Имаше причина,преглътнах,но продължавам да се държа зле

Психиатър или психолог посещаваш?
Иначе елементарното човешко достойнство те боде. Това е.

Посетих първо психиатър,но понеже не исках да пия лекарства,започах да посещавам психолог . Искам да се оправя без лекарства.

Тази връзка се гради на много сериозен компромис, свързан с недопустимо и унизително поведение. Аз лично не бих си харчила парите за психолог или лекарства, защото "бодежът" е ясен.
Един съвет, ако приемаш такива: хората не се променят радикално, само се учат как да бъдат по-прикрити и социално приемливи.

И кое искаш да оправиш?

На мен ми е трудно да разбера какво искаш. Ревнуваш го и не можеш да приемеш, че преди 4 години на бърза ръка те е заменил с друга, след това пак сте се събрали, но продължаваш да му се сърдиш?

Искам да кажа,че в началото приемах нещата по леко,но засичам често въпросното момиче,от един град сме,и започваме да се караме,искам да променя до някъде себе си,това,че вероятно след толкова време не би трябвало да реагиам така за нещо станало преди толкова много време. Не е до сърдене.Искам да мога да продължа напред,и да спра да мисля само глупости,с които да създавам напрежение и за себе си и за него.

Защо се събра с човек, който те е зарязал и то така брутално, нали си наясно, че няма как да заживеете все едно нищо не е било, колкото и да се е променил (което най-вероятно изобщо не е толкова много).

Ти си решаваш всичко, аз бих те посъветвал да почнеш някакви леки антидепресанти. Без мисълта, че нещо ти има, че си психо, че ще ги пиеш цял живот. Просто като временна мярка, за да си оправиш нервността. Психиатрите понякога ги дават колкото да се успокои човек за известно време. И после вече терапия с психолог според конкретиката на случая ти.
Едва ли ще го направиш де, просто го имай предвид ако почне да ти става по-тежко.

Ами ходи си на психолог. Давай си парите за простотии. Това ще промени факта, че те е зарязал заеади друга.
В твоя град няма ли мъже, които да не са те зарязвали или просто пред тях няма как да се докажеш?

Не искам да се доказвам пред никого. С пускането на темата помолих без лоши коментари.Не ходя на психолог ,заради конкретната случка,а защото съм изнерена повече отколото трябва и ми се отразява в физически симптоми,и то постоянни . Защо някои хора пишат с такава злоба..

Сега за какво са ви караниците?

Не мога да разбера едно нещо, все повече момичета ходят на психолог, защото половинките им не стават. Абсолютно с право си нервна, едисвеното нещо което не е наред е, че търпиш това отношение. Хората не се променят за два дни и той не се е променил, повярвай ми. Остави го, по живей си, обърни внимание на света около теб и симптомите ще изчезнат. Тогава си намери достоен човек, който да е до теб.

Обикновено така става като преглътнеш нещо, което не можеш да понесеш. Този се е подиграл с теб, ти го знаеш, но го отричаш, обаче те яде от вътре. Няма бъдеще в тази връзка, също хората не се променят кой знае колко.
Цифрите от ник-а ти наборът ли са ти? Ако си на 32, би трябвало да разсъждаваш по малко по различен начин.
Като съвет какво да правиш, като не искаш да приемеш очевидното, вземай антидепресанти, но по-силни. Примерно Золофт, може да ти помогне да притъпиш усещането си за смачкана гордост.

Нормално е при 2 месеца връзка да не държал достатъчно на теб. В началото много връзки започват несигурно, има понякога и колебания. Аз не бих казала, че момчето е лошо само, заради тази постъпка. Постъпката е била тогава.
Вие сте заедно вече 4 години. Сега казваш, че нещата са добре.
Момичето, с което го е направил, е без отношение към вашата връзка в момента.
Психологът ще ти каже, че си твърде контролираща (което не означава, че контролираш момчето) и трябва да се довериш. Имаш проблем с доверието. Импулсивна си.
Това обаче са качества на характера.
Съветвам те да опиташ да не реагираш, когато си наистина ядосана.
И дано се почувстваш щастлива!

Аз мисля, че задължително трябва да се среща и с психотерапевт. Явно не всеки може сам да преодолее любовни драми. Не е нормално да си нервна и склонна към кавги. Явно не можеш да му простиш и той се явява дразнител. В сайта, също има консултации с психолог. Има подобни въпроси. За мен е странно вкопчването в мъж- вредител. Като пристрастяване към отрова или алкохол е. Ползи няма, само емоции.

Много тежки присъди давате на хора, които са били на по 20 години. Скъсал с едната, натискал се с другата, после пак се събрал с първата с нейно съгласие. Аз явно съм древна вече, но това са детинщини таман като за възрастта им тогава или казус като в сериала "Приятели" - "ама Рейчъл, ние бяхме разделени!". Но след 4 години да продължиш да чепкаш и да се тровиш за нещо, което уж си простил - е, не става.

А ти прости ли си, че си “преглътнала”?

Може би именно от там идва проблема,че не си простих,че преглътнах... Импулсивна съм наистина,и то много, направих го,защото видях,че има промяна в него,но белега остава,спомена също,и съмнението винаги..
Любовта понякога е по-силна от самите нас

Ако не беше приела. Представи си. Казала си не и той не е в живота ти. Щастлива ли си?
Човекът, с който е най-добре да споделим живота си, всъщност е като член на семейството : обичаш го и това е.
Ако тази любов я няма в теб, не се вини, продължи. Ако е там, прости и остани.

Аз останах,защото го обичам,и няма да го напусна,и поради тази причина писах в форума за съвети,посещавам психолог,както казах,заради много нерви в главата ми ,изразяващи се в физически симптоми, не искам нито него,нито себе си да тормозя,не мога да простя нито на него това,нито на себе си,че простих,но реших да опитам ,защото чувствата надделяват,никога не съм смятала ,че бих простила подобно нещо

Хипотетично, той може да реши да се разделите. Тогава чувствата и любовта нямат влияние. Със скандали и конфликти се руши.

Съвети на думи няма как да помогнат, независимо дали са тук, при психолог или от Господ лично. Човек колкото и да знае как трябва да реаргира на обстоятелствата, реаргира само по един начин - както му идва отвътре.

Изглежда тъй ще си продължите - ти ще се самонаказваш, него също ще го наказваш. Единствен изход изглежда ще е той да те напусне, пък дано се освободите.
Как да простиш, как "да не мислиш глупости" - няма съвети за това.

Цялата случка не е нищо особено, детски работи,  които би трябвало отдавна да си забравила. Щом не си и чак на здравето ти се отразява,  значи има нещо, което те кара да не си спокойна и щастлива с този човек.
Не разбирам защо ти е психиатър, да ти помогне да приемеш нещо, което всъщност не искаш да приемеш...

Имаш прекалено много свободно време, явно.
Намери си повече занимания, за да не мислиш глупости.

Ирис е права. Замисляла ли си се да включиш здравословния егоизъм и чувството за самосъхранение?
Или искаш да си болна и да ти се влоши още здравето?
На мазохизъм при прилича даже..

Това,което изпитваш е нормално и не мисля,че е нужно лечение. Попринцип,за да простиш на някого е редно той да ти поиска прошка. Той направи ли го?

Защо питаш във форум, след като посещаваш психолог?!
Той би трябвало да прилага различни терапии, с които да насочва гнева ти и да работи върху поведенческите ти проблеми. Психологът би ти помогнал много повече от форум, където не винаги всеки дава искрен и точен съвет. Психолозите ползват достатъчно доказани похвати за подобни проблеми. Слушай него, следвай съветите му, променяй начина си на мислене според това, което ти показва и след известно време ще видиш резултат. Психо-терапията става постепенно. Не очаквай да е веднага като с магическа пръчица.
Магически съвет няма да получиш и във форумите. Особено от хора, които мислят, че да ходиш на психолог е "простотия".

Тук няма да помогне психолог, такова нещо подкопава всяка една връзка. Без значение дали са на 18, 20, 30 или 60 години, също без значение дали са заедно от ден, седмица, 2 месеца или години. Тя е имала чувства към него, били са заедно, той я е зарязал и се е подиграл с нея публично. Колкото и да си маже очите, че го обича и му е простила, вътрешно ще продължи да я яде. Много връзки се разпадат заради изневяра, дори когато има общи деца, общи имоти, интереси, по същия начин станалото яде вътрешно единия (потърпевшия) и в крайна сметка раздялата е неизбежна и по-добрия вариант.
Авторката, ако не искаш да приемеш очевидното, както ти казах по-рано, искай тежки антидепресанти като Золофт или нещо подобно, може и да притъпиш усещанията. Дали и до колко си струва, вече ти си знаеш най-добре.

Като цяло съм ЗА психолозите, но в случая не виждам реална причина за намесата му. Ситуацията е ясна: момъкът се е държал грубо и безпардонно, ситуацията е била унизителна и нормално да чувства дискомфорт от това. Всички знаем приказката за лошата дума и мечката, помни се дълго.

Просто му нямаш доверие.И това те яде отвътре, затова и се карате за нузначителни неща.
След като 4 години вече не си простила и забравила, едва ли ще го направиш изобщо.
Връзката ви не е от типа "и остарели заедно и щастливи"....все в един момент на някой от двама ви ще му писне от скандали, ревност, подозрения, недоверие и ще си тръгне.
Т.е., накратко, връзката ви е обречена.
Защото нямам идея как се връща изгубено доверие....

За никакъв "психо" не си, за бой си. Зарязвай го тоя, та и града ако трябва. То бива самоунижение...

До някъде те разбирам. И аз съм обвързана с "бивш”. Ситуацията при мен е по-различна, но и аз изпитвах ревност в началото. Когато му се ядосам не ровя в миналото. Били сме разделени, били сме в лоши отношения. НО това е МИНАЛО. Връзките са свързани с компромиси и да простя е моят. На мен не ми тежи, защото обичам човека до себе си.  При теб явно не е така. Ако не можеш да приемеш, че сте били глупави хлапета тогава, няма да ти помогне нито психолог, нито хапчета. Или приеми, че това е неговия кусур, или се разделяй с него. Не се мъчете взаимно. Изглежда ми, че си с него напук. Така не става.

Явно той силно те е наранил, щом след 4 години още ти е пред очите картината от онзи купон. Не знам по каква причина си приела да се съберете отново - дала си му втори шанс и гледай, той го е оправдал, справил се е.
Допускам напълно, че за него това е било някакво двудневно увлечение, но я виж с какви последствия!

Помисли си какво искаш наистина. Ама съвсем съвсем наистина, в дъното на душата си. Искаш ли да продължите, можеш ли да приемеш, че това е минало и да го загърбиш? Като казваш, че той се е променил - какво ти пречи да му простиш? Той е сега друг човек, не онзи с мацката на коленете. Той е избрал теб.
Също и на нея се сърдиш, но тя просто е била увлечена от него, както ти си била, сега вероятно тя вече не е, има си свой живот, друг любим, може и да е родила. Може и да е забравила за онези два дни - кой не се е натискал с някого на купон преди години.

Дай си реално сметка за собствените ти емоции, имаш право на тях, макар че може да ти изглеждат ирационални. Предадена ли се почувства? Предавали ли са те преди? Изоставяли ли са те? Чувстваш ли се несигурна в тази връзка? Да не би някакъв модел да се задейства, нещо в миналото?

Напълно съм съгласна. Какви психолози? На 25 г. си и без деца, според първия си пост. Позволи си да живееш. Щом не можещ да преглътнеш нещо вече 4 г., тръгни си.

Авторката държи от инат да се разболее и си постига целта. Това е. Тя не иска съвети за раздяла. Иска миналото да не се е случило. Между другото и на любимия му сипва здраво, съсипва и него, защото преди 4 години на 20 годишна възраст направил грешката да се държи като 20-годишен. Сега и той ще плаща... докато не му писне. Дано да е скоро, че ще се удушат взаимно уж от любов, а реално от болно Его.

Щом ходиш на психолог, забрави за тази тема тук. Няма да ти е от полза, ще се наслушаш на клишета и съвети да го зарежеш. Аз пък вярвам, че хората могат да се променят. Не знам какви са тези безгрешници в този форум, които и на 20, и на 50 не допускат грешки и при една крива стъпка от друг човек, го зачертават и заклеймяват завинаги. Работи си с психолога, а моят съвет е дори да отидете на терапия за двойки, за да изчистите тази случка от миналото.

Не се съсредоточавайте сама в този човек.Явно много ви е наранил.
намерете си повече други занимания,хоби ,учене на нещо ново,култулни развлечения.Срещайте се и с други хора,като приятели.тогава ще прецените наистина ли случилото се преди 4 години е единственото ,което има значение.И аз ще кажа,щом не сте щастлива в една връзка,прекратете я,докато сте млада и няма деца в картината.

Тук, в Семейни отношения, има тема( мисля, че беше на Л. Стефанов), в която специалистът много добре беше обяснил: за да върви една връзка при проблем( подобен на този) не трябва да се прощава, а да се върне. Нещо като отмъщение. Но не  тази сила, а по-слабо, защото обичаш този човек. Нещо като: пито - платено. За да няма натрупване на неприязън.
  Решаваш с какво ще го накажеш, така, че да се чувстваш отмъстена( не казвам да се натискаш и ти с някого). И да продължите на чисто.

Може и да не съм предала съвета точно. Толкова си спомням.

Уф, баш пък на 20 в днешно време да се прощава на някакъв хашлак, който се мисли за големия мачо да върти мацките... Несериозна история!

Има една поговорка за бития и . Бих допълнила и зарязания. Зарязана от него ще си остане, ако ще и да живее до двеста години. И на Марс да отиде на психолог нещата ще стоят по този начин.

Не е зарязана от него. Имал забежка, разочаровал се, развалили се нещата, пак си е с нея.
На възраст от 20 години е нормално не с едно, а с пет момичета да иска да пробва, дори наведнъж.
Авторката има поведенчески проблем, който трябва да се научи да контролира. Защото утре, ако я зарежат с две деца, заради по-млада жена, ще трябва да скочи от някой мост по тази логика. Контролирането няма да стане с форумните писатели и акъл-раздаващи, предписващи антидепресанти. Правилно си е тръгнала на псхихолог.

"и той просто реши да ме замени,натискаха се на въпросният рожден ден пред очите ми, не направих проблем,защото бях зарязана вече ,и не исках да се излагам,защото реално това е бил неговият избор"
Не, няма се се хвърли през моста. Вместо това ще намери причина да си го прибере.

Здравей, доколкото разбирам от написаното, ти си по-нервна и избухлива по принцип, т. е. такъв темперамент си имаш. Подигравката на приятеля ти, която явно не можеш да превъзмогнеш и те човърка отвътре, допълнително те е направила още по-нервна от обичайното. Казваш, че това ти се отразява чисто физически (получаваш симптоми подобни на паник атаки?). Аз мисля, че не е необходимо да прибягваш до психиатър и да пиеш антидепресанти, ти имаш проблемни нерви, не психически.Евентуално ако не поработиш върху тях, на по-късен етап може и да се наложи да ходиш на психиатър, затова се опитай сама да се справиш, ходиш и на психолог, сигурно говорите за това. Ако имаш изтръпванията по крайниците, замаяност и т. н.  е по-добре да отидеш на невролог и да ти изпише да пиеш някакви витамини, за да може нервите ти да се по успокоят и ти да се почувстваш по-добре. Алоето помага за успокоение, може да потърсиш в аптеките. Продължавай да си ходиш на психолог, ако чувстваш, че не ти помага достатъчно може да си потърсиш друг. Относно приятелят ти, имай си обица на ухото, не му вярвай на 100 процента, но не изпадай и в тази крайност-постоянно да те човърка това, което ти е причинил. Защото както сама виждаш, това ти се отразява зле.

Благодаря, доста добър съвет и силен кураж ми дадохте.Разсъждавате много правилно,благодаря ви отново !
 

Аз бях на доста по-сериозна възраст и така се бях вкопчила в миналото, вместо да гледам бъдещето. Е, самата аз се чувствах виновна за някои неща и това ме ядеше още повече. Ако бях изрядна, а само отсрещната страна е сгафила, щеше да ми е далече по-лесно да му тегля една.

Потресена съм как оправдавате младежа. Бил на 20. 20 е новото 5 ли? На 2 месеца не било връзка? Ай стига глупости. Той се е отнесъл с нея като боклук, и то публично, дай сега да му пазим достойнството.

Авторке, ти този мъж не го обичаш и дълбоко в душата си го знаеш. Не знам защо си с него, предполагам, че му отмъщаваш с тези скандали. Според мен усещаш, че той си е 'платил' вече и е време да му биеш шута. Изритвай го и продължавай напред.

Че тя каза, че вече 4 години е друг човек, не е ли достатъчно доказателство? И да, връзка на 2 месеца, когато си на 20 не е никаква връзка. Как съдите за човека от 15 минути на някакъв купон? Като не го е искала, да не се е връщала при него, а не да се прави, че е простила, но вече 4 години да трови и себе си, и него.

Галинор, не е до оправдаване, а до разбиране. Аз лично на 20 бях идиот, сега също, но това е друга тема. Повечето от връстниците ми и приятелите ми са преживявали подобни детинщини в ранните 20. Млади хора, разгонени, алкохолни истории по купони и прочее. Не е красиво, не е велико, но се случва и не е повод за разстрел и ходене на психиатър. Порастваш.

Авторката няма да се появи повече най-вероятно. Тя на най-важния въпрос не отговори - за какво се карат сега, как възникват скандалите, кой ги поддържа, как завършват. Може просто да са се изчерпали както много други връзки, започнали на 20, а тя се е вторачила в тази случка от миналото напълно напразно.

Прошката или я правиш, или не.

На 20 чак такива демонстрации не съм правила. Възрастта не може да е оправдание за всяко малоумие.
В другите теми пишете все, че човек трябва в началото на връзката да пърха от щастие, тука изведнъж стана нормално човек да унижава половинката си в началото на връзката, само защото бил на 20. Завалията той, млад идиот! За още 2 месеца поумнял обаче. Представяте ли си! П. П. Даже 2 дни били, не 2 месеца.
Аз лично смятам, че щом човек е склонен да се държи като лайно, то няма значение колко години е бонбонче. И това ми се е доказало и в живота- и в момента не се сещам за нито едно изключение.

Не съм писала нищо за нормалността на унижението. Аз не бих останала на този рожден ден след скъсването да гледам как бившия се натиска с ново момиче, за да се правя колко съм над нещата. Но неин избор е да остане, неин избор е да го приеме обратно и неин избор е да пуска тема с "не ми давайте съвети за раздяла".

А той защо се е разделил с онова момиче? Тя го е зарязала, нали?
Авторката е била прикоткана обратно при него, за да му "ближе раните", но постепенно е станало рутинно и удобно.
Ако момчето се беше влюбило в нея и демонстрираше любовта си, все си мисля, че авторката щеше някак да преглътне унижението от преди 4 години и философски да го приеме за хлапашка грешка.
Тогава унизена, сега неособено обичана - така ми изглеждат нещата. И как няма да е кълбо от нерви и да вдига скандали?

Проблемът си е само неин и тя правилно се е насочила към специалист. Вашите фантазии кой кого зарязал и кой как е бил прикоткан, също са си ваш проблем. Авторката каза - коренно различен е. Ако все пак не може да прости - да се разделят. Ако не иска да се разделят - да прощава. Никой не я кара насила да стои и да изнервя всички наоколо, както и себе си.

Коментирала съм темата по същество, както аз виждам проблема.
Как виждате нечии други проблеми, извън тези на авторката - никой не се интересува.

Бях от другата страна, на мястото на момчето, заради нещо, което (не) се беше случило на първата седмица от нова връзка. 3 години се опитвах да се докажа по всякакъв начин, търпях ревност, скандали, следене, ровене в телефона, какво ли не. Е, не постигнах нищо. По същия начин като теб - човекът отсреща не пожела/не можа да приеме нещо и да продължим напред. Писна ми, изморих се, тръгнах си.
И безброй пъти съм се чудила - защо зрял човек продължава да мъчи другия?! Ако нещо те гризе Х години, остави другия на мира, пусни го на свобода, спри да тормозиш себе си и него. В крайна сметка - никой не те държи там насила, против волята ти, че да стъжваш всеки ден, нали?!

Та, мисълта ми е - ако за 4 години не си го приела, няма и да го приемеш. Дали ще го зарежеш или не - твоя си работа. Но ако продължавате да се карате и връзката ви се превърне в низ от скандали, рано или късно той ще си тръгне.

Това е като вкопчването в живота и афиширането колко е хубав и как бил подарък. Абе къф подарък ве, просто смъртта е по-кофти тръпката.
Та и в тия "връзки" е същия принципа - с гаджето лошо, ама без него - по-лошо.
И хем не могат да се понасят хората, хем не могат да се разделят.
А оттам -  и да разберат, че не са били прави.

Напълно здрава си, не слушай лелите, ами зарязвай момчето, не виждам само се мъчиш.

Не можеш да му простиш, а ако питаш мен и не трябва. Не се връзвай на приказки.

Естествено, че няма да простиш . Нищо по-нормално от това няма - поне според мен

Психологът няма как да накара гаджето да я заобича, че на нея да й олекне и да бъде щастлива. Лечител може да си бъде само и единствено сама на себе си, като реши, че тя си е най-важният човек и отношения, които й тровят живота, трябва да останат в миналото.
Гаджета два месеца, после внезапно зарязана, след това свидетелка как възлюбеният натиска друга мацка на купон пред всички. Случва се нещо и оня пак се връща при нея (зарязан, какво друго). Тя го обича и го приема. Ами да, влюбените и обичащи мъже точно така постъпват - и на 20 и на 30 и на 40.
Каква любов от негова страна, какви пет лева? Какъв психолог?!
Лекарството е раздяла. Много е ефикасно.

Ама ти това ли си мислиш, че е работата на психолога?! Няма емотикон, който се пляска по челото, но пред монитора аз го правя

Охх, поредната не особено интелигентна и пънеща се да е остроумна.

Пляскай се където поискаш, не само по челото.

Четейки те, доста хора точно това правят - пляскат се по челото Не заслужаваш повече внимание, ще те оставя да се изявяваш на воля

Колко си благородна, говорителко на множество хора, благодаря.

И какво от това, че е бил на 20 тогава, оправдание ли е? Детето още от 2-3 годишна възраст се учи да поема отговорност за действията си, на 20 е вече пълнолетен гражданин, може да гласува, да шофира тир или автобус, да бъде избиран на изборни длъжности, може да служи в армията, да участва във военни операции и така нататък.
Постъпката му е била много унизителна за авторката, няма значение връзката им дали е била 2 месеца, 2 дни или 2 години, тя е имала чувства към него и е била наранена много. Върнал се е при нея най-вероятно защото другата мацка го е отрязала, което е още по-унизително за авторката. Не и трябват психолози, психиатри или астролози, трябва и раздяла, с което ще се освободи от проблемите си.

А авторката на 3 години ли е, че не си прави сметката, а се връща при него? Значи неговата глупост е непростима, а нейните действия какво са? Че и продължава да стои с него, въпреки, че с това тормози кого ли не.

Ако има странен характер или е невротична, раздялата ли ще и помогне? Психологът поне ще и разясни кои отношения във дадена връзка са нормални или токсични. На мен ми е странна тази фиксация в минали гафове и желание за съжителство с "прегрешилия". Често се търси вина в другите, а тя е плод на лични грешки.

Постъпката му е била такава, за каквато я е приела авторката.
Ако е била унизителна, е нямало да го погледне повече и на снимка.
Явно, не се е чувствала достатъчно унизена, щом 4 години е с него.
Не мисля, че момчето е целяло да я унижи дори- има недорасляци, които решават, че ще са много по- желани, ако гаджето види колко са вървежни.
Ако пък и се сбият за него- кеф!

За мен, авторката всъщност не е влюбена в него, а се е вкопчила в завоеванието си, тровейки и неговия, и своя живот.
По- скоро, той се е влюбил, затова й търпи простотиите,

Не са новите 5, но новите 10 - да. С удължаването на младостта и безгрижния живот се променя и манталитета.
Навремето не беше чак такава рядкост дори мъж да се ожени и има дете на 20 години, особено ако не учи и е от малко населено място. Жените - още по-често, майка ми на 25 вече се е смятала за "не първа младост".

Тази мацка има чувство на вина и отчаяно се опитва да се убеди, че всичко е ОК и че тя трябва да се промени. Затова си е почнала темата и така - аз съм луда, аз съм ненормална, аз просто съм по-нервна.
И вие се хващате за това и я съветвате да си пие лекарствата и да продължава с работата.


Аз пък ти казвам, убедена съм почти на 100%, мацката е нормално момиче, малко по-чувствително, но не е такава, каквато тя сама се изкарва, защото има себеомраза в себе си.


Авторке. Изкарваш се луда, а не си. Сигурна съм, че ако си с мъж, който те уважава и си сигурна в него, няма да имаш никакви изблици.

Унижил те е. Не можеш да преглътнеш. Майната й на прошката. Не можеш да простиш и толкова. Ми не можеш. Не се чувствай виновна.
Даже е хубаво, че нещо в теб те яде, може би именно това е здравото в теб. Това, което те яде и не ти дава мира, защото знаеш, че не е постъпил честно, и че цялата ситуация е отвратителна.


Да, искал е друга. Можел е все пак от уважение към теб, ЕЛЕМЕНТАРНО, да не се натиска с нея точно пред тебе. И после да се връща, и кво, ти трябва да плеснеш с ръчички и да си доволна и да забравиш. Хайде не.


После, забелязвам нещо притеснително. Някакъв човек те посъветва там за лекарста, билки, това беше единствения пост, на който ти отговори. Болното в теб - чувството на вина, и ниската самооценка, си взеха "храната" - че наистина си луда и че си заслужава още да работиш над "връзката" си.

Здравото в теб, му беше начукано канчето от лелите тука.


Замисли се, за какво ти е точно психолог? Че ти е наранено егото, че те боли и кървиш ли? Ми няма да спре да те боли.


Защо не отговори на по-важния въпрос - как точно той се е променил, какво толкова добро има в него.


Замисли се наистина заслужава ли си да се мъчиш? Щом не можеш да простиш не можеш и това е, защо се мъчиш? Това не те прави лош човек.


Според мен изобщо не си луда, и не мисля че си и толкова нервна и избухлива. Просто в такава ситуация, ти като по-чувствителна, си по-реактивна, повече реагираш. В някаква нормална връзка, започнала по нормален начин, сигурно ще си писенце.

Въпросът е да се откопчиш. Спри да се инатиш и да се бориш със самата себе си. Като не ти минава, не ти минава. Какво точно искаш да си докажеш? За 4 години не си простила, най-вероятно няма и да простиш, няма да преглътнеш унижението. Явно не е и чак толкова добър, щом още не можеш да забравиш прегрешението му и щом не се чувстваш компенсирана.
Това е някаква зависимост, прекъсни я.

Млада си, на 25г.
След някоя друга година ще  искаш семейство, такова семейство ли искаш, със скандали, с липса на доверие?

За мен верният отговор е раздяла, пак казвам - за мен. Всеки сам си решава. Прецени си. Погледни дълбоко в сърцето си.

Мда, и аз като човек, силно самокритичен, съм съгласна, че трябва да се научиш да си в мир със себе си. Не можеш да го преглътнеш - ами не може и толкова. Чак пък такова съкровище да е този мъж - не вярвам, а дори да е - на 25 си, за Бога, не на 45.

Само лудите ли ходят на психолог? Нали там ще и обяснят за ниска самооценка или вреди от любов на инат. Често чета в темите за странни СО. Някои търпят насилник, други прецъфтели дами търсят принца като заблудени ученички. Не зная истинския казус. Но за мен тя не е жертва.Има объркани изводи. Иска го на всяка цена. Той се бил променил, но това не я удовлетворява. Тя какво точно иска и какви са реалните им отношения?

Според мен реалната причина да се чувстваш зле е в настоящето, а не случката преди години.
Мисля, че е нормално, когато направиш голям компромис, да се чувстваш прецакан, да има момент на реваншизъм и да искаш другият да се доказва и да те компенсира по някакъв начин. Но не е много честно да се вади някаква случка от преди години като коз от ръкава постоянно.

Има много хора които правят тези сцени (говоря за момчето ) умишлено, с цел другия да ревнува, понякога го правят и двамата, и няма значение дали са на 20, 40 или 60 години, познавам от различни възрасти. Някои двойки/семейства са още заедно, въпреки тези моменти. Лошото е когато единия се трови и не може да прости (както авторката), тогава съвместния живот не е добър и за двамата.

Да се чувства зле причината е точно тази. Дори не толкова, че е била зарязана, че се е натискал с другото момиче, а това че го е направил публично и пред нея. Може да не е точно изневяра, но е достатъчно унизително и гадно. Грешка е, че се е събрала с него, че се опитва да прости нещо, което не може, а още по-голяма грешка е да се чувства виновна за това, че не може да прости истински. Както и казах в началото ако се натъпче с тежки антидепресанти може да притъпи усещането, но дали си струва?
Авторке, потърси истории на други двойки, преживяли изневяра на единия. Въпреки че твоята история не е точно изневяра, може да намериш много общи неща. Ще видиш как потърпевшия партньор се чувства по същия начин и го избива в различни посоки. Примерно при бабата и дядото на жена ми, дядо и изневерява еднократно със селската мастия, след 20 години брак, били са на 40+ тогава. Не се развеждат, но имат отвратителни отношения до смъртта на дядо и, бабата я избива на агресия, постоянно скандали, крясъци, мисля и че го е налагала понякога.
За това хората са измислили приказката за лепеното счупено. Винаги си остава счупено, дори и залепено.

Моят опит с компромисите е, че ако след това съм щастлива и удовлетворена във връзката си, дори спирам да мисля за въпросното нещо като за компромис, а го виждам като ситуация, в която другият е бил прав, а мен ме е било страх (примерно). Обаче ако нещата не вървят и има други проблеми, тогава компромиса се превръща в огромна саможертва, която съм направила заради един неблагодарник и ме е яд на мен си. Затова смятам, че не толкова случката, а обстоятелствата около нея са ключови.
Не претендирам, че е общовалидно.

Ключ по молба на автора.