Здравейте, чувствам се в голяма безизходица. Много съм самотна, в момента съм бременна, но с приятеля ми не се разбираме никак добре. Общо взето се старая да не натоварвам никого със себе си, но дори и когато го помоля да ми купи някаква храна от магазина, сякаш му идва в повече. По същия начин стоят и нещата с майка ми. Канила съм я на гости вкъщи, но тя все си намира свои оправдания да не дойде да се видим. Много ми се иска да отида някъде, където няма да чувствам пренебрежението на близките си, да отгледам и да се грижа за детето си, но в момента съм без подкрепа, и с не много пари. Дори не зная какво да правя. Нямам и много приятели тук, защото няколко години живях в чужбина, и за този период от време много от връзките прекъснаха. Притеснявам се от начина, по който се чувствам и да не се отрази на бебето. Моля ви, не смятайте, че понеже нося дете, искам всички да са ми длъжни или че съм била капризна. Това не е така.
- Публикувана: 19 авг. 2020, 06:59 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2020, 17:31 ч.
Проблеми в семейството
Здравей, Ани... а от кога се чувстваш в тази безизходица? Как реши да имаш дете от човек с когото не се разбираш? Той купува ли ти храната, която искаш и защо смяташ, че му идва в повече? Майка ти винаги ли си е намирала оправдания? Говорила ли си с нея как те кара да се чувстваш?
Майка ми като цяло се е радвала да ме посрещне, когато ходя на гости. Не се виждаме много често, чуваме се веднъж два пъти седмично. Сега като съм бременна, не мога много да пътувам, но тя никога не идва до тук, до мен. Почти винаги е било така. Не сме се карали, просто сякаш винаги съм била оставяна да се оправям сама. В 14 седмица на бременността съм. Относно партньора ми, точен човек е, но сякаш не сме приоритетни, чува се по няколко пъти на ден с майка си, виждат се всеки ден, излизат, и когато го помоля за нещо му идва в повече, понякога се изнервя, сякаш е преуморен и няма енергия. В този етап от живота си имам нужда да помоля за подкрепа. Много често той ме критикува, че не съм твърде близка с неговата майка. Да, не съм твърде близка с неговата майка, не бих искала да споделям с нея, това е избор на душата ми, конфликти с нея не съм имала, но усещам че нямаме голямо сходство. През повечето време се чувствам така сякаш приятелят ми винаги има нещо по-важно от нас като двойка. С него живеем отделно и от началото на връзката ни е така.
Извинявайте за въпроса, но има ли медицински причини, които да не Ви позволяват да пътувате и да ходите на пазар?
Не казвам, че близките Ви са прави, но ако изрично не Ви е препоръчано да избягвате движение, не виждам причина да не отидете до майка Ви или до магазина.
Вие сте бременна, а не болна.
А и щом не живеете с бащата на бебето и проблемът е че не сте близка с майка му, а не че не живеете заедно в моите очи нещо хич я няма тази връзка.
Не казвам, че близките Ви са прави, но ако изрично не Ви е препоръчано да избягвате движение, не виждам причина да не отидете до майка Ви или до магазина.
Вие сте бременна, а не болна.
А и щом не живеете с бащата на бебето и проблемът е че не сте близка с майка му, а не че не живеете заедно в моите очи нещо хич я няма тази връзка.
Ама каква е тази връзка,вие дори не живеете заедно?Оставям настрани въпроса как се решихте да раждате точно на този човек,за него вече е късно.
Разбирам,че Вие си живеете отделно и очаквате някой да ви пазарува?Много неизяснени неща има тук и няма как да се дадат адекватни съвети.
Разбирам,че Вие си живеете отделно и очаквате някой да ви пазарува?Много неизяснени неща има тук и няма как да се дадат адекватни съвети.
Авторке, на колко години си?
Питам, защото описаното от теб звучи, като да си преценила че ти цъка часовника и затова си забременяла.
А, всичко друго- след това.
Живееш сама и очакваш да ти идват на посещение и той, и майка ти.
Някак, си издигнала стени и зад тях се чудиш защо другите не ги пробиват......
Питам, защото описаното от теб звучи, като да си преценила че ти цъка часовника и затова си забременяла.
А, всичко друго- след това.
Живееш сама и очакваш да ти идват на посещение и той, и майка ти.
Някак, си издигнала стени и зад тях се чудиш защо другите не ги пробиват......
Ани, а защо не попитате мъжа си директно? Вие го познавате и знаете какви са обстоятелствата в живота му:
- как е било преди бремеността
- тя желана ли е/планирана ли е
- има ли някакви проблеми или други приоритети в момента - опитва се да си закрепи бизнеса, сменя работа, т.н.
Може би ако мъжът ви е свикнал за него да се полагат грижи, му е трудно да влезе в обратната роля? Това виждане всеки ден с майка му говори като че ли в тази насока.
Ако усещам, че на някои мои молби се реагира с нервност, директно бих отпердашила въпроса - притеснявам ли те с това, какво ти идва в повече?
- как е било преди бремеността
- тя желана ли е/планирана ли е
- има ли някакви проблеми или други приоритети в момента - опитва се да си закрепи бизнеса, сменя работа, т.н.
Може би ако мъжът ви е свикнал за него да се полагат грижи, му е трудно да влезе в обратната роля? Това виждане всеки ден с майка му говори като че ли в тази насока.
Ако усещам, че на някои мои молби се реагира с нервност, директно бих отпердашила въпроса - притеснявам ли те с това, какво ти идва в повече?
Ако планираш да отглеждаш детето си с този човек, би трябвало да изясните ситуацията - какво толкова му тежи, наясно ли е, че тепърва ще трябва да помага и преди, и след бебето, как вижда съвместното отглеждане на бебето. Разбира се, ти си бременна, не болна, но мисля, че е напълно естествено мъжът да обгрижва жена си в този период, а и не само. Ако отношенията ви са били такива и преди бременността, не ми е много ясно, защо си решила да му раждаш деца? Ако го натоварва да ти купи храна, не ми се мисли за нещо по-сериозно и значимо, особено като си в напреднала бременност или с новородено вкъщи. Трябва да говорите.
Относно майка ти, може да има причина, поради която да не идва, например да не й е удобно да отседне при вас, попитай я директно.
Говори с лекаря си и ако няма противопоказания, може да я посетиш, за да се разсееш от случващото се в дома ти.
Пожелавам ти лека бременност!
Относно майка ти, може да има причина, поради която да не идва, например да не й е удобно да отседне при вас, попитай я директно.
Говори с лекаря си и ако няма противопоказания, може да я посетиш, за да се разсееш от случващото се в дома ти.
Пожелавам ти лека бременност!
Ти си едва в 14 седмица. Не може всички да ти се въртят постоянно. Явно не работиш и си лежиш по цял ден. Какво ще става като напредне бременността ти? Втората ми бременост, изкарах на легло поради медицински причини. Бях със серклаж и контракции и наистина се налагаше да лежа. Не че изкарах до края.. но това е отделен въпрос. Мъжът ми пътува и го нямаше през по голямата част, а имаме по-голямо дете. Нямаш представа колко е трудно, като имаш друго дете да си прикован на легло. Ако нямаш основания за тревога, според мен няма причина да се сърдиш на близките ти, че не те обгрижват. Някой жени си работят почти до края на бременността.
Здравей, Ани, от това, което си написала-терзанията ти, как се чувстваш, ми прави впечатление, че си чувствително момиче, за което е важно да чувства подкрепа и разбиране от близките си, а може би и от не толкова близки, споменавайки, че нямаш приятели, на които да споделиш тревогите си (може и да греша). Майка ти най-вероятно не идва често, защото не и е минало наум, че за теб е важно да и споделиш разни неща и да се виждате. Щом казваш, че тя те е оставяла да се оправяш сама по принцип вероятно ти има доверие и знае, че си оправна. Хората са си такива каквито са, някои не са много чувствителни, други са си самодостатъчни и не чувстват самотата като нещо, което да им тежи. Поговори с тях и им кажи какво те мъчи, може да те разберат, но може и да не го направят. След раждането на бебчо може и да се чувстваш още по-самотна, защото тогава цялото внимание е върху бебчо и майката (особено ако е в следродилна депресия) може да се чувства пренебрегната. Естествено това не е задължително да ти се случи. Поговори с близките си. Друга възможност, която мога да ти дам като идея и да посещаваш психолог поне веднъж месечно, не заради това, че имаш проблем, а по-скоро да има пред кого да споделяш притесненията си и чувствата си. Така със сигурност ще се чувстваш по-добре, защото няма да трупаш в себе си притеснения и т. н.
Здравей, Ани, от това, което си написала-терзанията ти, как се чувстваш, ми прави впечатление, че си чувствително момиче, за което е важно да чувства подкрепа и разбиране от близките си, а може би и от не толкова близки, споменавайки, че нямаш приятели, на които да споделиш тревогите си (може и да греша). Майка ти най-вероятно не идва често, защото не и е минало наум, че за теб е важно да и споделиш разни неща и да се виждате. Щом казваш, че тя те е оставяла да се оправяш сама по принцип вероятно ти има доверие и знае, че си оправна. Хората са си такива каквито са, някои не са много чувствителни, други са си самодостатъчни и не чувстват самотата като нещо, което да им тежи. Поговори с тях и им кажи какво те мъчи, може да те разберат, но може и да не го направят. След раждането на бебчо може и да се чувстваш още по-самотна, защото тогава цялото внимание е върху бебчо и майката (особено ако е в следродилна депресия) може да се чувства пренебрегната. Естествено това не е задължително да ти се случи. Поговори с близките си. Друга възможност, която мога да ти дам като идея и да посещаваш психолог поне веднъж месечно, не заради това, че имаш проблем, а по-скоро да има пред кого да споделяш притесненията си и чувствата си. Така със сигурност ще се чувстваш по-добре, защото няма да трупаш в себе си притеснения и т. н.
Ани, като чета описанието как се чувстваш, си мисля, че може да изживяваш епизод на подтиснатост заради изолацията си. Не казвам депресивен епизод, понеже диагнози се поставят от лекари.
Струва ми се, че е добре да започнеш да излизаш по малко. Движението помага да се изработва хормонът на щастието в мозъка. Започни с малка разходка и увеличавай постепенно.
Не е лошо и да продължаваш да пишеш във форума, все е някакво общуване.
И да, поговори с партньора ти, кажи му как се чувстваш и го питай дали няма да отделя повече време да общувате, а защо не и да излизате заедно вечер в парка. Ти ако мълчиш, страдаш и чакаш той да се сети, няма да стане. Той е въвлечен в проблемите на майка си, с която се вижда и чува често, и може да не е много в час, че и в семейството има проблем и той не е само пазаруването.
Аз като бях бременна с първото ми дете, трябваше да лежа шест месеца, и отидох у майка ми, там нощуваше и съпругът ми. През деня не можех да се разхождам, но се запалих по бродиране и плетки, после си говорехме с майка ми колко съм напреднала през деня. Беше хубаво. Не знам доколко е реалистично да общуваш повече с майка ти и да я посещаваш. Тя може да е свикнала, че сама се оправяш, ти нали беше писала, че и в чужбина си била? Но сега имаш нужда от рамо, така че, даже ако е в друг град, може да си направиш една ваканция и да поживееш при нея, ако има условия, желание от нейна страна и най-вече, ако ти би се чувствала добре там.
Струва ми се, че е добре да започнеш да излизаш по малко. Движението помага да се изработва хормонът на щастието в мозъка. Започни с малка разходка и увеличавай постепенно.
Не е лошо и да продължаваш да пишеш във форума, все е някакво общуване.
И да, поговори с партньора ти, кажи му как се чувстваш и го питай дали няма да отделя повече време да общувате, а защо не и да излизате заедно вечер в парка. Ти ако мълчиш, страдаш и чакаш той да се сети, няма да стане. Той е въвлечен в проблемите на майка си, с която се вижда и чува често, и може да не е много в час, че и в семейството има проблем и той не е само пазаруването.
Аз като бях бременна с първото ми дете, трябваше да лежа шест месеца, и отидох у майка ми, там нощуваше и съпругът ми. През деня не можех да се разхождам, но се запалих по бродиране и плетки, после си говорехме с майка ми колко съм напреднала през деня. Беше хубаво. Не знам доколко е реалистично да общуваш повече с майка ти и да я посещаваш. Тя може да е свикнала, че сама се оправяш, ти нали беше писала, че и в чужбина си била? Но сега имаш нужда от рамо, така че, даже ако е в друг град, може да си направиш една ваканция и да поживееш при нея, ако има условия, желание от нейна страна и най-вече, ако ти би се чувствала добре там.
Ани, като чета описанието как се чувстваш, си мисля, че може да изживяваш епизод на подтиснатост заради изолацията си. Не казвам депресивен епизод, понеже диагнози се поставят от лекари.
Струва ми се, че е добре да започнеш да излизаш по малко. Движението помага да се изработва хормонът на щастието в мозъка. Започни с малка разходка и увеличавай постепенно.
Не е лошо и да продължаваш да пишеш във форума, все е някакво общуване.
И да, поговори с партньора ти, кажи му как се чувстваш и го питай дали няма да отделя повече време да общувате, а защо не и да излизате заедно вечер в парка. Ти ако мълчиш, страдаш и чакаш той да се сети, няма да стане. Той е въвлечен в проблемите на майка си, с която се вижда и чува често, и може да не е много в час, че и в семейството има проблем и той не е само пазаруването.
Аз като бях бременна с първото ми дете, трябваше да лежа шест месеца, и отидох у майка ми, там нощуваше и съпругът ми. През деня не можех да се разхождам, но се запалих по бродиране и плетки, после си говорехме с майка ми колко съм напреднала през деня. Беше хубаво. Не знам доколко е реалистично да общуваш повече с майка ти и да я посещаваш. Тя може да е свикнала, че сама се оправяш, ти нали беше писала, че и в чужбина си била? Но сега имаш нужда от рамо, така че, даже ако е в друг град, може да си направиш една ваканция и да поживееш при нея, ако има условия, желание от нейна страна и най-вече, ако ти би се чувствала добре там.
Струва ми се, че е добре да започнеш да излизаш по малко. Движението помага да се изработва хормонът на щастието в мозъка. Започни с малка разходка и увеличавай постепенно.
Не е лошо и да продължаваш да пишеш във форума, все е някакво общуване.
И да, поговори с партньора ти, кажи му как се чувстваш и го питай дали няма да отделя повече време да общувате, а защо не и да излизате заедно вечер в парка. Ти ако мълчиш, страдаш и чакаш той да се сети, няма да стане. Той е въвлечен в проблемите на майка си, с която се вижда и чува често, и може да не е много в час, че и в семейството има проблем и той не е само пазаруването.
Аз като бях бременна с първото ми дете, трябваше да лежа шест месеца, и отидох у майка ми, там нощуваше и съпругът ми. През деня не можех да се разхождам, но се запалих по бродиране и плетки, после си говорехме с майка ми колко съм напреднала през деня. Беше хубаво. Не знам доколко е реалистично да общуваш повече с майка ти и да я посещаваш. Тя може да е свикнала, че сама се оправяш, ти нали беше писала, че и в чужбина си била? Но сега имаш нужда от рамо, така че, даже ако е в друг град, може да си направиш една ваканция и да поживееш при нея, ако има условия, желание от нейна страна и най-вече, ако ти би се чувствала добре там.
Наистина не е депресия, а усещане за изолация. Ще се опитам да споделям повече.
Ани, а ти с какво се занимаваш в момента?
Имаш ли работа, хоби?
Имаш ли работа, хоби?
Полезно би ти било освен редовното движение на чист въздух, също така и занимание с нещо конкретно, което да ти е интересно, не изцяло свързано с бъдещото ти майчинство.
Както и да опиташ да намериш контакти с връстници, за да не се съсредоточаваш толкова върху роднините - било твои, било на мъжа ти. Майките ви са си отделни семейства, различни от вашето. Не разчитай на тях и не задълбавай в тази посока. Каквито са - такива. Направи опит да се запознаеш и да излизаш по-скоро с жени около твоята възраст и със сходен статус - бъдещи или настоящи майки. Дори и да не са майки, пак да са ти по-скоро връстници.
Защото когато човек се завърти житейски около едно събитие основно, започва да спира да гледа обективно на нещата. Често почва да вижда сенки там, дето ги няма, дори.
Майчинството е просто житейски етап. Един от останалите. Не е всичко. Ако не се налага наистина, не препоръчвам дълго седене вкъщи в болнични.
Както и да опиташ да намериш контакти с връстници, за да не се съсредоточаваш толкова върху роднините - било твои, било на мъжа ти. Майките ви са си отделни семейства, различни от вашето. Не разчитай на тях и не задълбавай в тази посока. Каквито са - такива. Направи опит да се запознаеш и да излизаш по-скоро с жени около твоята възраст и със сходен статус - бъдещи или настоящи майки. Дори и да не са майки, пак да са ти по-скоро връстници.
Защото когато човек се завърти житейски около едно събитие основно, започва да спира да гледа обективно на нещата. Често почва да вижда сенки там, дето ги няма, дори.
Майчинството е просто житейски етап. Един от останалите. Не е всичко. Ако не се налага наистина, не препоръчвам дълго седене вкъщи в болнични.
Мисля, че трябва да говориш със съпруга си и да повече да настояваш да ти обръща внимание и да ти помага. Да, сега си добре, но след няколко месеца ще ти тежи корема и ще ти е по трудно дори с домакинстването. Мъжът ти е прекалено обвързан с майка си, а това не е добре в предвид, че чакате дете. Джуди е права да не разчиташ много на бъдещите баби, но поне на мъжът си трябва да можеш да разчиташ.
Мисля, че при майка си ще се чувстваш по-спокойна, така че заминавай.
Имате ли брак с твоя мъж, не разбрах? С майка си споделяла ли си, че имаш тези проблеми?
Позволи един параноичен съвет - като тръгнеш за при майка си, не оставяй нещо ценно и важно у жилището на мъжа ти. Имам предвид лични, банкови, платежни документи. Ако трябва, прати ги по куриер, преди ти самата да тръгнеш, ако няма да пътуваш с кола. Поведението на мъжа ти е на границата на неприемливото. Даже за мен лично я минава, затова давам такъв съвет. Не си споменала майка му да е болна, затова приемам, че е в добро здраве, така че неговото предпочитание към нея, вместо към теб, бременна, а също и неглижирането на молбите ти, не е ок.
Имате ли брак с твоя мъж, не разбрах? С майка си споделяла ли си, че имаш тези проблеми?
Позволи един параноичен съвет - като тръгнеш за при майка си, не оставяй нещо ценно и важно у жилището на мъжа ти. Имам предвид лични, банкови, платежни документи. Ако трябва, прати ги по куриер, преди ти самата да тръгнеш, ако няма да пътуваш с кола. Поведението на мъжа ти е на границата на неприемливото. Даже за мен лично я минава, затова давам такъв съвет. Не си споменала майка му да е болна, затова приемам, че е в добро здраве, така че неговото предпочитание към нея, вместо към теб, бременна, а също и неглижирането на молбите ти, не е ок.
Мисля, че при майка си ще се чувстваш по-спокойна, така че заминавай.
Имате ли брак с твоя мъж, не разбрах? С майка си споделяла ли си, че имаш тези проблеми?
Позволи един параноичен съвет - като тръгнеш за при майка си, не оставяй нещо ценно и важно у жилището на мъжа ти. Имам предвид лични, банкови, платежни документи. Ако трябва, прати ги по куриер, преди ти самата да тръгнеш, ако няма да пътуваш с кола. Поведението на мъжа ти е на границата на неприемливото. Даже за мен лично я минава, затова давам такъв съвет. Не си споменала майка му да е болна, затова приемам, че е в добро здраве, така че неговото предпочитание към нея, вместо към теб, бременна, а също и неглижирането на молбите ти, не е ок.
Имате ли брак с твоя мъж, не разбрах? С майка си споделяла ли си, че имаш тези проблеми?
Позволи един параноичен съвет - като тръгнеш за при майка си, не оставяй нещо ценно и важно у жилището на мъжа ти. Имам предвид лични, банкови, платежни документи. Ако трябва, прати ги по куриер, преди ти самата да тръгнеш, ако няма да пътуваш с кола. Поведението на мъжа ти е на границата на неприемливото. Даже за мен лично я минава, затова давам такъв съвет. Не си споменала майка му да е болна, затова приемам, че е в добро здраве, така че неговото предпочитание към нея, вместо към теб, бременна, а също и неглижирането на молбите ти, не е ок.
Брак с мъжа ми нямам, не ми е предлагал, но аз и не бих искала да подписвам. Мечтаех за сватба преди, но вече не. Това се промени, но не заради трудности, просто спря да има такъв голям смисъл. Що се отнася до неговата майка, тя е добре, работи си.
Полезно би ти било освен редовното движение на чист въздух, също така и занимание с нещо конкретно, което да ти е интересно, не изцяло свързано с бъдещото ти майчинство.
Както и да опиташ да намериш контакти с връстници, за да не се съсредоточаваш толкова върху роднините - било твои, било на мъжа ти. Майките ви са си отделни семейства, различни от вашето. Не разчитай на тях и не задълбавай в тази посока. Каквито са - такива. Направи опит да се запознаеш и да излизаш по-скоро с жени около твоята възраст и със сходен статус - бъдещи или настоящи майки. Дори и да не са майки, пак да са ти по-скоро връстници.
Защото когато човек се завърти житейски около едно събитие основно, започва да спира да гледа обективно на нещата. Често почва да вижда сенки там, дето ги няма, дори.
Майчинството е просто житейски етап. Един от останалите. Не е всичко. Ако не се налага наистина, не препоръчвам дълго седене вкъщи в болнични.
Както и да опиташ да намериш контакти с връстници, за да не се съсредоточаваш толкова върху роднините - било твои, било на мъжа ти. Майките ви са си отделни семейства, различни от вашето. Не разчитай на тях и не задълбавай в тази посока. Каквито са - такива. Направи опит да се запознаеш и да излизаш по-скоро с жени около твоята възраст и със сходен статус - бъдещи или настоящи майки. Дори и да не са майки, пак да са ти по-скоро връстници.
Защото когато човек се завърти житейски около едно събитие основно, започва да спира да гледа обективно на нещата. Често почва да вижда сенки там, дето ги няма, дори.
Майчинството е просто житейски етап. Един от останалите. Не е всичко. Ако не се налага наистина, не препоръчвам дълго седене вкъщи в болнични.
Ани, а мъжът ти радва ли се, че ще си имате бебе? Какво казва?
Допадна ми твоето разсъждение, че отношенията му с майка му са си тяхна работа, но все пак е важно той да вземе присърце вашия общ проект с име БЕБЕ и да помага, а не да те остави ти да се занимаваш с всичко. Или поне да се знае какво му е отношението и какви да са ти очакванията. Майка ти със сигурност ще се включи донякъде, щом е казала, но тя е в друг град, а с него ще все заедно и е логично да участва.
Допадна ми твоето разсъждение, че отношенията му с майка му са си тяхна работа, но все пак е важно той да вземе присърце вашия общ проект с име БЕБЕ и да помага, а не да те остави ти да се занимаваш с всичко. Или поне да се знае какво му е отношението и какви да са ти очакванията. Майка ти със сигурност ще се включи донякъде, щом е казала, но тя е в друг град, а с него ще все заедно и е логично да участва.
Ани, а мъжът ти радва ли се, че ще си имате бебе? Какво казва?
Допадна ми твоето разсъждение, че отношенията му с майка му са си тяхна работа, но все пак е важно той да вземе присърце вашия общ проект с име БЕБЕ и да помага, а не да те остави ти да се занимаваш с всичко. Или поне да се знае какво му е отношението и какви да са ти очакванията. Майка ти със сигурност ще се включи донякъде, щом е казала, но тя е в друг град, а с него ще все заедно и е логично да участва.
Допадна ми твоето разсъждение, че отношенията му с майка му са си тяхна работа, но все пак е важно той да вземе присърце вашия общ проект с име БЕБЕ и да помага, а не да те остави ти да се занимаваш с всичко. Или поне да се знае какво му е отношението и какви да са ти очакванията. Майка ти със сигурност ще се включи донякъде, щом е казала, но тя е в друг град, а с него ще все заедно и е логично да участва.
Ани, постарах се да бъда по блага и да не ти вгорчавам нещата, но сама виждаш, че с молби си до никъде. Та той се дразни, когато го помолиш нещо и изчезва при майка си. На твое място аз бих поставила директно въпросите и желанията си и ако той не е съгласен, вече ще решавам ще оставам ли там или не. Тези надежди ми се виждат обречени на разочарование за в бъдеще.
Прекалено си мекушава и пренебрегваш себе си, за да им е добре на другите. Я скръцни малко със зъби. Утре ще има още някой, който ще зависи от теб.
Прекалено си мекушава и пренебрегваш себе си, за да им е добре на другите. Я скръцни малко със зъби. Утре ще има още някой, който ще зависи от теб.
Ани, а мъжът ти радва ли се, че ще си имате бебе? Какво казва?
Допадна ми твоето разсъждение, че отношенията му с майка му са си тяхна работа, но все пак е важно той да вземе присърце вашия общ проект с име БЕБЕ и да помага, а не да те остави ти да се занимаваш с всичко. Или поне да се знае какво му е отношението и какви да са ти очакванията. Майка ти със сигурност ще се включи донякъде, щом е казала, но тя е в друг град, а с него ще все заедно и е логично да участва.
Допадна ми твоето разсъждение, че отношенията му с майка му са си тяхна работа, но все пак е важно той да вземе присърце вашия общ проект с име БЕБЕ и да помага, а не да те остави ти да се занимаваш с всичко. Или поне да се знае какво му е отношението и какви да са ти очакванията. Майка ти със сигурност ще се включи донякъде, щом е казала, но тя е в друг град, а с него ще все заедно и е логично да участва.
Скрит текст:
Аз от части, затова и имам повече молби сега към него, отколкото преди, за да може той да свикне също да се грижи.
Болшинството мъже НЕ стават по-грижовни.За съжаление.
Дано твоят не е от тях, но като те чета, не очаквай кой знае какво от него.
Успешно раждане ти желая!
