Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 юни 2020, 23:12 ч.

Проблеми във взаимотношенията

  • 3 481
  • 71
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 428
Както напоследък казвам, включително и на себе си - момиче, бягай!
Не зацикляй в мисли по тия отношения, а си мобилизирай главата да си съставиш представа и план какво искаш и как да си наредиш нещата самостоятелно. Да смениш фокуса може да ти помогне да се измъкнеш от депресията.
Какво ти каза психиатърът? Ако не можеш да се пребориш сама с депресията, хапчетата може да се окажат вариант - ако ще ги пиеш, ходи на конултации и си следи нещата.
Успех!

# 16
  • София
  • Мнения: 5 756
На 20 години, вместо да ходиш по психиатри и да се правиш на малката булка, се събирай с младежи и се дръж като нормален млад човек.
Баща ти гледа как да те пласира, без извинение, но няма той да живее с мумията, с която си се събрала.

# 17
  • Мнения: 2 630
Ега ти бащата..., съчувствам ти. Ужасно е да нямаш подкрепа от близките. И то на 20. Аз не бих му споделяла повече, и бих правила каквото смятам за правилно.
Ако пиеш успокоителни, значи си нещастна и паикически потискана в тази връзка. Не си заслужава.

# 18
  • Мнения: 63
Рали,
И според мен причината за депресивните състояния и натрапливите мисли е, че главата ти живее в лоши атмосферни условия и че, дали с помощ от лекарства или без, ще имаш значително подбрение, ако се откъснеш от лошата среда. Работи в тази посока. Разбира се, че имаш капацитета да се справиш и ще се справиш.

Баща ти за съжаление звучи като емоционално недодялан и контролиращ и цял живот ще опитва да те качва на влакчето на вината (неблагодарна и т.н.). Не заслужава да му споделяш по лични теми. Ако и сестра ти пее в неговия хор - също. Въобще - когато някой се опитва да те манипулира, вменявайки ти вина, научи се да не му даваш ухо, а още по-малко - сърце на полемиките. Да си се обяснява там, да си влиза в неговите филми, има право, щом го влече. Но ти не влизай доброволно в тях.

Казваш, че приятелките те подкрепят изцяло. Приятелите не са "никой", при много хора са по-близки по светоглед от семейството (и познават човека в същността му, за разлика от семейството). Използвай техния поощрителен "глас", повтаряй си окуражаващите неща, които те са ти казали, вместо да превърташ думите на баща си.

Колкото до декоративния пън-гадже... Няма нужда да подготвяш дисертация с множество добре обосновани причини да се разделите, за да имаш право да не искаш да си с него и да прекратиш взаимоотношенията ви. На някоя друга девойка може липсата на всякаква интелектуална и душевна свързаност да ѝ пасне, но щом на теб не ти - по-добре няма да стане, даже прекалено много време си подарила на тая "връзка". Пък нека е добър и свестен (тук имам съмнения). Не е единственият. Като не мелите добре заедно, ще срещнеш друг добър и свестен, с когото мелите, интересно ви е, има живец, има потенциал и няма да мухлясате от тъпотия, прекарвайки време заедно.

Много кратка последна забележка към профила в сайта за запознанства и това, че никога не му отказваш, за да не се сърдел?! Кратка ще е, защото тия теми дори не си заслужава да ги чоплиш конкретно с Дон Пън, ако решиш (дано решиш!) да отпътуваш от него. Забележката е, защото може да има потресаващ ефект във всяка връзка, в която влизаш. Момиче, трябва да знаеш с какво ти си окей, какво и кога ти харесваш и да отстояваш тези неща. Не оставяй хората да ти танцуват по главата и да ти извиват волята, защото хапчетата са ти в кърпа вързани и по-зле ще става.

Искрено ти желая смелост, сили и успех.

# 19
  • Мнения: 816
На двадесет години живота е пред теб!Щом не си щастлива ,не си хаби времето.Имаш ли доходи да живееш самостоятелно?
Щом от 18 годишна живееш на семейни начала/голяма грешка/ сигурно просто нямаш опит и се страхуваш.Потърси си жилище-може и една стая,и започни да се учиш да си самостоятелна.

# 20
  • Мнения: 15
—Галинор—
Не съм била супер ученичка (за което сега много съжалявам, but too late) баща ми последните години ме беше оставил “на течението” “да се оправям сама” той единствено финансово ме подкрепяше и с това, че живеех при него. Това с “пласирането” за огромна жалост аз мисля по същия начин. За това, че мъжете не са свършили. Покрай цялото нещо виждам как мой “наборки” вече са с деца и аз съм меко казано шокирана, понеже аз мисля, че ми е рано за деца искам да постигна нещо и да мога да гледам себе си и чак тогава дете. А не да съм напълно финансово зависима и да тръпна всеки момент, мъжа ми да не ме изгони и да остана на улицата и то не сама, ама и с дете.

Gunhilda

Гледам да се измъкна психически и от моя приятел и от “семейството” да започна да гледам как по най-бързия и възможен начин да си направя така, че да се развивам и да ставам по самостоятелна. Психиатърката ми каза, че детството ми страшно много ми е повлияло. За цялото психическо и физическо насилие, което съм видяла като малка. Аз й казах, че не го приемам по този начин, защото съм го преодоляла, но като се замислих наистина доста ми е повлияло. Каза ми, че не ми трябват хапчета, а спокойствие, но заради “невродермита” ми изписа анти- депресантите главно. Цялата ситуация е много двулична между “семейството” един ден единия говори против другия, на другия ден се събират срещу мен.

Последна редакция: сб, 27 юни 2020, 10:01 от RallyK

# 21
  • София
  • Мнения: 2 350
Учиш ли, работиш ли?
Наеми си една стаичка и загърби всичко старо, отваряйки нова страница.
Само така ще се измъкнеш.

# 22
  • Мнения: 15
Учиш ли, работиш ли?
Наеми си една стаичка и загърби всичко старо, отваряйки нова страница.
Само така ще се измъкнеш.

Уча (семестриалните такси ги покрива баща ми) и работя. Чувствам се отвратително, че не получавам подкрепа на 20 години представям си по натам.

# 23
  • Мнения: 1 461
Не се занимавай с антидепресанти ,защото не са за твоя случай .Правилно е преценила психиатърката .В такава обстановка ,наистина ще полудееш ,защото си много подтисната и не срещаш подкрепа от семейството ти .А и не мога да разбера, какво толкова имат да си говорят с приятеля ти сестра ти и баща ти .Айде,моля ти се .Вероятно ,сестра ти флиртува  ,а баща ти му се мазни ,за да не се връщаш в къщи .
Грешаката ти е ,че си се забила малка в семеен живот .Но това е поправимо .
Приятелят ти има здравословен проблем и за това е напълнял ,може и за това да е вкиснат . Но и също , едва ли има какво да ти споделя . Казваш ,че е амбициозен ,с какво се занимава ?
Помисли какви са твоите прегрешения към него .
Като цяло ,не мисля че младите хора трябва да се закопават в семеен живот , а да си гледат кефа и да се развиват .Има време и за слугинаж ,до гуша ще ти дойде от това.

# 24
  • Мнения: 125
Остави твоя приятел, остави баща ти. Ако има как наеми си някаква малка квартира, учи си и си гледай живота, излизай с приятели.. Да, трудно ще ти е да започнеш всичко сама, но повярвай ми ще ти е по-спокойно и няма да имаш нужда от хапчета. На 20 живота е пред теб, не си заслужава да си го съсипваш заради момче или баща ти.
Съжалявам, но това баща ти да се държи така не е нормално. Ако ти прави проблеми след раздялата с гаджето (евентуално) можеш направо да спреш да говориш с него. Нека си осъзнае грршката.
Преди време бях в подобна ситуация - баща ми много харесваше тогавашния ми приятел, но по едно време с него нещата изобщо не вървяха и аз реших да се разделим. Е, баща ми цяло конско ми чете сумати време - ама как, защо, какво.. Изкара ме мен виновна че съм оставила прекрасното момче.

# 25
  • Мнения: 7 352
Поеми изцяло разходите си. Зависима си финансово от баща си - плащал ти таксите. Зависима си от приятеля си - с него делите битовите разходи. Не е добре тая зависимост.
Аз въпреки всичко не мисля че гаджето ти е кофти човек. Относно това, че не комуникирате, няколко съвета. Не го разпитвай как му е минал денят. Щом ти отговаря, че сам ще си реши проблемите и няма да ги споделя - очевидно не е минал добре. Аз страшно бих се дразнила, ако някой ми припомня нещо кофти. Разговори за как минал денят са същия скучен и безсмислен small talk като тези за времето. Общи интереси, разходки, почивки, екскурзии, политика, хобита са теми, които да обсъждате, а не да се жалвате взаимно кого как са го нагласили служебно. Това не само за сегашната ти връзка, по принцип за отношенията си с хората го имай предвид. Дописвам - нормално е хората да са на различно мнение, нормално е и темата на разговор все някога да приключи - може с 3 изречения, може с 5 часа. Не е нужно постоянно да се говори. Струва ми се, че с тази бъбривост опитваш да компенсираш пак някакви липси от детството - не става по този начин.

# 26
  • Мнения: 15
Аз в никакъв случай не казвам, че искам да плямпам постоянно с него. Говорим, че от няколко месеца въобще грам никакви разговори освен по неговата тема любима за секса. Не знам какво ще е след 3-4 години ако още сме заедно. Затова поисках съвет или мнение или личен опит. Имате ли такива изчерпвания или имали ли сте с ваште мъже/гаджета? Защото аз не си представям много да живея цял живот с някой с който не си говорим.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 874
Аз в никакъв случай не казвам, че искам да плямпам постоянно с него. Говорим, че от няколко месеца въобще грам никакви разговори освен по неговата тема любима за секса. Не знам какво ще е след 3-4 години ако още сме заедно. Затова поисках съвет или мнение или личен опит. Имате ли такива изчерпвания или имали ли сте с ваште мъже/гаджета? Защото аз не си представям много да живея цял живот с някой с който не си говорим.
На теб секса с твоя приятел харесва ли си? Ако и това не е наред, не виждам защо си още с него.

# 28
  • Мнения: 7 352
+1
Ако си с него за отбиване на номера, да покажеш, че си пораснала, да отметнеш точката 'имам си мъж' или друга глупава причина - то няма смисъл.

# 29
  • Мнения: 1 263
Аз в никакъв случай не казвам, че искам да плямпам постоянно с него. Говорим, че от няколко месеца въобще грам никакви разговори освен по неговата тема любима за секса. Не знам какво ще е след 3-4 години ако още сме заедно. Затова поисках съвет или мнение или личен опит. Имате ли такива изчерпвания или имали ли сте с ваште мъже/гаджета? Защото аз не си представям много да живея цял живот с някой с който не си говорим.

Да, имала съм. И направих глупавата грешка да се мъча да крепя брак, в който не съм щастлива. Продължи 30 г и го напуснах. Ти си в началото на пътя и добре се ориентираш, че не сте един за друг. Няма значение кой колко е добър. Нито кой какви недостатъци има. Просто сте различни. Напусни го. Научи се сам да се цениш - като поживееш сама.

И това за секса - е много показателно. На различни полюси сте. Нищо не можеш да направиш. А и няма нужда - просто ще намериш човек, с когото да ти е хубаво.

И не допускай някой да ти вменява вина, та дори и баща ти.

Общи условия

Активация на акаунт