Отглеждам си един палав дзвер на 3.3 г, който в мига щом проходи, реши, че най-интересното нещо на света, са вратите /всякакви по вид и размер/ и лампите. Вече почти 2 години не можем да го отлепим от тях. Докато другите майки играеха с децата си по площадките, моя милост се чекнеше по входовете, възпирайки набезите на детето си към всяка входна врата /сега поне малко повече си играе по площадки/. На разходка се минава през всеки вход и се проверява дали вратата е отворена, дали лампата ще светне /нали са с фотоклетки/. Всяка лампа в квартала е инспектирана, знае се коя свети, коя е развалена, коя мъждука.
Онзи ден, за пръв път го заведохме в мола. Като видя плъзгащите врати полудя от радост /по време на извънредното положение постоянно се обясняваше как имало микроби и затова затворили вратата/. Снощи бълнува през нощта ..........познайте за какво. В къщи също обича да тръшка вратите, да играе с плъзгащите врати на гардероба, макар че напоследък не го прави толкова често, колкото когато е навън или при бабите /те нали имат по сто секции и гардероби от онези грамадните с многото вратички/.
Миналата година ходих на психолог да се консултирам доколко е нормално това влечение към вратите. Въпросната психоложка въобще отказа да види детето, зададе ми само няколко въпроса и заключи, че на детето му няма нищо /как става тая работа без дори да е виждала детето, не знам/. След като отказа да се види и с мъжа ми, за да обсъдим тримата положението и евентуално да види дали причината не е някъде в някой от нас, я отсвирих тотално.
Сега се чудя какво да правя - да го оставя да му мине, макар че вече втора година не му минава, или да търся нов психолог. Не знам доколко тази мания е нормална и се притеснявам да не си отгледам някой циклофреник.
Има ли някоя посестрима с такова диване като моето да обменим опит.........или евентуално някоя рецепта за транквиланти?
Онзи ден, за пръв път го заведохме в мола. Като видя плъзгащите врати полудя от радост /по време на извънредното положение постоянно се обясняваше как имало микроби и затова затворили вратата/. Снощи бълнува през нощта ..........познайте за какво. В къщи също обича да тръшка вратите, да играе с плъзгащите врати на гардероба, макар че напоследък не го прави толкова често, колкото когато е навън или при бабите /те нали имат по сто секции и гардероби от онези грамадните с многото вратички/.
Миналата година ходих на психолог да се консултирам доколко е нормално това влечение към вратите. Въпросната психоложка въобще отказа да види детето, зададе ми само няколко въпроса и заключи, че на детето му няма нищо /как става тая работа без дори да е виждала детето, не знам/. След като отказа да се види и с мъжа ми, за да обсъдим тримата положението и евентуално да види дали причината не е някъде в някой от нас, я отсвирих тотално.
Сега се чудя какво да правя - да го оставя да му мине, макар че вече втора година не му минава, или да търся нов психолог. Не знам доколко тази мания е нормална и се притеснявам да не си отгледам някой циклофреник.
Има ли някоя посестрима с такова диване като моето да обменим опит.........или евентуално някоя рецепта за транквиланти?
маркверите които трябва да са притеснотелни са очевадни, не са необходими и двамата родители за да ги опишат. 
Щом и говори на тази тема (а не само да отваря и затваря, светва и загася), значи го вълнува на какъв принцип работят. Има инженерна мисъл. Моята дъщеря е на 3г.10м. и от 2-годишна се интересува от техническата част на нещата. Например като я къпем с душа, проследява как е свързан и откъде идва тази вода. На баща си лаптопа изследва (натиска клавиши и гледа какво ще се покаже на екрана). Като получи играчка, задължително я оглежда как е сглобена и дали може да се разглоби. На прощъпулника хвана отвертка (наречена за инженер)...може пък да тръгне по стъпките на баща си, като не му родих син.
На около 2 години имаше една мания да носи шишенца/тубички от банята в хола, да ги нарежда на масата, после на прозореца. Или да вади от хладилника Панадол и Нурофен, да им извади спринцовките, да ги разглоби и да ги остави. Също маха капачките на дезодорантите и ги слага за шапки на малки човечета. Но тези неща отминаха, рядко се сеща вече. Сега последната ѝ мания е да ме кара да ѝ рисувам животни, предмети, да ги изрязвам и тя после да си играе. Започна по време на изънредното положение, когато бяхме вкъщи. Мисля, че тези "мании", макар и досадни понякога, са съвсем в реда на нещата. Децата са различни и ги вълнуват различни неща. Затова не е много уместно да ги сравняваме и да се шашкаме излишно. 
