Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Агресивно дете на 4 г.

  • 2 250
  • 58
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 23 460
Не ви ли безпокои този отговор, че не слуша, защото е дете? На мен би ми светнала червената лампа. Първо, това е много хитро и манипулативно оправдание за толкова малко дете. Второ, замислете се откъде го е научил. Едва ли е стигнал до този извод сам. И като ви отговори така, вие какво? Приемате ли го за логично? Обяснили ли сте му, че това не е оправдание за непростими постъпки, че дори и децата трябва да имат граници и правила?

# 31
  • Мнения: X
Доколкото разбрах,тук не става дума ,че бабата се "меси",а че тя основно отглежда детето по цял ден или греша?По време на извънредното положение тя го гледаше през деня,след работа съм с него.

# 32
  • Мнения: 1 048
А пробвали ли сте двамата с мъжа ти да говорите с бабата по въпроса? Ама сериозен разговор - че не е нормално да се глези толкова детето, да му се угажда, и че когато вие му откажете нещо, тя не трябва да се меси и да го успокоява?
Докато не знаем каква е нейната позиция, всякакви съвети са безсмислени.
Детето живее с трима възрастни и няма как един-двама от тях да се опитват да го възпитават, а останалите да правят точно обратното и само да пречат.
Границите се поставят още в началото и сега ще ви е много трудно да промените нещата.

Давам пример с моята майка - за нея е недопустимо детето да реве, да се тръшка, да иска нещо. Ако не може да му се даде това, което иска защото е опасно, веднага се правят опити да му се отвлече вниманието с нещо друго, да се успокои "че да не плаче горкичкото". Преди време имаше един-два случая, при които аз се скарвам на детето за нещо, то започва да реве и майка ми "ох, на баба, ела, ела, няма нищо".
След като недвусмилено ѝ казах, че ако това се случи още веднъж повече няма да вижда детето - спря. Но пак се вижда как едва се сдържа да не тръгне да я успокоява, а някой път дори не се сдържа.
Да не говорим, че когато детето иска нещо, което не бива да прави винаги казва "мама не дава" (разбирай аз съм лощата мама дето нищо не дава, вместо да обясни на детето, че това е опасно или вредно за него)
Имали сме много разговори, дори разправии по този въпрос. Даже бяхме прекратили отношения за кратко, но не съм оптимист за дългосрочна промяна. Тя обаче живее в друг град, виждаме се рядко и това ми е спасението. И дори и така дъщеря ми се държи различно след като е била с нея. Понякога след един уикенд с баба си, ми трябва седмица докато ѝ се нормализира поведението. Когато не се виждаме дълго време (месец-два) е ОК.
Та, затова казвам, че докато баба се меси и живеете заедно, не знам какво е решението.

Иначе моето дете, освен от бабите, доста се влияе и от другите деца в градината и това, което вижда там. Наскоро си позволи да ми тропа с крак и да ми държи тон, за първи път. На другия ден като я водя на градина, виждам дете, от нейната група, прави абсолютно същото на баща си. Та, вече съм ѝ казала, че ако иска да държи тон, я пращам при родителите на Х, щото те толерират да им се говори така, у нас не минава.

# 33
  • Мнения: X
Аз пък си мисля ,че изобщо не познавате детето. Бабата и дядото си го възпитават а вие сте някаква притурка.
И сега на почивката...леле...какво стана.

Защо детето ви удря?
Когато е ядосано, когато иска нещо или просто така?
Какво значи, че ви заплашва?
Какво прави ако не стои на едно място?

Ако до този момент не сте изисквали то да се съобразява по някакъв начин със вас, то това не става с магическа пръчка. Ако то знае, че ще поиграете заедно но то после трябва да поиграе сам за да може мама да се изкъпе...детето ще го направи. Но ако никога до сега не го е правило - как очаквате да се случи?Основно когато е ядосано или като му кажем "Не". Разбира се,че тези работи ги знае, играе си като готвя,къпя се или имам др.работа. Не съм казала,че детето ми е съвсем изтървано, просто напоследък е доста буен и поисках съвет как да се държа аз в този случай,другите майки какво правят в такъв случай,но се оказа,че всички деца са много послушни.Разбира,се и ние си имаме правила, някои се спазват други не,но това е друг въпрос.


# 34
  • Варна
  • Мнения: 23 460
Не, не са всички послушни. Но вие сте поизтървали положението. Как реагирахте като ви удари? Наказание имаше ли? Говорене, обяснения?

# 35
  • Мнения: X
А пробвали ли сте двамата с мъжа ти да говорите с бабата по въпроса? Ама сериозен разговор - че не е нормално да се глези толкова детето, да му се угажда, и че когато вие му откажете нещо, тя не трябва да се меси и да го успокоява?
Докато не знаем каква е нейната позиция, всякакви съвети са безсмислени.
Детето живее с трима възрастни и няма как един-двама от тях да се опитват да го възпитават, а останалите да правят точно обратното и само да пречат.
Границите се поставят още в началото и сега ще ви е много трудно да промените нещата.

Давам пример с моята майка - за нея е недопустимо детето да реве, да се тръшка, да иска нещо. Ако не може да му се даде това, което иска защото е опасно, веднага се правят опити да му се отвлече вниманието с нещо друго, да се успокои "че да не плаче горкичкото". Преди време имаше един-два случая, при които аз се скарвам на детето за нещо, то започва да реве и майка ми "ох, на баба, ела, ела, няма нищо".
След като недвусмилено ѝ казах, че ако това се случи още веднъж повече няма да вижда детето - спря. Но пак се вижда как едва се сдържа да не тръгне да я успокоява, а някой път дори не се сдържа.
Да не говорим, че когато детето иска нещо, което не бива да прави винаги казва "мама не дава" (разбирай аз съм лощата мама дето нищо не дава, вместо да обясни на детето, че това е опасно или вредно за него)
Имали сме много разговори, дори разправии по този въпрос. Даже бяхме прекратили отношения за кратко, но не съм оптимист за дългосрочна промяна. Тя обаче живее в друг град, виждаме се рядко и това ми е спасението. И дори и така дъщеря ми се държи различно след като е била с нея. Понякога след един уикенд с баба си, ми трябва седмица докато ѝ се нормализира поведението. Когато не се виждаме дълго време (месец-два) е ОК.
Та, затова казвам, че докато баба се меси и живеете заедно, не знам какво е решението.

Иначе моето дете, освен от бабите, доста се влияе и от другите деца в градината и това, което вижда там. Наскоро си позволи да ми тропа с крак и да ми държи тон, за първи път. На другия ден като я водя на градина, виждам дете, от нейната група, прави абсолютно същото на баща си. Та, вече съм ѝ казала, че ако иска да държи тон, я пращам при родителите на Х, щото те толерират да им се говори така, у нас не минава.
Описали сте точно нашата ситуация,тя знае,че не трябва да се меси и мъжът ми и е казвал много пъти,но на практика трудно се случват нещата. Просто видяхме с мъжа ми,че нещата не отиват на добре и го пуснахме на детска градина сега.

# 36
  • Мнения: X
Не, не са всички послушни. Но вие сте поизтървали положението. Как реагирахте като ви удари? Наказание имаше ли? Говорене, обяснения?
Разбира се,че му говорим,че никой не трябва да се удря,особдно мама и тати,и той обеща,че няма да удря.В интерес на истината вчера и днес е малко по-спокоен.

# 37
  • Мнения: 25 010
Напротив много добре си го познавам и винаги е бил такъв инат и своенравен.Цялото ми внимание е насочено към него,всяка свободна минута прекарвам с него.И това не е пъравата ни провалена почивка и грешно сте разбрали,че ме е жал за почивката.Просто прекалява последните седмици и това ме притеснява и не знам как да се държа.
Прочети внимателно болднатото. Явно проблемът не е от последните седмици, а години наред сте го "заобикаляли".

# 38
  • Мнения: X
Не ви ли безпокои този отговор, че не слуша, защото е дете? На мен би ми светнала червената лампа. Първо, това е много хитро и манипулативно оправдание за толкова малко дете. Второ, замислете се откъде го е научил. Едва ли е стигнал до този извод сам. И като ви отговори така, вие какво? Приемате ли го за логично? Обяснили ли сте му, че това не е оправдание за непростими постъпки, че дори и децата трябва да имат граници и правила?
Естествено,че му обяснявам,че точно за това,че е дете трябва да слуша мами и тати.Със сигурност го е чул от някого.

# 39
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 1 969
Абсолютно нелогично е да му се карате "някой път". Наказанията и поощренията вървят ръка за ръка, винаги. Такива "някой път" създават в главата на детето модела, че нещо може и да се случи, ама може и да му се размине, и общо взето губи смисъла си. Особено ако има при кого да тича да го спасява, като бабата.
В тази връзка, хич няма да ми мигне окото да "накажа" бабата наравно с детето. Дали ще я пратя да излезе от стаята просто за да не се бърка, или ще отменя разходката й с внучето, все нещо трябва да се направи. Такова вмешателство убива всякакъв прогрес, и отделно подкопава родителския авторитет.
Във всичкото това е много важно да се запази спокойствие. Викане, крясъци, разни истерии - тези единствено наострят ситуацията за детето, и го карат да реагира още по-крайно. Сериозен тон, сериозна позиция, и мноооооого търпение. Много е трудно, но с времето ще видите подобрение.
И пак ще има моменти, когато нищо няма да работи. Дори с идеален подход, периодично границите ще бъдат тествани.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 23 460
Разбира се,че му говорим,че никой не трябва да се удря,особдно мама и тати,и той обеща,че няма да удря.В интерес на истината вчера и днес е малко по-спокоен.

Значи другите може, така ли? Защото някак това се подразбира от изказването ви.

Извинявайте, но ми се струва, че не взимате на сериозно проблема, който може да ескалира. В случай, че моята дъщеря посегне да ме удари, дори само да посегне, не говоря даже да успее да го направи, ще го запомни до живот. Няма да я набия, но уверявам ви такива неща ще й чуят ушите, че много добре ще схване колко грозна и грешна е постъпката й. А вие сте поговорили. Дано е било достатъчно.

# 41
  • София
  • Мнения: 2 039
Развалените почивки явно не са от сега,  всъщност как почивате? Има ли други деца, игри, занимания, нещо ориентирано към това на детето да му е забавно?
Защото едно и също дете в ситуация да се изцеди до обяд, да хапне и поспи и после пак игри и забавления и в ситуация да скучае до 11 в квартирата, после цял ден плаж и Остави ме, почивам си, без обеден сън и други деца, ще се държи по коренно различен начин.
Описвам крайностите разбира се, но доста често родителите имат малко нереалистични очаквания тръгвайки с деца на море.

# 42
  • Мнения: 5 669
А пробвали ли сте двамата с мъжа ти да говорите с бабата по въпроса? Ама сериозен разговор - че не е нормално да се глези толкова детето, да му се угажда, и че когато вие му откажете нещо, тя не трябва да се меси и да го успокоява?
Докато не знаем каква е нейната позиция, всякакви съвети са безсмислени.
Детето живее с трима възрастни и няма как един-двама от тях да се опитват да го възпитават, а останалите да правят точно обратното и само да пречат.
Границите се поставят още в началото и сега ще ви е много трудно да промените нещата.

Давам пример с моята майка - за нея е недопустимо детето да реве, да се тръшка, да иска нещо. Ако не може да му се даде това, което иска защото е опасно, веднага се правят опити да му се отвлече вниманието с нещо друго, да се успокои "че да не плаче горкичкото". Преди време имаше един-два случая, при които аз се скарвам на детето за нещо, то започва да реве и майка ми "ох, на баба, ела, ела, няма нищо".
След като недвусмилено ѝ казах, че ако това се случи още веднъж повече няма да вижда детето - спря. Но пак се вижда как едва се сдържа да не тръгне да я успокоява, а някой път дори не се сдържа.
Да не говорим, че когато детето иска нещо, което не бива да прави винаги казва "мама не дава" (разбирай аз съм лощата мама дето нищо не дава, вместо да обясни на детето, че това е опасно или вредно за него)
Имали сме много разговори, дори разправии по този въпрос. Даже бяхме прекратили отношения за кратко, но не съм оптимист за дългосрочна промяна. Тя обаче живее в друг град, виждаме се рядко и това ми е спасението. И дори и така дъщеря ми се държи различно след като е била с нея. Понякога след един уикенд с баба си, ми трябва седмица докато ѝ се нормализира поведението. Когато не се виждаме дълго време (месец-два) е ОК.
Та, затова казвам, че докато баба се меси и живеете заедно, не знам какво е решението.

Иначе моето дете, освен от бабите, доста се влияе и от другите деца в градината и това, което вижда там. Наскоро си позволи да ми тропа с крак и да ми държи тон, за първи път. На другия ден като я водя на градина, виждам дете, от нейната група, прави абсолютно същото на баща си. Та, вече съм ѝ казала, че ако иска да държи тон, я пращам при родителите на Х, щото те толерират да им се говори така, у нас не минава.
Описали сте точно нашата ситуация,тя знае,че не трябва да се меси и мъжът ми и е казвал много пъти,но на практика трудно се случват нещата. Просто видяхме с мъжа ми,че нещата не отиват на добре и го пуснахме на детска градина сега.

Аз пък това не го разбирам. Бабите и дядовците са затова да глезят децата. Ако ние с ММ не се поставим като авторитет пред децата....не чакам баба и дядо да ми свършат работата.

Абсолютно нормално е баба и дядо да разрешават повече или да купуват глупости на децата. Дай сега да ги разпънем на кръст, че не са ни възпитали децата. После може да се обвиняват учителките в ДГ а след тях учителките в училище.

# 43
  • Мнения: 1 048
Всеки си има мнение. Според мен бабите и дядовците не са за да позволяват всичко на децата и да ги учат как правилата не важат. Разбира се, че ако влияят зле на детето и не го гледат както искам, няма да се виждат. Вие вашите ги оставяйте да ги глезят щом искате.
Не говорим да купят близалка на детето, а за ситуация, в която родителя се обявява за лош защото се кара на детето. Както и незачитане на родителското мнение.
Ако за вас е ОК да се скарате на детето си, а баба му да хукне да го гушка и успокоява, за мен не е. Нито пък да се смята, че горкото не може да пореве никога за нищо. Ако и моето беше постоянно с баба си, сигурно щеше да е нетърпимо разглезено с усещане, че всичко му е позволено. Няма как да стане.

# 44
  • София
  • Мнения: 7 828
Създайте установен ред и правила и дръжте и дете и възрастни да се съобразяват. Малките, когато имат рутина в ежедневието се чувстват спокойни и сигурни.
Разбира се, заплахи и удари от 4 годишно са недопустими. Категорично му покажете, че това няма да продължава. Със същата категоричност трябва да разговаряте с бабата.

Детето не е палаво и буйно, просто е невъзпитано.

Общи условия

Активация на акаунт