Здравейте пиша ви ,защото някак си не се чувствам добре,дори не знам къде е проблема или пък е в резултат от наслагване на много проблеми.Няма да споделям имена.Просто ще кажа ,че не поддържам много контакт(в редките случаи вързани с административна работа) с майка си . Имам по-малък брат на 3 годинки ,които е изоставен и осиновен в последствие.Нямам идея къде е ,последно го видях на 6 месеца.Това беше кулминацията в отношенията ми с майка.Имало и други случки,но както казах това е кулминацията.Може да ви прозвучи банално,но тя ме е предавала многократно и съм и давала шанс да се поправи и промени,но уви тя е жена на 40 години и все още не иска да излезе от калта.Майка ми си има приятел от 2 години ,който аз не харесвам.В последствие се убедих,че не е за нея,защото я бие,включително и пред мен. Тя ту си събираше нещата,ту пак се връщаше при него.И така е от 2 години и продължава и сега.От както тя изостави малкия ми брат, се промених много.Станах по-затворен човек,до преди 3 години гледах на света като нещо невероятно и бях изградила един розов балон(мой свят),в който се чувствах добре.И не ме разбирайте погрешно ,аз виждах нещата,но не исках да осъзная ,че се случва на мен.На малко по-късен етап разбрах,че трябва да погледна реално на нещата и,че е време да направя нещо за себе си.Започнах да излизам сама със себе си ,размишлявах из природата.Малко по-малко се отърсвах от първоначалния шок.Във връзка съм в момента,караме се с приятеля ми доста често и му обясних,че тези неща са се наслагвали през годините и се опитвам да го превъзмогна ,той ме рабира.Но аз реагирам остро,дори за най-малките неща.Което не е нормално и си мисля,че трябва да се променя по някакъв начин .Написах всичко това,за да имате представа какво съм преживяла и да ми дадете някакъв съвет.Защо се чувствам така,защо не съм наред,защо не съм удовлетворена от себе си?Дали не се дължи на отминали събития или потискането на емоциите през изминалите 3 години?Моля да ми помогнете с някакъв съвет .Благодаря предварително!
- Публикувана: 10 юли 2020, 22:39 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2020, 14:49 ч.
Емоционално рановесие
Това са сложни неща и отношения, но ти изглежда си чувствителен и свестен човек с ясни критерии за добро и лошо.
На колко години си?
Всичко ще си дойде на мястото. Което не харесваш в себе си, опитай да промениш, но без да си прекалено самообвиняваща се. Дай си време. Прояви търпение.
Желая ти спокойствие, щастие и свестен човек до теб, който да те разсмива и да ти бъде опора- всеки има нужда от такава.
Прегръщам те!
На колко години си?
Всичко ще си дойде на мястото. Което не харесваш в себе си, опитай да промениш, но без да си прекалено самообвиняваща се. Дай си време. Прояви търпение.
Желая ти спокойствие, щастие и свестен човек до теб, който да те разсмива и да ти бъде опора- всеки има нужда от такава.
Прегръщам те!
Това са сложни неща и отношения, но ти изглежда си чувствителен и свестен човек с ясни критерии за добро и лошо.
На колко години си?
Всичко ще си дойде на мястото. Което не харесваш в себе си, опитай да промениш, но без да си прекалено самообвиняваща се. Дай си време. Прояви търпение.
Желая ти спокойствие, щастие и свестен човек до теб, който да те разсмива и да ти бъде опора- всеки има нужда от такава.
Прегръщам те!
На колко години си?
Всичко ще си дойде на мястото. Което не харесваш в себе си, опитай да промениш, но без да си прекалено самообвиняваща се. Дай си време. Прояви търпение.
Желая ти спокойствие, щастие и свестен човек до теб, който да те разсмива и да ти бъде опора- всеки има нужда от такава.
Прегръщам те!
Явно си натрупала много гняв към майка си. И има защо. Излей го! Кажи ѝ всичко, което мислиш за нея. Крещи, обиждай и след това изключи този токсичен човек от живота си.
Знам, че ти е трудно понеже ти е майка, но според мен това ще ти помогне да продължиш напред.
Знам, че ти е трудно понеже ти е майка, но според мен това ще ти помогне да продължиш напред.
Така си се родила.
Някои хора избухват, други дразнят със спокойствието си.
Всички сме различни и реагираме на трудностите по различен начин - от отричането им, до вкопчването в тях и само в тях.
Аз се занимавам с астрология и правя анализи. Мога да си представя някои аспекти, които имаш в наталната карта, без да съм я виждала.
Някои хора избухват, други дразнят със спокойствието си.
Всички сме различни и реагираме на трудностите по различен начин - от отричането им, до вкопчването в тях и само в тях.
Аз се занимавам с астрология и правя анализи. Мога да си представя някои аспекти, които имаш в наталната карта, без да съм я виждала.
Съсредоточи се върху това да започнеш да градиш живота си самостоятелно, защото ще се почувстваш добре, когато нещата около теб са стабилни. Старай се да имаш някакъв добър успех в училище, за да можеш да продължиш в университет и търси специалност, която ще ти позволи добри доходи. Сега може да си намериш някаква работа след училище, за да не зависиш от друг материално. Майка ти е ще си е такава и на 70 и няма да се промени, така че просто не си струва да се ядосваш, че тя се държи като пубертета от двете. Постави си твои цели и си ги следвай, тя си е направила изборите в живота и ако е искала да не е жертва, нямало е да е, никой не ѝ е виновен. А за живота не ти трябват нито розови, нито черни очила, гледаш си реално и търсиш как да обърнеш всеки негатив в позитив.
Кой те издържа, мила rumi? Приятелят ли? При него ли живееш? Имаш ли свестни дядо и баба, на които да разчиташ? Ходиш ли на училище и ако да, как е, справяш ли се?
Аз си мисля, че си преживяла достатъчно неща, които сами по себе си да обясняват нестабилността ти.
Но не трябва да забравяме, че си и тийнейджърче, тоест хормони, изменения и от там - емоционална нестабилност. Това минава с времето.
Много се радвам, че си казала на майка си какво ти тежи и си се дистанцирала от нея (ако правилно разбрах). Ако не си се дистанцирала, го направи, но пак - ако тя те издържа, тогава да си те издържа, това е нейно задължение, поне докато станеш на 18.
Аз си мисля, че си преживяла достатъчно неща, които сами по себе си да обясняват нестабилността ти.
Но не трябва да забравяме, че си и тийнейджърче, тоест хормони, изменения и от там - емоционална нестабилност. Това минава с времето.
Много се радвам, че си казала на майка си какво ти тежи и си се дистанцирала от нея (ако правилно разбрах). Ако не си се дистанцирала, го направи, но пак - ако тя те издържа, тогава да си те издържа, това е нейно задължение, поне докато станеш на 18.