Търся съвет от жени, които са се страхували да имат деца

  • 8 021
  • 119
  •   1
Отговори
21 септ. 2020, 17:20 ч.
  • Мнения: 23
Знам, че има жени, за които да станат майки е било естествено и безумно желано във всеки аспект нещо. Търся обаче съвет от дами, които много са се колебали и страхували да направят тази крачка.

Зряла жена съм и усещам, че искам деца, но толкова много неща ме плашат и отблъскват.

Отношението на хората към бременните ми е неприятно и имам чувството, че ще искам да се скрия някъде за 9 месеца, за да не слушам глупостите, които сега мои бременни приятелки слушат ежедневно.

Плаши ме, че мъжът ми си мисли, че е равнопоставен в тази ситуация и че гледа на бебето сякаш щъркел ще го донесе. Някак не може да осъзнае какво значи нещо да расте в твоето тяло и да трябва да живееш с това почти година.

Самото раждане ми е далеч от ума, нито мога да си го представя, нито искам.
Но оттам нататък историята е доста тип "Нероден Петко"...

Плаши ме постоянният плач. Аз съм тих човек и дори моторите на улицата ме изкарват извън релси. Ами ако превъртя?

Плаши ме евентуалното вмешателство на баби и дядовци, които са свикнали с някакви си традиции, които не ми се нравят.

Плаши ме как едновременно ще работя и ще се грижа за супер палав малък човек, който ще се опитва да се убие по всякакъв начин.

Знам, че децата са каквито си ги отгледаш и дори това ме тревожи - ако се проваля и създам някое малко чудовище? Иска ми се да чуя как вие се справихте с тези страхове.

# 1 21 септ. 2020, 17:46 ч.
  • Мнения: 12 725
Извинявай, че се намесвам в твоята тема, без да отговарям на условието да съм се страхувала да имам деца. Аз съм от тези, за които е било естествено.
Обаче си мисля, че хора с твоя проблем са доста малко, до степен да не познавам нито една такава жена.
Та затова, няма как, за да пише някой в темата, трябва да е от другия модел.
Питам се, как така е станало, че цялата работа те плаши, а не, както е обичайното - само раждането.
Според мен, за да пребориш страховете, трябва да пребориш това в себе си, което ги е породило: неувереност някаква, липса на самочувствие, може би защото не си от най-младите майки и прекалените разсъждения върху един естествен процес те объркват.

# 2 21 септ. 2020, 17:50 ч.
  • София
  • Мнения: 7 987
Аз съм от хората, които описваш, поне в частта, че не изпадам в умиление от бебета и деца. Родих късно и имам едно дете.
През бременността бях активна, така че не е имало специално отношение. Работех, учих език, бях социално ангажирана, пътувах до последно. Тялото се променя, да, но при безпроблемна бременност, може и измененията да не са толкова много.
Бебето ми беше ревливо, неспящо, но избутахме. Почти до 2-годишна възраст го гледах сама, после започнах работа. Свиква се. Има моменти на недоспиване, умора, изнервяне, но се свиква.
Преди да се роди, вярвах, че децата са такива, каквито си ги отгледаш. Раждат се с индивидуалност и темперамент, проблеми, които влияят на характера. Вече нямам толкова егоцентрична теория, че всичко зависи от мен. За много неща можеш да омекотиш характера, да го научиш как да се държи, но не и да промениш темперамента, освен ако не пречупиш характера.
Шум, рев, крясъци има, но в крайна сметка майчинството не е задължително. Ако някой се страхува от мечки, не ходи в гората. Simple Smile

# 3 21 септ. 2020, 17:56 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: Uncommon в пн, 21 сеп 2020, 17:46
Извинявай, че се намесвам в твоята тема, без да отговарям на условието да съм се страхувала да имам деца. Аз съм от тези, за които е било естествено.
Обаче си мисля, че хора с твоя проблем са доста малко, до степен да не познавам нито една такава жена.
Та затова, няма как, за да пише някой в темата, трябва да е от другия модел.
Питам се, как така е станало, че цялата работа те плаши, а не, както е обичайното - само раждането.
Според мен, за да пребориш страховете, трябва да пребориш това в себе си, което ги е породило: неувереност някаква, липса на самочувствие, може би защото не си от най-младите майки и прекалените разсъждения върху един естествен процес те объркват.

Със сигурност е въпрос на неувереност.
Мисля много и изследвам възможножните сценарии, което до някъде ме парализира. Вероятно много по-лесно би било просто да го направя и да се справям с последствията в движение, но... още не съм се осмелила.

Иначе предполагам, че съм малцинство, иначе никой нямаше да ражда хаха. Но понеже нагласата ми е такава, повечето мои приятелки-майки са си позволявали да споделят неща, които ги е срам да кажат на другите. Че не са понасяли бременните си тела, че едвам се сдържат пред ревливото бебе, че са на ръба, че мъжете им не разбират, че са отчаяни и т.н.

# 4 21 септ. 2020, 18:04 ч.
  • Мнения: 21 414
А какво е отношението на хората към бременните? Аз не съм забелязала,да е лошо. Самата аз родих  след 35 г. и толкова овации не съм получавала за нищо друго, което съм постигнала в живота.

За другото, какво да кажа, всички тези неща, които си написала са често срещани въпроси, които всяка жена си задава, само че някак си прекалено хиперболизирани сякаш, то излиза, че едва ли не нищо хубаво няма според теб в тая работа.

# 5 21 септ. 2020, 18:07 ч.
  • София
  • Мнения: 7 987
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 17:56
Но понеже нагласата ми е такава, повечето мои приятелки-майки са си позволявали да споделят неща, които ги е срам да кажат на другите. Че не са понасяли бременните си тела, че едвам се сдържат пред ревливото бебе, че са на ръба, че мъжете им не разбират, че са отчаяни и т.н.
Това са нормални неща, едва ли се дължи на нагласата. Едва ли има жена, отглеждаща бебе под годинка, която да е в топ форма, да е отпочинала и свежа и да няма желание да избяга на самотен остров и да спи поне 1 седмица без прекъсване.
Период, към който трябва да се подходи със здрав разум, енергоспестяващ режим и въвличане на бащата в обгрижването на бебето.

# 6 21 септ. 2020, 18:14 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: Iris04 в пн, 21 сеп 2020, 18:04
А какво е отношението на хората към бременните? Аз не съм забелязала,да е лошо. Самата аз родих  след 35 г. и толкова овации не съм получавала за нищо друго, което съм постигнала в живота.

Не казвам, че е лошо, а че не го харесвам. Постоянния фокус върху тялото, непрекъснатите разговори за бебето, непоисканите съвети, бабините деветини и прочее. Не искам овации, даже напротив - просто в живота ми съм имала 5-6 бременни и около тях чувам само едно и също. На тях може да им е приятно, на мен ми е излишно...

Да, смятам че в бременността и в беззащитното ревящо бебе няма кой знае колко хубави неща. Може да съм увредена, знам ли. Единственото хубаво нещо, което виждам, е възможността един ден, дай Боже, да се превърне в качествен човек и да е щастлив. В моите очи децата са кандидат-възрастни, учещи се как да живеят. Не са ми отделна порода хора.

# 7 21 септ. 2020, 18:15 ч.
  • София
  • Мнения: 3 387
А какво негативно отношение има към бременните? Аз лично точно обратното само виждам.
Да, тялото се променя, качват се кг, появяват се стрии, трудничко си е през месеците, после пък връщането в предната форма пак е трудна. От ММ само подкрепа и разбирателство получавам, от роднините също. Единствено сега ме е страх раждането да мине както трябва и бебчо да е добре.
Как се навихме за дете? Ами просто си усетихме, че го искаме и можем да се справим. Знаем, че отсрещната страна ще е страхотен родител и всички трудности ще намееим начин да си ги преодолеем. Все повече говорим как ще го възпитаваме, че е голяма отговорност, но и знаем, че той ще си има собствени желания, характер, с които ще трябва да се съобразим и да развием детето по най-добрия начин.

# 8 21 септ. 2020, 18:17 ч.
  • Мнения: 624
Абсолютно разбирам тревогите ти.
Преди няколко години отглеждането на дете не ми се струваше нещо тоолкова страшно, изискващо, отговорно. Мислех си, колко му е, няколко години и вече са разумни същества. 😆

Сега обаче(при различно стечение на обстоятелствата) не съм сигурна, че бих родила дете. Изтръпвам като си помисля колко неща могат да се объркат при бременност, преждевременно раждане, малформации, списъка няма край.
Или пък колко е отговорно отглеждането на едно бебе. Как за 3 мин. може да се задуши в повръщано, да се разболее, да стане някоя беля с ваксините.

Въобще колкото повече пораствам толкова по-страшно и отговорно ми изглежда. И не съм сигурна, че това е моето нещо.

Идеята за осиновяване ми се струва по-примамлива. Вместо да създам живот и да го обрека на каквото и да му се случи, да отгледам дете, което има нужда от дом и любов. Но и там са много неизвестните.

Така, че майчинството не е за всеки. Много млади майки отглеждат децата си "на ръба" и все пак порастват. На мен ми се изправят косите, но всичко си е до човек. За една майка може да е ок детето и да закусва солети, да обядва кроасан и тн., но всичко е до принципи.

Според мен щом си задаваш подобни въпроси би била чудесна майка!

# 9 21 септ. 2020, 18:18 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: милинка в пн, 21 сеп 2020, 18:07
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 17:56
Но понеже нагласата ми е такава, повечето мои приятелки-майки са си позволявали да споделят неща, които ги е срам да кажат на другите. Че не са понасяли бременните си тела, че едвам се сдържат пред ревливото бебе, че са на ръба, че мъжете им не разбират, че са отчаяни и т.н.
Това са нормални неща, едва ли се дължи на нагласата. Едва ли има жена, отглеждаща бебе под годинка, която да е в топ форма, да е отпочинала и свежа и да няма желание да избяга на самотен остров и да спи поне 1 седмица без прекъсване.
Период, към който трябва да се подходи със здрав разум, енергоспестяващ режим и въвличане на бащата в обгрижването на бебето.

Може би, просто понякога хората те карат да си мислиш, че това в най-магичното розово нещо на света и ако не ти харесва или не се справяш, значи си абсолютен провал. Също ми е леко притеснено, че мъжете понякога много се променят, когато станат бащи.

# 10 21 септ. 2020, 18:21 ч.
  • Мнения: 21 414
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 18:14
Цитат на: Iris04 в пн, 21 сеп 2020, 18:04
А какво е отношението на хората към бременните? Аз не съм забелязала,да е лошо. Самата аз родих  след 35 г. и толкова овации не съм получавала за нищо друго, което съм постигнала в живота.

Не казвам, че е лошо, а че не го харесвам. Постоянния фокус върху тялото, непрекъснатите разговори за бебето, непоисканите съвети, бабините деветини и прочее. Не искам овации, даже напротив - просто в живота ми съм имала 5-6 бременни и около тях чувам само едно и също. На тях може да им е приятно, на мен ми е излишно...

Да, смятам че в бременността и в беззащитното ревящо бебе няма кой знае колко хубави неща. Може да съм увредена, знам ли. Единственото хубаво нещо, което виждам, е възможността един ден, дай Боже, да се превърне в качествен човек и да е щастлив. В моите очи децата са кандидат-възрастни, учещи се как да живеят. Не са ми отделна порода хора.

Е, това е кофти. Има един цял период на бебешкост и детство и в такъв случай може би е по добре да не се захващаш.
Понеже има доста повръщане, памперси, бърборене, детски болести - въобще сума ти неща, които трябва да се посрещат с любов и желание, а не с, как да кажа - леко отвращение.

Да не би просто да те е страх, малко тип гроздето е кисело? Това чувство всъщност ми е доста познато.

# 11 21 септ. 2020, 18:24 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: JayRay в пн, 21 сеп 2020, 18:15
А какво негативно отношение има към бременните? Аз лично точно обратното само виждам.

Пак казвам, не е негативно отношението. Просто наблюдението ми е, че някои хора, дали от нямане какво да кажат, дали от доброжелателност, ежедневно дуднят на бременната как изглежда (сякаш не знае), какво и колко да яде, защо да яде, какво да внимава, какво да прави, какво ще й бъде детето ако я сърби лявата буза на дупето и т.н... аз и сега не обичам хората да ми встъпват в личното пространство по този начин и знам, че и тогава няма да ми харесва, особено ако съм много крива Simple Smile))))

С другото съм съгласна. Успешно раждане!

# 12 21 септ. 2020, 18:25 ч.
  • Мнения: 6 146
Хайде сега пък, отсечете ѝ главата. Въобще не са малцинство тези, които мислят малко по-напред и имат достатъчно фантазия породена от "тази така ми каза, онази иначе". Особено в днешно време съм сигурна, че много повече жени изпитват ужас в най-разнородни отношения, отколкото да се метнат на вихъра на вълната.
Аз 15 години не можах да се навия и фантазията ми бе къде по-развита от на авторката, докато в един момент не си казах "айде стига глупости, каквото - такова, все ще го преживея някак". Не по задължение, разбира се, исках го. Исках да имам дете осъзнато и вече нищо друго нямаше значение. Което ще рече, че за мене авторката просто не е готова още - не се е изпекла мисълта достатъчно.
По темата мога книга да напиша, но сега нямам много време, може би по-късно. А и Милинка е обобщила.

# 13 21 септ. 2020, 18:30 ч.
  • Мнения: 10 993
Колкото по-малко се втилясваш, толкова по-добре. Майчинството ми е било най-трудното нещо. Трябваше да гледам по-леко на нещата. Повечето деца порастват здрави. Ще си мислим, че ние сме в тази категория.

# 14 21 септ. 2020, 18:36 ч.
  • Мнения: X
Така или иначе – животът е кръговрат от рискове. Риск след риск. Без никакво значение дали имаш деца, или не. Нямаме деца, пак може да ни се случи нещо. Раждаме – пак притеснения относно живота им, да не им се случи нещо... Всеки родител иска най-доброто и максимална защита за децата си... Но винаги има едно „но“.

Просто светът винаги е съществувал с всичките си рискове, за съжаление. От нас зависи как ще приемаме реалността.

Авторката, помисли си защо те е страх да имаш деца? Причини? Неприятни спомени, които са ти повлияли? Ако имаш такива, отстрани ги. Или сподели с мъжа ти, за да разрешите проблемите относно спирката за забременяването.

# 15 21 септ. 2020, 18:37 ч.
  • София
  • Мнения: 7 987
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 18:18
Може би, просто понякога хората те карат да си мислиш, че това в най-магичното розово нещо на света и ако не ти харесва или не се справяш, значи си абсолютен провал. Също ми е леко притеснено, че мъжете понякога много се променят, когато станат бащи.
Розови са единствено дрешките, ако бебето е момиченце. Не е розово - не спиш, изглеждаш като оксиженист, дразни те всеки шум, служиш за биберон на бебето, таласъмясваш по цяла нощ. Около 7-8 месец на бебето започваш да виждаш светлина в тунела, докато то не започне да щъка, да ближе плочките в коридора, да се черпи с храната на кучето и да се съдира от рев, ако посмееш да отидеш до тоалетната.
Но това е отрязък от време, събуждаш се с идеята и още един ден да мине, докато не стигнеш до заветната възраст от 3-4 години, когато насреща си имаш личност, която говори, разсмива те, има мнение, настроения и започваш да уважаваш човека отсреща. Защото се е случило именно това - очовечило се е.
А преценката за бащата трябва да се прави преди детето. И най-малката пробойна в отношенията в този период се превръща като дупка от айсберг за кораба.

# 16 21 септ. 2020, 18:39 ч.
  • Мнения: X
Откакто се помня изпитвам панически ужас от раждане и бременност. При мен даже си е и физическа погнуса, не мога да си представя нещо да расте и мърда в мен, за мен тялото ми е най-важното нещо на света и искам да остане такова каквото е било на 16 примерно, без болести, без промени. Чувала съм ужасяващи неща от познати и колежки, как се разместват костите на таза, колко разкъсвания са имали, как им е опадала косата. Всъщност не разбирам как може да се приема за нормално да забременееш, според мен трябва добра подготовка и физическа и психическа,а бременността е трудност и мъчение, което жените изтрайват, за да създадат дете. Разбирам да искаш деца и да обичаш деца, но как може някой да го кефи самата бременност? Поне жените, които познавам втори път не биха родили, никой не ми е обяснявал лицемерно колко е прекрасно и т.н. Може би понеже съм
още млада и никога не съм имала физически проблем или операция, нито промени в тялото ми и затова ме ужасява мисълта за тези неща. По-възрастни хора ми казват, че след 30-35 ще си променя мнението, но не знам. За мен дете означава липса на свобода, да не мога да пътувам когато и където си искам, да не мога да правя каквото си искам. А най-хубавото нещо в този живот за мен е да пътувам и опознавам различни страни, хора и култури, светът е толкова интересен и необятен. Бих осиновила, ако някога поискам дете. Иначе за самото отглеждане притеснения не съм имала, там се нагаждаш според ситуация и ресурси. Лично за себе си не смятам, че дете ще ме обогати с каквото и да било, ще бъде единствено бреме. Обожавам животът си и досега не съм искала да го променям и обременявам с допълнителни отговорности. Не смятам, че децата са гаранция, че няма да остарееш сам и прочие бабини деветини. Още повече,че сегашните деца масово ще се изнесат в чужбина, както децата на бабите, които живеят сами по селата и ги нападат циганите. Помисли дали наистина искаш деца или е само обществен натиск.

# 17 21 септ. 2020, 19:02 ч.
  • Мнения: 1 192
Имам чувството, че нещата от времето на моята младост до днес толкова са се променили,че живея на друга планета. Родих на 23, бях студентка, нямахме собствено жилище, пари, кола.До 9-тия месецтърчах по изпити, нямаше видеозони, да не говорим за памперси и каквото още се сетиш. Малкия го гледахме и ние и бабите и колегите. Екзистенциални въпроси не съм си задавала никога, съмнения съм нямала.На 28 родих още един син. Отгледахме ги в най-голямата мизерия на прехода. Сега единият е успешен бизнесмен, а другият -адвокат.Имам 38 годишен брак, успешна кариера и всичко вървеше някак естествено. Днес помагам и в отглеждането на едногодишен внук.Ако за толкова естествени неща , при условията , които имате днес за гледане на деца, се задават подобни въпроси ...

Последна редакция: пн, 21 сеп 2020, 20:59 от Enisa60

# 18 21 септ. 2020, 19:08 ч.
  • Мнения: X
Аз не отговарям на условието да имам дете, да уточня. Тези неща, които ги описваш, и мен ме тревожат, но най-много ме тревожи да се окаже, че мъжът до мен не става.
На мен ми направи впечатление как описващ мъжа си като човек, за когото едва ли не детето го носи щъркелът. Не искам да те вкарвам във филма имаш кофти мъж, бягай с 300, но дали страховете ти не идват от това, че ти липсва подкрепата му? Щото да не се лъжем, за лошо отношение лесно поставяш чужди хора на мястото им, но със своите е много трудно.

# 19 21 септ. 2020, 19:10 ч.
  • Мнения: 917
Виж, ако всички майки, които пишат тук са искрени, ще се откажеш на секундата да имаш дете. След като толкова се замисляш, не съм сигурна, че изобщо искаш деца. Може да си вземеш котка. Кучетата са много шумни. А децата са егоистчета и много, много шумни.Laughing
 Сега сериозно, ако размислиш, просто трябва да приемеш, че вече няма да си на първо място и то за дълъг период от време - някъде към 20 години.
Непонятно ми е защо отношението на хората към бременните те плаши (нямам такива наблюдения), но отношението към децата и техните майки е по-зле.  Майката трябва да е супер-дупер герой, който хем има дете, работи, а на всичкото отгоре изглежда повече от перфектно. Относно детето, първо е ревящо бебе, после тръшкащо се двугодишно , което си е една ходеща, тиктакаща бомба. За тийн периода дори не ми се пише. Но всичко зависи най-вече от това, какво дете ще ти се падне.

# 20 21 септ. 2020, 19:12 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 3 571
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 17:20
Зряла жена съм и усещам, че искам деца, но толкова много неща ме плашат и отблъскват.
Мисля, че трябва да се поработи върху тревожността въобще, а не само тревожността по отношение на...Толкова много изречения започващи с "плаши ме", скоро не бях чела...

# 21 21 септ. 2020, 19:17 ч.
  • София
  • Мнения: 1 251
Аз съм от тези със страховете. Този пост все едно съм го писала аз 😁 Беше ми крайно неприятно да ме разпитват и да ми дават акъли, еле пък да ми се пипа корема. Мъжът ми само ме успокояваше, че няма страшно, все едно той ще го ражда и неговия корем ще се пръсне... Но  явно и двамата не си давате сметка, че и бащата става съпричастен от бременността, защото е принуден да изтърпи всички хормони, желания, нежелания, истерии, драми и ридания 😁 А аз бях що годе без някакви значителни желания и изблици или поне така си мислех до първата година след раждането. След това ми се успокоиха хормоните и мозъкът ми постепенно започна да регенерира 😁 Та така разбрах, че всички ги пере хормонът! Не се притеснявай за възпитанието - всички бъркаме. В стремежа си да не допуснем едни грешки, допускаме други... Никой не се ражда родител и не знае какво да го прави това дете и какво да му говори. Страх те е как ще го опазиш, съветвам те да го научиш само да се пази и да го подготвиш за света, защото не можеш да го опазиш от всичко (независимо физически или психически травми). Страх те е, че няма да издържиш и ще превъртиш... Уви, много пъти ще превърташ... Ще те изкарва извън релси, ще говориш като изтъркана грамофонна плоча, то ще си прави каквото си знае... Ще се чувстваш провалена като родител, ще се питаш защо си си го причинила... Но си заслужава. Като се замислиш, че това малко нещо е създадено от вас и като видиш как става човек и започва да говори, ходи, смее и разбираш, че не си се объркала ❤️ Не чакай 100% подходящ момент, защото такъв няма! Винаги ще има едно ,, ако,,, така че не губи време, а скачай в дълбокото. Аз съм мама на почти 4 годишна красива ламя 😍 Сега имам същите терзания и за второ...

# 22 21 септ. 2020, 19:18 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 18:24
Пак казвам, не е негативно отношението. Просто наблюдението ми е, че някои хора, дали от нямане какво да кажат, дали от доброжелателност, ежедневно дуднят на бременната как изглежда (сякаш не знае), какво и колко да яде, защо да яде, какво да внимава, какво да прави, какво ще й бъде детето ако я сърби лявата буза на дупето и т.н... аз и сега не обичам хората да ми встъпват в личното пространство по този начин и знам, че и тогава няма да ми харесва, особено ако съм много крива Simple Smile))))

С другото съм съгласна. Успешно раждане!

Всъщност, ти просто не искаш деца.
Не изпитваш нужда, а отчиташ, че биологичния ти часовник цъка и трябва да родиш.
Мъжът ти, явно е с нормалната нагласа да има дете, иска го и затова не се чуди какви пречки да си създаде.

Защото, всичките ти притеснения от намесата на този и онзи, са само извинения, за да не си признаеш очевидното.
Не знам на колко години си и колко време си омъжена, но комай е добре да бъдеш откровена с мъжа си и да си потърсиш някой с твоята настройка.

# 23 21 септ. 2020, 19:18 ч.
  • Мнения: 624
Е, хайде сега! Вие я изкарахте параноичка.  Няма по-нормално нещо от това да се тревожиш ще се справиш ли!
А детето не е играчка, не е и куче!
Страховете са много и всички основателни. От това дали ще родиш и отгледаш здраво дете до това какъв човек ще отгледаш.

# 24 21 септ. 2020, 19:32 ч.
  • Мнения: 1 625
Нормално е да те притесняват тези неща. И аз дълго време не исках дете, сега, когато вече съм бременна съвсем откачам. Панирам се от мисълта, че това човече, на което се радвам как рита в мен, все някога ще трябва да излезне. И точно тогава започва трудното.
Но, когато забременях беше осъзнато, самата аз го исках и продължавам да го искам. Знам, че това в момента е само период, които ще мине. Другото е, че знам че ММ ще е до мен и ще се подкрепяме взаимно. Усещам го много дълбоко в себе си, че той ще се грижи наравно с мен.

Съвсем отговорно, има жени, които не желаят деца. Това е нормално, нито е срамно, нито някой има право да ти налага по един или друг начин неговата гледна точка. Все повече двойки решават, че не желаят деца. Ако в това има неразбирателство между теб и партньора ти, може би е време за един много сериозен разговор. Но първо изясни за себе си дали наистина не искаш и няма да искаш деца. Ако смяташ, че е така, по-добре остави партньора си да потърси друг човек. Това е едно от решенията в живота, където компромис няма. Там трябва само честност към другият. Защото нито той може да те принуди на сила да имаш дете, нито ти имаш право да му отнемаш възможността да има.
Ако в това има разногласия, само си губите времето.
Отново казвам, това е в случай, че си убедена на 100%, че дете никога няма да искаш.
Аз бях от хората, които преди 5 години щяха да се закълнат, че няма да искат дете. Мисълта ме плашеше, отговорността за напълно зависим от мен човек. Но в даден момент почнах да го искам. Може и при теб да стане така.

# 25 21 септ. 2020, 19:35 ч.
  • Мнения: 25 571
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 17:20
Иска ми се да чуя как вие се справихте с тези страхове.

Без да съм чела останалите отговори и без да искам да те обидя, но... Просто не обичаш мъжа до себе си достатъчно, че да поискаш да родиш дете от него.
Аз не само че не исках да раждам навремето, ами даже се бях заклела, че няма да раждам, а ако някой ден ми се прииска да стана майка, ще си осиновя.
После срещнах мъжа ми и по някое време изпитах неистовото желание да родя дете от точно този мъж. Не по принцип, не защото ми е дошло времето или защото приятелките ми вече си имат бебета и да не остана назад, а защото почувствах, че това е следващата, по-висша стъпка на любовта ми към него.
Природата много добре го е измислила, проблемът е, че хората все се мъчим да вървим срещу нея.

# 26 21 септ. 2020, 19:37 ч.
  • Мнения: 397
Разбирам те напълно. Макар да не се определям като "зряла" все още. На 28 съм. Никога не съм искала да имам деца.
Не съм склонна да си разваля фигурата, която ми коства дългогодишни тренировки. Не искам хормалните проблеми, отоци, тежест и пр.,които описват бременните.
Не желая да не спя, да се лишавам от времето и финансите си.
Звучи гадно и егоистично, но това чувствам. Приятелят ми иска дете, това предполагам ще се отрази на даден етап.
Много хора са ми казвали, че като мина 30 ще поискам, ако срещна правилния мъж ще поискам и т.н. За мен тези мнения не са меродавни.
Незнам защо е трудно да се разбере - това е моят живот, моето тяло и ще бъде както аз желая Simple Smile
Но съм наясно със себе си, за мен минусите са повече от плюсовете.

# 27 21 септ. 2020, 19:43 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Let.it.be в пн, 21 сеп 2020, 19:37
Много хора са ми казвали, че като мина 30 ще поискам, ако срещна правилния мъж ще поискам и т.н.
Аха. Аз минах 30 преди почти 4 години, пък желанието ми за бебчи оттогава намалява и рационално, и емоционално. Но пък нямам половинка и точно последните години не съм имала, който ама наистина да иска дете. Ако имах мъж - уверен, а не само за купон, секс и екскурзии - щеше да е друго.
Изобщо в идеята за дете две неща ме ужасяват - да го родя болно и да родя от лош материал. Файда, че аз съм се окотила, ако детето не е добре и няма с кого да го отгледаме и направим човек.

# 28 21 септ. 2020, 19:47 ч.
  • Мнения: 6 146
Цитат на: Let.it.be в пн, 21 сеп 2020, 19:37
Звучи гадно и егоистично, но това чувствам.
Е, то това е ключа от палатката - да надскочиш и изкорениш собствения си егоизъм.

# 29 21 септ. 2020, 19:53 ч.
  • Мнения: 624
Сега пък ще я разведете!
На мен ми е много странно като кажете, че искате точно от ТОЗИ мъж да родите дете. Толкова сте влюбени, толкова идеален ви се вижда, че искате да го размножите един вид? Вашите страхове отиват на задвн план? Изпаряват се?
И като свалите розовите очила, великия татко се забие в кръчмата, при колежката си мислите "ех, да бях помислила два пъти", "да си бях държала на своето"?

Да изкорениш егоизма? Бебе не ми се струва да е отговора на това. Имам предостатъчно примери за майки егоистки.

Може би да имаш дете означава да надскочиш страховете си, себеотдаване.

Около мен повечето ми познати раждат защото" им е време"," станала е белята" и вятър ги вее на бял кон.

# 30 21 септ. 2020, 19:58 ч.
  • Мнения: 25 571
Цитат на: Humpty Dumpty в пн, 21 сеп 2020, 19:53
На мен ми е много странно като кажете, че искате точно от ТОЗИ мъж да родите дете. Толкова сте влюбени, толкова идеален ви се вижда, че искате да го размножите един вид? Вашите страхове отиват на задвн план? Изпаряват се?

Точно това се получава, да. Любовта – това са хормони. А развихрят ли се хормоните, цялата еволюция и еманципация отиват на кучето под опашката.
Друг е въпросът в кого ще си позволиш да се влюбиш и дали можеш да правиш разлика между първичната влюбеност и същинската любов.

# 31 21 септ. 2020, 19:58 ч.
  • София
  • Мнения: 17 259
Анон, смятам, че всичките ти страхове са точни (без това за бременните наистина такова нещо не съм видяла аз). Не само са точни, ами не са и 10% от това , с което едно дете  обръща живота с краката нагоре. И наистина човек трябва да има много силен подтик и желание да раздаде любовта си, за да реши да има деца.
Аз не мога да те посъветвам за страховете ти, защото никога не съм ги имала, толкова много исках децата си. И не живея в розов балон, мога до утре да описвам проблемите, но любовта към и от децата е толкова главозамайваща, че проблемите някак остават в графа скучни битовизми, които да избутаме, за да се кефим на времето си заедно.
Иначе, моето усещане за твоя казус е сходно на писалите преди мен, смятам, че подсъзнателно не смяташ, че мъжът ти е бащата, който искаш за децата си.  Това е важно усещане и не бих те съветвала да го пренебрегваш.

# 32 21 септ. 2020, 20:01 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Let.it.be в пн, 21 сеп 2020, 19:37
Разбирам те напълно. Макар да не се определям като "зряла" все още. На 28 съм. Никога не съм искала да имам деца.
Не съм склонна да си разваля фигурата, която ми коства дългогодишни тренировки. Не искам хормалните проблеми, отоци, тежест и пр.,които описват бременните.
Не желая да не спя, да се лишавам от времето и финансите си.
Звучи гадно и егоистично, но това чувствам. Приятелят ми иска дете, това предполагам ще се отрази на даден етап.
Много хора са ми казвали, че като мина 30 ще поискам, ако срещна правилния мъж ще поискам и т.н. За мен тези мнения не са меродавни.
Незнам защо е трудно да се разбере - това е моят живот, моето тяло и ще бъде както аз желая Simple Smile
Но съм наясно със себе си, за мен минусите са повече от плюсовете.

Не е трудно да се разбере, че е твоя живот, но много народ е минал по твоя път и се връща оттам, накъдето ти си се запътила.
Затова, от опит, ти говорят. Защото, може да закъснееш да пребориш егоизма си и като виждаш как твоето тяло се  променя непоправимо, въпреки годините фитнес, да си дадеш сметка, че цената да си се лишила от една цяла вселена, е прекалено солена .

# 33 21 септ. 2020, 20:16 ч.
  • Мнения: 54 347
Детето е каквото ти се падне.
И аз се заблуждавах, че както го възпиташ, така ще е. Ами, не. Не е така. Всяко дете си идва с характер, може да прилича на родителите, а може да е съвсем различна комбинация. Но е индивидуалност, върху която имаме сравнително малко влияние.
Да се роди болно е малко вероятно, поне в днешно време доста детайлно се следят бременните.
Вече ако нещо се случи при раждане, Божа работа, никой не знае предварително.
Ако обаче бащата не е на твоето ниво и имате фундаментални различия, по-добре търси друг.
Аз съм искала да имам дете точно с мъжа ми.
Преди това не ми е било фикс идея детето, въпреки, че не съм родила рано.
Обаче и такива страхове за отношението към бременните не съм имала, не съм срещала и от тук разбирам.
Беше ме страх от самото раждане, но се справих добре, без упойка. Даже и не надебелях, за щастие. Simple Smile
После стана страшно, че ми се падна много ревливо и опърничаво дете. Слава Богу, че поне нощем спеше. И се хранеше без проблеми.
Но и това минава. Simple Smile
Трудно е да си майка, но е много хубаво. Heart

# 34 21 септ. 2020, 20:17 ч.
  • Мнения: 1 625
Единственото егоистично е да лъжеш човека до теб, когато знаеш, че той/тя иска, а ти не.
Иначе всеки има право да НЕ иска дете по една или друга причина. Както и всеки има право да промени това си желание, когато (ако) му дойде времето.
Но да знаеш, че деца не искаш, а човека до теб да иска и да го лъжеш, че "някой ден ще имаме" си е чиста форма на егоизъм. Много малко са нещата, с които не трябва да се прави компромис от нито едната страна. Това е такова.
Авторке, относно бременността, досега (7 месеца) никой не си е позволявал да ми говори такива неща. Само свеки се опита веднъж да ми каже, че трябва да ям нещо, което не искам "защото бебето...". Единствените хора, които пипат корема ми са тя, сестра ми и ММ. Не знам в каква среда са твоите познати, но ако ти си категорична, никой няма да си позволи да ти говори каквото и да е, нито пък да те пипа.
Останалите ти притеснения, за детето, за това ще се справиш ли, това е нормално да минава през главата на всеки родител.
Отново казвам, това е изцяло твое решение, както и на всеки един човек.

# 35 21 септ. 2020, 20:20 ч.
  • Мнения: X
А защо пък да трябва някой да ''преборва егоизма си'' и да прави нещо, което не иска? Ти тогава защо не пребориш егоизма си и не построиш приют за бездомни животни? Апропо, Наоми на 50, без деца, с непроменено тяло и бас държа, че никога не е съжалявала, че не е на мястото на Абсурт Laughing

# 36 21 септ. 2020, 20:24 ч.
  • Мнения: 54 347
Ооо, глупости!
И аз изглеждам по подобен начин, а съм с дете.
Никъде не е записано, че като родиш, ставаш слон, 150 кг.
От теб зависи.
Аз качих 7 кг.

# 37 21 септ. 2020, 20:41 ч.
  • Мнения: 775
Това пък с тялото грам не го разбирам. Моето тяло се промени драстично, имах много тежка бременност, само лежах и ядях, съответно качих много, много кг, близо 30. Беше ми тежко признавам. Не се харесвах, но бях сигурна, че ще си върна формата. Амии дори бих казала, че изглеждам по-добре от преди да забременея. Фигурата се връща, може да отнеме време, но при добро желание може да стане и доста по-бързо, на мен ми трябваше 1 година, но стана естествено, без особени лишения, фитнес и т.н, прохождащото ми дете беше всекидневен фитнес, сега тичам след него. За това като чуя, че някоя жена не иска да си развали тялото ми е много странно. Повечето майки, които познавам, правят по-хубави тела дори, или поне си възвръщат старата форма.
А към авторката - според мен усещаш, че часовникът ти тик-така, но реално не си готова да бъдеш майка. Всички минали по този път сме имали страхове. Моите бяха дали ще родя, защото прогнозите бяха да издържа едва до 7я месец, но пък накрая преносих. Иначе си представях всичко розово след раждането, е, не беше. Труден период бяха първите месеци, ама мина. И сега не е лесно, но свикнах и с недоспиването и с умората. Обичаш го това човече и нищо друго няма значение. Нито тяло, нито писъци, викове, тръшкане, кариера и т.н.
Имала съм и страхове от болести и какво ли не, мина и този период. ММ ми помага много психически, както и физически.
Една майка трябва да мисли позитивно, защото малкия човек има само нея и татко, ако те рухнат?
Ще се справиш, ти ще бъдеш най-добрата майка за твоето дете, но когато си готова да бъдеш такава, когато приемеш, че тялото и ежедневието ти ще се променят. Но ще е в името на твоето дете.
Когато сме оставяли детето при бабата за ден, два да починем, не ме свърта. Наспивам се и ми става скучно. Вече ежедневеието ми без детето наоколо за мен е празно и деня е пропилян.

# 38 21 септ. 2020, 20:42 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Poki22 в пн, 21 сеп 2020, 20:20
А защо пък да трябва някой да ''преборва егоизма си'' и да прави нещо, което не иска? Ти тогава защо не пребориш егоизма си и не построиш приют за бездомни животни? Апропо, Наоми на 50, без деца, с непроменено тяло и бас държа, че никога не е съжалявала, че не е на мястото на Абсурт Laughing



Само едно ще ти кажа- имам снимки на 50 и определено при 164 височина и 51 килограма, въпреки двете раждания, не й се давам на тялото на Наоми.
Да, не съм си правила циците, за разлика от нея и да, нямам други пластични операции, за разлика от нея.

Много сте ми забавни, като почнете да се сравнявате с разни топ модели или актриси, на които не можете на малкия пръст да стъпите по финансови възможности.
Наистина ли мислиш, че тя така си изглежда- без никаква намеса?

# 39 21 септ. 2020, 20:55 ч.
  • Мнения: 1 192
Филми, филми....Аман от простотии, тя и Кейт Мидълтън изглежда добре, защо само Наоми?

# 40 21 септ. 2020, 21:01 ч.
  • Мнения: 4 135
Всяка жена е изпитвала някакви страхове - дали детето ще е здраво, ще бъде ли добър родител, дали ще липсва предишния живот и какъв ще е новия, финансово ще се справи ли семейството при две и повече деца, тялото й дали ще придобие чудовищни размери и пр. и пр.
И страх има и несигурност, не са много тия, които супер смело са приели всичко или поне не познавам такива.
Винаги, обаче са ми били много странни тези, които не искат да имат деца (от страх или нещо друго), как така ще се лишат от нещо, за което всички казват, че е най-хубавото на света? Нямат ли любопитство да изпитат, какво е да си родител? Да обичаш и да бъдеш обичан безрезервно.

# 41 21 септ. 2020, 21:07 ч.
  • София
  • Мнения: 7 987
Разни хора, разни приоритети. Важното е човек да се чувства щастлив с взетите решения и в перспектива.
Работя с азиатци, около моите години (40+), масово нямат деца с довода, че планетата е пренаселена. Та всеки с каузите си - кой тяло, кой свобода, кой планетата и глобалния мир.

# 42 21 септ. 2020, 21:32 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 701
Никой не е казал, че жената на всяка цена трябва да стане майка. Като толкова ви е страх от деца/ бебета и тийнове го гледайте през прозореца.
Аз не обичам чужди деца, не харесвам момиченцата особенно, но никой не изисква от мен нещо подобно.
Като бременна, не ми дреме кой какво ми говори, и без това съм в такъв хормонален дисбаланс + депресия, че другите изобщо не ме интересуват! Аз да оцелея, да си износя бебето и то да бъде живо и здраво!
Гледането на едно, две деца не е нещо невиждано и човечеството е оцеляло някак. Да, не се спи, не се яде, притесняваш се и гледаш все да изпревариш времето, но не е такава драма... А и в един момент се " опознавате" с бебето и рутината става приятна.
Всеки човек изпитва страх от неизвестното, но ако всеки се поддаде на него, то нищо няма да се случва.
Моят съвет към авторката е да не се счита длъжна никому да ражда/ гледа деца. И без нея света ще го има, но аз лично за себе си, не виждам смисъл да съществувам просто сама/ с ММ, смисъла вече са моите деца, както аз съм била на моите родители.

# 43 21 септ. 2020, 22:18 ч.
  • Мнения: 1 598
Може би не точно по темата.
Сега разбрах защо хората просто си вземат и си отглеждат кученце. И грубо да звучи е истина.
Четейки, това си е за страшки от форума.
Вие сте забравили, че вчера самите бяхте деца?
П.с- всеки има право на мнение и чувства, но защо залитате в крайности? Тоя ми каза, оня, каза, ма изградете си сами виждане, мнение, чувство... Но всичко се учи, по трудния или по лесния начин. Както е известно-мама как ще остарее, ако не се тревожи?
ААА и лесно има ли още?

# 44 21 септ. 2020, 23:03 ч.
  • Мнения: 7 245
Истината е, че ти не искаш дете. Също така ти не обичаш мъжа си. Пусни го да живее живота си,да срещне обичаща го жена, да има деца, все такива обикновени неща. Отдай се на кариерата си ( ако имаш такава), на хобито си, на егоизма си или на каквото си искаш.

# 45 21 септ. 2020, 23:08 ч.
  • Мнения: 23
Благодаря на всички отговорили, чета внимателно.
Ако не исках деца, нямаше да пиша тук и да търся начин да преодолея страховете си. Някои ми скочиха че едва ли не съм лигла, видиш ли едно време как се гледали деца, пък сега... тези деца, гледани едно време как дойде, сега сме ние и "го мислим много", това значи нещо Simple Smile
Някои от вас пък заключиха че не обичам мъжа си, не искам деца и съм кариеристка Grinning Попитах в прав текст- "който се е сблъсквал с тези страхове, как ги е преодолял", а не "искам ли дете според вас и обичам ли мъжа си?"

Някои казаха леко подигравателно, че съм искала дете защото ми тиктакал часовника, а не защото ИСКАМ. Е, явно сред многото ми страхове, единствено не ме е страх, че ако нямам деца, няма кой да ми сменя памперсите на стари години, което май е масов мотив.

Както и да е. Имаше 2-3 мнения, които наистина разбраха въпроса, за което искрено благодаря.

# 46 21 септ. 2020, 23:09 ч.
  • Мнения: 468
Да износиш,родиш и изгледаш дете е най-трудната и най-значимата мисия в нашият живот или по точно в живота на една жена.Да си майка е по-ценно и важно от всяка кариера,бизнес или каквато и да е друга дейност,не казвам да загърбим всичко друго и да се посветим на майчинството,а че всичко останало е непълно и недостатъчно,като да имаш всичко пък нещо да ти липсва.Това обаче,ще го осъзнаеш,едва след като минеш през всеки един етап от създаването и изграждането на един нов човешки живот.Пиша го от гледна точка на жена изпитваща същите тези страхове и съмнения,които описваш и ти.Дори имах и други по-основателни,хронични заболявания,които застрашаваха малко или много и моят живот и този на бебето.Но се реших, бременността беше много трудна, раждането не толкова лошо, първите месеци с малкото човече,голямо изпитание,но когато синът ми стана достатъчно голям да комуникирам с него и видях,че на моите усилия и лишения и тревоги се отплащат с обич и доверие,че този прекрасен малък човек е мое творение,разбрах всичко.Това е истината за живота,не се страхувай да се впуснеш в най-вълнуващото и истинско приключение ,да създадеш и дариш на този свят един нов човек!Остави въпросите и колебанията настрани,тях винаги ще ги има,както и трудности,запитай се само какво ли е да изградиш една личност, направи го и ще се убедиш,че си струва!

# 47 21 септ. 2020, 23:35 ч.
  • Мнения: 670
Иска ми се да те насърча. Смятам, че ще дойде твоето време да преодолееш страховете си. Аз бях със същото отблъскване през 20-те си години. Всичко ми се струваше ужасно и несправедливо спрямо жената. (Понеже на мъжа само му се донася, а тя изживява всички ужаси, така си мислех). Но и аз като теб исках все пак да достигна до това желание и да имам, а не да нямам цял живот. При мен причината беше, осъзнах по-късно, че понеже не съм имала баща, дълго време имах нужда да съм все малкото момиченце, не можех да се видя в роля на майка, на "голяма". Не е до мъжа до теб, това е вътрешната ти нагласа или неготовност за тази роля. И аз виждах само в черни краски ежедневието на майч-вото, да не мога да излизам свободно... И аз "узрях" за това към 35, но съм истински доволна, че си изчаках времето да го направя с желание, с готовност, с осъзнатост, а не защото така трябва и се очаква и т.н. И мога да ти кажа, че при всички ужасни представи за брем-та, моята не я усетих, качих 10 кг, не ми личеше много корема в 8 месец, след раждането си бях същата, после отслабнах даже повече. Спях си с детето винаги до късно. То се нагоди към моя по-късен режим и си спяхме до след 10. Не че няма будения ест-но, но ако кърмиш, няма ставания и това улеснява и майката. Така че не всичко е черни краски и не е задължително че ще гледаш ревящо бебе и т.н. И да е, ще бъде период. Аз откакто имам детенцето си, просто няма друго такова чувство! Както преди не обичах деца покрай мен, не знаех какво да ги правя, не ми бяха интересни, сега няма по-сладко същество на земята! Всичко ти изглежда сладко и прекрасно - как изговаря по детски думучките, как е застанало, как е погледнало... Като беше бебе, не един път съм казвала на мъжа ми "Не мога да повярвам, че бебе може да ми е толкова сладко!" : D Няма друго такова чувство. По-добре да установиш откъде идват тези страхове - може майка ти да е ти е говорила така, тя да е чувствала такова нежелание, или други преживявания, и тогава ще ти е по-лесно да го преодолееш. Щом го мислиш, значи вървиш натам!

Последна редакция: пн, 21 сеп 2020, 23:41 от Wild Wind

# 48 21 септ. 2020, 23:38 ч.
  • Мнения: 3 117
Авторке, нямах всичките ти страхове, но имах първия. То не беше само страх от бременността и раждането, но направо изпитвах ужас и почти получавах паник атаки.
Как го преодолях? - С разговори с гинеколожката, която ми следеше бременността. Много важно е да намериш добър лекар, който разбира страховеъе ти и те успокоява. В крайна сметка родих със секцио. Така че се оказа че напразно ме беше страх от естественото раждане.
Обаче имах усложнения по време на свкциото. Затова по време на втората бременност си умрях от страх за предстоящото второ секцио.
За да го преодолея, говорих с гинеколога пак, хирурга и анестезиолога. Те бяха подготвени, защото вече знаеха какво се е случило по време на първото сецио и се избегнаха усложненията.
Та моят съвет е: добри лекари, добри болници и разговори ще помогнат.

# 49 22 септ. 2020, 00:06 ч.
  • Мнения: 607
Бързо отговарям - ами права си си да се плашиш, всичко описано е вярно, през това ще преминеш.
Проблема е, ако детето има здравословни проблеми - тогава идва ада на земята. Другото минава и заминава.
Деца без проблеми мога и 5 наведнъж да отгледам вече.  Искам да кажа, проблеми винаги има някакви, някога, къде малки,къде големи.

Последна редакция: вт, 22 сеп 2020, 00:27 от beo

# 50 22 септ. 2020, 01:25 ч.
  • Мнения: 23
Благодаря Wild Wind, Издислав и beo! Да, наистина най-големят от всички страхове на всяка бъдеща и настояща майка са заболяванията. На всеки може да се случи, само се надяваш да те прескочи...

# 51 22 септ. 2020, 04:46 ч.
  • Мнения: 4 135
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 23:08
Благодаря на всички отговорили, чета внимателно.
Ако не исках деца, нямаше да пиша тук и да търся начин да преодолея страховете си. Някои ми скочиха че едва ли не съм лигла, видиш ли едно време как се гледали деца, пък сега... тези деца, гледани едно време как дойде, сега сме ние и "го мислим много", това значи нещо Simple Smile
Някои от вас пък заключиха че не обичам мъжа си, не искам деца и съм кариеристка Grinning Попитах в прав текст- "който се е сблъсквал с тези страхове, как ги е преодолял", а не "искам ли дете според вас и обичам ли мъжа си?"

Някои казаха леко подигравателно, че съм искала дете защото ми тиктакал часовника, а не защото ИСКАМ. Е, явно сред многото ми страхове, единствено не ме е страх, че ако нямам деца, няма кой да ми сменя памперсите на стари години, което май е масов мотив.

Както и да е. Имаше 2-3 мнения, които наистина разбраха въпроса, за което искрено благодаря.
Нормално е темата да се поизмести и да ти се кажат неща, различни от въпросите, които си задала. Жени много, по-големи и с повече или различен опит - виждат неща, които според тях са в основата на проблема.
Повечето се опитаха да са съпричастни и да те успокоят, че тревогата и страхът от неизвестното са най-нормалните неща, че има трудности, но си заслужава, защото е страхотно да имаш дете.
Така, че това за масовият мотив да родиш дете за да ти сменя памперса беше много грубо - твоят мотив в крайна сметка такъв ли е, нали майка искаш да ставаш?

# 52 22 септ. 2020, 07:58 ч.
  • Мнения: 17 407
Цитат на: christina1980 в пн, 21 сеп 2020, 18:04
Страх ме беше само детето да не е с увреждане, другите страхове не съм ги имала, защото нямам навика да анализирам толкова околната среда.

Като млад лекар започнах работа в отделение за деца с увреждания. Не знам как би било, ако  нямах деца. Когато си търсех заместник след години - задължително гледах да е с деца.
Всички сме имали някакви притеснения, аз моите не ги помня вече. Хубавото на мъжете е, че не могат да се поставят на наше място. Не ща да си пресдтавям мъж, който го е страх повече от мен “да не стане нещо”, как ще износя, родя и как щели да ме гледат хората.

# 53 22 септ. 2020, 09:39 ч.
  • France
  • Мнения: 12 465
Анон, не знам какво да кажа за да те окуража. Наистина не е лесно да имаш деца. Сега съм щастлива, но толкова ми липсва понякога безгрижието на бездетния живот. Понякога си викам, че трябваше да почакаме още година, две с ММ

# 54 22 септ. 2020, 09:42 ч.
  • Мнения: 5 257
След като родих първото ни дете се бях зарекла че второ няма да има. То капризи, ревове, после почнаха вирусите и болестите. Направо изпадах в див ужас от раждането. Първото ни дете родих нормално. След него си казах, че не искам второ. Мина време, нещата се промениха. Когато поотрасна, вече родителството се превърна в нещо повече от гледането на ревящо и мрънкащо същество. Сега дъщеря ни е на 8. На моменти много обичам да разговарям с нея. Понякога искрено ме изненадва с разсъжденията си, колко са зрели и колко е съзнателна. Та, вече имаме и второ, все още бебе, почти на годинка. Яко съм във филма, със зъби, памперси, прохождане. Моля се да изтърпя периода докато стане на 2, да проговори и да можем да комуникираме разбираемо.
Не съм от типа умиляващи се от бебета. Не обичам чужди деца, не се радвам на чужди бебета, не обичам да ги мириша, както някои мои приятелки. Имах повечето от твоите страхове и усещах най вече отговорността за малкото човече, което има само мен, за да го разбирам и пазя. Но ето на, родих и второ. Най големият ми страх беше от самото раждане, изпадах в див ужас от мисълта. Обаче второто го родих със секцио. Лично за мен беше по леко от нормалното ми раждане.
На въпросът как преодолях страховете си? Ами като начало скочих с главата надолу и каквото стане. Страховете от болести и дали децата ми ще са здрави преодолявам всеки ден. Боря се заедно с тях при всяко боледуване, стискам зъби и се моля всичко да е наред. Така че моят съвет е да скочиш, всичко друго се подрежда в хода на нещата.

# 55 22 септ. 2020, 10:14 ч.
  • Мнения: 17 407
На мен не ми липсва нищо от предишен живот, но аз не съм много  като хората. Бих казала, че е голямо удоволствие да знам, че са самостоятелни, свободно мислещи хора, нищо че до някаква възраст било еди как си. Но всеки различно, на някои им идва вповече ежедневно-битовата част от живота, а децата - тежест.

# 56 22 септ. 2020, 10:15 ч.
  • Мнения: 542
Съчетанието от  високи изисквания към себе си, прекалена притеснителност, желание да "играеш на сигурно"  и вторачване в детайлите ти вгорчава живота. Ако това е само по този въпрос, може би още не ти е дошло времето да забременяваш. Ако е така и по други въпроси /Лесно ли реши да се омъжиш?/, опитай да поработиш върху себе си.

# 57 22 септ. 2020, 10:26 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: Tess d`Urberville в вт, 22 сеп 2020, 04:46
Повечето се опитаха да са съпричастни и да те успокоят, че тревогата и страхът от неизвестното са най-нормалните неща, че има трудности, но си заслужава, защото е страхотно да имаш дете.
Така, че това за масовият мотив да родиш дете за да ти сменя памперса беше много грубо - твоят мотив в крайна сметка такъв ли е, нали майка искаш да ставаш?

Тези, които са отговорили по темата, съм им благодарила и ми бяха много полезни. При тях не забелязах назидание, заключения че не искам деца, че съм стара (на 30 съм), че не обичам мъжа си и т.н.
Това за памперса казах във връзка с една ремарка по-горе. Моят мотив да съм майка е да създам човек, по-добър от мен, живеещ живот за себе си. И бих се радвала да мога да си комуникирам с него Simple Smile

# 58 22 септ. 2020, 10:28 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: brumm в вт, 22 сеп 2020, 09:42
След като родих първото ни дете се бях зарекла че второ няма да има. То капризи, ревове, после почнаха вирусите и болестите. Направо изпадах в див ужас от раждането. Първото ни дете родих нормално. След него си казах, че не искам второ. Мина време, нещата се промениха. Когато поотрасна, вече родителството се превърна в нещо повече от гледането на ревящо и мрънкащо същество. Сега дъщеря ни е на 8. На моменти много обичам да разговарям с нея. Понякога искрено ме изненадва с разсъжденията си, колко са зрели и колко е съзнателна. Та, вече имаме и второ, все още бебе, почти на годинка. Яко съм във филма, със зъби, памперси, прохождане. Моля се да изтърпя периода докато стане на 2, да проговори и да можем да комуникираме разбираемо.
Не съм от типа умиляващи се от бебета. Не обичам чужди деца, не се радвам на чужди бебета, не обичам да ги мириша, както някои мои приятелки. Имах повечето от твоите страхове и усещах най вече отговорността за малкото човече, което има само мен, за да го разбирам и пазя. Но ето на, родих и второ. Най големият ми страх беше от самото раждане, изпадах в див ужас от мисълта. Обаче второто го родих със секцио. Лично за мен беше по леко от нормалното ми раждане.
На въпросът как преодолях страховете си? Ами като начало скочих с главата надолу и каквото стане. Страховете от болести и дали децата ми ще са здрави преодолявам всеки ден. Боря се заедно с тях при всяко боледуване, стискам зъби и се моля всичко да е наред. Така че моят съвет е да скочиш, всичко друго се подрежда в хода на нещата.

Благодаря за този коментар! Част от мен си казва да действам и да го мисля в движение. Вероятно така и ще стане.

# 59 22 септ. 2020, 10:29 ч.
  • Мнения: 18 547
И аз съм от тези дето"скочиха в дълбоките води" . Имах всички тревоги,колебания и претеснения. Но никога не ми е минавала мисълта през главата да остана без дете. Винаги съм искала да бъда майка. Въпреки колебливостта си,въпреки,че трудно се реших,въпреки всичките проблеми,които имах и имам с тровожността,страха,който ме парализараше,паниката. Реших се даже сега си мисля,че можех и по-рано. Родих на 27.
Имах безумен страх от раждането. Но истината беше,че се оказаха невероятната късметлийка да попадна на страхотен лекар. Деня на раждането ми беше най-големия урок,който получих в живота си. И още мисля,че не съм го осъзнала. Преодолях и победих страха си и се справих,в този ден се роди едно друго аз.
Имах съмнения и още имам-отговорността ме плашеше и сега ме плаши.
Но дъщеря ми е най-голямата ми сбъдната мечта. И сега като я гледам се питам доста често"аз ли създадох това дете". И все ми се струва, че по-съвършена не може да е.
Имах някои проблеми с бременността-съмнения за тромбофилия,слаб кръвопоток към бебето,но в рамките на няма и месец с точните специалисти нещата се оправиха.
Раждането го изживях като насън. И днеш днешен се питам"това ли е беше" .
Родих лесно и бързо,без грам болка(с упойка,разбира се). Бях като нова два часа след това.
И аз съм доста суетна,но никога не е било по-важно за мен тялото и външността ми от идеята да имам дете и такива разсъждения от типа" О,ще ми се развали тялото" са ми странни.
Бях от тези дето си мислят,че не биха се справили. Вайках се и се чудех какво ще е.
Като ми я дадоха в ръцете и като ми дойде до главата всичко си тръгна естествено и се адаптирах.
Затова си радвам сега,че не го мислих толкова и взех емоционално решение да имам дете. Дори ММ беше изненадан и чак се стресна като му казах,че вече искам. Той искаше и преди това. Но ме.изчага малко"да стана готова".
Не те съдя за притесненията ти,защото са нормални. Моята филисофия е,че щом го мислиш значи го искаш.

# 60 22 септ. 2020, 12:41 ч.
  • София
  • Мнения: 4 285
Код:
Аз пък отслабнах през бременността Simple Smile
Никой, никога не ми е говорил нещо си, чак ме е яд. Такива реплики и  заяждания имам, че ще млъкнат мигновено. Понеже не исках да знам пола до раждането ми беше много смешно като всеки даваше предположения. А съм имала и комични ситуации (понеже бях много слаба и само един корем стърчеше отпред слизам веднъж пос тълбите на метрото. Зад мен една бабка ме бута и вика "Хайде, бе!". Аз се обръщам, тя ме вижда с корема, облещва се и започва да пелтечи... "Оооо, извинете". Беше много смешно как се шашна.
Раждах естествено, без упойка. Да, болеше ме, но се забравя. Иначе никой нямаше да иска второ. Но определено смятам, че ако човек не иска дете е в неговото си право и по-добре да не създава една нещастна душичка. И да, редно е да каже на партньора си.					

					

					

Последна редакция: вт, 22 сеп 2020, 12:46 от Светулчица					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 61
				22 септ. 2020,  13:24 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 6 622
				

			

			

				

					

					Повечето жени имат подобни на твоите страхове. Особено по време на бременността. Моята първа бременност беше тежка. Бях на легло, няколко пъти прокървявах, имаше риск да изгубя бебето. Единият път беше в 5-тия месец. Повръщах до последно. Между всички неприятни усещания едно малко ритниче ми повдигаше настроението. Радваха ме прегледите, когато я виждах. Когато разбрах пола. Вечерта преди раждането бях изпаднала в паника. Такъв рев му ударих, че не е истина. Родих секцио и ми беше много трудно възстановяването. Но щом видях бебето събрах сили. Не съм ѝ предполага, че ще изпитам такова умиление от бебе. Бях много млада, изобщо не бях готова и преди това никога не бях пипала бебе, нито пък се умилявах от чуждите. Обаче ангелското ѝ личице още ми е запечатано в мозъка. Извитите ѝ миглички, розовите бузки и устнички, като малинки. Утре бебето ми става на 11 години и сме много близки приятелки. Можем да си говорим за всичко, да излезем на кафе, споделяме си козметика. Вече си е съвсем разумен човек. И смея да твърдя, че въпреки, че бях много млада успях да отгледам прекрасен човек.
Втората бременност беше изпълнена с още по-големи страхове. Получи се след дълги години опити и няколко загуби. На пук на всичките ми страхове обаче бременността мина супер леко и безпроблемно. Раждането също. Възстанових се много бързо. След това обаче ме налегнаха разни депресивни мисли и постоянно треперене да не се случи нещо на  бебето. И това мина. Малката вече е на 1.8 г .
Ако можеше да върна времето назад не бих си трошила нервите с толкова страхове, а бих се наслаждавала на бременността и майчинството повече. Сега обожавам моментите с нея. Как ме гушка, целува. Как заспива гушната в мен. Като се събуди сутрин и ме погледне с хубавите си очи. Ако трябва да претегля нещата, за мен майчинството има много повече хубави моменти от лоши.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 62
				22 септ. 2020,  14:03 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 241
				

			

			

				

					

					Здравей, голяма част от жените преминаваме през фазата на страха дали ще се справим. Когато желанието да имаш и отгледаш дете е по-силно от страха, то тогава идва и самоувереността, че ще се справиш. Тогава не мислиш за нищо лошо и страхът не може да те спре.
Когато премина трудният бебешки период и детето ми се очовечи, категоричността ми, че не искам да изживея втори път всичко това се изпари пред желанието ми да изпитам всички вълнения около майчинството още веднъж.
Майчинството променя жената, майчинството увлича до такава степен, че се чудя на себе си как съм се страхувала, а сега дори желая трето дете.
Колкото и да е трудно, децата са богатство, щастие, смисъл.
Когато детето те погледне, си даваш сметка, че си постъпил правилно и не си се поддал на страха.
Дерзай момиче!					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 63
				22 септ. 2020,  14:56 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 23
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Шийла в вт, 22 сеп 2020, 14:03
Здравей, голяма част от жените преминаваме през фазата на страха дали ще се справим. Когато желанието да имаш и отгледаш дете е по-силно от страха, то тогава идва и самоувереността, че ще се справиш. Тогава не мислиш за нищо лошо и страхът не може да те спре.
Когато премина трудният бебешки период и детето ми се очовечи, категоричността ми, че не искам да изживея втори път всичко това се изпари пред желанието ми да изпитам всички вълнения около майчинството още веднъж.
Майчинството променя жената, майчинството увлича до такава степен, че се чудя на себе си как съм се страхувала, а сега дори желая трето дете.
Колкото и да е трудно, децата са богатство, щастие, смисъл.
Когато детето те погледне, си даваш сметка, че си постъпил правилно и не си се поддал на страха.
Дерзай момиче!

Благодаря за окуражаващите думи, Шийла! Вдъхвате ми надежда, че ще се справя Simple Smile					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 64
				22 септ. 2020,  15:50 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 445
				

			

			

				

					

					Anon, и аз да кажа, че съвсем не си сама в страховете и колебанията си! И при мен беше така, при това обичах доста мъжа си, а и винаги съм искала дете, но все го отлагах и колкото повече отлагах, толкова по-големи ставаха колебанията ми. И твоята възраст минах, пък страхът растеше все повече! При мен положението беше напред и "каквото сабя покаже".  Истината е, че минах през какви ли не фази по време на бременността, от безумен страх до еуфория. Толкова много емоции...и не, не беше много приятно. 
Вниманието към бременните и какви ли не "съвети" и мен ме побъркваше и странях от хората, просто ходех на работа и не съм имала излишни социални контакти.
Нещо, което трябва да кажа е, че не бих могла да си представя живота си без детето си. Имам чувството, че съм го имала цял живот! Да, беше трудно в началото, с недоспиване, с разни неразположения и пр.. Но не ми е пречил, не съм се чувствала ограничена. Пиша това, защото имах такива очаквания.  И зная, че не съм само аз. Това не означава, че не си годна за майка, да не вземеш някой ден и да се самообвиняваш. 					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 65
				22 септ. 2020,  17:33 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 133
				

			

			

				

					

					Много е хубаво, че се страхуваш от изброените неща. Показва, че не ти се е налагало да се сблъскваш с истински проблеми в живота до момента. Което си е бонус. 

Нещата, от които трябва да се страхуваш не се споменават в първия пост. 

Моите лични страхове са били от болести (които за жалост и се сбъднаха). Друг страх, с който живея всеки ден, е ако детето ми загуби един от родителите си, или и двамата. Това са нещата без които едно дете не може да живее щастливо - здраве и родители.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 66
				22 септ. 2020,  18:47 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 3 777
				

			

			

				

					

					Аз ,която съм царица на черните мисли и песимизма не съм си и представяла,че някой може да свързва точно бремеността с толова щуротии.
Да,имах и някой проблеми докато бях бременна ,тялото ми се промени , и двата пъти родих секцио,и двата пъти имах следродилна депресия,прекарах доста нощи с не особено добър сън,имаше и болести и проблеми.
Децата ми не са такива каквито си ги представях,не са малките кротки момиченца говорещи само умни и вдъхновяващи неща ,а са бесни момчета,които редовно ме довеждат до отчаяние с думи и постъпки.
Но не съжалявам  нито за минута от тези моменти,благодарна съм че ги имах и преминах през тях,благодарна съм за шанса да имам точно тези деца и се надявам и за тях да е така след време.
Страховете не водят до никъде,съсипват всяка възможност която би имала и те оставят с празни ръце.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 67
				23 септ. 2020,  01:31 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 2 458
				

			

			

				

					

					Не че нещо, но имам позната, наборка, т.е. 40+.
Може би преди 15 години заяви, че не иска деца.
Няма и до днес. 
От години не общуваме, но я гледам във фейсбук, до себе си има приличен мъж, езда, скокове с бънджи, екзотични пътешествия (до Занзибар!), изглежда чудесно...Ето това му се казва здравословен егоизъм. Защото тя още тогава го осъзнаваше, такива неща искаше от живота си, а не безсънни нощи заради бебешки плачове.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 68
				23 септ. 2020,  02:16 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 503
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Elizabeth_ в ср, 23 сеп 2020, 01:31
Не че нещо, но имам позната, наборка, т.е. 40+.
Може би преди 15 години заяви, че не иска деца.
Няма и до днес. 
От години не общуваме, но я гледам във фейсбук, до себе си има приличен мъж, езда, скокове с бънджи, екзотични пътешествия (до Занзибар!), изглежда чудесно...Ето това му се казва здравословен егоизъм. Защото тя още тогава го осъзнаваше, такива неща искаше от живота си, а не безсънни нощи заради бебешки плачове.

И аз съм от тези по екзотичните пътешествия. И изобщо по всякакви пътешествия. Родих на 34, сега е на 4+. Като беше на 1 година и малко отидохме тримата на презокеански круиз за около почти месец. Сега си се чудя на акъла, но и хубаво беше. На 5 месеца го помъкнахме в Полша за седмица. Братските страни наоколо ги е посетил по няколко пъти. Когато родителите ми се съгласят да го погледат - и без него сме ходили. Та може и бебешки плач, и Занзибар, ако партньорите са на една вълна какво им харесва. 

Аз происках дете, щото беше от този мъж и няколко месеца след като се събрахме. Иначе въобще не я бързах. И скочих.
За каквото съм се притеснявала не се сбъдна /примерно безсънни нощи, никнене на зъби/, но пък неизброимо толкова, които не съм и помисляла, се появяват за решаване в движение. И се решават. Някъде по-горе беше спомената темата за здравето /дете, родители, физическо и психическо/, това за мен са по-сериозните притеснения. Иначе аз нерядко си виждам пропуските в родителството, вече пост фактум, като забележа как детето действа по начин, по който и аз, но който иначе при мене си не би ми направил впечатление. А предвид че не се анализирам ден и нощ, няма да са само и тези /пропуски/. Отделно не всичко е до мен или мъжа ми, то си е отделна личност. Примерно съм се притеснявала как ще се социализира в градината, понеже си пренасям моите тъжни спомени от градинския ми период. Детето ми е много социално и адаптивно. Та така.					

					

					

Последна редакция: ср, 23 сеп 2020, 02:41 от Lyn					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 69
				23 септ. 2020,  07:44 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 18 524
				

			

			

				

					

					Чак пък толкова притеснения за Нероден Петко и аз не ги разбирам... Самата аз нямах време да мисля искам ли, не искам ли, страх ли ме е, защото както не исках и не планирах деца, като бях на 25 претърпях кофти гинекологична операция с последствия. И изведнъж да имам деца ми стана много важно. 

Също така установих, четейки темата, че не съм се притеснявала за фигурата си, нито за социалния си живот, нито за това как ще ме гледат околните. Въобще никога не съм мислила, че децата ти преобръщат изцяло живота, макар то да си е така. Пак си си ти.

Животът на жената без деца, която ходи в Занзибар, си е супер сигурно за нея, аз например не ща и да стъпя никъде из Африка Simple Smile Та така, различни сме хората.

Но чак такива страхове от едно бебе - няма нужда Simple Smile					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 70
				23 септ. 2020,  09:05 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • France
  • Мнения: 12 465
				

			

			

				

					

					Елизабет, и аз имам една приятелка, която не иска да има деца. Живее си добре живота, има страхотна кариера и доходи и хич не и пука. В момента е с разведен мъж с две отгледани деца и е щастлива, че няма да я карат да ражда. Мислех, че покрай моето монстърче ще размисли, но не, съвсем се отказа. 

Като забременях, си знаех, че ще е трудно, но никога не съм си представяла до каква степен. Не предполагах, например, че едно бебе на 7, 8 месеца може да продължава да не спи. Колкото до тялото, аз си върнах кг от преди, но въпреки това, нещата не са същите. Нито кожата е стегната и гладка, нито бюстът на мястото си. А сега след втората очаквам положението да е още по зле.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 71
				23 септ. 2020,  09:10 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 18 524
				

			

			

				

					

					Моят извод от всичко това е, че има хубав живот и без идеална фигура. Разбира се, излишните кг са вредни и досадни, но от нас зависи колко ще са те. Можем да се борим с тях. Виж, формата на тялото се променя и при жените без деца. Да си мислиш, че на 40 ще изглеждаш като на 20 не е реалистично, независимо размножил ли си се или не и как се поддържаш.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 72
				23 септ. 2020,  09:35 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • France
  • Мнения: 12 465
				

			

			

				

					

					Така е, за съжаление. Всички остаряваме.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 73
				23 септ. 2020,  09:39 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 17 407
				

			

			

				

					

					Четох мнение, че жените рискуват да загубят повече от мъжете, влизайки във връзка. Май ще вземе да се окаже, че най-големият женски страх е от подмяната с друга и свързаните с това “загуби”, та затова се налива и вода в тая мелница - то бременност, то фигура, килограми. Продължавам да се чудя относно загубите ако партньорът ми реши направи друг избор и това не зависи от мен. Бъдещето е несигурно, така или иначе, не знам как въобще може да се разчита на обещания и сигурност.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 74
				23 септ. 2020,  10:03 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 15 356
				

			

			

				

					

					Нашето бебе беше много чакано,дотолкова се бях вторачила в репродуктивните си проблеми,че не мислих изобщо какво ще е да имаме бебе.Като забременях успешно и вътрематочно ,почнах да се замислям.За мен бременноста и кърменето не са вълшебни периоди,нямах опит с бебета,с мъжа ми имаме прекрасни отношения и бяхме залепени един за друг и не мислих,че ще приеме новия човек.И изобщо не беше каквото очаквах и съм чела-раждаш и се влюбваш на мига в бебето.Не.Мислих,че нещо ми има,но щом в родилнито ми я оставиха,все едно цял живот съм била с нея,при нас плача беше в началото,докато свикна аз с нея и тя с мен,кога е гладна,кога й се спи.Мъжа ми я обожава,а и тя е кротка,страховете които имах,бяха съвсем неоснователни.
За мен е напълно нормално да ги мислиш тия неща,това е човек,нов и непознат,напълно зависим от теб,то хората куче да си вземат го мислят,какво остава за бебе.
Да си бременна е едно,родиш ли всичко ще си дойде на мястото.
За кг-много качих,но бяха вода ,сега след почти четири месеца си нося старите дрехи,имам малко да свалям.Имах ужасен,ужасен целулит,той изтече.
Майчинството е прекрасно,стига да не се натоварваш с очаквания,ние си казвахме,че няма да е толкова страшно,щом хората имат и по две,три деца.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 75
				23 септ. 2020,  10:16 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • France
  • Мнения: 12 465
				

			

			

				

					

					Сигурно е чудесно да имаш кротко бебе. За това не мога да се изкажа, нямам опит.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 76
				23 септ. 2020,  10:25 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 15 356
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Philomena в ср, 23 сеп 2020, 10:16
Сигурно е чудесно да имаш кротко бебе. За това не мога да се изкажа, нямам опит.
Да де,ама всички казват,че кротките бебета стават палави деца.Иначе е чудесно,че заспива в 19 часа и става в 7.30-8.00 сутринта,с едно ношно хранене.
Авторката на темата също може да случи на такова.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 77
				23 септ. 2020,  10:52 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Варна
  • Мнения: 1 479
				

			

			

				

					

					Здравейте, не изчетох цялата тема, но искам да се включа с моето мнение и то е - anon9999, според мен просто не си готова още да имаш деца. 
Преди години разсъждавах по същия начин. Даже си мислих "Боже, аз никога няма да имам деца, супер много ме е страх". 
После обаче се случиха две неща:
- Родиха се моите две прекрасни племеннички - Като ги гледах как растат и колко е весело и приятно да имаш деца в дома си, всички страхове почнаха да избледняват.
- Сгодих се (на 29) - Желанието да имам дете от любимия човек надви всичко. Почувствах се напълно готова. Вече мислите ми станаха "Боже, колко съм била глупава да се страхувам". 

Отделно имам приятелка, която много държеше да е родила до 26 години. Да, постигна целта си, но определено не беше готова. Малкия вече е на 5, на нея все така не й се занимава с детето. Все личния й живот е приоритет. Разделиха се с бащата, сега той го гледа през по-голяма част от времето, а тя се чуди защо не й върви в любовтта и каква поредна драма има с някой мъж. Детето е на заден план.  

Затова моя съвет е - изчакай, докато не го почувстваш и си сигурна! Дори да е по-късно.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 78
				23 септ. 2020,  11:20 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 82
				

			

			

				

					

					Аз съм категорична,че не искам да имам деца и не се срамувам да го кажа!Омръзна ми хората да ме съдят за това.Толкова успели личности,нямат деца и се чувстват доволни от тяхното решение.Защо е втълпено в главите на хората,че трябва да създадеш поколение,не знам.Всеки има правото сам да избира и за бъде щастлив по негов си начин!Не прави нищо на сила,ако не си готова!					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 79
				23 септ. 2020,  15:01 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 269
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Sunshine5666 в ср, 23 сеп 2020, 11:20
Аз съм категорична,че не искам да имам деца и не се срамувам да го кажа!Омръзна ми хората да ме съдят за това.Толкова успели личности,нямат деца и се чувстват доволни от тяхното решение.Защо е втълпено в главите на хората,че трябва да създадеш поколение,не знам.Всеки има правото сам да избира и за бъде щастлив по негов си начин!Не прави нищо на сила,ако не си готова!

Да,като не искаш да имаш деца е по-добре да не раждаш.
Отколкото да родиш ,защото така трябва и после детето да страда.

Аз също мисля,че авторката не е готова .
Проблемите са преувеличени.
Мъжът и се чувствал равнопоставен-да,не е същото ,като да усещаш как малкото същество  мърда в корема ти.
Но е нормално и той да се вълнува  .Може да ти бъде голяма подкрепа.
Постоянен бебешки плач-моята дъщеря например ревеше само когато е гладна или когато е напълнила памперса.
Първите месеци през повечето време спеше.
Баби и дядовци-не е задължително да спазваш всички традиции,нито да слушаш всички глупости.
Но пък една свястна баба може да бъде от голяма помощ..
Не се умиляваш от чужди деца-и аз също.
Но чувството към собственото дете е нещо съвсем различно.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 80
				23 септ. 2020,  15:32 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 2 881
				

			

			

				

					

					Бременностите ми бяха "най-прекрасното " време , като родих исках отново да съм бременна . Не се чудя , ако искам нещо , просто го правя . Дори и ражданията бяха много хубави , това са прекрасни моменти , които нямаме много в живота . Не сме бременни постоянно . Не е лесно да си родител ...					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 81
				23 септ. 2020,  15:45 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 6 146
				

			

			

				

					

					На мене преди да забременея, 9 месеца ми се струваха цяла вечност. Мислех си как ли ще издържа тоооолкова много време, а всъщност ми хвръкнаха толкова бързо. От положителния тест, прегледи, фетални, покупки и хоп стана време за раждане. Ама как бе ... исках даже още няколко месеца да изкарам, че ми дойде шубето и чак тогава осъзнах, че това бебе ще трябва някак си да излезе, пък не виждах как .. все още. 					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 82
				23 септ. 2020,  16:03 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 15 356
				

			

			

				

					

					А според мен авторката е готова за дете,даже е отговорно да си задава тия въпроси.
И аз не се умилявам от чужди деца,и никога не съм.Но моето го обожавам!					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 83
				23 септ. 2020,  16:18 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 9 342
				

			

			

				

					

					Как точно мъжът се чувства равнопоставен при една бременност?					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 84
				23 септ. 2020,  18:53 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • France
  • Мнения: 12 465
				

			

			

				

					

					На мен продължават да ми се виждат като цяла вечност 9те месеца. 
Мисля си, че никога не си напълно готов, особено за първо дете.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 85
				23 септ. 2020,  19:47 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 269
				

			

			

				

					

					Аз пък имах много лека бременност въпреки,че бях на 34 години и имаше риск.
Нито веднъж не ми стана лошо,вървях като кон до последно.
Не съм имала киселини...

Е накрая вече ми писна да ходя с огромния корем и нямах търпение бебето да се роди.
Влязох в болницата без никакви притеснения,но имах пълно доверие на доктора.
Мъжът ми обаче беше притеснен през цялото време,а пред болницата без малко да ревне...Но после се стегна и даже снима раждането -секцио.

Килограмите си ги върнах много бързо,че даже и свалих след безкрайните разходки в парка с бебето....А не съм била на диета..

Не всички надебеляват.
А страховете за самото раждане ги забравяш накрая,мислиш само кога най-после ще видиш бебето...

					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 86
				23 септ. 2020,  20:08 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 298
				

			

			

				

					

					За мен, притесненията за нормална бременност и да ти е живо и здраво детето са най нормалното нещо , за останалите страхове не знам 
Относно бащата , не мога да обобщавам , но ММ е човек, с всичките му емоции и чувства , през бременностите ми / не само / винаги съм се чувствала закрилена , обичана , обгрижвана и през ум не ми е минавало, да го обвинявам , че  му е много лесно



              Пожелавам ти, кураж и обич					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 87
				24 септ. 2020,  07:42 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 1 108
				

			

			

				

					

					Ще го кажа така - притеснявах се по начина, по който се притесняваш преди първия ден в университета, учейки мечтана специалност, когато се чудиш подготвен ли си достатъчно, ще намериш ли приятели, ще се изложи ли пред преподавателите. Така и за детето -здраво ли ще е , ще се справим ли, ами приятелите? Мислех ги нещата, преживявах си ги, но с огромно желание да се случи и с много вълнение за предстоящото.  Трудности и страхове винаги ще има за всичко, но когато си готов за промяната не са приоритет.  Ако наистина искаш деца не виждам как тези страхове биха те спряли. Да, резонни са някои, но ще осъзнаваш, че решения ще се намерят и си заслужава.
Според мен помисли имала ли си страхове за нещо в живота си преди -нова работа, сватба, купуване на жилище... ако тогава не са те спряли, а сега - да, помисли кое е различното и искаш ли дете наистина или искаш да го искаш, което е съвсем различно.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 88
				24 септ. 2020,  17:59 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 2 052
				

			

			

				

					

					1. Нормално е да си задаваш въпроси. 
2. Човек не прави само нещата, от които не го е страх. 
3. Както други са ти писали вече - истински страшните неща не са тези в поста/главата ти. 

Ако наистина описаното от теб са нещата, които те притесняват, може би имаш нереална представа за майчинството и не особено голяма увереност в способността си трайно да поемаш отговорност и да отстояваш позицията си. Моят съвет е да продължаваш да дълбаеш по темата навътре към себе си.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 89
				24 септ. 2020,  19:38 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Anywhere
  • Мнения: 1 089
				

			

			

				

					

					Имам две деца, много желани, кротки бебенца и деца! Аз също не обичам шум и ревът на чужди деца ме изнервя, да не говорим за истерии и лиготии! 
Личното ми мнение е, че не е задължително всеки да ражда деца. Щом не искате, недейте ражда, но го обсъдете прямо и реално с партньора ви. Той може да не е на същото мнение!					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 90
				24 септ. 2020,  22:10 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 4 946
				

			

			

				

					

					
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 17:20
Знам, че има жени, за които да станат майки е било естествено и безумно желано във всеки аспект нещо. Търся обаче съвет от дами, които много са се колебали и страхували да направят тази крачка.

Зряла жена съм и усещам, че искам деца, но толкова много неща ме плашат и отблъскват. 

Отношението на хората към бременните ми е неприятно и имам чувството, че ще искам да се скрия някъде за 9 месеца, за да не слушам глупостите, които сега мои бременни приятелки слушат ежедневно. 

Плаши ме, че мъжът ми си мисли, че е равнопоставен в тази ситуация и че гледа на бебето сякаш щъркел ще го донесе. Някак не може да осъзнае какво значи нещо да расте в твоето тяло и да трябва да живееш с това почти година. 

Самото раждане ми е далеч от ума, нито мога да си го представя, нито искам. 
Но оттам нататък историята е доста тип "Нероден Петко"...

Плаши ме постоянният плач. Аз съм тих човек и дори моторите на улицата ме изкарват извън релси. Ами ако превъртя?

Плаши ме евентуалното вмешателство на баби и дядовци, които са свикнали с някакви си традиции, които не ми се нравят. 

Плаши ме как едновременно ще работя и ще се грижа за супер палав малък човек, който ще се опитва да се убие по всякакъв начин. 

Знам, че децата са каквито си ги отгледаш и дори това ме тревожи - ако се проваля и създам някое малко чудовище? Иска ми се да чуя как вие се справихте с тези страхове.

Аз съм от тези, които искаха, но ще се изкажа..
Това да искаш. В тези години и да четеш и да се подготвяш..Пак не си подготвен.
Дето се казва, когато се сблъскаш, тогава разбираш и намираш начин да се справиш. 
Поне аз си мислих, че съм готова..Готова,но не се случи веднага. И пак не бях подготвена за бебето и характера му:)
Като бременна никак не се чувствах специална. Щастлива -да. Но живота ми си течеше в същия ритъм както преди това. 
Живота е непредвидим, няма как да плануваш всичко .

И още нещо..Детето не е само бебе.Тогава страховете са едни, пък после като стане голям човек с характер съвсем е непредвидимо . Даваш най-доброто от себе си и се молиш да има късмет. Няма как да си орлица и да контролираш всичко.					

					

					

Последна редакция: чт, 24 сеп 2020, 22:17 от Рози и Бодли					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 91
				25 септ. 2020,  08:48 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 1 638
				

			

			

				

					

					Мен повече ме е страх как ще го възпитам след това, дали няма да му липсва нещо (не материално). Също не знам какво да приказвам на едно бебе и след това дете.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 92
				25 септ. 2020,  09:59 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 775
				

			

			

				

					

					Пламена и аз не знаех, но повярвай ми, отвътре ти идва. И детски песнички ще научиш и стихчета. В началото ще му говориш само ти, после ще ти отговаря по бебешки, после с думичка, думички и т.н. Ние не сме стигнали до смислено изречение:) но си ми е другарче и постоянно нещо му обяснявам.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 93
				25 септ. 2020,  10:07 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 9 342
				

			

			

				

					

					Когато бяха бебета просто им обяснявах какво правя - простирам, готвя, обуваме ботушите, излизаме навън и т.н. После четяхме бебешки книжки - виж кафява маймуна, син кит, влакът пуфти. 
Анон,
Намери приятелки, които са били доволни и щастливи през бременността си. Не е лесно, но е 100 пъти по-добре да чуеш, как всичко завършва добре и е протекло добре. Страхове всеки има.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 94
				25 септ. 2020,  12:08 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • София
  • Мнения: 24 839
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Plamena.. в пт, 25 сеп 2020, 08:48
Мен повече ме е страх как ще го възпитам след това, дали няма да му липсва нещо (не материално). Също не знам какво да приказвам на едно бебе и след това дете.
Ще го възпиташ в това, в което теб са възпитавали, а ако нещо не ти е харесало от "даденото" от родителите, ще се стремиш да го избягваш.
Не се притеснявай какво ще му говориш- то ти иде отвътре да си приказваш с него, нищо че не разбира.
Достатъчен е факта, че шава, рита и се усмихва, и реве- все неща, на които ще отговаряш с най- различни, понякога смешни реплики.
Нищо страшно няма в отглеждането на детето-природата се е погрижила да вгради майчинския инстинкт, който да насочва действията, нужни за опазване на бебето.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 95
				25 септ. 2020,  18:09 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
				

			

			

				

					

					
Цитат на: anon9999 в пн, 21 сеп 2020, 17:20

Отношението на хората към бременните ми е неприятно и имам чувството, че ще искам да се скрия някъде за 9 месеца, за да не слушам глупостите, които сега мои бременни приятелки слушат ежедневно. - Все едно да кажеш, че не искаш да ходиш на работа заради отношението на хората към работещите, или че не искаш да си жена заради отношението към жените.

Плаши ме, че мъжът ми си мисли, че е равнопоставен в тази ситуация и че гледа на бебето сякаш щъркел ще го донесе. Някак не може да осъзнае какво значи нещо да расте в твоето тяло и да трябва да живееш с това почти година. - Равнопоставен е в родителството, разбира се, колкото и ти, ти не можеш сама да си направиш бебе без мъжко участие. Нормално е да не осъзнава какво значи, не му е в природата.

Плаши ме постоянният плач. Аз съм тих човек и дори моторите на улицата ме изкарват извън релси. Ами ако превъртя? - Посъветвай се с психотерапевт как да се справяш с това.

Плаши ме евентуалното вмешателство на баби и дядовци, които са свикнали с някакви си традиции, които не ми се нравят. - Това двамата с таткото го определяте.

Плаши ме как едновременно ще работя и ще се грижа за супер палав малък човек, който ще се опитва да се убие по всякакъв начин. - Повечето хора го правят.

Знам, че децата са каквито си ги отгледаш и дори това ме тревожи - ако се проваля и създам някое малко чудовище? - Ще ти отговоря с въпрос: Защо все приемаш провалът за изход?
Всичко това са нормални "терзания", по-скоро оправдания според мен, дотолкова, че явно желанието още не ти е надделяло над тях.
За страха от раждането, ами нормално е да има страх от непознатото, защото фантазията работи.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 96
				25 септ. 2020,  20:35 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 164
				

			

			

				

					

					Нормално е да се притеснявате и да се питате. Напишете всичко, което ви тормази и всичко, което 
ще ви донесе радост с появата на едно дете. И решете. Каквото и да решите ще е правилно, защото ще послушате себе си.
Да, първите 3-4 години не са лесни.  Но, оттам нататък започва една прекрасна част. Все повече и повече искам да съм с децата, да излизаме, да си говорим, да си споделяме, да си даваме съвети. Няма друга любов като тази и си заслужава всичко.
Относно какво, кой и как ще каже, ще се намеси- зрял човек сте. Ще намерите начин на парирате заинтеросаваните или да игнорирате загрижените. Убедена съм, че и без да имате дете намират за какво да дуднат и се налага да се оправяте с тях.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 97
				25 септ. 2020,  22:28 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 210
				

			

			

				

					

					Най-големите ми притеснения бяха дали децата ще са здрави, а хормоните през бременностите обостриха тревожността ми. Затова този период ми е много неприятен - чаках с нетърпение да се родят децата. 
Едното беше ревящо и рядко спящо бебе, а другото - кротко и спящо по цял ден, но пък имаше здравословни проблеми през първите месеци.
Постепенно човек се нагажда спрямо новата ситуация - "хващаш цаката" (защо плаче, как да го успокоиш, гладно ли е, студено му ли е, как да го приспиш най-лесно).
Когато започнат да говорят, съвсем се променят отношенията - водим интересни разговори, готвим заедно, четем, играем игри. 
И това всичко е гарнирано с характерът на детето (особено в периода 1.5 - 3.5 години).

Предполагам, че всичко това се преживява; ако родителите се подкрепят и вземат заедно решения относно детето, нещата се нареждат в един момент.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 98
				26 септ. 2020,  08:03 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 4 003
				

			

			

				

					

					Аз родих на 19. Нямах никакъв страх.. и дори нещо повече, бях убедена, че всичко ще е наред. В предродилното си четях книжка.. лекарят ме попита - а бе ти ще ражда ли или книга ще четеш. Бях убедена, че мен няма да ме боли. Вероятно е било така защото съм била благословено невежа по всички тия въпроси... Нито бях общувала с бременни, нито с майки... Нито имах някакви представи предварителни. Сега си давам сметка колко знаенето ни обременявс и психира. И честно казано по отношение на майчинството природата се е погрижила и включва майчински инстинкт, който те води. Многото знания го заглушават.. Но когато нищо не знаеш той е толкова мощен, че не остава място за страх и чудене. Ти разсъждава сега с ума си и напълно пренебрегваш инстинкта. Затова те е страх. Умът друга работа си няма. Не слагай каруцата пред коня. Майчиния инстинкт ще се погрижи за всичко. Довери се на Природата, а не на ума си.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 99
				26 септ. 2020,  23:58 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 1
				

			

			

				

					

					Напълно те разбирам, мен също много ме беше страх. Дали ще е всичко наред, дали ще се справя и с раждането и с гледането на бебето след това. Раждането ми мина леко, и аз като pandorina се опитах минимално знания да придобия от други майки. Даже си спомням как свекито щеше да убие една нейна позната, че ме хвана да ми обяснява как раждала с дни и ужасни мъки. Аз само кимах и си повтарях че на мен ще ми е лесно, защото ако се бях впуснала в подобни мисли и до там...
Колкото до бебето, също ми беше трудно да свикна че някой зависи от мен 24/7, в началото тази мисъл направо ме убиваше. То и сега ме плаши, ама бебето почна да ми се усмихва и да показва че ме харесва и вече някак не го намирам за толкова непосилно. Няма да те лъжа, първия месец ми беше изключително тежко. Все си мислех че не съм като другите майки, че не съм никва майка, та аз дори не харесвам деца, защо въобще имам такова...?! Но когато осъзнах че мойто бебче си ме обича такава и много вероятно не му пука че не съм като другите майки, които подскачат още докато са бременни, тогава спрях да се чувствам зле. Другите майки може да харесват всички бебета, аз пък си харесвам само мойто. А то не иска чак толкова много, да е нахранено, да е сухо и да го гушкаш. Няма нужда да съм супер мама, важно е да е доволна мойта бебка, това е достатъчно.
И малко в по-забавен тон, дори и да не ставаме за майки, децата ще го осъзнаят доста късно и вече ще е късно да се оплакват. JoyJoy					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 100
				27 септ. 2020,  18:13 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 5 832
				

			

			

				

					

					Аз ще ти отговоря като жена, която никога не е искала деца и не е имала грам майчински инстинкти, нито чува тиктакащи часовници. Децата ме влудяват до степен да се изнервя максимално. До работата ми има кафене с детска площадка, точно под прозореца ми. Непоносимо е за мен. Това врещене, рев, писъци, майките крещят по тях двойно повече, толкова са ми далечни и непонятни. Всичките ми приятелки са с деца на различни възрасти и винаги ми е било досадно, когато изляза с някоя на кафе и от детето ѝ не можем да си кажем две приказки. То е едно постоянно " Мамоооо, мамоооо, мамоооооооо", мрънкане, тръшкане. Не мога да си представя да съм в тази роля и да изперкам толкова стабилно, че да крещя по детските площадки.
Докато не срещнах сегашния ми приятел. Нещата се промениха коренно и за първи път имам желание за дете, а съм доста над 30-те. И сега осъзнавам, че вероятно преди не съм искала дете, защото винаги съм си представяла как сама ще изкукуригвам покрай него, а бащата просто ще си бичи айляка. Сега знам, че ще изкукуригваме заедно с него. Знам, че ще сменя памперси, ще става посред нощ, ще го храни, ще го извежда с количката, за да поспя 1-2 часа и въобще ще бъде абсолютно равно на мен ангажиран с детето. Не ме разбирай погрешно, нищо не ми тиктака все още, не е от възрастта, от мъжа е, защото ясно си давам сметка, че ако не е той, нищо не ми пречи да си остана и без деца и със сигурност би било по-добре без, отколкото отглеждаща ги сама при наличието на мъж. Така че вероятно просто все още не си срещнала мъжа, който да те накара да го пожелаеш.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 101
				27 септ. 2020,  19:00 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 18 524
				

			

			

				

					

					Калина, откъде пък си толкова убедена, че бащата чак толкова ще е ангажиран - памперси и нощни ревове и всичко останало:) Много мъже рязко се разангажират след появата на бебе. Рекламация ли би направила тогава, понеже сама не щеш да го гледаш Simple Smile					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 102
				27 септ. 2020,  21:48 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 775
				

			

			

				

					

					И със сигурност ще ти се наложи и сама да ходиш по детските площадки. Пък дали ще викаш зависи от теб. Аз не викам и покрай мен рядко викат. Като ги виждаш толкова черногледи нещата и децата те изнервят, понеже, повярвай ми, всички плачат и се тръшкат понякога, случва се, кое повече, кое по-малко....не се занимавай по-добре.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 103
				27 септ. 2020,  21:53 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 9 342
				

			

			

				

					

					Е, нейното дете няма да се тръшка по площадките и ще бъде задължително на АМ, за да има равноправие за нощното хранене. Wink Честно, ставането през нощта беше най-малкият проблем - слагам го на гърдата, 5 минути и лека нощ. Никакви нощни разходки, пеене на песнички и т.н. После си доспивах сутринта.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 104
				27 септ. 2020,  22:20 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 670
				

			

			

				

					

					Пълно "равноправие" в гледането няма как да има. Поне първите две години, точно когато са тези прояви - ревове, мрънкания и т.н. Просто защото майката си е по 24 часа на линия край детето, докато е в майчинство, бащата все пак ходи на работа. И често ще чуеш - имам нужда да почина, утре съм на работа (или цяла нощ съм бил на работа и т.н.). Така че ако някой очаква пълно равенство в хранения, сменяне на памперси, разходки, няма как да стане. Просто ролите са различни. Да те отмени когато може, това да. Ама няма да бъде нон стоп в ревове и мрънкания наравно с теб Simple Smile					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 105
				27 септ. 2020,  22:34 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 9 342
				

			

			

				

					

					Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 106
				27 септ. 2020,  23:13 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 670
				

			

			

				

					

					Ами да, според възможностите. Но няма как да е по 24 часа, както е майката в началото. Нито постоянно с нея наравно по площадките. Понеже една потребителка по-нагоре се надява, че бащата щял изцяло по равно да приспива, сменя памперси и т.н.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 107
				28 септ. 2020,  09:31 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 1 858
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Deni-meni в нд, 27 сеп 2020, 22:34
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

Моят също. То е спорно кое е по-уморително работата или гледането на дете и кой от двама ни е бил по-изтощен вечер. Нощем е ставал повече от мен.

Но да си възобразяваш, че ще си поделите всички трудности наравано също е наивно. Нито ще износва бебе, ще пълнее, повръща и т.н. нито ще ражда, нито ще кърми, няма да му се разбъркат всички хормони и да преживее и една стотна от това, през което преминава жената, колкото и да е съпричастен. Нито ще седи 2-3 години по майчинство. Колкото и да се занимава вечер и през почивните дни, все един 8-10 часа минимум отсъства от вкъщи и си сама с детето. ММ се прибираше към 18 часа от работа, детето си лягаше в 20 часа Simple Smile за 2 часа колко да се измори от гледане и смяна на памперси Simple Smile за сметка на това ставаше сутрин в 6 и аз бях по 12 часа сама с нея...					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 108
				28 септ. 2020,  13:24 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 503
				

			

			

				

					

					
Цитат на: A-L-I-N-A в пн, 28 сеп 2020, 09:31
Цитат на: Deni-meni в нд, 27 сеп 2020, 22:34
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

Моят също. То е спорно кое е по-уморително работата или гледането на дете и кой от двама ни е бил по-изтощен вечер. Нощем е ставал повече от мен.

Но да си възобразяваш, че ще си поделите всички трудности наравано също е наивно. Нито ще износва бебе, ще пълнее, повръща и т.н. нито ще ражда, нито ще кърми, няма да му се разбъркат всички хормони и да преживее и една стотна от това, през което преминава жената, колкото и да е съпричастен. Нито ще седи 2-3 години по майчинство. Колкото и да се занимава вечер и през почивните дни, все един 8-10 часа минимум отсъства от вкъщи и си сама с детето. ММ се прибираше към 18 часа от работа, детето си лягаше в 20 часа Simple Smile за 2 часа колко да се измори от гледане и смяна на памперси Simple Smile за сметка на това ставаше сутрин в 6 и аз бях по 12 часа сама с нея...

А аз понеже се самоосигурявам, трябваше втората година хем да съм на работа, хем по майчинство. Заспи детето на обяд, аз сядам на компютъра... Събота и неделя мъжът ми поеме част от гледането, аз пак на компютъра. И така 1 година с почивни дни около нулата. 

Иначе през бременността не ми ставаше лошо, напълнях само 8 кг, обаче пък бях на фраксипарин, който мъжът ми ми биеше, а пък накрая и аз. Последните два месеца имах такива киселини, че спях седнала. Накрая гинеколожката ми изписа лекарство от типа на инхибитор на протонната помпа, защото от тия глупости в аптекарската мрежа нищо не помагаше, а аз и супа не можех да ям. Родих секцио, 6 месеца ме боля операцията. Бебето си влезе в ритъм сравнително бързо и почти не се будеше нощем. С мъжът ми се редувахме първия месец, аз храня в 3 сутринта /адаптирано мляко/, той в 6. До 2г беше много кротък, а сега на 4+ има моменти, в които ми иде да го подаря Simple Smile. Но пък не се притеснявам, че ще изяде камък, бръкне в контакта или пробва да ми изгризе кабела на лаптопа като на 2. Не, че не му хрумват уникални безобразия, но са сравнително съзнателни. 

Но да, мъжът колкото и да е съпричастен и отдаден, жената си поема голямата част от гледането през първите 2 - 3. То и сега на 50 "мамо, мамо" чувам по няколко "тате".					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 109
				28 септ. 2020,  21:53 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 82
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Lyn в пн, 28 сеп 2020, 13:24
Цитат на: A-L-I-N-A в пн, 28 сеп 2020, 09:31
Цитат на: Deni-meni в нд, 27 сеп 2020, 22:34
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

Моят също. То е спорно кое е по-уморително работата или гледането на дете и кой от двама ни е бил по-изтощен вечер. Нощем е ставал повече от мен.

Но да си възобразяваш, че ще си поделите всички трудности наравано също е наивно. Нито ще износва бебе, ще пълнее, повръща и т.н. нито ще ражда, нито ще кърми, няма да му се разбъркат всички хормони и да преживее и една стотна от това, през което преминава жената, колкото и да е съпричастен. Нито ще седи 2-3 години по майчинство. Колкото и да се занимава вечер и през почивните дни, все един 8-10 часа минимум отсъства от вкъщи и си сама с детето. ММ се прибираше към 18 часа от работа, детето си лягаше в 20 часа Simple Smile за 2 часа колко да се измори от гледане и смяна на памперси Simple Smile за сметка на това ставаше сутрин в 6 и аз бях по 12 часа сама с нея...

А аз понеже се самоосигурявам, трябваше втората година хем да съм на работа, хем по майчинство. Заспи детето на обяд, аз сядам на компютъра... Събота и неделя мъжът ми поеме част от гледането, аз пак на компютъра. И така 1 година с почивни дни около нулата. 

Иначе през бременността не ми ставаше лошо, напълнях само 8 кг, обаче пък бях на фраксипарин, който мъжът ми ми биеше, а пък накрая и аз. Последните два месеца имах такива киселини, че спях седнала. Накрая гинеколожката ми изписа лекарство от типа на инхибитор на протонната помпа, защото от тия глупости в аптекарската мрежа нищо не помагаше, а аз и супа не можех да ям. Родих секцио, 6 месеца ме боля операцията. Бебето си влезе в ритъм сравнително бързо и почти не се будеше нощем. С мъжът ми се редувахме първия месец, аз храня в 3 сутринта /адаптирано мляко/, той в 6. До 2г беше много кротък, а сега на 4+ има моменти, в които ми иде да го подаря Simple Smile. Но пък не се притеснявам, че ще изяде камък, бръкне в контакта или пробва да ми изгризе кабела на лаптопа като на 2. Не, че не му хрумват уникални безобразия, но са сравнително съзнателни. 

Но да, мъжът колкото и да е съпричастен и отдаден, жената си поема голямата част от гледането през първите 2 - 3. То и сега на 50 "мамо, мамо" чувам по няколко "тате".
 Това не е честно се жената да го относя...Не стига,че жената го носи и го ражда...Светът не е справeдлив.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 110
				28 септ. 2020,  22:01 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 6 622
				

			

			

				

					

					Честно, нечестно това е положението. И всъщност не е чак толкова лошо. Любовта към детето обикновено крепи жената. А и тези времена бързо минават и се забравят. Също така винаги съществува варианта бременността да е лека, а детето кротко. Моя приятелка наскоро роди. Казва, че цяла бременност се е чувствала прекрасно, раждането почти не го е усетила, а детето е супер кротко. Цял ден се разхожда напред назад с количката, вижда се с приятелки, обикаля кафетата.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 111
				28 септ. 2020,  22:04 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 9 342
				

			

			

				

					

					Аз бях така с двете деца - леки бременности, спокойни деца, имах време за всичко.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 112
				28 септ. 2020,  22:05 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 6 622
				

			

			

				

					

					Моите не бяха най-леките, нито децата най-кротките, но всичко се забравя и отминава.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 113
				29 септ. 2020,  03:11 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 503
				

			

			

				

					

					
Цитат на: Sunshine5666 в пн, 28 сеп 2020, 21:53
Това не е честно се жената да го относя...Не стига,че жената го носи и го ражда...Светът не е справeдлив.

Не е, факт. Но всичко минава. А и моят най-добър учител по отношение на емоционална интелигентност е моето дете. Никой не може толкова много да ми изпробва границите /и миналите травми/, колкото този, на който се опитвам да дадам най-доброто, което мога.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 114
				29 септ. 2020,  08:40 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 1 108
				

			

			

				

					

					Нищо не е честно. За мъжете - включително.
  ММ много помага, но точно защото се прибира от работа късно и има буквално няколко будни часа с детето делничните дни.  Като беше бебе в 6 вечерта го удряха коликите и само ревеше и се гърчеше, а сутрин беше целият усмивки и гукане,  Ами, гадно му беше на таткото, че изпуска хубавата част.  Гадно му е и че сега трябва да слуша разказ какво ново е правило детето през деня, а не да го вижда от първа ръка, но финансово няма да издържим ако той вземе майчинството, а аз ходя на работа, така че стиска зъби.  Така че, на нас в едни отношения ни е по-тежко, но пък в други ни е по-хубаво.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 115
				1 окт. 2020,  13:47 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 766
				

			

			

				

					

					Аз от тийнейджърка исках да имам деца и винаги съм искала! Но никой, даже силно желаещите не са подготвени за реалността. Преумората и недоспиването бяха най-големия проблем за мен. Слава Богу, че децата ми не са от най-болнавите, въпреки че имахме проблеми. Две деца, едно след друго, много ми се чудеха на смелостта.  Трудно си беше, но сега като се върна назад, виждам, че едни от най-щастливите ми години са били, когато децата бяха бебета и малки дечица, а аз не го осъзнавах напълно и не успях да взема и дам от себе си максимума за това време. 
Така че децата са огромна радост и щастие, но са и отговорност, за която никой не е подготвен преди да ги има, даже и да си мисли така.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 116
				2 окт. 2020,  08:59 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • София
  • Мнения: 1 213
				

			

			

				

					

					Сега съм на 29 години, имам дете на 5 месеца. Още от тийн не исках деца, ужасяваха ме, не понасях плач, шум и т.н. Около 25-6 години пък вече се замислих, че може би ще е хубаво....ама по-нататък, исках си личното пространство. Когато се събрах с мъжа ми се решихме. Не бях подготвена за това колко бързо ще забременея. Трудна бременност беше и постоянно се притеснявах. Най-вече се ужасявах от това, какво ще правя с малкото човече и дали ще се справя. Е, оказа се, че всичко ти идва отвътре. Винаги съм била нервак, ценящ собствения си комфорт. Това се промени от само себе си. 
Съветът ми е да не се вглеждаш толкова в нещата, а просто ги остави да се случват! 					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 117
				6 окт. 2020,  09:56 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 2 620
				

			

			

				

					

					Аз съм от жените, които предпочитат хорските деца да стоят по-далеч от тях. На добре възпитани (по моите представи) се радвам. Това не ме отказа от мисълта за собсветни деца. Наясно съм колко неща може да сеобъркат при бременност, раждане и после, даже преживях една част от тях. Обаче тръгнеш да го мислиш и дълбаеш, по-добре изобщо не се захващай. Била съм там, изобщо не е здравословно. Да смениш собствената си нагласа е брутално трудно и не всеки има волята да работи върху себе си по този начин.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 118
				7 окт. 2020,  13:58 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • София
  • Мнения: 22 923
				

			

			

				

					

					Много ми беше интересно да изчета темата.
Моите страхове пък винаги са били дали ще мога да имам деца... За това и след като се омъжих (на 23 г) почти веднага започнахме да пробваме и стана още на 1 месец. Имах много притеснения дали всичко ще е наред с бебето, нищо друго не ме е тревожило. Иначе промени ни се животът със сигурност. Помощ имахме първите 2 седмици и до там. Много плачеше малката, особено в началото, коликите бяха ужас, виж зъбите не ги усетих изобщо. Пътуванията се организираха по-сложно, аз си ходех на кино и театър с приятелки, но всичко беше строго планирано кога да се случи. Когато можехме сме я оставяли с удоволствие при бабите. И аз си казвах, че може би е трябвало да изчакам повече, да не бързам и т.н. Сега дъщеря ми е на 4 г и смело мога да твърдя,  че е най-хубавото нещо в живота ми. Другата седмица ще ходи при баба си живот и здраве, а аз изобщо не искам да се разделям с нея. Искам всичко да правим заедно, да ходим навсякъде заедно- пътувания, почивки и т.н. Не си представям да съм я нямала.
  Сега съм в съвсем начална бременност. Имам си здравословни проблеми, които пораждат още по-големи тревоги. Моля се само всичко да е наред с мен и бебето до финала. После нищо не ме притеснява- вече знам, че ще се справя!					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

	

		

			
						

			

			

			
				# 119
				7 окт. 2020,  15:33 ч.
			
			

		

		

			

				
				


  • Мнения: 1 858
				

			

			

				

					

					Преди да имам дете не съм се страхувала. Особено преди да забременея. По време на бременността ми се обостри хипохондрията и се страхувах от спонтанен аборт или преждевременно раждане. В 9-тия месец вече МНОГО ме беше страх от раждането. Толкова много, че страхът напълно помрачаваше радостта от очакването на детето, исках да върна времето назад и да не съм бременна. Сякаш живеех в сън, от който ще се събудя и няма да се налага да раждам.

Сега ме е страх да имам второ дете по същите причини - бременността и раждането. Отглеждането не ме притеснява. Дъщеря ми не беше никак кротко бебе, имаш страхотни и дълги колики, труден бебешки пубертет, но всичко това бледнее пред моите страхове от раждането. Чудех се дали да не говоря с психолог по въпроса, но още не съм се решила.					

					

					

					

					

						
						

					

				

				

			

			

		

		

	

						
					

					

						
						

							
						

						
						
					
									

				
	

		

            
Препоръчани теми

			

				

					
					
					
					
				

				


				
								

				

			

		

	

		
			

		

	
	
	
	
	
	
	
	
		

			
		

	
	
		

			

				

					
Започнете да пишете...

					

						
0 резултати за 

						

							
							Добави филтри
							

								

								
Групи

								

									
									

										

									

									

										
										

											

												
    

												

											

										

									

									
    
									

								



								

								
Теми

								

									
									

										
									

									

										
										

											

												
    
												

											

										

									

									
    
									

								

								

								
Автори

								

									
									

										
									

									

										
										

											

												
    

												

											

										

									

									
    
									

								



								

								
Период

								

									
									

									-


									

								

							

						

						

							
    
							
    
							
      
							
    
							
    
							
      
							
      
						
      
						
      
					
      
				
      
			
      
		
      
        
      

	
      
	

					
      
						
						
      
							
						
      
						
					
      
					    
      
        
    
      
	
	
      
        
      
			
      
				
      Facebook login функцията е временно ограничена.
      
				
				
      
			
      
			
      
			
      
				
      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.
      

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.
      

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".
      

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.
      

      Молим да ни извините за неудобството!
      			
      
			
      
				Забравена парола? Вход
			
      
        
      
    
      
	
	
      
		
      
			
      
				
      Общи условия
      
				
			
      
			
      
				
    
      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

      
    
      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

      
    
      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

      
    
      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

      
    
      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.

      
			
      
			
      
				Затвори
				
      
			
      
		
      
	
      
	
      
        
      
            
      
            	Активация на акаунт
            	
            
      
            
      
                
                
            
      
        
      
    
      
    
	


      

      
	
      
		
		
		
      
	
      
	
      
	
      
		
      
		
      Здравейте,

      
Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      
Благодарим ви предварително!
      
		
      
		Към анкетата
	
      
	
      

      

      



      

      
	
      
		
		
		
      
	
      
	
      
	
      
		
      
		
      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:
      
		
      
		Към анкетата