Делене на пари в домакинството

Не знам. Тя е поискала тъй, после се почувствала недобре от развоя на събитията и дошла да пита тук. Не живея у тях, че да ти кажа какви са им отношенията, само подозирам 

Не е ли най-добре авторката на темата сама да си каже с какво много повече допринася във връзката им, за да се чувства ощетена при 50/50 за сметките? Пързалки много, отговори малко...

Нямаш мнение дали е ок мъжът да осчетоводява 50/50? Интересно.

Нямам мнение за чуждите мъже, да.
Раздаващите се компенсирате.

Това мисля съм го отговаряла и преди, но ще се повторя. Не е проблемът кой колко дава, а в отношението и сметките. Ако накрая на месеца теглим чертата кой колко е допринесъл и аз съм в повече, грам няма да се чувствам ощетена. Обаче ако цял месец си броим всяко действие и го окрупняваме, за някой да не е прекаран, тогава нещо фундаментално куца в нашите отношения.

Но нека си направим един експеримент и сменим половинките с приятелите. Вие с приятелите смятате ли си 50/50 всички разходи? Примерно, гледате ли всяко кафе да не оставите повече бакшиш от тях, да не им купите подарък за рождения ден по-скъп от този, който те са купили за вашия, ако сте им услужили с нещо и те да ви услужат? Ако правите домашно събиране, следите ли внимателно кой какво е купил за да не би да се окаже, че вашият принос за вечерта струва повече? Ако вие платите сметката сега, другия път като е техен ред да плащате, консумирате ли не по-малко от това, което те са консумирали предишния път, когато вие сте плащали? Ей такива работи? Как ви звучи такова приятелство?

@Дренка, благодаря за отговорите, изясниха ми доста неща

Лъвица, с приятели, с които се събираме у дома на събиране по няколко пъти годишно и каним ние няма как да делим разходи Тук става въпрос за двойка, не за приятели на кафе.

Ми на - мъча се да се поправя и да почна да набивам канчетата на мъжете, чиито жени се жалват от тях . Не ти обещавам обаче,  не ми изникват неуредени сметки с бивши, докато чета или слушам подобни приказки, че чак и на приятелите се прехвърли.

50/50 е безумно за връзка само в случай на стриктно разделяне на всичко, така че никой да не даде и стотинка за другия. Иначе в днешно време и двамата допринасят, то е ясно. Поне би трябвало.

Но често се оказва накрая, че докато ти си давал от сърце, другият на практика си е живял на твой гръб.

Ако... не мразя, защото за добро или зло не мога, а и е доста силно определение, но не харесвам и не искам до себе си, използвачи и стиснати типове, то е, защото съм щедър човек и жестовете никога не съм ги приемала като едни загубени пари, които е можело да спестя и ползвам за себе си.

Да, в един момент проглеждаш и виждаш, че отсреща само приемат и се възползват.

Иначе случки с "мъже" много. Приятел на ММ си искал от дългогодишната приятелка да му върне стотинки в някакъв магазин. А твърдял, че много обича тази жена. Не може и да завърти дълга връзка.

Много близка приятелка се раздели с мъжа си след уж луда любов и 2 деца. Ами, на думи той е страхотен баща, изплатил с труд 2 апартамента, обожавал я... Като ми разказа какво е търпяла се хванах за главата. Тя през цялото време работи, даже на 2-3 места, с магистратура и още един курс за фитнес инструктор, децата - нейна отговорност, вкъщи - пак така. Той - без постоянни доходи, че и си позволявал да я пита защо и за кого ходи на фитнес и се поддържа. Красива жена, която може да има всеки, но търпя и стоя с него, с надеждата да се промени.

Аз. Програмист, с много добро работно време и отлични доходи (сам се похвали, аз никога не питам когото и да е колко взима, много мразя такива въпросчета). Развива ми идеи какво и къде да инвестира, какво жилище да си купи. Предлагаше ми да пътуваме ... на автостоп или с влака. Много внимаваше да не се мине с почерпките. Аз пак поемах по свое желание половината.

Дали такива мъже някога биха се променили?

Идеята е как намирате подобно отношение? Разбира се, че разликата в общите разходи е огромна, но на мен ако някой приятел ми смята по тоя начин, първо ще си помисля, че нещо фундаментално не му е наред, второ сериозно ще преосмисля отношенията ни, защото ще ми е ясно, че за него нашето "приятелство" се измерва в пари. Който разбрал, разбрал.

Може, защо не. Зависи с каква жена се съберат.
Имам такъв приятел. Вече е на 35 някъде. Отлични доходи. Изплати чисто нов апартамент в София. И той така иска да живее, пътува, но по-скоро от авантюризъм. Иначе си чака гургуличката. Как не го е надушила някоя, нямам представа. Пази се сигурно.

Като излизаме с приятели, обикновено или се черпим взаимно - един път един плаща, друг път друг, или плащаме горе-долу кой колкото е употребил и оставяме бакшиш, като не си броим стотинките до последно. Естествено, като се черпим взаимно, всеки е съобразителен и няма навика да поръчва неща за огромни суми, когато знае, че друг ще черпи. Скорошен пример - в един ресторант си бях поръчал ястие за 10-ина лева, мой приятел две за около 20-25, а трети си поръча няколко ястия, тортичка и пиене за 75 лева. Предният ден и тримата си поръчахме неща за по 10-15 лева всеки. Този с най-голямата поръчка каза, че той черпи и ще плати и нашите сметки, но ние не му дадохме и си поехме нашето. Той по принцип си е баровец и харчи през пръсти, но не бихме позволили на себе си да се възползваме от това, че има пари и да се надяваме на почерпки. А той доста цени това у нас и затова ни приема като приятели, а не като използватели; защото и такива е имал доста около себе си преди.

 За семейни събирания е нормално домакините да почерпят, а не гостите. Обаче пък ни се е случвало да идем една групичка на гости на семейство и носехме торби с хранителни изделия и напитки, а домакинът (професионален готвач) измайстори няколко чудни ястия и си похапнахме добре в двора на къщата му.

Ами ето това са едни нормални приятелски отношения. Аз сега, ти после, никой не смята стотинки. Смятам, че същото трябва да е и с половинките. Но явно някои хора не. Чудя се и с приятелите ли действат така, или половинката е някаква болна тема и получава "специално" отношение. При всички положения, аз с такива хора, нито приятелство, нито интимни отношения бих желала. Нито искам да се занимавам със стиснати хора, нито желая някой да си прехвърля травмите от предишни връзки с използвачки върху мен

Какво делите сега?
Даване и раздаване ли?

Раздава се какво? - емоции, чувства, сексуално?
Дава какво? - кеш?

Нищо не деля в този случай.
Раздаването (ще използвам само тази дума) е взаимно винаги.
Иначе не седя в такава връзка.

Контесо, има хора толкова си могат.
Те дават и се раздават, или там, както трактовате, все тая, но не могат да ти дадат нужното ти, не че са лоши хора, и неставащи, просто не са твоето, без значение за какво говорим - приятелски отношения, или партньор.

Тендецията иначе на "да се не мине" е повсеместна за всичко. И въобще не говоря за пари, и "делене" на касов бон от 20 лв.
Много не могат да вербализират, да кажат, какво остава покажат какво искат, или чувстват.
Емоционални инвалиди.

Перфектни жени (по моите си критерии, желания и фантазии) съм срещал, ама все не знаят и все чакат.
Какво чакат, те си знаят. Все недоизказано, недомлъвки, сърби ги, несигурни, иначе много надуват балони, все кокони (не, че е лошо да се поддържат, друга няма да взема, не ме привлича невзрачна жена и нездравословна), но опре ли ножът до кокала, всичко си излиза и става ясно, без значение за какво говорим - чувства, емоции, дали са истински, пари, секс, някакви по-сериозни действия и т.н.

При срещи с приятели рядко делим. Единият плаща за всички. Но нашите сметки и не са огромни. Остава и с калкулатор да смятаме или да вадим дребни левчета... Но и такива хора има - и за най-близките си. С калкулатор вместо сърце.

Според мен все повече мъже не могат да се справят с издръжката на семейство, с финансите като цяло, затова и реват толкова да делят с жената или минават на нейна издръжка и скачат жената да дава и още и още. И за мен е унизителто жена постоянно да издържа мъжа си. Временно, ако е загубил работа - да, но постоянно - ами не е това мъж за мен.