Легенди

  • 3 101
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 520
Сега се сещам за част от една легенда с ритуал с орехови листа. През една определена седмица лятото някой слиза/ разхожда се по земята и затова баба ми и дядо ми са ми разказвали, че са слагали орехови листа под матраците... Но като не я помня цялата, а само това Sad ако някой се сеща, ще съм благодарна да я разкаже.
Легендите за мостовете също не ги бях чувала, благодаря.
Още се прави у дома, всяка година. Трябва да поразпитам нашите повече, но знам, че се слагат орехови листа във всяка стая близо до вратата, за да не влязат т.нар. “русали”. Ще питам дали има легенда зад това.

# 16
  • Мнения: 22 867
Момичета,  skk007, ето какво намерих за листата от орехи под дюшеците в друга тема, и в последващи постове има допълнено. Никога не съм го чувала, а и не помня такова нещо от детските години. Освен да не са го правили вкъщи или пък не много явно, та не съм успяла да хвана двата края.Simple Smile

# 17
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 700
Точно! Русалска седмица го наричаха и моите баба и дядо. Благодаря за информацията. Сега като го прочетох, буквално се върнахназад в детството ми, когато ми разказваха истории Simple Smile

# 18
  • Мнения: 8 703
Страхотна тема!Обичам да чета   и слушам легенди от нашите земи.Живея в Северозапада и неведнъж сме ходили на Белоградчишките скали.За тях има много интересни легенди.Всяка скала наподобява фигура,ако човек има въображение,настроение,застанал е от правилния ъгъл.Преди Белоградчик има един семеен хотел,няма да споменавам име,за да не е реклама.Майката на собственика разказва невероятно увлекателно легендите,историите на скалите,на града.Освен това го прави на тамошния турлашки диалект,което прави разказите още по-интересни.
    Имам любима легенда за Мадоната,Конникът и Метохът.Родила се в скромно семейство на овчари ,някъде около връх Минджур, невероятно красивата Вита.Толкава красива била,че смайвала всеки,който я погледне.Така в нея се влюбил овчарят Лука.заедно се разхождали по поляните,пасяли овцете,той свирел на кавал.Заобичали се.Веднъж през селото минал пътник,който посъветвал родителите й,че тази хубост може да бъде опазена само в манастир.иначе ще доведе до големи беди.След като размислили,родителите я пратили в женския метох,намиращ се на един от върховете.Познала емоцията на влюбването,жалейки за либето и първата си обич,Вита не спирала да плаче и да страда.Игуменката,на която била поверена ,за да стане послушница я увещавала,говорила,заплашвала да спре да плаче и да се присъедини към живота в метоха.Дълго,много дълго време това не се случило.В една нощ,както стояла на прозореца,Витиния,както я кърстила игуменката,чула песента на кавала.Веднага и безпогрешно познала мелодията на своя любим.Разбрала,че за да са близо един до друг,той станал послушник в отсрещния мъжки метох.И изведнъж живнала Витиния,а игуменката си помислила,че девойката е приела живота в метоха за своя съдба.Не след дълго красавицата отново се затворила в стаята си и не излизала,докато от там не се чул детски плач.Това същисало всички в манастира,настанал смут и игуменката пожелала да изгонят Витиния.Нощта била бурна,дъждовна,само светкавици осветявали небето,страшни гръмове се чували.Непоклатима игуменката изгонила младата майка заедно с рожбата й навън,в страховитата нощ,въпреки молбите да останат до сутринта.От мъжкия метох ,Лука чувал и виждал какво се случва,грабнал един кон и хукнал да спасява любимата и детето си.Точно в този момент се разнесъл страховит гръм,двамата останали вкаменени,един срещу друг,а женския метох се сринал.
     От онази жена съм чувала и още една легенда,страшно интересна и увлекателна,но се опитвам да я открия,защото не съм сигурна ще я преразкажа ли с точност.ако има някой от този край и я знае,може да помогне- ставаше въпрос за любов между българка и мюсулманин,които носели медальон,разделен на две.В последствие се оказва,че са деца на брат и сестра и бащата на момичето ги убива в двора на джамията.

# 19
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 700
Благодаря, марулета! Моля те, пиши на лични, как се казва тази жена и хотела. Току виж се навием да я посетим семейно Simple Smile

# 20
  • Мнения: 8 703
В този район ,в съседното селце,има още един комплекс,в койт осе дават къщи под наем.Човекът, го който стопанисва предлага разходка из околонстите .Води по едни горски пътеки, на едни други скали, като предлага коренно различен прочит на тези образувания.Според него, там в пещера Магура и околностите ,е имало древна цивилизация,която е разполагала с писменност,летоброене,зодиаци и т.н.Обходът и разказите се основават на едно скално образование,наречено Богинята майка.Има интересни места в гората,с разделени на две камъни,за които се смята,че са били свещени места-оброци по този край им казват.
   Ние ходихме есента с тумба приятели,катерихме се като сърни по дени скални пътеки.Разказите бяха супер увлекателни.Мога да сложа снимка,ако ви е интересно.
    Водачът ни направи хороскопи,които се основават на зодиак с 13 зодии,според направените от него изследвания за Магура.Без да познава никой от нас,каза доста точни неща за характерите ни.
    Аз го помолих да разкаже някоя от легендите за скалите,той каза,че това са измислици.Всеки скален монумент носи послание на древна цивилизация,има съвсем друго значение.Преди време писах в темата за Големите закадки,веднага като се върнахме от там,защото бях впечатлена и всичко ми беше много прясно.След това доста рових да чета за пещера Магурата.
      
   Това е Богинята майка.Тази скала е встрани и по-далеч от скалите,които са в крепостта и се посещават от туристите.
    Ние тогава просто отидохме да изкараме един уикенд с децата,на затворено място,където да ги пуснем да дивеят, а ние да си пием питиетата.Обаче като ни опън на едни разходки......и едни разкази за древни хора,тотално ни обърна идеята за уикенд.
 
     Моля,разкажете някоя легенда от Родопите или Странджа! За мен Родопите са особено място,магическо,с особен вид енергия.за съжаление отдавна не сме ходили натам.

Последна редакция: пт, 10 юли 2020, 09:55 от марулета

# 21
  • Мнения: 1 788
Много хубава тема!
Аз легенди не знам за жалост. Чета вашите с удоволствие. Много обичам.
Баба ми ми пееше песни, които ме молеше да запиша като бях малка, защото казваше, че "ще си заминат с нея", а бяха много автентични. Знаеше ги от своите прабаби и искаше някой да ги просто да ги помни.
Не обръщах внимание като дете и никак не ми се записваше тогава. Така и стана - отидоха си с нея. Сега съжалявам.

Общи условия

Активация на акаунт