна, казваш: не ме манипулирай. И тръгваш.

О, такова поведение го търпях 2,5 години. Щото нали, уж много обичане от негова страна. Какво ли не промених, така и нямаше угаждане. Не съжалявам, че си тръгнах. И разбирам колко в повече ми е идвало. Толкова, че месеци по-късно още само да видя наченки на такова поведение и режа (а понякога ми се привиждат даже).

Та, не си губи времето.

П.П. "Моят" много бързо и лесно свикна, че не сме заедно. Само веднъж ми позвъни, седмица след раздялата, и това беше. А уж много обичане, нали..

Ти си мислиш, че те обича??? Сигурна ли си, че те обича??? Тук сто лелки като майки ти казахме спасявай себе си! Ти въртиш, сучеш и ни обясняваш той колко има нужда от спасяване. Да те питам - осиновила ли си го за да го спасяваш.