Имам енергия само с ниско тегло

Не вярвам, че е точно така. Това, че ти не се чувстваш удовлетворена от постигнатото, не означава, че съвсем нищо не си постигнала. Писах го на друга потребителка в друга тема, може би имаш твърде големи изисквания и очаквания към себе си и живота си и това ти пречи да видиш и да се зарадваш на всичко, което в действителност имаш. За мен признак на зрелост (която не зависи от определена възраст) е способността човек да оцени каквото има, докато го има. Няма да се почувстваш добре никога, ако постоянно се вторачваш само в нещата, които нямаш/не можеш.

Няма "постигнато", което да оценявам, там е работата. До пролетта на 2019 животът ми е бил борба само за оцеляване и то в буквален смисъл, във всеки един аспект.
И тъкмо, макар и много, много късно, усетих Промяната. Да - ама не...
Да, благодарна съм, че съм жива примерно, но е в човешката природа да искаш да бъдеш колкото се може по-добре, както и да се сравняваш с околните. А и проблемът, който имам, касае здравето (най-важното нещо, нали?!).
А това, че животът ми е дал, така да го кажа, много по-малко в сравнение с на повечето хора, го споменавам, защото обяснява донякъде защо толкова тежко приемам поредната несполука (при това толкова абсурдна).

Разбирам те, надявам се и ти да ме разбереш. Нужно ти е да промениш нагласата си към живота и малко по-оптимистично да гледаш на него. Това е трудно, но не е невъзможно. Жива си, предполагам, че имаш дом и близки хора, имаш достатъчно, на което да се радваш. Ако избереш (защото е личен избор) постоянно да си недоволна и да искаш още, само ще си навредиш. От опит го пиша всичко това.

Смяташ ли, че е възможно да съм доволна и благодарна, въпреки че силите ми стигат само, колкото да ходя на работа и да оцелявам? И нищо повече.
И че човекът, с когото искам да създам семейство, никога няма да ме забележи, защото той не знае историята и за него просто съм се изоставила като съм спряла спорта и си се тъпча и се задъхвам като някоя застаряваща лелка.
Въпросът ми не е риторичен - смяташ ли, че е възможно наистина?

Като имаш проблем, търсиш решение. Действаш, не губиш време само да се оплакваш. Прочети си още веднъж темата от началото, бяха дадени хубави съвети, но ти май не се вслуша в нито един. Колкото до мъжа, той знае ли изобщо, че имаш чувства и намерения към него? Имате ли някакви отношения, приятелски, колегиални? Ако сте близки, нищо не пречи да му споделиш, че имаш здравословен проблем. Ако не подходи с разбиране, може би не е мъжът за теб.

Bell_87, момичето е като подводно течение. Дърпа те и те дърпа, въвлича те в някакви сълзливи драми, и иска да си хортува с някой. Да се опитваш да помогнеш е като да хвърляш грах на стена.
Има си специалисти на които им се плаща за това.

Dez, не подозирах, че съм чак такъв талант, че да предизвикам омраза и неприязън дори само пишейки анонимно.
И все пак, това не е основание да ме обвиняваш, че "въвличам" и "дърпам" някого. Пишейки във форум?! Първо, форумите са за споделяне. Второ, на никого не е опрян пистолет да чете и да отговаря. Трето - дори и да го прави, какво "въвличане" и "дърпане" е това?!
Да, споделям тук. В реалния живот не го правя. Никой не знае каква борба водя всеки ден, за да функционирам поне на минимум. И на психична основа да е всичко, което усещам - усещам го, ефекта е същия какъвто е при реален проблем. Само където товара ти е невидим и заедно с него върви и критика защо изглеждаш все едно има такъв.
Ако бях "енергиен вампир" нямаше да се оплаквам тук - щях да го правя в реалния живот. Правя го тук, защото няма как някой да се чувства длъжен (от учтивост) да слуша /чете/ драмите ми. Но не може да ме обвиняваш, че занимавам хората с проблемите си, още по-малкото пък, че не съм се примирявала с това или онова, че мрънкам и т. н., без да знаеш нищо за мен и за живота ми. Не е заяждане, просто няма как да не го отбележа, след твоите категорични определения за мен като енергиен вампир, мрънкало и т. н.
Ще отговоря на bell_87, защото попита. Намесих тази "драма", защото исках да разбера дали това, което написа, важи и в моя случай и да си изясня наистина ли искам твърде много, винаги обръщам внимание на чуждата гледна точка, независимо дали ще я приема или не.
bell, само приятели сме, но не близки. Всъщност му разказах историята, само заменяйки аменореята с проблеми със стомаха. И неговото мнение беше, че е абсурдно здравословно хранене и спорт да са причина за каквито и да е здравословни проблеми. На други хора, когато стане въпрос за здравословно, казвам просто, че не е за мен. На тези, които ме познаваха, когато бях отслабнала, казвам, че ми е писнало, че като затвориха фитнесите и съм се омързеливила (месец и нещо преди това спрях, горе-долу пасва по време). И така...

Не съм Dez и не искам да бъда ничий адвокат, но лично аз не виждам нищо чак толкова драматично в нейното изказване. Не е добре, че реагираш остро, показва, че си болезнено чувствителна и/или силно обидчива, а това е вредно за теб. Опитай да го промениш, да приемаш по-спокойно хора, ситуации и думи.

Прави ми лошо впечатление, че в реалния живот не споделяш. Толкова ли пък няма с кого? Изглежда сякаш се прикриваш пред хората, които лично те познават. Боиш се да се заявиш каквато си. Вероятно те е страх, че няма да те приемат/одобрят. Сякаш прекалено се влияеш от чуждо мнение. Стараеш се да покажеш в определена светлина, която много не отговаря на истината, само за да получиш одобрение. Поне на мен така ми изглежда и отново стигаме до темата за психотерапията. Разбира се, става дума за теб и твоя живот, така че крайното решение трябва сама да вземеш.

Как мога да се отпиша от темата?
Драмите на авторката са адски дразнещи за мен и ме подтикват към агресия. Направо не знам какво бих направила ако имах такъв човек в обкръжението си.

bell_87, не знам обидчива ли съм, уважавам правото на всеки да не ме харесва, но да ме обвинява, че дърпам / въвличам някого, че му точа енергията (в предишен нейн коментар), само защото пиша във форум, ми идва в повече.
В реалния живот не споделям точно, за да не натоварвам хората и да не ги отблъсквам. На които съм споделила не ми вярват или не знаят какво да ми кажат.

Само още нещо ще добавя, защото не искам да повтарям онова, което вече съм написала. Относно мъжа, ако си влюбена в него, най-добре му кажи. Така ще разбереш какви са неговите чувства към теб. По-добре да знаеш истината, каквато и да е тя, отколкото да стоиш в неведение. Рискувай, може пък да се изненадаш приятно.

Авторке, чета темата и ми е мъчно.. Опитваш се да обсняиш нещо на някой, който не те разбира. От две години съм в твоето полжение. За съжаление, диганозата хипоталамична аменореа е доста непозната и според мен доста често се бърка за пкя. Каквото и да осбямваш на другите те няма да те разберат и винаги ще ти кажат, че проблемът бил другаде. Пълни глупости, точно там си е. Казвам ти го от опит с две бременностти (забременях след пълно спиране на спорта и увеличаване на калориите). Спортувам много по 5 пъти (фитнес и плуване) и не ям почити въглехидрати, а съм 55 кг на 167 без цикъл Здравословно тегло, но с много мускули. Никой не ми е поставил диганозата преди това, никой не знаеше какво ми има докато не начерих книгата No period, now what? Това, че кг са ти в нормата пак нищо не означава. Така че не се обяснявай излишно, няма да те разберат, само ще ти казват, че си търсиш оправдание да си мързелива и дебела За съжаление, толкова време се боря с този проблем и той винаги ме преборва.. Може да видиш канал на stephanie buttermore.

https://-spam152-/bg/2020/nutrition-bg/anna-i-problemite-s-mesec … o-i-trenirovkite/

Здравей, Мони и благодаря за включването ти в темата ми.
Не знам ти как възприемаш нещата, но аз искам да спортувам (ако изобщо моето може да се нарече спорт) и да се храня здравословно. Искам проблемът да е другаде, защото всичко друго се лекува... докато това е някакъв фарс... да се лекуваш от нещо, без най-базовото, най-естественото - движение и истинска храна...
Аз никога няма да приема тази диагноза, НИКОГА! Ако съм гладувала, ако съм се измъчвала, да. Но не съм и никога няма да приема, че съм по-различна и то по такъв абсурден начин. Когато се заговори за здравословен живот аз се разстройвам и избягвам темата. Ако ме питат нещо, казвам, че ме мързи. А все по-често ми се случва да сънувам, че се е доказало, че не е това причината за аменореята и тичам ли, тичам...
При мен далеч не опира само до фигура и естетика въпросът. Когато отслабнах, с това изчезна и проблем, който открадна и съсипа цялата ми младост и част от детството. Хронична умора, която мислех за депресия. Оказа се, че съм била в депресия, защото физически не се чувствах добре. Сега отново съм в депресия, защото изгубих онова усещане, че наистина съм жива. Никога няма да го забравя и никога няма да се откажа да си го върна!
Тази книга я знам, попаднах на сайта на авторката. С извинение да си прибере книгата в изхода на храносмилателната система. Който иска - да се води по книга и да отива на другата крайност с броенето на калории.
Тази тема специално, я писах, за да видя как би се възприел такъв проблем, в смисъл нормално ли е да го възприемам толкова тежко - че съм рядък и заплетен случай, просто на мен се е паднало такова билетче.
Също така, допреди да излекувам и тялото и душата си с новия начин на живот, съм преживявала само кофти неща и бях се настроила, че всичко лошо (включително вредните навици, заради които постоянно съм се чувствала зле физически), че всичко е зад гърба ми и го забравям. Но то не ме забрави и ме върна обратно.
Писала съм за проблема си и в други теми, включително в тази за хормоните, където много задълбочено се коментират нещата, но и там не могат да ми помогнат.
Ако искаш - напиши малко повече за твоя случай, може и на лично съобщение, ако желаеш...

Не съм изчела цялата тема. Само ще разкажа набързо как се справям с хипоталамична аменорея.

Цикълът ми винаги е бил сравнително редовен и дълъг, около 32 дена. Изчезва когато пътувам.

През 2013г претърпях травма, бях на стероиди и се залежах. Бях летаргична, цикълът започна да идва на 40, 50, 60 дена и спря, качих 15 кила за 6 месеца. Имах непрекъснати ушни инфекции и течаща гной от едното ухо. Цикълът идваше с Дуфастон или Утрогестан. Помислих, че е от възраст, на почти 45г и влизам в менопауза. Диагностицираха ме със СПКЯ поради ИР, нетипично, с нормални андрогени и без кисти. Започнах кетогенна диета, а след това ниско калорична кетогенна от около 500 калории на ден заради мазен черен дроб. Още с първите хапове Метформин започнах да имам редовен цикъл. Оказах се дефицитна на вит Д, Б12 и фолат. Тест за мутации не направих. Свалих 15 кила за около 2 месеца и започнах да спортувам без да пазя диета, с нормално хранене. След 6 месеца направих ОГТТ и инсулинът беше паднал на 80 от 190 (на първи час). Започнах отново да се храня кетогенно за да пада и цикълът ми спря. FSH и LH бяха паднали под 3, сигурен знак за хипоталамична аменорея. Уж СПКЯ и хипоталамичната се изключвали взаимно, но оттогава доста жени са ми писали със същия проблем. Увеличих въглехидратите, но резултат нямаше. Т3 беше на горна като бях тежко ИР, а при ХА беше паднал на долна. Явно лептинът е паднал с падането на тегло.

При всеки е различно. При мене подейства спиране на мазнините, освен омега 3 по 5 грама дневно, веганско ВВ хранене и леки, силови упражнения през ден. Кардиото ме хвърля в ХА. Диетата се казва WFPBD - диета от цели, растителни храни. Неприятно е, защото я няма липсата на глад. Не ми е вкусно без мазнини, но при мене това сработи.

Чела съм, че лептин на инжекция помагал, но не съм пробвала.

Интересното е, че в младостта ми съм имала по-ниско тегло и по-висока физическа активност, но никога не съм имала ХА. Също и съм била дебела без да имам СПКЯ.

Т3, ако е нисък се качва само с ВХ, но при всеки е различно.

От година и половина се храня основно кетогенна, защото лежа по цял ден на дивана. Нямам цикъл. Като обърна резбата и почна да ям ВХ цикълът ми идва.

Успях да излекувам и ИР, при това на WFPBD. След ядене на ВХ тръгвам и ходя бързо пеша, задъхана, но без да бягам. Установих, че като не бягам, не правя ХА.

В началото ядях по парче торта дневно, но само преди спорт и чиста - с ядки, масло, сметана, какао, а не маргарин и брашно.

Тествах да кача кила на кетогенна. Трудно е, но се получи. Цикълът, обаче не дойде ☹. Значи не са само килата. 

Добър начин да излъжеш метаболизма, но без тялото да го регистрира е един ден да се претъпкваш и да спортуваш,а на следващия да чистиш и да не спортуваш усилено. Ако сега ядеш по 2000 калории, примерно, можеш да ядеш 3500 един ден и да спортуваш и 500 на следващия и да почиваш. Трудно е да се пости като се ядат въглехидрати, обаче, поне за.мене.

Тук е обяснено как се вдига лептин по естествен начин:

https://www.webmd.com/diet/foods-to-boost-leptin

За мене бобови култури и малини, заедно с кълнове зърна вършат идеална работа. 1 месец и цикълът ми се връща.

Не наддавам тегло и мас като ям WFPBD, но гледам да ям с 200 или 300 калории по-малко, отколкото като ям кето.

Системата не работи при всеки, не гарантирам успех, но си струва да се опита.

Невена, аз до пролетта на 2019г живеех ужасно нездравословно. Не ме е интересувало нито здраве, нито фигура, имах много труден живот и проблеми. И тъкмо се бях настроила за нов живот. А като разбрах, че съм се чувствала постоянно зле, и не съм просто уникален мързел, заради 10кг в повече (за моя организъм, щом махането им ме прави жизнена, жива).
От повече от една година просто ям въглехидрати и симптомите на ИР се върнаха, освен всичко друго, прималяванията станаха много по-осезаеми, отделно постоянната хронична умора. При мен не става с ден или седмица нисковъглехидратно хранене, трябва няколко месеца.
Искам да забравя всичко това, искам да си спортувам за здраве, да си ям каквото си искам - интересното при мен е, че точно "кето" храните са ми любими и то не толкова мазните, колкото високобелтъчните. То като спортувам и организма си ги иска. А сега са ми "тежки".
Искам да съм здрава, пъргава, жива. Не да си гарантирам диабет до 50г възраст и да ми кажат, че е нормално за възрастта. Искам здраве и енергия докогато ми е писано да живея. Или по-точно поне да знам, че аз съм направила всичко възможно за това.
Искам просто да не мисля дали не съм прекалила със здравословното, а просто да му се наслаждавам и да се водя единствено по това как се чувствам най-добре. А то никога не е било много при мен, така че не мисля, че искам много...
Ако искаш, напиши имената на лекарите, които те диагностицираха с ИР и СПКЯ, въпреки липсата на кисти и нормални хормони. Ако искаш на ЛС.
Какво е ТЗ?