Дете на 2г все още не говори.

Защото като го учат от бебета като първи език го научават като първи език. До 3 години ползват и двата езика (а познавам и такива с 3) граматически правилно, дори и да заменят понякога думи от другия / другите езици - т.е. членуват правилно на езика, на който говорят в момента дума от другия език, примерно - но това се изглажда до о/о 4 години и по-натам двата езика си вървят паралелно, не като заучени дума-дума-предмет, а дума-предмет асоциации. Много по-богат е езика, научен по този начин (усещат се нюанси в използването на различните синоними, които не се заучават от речник и "в училище", но ги има в живия език), няма никога съмнения в граматиката - дори и да не се знае причината (малките деца не знаят граматика) се ползва правилно. Много по-лесно и "безболезнено" за детето, без безкрайни повторения на една и съща дума без контекст, без травматизиращото "хайде, учи". И не, не всички деца учат лесно езици "в училище" - всъщност повечето не. За повечето (вкл. и моето) това е един безкраен тормоз с много малко успех. Много усилия, минимален "приход". Докато ученето "непосредствено", особено от много ранна възраст, е с много малко съзнателни усилия, представлява игра и забавление не по-различно от останалите, с много голям успех - освен това в този етап от живота се усвояват и акценти и диалекти, които могат да се "разпределят" в този момент, в по-късен етап - на практика не се случва. Познавах хора, емигрирали от 20-на години към момента на познанството ми, които говореха със много силен мек акцент (руснаци към английски). Дъщеря им, родена там, говореше без акцент и руски и английски (източно американско крайбрежие ако има значение за кой акцент говорим). Т.е. ползите са безкрайни, вредите - имагинерни.

Близко дете-майката българка,бащата поляк.Е, до 4 години това дете мучеше членоразделно.Към 3тата година майката съвсем се побърка.Вече на 4тата проговори нормално-цели изречения ,граматически вярни и на двата езика.Детето никога не е живяло в Полша.Само бащата говореше на полски,макар и майката да го говори.Е сега е на близо 20-нормален студент,ядосва ни за 5 села и околията,но умно дете.Това не е единственият пример около мен.

Интересно.
Имам много сходен пример - майката - българка, бащата - поляк, живеят в Германия. До 3 години и двете деца владееха свободно (вкл. граматически - като за съответната възраст, разбира се) и трите езика. На 5 (голямата) вече четеше и пишеше на български, на 6 - и на немски... мисля, по-късно и на полски и английски. Миналата година беше абитуриентка.

При умни деца без специфични проблеми (не непременно само поведенчески - детето на мои приятели се беше оказало, че има затруднения с говоренето поради твърде къса юздичка на езика, беше о/о 2 годишно като го диагностицираха и оправиха проблема) водещи за говоренето са реакциите на родителите. От една страна да се постараят да разбират всеки опит за говорене и от друга - да не реагират на мучене и сочене, колкото и да е изнервящо.

Двуезичните деца могат да покажат забавяне в говора, затова се оставя само едини език, често езикът на страната, защото на този език е образователната дейност. Винаги съветвам родителите да са по-внимателно с изкушението за английския в бебешка възраст. Може да е модерно, но е по-важно децата да усвоят българския в България, а когато детето дръпне, да включат чуждия език. Мислете кое е добре за детето, а не дали ще ви похвалят за английския на детската площадка.
Темата е конкретна, а не за високото езиково майсторство.

Именно за детето е по-добре езикът да бъде научен неусетно, вместо да бъде тормозено с уроци в по-късна възраст.

Andariel, на каква база е изказването Ви? Звучите така, сякаш работите в областта?

Живеем извън Бг, съответно детето ни расте двуезично. Тук е масово да има двуезични семейства и масовата препоръка от педиатрите  и педагозите в детската градина е, да се пази майчиният език, а не да се избира само езика на страната.

В групата на дъщеря ми в детската, двуезичните са повече от едноезичните. Масово едните се справят неотличимо от другите.

В литературата по темата също се шири мнението, че децата профитират от двуезичие в ранна възраст, а не обратното. Само в такава ранна възраст можеш да научиш два или повече езика като майчини. Зубренето в училище никога не докосва това ниво. Все остава акцент и други фини щрихи.

Мисля кое е добре за децата, а моето отдавна е излязло от детските площадки.
Както се вижда, едноезичните могат да имат забавяне в говора не по-рядко от дву и повече езичните. И вместо родителите да внимават какви, кога и колко езика въвеждат е добре да се научат да внимават в звуците, които детето им произнася, за да се научат да разпознават ранните думи... Цял живот ще съжалявам, че не въведох И руски в ранната възраст. Щеше да се справи с лекота - за разлика от сега.

Аз за разлика от Кати, която може да напише 99 теории,  съм билингва и съответно имам голям кръг приятели те самите билингва  и такива при които децата са с три езика...  и ми стана много смешно  твърдението,  че лесното проговаряне се случвало при умните деца. Другите са СОП според нея... Тя явно гледа само в едната посока и няма представа за доста проблеми  съпътващи билингвистите. Оставете настрана късното проговаряне , чест ефект е и заекването, което няма нищо общо с интелектуалния капацитет. И много деца не успяват да го преодолеят с възрастта.  Андариел е писала друга тема че е логопед и очевадно има най-  добра представа за ситуацията. Смешно е как тука се опитват да продават краставици на стар краставичар.

Има естествени билингви (някои са и трилингви, всеки от родителите с различен език, а живеят в държава с трети език) и това са децата, при които майчиният език е български (примерно), бащата също българи, но живеят в Германия примерно. Или майката е българка, бащата немец и живеят в Германия. Тогава детето има един майчин български, но живее в Германия и там посещава забавачка, предполага се, че ще учи в немско училище и основният език на държавата е немски. При равни други условия детето по естествен път ще усвои езиците, ако вкъщи се говори на български, а извън къщи, телевизия, съседи и т.н. са с немски. Майчиният език винаги е важен, той носи невидими послания, защото е естественият език на майката, а най-много майката общува с бебето и малкото дете, тя мисли на този език и предава всички емоции с този език. Ако му говори на немски, ако на нея това й е чужд език, колкото и добре да го знае, пак емоционално и това невидимото, няма да бъде предадено по същия начин като на български.  Ако майката е българка, а бащата немец и живеят в Германия, най-вероятно вкъщи се говори на немски, официалният език е немски и може би майката ще говори с детето на български само в моментите, когато са сами. Детето пак ще се научи да разбира и да говори български, но ако не го практикува активно, а и по естествен път немският ще надделее, освен ако не се полагат специални усилия за научаването на българския. При естествените билингви се приема за нормално, ако детето мъничко забави проговарянето и разделянето на езиците, защото то трябва да изгради две системи едновременно и да знае коя система кога да използва. Ако забавянето е по-осезаемо се препоръчва да се остави местният език - немски, защото детето така или иначе е повече в тази среда. Така облекчаваме малко нещата за него, поне няма да му се налага за някакво време да намества две езикови системи.

Обаче при българи в българия нещата не стоят така, защото чуждият език е действително чужд език, освен ако не наемете мома англичанка за бавачка или не го запишете на ясла/градина, в които всичко тече само на чуждия език. Тогава шансовете да усвои чуждия език по- добре и разликата в усвояването на двата езика няма да е твърде сериозна. Но все пак разлика ще има, защото на майчиния език пак се предават повече нюанси при общуването. Ако зорът е да се пускат песни, бейби тиви и подобни на английски с надеждата, че детето ще научи английски - резултатите са спорни и поне според мен не си заслужават, колкото и да се приказва, че децата усвоявали като роден. Обаче тези митове и легенди за ранното учене почти като роден са много популярни и се възпроизвеждат с ентусиазъм сред родителите. А ако детето има забавяне в проговарянето, тогава не само това изсилване с английския няма да донесе ползи, а и ще пречи на проговарянето. Затова се остава  на български и се работи активно по въпроса с проговарянето и всичко, което е нужно, а е нужна комуникация най вече, при това жива комуникация на езика.
Всички се хващат за този акцент, все едно е алфата и омегата на един език. Важно е усвояването на правилата на езика, а не дали има лек акцент. Това е все едно да гледате само цвета на обувките и да не забелязвате дали тези обувки са сандали или маратонки.

Аз да не излезе че споря, само се опитвам да обясня, че зор никакъв няма да им се пуска каквото и да било, но съвременните деца живеят в YouTube, Tik Tok (това даже не можах да се сетя как се пише, камо ли аз да му го пускам),    Fortnite и т.н, та не става дума за зор на родителите, а за текуща реалност. Това са съвременните бавачки, аз лично не познавам дете без таблет.

Съвременните деца до постъпване в училище живеят там, където родителите кажат. най-молкото трябва някой да им пусне ютубето, а досега не съм видяла малко дете на годинка и нещо да си седи, седи и изведнъж да си каже "я, има тук едно ютубе, на мен мама и татко защо не ми го пускат, я да взема да си го пусна аз, за да научи английски!". Всичко е от родителите, защото бебето и малкото дете няма как да знаят вместо родителите какво и как.

Колко деца и на каква възраст имате? Ще предположа, че скоро не сте имали малки деца 😁 Никой вече не отглежда деца без да му пуска таблета поне веднъж (не е заради английския) , ще се изненадате колко бързо след това се оправят с всички приложения.

Постоянно работя с малки деца, всъщност работя с деца от яслена, та до гимназиална, че и в гимназиална възраст. В час съм с всякакви канали, блогъри, игри и каквото се сетиш, както за съвсем малките, така и за големите като вкусове и практики. Т това с оправянето с приложенията вече за милионен път го слушам и няма как да го приема насериозно, когато се отнася за малки деца. Какво точно се оправят, да плъзнат пръстче по таблета ли? Децата гледат и правят това, което решат родителите и възрастните, които се грижат за децата. Децата не отиват сами да си купят таблет, нито си инсталират приложения, нито си пускат утубето. Всичко това го правят мама и тати. Ако някой ще го "презентира" като "детето се учи да работи с приложения", негова си работа - детето си е негово и той отговаря за него.
И като задаваш твърдението си (да, задаваш твърдение, а не въпрос), ок, ще отговоря. Имам две, вече студенти. И още навремето, когато малко хора имаха компютри по домовете си, моите приемаха компютъра нормално, израснаха с компютъра. В началото ни бяха фенове, докато ние играехме, после започнаха те да играят. Но винаги съм била наясно, че това е забавление и не съм му придавала някакъв ореол, нито съм приписвала на забавлението някакви други качества.

За разлика от теб аз не бих поставила децата със СОП в отделна категория от тази на умните деца.

Познавам МНОГО такива деца, колкото и да ти е странно - лично аз, макар и в по-късна възраст, и трите си езика съм учила като първи (поради различни причини, най-вече мързел за конвенционално учене) и комуникирам с много хора, за които първи (но непременно единствен) е някой от другите два.

Не ми е известно доказателство, свързващо заекването с броя на ползваните като първи езици. Като се замисля нито един от заекващите хора, които познавам, не е билингвист.


Andariel, за песни и бейби тв не знам, едва ли бих ги гледала за собствено забавление, гледахме ник джуниър, никълолдиън, дисни и дцуниър, джимджам, джетикс (докато го имаше). И тъй като за мен английския е естествено идващ (и досега от време на време спонтанно говорим на смесен език, впрочем) "влизането" никога не е било проблем. С руския не посмях понеже там имам много силен акцент. От сегашната си позиция го разглеждам като грешка, щеше да проработи - и не понеже детето ми е гениално, не е, а понеже това е възрастта, в която мозъкът е много отворен към усвояване на комуникативни способности. И да, учи се лесно, много лесно, на светлинни години по-лесно отколкото в която и да било друга част от живота. Никога, ама никога няма език, усвоен още в бебешката възраст и после надграждан както "основния" да се сравнява с език, учен "по учебник" в по-късен етап от живота. Освен, може би, от няколко късметлии като Валери Петров.

Приятно ми е да се запознаем. Ние сме семейство без таблет. 😅 Детето ми не гледа на таблет, няма собствен и до почти три годишна (над две и половина), не знаеше какво е и телевизор. Кабелна нямаме, всъщност дори антена за нормални канали нямаме. С баща й гледаме само Нетфликс и HBO след като детето заспи.
Не сме пещерняци, не сме социално слаби. Личен избор. Детето също гледа само 30мин на ден, пак от посочените източници.