Да кандидатсвам ли за нова работа, ако шефовете ми на сегашната могат да разберат?

Аз бих се явила на конкурса. Все пак трябва да се развиваш. Не е незаконно да се явяваш на конкурси и не е основание да те освободят от работа. Е, може да си променят отношението към теб, но нали и без това не смяташ дълго още да работиш там.

Ако не разчиташ основно на заплатата си се явявай.След като не е твоето място така или иначе ще напуснеш и ще търсиш друго.Не пропускай възможността.

Кандидатствай. Ако сте в много добри отношения с шефовете на сегашното място, може да поговорите с тях - възможности за развитие може и да има, но понякога се появяват, когато човек каже, че смята да търси работа другаде. По принцип би следвало да има конфиденциалност от страна на другата фирма, все пак е в техен интерес да си намерят добър служител, а не да създават проблеми.

Кандидатствай, хората непрекъснато си сменят работата. Самата ти казваш, че искаш да се развиваш, какво като разберат? Няма да си първата напуснала тази форма.

Давай смело, реално винаги човек трябва да е ориентиран къде се намира спрямо пазара на труда. И това, че искаш да се развиваш е основателна причина и ако са разбрани, не мисля, че ще имаш проблем.

Кандидатствай. Първо, не се знае дали ще разберат. Второ, и да разберат не се знае дали е за лошо - може пък да се изплашат, че ще те изпуснат и да ти предложат повишение. И трето, нищо нередно няма да искаш да се развиваш. И да разберат, и да те попитат, съвсем спокойно им казваш това, което пишеш тук - много ми харесва, нямам оплаквания, много сте мили, но искам да се развивам. Не си първата и едва ли ще има последствия.

Ако кандидатстваш, със сигурност ще разберат. Да, привидно може да направят крачка да те задържат, но реално ще останат с горчив вкус от новината.

След като сте малка фирма, се предполага да имате по-близки, открити взаимоотношения. Аз предлагам по-различен подход.  Да попиташ настоящите шефове дали считат, че едно твое преместване във фирма Х ще е добре за кариерата ти и дали биха те препоръчали на бившите си колеги.

По този начин ще се почувстват почеткани, а не предадени. Откритият диалог е предпочитан от действия зад гърба. Обикновено 🙂

Аз бих кандидатствала. Желанието да се развиваш е естествено и е разбираемо да търсиш нещо по-добро.
Обикновено се пази конфиденциалност, особено ако искат да "откраднат" чужд кадър. Ако се търсят референции при настоящи и предишни работодатели, се уведомява кандидата. Ако наистина са голяма и реномирана фирма, едва ли ще вдигнат телефона, за да съобщят на работодателя, че еди кой си негов служител кандидатства при тях.

Благодаря за съветите. Да, знам че се пази конфиденциалност, но проблемът е, че в този тип фирма няма точно HR-и с които ще се срещна ако евентуално ме поканят на интервю, т.е. най-вероятно ще е със самите шефове , а и отделно не знам точно кой обработва кандидатурите и дали чисто от клюкарски мотиви няма да ме издаде. Та, проблемът е, че на сегашното място доста разчитат на мен и ако евентуално разберат, че търся другаде със сигурност няма да са много щастливи. Просто в по-малките колективи такива неща се приемат малко по-лично и дори да не ми направят грандиозен проблем, със сигурност ще си променят отношението.

Ами като те е страх толкова, стой си там. Аз не бих се замислила, рискувала съм и съм печелила. Моето мнение е, че в малките фирми изкуствено се създават взаимоотношения на псевдосемейственост, да си винаги лоялен, без обаче да получаваш достатъчно за това. Между другото, кариера се прави само в големи фирми.

+1
Абсолютно вярно. В малките фирми се създава една такава общностно-семейна атмосфера, която е приятна, но не води до никъде, ако не си член на фамилията собственици. Добро начало е, но после трябва да се напусне, защото в малката фирма нито кариера, нито добри пари, нито CV ще направиш. И аз съм почнала в такава среда и се махнах. Но хората не са ми правили никакви проблеми - разделихме се със съжаление, но с ясното разбиране, че е трябвало да стане така.

Твое право е да си кандидатстваш където искаш. В България хората малко се страхуват да си го практикуват.
Шефовете ще разберат, така или иначе, смятай, че знаят. 
Най-добре първо се запитай: "тази работа в момента удовлетворява ли ме, ще напусна ли така или иначе, търся ли нещо друго?  Ако отговорът е положителен, отиваш на интервю, който и да ти излезе насреща да те препитва, дори и сегашния ти шеф да е, на интервю като на интервю - подготвена по всички въпроси -общи и по специалността. Още повече, че може да има там и др. кандидати за преборване. Не подценявай подготовката, хубавото СиВи, дори дрехите ти.
И каквото и да стане на интервюто трябва да си наясно със себе си дали можеш да издържиш  и на най-кофти последствията от страна на сегашните ти колеги - в държанието им. Ако пак отговориш на себе си, че можеш, отивай!

Аз бих предприела друг подход.
Ще разговарям със сегашните шефове, че вече правя едно и също толкова време, има амбиции за развитие и тн, какви биха били опциите на сегашното място и тн.
Като ти кажат това е тавана, отиваш и подаваш в другата компания. Но тогава имаш чиста съвест,че нямаш опция в сегашната.
А там, отиваш на интервю и може да получиш, може и да не получиш работата.
Кариера се прави И в малка фирма, зависи докъде ти стигат амбициите....точно в малка фирма е лесно да те забележат и да се възползваш от шанса.

Как пък не, започнала съм в малка фирма. Собственикът шеф, брат му заместник, синът му старши на служителите, неколцина служители и това е. Има и счетоводителка, но тя е със специални умения.  къде да се развиеш?
Малката фирма за мен е екстра за хора на зряла възраст, които искат добро отношение, а не кариера. За тях е екстра - разбират те, ако трябва да излезеш за нещо в работни време, няма ненужни формалности и отчети, оперативните неща се решават на кафе... Е, заплатата не е рекордна и няма кариера, ама всичко си има цена.

Колко да се развиеш в чужда фирма?Да не мислите,че в големите фирми собствениците слагат случайни служители на ръководни места.А на младите също им се налага да излизат в работно време, особенно ако имат деца.

В големи и уредени фирми (не всички, зависи от много неща), ако ти се налага да излезеш си пускаш половин или цял ден отпуск. Като излезеш десет пъти и оставаш без курорт лятото. Ако искаш. Те плащат за работа, не за гледане на деца.

И да, никой не слага случайни хора за шефове, само хора с качества растат. И хора, които не излизат в работно време, а когато трябва са на линия. Но шансът в голяма фирма е много по-голям. Там винаги има текучество най-малкото - мениджъри непрекъснато напускат и трябва някой да ги замести, разраства се бизнесът и трябват нови хора и така. Е да, има стъклен таван и в чуждите, и в нашите фирми, но и до него да допреш обикновено не е лоша кариера. Все пак над стъкления таван са 1, 2 или 3 позиции, които все едно се освобождават изключително рядко.

В крайна сметка хляба в магазина е с пари.Като им съобщи съм убеден, че работодателите ще си променят отношението към негативно.За да е успешен човек трябва винаги да излиза от зоната си на комфорт.Кандидатствай в новата фирма  без да се колебаеш.А защо трябва да са предадени след като няма развитие в тяхната фирма и не предлагат нищо в тази насока.

А защо трябва да си променят мнението към негативно, като нямало за какво - по твои думи?
Хем да крие, хем няма за какво да крие... оплеска се нещо 😏

Сегашните ще разберат, а новите няма да те наемат.

Аз бях в същата позиция преди броени дни.
Отклоних кандидатката, която е ключов служител във фирмата на мои близки приятели. Способно момиче, но приятелите ми са по-ценни. Аз друг служител ще намеря, Ама други такива приятели ще намеря ли?

а пък големите фирми много обичат да вземат тъкмо служител на най-големия им конкурент, и му дават по -висока заплата

Според мен много неправилен, непрофесионален  подход. Ако кандидатката отговаря на всички изисквания, просто трябваше да й предложите работата , а пък приятелите ви ,ако наистина са истински приятели нямаше да се сърдят.

Такъв похват оставя много лош привкус........ако си е ваша компанията , ОК , решавате си вие, но ако сте наета , и аз съм ви началник ще изхвърчите за наносекунди.

Ние сме малка семейна фирма в малко градче. Не, няма да изхвърча, но и няма да наема подобен служител.
За кого оставя лош привкус, понеже не стана ясно?

За фабриките и подобни големи структури, може би нещата стоят по друг начин. Но е малките градчета, където собствениците на сходни бизнеси се познават, това е, което питащата може да очаква.

И, все пак, мисля, че вината е нейна (на авторката). Ако правилно те разбирам и ти работиш  като оперативен счетоводител.... Какво точно развитие очакваш? Единственото истинско развитие за теб в тази сфера ще е:
1. Да си намериш собствени клиенти на частно, без да напускащ.
2. Напусни и си отвори собствена фирма.

Това са двете опции. В каквато и друга фирма да се преместиш , на същата длъжност, в малкия град, все това ще правиш.

rumka, дано да няма много такива работодатели като теб!

Явно си имаш своите мотиви, но извън тях това е пример за откровено непрофесионално поведение. И после защо хората мрънкат, че всичко ставало само с връзки и с талант и работа не се пробива. Слава богу, че в София и другите големи градове това не е така.

Кое точно не ми е професионалното??
Да се изпокарам с близки и приятели, защото тяхната служителка видяла заплата със 100 лв отгоре, и забравила за лоялност и прочие, и решила да се премести??? Тва ли имате предвид??? А когато децата й бяха малки, и отсъстваше интензивно, тогава какво??? Тогава не я разкараха, а я задържаха, въпреки, че след навършване на 3 г. На детето, можеше да я махнат. Понеже вземаше много болнични.
Значи, когато работодателят ти, ти подава ръка, е ОК. А когато ти видиш някъде 100 лева в повече, е ОК да го зарежеш?? Хаха, мерси, не я ща. Не само ще ми донесе проблеми с познатите ми, които аз ценя повече от нея. Ами и след няколко месеца ще види другаде заплата с 50 лв отгоре, и ще избяга и от мен.

Всеки е свободен да разсъждава и прочие, но по темата за малките градове и познанствата, това се случва 😉

И въобще не става дума за връзки, откъде го изфабрикува?? Момичето, което сме назначили, не е познато на никой от офиса.
Не смятате ли, че свежо настроение и темпо се задава от "нови лица" е офиса??

Ами да, точно това. Мотивите да не я назначиш са лични, а не свързани с работата. Т.е. намесваш личното  в бизнеса, това е непрофесионално. И не разбирай, че те съдя. Разбирам мотивите ти и за себе си ти си права. Но това не променя факта, че не действаш професионално.
Аз също така имам и по-особено мнение за лоялността. Лоялността изисква да си изпълняваш договора и докато той е в сила да не вършиш определени неща. Но не значи, че сте женени с фирмата, нали? Това е бизнес, договор - единият върши нещо, другият му плаща и двете страни са квит.
Иначе ако са я били махнали вече е щяло да бъде професионално, защото е свързано с работата.
По света всеки бяга за по-добра заплата, това е факт и няма смисъл да роптаеш. Но не и след два месеца, минимум година трябва да стои човек за да не си развали CV-то. Но не можеш да очакваш от наемник да не търси най-доброто, както и ти си търсиш най-изгоден служител. Пак нищо лично, бизнес. Ти поне няма да влагаш в нея, а знаеш ли колко е гадно да изучиш човек и после научен да ти избяга? Година-две да си му плащала най-вече за да се учи и когато дойде време да носи печалба да се махне? Ама се случва непрекъснато, такъв е животът.

И пак казвам, не те съдя, само констатирам факт. Може би в малките градове професионализмът да има други измерения и приоритети.

Това за връзките го казах в смисъл, че момичето е било кадърно, но не е наето. Значи само кадърност не и е стигнала. И тогава тя ще почне да си мисли за връзки. Не става дума, че ти си назначила някого с връзки.

Относно свежото настроение и темпо, задавани от "новите лица" в офиса, съм на обратно мнение. Масова практика е фирмите да не повишават свои кадри, а да водят хора отвън. Това пък елиминира всякакви скрупули и лоялност у служителите и те дебната в другите фирми за по-добри оферти, понеже ако си бачкат кротко в своята ще го откарат до пенсия без повишение. Емпирично доказана истина е, че кариера и пари се правят чрез скачане от фирма във фирма, а не с усърдна работа на едно място десет години. И при това положение за каква лоялност да говорим?

Дерибействане на селско ниво. Понятие си нямаш какво значи лоялност, rumka.

Интересна дискусия се получи. Благодаря за мненията! Не кандидатсвах на споменатата позиция, тъй като прецених, че рискът не си заслужава, а и първоначално не бях убедена дали изобщо искам да започна там. Започнах обаче да разпращам св-та и да се интересувам от всяка по-подходяща обява за мен в Джобс. Истината е, че ако не си щастлив на мястото на което си, трябва да напуснеш. Всичко е бизнес и интереси, особено в София и когато интересите не съвпадат, нещо трябва да се промени. Това което мен най-много ме разочарова бяха неспазени обещания за развитието ми, които едва ли не ме залъгваха да остана във фирмата. Знам че ме ценят, но всеки има правото да се развива и за мен пътя е ясен от тук нататък.

Е, то пък тия дето разбирате какво е лоялност, подпишете си компетентността с факти: колко човека сте наели през кариерата си, колко "лоялни" са ви избягали в първите 1-2 години, колко сте работили вие при един работодател, такива неща 😀 Като тръгна дискусията в тая насока.

Иначе фокусът на темата за мен беше не дали човек да се развива в по-голяма фирма, а как трябва да постъпиш, когато възможността е да скочиш от познати към познати.

Аз съм имала един успешен такъв опит и един неуспешен, но такава греда, че още ме е яд, че не съм го преценила по-мъдро. Затова си написах мнението в началото, на база личен опит.
Поздравления към авторката, че си избрала по-мъдрия ход: да се развиваш без да си създаваш врагове и недоверие в бизнеса. Светът е малък, както се казва.
Успех!

Бях я позабравила тази тема. 🌞 Как реши, че съм селянка, или че действам по селски😃?
От моите наблюдения, един млад човек , или поне такъв до под 35-40 г., Работи на едно място средно 2 г. Ако много му харесва, и повече. По-възрастните се задържат по-дълго. При нас текучеството не е толкова голямо. Имах една колежка, която беше с нас 7 години. Не й се разсърдих, когато се премести. Приятелки сме и до сега.

Но ако някой ме пита дали бих взела обратно човек, който е напуснал, отговорът е НЕ. Веднъж я направих тази работа, нищо не стана.