Колко важно е работното място

  • 3 864
  • 61
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 7 984
Стопанското управление не е лоша специалност, особено в СУ. През годините съм работила с колеги, завършили това, имат прилична подготовка. Говоря за хора, записали и учили с желание и придобили познания.
Ако човек е завършил без интерес и афинитет към специалността, ако ще и в Кеймбридж да е завършил, все тая.
В случая ми се струва, че авторката или безвъзвратно е объркала професионалното поприще, или има инфантилни представи за насладата и удоволствието от работата и доходите не са ѝ сред важните приоритети.

# 31
  • Мнения: 2 838
Много големи претенции и изисквания. Да не било шумно, ама да не било и скучно, да не пипа нокти и коси, бвз работа с деца, без работа с хора, без работа на компютър.. то какво остана? И аз не съм на 100% щастлива с работата си, но ми носи пари. От пеене и тетрална работа без опит не знам дали се преживява. Още повече да почнеш на 32 с пеене или танци, то няма да имаш много време да отвориш школа и да си набереш хора, които да обучаваш.
Човек в живота си трябва да е склонен на компромиси.

# 32
  • Мнения: X
Точно така е. Направо ме влудява да вися с часове на телефон или с фактури и данни. Предполагам почасово на 4 часа по ще мога да издържа, но 8 и дори 6 са си много да седя на бюро. А аз компромисът вече го правя - гледам към преместване в градове, които наистина обичам и където имам истински приятели, въпреки че повечето бягат от тях (Русе, Сливен и няколко в чужбина със същия размер). Е, има и градове-милионници с възможности които ми харесват, но София не е сред тях. Нали казват, че каквито и възможности да има приятелите винаги могат да помогнат. Съответно ако ги нямаш и в София трудно се просперира, а дори в Русе, Сливен или малко градче в чужбина все ще се намери нещо когато има приятели. Дори в нашия кол център много назначения са по познанства, особено на високите позиции.
Аз не мисля, че авторката е точно неориентирана. По-скоро е искала да се занимава с нещо съвсем друго, непрестижно, но под натиска на родителите си завършва изключително директорски и шикарно звучащото Стопанско управление. И сега се намира в кофти положение, защото иска да прави нещо, а вместо това вдига телефони или кълве фактури.

Последна редакция: ср, 23 сеп 2020, 17:42 от Анонимен

# 33
  • Мнения: 54 297
Изобщо не е късно на 32 да се преориентира.
Важно е да си изясни критериите.
И аз не искам да работя с пари/хора/деца/редовна смяна.

# 34
  • Мнения: X
Да, важно е да си изясни критериите, но на този етап нейните критерии са като на 12-годишна.

# 35
  • Мнения: X
Честно казано много, да не кажа повечето хора на 20-35 които познавам работят каквото изпадне. Сивита шарени. Човек не може да се назландисва вечно, особено в София, където за всичко извън ИТ и аутсорсинга ти трябва солиден гръб (а ако не, то не плаща добре). Хеле пък за креативните професии - там си се знаят всички и трудно се допускат нови, а новите са на някой човек или сина и щерката. Една позната докато намери добра заплата смени 10 фирми за година. Какви критерии да има човек? Без връзки не можеш и чистач да станеш в някой театър. Пращах сивита директно до театрите (имам опит пред камера в реклама и търсех дори административни позиции) и никакъв отговор. Може би трябваше да напиша "Асен Блатечки лично ме праща".  А кол центровете и подобни аутсорс фирми веднага се обаждат. Затова и хората масово работят това, въпреки че е тъпашка работа (в САЩ хора с висше не стъпват в кол център). Но тук е друго, в моя кол център е пълно с бивши учители и студенти от консерваторията.

А искам нещо просто - да намеря длъжност без толкова стрес, която да ми дава време да развивам изкуството си в свободното време и да ходя на уроци. 8 часа да ме пустосват по телефона и накрая на деня нямам желание и мотивация за изкуство.

# 36
  • Мнения: 18 858
Предлагам следните професии:

1. Промоутър - за някои кампании набират и по-възрастни. Добре е платено на час работа и няма да стоиш на бюро.

2. Танцьорка в нощно заведение - като съм ги гледала в Студентски град, не са кой знае какви професионални танцьорку, просто подгряват градуса на настроението, ако има някакви игри, участват в тях, раздават награди на победителите. За еротична танцьорка пък сигурни въобще няма да придирят за опит. Има разни балети като на Биляна Йотовска, където малко оскъдно облечени танцуват, ама само си танцуват и не се събличат по време на танците.

3. Пощальон - имам позната. Като си раздаде писмата и малките пратки в нейния район, приключва, най-често към обяд. Като има да свърши някаква работа, отива и си я върши, и после продължава с разноса.

# 37
  • Мнения: 11 044
Gorby,
не ставаш за изкуство. Там постигат нещо хората, които горят, които не могат нито ден без това, което правят (било то пеене, игра на сцена, писане) - и пак не всички. А не да ти кефне на 32, че те кефи театърът. Да не говорим за 10-те хиляди часа опит, преди да излезеш пред хора, дето ти липсват. Изкуството и спортът изискват себеотдаване и целеполагане от най-ранна възраст; закъсняла си. А от постовете ти заключавам, че и усърдие и постоянство биха ти липсвали в една такава дейност.

Като ти гледам историята, теб те влекат карти таро, леене на куршум, астрология и други шменти-капели. Ми вземи с нещо такова, тип Канал 2001, да се занимаваш. Будали колкото щеш, и пари сигурно се изкарват от тях. И за държавен чиновник ставаш с тия ментални модели. Успех.

# 38
  • Мнения: 4 392
А защо не аниматор към някоя фирма или хотел? Има доста, от типа Fun&Art. Повечето са по морето лятото, но има и детски центрове, сватбени агенции и т.н. , които търсят креативни хора, които да забавляват гости на тържества, да изготвят празнични програми, танци, игри..

# 39
  • Мнения: 11 044
Обикновено там се назначават актьори, неуспели на голямата сцена. Има огромен брой такива. Без квалификация и/или връзки кой ще я вземе?
А и до голяма степен това е сезонна работа, пък с коронавируса не знам доколко и съществува бизнесът въобще.

# 40
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Съжалявам ако съм груба, но ще кажа , че авторката просто не е усетила недоимък, иначе и чинии щеше да мие и да пее. Във време на криза, когато много хора си загубиха препитанието, разсъждава като 13 годишна, която не знае в кое училище ѝ се учи.
Допълнително доказва и колко грешно е родителите да дават наклон в образованието и желанието на детето си.

# 41
  • Мнения: X
Изобщо не си груба. Изцяло споделям твоето и на Параход мнения.

# 42
  • Мнения: X
Ако да пееш и танцуваш постоянно в работата (и преди в училище) и да правиш степ докато чакаш автобуса за работа не е горене не знам какво е. Тая неползвана креативна енергия ме влудява. За сега ще се запиша на уроци по танци и пеене, пък да видим, дори като хоби имам нужда от това, че да спра да се "чекна" Grinning на работа и по спирките. Wink Блокажът ми е точно в гърлото - там е творческия център според източните вярвания. На 21-25 ходих на танци и театрална школа, имам някаква основа. Познанства в сферата нямам все още.

За ясновидство не ставам, натоварват ме оплакващите се хора с вечните им проблеми (щастлив човек няма да те търси). Аз своите си ли да решавам или техните? А и хората искат да направиш избори вместо тях. А изкуството работи точно с красивото и веселото (обикновено).

# 43
  • Мнения: 18 858
Спирай поне по спирките да се чекнеш, че  поне на мен първата ми мисъл, ако видя някой да прави подобно нещо на спирката, ще в за психически проблем.

# 44
  • Мнения: X
Хаха не е баш чекнене, по-скоро репетирам стъпките. Пошегувах се. Гледам да е винаги дискретно. Най-вече като няма хора. Просто едвам се сдържам, имам нужда всеки ден да танцувам. А след работа има къщна работа и не се сещам да го правя.

Общи условия

Активация на акаунт