Най-неверни клишета, които се приемат като мъдрости

Останете приятели (след връзка или брак).
Няма такова чудо, има добри отношения (евентуално), но не и приятелство.

1.Животът е прекрасен.
Аз лично не го разбирам като "Животът е песен, всеки получава всичко наготово, всичко е цветя и рози." По-скоро го разбирам като " Всеки ден, в който дишаш има поне една причина да се усмихнеш, да се зарадваш, да се опиташ да си по-добър/да се справиш по-добре."
Никой не ни обещава да ни е лесно или хубаво. Или си го правим такова, или го търпим каквото е.
2.Каквото дадеш това ще получиш.
Никога не съм го разбирала. Давам, защото съм решила да дам, независимо дали материално или време, отношение, чувства. Не давам, за да получавам, съответно не очаквам нищо.
3.Усмихни се на света, за да ти се усмихне и той.
Тук не става дума за физически недъзи и "грозни" според някой усмивки. Става дума за цялостно отношение. Когато то е позитивно към другите, нещата са по-лесни, хората са по-добри към теб самия, отколкото ако само мрънкаш и се мръщиш.
4. Учи се от чуждият опит.
Приложимо при по-големите и осъзнати хора. При тийнейджърите и младите, стената е имагинерна, докато не се сблъскат в нея. След няколко сблъсъци, най-често не им трябва поговорката, че да я спазят.
5.Човек сам е виновен за отношението на другите към него.
Определено е грешно в по-голямата си част. Понякога наистина сме виновни. Но рядко. По-често някой решава да си изкара гадното върху нас.
6. Също тотално грешно.
Децата са отделни индивиди, които правят своите грешки, независимо от опитите на възрастните да им "помагат". Най-често стигат само до извода в точка 4.

Във всяко подобно обобщение има някаква част истина, но съвсем нормално не е универсално валидно. Според мен ти правиш грешката да търсиш 100% покритие.

Сигурна съм, че много хора са убедени, че животът им е шит, ама незнайно защо като дойде време за умиране никой не го прави с готовност.
За усмихването - не трябва да се приема в пряк смисъл
За чуждия опит съм напълно съгласна с клишето по принцип, даже и за отношенията между хората. Много по-мъдро е да не се учи човек от собствените грешки.
И за отношенията съм съгласна с клишето - третият принцип на Нютон важи и за отношенията между хората - ако ги натискаш се втвърдяват и наежват, ако отстъпваш и те спират да натискат.
И за точка 6 - животът е пълен с изключения, но те не са повече от правилата, а изключенията са следствие на обстоятелствата, не на някаква произволна случайност. Може да си от семейство на пълни простаци, ама ако попаднеш в добра среда  да не станеш простак. Случва се. И обратното се случва. Но като цяло селяндурите пръкват селяндури.

Давайте още клишета, и аз ще допълвам като ми хрумне


аз с всички, които имат желание бих останала приятел. Разбира се ако не ми вредят или са опасни по някакъв начин. Мъже, с които съм била интимна ги усещам близки завинаги. Еле пък деца ако имаме.
Между другото в Дания това е доста разпространено. Пак не всички датчани го приемат, но много разделени наистина си остават приятели и даже си празнуват празници заедно, ходят заедно на почивка с новите си половинки и т.н. Не е невъзможно - зависи какви са били отношенията и как сте се разделили.

Аз се сещам за "Всичко се връща." Не се наемам да го коментирам, не съм във философска вечер нещо. Но и за него важат част от горепосочените разяснения.

Това е единственото успокоение в определени ситуации. Може и да я вярно и да се връща в следващия живот. Ще ми се да вярвам, че е така

1.По - умният отстъпва.
2.Всяко зло за добро.
3.Всяко чудо за три дни.

"Скромността краси човека" . Едно време може и така да е било,  но не и сега. Човек без самочувствие и вяра в себе си трудно успява в каквото и да е и нищо привлекателно в това не виждам.

1.Лесно майка не се става - това като го чуя и ми причернява
2.Всички майки са така - същото като по т.1
3.Живота е прекрасен - за кого?

"Каквото не те убива, те прави по-силен". Това го мразя от сърце.

особено казано от хора, които не са майки, но със самочувствие, че ги разбират нещата


това като се замислиш си е вярно. Аз съм така жестото очукана от живота, че се чудя как още съм жива. Гадно ми е няколко дни и след това ме обзема дежурния напълно неоснователен оптимизъм. Но поне ме зарежда с жизнени сили

Трябва да избираш дали да си прав или да те обичат.

Вярно е,според мен.Най-голямото за девет.Като погледнем и политическите изцепки,ами да.Забравят се всякаквите му долни изпълнения,кражби,лъжи и пак от същото.

И аз! Толкова празна патетика, и се употребява за глупости основно.


Че това е народна мъдрост и е абсолютно вярно. Според мен, разбира се, и според моя опит.

И в това има истина. Другата версия е "Един бит струва колкото двама небити". Идеята е, че човек се учи от опита си и ако успее да се измъкне невредим (не само жив ) от премеждие, после се предполага да си е взел поука и да може да се справи, ако пак изпадне в такава ситуация.

"Проверката е висша форма на доверие".
Ами не е.

1. "Спи сега, защото като се роди детето няма да можеш"
Ами за момента за мен не е вярно. Даже има моменти, в които се наспивам повече от преди детето.
2. " Бременност е най- хубавия период от живота на една жена!"
Ооо...толкова ми беше хубаво този период, че нямах търпение да се роди детето. Всички казваха, че ще родя в началото на 9 месец, а на ината не му се излизаше. Накрая се роди и секцио след 5 дни преносване. Молих се всеки ден да се роди вече. Беше ми писнало да съм подута, да не мога да се завъртя в леглото, имах проблеми с гърба и не можех да стана понякога сама без помощ, имах киселини, постоянни топли вълни, да не говоря за ритниците, които накрая боляха. Нито бях с наднормено тегло, качих 9кг за цялата бременност. Представям си на жените качили по 20-30кг какво им е било и колко добре са се чувствали .

" След лошото, винаги идва добро".
Не съм съгласна. След лошото може да идва лошо и така няколко пъти.

Това и аз хич не го обичам.
Друго, с което също не винаги съм съгласна е:
„Така е трябвало да стане”.

Toва е абсолютно безсмислено. Все едно можеш да се наспиш сега и после няколко месеца да не спиш.

Всякаквите му варианти на оправданието, че кофти човек е станал такъв заради други хора - родители, братя/сестри, роднини, съученици, колеги, партньори и трябва да проявиш разбиране. Ми не. В 21ви век с достъп до милиони добри примери - или си г*з, или не си, и никой друг не ти е виновен.
Защо на добрите и мили хора никой не им рови майчиното мляко и кътните зъби да оправдае и прояви разбиране към добротата им?

Всеизвестна истина е, че едно зло никога не идва само.
“Мисли позитивно и всичко ще се нареди” - това като го чуя и ми идва да убивам.

Абсолютно вярвам в това, надявам се че е така, дори и със закъснение. Бих го нарекла баланс, справедливост.

"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!" - какъв е смисълът да влагаш усилия, ако на края няма да стане каквото трябва.

И аз се уморих да правя каквото трябва и вече гледам да правя това, което ме кефи.

"По-добре ужасен край, отколкото ужас без край". Е, още като го прочетох и реших, че е абсурдно.

Не е точно мъдрост, но аз много мразя безсмисления разговор - Как си; Добре съм; Това е толкова изтъркано от употреба и лишено от съдържание, че като го чуя ме втриса. И защо е всичко това, като нито питащия се интересува реално как си, нито отговарящия е искрен???

Смисълът е да постъпиш правилно при високо ниво на несигурност  и почти равни шансове нещо да се случи или да не се случи.

Е, по-добре няколко месеца ексцесии покрай развод, отколкото 30 години брак със скандали.

Това най го мразя. От де да знаеш в крайна сметка какво трябва? Къде го пише да чета, щото на мен точно това ми е най-големия проблем - да преценя какво аджаба трябва.


това не са никакви народни мъдрости, а обикновени заплахи от жени, които ти завиждат, че чакаш бебе.


за някои случки и ситуации наистина няма друго обяснение от "Така е трябвало да стане" или "Имало е да става". Аз понеже вярвам в съдбата


Ако ти е заложено да си кофти човек, другите определено могат да ти помогнат да станеш още по-кофти. Но ако ти е заложено да си добър, това няма да се случи. По-скоро ще те огорчи и натъжи.


Това в зависимост от прочита и ситуацията би могло да бъде вярно


Аз като задавам тоя въпрос го правя защото наистина се интересувам и проявявам загриженост. И ме дразни да ми отговарят дежурно "Добре съм".
Ако обаче ползваш "Как си" като вид поздрав към НЕ близки хора  е странно и неуместно да почнат надълго и широко да ти обясняват как са. Именно като поздрав се ползва този въпрос и лично аз не го разбирам. Датчаните имат и друга още по-странна фраза. За довиждане ти казват "Ще можеш ли да си добре", ако си лягаш "Ще можеш ли да спиш добре". На което отначало отговарях "Ми не знам, не съм врачка" и те разбира се ме гледаха странно.

A аз го харесвам това и даже ми е един от водещите принципи в живота. Например кандидатстваш за нова работа - подготвящ си резюме, проучващ фирмата, обличащ се подходящо, подготвяш се за интервюто и отиваш с убеждението, че си направила всичко възможно. От там нататък, ако не те вземат, не е по твоя вина и няма за какво да съжаляваш. Ми и земеделците така живеят - орат, сеят, поливат и накрая може да има добра реколта, може да няма. Ако няма - божа работа, но ако не направят нужното със сигурност няма да има реколта.

И другото, което не просто харесвам, а животът ме е убедил, че е така е "Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш и какво губиш, когато печелиш". Многократно съм се убеждавала, че е така.

И накрая един виц:
- Ех, не се коси, да знаеш, че когато една врата се затваря, друга се отваря...
- О, знам го, разбира се. Имал съм Москвич

Мъдростите, тип поговорки, са съотносими към определени ситуации. Няма как да са общовалидни, затова не ме и дразнят. Дразнят ме разни приказки, в които няма никаква логика, но се употребяват толкова често, че са придобили някаква тежест.

Не мисля, че изреденото дотук не е вярно. Може би за момента не си даваш сметка, особено в тежък период, когато като че ли целият свят се е наговорил точно на теб да ти е гадно, но наистина всяко зло е за добро. Винаги съм осъзнавала след време, че лошият ми уж късмет ме е спасявал от по-сериозни проблеми.
"Прави, каквото трябва.." - също е правилното в живота. Ти си изпълнил, каквото  е зависело от теб, нататък няма как да имаш контрол върху всичко в живота. Важното е, че си принципен и действаш.
"Това, което не те убива.." - наистина те прави по-силен. Трупаш опит. Той не може да бъде все "сладък". Такъв е светът на възрастните.
Точно "гадостите" в живота показват кой колко струва в действителност. Много е лесно да се живее с всички удобства, по най-лекото съпротивление и само да се наслаждаваш на живота. Тогава всеки може да е добър и позитивен.
И аз вярвам в Съдбата, която "връща всичко". Това не е от злоба, а пожелание към много подли хора да станат по-добри. Дори и по трудния начин. Случва се. Виждала съм го.

"Това, което не те убива.." те прави празен, циничен, студен, коравосърдечен

Ами аз не мисля, че разводът е ужасен край, дори смятам, че повечето разводи са щастливи С втората половина на изречението съм съгласна.


Бяха подарили на мъжа ми такава табелка и я сложихме в кухнята да печката. Много беше подходящо, особено като сме си правили експерименти - правим каквото трябва, пък накрая става каквото си иска

...ако му позволиш.
Губила съм близки хора, наранявали са ме и близки и далечни, изпадала съм в жестока депресия със суицидни мисли.
Бях празна и цинична, докато си мислех, че съм толкова "жестоко пострадала", че заслужавам да съм такава.
Когато осъзнах, че всички имат проблеми и преживяват своя собствен ад, някак от само себе си се излекувах от празнотата и всичко останало, защото осъзнах, че не съм "жертва" на хората, живота, съдбата или който и да е.
Открих, че е доста по-лесно за мен самата да съм позитивна, защото това ми дава сили да подобрявам нещата. Не празна позитивност, като в "Мисли позитивно и всичко ще се нареди". Позитивност в смисъл " Нещата не са наред, но ако се справя с това и това, ще се наредят."

"Няма незаменими хора" не е вярно, според мен.

О, точно пък това според мен е вярно. Колко пъти ни се е струвало, че без някого всичко ще рухне, пък ей на - светът продължава. Има и изключения разбира се - Симеон беше незаменим в НДСВ и след него те се разпаднаха, защото той беше човекът-партия. И с Бойко ще е така. Но това важи само за партията им, на страната нищо не и стана от липсата на Симеон. Колко хора са мислели, че светът ще спре да се върти след Сталин, Кенеди, Брежнев, Чърчил, пък то - всичко си продължава.

Също така много хора не се усещат, че светят с отразена светлина - работят в голяма и известна компания и въртят страшен бизнес, уважават ги, получават награди, бонуси и повишения. Докато в един момент не решат, че са незаменими и без тях фирмата ще рухне. И вдигат претенциите до небето, а фирмата им показва вратата и... не рухва, а те се усещат, че без да имат логото на фирмата на визитката си, изведнъж нещата спират да се получават така бляскаво. И малко късно схващат, че не са били незаменими.

Сетих се от по-горен пост. "Не се изживявай като жертва". Един вид няма вариант да си жертва - ако се чувстваш такава, значи си си го измислил и внушил, но не е вярно. С други думи жертвите на физически и психически тормоз, на лекарска грешка, на гадове в живота му реално не са жертви, а сами са си виновни, че си го внушават. Я да гледат позитивно, да открият хубавото в гадното, да си извлекат поука.... и да не се правят на жертви.

Skrekkelig, никой не говори за истинските жертви. Поне аз не смятам, че тръшкането "Защо съдбата е толкова жестока към мен" е съпоставимо със физически или психически тормоз или лекарска грешка.
Но има хора, които във всяко нещо виждат нападение над тях от съдбата, с което понякога прекаляват.
"Ох, защо си загубих работата сега точно" има два варианта
1. Сядаш и се тръшкаш колко нечестна е съдбата.
2. Продължаваш напред и се бориш.
Това се има в предвид "Не се изживявай като жертва" ( на обстоятелствата, на съдбата, на нещо друго).
Физическото и психическото насилие са много далеч от тази категория.

Това не съм го чувала като сентенция. Понякога вероятно е уместно да се каже, друг път не, но не е станало клише. По-скоро съм чувала "Не се дръж като жертва"  и то вече е много правилно. По правило всякакви тормозници търсят лесна плячка и си избират да тормозят хора, които се държат като жертви и дават основание да се мисли, че ще бъдат безопасни и лесни за тормоз. Това се забелязва още от училище - някои ги тормозят непрекъснато, а други изобщо. Вижда се и в природата - ако срещнеш лошо куче и стоиш твърдо само ще те лае, но ако побегнеш ще те погне със сигурност.

Това е жизнена стратегия, при това доста печеливша. Цели  социални групи живеят благодарение на нея, много красиви и успешни също. 

Не е сентенция, но тъпо клише. Ясно е, че има хора, които целенасочено се представят за жертви - за тях никой не говори тук. Но ако си добър и скромен, не можеш да нападаш, не можеш да обиждаш.... много лесно е да станеш реална жертва на психо тормоз от съученици и околни. Ти ни се правиш на жертва - правят те на жертва, защото в добротата си изглеждаш безпомощен и безобиден. Не вярвам да съществува дете, което съзнателно се прави на жертва за да дойде някой да го тормози. Ти си какъвто си, но е пълно с гадове, които имат нужда да тормозят някой и си избират точно тия, които са очевидно безобидни, сами без подкрепа от други... Мога да ти гарантирам, че абсолютно всяко дете, което тормози друго дете, защото му изглежда беззащитно, ако се събере шайка срещу него ще го направят жертва него самия като стой та гледай - никой не е всесилен, и това, че в определена ситуация си бил силния, защото си силен физически или си устата злобна гад, която се кефи да наранява другите и имаш подкрепа от цяла шайка гадове като теб, не значи че в друг момент няма шанс твоята жертва да събере шайка и да те хванат сам и безпомощен и да те разнищнят. Това обаче рядко се случва, защото жертвите обикновено не са отмъстителни и защото повечето хора или са гадове или са страхливци и като видят, че тормозят някой ги е страх да го защитят, а за по-сигурно стават уж на страната на агресора или просто се измъкват по терлици ни лук яли ни лук мирисали. Когато масата хора в едно общество са гадове, но ти не искаш да си такъв се превръщаш в потенциална тяхна жертва. А повечето хора са гадове и аз като добър и искрен човек съм имала шанс да го изпитам на свой гръб. Това е една от причините поради които прекъснах образованието си - именно защото това беше единственият начин да не се предоставям като доброволна жертва на хейтъри, които не могат да понесат, че източно европейка е по-  от тях и само се чудят как да я стъпчат. И като видях, че реално цялото училище е против мен (шефката не беше, но тя разбира се предпочете да подкрепи служителите си и мнозинството, но се опита и на мен да помогне. Но на мен тази помощ не ми беше достатъчна - реших че не ме заслужават и си бих шута. И не съжалявам)

Всяко добро и възпитано дете, нападано от агресивни съученици е реална жертва, а не правещо се на такава - ето това е което много хора не разбират и затова дъвчат клишето Не се прави на жертва. Ама после самите те като изпаднат в подобна ситуация ореват орталъка.

Да, ама има начин човек да се промени, ако осъзнае, че има проблем и получи помощ и съвет. И точно тогава му казват "Не се дръж като жертва". И на моето дете му се е случвало да се обединяват срещу него, но с малко помощ излезе от ситуацията. Повечето жертви могат да променят поведението си и да престанат да бъдат примамлива цел.  И пак да уточня - говоря за не се дръж като жертва, а не за не се прави на жертва. Има голяма разлика.

Правенето на жертва е когато всъщност човекът не е жертва, а мимикрира като жертва. За мен дори такъв човек е в някаква степен немоционален насилник, който иска да получи власт над другия и облага. Не става въпрос за тормоз от група върху един човек или едно дете. А понякога жертвата е провокатор, такива веднага отиват при учителката да се оплачат. И във форума има такива потребители.

Не ме дразнят толкова клишетата, защото понякога имат огромна доза истина.
Станали са такива на база общовалидни неща и възприятия, стечения на обстоятелствата.
Не бива и да се приемат буквално.
Може да ме подразни закостенялостта на някого и ограниченото мислене, което се осланя само на клишета. Но отказва да развива мисловна дейност.

Животът е прекрасен - реално е така за всеки, който е здрав. Има ли здраве, човек може да постигне и да се пребори с всичко.
За децата и родителите мисля като Черна станция - няма как просташко семейство възпитава простак. Нямам предвид това дали се е изучил или има хубава професия обаче. Защото простак е манталитет и е в главата, не в положението.
За приятелството след брак - напълно възможно е, даже на семейни празници да се събират хора, които са разделени, но имат общи деца. Това е нормално, да не кажа даже задължително, защото за тия общи деца, тези хора винаги ще си останат родителите им.

Skrekkelig, готин ник!

Почти всички клишета, споменати в темата, са си истина.

Относно приятелството след връзка - за мен е "Не". Просто не ми е възможно да погледна човек, в който съм била влюбена, отдала съм му се, и т.н. и да го приема като приятел. Всяка прегръдка, всеки поглед има друг заряд. Не е същото, и никога не би могло да бъде...
Такъв човек съм, просто...

И примерът в живота ми е такъв - м/у родителите ми, които са разделени, има винаги едно пространство пълно с неизживяна болка и горчилка, говорят си, но още - след почти 30г., са наранени и темата им е болезнена...

В цивилизованият свят, предполагам е нормално, след връзка, хората да остават приятели...

Относно "клишетата"... Знае ли човек.
За себе си знам, че съм приела - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще."
Трудно е да следваш "правилният" път понякога. Но винаги си струва!

Най-безмисреното клише, според мен, е "какво ще кажат хората".... Ами каквото и да кажат, все тая. Животът си го строим, рушим, бутаме и т.н. сами. Всеки сам си е виновен, обикновено, за изборите, грешките и следите, които оставя...

Нещо мноого вярно е, че "Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Модерно го наричат "непоискано добро". От моят опит е вярно. Ако не си помолен изрично за нещо, не го правѝ. Обикновено е с обратен знак.

няма значение как се държиш - всичко идва от излъчването, което не може да бъде променено


Не ми е проблем да следвам правилния път ако знам кой е. Но понякога наистина не знаем кое е най-доброто за нас и за другите сега и в дългосрочен план. Обикновено нормалните хора гледат да правят най-доброто и най-правилното за дадения момент, но в последствие се оказва, че не е било най-доброто и правилното, защото не е довело до очаквания резултат.

Това с "Пътя към ада постлан с добри намерения" си признавам, че не ми е много ясно как точно се тълкува. Тоя който го е измислил трябваше да поясни.

Нали затова са измислени моралните и правните норми, всеки има и вътрешен компас, различава добро и зло, правилно и грешно. В повечето случаи хората (дори децата) много добре знаят кой е правилният начин, по който да постъпят, но често надделяват описаните "седем смъртни гряха" и най вече горделивост и алчност. Или по друг начин казано мисълта "ще ми се размине", "другите правят същото, защо не и аз" и един куп оправдания защо се постъпва по кривия начин.
Един пример - има хора, които са готови да извадят телкове на иначе здравите си деца, само и само да ги наместят в ДГ. Изпитват леко съмнение, дори леко суеверие, но са готови да оправдаят постъпката си как "и други така правят".

Няма как да споря с теб - явно си била жертва на тормоз и сега ти е трудно да признаеш пред себе си, че решение е можело и да има. Аз съм виждала хора да се променят, поне външно. Дали вътрешно са имали силите за това, докато други ги нямат, е недоказуемо. Ние можем да съдим само за видимото.

Разглеждате психиката на хората като константна величина, а това не е правилно.
Всеки има различна степен на чувствителност от различни неща, както и в различен период може да си по-уязвим или не.
Някои хора излизат сами от тормоза, защото са си темерути по рождение, независимо дали са деца или в последствие възрастни. Други хора имат нужда от малко помощ. Трети имат нужда от много помощ, защото са много чувствителни и леснораними. Помощ не само от родители, но и специализирана такава. И това не ги прави нито жертви, нито повод за подигравка.
На жората в дълбоки депресии или със самоубийствени мисли укори или съвети, че са слаби и че се държат като жертви, ще ги вкарат в още по-обсесивни самоубийствени планове и мисли. Това, че мислят за самоубийство не е слабост, даже хич. Изисква се огромна смелост, за да помислиш дори да си посегнеш.
Въобще човешката психика е нещо сложно и не бива да се подценява или омаловажава ничий проблем, независимо на нас колко незначителен ни се струва.

В тоя ред на мисли, клише е да се смята, че депресията си я правиш сам и че просто се лигавиш.

Клишетата са общовалидни истини.

Не е клише, но ми е любимо:
Нищо не е нито добро, нито лошо. Вие не знаете цялата история.

Никой не отрича депресията, ама колко хора наистина са в депресия, и колко просто се лигавят? На вторите малко нахъсване по принцип им се отразява добре. И на мен ми се е случвало, и на детето ми, както писах по-горе, се случи веднъж, но не ставаше дума за депресия, а просто за кофти стечение на обстоятелствата, с което млад човек няма уменията и опита да се справи.  И тогава с малко съвети и малко кураж се оправят нещата.

Само дето компасите на хората явно са различни.


Жертва на тормоз съм - верно е - не се правя - такова съм. Можело е. Но явно наистина съм слабохарактерна, защото цял живот съм се примирявала пред майка ми, понеже съм виждала, че тя е по-силен и инатест характер и готова с всякакви средства да си постига целта - за нея целта е важна да се постигне, а не пътят. Аз съм мека, адаптивна, склонна на компромиси, страх ме е да не ме излага пред хората.... Защото тя наистина МНОГО излага до ден днешен. Не се виждаме никога на улицата, защото винаги прави циркове и събира публика.


не знам колко се лигавят, но си има тестове, които диагностицират депресия. Аз имам склонност към депресии, но никога не ми личи. Дори специалист не ми вярва, че съм в депресия докато не ми направи тест и не се докаже, че имам класическа депресия. Просто съм човек, който не показва като му гадно, имам оптимистичен и шеговит подход и затова никой не ми вярва като кажа как реално се чувствам.
Не знам що изобщо трябва да се говори за лигавещите се, които се правят на страдалци за да постигнат определена цел. Изобщо не са предмет на обсъждане

Защо да не са? Първо, те са много повече. И второ, с оглед на темата, "не се дръж като (прави на) жертва" се отнася точно за тях.

Mnogo дразнещи са ми:''Внимавай какво си пожелаваш'' и ''Най-много сълзи са проляти за сбъдналите се мечти''.
Заплахи,а?Е,за какво да мечтае човек?За нещо дето не му идва отвътре ли?И да се успокоява,че няма да се разстройва и плаче.Абе,рупай там като овФца и се радвай на к'вото дойде.Пфу,че тъпанарщини!

принципно за тях се отнася, но масово се използва за всички. Дъвче се  като клише, на което очевидно не се разбира смисъла. На мен често са ми го казвали доказвайки, че не правят разлика между жертва и прави се на жертва.


всъщност животът има много доказателства за горното. Но наистина не виждам как ще си пожелавам нещо, което не желая и ще се насилвам и отричам нещо, което желая. Безсмислено е да ти го начукват, въпреки че има някаква истина в него. Това е като да се учиш от чуждите грешки. Да ама си искаш да си ги направиш и нищо не помага. Едни и същи грешки се правят от как свят светува. А дали изобщо са грешки е въпросът?

"Здравето не се купува с пари" Преди 100г може, но за сега не важи, ама грам.

Клишето с мечтите не е, за да плаши хората и да ги карат да не мечтаят. По-скоро да имат реална оценка и да не си загубват ума по нещо.
Мечтите никога не се сбъдват, точно когато ги искаш или по същия начин, по който си ги представяш.
Човек обикновено си мечтае за нещо и не си представя реалния път, който трябва да извърви, за да стигне мечтата си. То зависи и от мечтите на всеки. Дори и когато върви към мечтата, често не осъзнава жертвите, които прави. И когато постигне онова, което е искал, често то не е такова, каквото го е виждал в съзнанието си, докато го е нямал. Или просто си поставя следваща, по-висока цел. Или вижда, че е мечтал за нещо, което не е нещо особено. Или пък е платил прекалено висока цена за нещо, което не е чак толкова специално, колкото си го е представял.
Мечтите са хубаво нещо въпреки това.  Човек върви напред, когато мечтае.

Все още не се купува здраве с пари. Стив Джобс не можа да си го купи.

Човек не може сам да направи всички грешки. Не само, понеже са много, но и понеже много от тях са последното нещо в живота на сгрешилия   та да се учиш от чуждия опит е най-полезното нещо в развитието на човечеството, Без това щяхме отново и отново да откриваме колелото.

Но със сигурност е живял повече, отколкото ако нямаше пари. С пари имаш много повече шансове, зависи с какво се бориш. Та, дори и здравословното живеене е скъпо. Да си позволиш читаво лечение струва немалко.

Точно здраве, или по-добро такова, или по-дълъг живот, или по-малко болка, все с пари се постигат. Никой не дава достъп до специфични лечения или невероятни специалисти ей така, щото съм си пожелала.

Много богати хора умряха от неличими болести. Не им помогнаха парите.

А бедните умират от лечими болести, но дали ги топли, че богат може да плати за себе си лечение, щом те не могат?

Но на някой от десетките хора дет набират средства за лечение в чужбина добре ще им дойдат няколко пачки, пък нека "парите не купуват здраве" за другите...

Така се коментираше за парите и,когато Домусчиев го диагностицираха с ковид.Затвориха цяла б-ца.А колко хора издъхнаха в линейки от инфаркт,примерно,защото ги разкарват от б-ца в б-ца и никъде не ги приемат.

Не само раците - доста болести нямат лечение. Но някои имат скъпа терапия - аз имам такова заболяване, което струва скъпо, но тук за сега лекарството се дава безплатно. Не и че помага напълно - поне премахва най-неприятните симптоми. От рак на панкреаса почти никой не оцелява - с пари или без си заминал. Бих дала всичките си пари да се излекувам. Но не мога. В България и Америка може би умират от лечими болести заради бедност. На Дания поне това и е хубавото - че не отказват здравна помощ.

За здравето и парите - когато се разболееш, то - здравето, вече си е отишло от теб. Тогава никакви пари не могат да го купят. Всички навсякъде тръбят колко е важна превенцията. За мен е вярно.
Не, че непрестанно се превентирам за всичко. Но се старая да не занемарявам неща, които мога да правя.

Лошо е, че човек докато не се разболее, се смята за безсмъртен... а после вече няма значение. Много болести оставят трайна следа в организма и вече никога не си здрав, както си бил.

Да, богатите си купуват по-добра храна, по-добро лечение, но и живеят с повече проблеми, наследствени болести, придобити от зора да запазим "синята" кръв чиста, стрес и напрежение има и при тях. Колко хора не са успели да запазят наследственото богатсво, колко се хвърлят от покрива но Уол стриит, загубили всичко за миг.

Това го има и при бедните хора, естествено.

Нещата се уравновесяват и никога не са само бели или само черни.



А за пътят към ада и добрите намерения - понякога се опитваме да помогнем на някого, примерно подаваш му ръка да се изправи и той е ок. След време обаче излиза наяве, че е било по-добре да го оставиш сам да се изправи. Че е пропуснал да научи важен урок, и вместо да се научи да се оправя сам, се е научил да паразитира върху чуждите добри намерения.... Това съм го изпитвала.

Аз вярвам, че всеки си има път - по-труден или по-лесен и трябва да го оставиш да си го извърви. Ако се опитваш да му го променяш вредиш и на него и на себе си. Та може и това да са имали предвид с Пътят към ада.....

"Времето лекува болката" от загуба...Не съм съгласна. Има душевни болки и пустош, които никога не могат да бъдат излекувани, според мен.
Другото "40 или 50...е новото 20" . Да бе, да, как не?!

За майката по т.1 си е вярно,за живота също.

Ама защо търсите във всяка такава сентенция хем 100% вярност, хем буквален смисъл?
Разбира се, че времето лекува болките, иначе щяхме да се побъркаме. Да, нещо остава, ама то е като белег от рана, ама раната е заздравяла, нали? Пък че имало няколко случая, в които болката не е преодоляна, това променя ли същността на нещата?

В голяма степен съм съгласна и с "50 е новото 20" - като сравня сегашният си 50+ годишен живот с този на родителите ми, ми то е по-голя купон от техните 20. Имам предвид всичко - и пътувания, и забавления, и свободен секс и какво ли не. Пък и децата таман си отлитат и оставаме ергени като все едно сме пак на 20 Да не забравяме и постиженията на естетичната медицина и козметика.
Впрочем нали сте чували народната песен "Мари, бабо, гърбава, имаш щерка хубава." Как я тълкувате? За да има бабата млада и хубава щерка трябва да е на 50 или 60 години макс. А вече е гърбава и сбръчкана баба... Днешните 50-60 годишни гърбави и щърбави ли са? И изобщо в народните песни "стара ми майка" е здраво застъпено, което говори за ранното остаряване преди век.

Сега върша доста по-качествени глупости и лудории, от колкото на 20..)
И да, времето “лекува”. Просто за всеки човек в различно “темпо”.

Многото пари правят живота лесен,но не и хубав. На мен ми е по-вкусно пиле с ориз на фурна,отколкото трюфели с кюрасо.
Понеже стана дума за здравеопазването,е грешка въобще да се сравнява здравеопазването в България и САЩ. Да,в Щатите ако останеш без работа,оставаш и без здравни осигуровки,(което не значи,че ще те оставят да умреш..),но колко време може да останеш без работа там - пет месеца,десет?

Най-умопомрачителното клише напоследък е "Бъди себе си". Какво значи това по дяволите!!!

За мен и двете се оказаха верни

"Мисли позитивно", както се писа  вече, е невероятно клише, но аз се дразня на хората, които ми го казват, защото сякаш не знаят, че аз мисля преобладаващо така. Приемам го в повечето случаи като загриженост, но и като липса на изразни средства, с които да покажат съчувствието си и че искат да ме окуражат, но не знаят как.

Изкуството е реч,йероглиф някакъв. Но не разбирам езика на татусите. Защо не фиксират посланието си на постер в службата,а го скриват под дреха на тялото си? Ако това е спомен от някакво събитие като "Мими 1988г.",с котва и сърце в съседство и с още няколко имена и дати,то също е толкова изразително като мъжката хвалба на жаргон. На някои хора езикът не им е по силите и им се налага да се изразяват с отпечатъци върху тялото. Следва виц:

Вуте се връща от екскурзия във Франция и Пена го пита какво е видял:
- Гледам Пено напред! Е.ало си макята! Гледам назад! Макята си е.ало! Гледам у десно! Да си е.е макята! Гледам у лево! Е.а си макята!
- Леле Вуте! Какви чудеса си видел!

А колко лесно е да си татуира колаж с Айфеловата кула и Триумфалната арка.
Горният виц намирам за дълбоко философски и с категорична естетика. Набива се на очи,че Вуте е изумен. Той не може да предаде с описание това,което е видял. Може обаче да го предаде с друго средство. Най-силното си чувство той предава чрез псувнята. Страданието,възхищението и всичко екстремно е за него "Да си е.бе майката!". Когато загубата е непосилна,когато настъпи мотиката или булката е прекрасна,той изразява емоцията си с псувня. Пена,която общува с него и разбира тези изразни средства е възприела емоцията,възхищението. Тя също няма да може да предаде какво е видял Вуте,но може да предаде емоцията,която е изпитал.

"Мисли позитивно" е като "Има Господ и той гледа". Начин да се предпазиш от самоубийство, един вид религия. Хора, на които им се случват гадни неща и нямат късмет в живота обикновено мислят позитивно. На другите не им се налага. В интерес на истината действа - и аз в момента се мъча да мисля позитивно, просто защото ми се налага.

Подчертала съм, че за мен са неверни, а не общовалидно, моля! Нито се старая да убеждавам някого в обратното, нито нищо.всеки има своя живот и т.нар.клишета може да не са клишета за него самия, ок? 😊

Въх, ама това тук е форум, какво очакваш, когато в една дискусионна тема пуснеш категорично мнение? Да не получиш възражения, а само лайкове ли? Иначе за теб лично нека бъде каквото си ще, но ние тук тук говорим основно по принцип, макар и пречупен през собствените ни личности. Да се конкретизира като аргумент в спор за общи неща няма смисъл, защото даже и да има някой изяден от акула например, което е шанс 0,00000...1, за него това си е 100% и не може да бъде разубеден.

И не, не си подчертала, че конкретно за теб това не важи (че твоята болка не отминава с времето), а си написала, че според теб не важи, което значи, че според теб принципно не е така. Сори.

"Мисли позитивно!" ми е неприятно, защото човек трябва да бъде преди всичко реалист и да знае кога може и кога не може да се мисли позитивно.
Има ситуации, в които ако само стоиш и мислиш позитивно, нищо няма да се промени. Трябват и действия.
В други ситуации и да мислиш позитивно, и да се напъваш да правиш нещо, пак няма да има резултат и ще се сгромолясаш от високо, та е по-добре да си реалист и тогава.
Обикновено тия, дето дават тия съвети, обикновено са напънати с един изкуствен позитивизъм, малко позьорски, зад който не се знае какво стои. Но изглеждат неестествено и няма как да им повярвам.

www.psy-blog.net/може-ли-човек-да-не-бъде-себе-си/

Според мен, когато пробутват нещо от рода на " Мисли позитивно!" , " Гледай напред" и т.н. или не знаят какво друго да кажат, или просто им е безразличен човека насреща.
Негативни или позитивни - предпочитам да гледам реално на нещата.

"Бъди себе си!" в повечето случаи, когато ми е казвано, най-вече в тийн или студентските години, е било просто отбиване на номера от хора, които не са заинтересовани от теб, но просто трябва да кажат нещо, дрънкат си и не им се занимава.
Това не може да бъде истински съвет към близък човек никога. Защото в някои ситуации да бъдеш себе си не е приемливо, дори може да е вредно и да има обратен ефект.

Това, че 30 са новите 20, ме дразни. Аз съм в 30те си години. Определено нямат общо с 20те нито като поведение, нито като мислене, нито като отношение, нито като доходи, нито като разходи, абе... Как може въобще да сравниш двете? Ако някой е зациклил в развитието си, няма лошо, но да не го изкарва еталон.
А наистина май става модно 40те да са новите 20, което е още по-зле.

Всъщност съм го чувала само за 50-те За 30-те ми е абсурдно, за 40-те също не върви...
Но не гледай дърветата, а гората, и ще видиш, че има вярно.

И преди съм го писала, съвета да се мисли позитивно се разбира много грешно от повечето хора. Не смятам, че смисъла е "Мисли позитивно, нещата ще се наредят сами."
Позитивното мислене не включва само очакване за хубави неща, включва и готовността да приемеш лошите неща, без да се пречупваш. Също така позитивното мислене, когато се използва "правилно", води до желание за промяна и амбиция, а не до стагнация и очакване на нещото да се "случи само".
"Бъди себе си" не изключва доброто възпитание, което ти позволява да прецениш ситуацията и поведението си в нея. По-скоро е значение " Не се опитвай да се правиш на някой, който не си". Ако не ти харесва да се държиш грубо и да псуваш, ще намериш начин да се държиш добре и да си приет и на места, където се псува, без ти самия да правиш нещо, което не харесваш. Също така, помага да се ограничиш от местата, които са опасни и неподходящи за теб, защото не ти пасва на характера.

Има хора, на които им  дай само да мрънкат. И ако им кажеш "смени си работата с по-хубава" отвръщат, че хубавите работи стават само с връзки. Ако им кажеш да излязат и да си намерят половинка "Уф, то всички свестни са заети", ако ги посъветват да учат 'Неее, от учене не се прокопсва, виж мутрите". 
Ей на такива хора е добре да им се втълпи, че ако почнат да гледат по-позитивно може пък и да успеят.  Единственият 100% сигурен начин да не постигнеш нищо е да не опиташ никога.

Със всичко мога да се съглася или точно обратното, в зависимост дали съм станала с предницата или задницата нагоре и от кой ъгъл ще погледна нещата.

Абсолютно е така!
Аз лично не се изразих достатъчно детайлно, че да стане ясно какво точно имам предвид.
Ситуациите, в които не само се изисква възпитание, но и самоконтрол, самокритика и не е редно да се отпускаш да бъдеш съвсем себе си. Примерно - може да си много шеговита личност, но не може да идеш на изпит за пилотски лиценз и да се шегуваш или хилиш наред. По време на нормален работен ден, шегите са нещо нормално. Има общо и с възпитанието, но има общо и с това, че трябва да се контролираш. Не може да бъдеш съвсем себе си на такива места. Въпреки че и прекаленото напъване или стягане може да ти изиграе лоша шега. Затова просто баланс трябва да има.
Но лично аз не съм го чувала това от тийн/студентските си години насам, така че смятам, че по-скоро се използва за доста по-млади от мен, несигурни в себе си и за разни не чак толкова важни ситуации.

"Бъди себе си" го разбирам като прави квото ти идва извътре. Това понякога е опасно. От друга страна не виждам как изобщо можеш да не бъдеш себе си. Дори да не си кажеш искрено мнението пак си си себе си, защото явно си страхлив, фалшив, нагажданчо, интересчия... Ако играеш театър пак си себе си, защото да си артистичен е част от природата ти.

Ами ако се явяваш на интервю за работа, или пък ако се ухажвате с потенциално гадже, тогава да кажем. че се преструваш и не си себе си за да успееш. ОК, да речем, че тактиката е успешна и стане така, а после? Вечно ли ще живееш в преструвка? Не е ли по-добре да бъдеш себе си и ако му е писано, ще стане, а ако не, значи така е за добро.

Това "да бъдеш себе си" в стил нахъсване аз го разбирам повече като "да се отпуснеш, да не се напрягаш", за да можеш да покажеш най-доброто от себе си.