Отговори
# 420
  • Мнения: 91
Горе главата момичета, малко остана. Носили сме ги толкова време бебоците още ден два ще ги поносим Heart Eyes Настройте се положително, както казва една акушерка в училището за бременни.
 "Много е важна нагласата на жената, ако мислите, че в родилното са инквизитори, то наистина това ще видите. Но ако мислите, че това е свещенно място, на което се ражда животът, място на което ще прегърнете рожбите си, то тогава преживяването ще е вълшебно".
Така че настройте се положително и вярвайте в силата на жената. И визуализирайте едно прекрасно раждане. Heart

# 421
  • Мнения: 1 403
Честито на родилите! Завиждам!
Знам, че трудното идва след раждането. Но така искам да излезе от мен, тогава няма само на мен да ми е трудно 😄
37г.с юнака е над 3кг, още си е високо. Изобщо не мисли да излиза от мен 😩
И мен ме интересува има ли начин да го накарам да слезе надолу?
Каката още от 7ми месец се намести за излизане. Сега корема ми си е вирнат като яйце и започнаха стрии да излизат.

# 422
  • Мнения: 35 645
Аз влязох в операционната толкова спокойна и уверена в екипа , че въобще не усетих кога мина раждането ( секцио). Наистина, успокойте се и се доверете на екипа..
При нас 45 Мин операция мина в шеги, вицове, говорене с екипа.

# 423
  • Мнения: 2 381
Това с корема....индивидуално,  зависи от големината на бебето, от размерите на майката, мускулатурата, годините....има си някаква закономерност;но тя не е миродавна. С предната  коремът ми беше доста по-надолу като цяло. Сега беше вирнат до скоро, от 4-5 дни се смъкна ( трудно си виждам пъпа вече ). И на мен ми казаха ,че защото е второ ,момиче и е голямо, най-вероятно ще родя дори началото на 9я месец, но ето ме вече на термин и още нищо:)
За ваната, сестра ми ми даде нейната, която е от ИКЕА. Нашата баня също е малка и си мислех за сгъваема. Но пък голямата я ползва баткото още, когато иска дъъъълга баня. Бебето в началото ще го купя на мивката и с линимент.
После в голямото корито на баткото. Определено по-малката ваничка е лесна и бърза за пълнене, за изпразване и поддържане.(което е плюс, особено, когато кръстът е слабо място и се налага да се вдига и мести).

Колкото до нагласата ....то с всичко е така. Даже предпочитам да съм по- неутралната. Гледам да нямам очаквания, защото после разочарованията може да са по-големи. За това и нямам избор на екип, а който се падне. Предпочитам реализма пред оптимизма, което си е и до характер.  Simple Smile

# 424
  • Denmark
  • Мнения: 1 007
Здравейте, момичета! Нааай-накрая, 8 дни след термин на 13 август в 16:15 ч. се появи нашето малко-голямо момченце - Ричард, 3880 гр., 53 см. Родихме се в басейн, в който седях 8 часа и топлата вода беше единственото болкоуспокояващо през целия процес.
Контракциите ми започнаха към 21 часа след прегледа за разкритие и отлепяне на мембраната. Не можах да спя, но успях да оставя таткото докъм 4 ч. да събере сили. После обачее Grinning до самото раждане не мога да кажа, че съм имала лека контракция. Всички бяха спиращи дъха. Определено бях с положителна насока и нямах търпение, но реалността ме изненада определено. Беше много трудно раждане (поне в моите представи), доста напъвах, отчайвах се след всяка контракция. Очите ми още са подути, защото плаках от болката Sweat Smile Моят приятел роди с мен. Буквално напъваше заедно с мен, стоейки до басейна, а аз вкопчила ръце в него и крещейки като за последно (много викане беше цял ден Flushed ) Така си бяхме от началото до края. Ако не беше той, нямаше да успея и половината път да мина....
Излезе малчо, извадиха ме от басейна на леглото с него - той на гърдите ми, родих плацентата и получих голям кръвоизлив, та в цялата картинка - аз с два крака във въздуха и бебе на корема и около мен 15 доктора ме бодат, където видят с някакви системи и инжекции и ние с МП бяхме Flushed Иначе само 2-3 шева си имам. Снощи малко като след битка бяхме и двамата, но сега и тримата сме добре. Blush Бебчо хапва за 4ти път за 12  часа и вече зърната ме болят адски Sweat Smile Останахме да спим в болницата заради моето състояние и акушерките всичко ми показаха, че съм гола вода, а и не мога да стана от леглото нормално..
Той не плаче още само някакви бебешки звуци издава. Снощи към 22 часа МП каза, че съм си затворила очите и съм била вече в несвяст Sweat Smile и се събудих сама в 4, а малчо си махаше с ръчички само до мен. Blush
Ох, много съм щастлива и в същото време усещам, че не мога да споделя положителен опит с раждането, съжалявам наистина. Confused Най-вече съм разочарована от себе си, но крайния резултат си заслужава всички болки. ❤️

Успех на мамите, които чакат все още. Моят съвет е да не се мъчите и да използвате обезболяващите средства.
Благодаря сърдечно, че ме мислите, ама то аз малко ли помрънках. Sweat Smile

# 425
  • Мнения: 35 645
Честит ти син!! Много добре си се справила, браво! Всичко се забравя, сега зпочва хубавото- да споделяте заедно всеки миг!

# 426
  • София
  • Мнения: 639
Ееех, Marayah, честито!!! Champagne Според мен си се справила наистина чудесно! Издържала си всичко без упойка, а това според мен е голям подвиг за всяка жена! Нека бъде здрав и щастлив малкия и от сега нататък да ви носи само поводи за гордост!!!

Аз май тази нощ съм с контракции, но още не мога да разбера какво се случва. Дали е това, което трябва да е или просто нещо си ме боли. Сега се опитвам да засека през колко време са болките. Много ми е нисък прага на търпимост и се притеснявам да не отида твърде рано към болницата, а и не искам да изкарвам докторката си от сън залудо Relaxed

# 427
  • Пловдив
  • Мнения: 547
Marayah Blue Heart честито, роди се най-чаканото бебе Smile Laughing
След твоя разказ се сетих за моето първо раждане /така болеше Anguished/, но с времето се забравя. Този път си искам епидуралната упойка Stuck Out Tongue Closed Eyes

# 428
  • Мнения: 57
Честито бебче, Maraya! Да е здраво и много щастливо. 🧸🎈💐
Май не останахме много мамите, които чакаме ... (:

# 429
  • Мнения: 91
Marayah, честито!:hugs:
Да е расте здрав, силен и да ви радва много:heart: Браво на теб! Hug
Аз почти всяка вечер имам стягания по 2-3 часа нерегулярни и после спират. Леко болезнени са и само се ослушвам кога ще настъпи момента.
Ваничка ми дадоха една мъничка излята отвътре ортопедична със стойка. Но на мен не ми допадат тези и ще си взема друга, без никакви форми вътре:grinning:. Важно ми е да е със стойка, че не ми се мъкне вана с вода до някоя маса. А и така е щадящо за кръста. Grinning

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 08:05 от ЙониБони

# 430
  • Мнения: 736
Йееее, Marayah, да ти е жив и здрав Ричард! Много щастливи мигове оттук насетне! Ти си истински герой! Без обезболяващи да минеш целия този процес... добре че си имала подкрепата на ММ и на него може да му се стисне ръка! Малко мъже биха издържали всичко това!

Бъдете здрави, а ти да се възстановиш колкото се може по-бързо! Според мен с времето ще имаш все по-хубави спомени за раждането Simple Smile

# 431
  • Мнения: 243
Marayah  Честито ! Ти си истински герой ! Пожелавам бързо възстановяване и скоро вкъщи да се любувате на малкия юнак Wink Сигурна съм, че вчера всяка една от нас се е чудила какво се случва с теб Wink

# 432
  • Мнения: 1 735
Marayah честито бебече. Както казвам в последно време доста често, както и да родиш все ще боли. Важното е че си се справила и всичко е зад гърба ти, а малкото съкровище е вече до теб Heart
Аз ссъщо съм от реалистите и последния път казах на моята докторка, че съм готова за кошмар Rolling Eyes Тя горката се шокира. Вика ми че трябва да съм положителна, а аз и обяснявам, че това е положително Joy Дано раждането ме изненада и мине по-добре от това което очаквам Joy , но го очаквам вече с голяямо нетърпение Heart

# 433
  • Мнения: 212
Честито бебче Ричард, Марая!
Бъдете здрави и безкрайно щастливи!
Бебенцето те е измъчило, но си е било голямо, можеш само да се гордееш със себе си, а без упойка - ти си герой. Както и всички, които раждат без упойка. Аз първия път с упойка и съвсем малко бебе - овиках и оревах света 😂

# 434
  • Whatever our souls are made of, his and mine are the same.
  • Мнения: 2 386
Честита радост, Марая. Родили сме в един ден Hug Да ви е жив и здрав юнака!
Аз се чувствам ужасна майка. Вчера бебето беше цял следобед с мен, накърмих го.И в 18ч ми го взеха за визитации, и забравиха да ми го дадат. Поисках си го в 21ч , но те му бяха дали АМ в 18ч без да ме питат. И това бебче от 22ч само скимтеше, ревеше, лапа си ръчичките, и аз го нося на ръце, 2 часа права, за да не сядам, защото много меболи..... И умалях много, пробвах да го кърмя, пак плачеше... Повърна 1 път, после 2ри, после 3ти, изтормозих се, много бях изморена от раждането, и болката, и се обадих да го вземат в детска стая около 1ч през нощта,защото не мога да се справя ..... Чувствам се виновна Confused но не можехме да спим нито аз, нито той .Сега чакам да ми го доведат отново, за постоянно.

Общи условия

Активация на акаунт