Делене на пари в домакинството

  • 71 249
  • 2 786
  •   1
Отговори
# 2 430
  • Мнения: 11 220
Барби, не е ли много труден животът в Канада. Една позната се омъжи там за мъж мечта, ама след 6 месеца избяга обратно в бг. Аз съм мега невъзпитана и подробно я разпитах за цени, възможности за работа, възможности за образонание, но тя нищо конкретно не даде като инфо. Като характер е точно като Контесата и ми беше странно от този развой на събитията.
Сега тя не е като мен, нищо не казва, нищо не мога да я питам, а и слабо ме интересува. Аз обичам открити хора, дето си казват всичко, без значение какво си  мислят другите около тях и дали ще използват инфото срещу тях.

# 2 431
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Крис Рок много добре го е казал това за парите в домакинството след 3:08 минута от това видео:
Скрит текст:

# 2 432
  • Мнения: 845
За незнаещите английски моля да преведеш.

# 2 433
  • Мнения: 12 472
ММ безкрайно ме е улеснил, освен че държи всичко веднага да си казвам (и аз си казвам), понякога дори не е необходимо. Чете ми мислите..))
Всякакви опити нещо да смотая веднага отпадат. В началото леко се напрягах от това, но сега се чувствам фантастично. Отгромна свобода и лекота ми дава.

# 2 434
  • Мнения: 4 638
Крис, животът тук е безкрайно лесен, ако имаш образование и си работлива. Направо е песен. Изкарваш ли достатъчно пари, а ако покриваш горните две условия ще изкарваш, буквално си шапка на тояга. Здравеопазването е на високо ниво и е безплатно, услуги има всякави, пукнеш гума, развали ти се тоалетно казанче - обаждаш се и идват. Каквото си помислиш, че може да ти потрябва, някой е помислил как да ти го осигури.

Аз с българи тук освен с едно семейство, с което станахме близки не общувам. Манталитетът им не ми харесва. Мързеливи са, гледат да изкярят, да излъжат, някои и да откраднат, да поработят нещо на черно пък и да взимат социал. Ей на такива естествено един доход не им стига. То тяхното не е и доход, ами някакви мижави подаяния. Много от тях не научават езика и след 20 години тук, не се научават да карат кола, особено жените и огромна част от жените не искат да работят. Абе, ужас, понякога ме хваща срам, че съм българка.

Аз работя, висококвалифицирана ми е работата и изкарвам предостатъчно. Около мене бедстващи хора няма, стандартът е висок, доходите също са високи. Не се оплаквам от нищо.

# 2 435
  • Мнения: 7 910

Направо ме разсмя с тия искрени жени, защото такива няма - никоя не си казва всичко, нито на мъж, нито на приятелки, освен ако не е екстремно слабоумна.

Тия театра обикновено ги хващам много бързо, трудно някоя може да ме излъже. И какъв е смисълът на връзката, ако не може да си кажете всичко и си играете театър един пред друг? Баси фалша.

Мойта най-добра приятелка има значително по-нисък доход от мен. Ако зависи от мен, в което и заведение да седнем, ще плащам сметката (винаги мога да си измисля и повод за това), а подаръците за нейните празници ще са неща, които тя иска, но не може да си позволи.
За съжаление нищо от това не ми се получава. Упорства да не бъде черпена, и то много категорично. Плаща си нейното. Ако взема да подаря скъп подарък, ще го вземе да не ме обиди, но после преко сили ще ми подари нещо не по-малко скъпо. Затова вече не смея и с подаръците да съм по-щедра.
Това е положението. Rolling Eyes

Моя приятелка (само приятелка, не съм имал други мераци към нея) идваше от много бедно семейство. Запомнил съм я като ученичка, след това и като студентка, как си броеше стотинките за автобуса и дали може да си купи дюнер. Много пъти съм и купувал като е нямала, давал съм и за автобуса или съм плащал сметката като сме сядали някъде на кафе. Виждах как и става неудобно, не се чувстваше добре от това, много пъти отказваше черпене. Бившата ми, за която писах по-назад също не обичаше подобни жестове, въпреки че си падаше по гадните номера. Някакво чувство за достойнство е това, може би е до човек.

# 2 436
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
Барби, не е ли много труден животът в Канада. Една позната се омъжи там за мъж мечта, ама след 6 месеца избяга обратно в бг. Аз съм мега невъзпитана и подробно я разпитах за цени, възможности за работа, възможности за образонание, но тя нищо конкретно не даде като инфо. Като характер е точно като Контесата и ми беше странно от този развой на събитията.
Сега тя не е като мен, нищо не казва, нищо не мога да я питам, а и слабо ме интересува. Аз обичам открити хора, дето си казват всичко, без значение какво си  мислят другите около тях и дали ще използват инфото срещу тях.
Вечно чудещите се какво да скрият от другите не знаят каква свобода е да си откровен(а) и да не ти се налага да си поставяш душевни окови. Чрез своята откритост те всъщност привличат хора като себе си, които също са открити. А страхуващите се да бъдат откровени и да изразят своето мнение не са щастливи, защото щастието не в страха и ограниченото, подправено общуване.

# 2 437
  • Мнения: 2 323
Някакво чувство за достойнство е това, може би е до човек.

Не, нищо общо с достойнството няма.
Това са хора, които се чувстват задължени от жестове. А защо става така? Ами, както знаем, допускаш, че другите биха направили това, което самият ти би направил. Допускаш действия, които са част от собствената ти настройка, манталитет, хоризонт, както искаш го наречи. Тоест, самите те имат това мислене - ако направят нещо за другия, очакват нещо обратно. Има няколко издайнически реплики: "Сметките да са чисти", "безплатен обяд няма" и тем подобни. И в примера на Lorelada за връщането на подаръци и т.н. много ясно си личи именно това. Темата е дълга, много може да се говори за семейно възпитание, за дохода на това семейство и обвързаните с него така наречени limiting beliefs за пари - втълпени разбирания се има предвид. Но да не отклонявам излишно - имам такива приятели и роднини, твърдя с голяма убеденост, че няма общо с достойнството.
А чисто субективно, аз лично не виждам нищо достойно и нищо... graceful ("eлегантно" не е точен превод) в дракане за сметка или "о, не, ужас, не мога да приема такъв подарък". Правила съм и съм получавала скъпи подаръци, като двете неща не са били непременно свързани. Трябва да е ужасно да получиш нещо прекрасно и в съзнанието ти веднага да е мисълта "Кошмар, как ще връщам сега жеста" или "Какво ще поиска от мен в замяна един ден и на мен ще ми е неудобно да откажа".

# 2 438
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
 Имат мярка и са съобразителни. Нямат навика да се възползват от чуждите средства.

# 2 439
  • Мнения: 7 910
Ама разбира се, че не си задължен по никакъв начин след подобни жестове. Както и всеки, който ги прави няма да иска нищо в замяна. За тва предлагам да ви пусна една банкова сметка да ми преведете малко жестове, обещавам изобщо да не се чувствам задължен за нищо.

# 2 440
  • Мнения: 19 592
Ама зависи от кой се приема - някой случаен познат не може да ме черпи. Вече ако сме приятели, колеги, гаджета и това няма да озори човека (не е с 20 лв. до заплата), ок. Разбира се, следващият път ще съм аз. То и аз не обичам да съм длъжна.
А обичам да правя подаръци. Услуги пък въобще не искам. Нямам такова мислене. Като подаря нещо или почерпя, после веднага забравям.
Само че, вярно е дето казват - по-лесно е да си щедрият (отколкото този, който приема).

# 2 441
  • Мнения: 934
Потвърждавам написаното от bambinnah. Дали е до достойнство не знам, но има много негативни усещания и се развалят моменти, които иначе биха били хубави.

Последна редакция: пн, 21 сеп 2020, 09:49 от kakx

# 2 442
  • София
  • Мнения: 16 128
Понякога като чета мненията в този форум се отчайвам от мъжете, ама добре че в реалния ми живот има и други примери Simple Smile

Относно директността. Толкова пъти ми се е случвало да съм директна почти до болка (попринцип съм си буквален човек, та общуването с намеци не ми върви) и отсреща чуваемост никаква. Или не разбират или не вярват, карат си според това, което им харесва, или им се иска да бъде или смятат, че е, според техен си предишен опит (често неправилно).

Но не всички са така. Има един пич , с който си поддържаме неангажиращи отношения. Без да изпадам в подробности, имах малко проблем с нашата комуникация в последно време и поставих въпроса директно. Той ми отговори също директно, работата се изясни точно с две изречения, темата приключи с нула драма. Та ако изискваш определени неща в комуникацията, замисли се дали някаква част от нещата не идва и от теб и от твоя подход. Ето това примерно е човек, с който комуникацията ни винаги е била супер точна.

# 2 443
  • София
  • Мнения: 45 050
Аз го написах и назад - обичам честни и директни отношения. Филмите съм ги спряла много отдавна.
Дори като млада, по срещи, много съм се дразнила на мъже, които увъртаха и премълчаваха.
Някой ме обвини, че говоря САМО за пари. Не говоря само за това, но разговарям съвсем спокойно и за това. Докато за много хора, все още, темата е табу, по-голямо и от секса!

# 2 444
  • Мнения: 3 505
Ама ако с мъжа си не споделиш ,с кой?
Ако не му кажеш как се чувстваш,тогава на кой?Пази Боже да му пука на някой друг  повече за мен!Или ще я караме по изтъркания лаф -мъжа трябва да познава жена си от кръста надолу.Моя ме познава от корена на косата .
Ако всички си говорят със съпрузите, кой ще пуска теми в тоя раздел?
Ама зависи от кой се приема - някой случаен познат не може да ме черпи. Вече ако сме приятели, колеги, гаджета и това няма да озори човека (не е с 20 лв. до заплата), ок. Разбира се, следващият път ще съм аз. То и аз не обичам да съм длъжна.
А обичам да правя подаръци. Услуги пък въобще не искам. Нямам такова мислене. Като подаря нещо или почерпя, после веднага забравям.
Само че, вярно е дето казват - по-лесно е да си щедрият (отколкото този, който приема).
В тийнейджърските си години разполагах с доста повече пари от приятелите и съучениците ми, та давах с лекота, но ми беше мъка получаването. Доста време ми трябваше, за да се науча да приемам без да изпитвам дискомфорт от черпене, подаръци, услуги. Поведение, което е продукт на грешно възпитание, продиктувано от добри намерения.

Общи условия

Активация на акаунт