Здравейте!Моля за съвет защото откачам вече.Имам момченце на почти 4 г.и последните нялколко седмици е много агресивен.В момента сме на почивка и направи почивката ни АД.Непрекъснато и за всичко казва "не", заплашва ни,че ще ни направи еди какво си, удря ни с мъжа ми,тръшка се за всичко,не стои на едно място повече от 5 мин.Обясняваме му, игнорираме го,някой път му се караме,но оправия няма.Направо не се издържа.Винаги е бил малко такъв,даже разглезен,защото му се изпълняват всички желания(от страна на баба му),но чак до такава степен никога не е било.Моля помагайте и какво правите Вие в такава ситуация,защото съм пред нервна криза.
- Публикувана: 29 юли 2020, 11:03 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2020, 21:53 ч.
Агресивно дете на 4 г.
Не знам защо всички се оправдават с бабите. Не, не е от бабата. Вие сме му отпуснали юздите. Той ви удря, а вие му се карате по някой път??? Моята ме удари веднъж, след което я ударих и аз ( естествено не силно, но да усети какво причинява на другите) и там приключи с всичко. Трябва да действат и с наказания, но не само на думи. Например: щом не направиш това, аз няма да направя това за теб. И го правите.
Трябвало е отдавна да спрете бабата, виждате, че това води до кофти поведение. Ако не вземе бележка, спирате детето да ходи там. Вкъщи въвеждате строги правила и колкото и да се изкушавате, не се отклонявайте от тях. Детето ми, ако ме удари, ще му се стъжни света. Аз няма да ударя в отговор, имам си други начини за справяне, с постъпки, но тя и не смее. Камо ли да ме заплашва. Като се тръшне, обръщате се на другата страна и си тръгвате. Да се тръшка в самота и да видим докога ще му изтрае мерака като няма публика. За стоенето на едно място няма какво да се чудите, деца са, играе им се, на тези години пращят от енергия.
И да, не е в бабата вината, а във вас.
И да, не е в бабата вината, а във вас.
Ходенето при бабата няма как да се спре,понеже живеем заедно(за съжаление).Пробвала съм и методите,които сте изброили по-горе,и не помагат.Оставяли сме го да се нареве,и по-ръчичките сме го удряли,сърдила съм се,Казва,че ще слуша вече и така до следващите5 минути.Да,наистина вината е в нас,но като му се карахме преди той бягаше при баба си и дядо си,след като тръгна на градина нещата бяха добре,след като остана вкъщи заради вируса нещата стигнаха до тук.Не си мислете,че не му обръщам внимание,след работа прекарвам време само с него..
Пусти шамари...
Бих предложила за:
1. Родителите, които позволяват на баби да им се бъркат, защото не са се отделили;
1. За баби, които си позволяват да се правят на родители...
Къде е бащата в картинката? Авторитет, правила...нещо?
Не знам защо младите родители толкова се страхуват да плеснат детето си като прекалява.Не говоря за малтретиратне а за наказание.
Припомням народната поговорка" Дете ,мъж и куче,както ги научиш"
Щом живеете общо с баба и дядо,няма как да няма вмешателство,все пак разчитате на помощ.Въведете ясни правила и ги спазвайте.Пратете го на градина,колкото се може по-скоро и нещата ще се подобрят.
Припомням народната поговорка" Дете ,мъж и куче,както ги научиш"
Щом живеете общо с баба и дядо,няма как да няма вмешателство,все пак разчитате на помощ.Въведете ясни правила и ги спазвайте.Пратете го на градина,колкото се може по-скоро и нещата ще се подобрят.
Къде е бащата в картинката? Авторитет, правила...нещо?
Оставяли сме го да се нареве,и по-ръчичките сме го удряли,сърдила съм се,Казва,че ще слуша вече и така до следващите5 минути.
"Родители, осмелете се да кажете НЕ" П. Деларош
Малко с резерви се включвам в темата, защото вече бях обявена за масов убиец само защото смятам, че дисциплината е важно нещо.
Явно "пляскането през ръчичките" не е нещото, което впечатлява детето Ви. Колкото и да Ви е тъжно, ако сега не го вкарате в обувките му, то после ще ви раздава шамарите и на по-зрели години.
Май първо трябва да говорите с бабата. И недейте да си прехвърляте топката по възпитанието - то е ваша отговорност така, както детето е ваше.
За моите деца най-страшното наказание беше да ги "паркирам" върху една табуретка. Не уважавам боя, но ако се налага, то по-добре сега да му шляпнете дупето, а не после да си биете главите в стените.
Детето е ваше и избора си е ваш, но мислете, че един ден това дете ще трябва да живее в общество - клас, месторабота, съседи. Би трябвало в бъдеще да се научи да се съобразява с хората около него, а в момента с вас.
Явно "пляскането през ръчичките" не е нещото, което впечатлява детето Ви. Колкото и да Ви е тъжно, ако сега не го вкарате в обувките му, то после ще ви раздава шамарите и на по-зрели години.
Май първо трябва да говорите с бабата. И недейте да си прехвърляте топката по възпитанието - то е ваша отговорност така, както детето е ваше.
За моите деца най-страшното наказание беше да ги "паркирам" върху една табуретка. Не уважавам боя, но ако се налага, то по-добре сега да му шляпнете дупето, а не после да си биете главите в стените.
Детето е ваше и избора си е ваш, но мислете, че един ден това дете ще трябва да живее в общество - клас, месторабота, съседи. Би трябвало в бъдеще да се научи да се съобразява с хората около него, а в момента с вас.
От начина, по който сте го написали излиза, че акцент са вашите изпилени нерви и провалена почивка, не се засягайте, просто прочетено безпристрастно така го виждам.
Имате много работа и неща в отношенията ви за преосмисляне, което ще стану постепенно. Детето пък изобщо не е редно да се "страхува" от баща си. Премислете що е то авторитет и как се постига. Имам син на същата възраст, винаги съм преодолявала изблици с говорене, много говорене. Детето цени това, че разчитам на неговото разбиране. Естествено не е лесно, не е винаги 100%успех, но надграждането е удовлетворяващо.
Трудно е да се балансира щом живеетес бабата, която явно налага свои виждания и подход във възпитанието, но не е невъзможно.
Имате много работа и неща в отношенията ви за преосмисляне, което ще стану постепенно. Детето пък изобщо не е редно да се "страхува" от баща си. Премислете що е то авторитет и как се постига. Имам син на същата възраст, винаги съм преодолявала изблици с говорене, много говорене. Детето цени това, че разчитам на неговото разбиране. Естествено не е лесно, не е винаги 100%успех, но надграждането е удовлетворяващо.
Трудно е да се балансира щом живеетес бабата, която явно налага свои виждания и подход във възпитанието, но не е невъзможно.
Докато живеете с бабата, а тя ви прави сечено, така ще бъде, напълно е възможно да става и по-зле. Вие, възрастните, го поставяте в такава ситуация, то реагира съвсем логично, после искате да наказвате него за вашите грешки. Когато единият родител каже "не", това трябва да бъде подкрепено от всички.
И да – "страх" и "уважение" не са синоними.
И да – "страх" и "уважение" не са синоними.
Ох, прочетох, че живеете с бабата и...вече не знам какво да кажа...
Единственото, което може да се направи (със съмнителен ефект) е сериозен разговор с нея на 6 очи с тон, нетърпящ възражение, че вие сте родителите, вие възпитавате детето, вие определяте правилата и когато му се скарате или го накажете, тя няма право да се обажда! Нито да ви противоречи пред детето НИКОГА и по НИКАКЪВ ПОВОД!
Това обаче ако трябва да го приложа с моята майка няма да проработи затова смятам, че единствения вариант е да заживеете отделно. Ясно ми е, че това не става от днес за утре, а може и да нямате такава опция, но докато бабата се меси, всички съвети за възпитание са излишни.
И все пак може да опитате (след сериозен разговор с бабата!):
1. да намалите ползването на електронни устойства от детето или да ги спрете за известно време;
2. да въведете режим за лягане, ако няма такъв, до 21:00 да е в леглото;
3. повече игри на открито;
4. да намалите захарта и всякакъв джънк;
5. да въвеждате наказания (например лишаване от игра или любима играчка, ходене на площадка, сладолед и каквото там обича) за провинения, които много добре знае, че не трябва да прави;
6. да говорите с него като с голям човек, че когато се държи така ви обижда и наранява и ви боли;
НО...пак казвам ако бабата прави точно обратното и нарушава правилата няма да се получи, за съжаление...
Единственото, което може да се направи (със съмнителен ефект) е сериозен разговор с нея на 6 очи с тон, нетърпящ възражение, че вие сте родителите, вие възпитавате детето, вие определяте правилата и когато му се скарате или го накажете, тя няма право да се обажда! Нито да ви противоречи пред детето НИКОГА и по НИКАКЪВ ПОВОД!
Това обаче ако трябва да го приложа с моята майка няма да проработи затова смятам, че единствения вариант е да заживеете отделно. Ясно ми е, че това не става от днес за утре, а може и да нямате такава опция, но докато бабата се меси, всички съвети за възпитание са излишни.
И все пак може да опитате (след сериозен разговор с бабата!):
1. да намалите ползването на електронни устойства от детето или да ги спрете за известно време;
2. да въведете режим за лягане, ако няма такъв, до 21:00 да е в леглото;
3. повече игри на открито;
4. да намалите захарта и всякакъв джънк;
5. да въвеждате наказания (например лишаване от игра или любима играчка, ходене на площадка, сладолед и каквото там обича) за провинения, които много добре знае, че не трябва да прави;
6. да говорите с него като с голям човек, че когато се държи така ви обижда и наранява и ви боли;
НО...пак казвам ако бабата прави точно обратното и нарушава правилата няма да се получи, за съжаление...