Случи ми се нещо странно XXIII

Raya, ами...не.
Най-много сутрин в събота в просъница да си помисля, че е делничен ден и трябва да ставам.
Или да се зачудя кой ден от седмицата е.
Аз повече си обяснявам тръгването на часовника с една дърворезба на пръстена на Атлантида, която имаме в стаята, в която беше стоял. Слез като тръгна вървя поне 2 седмици и после пак спря. Пак го сложих на същата ракла срещу пръстена, но този път не се зареди
Като цяло този часовник така го и получих с полуизтощена батерия. Всяка година по едно и също време се изтощаваше. И накрая тази случка с уж повредения механизъм...реших че явно не трябва да го нося и го хвърлих.

Часовниците ги правят тия номера. Мисля, че батерията отвреме-навреме се активизира и тръгва, после заглъхва. На печката имам часовник с таймер, който винаги изостава няколко минути - техникът ми беше обяснил защо, вече не се сещам. Часовникът в колата ми също изостава, каквото и да правя. Вече си прибавям по няколко минути и не се занимавам да го нагласям. Иначе, часовник на ръката си не нося, навсякъде има часовници около мен, не ми трябва.

А случвало ли ви се е да ви се губят минути? Няколко пъти ми  се е случвало ей така да не помня какво съм правила последните 3-4 минути. Все едно съм спала без да сънувам. Мъча се да си спомня , но не немога.

Случвало ми се е и часове да ми се губят 😂 Особенно след раждането на синко, когато кака му беше само на 1.9г и думата "сън" ми беше почти непозната 😂

Получава се както казах при стрес или безсъние, ама си е гадничко 🙈

На мен ми се губи цялото майчинство. Помня само основните важни неща. Много ме кефи, когато някой ме попита дали помня нещо конкретно от този период. Не, нищо.

Здравейте, не успях да изчета всичко, може и на друг да му се е случвало. От скоро живеем в ново жилище с мъжа ми и дъщеря ми(на 6 месеца). Знам че преди тук е починал човек. Бил е болен, не насилствена смърт. Понеже съм много страхлива, откакто сме се нанесли ми е все едно такова напрегнато. Днес за втори път както си седя и лед осветлението светна, ей така от нищото. Изгасих го, обаче умирам от страх. Дали е възможно да е някакъв бъг, направо ще се побъркам. Хем знам че не е кой знае какво, хем супер много ме е страх(и аз не знам от какво).

По-вероятно е лампичките да са скапани, отколкото да е призрак.
Не че съм специалист, но според мен заминалите си души не шетат за щяло и нещяло в материалния свят. Още повече, не сте го познавали. За ваше успокоение може да извикате свестен поп да освети дома.

П.С. При първото четене, не знам защо, си помислих, че са коледни лампички. Какво е това осветление всъщност?

Лед лента е осветлението. Аз предполагам, че има обяснение. Просто съм страшна паника.

И аз съм голямо шубе. Сега ще ти предложа вариант за успокоение. Мисли си, че починалият ви е благодарен, че се грижите за къщата, в която е живял. И ви е избрал да се нанесете там. Нещо като къщата избира обитателите, като в "Хауърдс енд". Така ще се почувстваш много по-добре.

То може би проблема идва от там че като цяло ме е страх да седя сама. Страх ме е от тъмно и т. н. Ако бях сама със сигурност щях да се разхождам някъде. Но да помъкна бебе в тоя студ, заради моите фобии, ми се струва неадекватно. 😄

Имахме много смешна случка преди седмица вкъщи. Значи, седя аз и си гледам Маскирания певец. В съседната стая мъжът ми гледа някакъв екшън. И в един момент на мен предаването ми САМО започва да се превърта. Брее, викам, мъжо имаме си полтъргайст, ела да видиш какво става.
А то да се окаже, че той с неговото дистанционно превъртал филма и то хванало и моето предаване оттатъка. Чак се разочаровах, че нямаме някой малък сладък домашен дух.

На една позната мъжа и почина преди 15 години. През първите няколко години от смъртта му, тя си говорела с него в съня си, разказвала му за деня си. Когато легнела вечер, усещала как я гали по косата, и куп други неща. Но сега 2020 год, преди рождения му ден , няколко дена , на нея и липсва и  има нужда от него. И тя казва той е тук аз го усещам с сърцето си, отново я е галел по косата, и си е казвала абе да не си внушавам, все пак 15 год са минали. Но явно заради рождения си  ден я е посетил отново

teodora25, най-вероятно е бъг на лентата или прихваща сигнали on/off от съседен апартмент. Все пак, щом казваш, че те е страх да стоиш сама и на тъмно, много по-успокояващо звучи домашният дух да ти светва лампите,  вместо да ги гаси. Двете с бебето и на светло - по-ясно послание от това, здраве му кажи.

Малко по-рано,докато се връщах от пазаруване,ми се случи нещо, което ме стресна леко. Както си вървях по улицата към къщи,и по едно време,чувам зад гърба си,все едно детско гласче ми казва "ало" или нещо подобно. Оказа се,че по някаква причина една улична котка ме следва и ми се е сторило,че ме вика човек (мяукането й,между другото,беше много сладко,и така исках да му дам на милото нещо за ядене,но нямах в покупките си нищо като за него, най-вече вредни работи,чипсове и др,а и бях натоварена и бързах да се прибирам). Мяу ми се е счуло като ало. То ме следваше доста дълго и така ми беше мъчно,че не можех да го нахраня... Сигурно е било гладно.

И на мен интуицията ли , нещо друго ли е, но ще го наричам интуиция ми работи много силно понякога. Най - вече при опасност. Има дни, наричат ги тройно критични някои, в които още със ставането нещо не е наред. Едно такова хем притеснено, хем странно, усещаш нещо като страх, вцепеняване, но пък от друга страна сетивата ти работят и си нащрек. Така се чувствах когато щеше да ме сгази колата. Усетих  някакъв страх, като подготовка за опасност, но и внезапно желание да се обърна и да скоча напред. Така стана и като ми взеха шофьорската книжка полицаите , за някакъв абсолютно глупав скандал за гражданската отговорност, че не я нося в мен. Аз принципно не се карам с хората за щяло и нещяло, обаче онзи ден все едно не бях на себе си. Заядох се с тях, и те с мен ,после реших че повече няма да шофирам онзи ден. Все едно всичко говореше : НЕ трябва да шофираш този ден, не се разправяй да носиш гражданската, че я имаш. Послушах знаците. На другият ден отидох до кат и ми я върнаха, разбира се, но онзи ден все едно ме натискаше нещо, като в мъгла ми беше денят, караницата. Но това се случва много рядко, и уви не за всичко и всички близки  ме предупреждава. Нещо подобно  беше и в случаят с звънна от камбанката. Преди няколко страници писах. Хем ме изби ледена пот, направо още с първият звън много се притесних и настръхнах , хем интуицията ми казваше : не се обръщай и НЕ тръгвайте да бягате. Може да е било и предупреждение , че просто ще се стреснем от нещо обикновенно, и ще тръгнем да бягаме в тъмницата и ще стане някоя глупава контузия  в гората. Мобилните ги ползвахме за фенерчета, обхват там няма , едва смогваха да ни осветяват пътя при ускореният ход. Просто една контузия по тъмно , в гората не е много забавно.