Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 юни 2020, 23:12 ч.

Проблеми във взаимотношенията

  • 3 481
  • 71
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 96
От моя опит с близо тригодишна връзка мога да споделя. Килограми се качват с годините. Приятелят ми за три години качи 10 кг. Въпреки че ние сме около 30-те.
Смятам, че след втората година всяка двойка има проблеми, които или може да разреши или се разделят. Имаше една книга - " Любовта трае три години". Ами има нещо вярно.
Смятам, че твоя проблем е липсата на майка. Бащата не може да даде съвети както една майка. Всички приятелки дават ненужни съвети понякога. Не ги слушай. Послушай сърцето си.
Аз не съм стигнала до антидепресанти и съм почти 10 години по-голяма от теб, но и аз направих една голяма нервна криза. Случи се в момента, в който както и ти описваш, всичките ми приятелки се омъжиха и вече имат деца. А ние сме далеч от тези стъпки. Но това не означава, че трябва да се разделя с приятеля ми, защото той не иска в момента това.
Секса също намалява с годините. Ние от известно време имаме проблем и в работата си, проблем със закупуването на жилище, така че и това оказва влияние.
Замисли се какво искаш - на 20 си, имаш времето да рискуваш, да срещаш други мъже, да имаш и още няколко връзки

# 31
  • София
  • Мнения: 24 784
Аз съм била в подобна ситуация на твоята възраст. Майка ми плащаше таксата, обаче вкъщи бяхме непрекъснато на нож. И аз се излъгах да се изнеса при момче. Пълен провал. После пак се върнах за малко в нас, почнах работа и се изнесох на квартира с приятелка. Не беше баш цветя и рози, но поне правех каквото аз искам.

# 32
  • Мнения: 2 928
В същото положение съм от 16 години.Принципно мразя да ми се меля на главата, но и това мълчание се не издържа. Като добавим студенина, игнориране, живеене в своя си свят - и стигнах до депресия. Ако не бяха децата да съм се развела. Това няма оправия - винаги е бил такъв. Може да говори само за хобитата си, от които аз не разбирам и не ме интересуват. Сърдит, отбива всеки опит за комуникация или като говоря е монолог - дума не обелва, най-много да мъцне. Обещава да се промени, но никога не се случва. Интересното е, че с мама и тати и приятели и доста по-разговорлив, личи си, че търси тема за разговор обикновено тъпа,  а с мен си личи, че не желае да говори - досадна ли съм му не знам. И аз нямам подкрепа, за близките и прителите ми той е добрия, а аз лошата щото той работел, имал пари и съм нямала от кво да се оплаквам. Събирам смелост да го напусна от доста време. Разбирам те прекрасно. Според мен в един момент няма да издържиш, и ще се разделите. Дано да е преди да сте създали деца щото после се усложняват нещата.

# 33
  • Мнения: 2 033
В същото положение съм от 16 години.Принципно мразя да ми се меля на главата, но и това мълчание се не издържа. Като добавим студенина, игнориране, живеене в своя си свят - и стигнах до депресия. Ако не бяха децата да съм се развела. Това няма оправия - винаги е бил такъв. Може да говори само за хобитата си, от които аз не разбирам и не ме интересуват. Сърдит, отбива всеки опит за комуникация или като говоря е монолог - дума не обелва, най-много да мъцне. Обещава да се промени, но никога не се случва. Интересното е, че с мама и тати и приятели и доста по-разговорлив, личи си, че търси тема за разговор обикновено тъпа,  а с мен си личи, че не желае да говори - досадна ли съм му не знам. И аз нямам подкрепа, за близките и прителите ми той е добрия, а аз лошата щото той работел, имал пари и съм нямала от кво да се оплаквам. Събирам смелост да го напусна от доста време. Разбирам те прекрасно. Според мен в един момент няма да издържиш, и ще се разделите. Дано да е преди да сте създали деца щото после се усложняват нещата.
Много жалко, че си попаднала на такъв темерут, и е темерут само с теб.
Защо не започнеш да работиш? тогава няма да си зависима от него и ще можеш да го напуснеш. Въпросът е всъщност за децата. Защо те са причина да ги търпиш - няма да можеш да ги издържаш?

# 34
  • Мнения: 2 928
Скрит текст:
В същото положение съм от 16 години.Принципно мразя да ми се меля на главата, но и това мълчание се не издържа. Като добавим студенина, игнориране, живеене в своя си свят - и стигнах до депресия. Ако не бяха децата да съм се развела. Това няма оправия - винаги е бил такъв. Може да говори само за хобитата си, от които аз не разбирам и не ме интересуват. Сърдит, отбива всеки опит за комуникация или като говоря е монолог - дума не обелва, най-много да мъцне. Обещава да се промени, но никога не се случва. Интересното е, че с мама и тати и приятели и доста по-разговорлив, личи си, че търси тема за разговор обикновено тъпа,  а с мен си личи, че не желае да говори - досадна ли съм му не знам. И аз нямам подкрепа, за близките и прителите ми той е добрия, а аз лошата щото той работел, имал пари и съм нямала от кво да се оплаквам. Събирам смелост да го напусна от доста време. Разбирам те прекрасно. Според мен в един момент няма да издържиш, и ще се разделите. Дано да е преди да сте създали деца щото после се усложняват нещата.
Много жалко, че си попаднала на такъв темерут, и е темерут само с теб.
Защо не започнеш да работиш? тогава няма да си зависима от него и ще можеш да го напуснеш. Въпросът е всъщност за децата. Защо те са причина да ги търпиш - няма да можеш да ги издържаш?

пари си имам - не са те проблемът. Не разбирам що все  мислите, че парите ако имаш и всичко е наред и липсата им е единствения проблем . За мен проблемът са хората, децата - нямам му доверие да му ги оставям, защото не се е научил да се грижи за друг човек освен за себе си. То това е и причината да искам да се махна от него - не се научи кво значи да имаш жена, деца, семейство

# 35
  • Мнения: 1 770
Ще си позволя да дам един съвет на авторката. Не се вкарвай в съвместни съжителства толкова рано, това е просто пагубно. Аз направих тази грешка и страшно съжалявам. Вместо да си гледам кефа и да излизам с приятели, аз бърках мусака. Като студентка започнах да живея с гаджето, разделихме се. След време срещнах друг и с него поживях, пак провал. И така 4 съвместни съжителства, куп разочарования и необратими последствия. За да се стигне до момента, в който възрастта ми за брак отдавна е премината, но аз вече не мога да търпя друг човек около себе си. От бързане да пораснем се изхабяваме емоционално и когато вече наистина е време за тези неща, вече сме се превърнали във вкиснати лелки, които нито са склонни на компромиси, нито да допуснат истински някой около себе си.

# 36
  • Мнения: 2 928
Скрит текст:
Ще си позволя да дам един съвет на авторката. Не се вкарвай в съвместни съжителства толкова рано, това е просто пагубно. Аз направих тази грешка и страшно съжалявам. Вместо да си гледам кефа и да излизам с приятели, аз бърках мусака. Като студентка започнах да живея с гаджето, разделихме се. След време срещнах друг и с него поживях, пак провал. И така 4 съвместни съжителства, куп разочарования и необратими последствия. За да се стигне до момента, в който възрастта ми за брак отдавна е премината, но аз вече не мога да търпя друг човек около себе си. От бързане да пораснем се изхабяваме емоционално и когато вече наистина е време за тези неща, вече сме се превърнали във вкиснати лелки, които нито са склонни на компромиси, нито да допуснат истински някой около себе си.

 Пробвала си с тоя и оня, а не си изчакала да намериш точния, с който наистина искаш да живееш и да сте семейство. Според мен обаче не си направила грешка - дала си всичко от себе си и си била със сериозни намерения - просто не си имала късмет да попаднеш на твоя човек. За мен всичко е съдба и не трябва да се самообвиняваме - правили сме което сме сметнали за най-добро и най-правилно (освен ако не е било с интерсчийска цел или да оберем някой, което едва ли е твоя случай)

# 37
  • Мнения: 15
В същото положение съм от 16 години.Принципно мразя да ми се меля на главата, но и това мълчание се не издържа. Като добавим студенина, игнориране, живеене в своя си свят - и стигнах до депресия. Ако не бяха децата да съм се развела. Това няма оправия - винаги е бил такъв. Може да говори само за хобитата си, от които аз не разбирам и не ме интересуват. Сърдит, отбива всеки опит за комуникация или като говоря е монолог - дума не обелва, най-много да мъцне. Обещава да се промени, но никога не се случва. Интересното е, че с мама и тати и приятели и доста по-разговорлив, личи си, че търси тема за разговор обикновено тъпа,  а с мен си личи, че не желае да говори - досадна ли съм му не знам. И аз нямам подкрепа, за близките и прителите ми той е добрия, а аз лошата щото той работел, имал пари и съм нямала от кво да се оплаквам.

Дададада! Абсолютно същото! С мойте близки, с неговите близки, приятели, колеги, даже със сестра ми, разговори колкото искаш с часове. С мене няма такива работи, а аз наистина се опитвам! Нали пак ще кажа аз не искам някой да ми плямпа постоянно или да плямпам аз. Гледам го, съсредоточавам се даже да измисля нещо бе нещичко и нищо просто бяло платно. Според мойте “близки” той е толкова добър, толкова работлив, услужлив, имал пари, имал страшни мечти. А аз? Аз съм дявола, все недоволната, все виновната. Разликата в държанието му пред тях и държанието му като е само с мен, отстрани изглежда на шизофрения. Тотално различно поведение.

Ще си позволя да дам един съвет на авторката. Не се вкарвай в съвместни съжителства толкова рано, това е просто пагубно. Аз направих тази грешка и страшно съжалявам. Вместо да си гледам кефа и да излизам с приятели, аз бърках мусака.

Мда и аз съжалявам, че избързах. Според мен ако първоначално сте си гаджета, гаджета, ако не живеете заедно по-бавно може да дойде монотонността, и да не си омръзвате?!? Така си мисля аз.

# 38
  • Мнения: 129
Авторке и аз съм била с такъв темерут и операриран от емоции... Принципно и той много стойностен - собствен бизнес, вежлив, интелигентен, хубавец, ... На първо четене перфектен - все пак и аз това му харесах. Ама да не ти е в къщата. И на мене наще много ми говореха колко бил свестен, аз едва ли не каква съм и как не оценявам бла бла.
Това което те другите виждат и което ти са коренно различни неща.
На много пъти и аз си мислела колко съм ужасна, че постоянно исках някакви неща пък той естествено ме изкарваше вещицата, която го притиска и изисква някакви работи...
По въпроса дали се е изчерпало - минали са 2 години, опознали сте се, вече няма какво толкова да се доказвате един на друг, той си е влязъл в комфортната зона и вече виждаш какъв е ТОЙ, истинският. Горе долу и при нас така се стекоха нещата.. Мина там един период и на мен ми омръзна винаги всичко аз да дирижирам и те така.. рутината, пък то не е проблема в рутинатата, а че тия хора са си ръбове и винаги са били.. Simple Smile
Не смятам, че такива хора се променят и ако ТИ не си щастлива, сигурно има причина за това. Ако на баща ти много му харесва - да ходи той да живее с него.

Последна редакция: нд, 28 юни 2020, 15:35 от НямаСмисъл

# 39
  • Мнения: 152
Колкото и да ми се иска историята не е измислена. Това е гадната реалност. И баща ми и сестра ми са ЗА моя приятел. Той в действителност не е лош човек, амбициозен и работлив е попринцип. Даже се чуват по-често с него отколкото с мен. Като се има впредвид, че и аз малко или много ги избягвам.  Имам чувството , че и да почне и да ми посяга ще ми каже баща ми, “ми нормално е кой знае какво си направила”. И се чувствам като някакво малко дете на което постоянно му се налива акъл. “Било период щяло да отмине” “Ми то това е ти какво повече искаш”. Опитвам се по всякакъв начин да закрепя нещата. Ама не става. Опитвам се да повдигам някакви теми с моя приятел и винаги или се изговаря и пак се мълчи или той има някакво тотално различно мнение по темата, различно от моето и се почват едни спорове. По въпроса на rockstar за секса казах, той има някакво страшно неистово желание, а аз се съгласявам, за да не се сърди. За доходите като цяло взимам добри пари, но като ми се натяква “ти сама един ток не си плащала не ми се мисли как ще се оправяш”,аз самата започвам да мисля, дали това е възможно. Мойте приятелки от доста време са на вълната да се разделим, те ме подкрепят каквото и да реша, но за сметка на това пък тримата са страшно против мойте приятелки, защото ми промивали мозъка. За симптомите, който описвам, ходих на психиатър изписаха ми анти-депресанти, който не съм започнала да пия, защото се притеснявам.

Никакви антидепресанти няма да пиеш на 20 години, моля ти се, не се излагай! Какво ти изписаха? Ако са ssri (золофт, прозак и т. н.) - директно в казанчето и дърпаш водата. Нали не искаш на 20 да си с биполярно разстройство или пред самоубийство? Защото то това правят тия хапчета със здрави хора. Трябва със зкон да ги забранят. Махай търтея и си намери добре платена работа. На баща ти капацитета му е толкова, приеми го, че е незрял и не се допитвай до него повече. Може и да ти мисли доброто, но няма реална преценка за нещата. Да не ти пука. И като го махнеш твойчкия ще видиш как бързо-бързо ще ти мине депресията до 2-3 месеца.Айде със здраве и да почерпиш като се оправиш.

# 40
  • Sofia
  • Мнения: 1 864
От моя опит с близо тригодишна връзка мога да споделя. Килограми се качват с годините. Приятелят ми за три години качи 10 кг. Въпреки че ние сме около 30-те.
Въобще не съм съгласен. До начин на живот е - движение, ходене, спортуване, безкомпромисна храна, изключване на боклуци - газирани, енергийни, вафлички, намаля бирите, мазното месо и т.н. Редовен ежедневен секс. Особено сега в жегите доста се "сваля", ще има горене на калории. Sweat Smile
С една дума - дисциплина, превърнала се в начин на живот.

Качват се кила от:
1/. Занемаряване, мързел.
2/. Лоша обмяна на веществата.
3/. Потенциално някакво заболяване, или нещо не в ред в системата, хормони и т.н.

Хора на по 20-30 с 10+ кила, няма как да приема за нормално и "ок".
Респективно момичета 19-25 никак не са ми симпатични с "наднормено" тегло.
Леко да е наляла и да е секси е едно, но другото говори за лош начин на живот и навици.

Ще си позволя да дам един съвет на авторката. Не се вкарвай в съвместни съжителства толкова рано, това е просто пагубно. Аз направих тази грешка и страшно съжалявам. Вместо да си гледам кефа и да излизам с приятели, аз бърках мусака. Като студентка започнах да живея с гаджето, разделихме се. След време срещнах друг и с него поживях, пак провал. И така 4 съвместни съжителства, куп разочарования и необратими последствия. За да се стигне до момента, в който възрастта ми за брак отдавна е премината, но аз вече не мога да търпя друг човек около себе си. От бързане да пораснем се изхабяваме емоционално и когато вече наистина е време за тези неща, вече сме се превърнали във вкиснати лелки, които нито са склонни на компромиси, нито да допуснат истински някой около себе си.

Какво означава "отдавна е преминала възрастта" ти за брак?
Доколкото знам си в ранните 30, или около. Какви влакове...я се стегни. Важното ти е да се поддържаш и грижиш за себе си по възможно най-добрия начин - физически и психически.
Мда, изхабяват емоционално повечето връзки и преминаването през етапите от началото до края.
"Нормалността" вече нали знаеш, че има различни измерения.
Аз пък не бързам и продължавам да си живея, както ми е гот.
Разбирам те след 4 разочарования да си се капсулирала и много трудно да допускаш нови хора около себе си.
В същото време има и млади момичета, искащи описаното от теб - да се правят на съпруги, да родят рано (20-25, което реално е нормално) за "ужас" на кариеристки, че едва ли не ще си съсипят живота, а те реално да са щастливи с човека до себе си.
Съгласен съм за "вкиснатите" лелки. От дъжд на вятър и аз съм попадал на такива, но никак не са моето, коренно различни са полюсите и енергията, зарядът, ако щеш.
Допускането до себе си не е до възраст, а до човек. Има по-затворени, притеснителни, както и обратното - отворени и дейни.

Последна редакция: нд, 28 юни 2020, 22:40 от FragranceFanatic

# 41
  • Мнения: 1 770


Какво означава "отдавна е преминала възрастта" ти за брак?
Доколкото знам си в ранните 30, или около.
Или добави още 6.Wink

# 42
  • Мнения: 2 033
Скрит текст:
В същото положение съм от 16 години.Принципно мразя да ми се меля на главата, но и това мълчание се не издържа. Като добавим студенина, игнориране, живеене в своя си свят - и стигнах до депресия. Ако не бяха децата да съм се развела. Това няма оправия - винаги е бил такъв. Може да говори само за хобитата си, от които аз не разбирам и не ме интересуват. Сърдит, отбива всеки опит за комуникация или като говоря е монолог - дума не обелва, най-много да мъцне. Обещава да се промени, но никога не се случва. Интересното е, че с мама и тати и приятели и доста по-разговорлив, личи си, че търси тема за разговор обикновено тъпа,  а с мен си личи, че не желае да говори - досадна ли съм му не знам. И аз нямам подкрепа, за близките и прителите ми той е добрия, а аз лошата щото той работел, имал пари и съм нямала от кво да се оплаквам. Събирам смелост да го напусна от доста време. Разбирам те прекрасно. Според мен в един момент няма да издържиш, и ще се разделите. Дано да е преди да сте създали деца щото после се усложняват нещата.
Много жалко, че си попаднала на такъв темерут, и е темерут само с теб.
Защо не започнеш да работиш? тогава няма да си зависима от него и ще можеш да го напуснеш. Въпросът е всъщност за децата. Защо те са причина да ги търпиш - няма да можеш да ги издържаш?

пари си имам - не са те проблемът. Не разбирам що все  мислите, че парите ако имаш и всичко е наред и липсата им е единствения проблем . За мен проблемът са хората, децата - нямам му доверие да му ги оставям, защото не се е научил да се грижи за друг човек освен за себе си. То това е и причината да искам да се махна от него - не се научи кво значи да имаш жена, деца, семейство
РалиК, за да се изнесеш, нали трябва да си осигуриш материалните неща - сама. Ти всъщност чете ли какво съм написала? - че ако си независима финансово, само тогава можеш да го напуснеш.
Все пак нали не става дума за есе, а за реалния, твоя живот.

# 43
  • Paris, France
  • Мнения: 6 718
Авторката, разбирам те, макар и да не съм била точно в твоето положение. До 26-27г не бях и помисляла да живея с мъж. Моите родители ми предлагаха да ми помагат с такси, квартира, но отказах. Честно да ти кажа, предпочитам да работя без почивен ден, да живея в стая колкото коридор, но да си имам лично пространство и време, а не да седя с темерут с наднормено тегло и да му отварям краката, защото бил добро момче. Колкото и грозно да звучи, ако отваряш краката на мъже, които не ти харесват особено е по-логично да е на тек или на час, пито платено и скрито покрито, а не да живееш със свинчо и да му задоволяващ половите желания за единия подслон. 

Антидепресанти Не бих пила и с пари да ми ги дават, особено когато обстоятелствата са лесно променяеми.

Според мене ти вече си решила да се разделиш с мъжа, но нямаш смелост и пари да го направиш на момента. Можеш вече да търсиш квартира - у приятелка, общежитие, стая у някоя баба. Започни да търсиш от сега за септември, примерно!

Разгледай обявите за стаи! Има бабички и дядовци, които дават стая срещу помощ в домакинството. Има и хора, които отдават евтино апартамент, в който се връщат само няколко пъти годишно и за малко. Някои искат само режийни, а мястото е обзаведено.

На твое място бих намалила контактите с бащата и сестрата и бих ги поставила пред свършен факт. Пишеш, че си живяла в насилие като дете. Не зная баща ти ли е бил насилник, но ако да е добре да се дистанцирам леко от него, но без да късаш. Ще трябва да събереш семестриалните такси, така че в случай, че откаже да ги плаща, имаш достатъчно пари да си завършиш образованието.

Търсила ли си стипендии за чужбина и знаеш ли език? Продължаване в чужбина е добър вариант за ново, чисто начало. Ще имаш и право на общежитие, ще научиш или усъвършенстваш  език,ще срещнеш нови хора.

Аз се разделят незабавно щом се почувствах зле с даден мъж, без значение колко време е минало от събирането с него. Не приемах да ида да живея у мъж, нито да наемаме или купуваме нещо заедно. После раздялата е усложнена от общо имущество, задължения, имоти, общи икономически интереси.

И като се разделиш вземи и поживей малко сама! Не се вързвай на първия михлюзин и темерут, който ти предложи подслон!

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 1 864
...не да седя с темерут с наднормено тегло и да му отварям краката, защото бил добро момче. Колкото и грозно да звучи, ако отваряш краката на мъже, които не ти харесват особено е по-логично да е на тек или на час, пито платено и скрито покрито, а не да живееш със свинчо и да му задоволяващ половите желания за единия подслон.  
JoySweat SmileMr. Green
Забавоо, хаха. Simple Smile
В България, обаче, е така.

Целият ти пост общо взето резюмира и доста от моето мислене, но да коментирам някои неща.

Добри идеи й даваш за квартира, самостоятелност, мхм, но ако изключим авторката, приемайки, че би се навила на някои от тях, болшинството от наборките й, и млади жени, не биха се навили да търсят, и да се борят за "покрива", по начина, по който описа, също и като конфигурация. Искат много повече и удобства, знаейки, че ако не намерят, следващият клон би им ги дал.

Трудно ще се намали контакт с такъв баща/роднина, без да се къса. Ти реално не "късаш", но и не търсиш, не поддържаш контакт, няма чувания, виждания, празници заедно и т.н.

За чужбина много трудно, без подкрепа от родителски тела, ще й се разкаже играта сама от всякакъв аспект.
Също и сегашната ситуации ич не е за "емиграция".

За това, ако не се чувстваш ок с човека до теб, раздяла -> Hands Plus1

За живеенето сама/сам известно време между връзките -> Hands Plus1 2.

Последна редакция: пн, 29 юни 2020, 02:19 от FragranceFanatic

Общи условия

Активация на акаунт