Днес се включвам с още един пътепис, отново представящ мое любимо място!
Всъщност... Причината да съм ходила до Калиакра сякаш хиляди пъти (и да продължавам да ходя), е фактът, че все още не мога да видя делфини! Една редица хора, с които съм разговаряла за това магическо място, ми споделят, че са виждали делфини неведнъж. Е, поредна година, поредно посещение... И нищо. Но продължавам да опитвам! (Вече започвам да си мисля, че ме занасят и няма никакви делфини там! Кажете ми, ако е така, да ме избавите от мъката ми!
)
Преди да стигнем до носът, има едно друго място, което ми е много любимо - мидената плантация "Дълбока"! Ако ходите там, е хубаво да си намерите място за паркиране възможно най-близо до брега, защото изкачването на стръмен баир, с много манджа в корема, не си е работа! Ето и гледка към плантацията в морето:
Ако ще ходите, най-хубаво е на залез. Вълшебно!
След мидената ферма, продължаваме към с.Българево, което е последното населено място преди носа. То също е прекрасно, къщите са поддържани, украсени с всякакви дворни цветя, по пътя се продават пресни плодове и зеленчуци.
Та, стигаме до Калиакра. Винаги има такса през лятото, която според мен не е малко, но който така и така е стигнал дотам, си плаща и продължава. И дано открието място за паркиране на малкото, скромно паркингче. Иначе се връщате и... където. Когато влезете, има няколко неща, които можете да видите. И сега ще опиша всичко, което си заслужава и ми харесва.
Ето това е моето любимо място - гледка към Камен бряг. Още в началото, свива се вляво. Там даже има място, където можете да си сложите два стола, а защо не и масичка и да стоите с часове. Е, ако няма много хора, все пак и те ще искат да минат оттам.
След това има редица археологически разкопки, които показват интересни раннохристиянски некрополи. Малко по-нататък е портата на крепостната стена:
Ето тази врата, има още една малко по-надолу, винаги ми е била интересна. Не посмях да погледна, но предполагам, че помещението вътре служи за склад. Принципно са заключени с катинар.
Следва музеят, в който можете да намерите много интересни находки от миналото, както и макети. Непосредствено преди него има и ресторант, който обаче никога не сме посещавали, вероятно от страх да не ни одерат кожите.
Продължението на пътя към носа ми е много китно и уютно:
И стигаме до крайната цел! Това е параклисът на св. Николай. Вероятно всички сте наясно с легендата за 40-те девойки, но по-рядко хората са запознати с легендата за св. Николай. Според нея светецът бягал от турците, та Бог удължавал земята пред него, за да може да избяга. В крайна сметка е бил хванат, като на това място е изграден параклисът - миниатюрен, колко за един човек.
А в самия край - ето това:
На последната снимка виждате скала, на която хората хвърлят монети, вероятно в търсене на лесен късмет.
Надявам се снимките ви допадат и биха ви провокирали да посетите това място, ако все още не сте!
Ще се радвам да споделите и вашите мисли и преживявания!
#ПътувайИСподеляй
Всъщност... Причината да съм ходила до Калиакра сякаш хиляди пъти (и да продължавам да ходя), е фактът, че все още не мога да видя делфини! Една редица хора, с които съм разговаряла за това магическо място, ми споделят, че са виждали делфини неведнъж. Е, поредна година, поредно посещение... И нищо. Но продължавам да опитвам! (Вече започвам да си мисля, че ме занасят и няма никакви делфини там! Кажете ми, ако е така, да ме избавите от мъката ми!
)Преди да стигнем до носът, има едно друго място, което ми е много любимо - мидената плантация "Дълбока"! Ако ходите там, е хубаво да си намерите място за паркиране възможно най-близо до брега, защото изкачването на стръмен баир, с много манджа в корема, не си е работа! Ето и гледка към плантацията в морето:
Ако ще ходите, най-хубаво е на залез. Вълшебно!
След мидената ферма, продължаваме към с.Българево, което е последното населено място преди носа. То също е прекрасно, къщите са поддържани, украсени с всякакви дворни цветя, по пътя се продават пресни плодове и зеленчуци.
Та, стигаме до Калиакра. Винаги има такса през лятото, която според мен не е малко, но който така и така е стигнал дотам, си плаща и продължава. И дано открието място за паркиране на малкото, скромно паркингче. Иначе се връщате и... където. Когато влезете, има няколко неща, които можете да видите. И сега ще опиша всичко, което си заслужава и ми харесва.
Ето това е моето любимо място - гледка към Камен бряг. Още в началото, свива се вляво. Там даже има място, където можете да си сложите два стола, а защо не и масичка и да стоите с часове. Е, ако няма много хора, все пак и те ще искат да минат оттам.
След това има редица археологически разкопки, които показват интересни раннохристиянски некрополи. Малко по-нататък е портата на крепостната стена:
Ето тази врата, има още една малко по-надолу, винаги ми е била интересна. Не посмях да погледна, но предполагам, че помещението вътре служи за склад. Принципно са заключени с катинар.
Следва музеят, в който можете да намерите много интересни находки от миналото, както и макети. Непосредствено преди него има и ресторант, който обаче никога не сме посещавали, вероятно от страх да не ни одерат кожите.
Продължението на пътя към носа ми е много китно и уютно:
И стигаме до крайната цел! Това е параклисът на св. Николай. Вероятно всички сте наясно с легендата за 40-те девойки, но по-рядко хората са запознати с легендата за св. Николай. Според нея светецът бягал от турците, та Бог удължавал земята пред него, за да може да избяга. В крайна сметка е бил хванат, като на това място е изграден параклисът - миниатюрен, колко за един човек.
А в самия край - ето това:
На последната снимка виждате скала, на която хората хвърлят монети, вероятно в търсене на лесен късмет.
Надявам се снимките ви допадат и биха ви провокирали да посетите това място, ако все още не сте!
Ще се радвам да споделите и вашите мисли и преживявания!
#ПътувайИСподеляй
там е моето място за презареждане!
толкова! Трябваше да го опазя от желанието му да скочи в морето 
