Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Искам да се развивам, но не знам как.

  • 3 216
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 29 490
има неща, които не можеш да работиш без да минеш през университета
или да работиш срещу адекватно заплащане без да минеш през университета

# 16
  • Мнения: 4 247
Подкрепям bubanka.

На мен са ми искали дипломи и колкото по-висока степен, по-добре. Сега има много варианти за обучение, не е нужно да се ходи всеки ден в университета. За работещи хора има и дистанционно обучение.

# 17
  • Мнения: 180
Няма от какво да се притесняваш. Не си луда, напълное нормално е да се чувстваш така, просто хората като теб и мен да искат нещо повече. На къде са поемеш може да кажат само сърцето и разумът ти. Аз послушай и двете и гледам да се развивам и в професиятата си (фармацевт) и в хобитата си (завърших доста ИТ курсове). Отделно гледам да изкарам и някой друг курс през месец - два. Какво ти се иска да работиш може да кажеш само ти. Хубавото е, че на 26 имаш още  време да експериментираш и да видиш, какво би работила с удоволствие и коя работа ще ти носи удоволствие. В Интернет има доста курсове, голяма част от който безплатни а другите са до 100 лева. Доста университети предлагат и дистанционно обучение. Давай смело напред, това е правилната посока.

# 18
  • Мнения: 122
Благодаря за адекватните съвети. Flowers Sunflower Взимам си бележка.

А за това, че се чувствам странна е, защото масово покрай мен хората не се намират на такива кръстопъти и не се лутат постоянно. Някакси си намериха мястото. Вече разбрах, че явно е нещо в реда на нещата и трябва да пренасоча енергията си да е изцяло в започване на нещо ново, добре обмислено и желано. И, че не е късно.

Така и така зачекнахме темата, кои поприща са смислени и с бъдеще в днешно време според Вас? За кое си струва да се инвестират време, труд и средства?

Последна редакция: нд, 27 сеп 2020, 00:20 от Не се сърди, човече

# 19
  • Мнения: 29 490
"да намериш призвание" /от първия пост/
"да имаш смислено поприще" /според кого?/
"да правиш нещо с бъдеще в днешно време"
са три различни неща
прецени кое всъщност искаш и кое точно ще гониш като цел, за да не останеш все така "особено объркана и неудовлетворена от себе си" /отново от първия пост/

"За кое си струва да се инвестират време, труд и средства?" - трябва сама да си отговориш Wink

# 20
  • Мнения: 122
"да намериш призвание" /от първия пост/
"да имаш смислено поприще" /според кого?/
"да правиш нещо с бъдеще в днешно време"
са три различни неща
прецени кое всъщност искаш и кое точно ще гониш като цел, за да не останеш все така "особено объркана и неудовлетворена от себе си" /отново от първия пост/

"За кое си струва да се инвестират време, труд и средства?" - трябва сама да си отговориш Wink

Всъщност те са свързани. За разсъждения точно съм отделила време сега. Не виждам нищо лошо в задаването на въпроси междувременно.

# 21
  • Мнения: 51
Господи, това се едно е за мен само че аз съм на 19 и утре почвам бакалавъра си.
А и забелязах че на нашата възраст записваме специалност, която ни се струва много престижна, ама никога не е сигурно и не се знае какво ще стане.

Аз не знаех какво да запиша, но записах нещо, което близко до това, което учех в гимназията. Надявам се всичко да мине като по вода.

Зажалост, аз не знам каква искам да бъда. Но като гледам и вас, явно никога не е късно за нещо ново.

# 22
  • Мнения: 3 572
На мен и трите ми образования са ми били интересни и съм искала да работя по тях. Но с първото не успях да си намеря работа, второто поради здравословни проблеми не мога да практикувам, а третото, което всъщност ми беше детската мечта и мислех, че това искам да правя, се оказа, че НЕ искам да го работя, отчасти щото установих, че не искам да работя в болница, отчасти пак заради здравословни проблеми и отчасти - защото се сблъсках с много хейт, който ми уби желанието. За мен при положение, че съм дала максимума от себе си  и ме е бивало във въпросните професии, но въпреки всичко поради една или друга независещи от мен причини не се е получило, значи просто не е трябвало да се получи и край - няма кво да го мисля, да се тръшкам, обвинявам, само съжалявам.... Няма смисъл - продължавам напред според както се случи

# 23
  • Мнения: 122
Tz22, и аз записах нещо близко до това, което учих в гимназията.
Учи, пробвай, пък каквото ти е писано. Понякога не можем да контролираме всичко и не всичко зависи от нас, освен труд, постоянство, желание, упоритост и прочие. Ето виждаш и на 26-7 можем да мислим за нещо ново.

Skrekkelig, точно в последно време се опитвам да си набия в главата, че понякога не всичко зависи от мен и така ми понамалява стреса. Имам проблем с контрола над всичко и, че нямам търпение, никакво. Над това работя в момента. Даже отварянето на тази тема ми помогна доста в тази насока, когато чета примера на другите.

Все пак имам мечти, идеи и не искам да стоя на едно място. Ако не беше така, тогава става лошо.

# 24
  • Мнения: 51
По принцип аз не съм от търпеливите хора, даже обратното, но винаги давам най-доброто от себе си, защото съм направо перфекционист. Но като чета вие какво пишете, ще гледам да не се обвинявам толкова много, че проблемът  е бил в мен. Ах, наистина нищо не се знае в този живот.

# 25
  • Мнения: 7 512
Slanchogledeno momiche, какво си завършила?
И какви интереси имаш?
Пиши, за да ти дадем насоки.

Българска филология. Оттам като интереси - писане, книги, обожавам децата от винаги и те мен и си мисля, че бих работила добре с деца - гледах чуждите деца, комшийски. Иначе ми се учат езици и си събирам в момента пари и нещата, както се сещате, малко се забавиха, заради онова с 19-ката в края.
За другите е твърде късно вече. Понякога много зависи къде израстваш и дали ще те хванат от малък и дали семейството е добре финансово.

Здравей!
Случайно попаднах на темата ти и щях да подмина, защото съм на цели 56 години и тепърва да давам съвети на човек 2 пъти по-малък от мен ми се стори излишно от гледна точка на различните поколения, но като прочетох, че сме колежки и реших да пиша.
И аз завърших БФ преди повече от 30 години, мечтаната и трудна за влизане на времето специалоност. Започнах като учител и не ми се нравеше много, но изкарах почти две десетилетия. После се разболях и трябваше да напусна и да сменя работата, а бях твърде стара за промяна. Но както казват никога не е късно, открих случайно това, което ми харесва да правя наистина. Станах копирайтър, защото обичам писането, както и книгите. Сега работя това. На свободна практика съм и съм много доволна. Виждам, че има страшно много възможности, неща, които да се научат и да се развива човек, но на моята възраст е твърде късно вече и затова карам на по-ниско ниво, не гоня върховете. Определено съжалявам защо не бях поне на 40, щеше да има смисъл да уча нови неща. А ако сега започвах, щях да се хвърля в дълбокото, където са най-трудните, но и най-интересни и доходоносни неща, но ми трябва много време, което нямам.Трябват ми и езици и компютърни умения, които също нямам. Но ти имаш всичкото време пред теб, на старта си. Учи езици, осъвършенствай компютърните учения и помисли кое от нещата, които обичаш, можеш да започнеш. Има огромни възможности във фотографията, колкото и странно да изглежда. Също и във видеомонтажа. И много други неща, потърси, поинтересувай се! Но се иска желание и труд. Давай!

# 26
  • Мнения: 4 247
Не знам защо си мислите, че на 26-7 е късно човек да смени попрището си. Не се ограничавайте още в главата си, така трудно ще промените положението си.

Както писах преди това, бях на 28 години, когато реших да запиша отново бакалавър. Моя приятелка с 1 година по-голяма от мен ме попита как ми се занимава на тези години. Че какво ми беше на годините? Освен това, аз нямах семейни ангажименти, само работех. Да, уморително е да учиш и да работиш. Но ние живеем в динамичен свят и не можеш просто да приключиш с университета на 22-23г. и това да е всичко за цял живот.

Езиците са също от изключителна важност. На мен силите ми стигнаха само за английския, при това взех сертификат миналата година. Ходих две години и полоивна на уроци, че нямах много време и сили покрай работата. Сестра ми е на 41 години и ходи при учител, за да учи италиански, понеже ще й бъде полезно в работата.

Няма такова нещо като късно е, ако имате сили и възможности.

Ън, много мотивиращ пост. Радвам се на хора като теб.

# 27
  • Мнения: 122

Наистина много мотивиращ и полезен пост. Даже без да искате, нацелихте нещото, към което мисля да се насоча.
А език е просто задължителен. Личи си, че сме колежки и се радвам, че не подминахте. Точно практическите съвети са ми най-ценни. А за адаптивността и ученолюбието Ви, мога само да Ви поздравя!

Как и къде се обучавахте за копирайтър? Не, че нямам идеи вече, но ми е интересно.

Последна редакция: пн, 28 сеп 2020, 17:09 от bubanka

# 28
  • Мнения: 7 512
Има курсове за копирайтъри къде ли не вече. Когато започвах, нямаше в моя град, а да ходя някъде другаде здравословното ми състояние не позволяваше. Една колежка, която наистина е добра и много напред, ми изпрати материали и сама се обучавах. Започнах да пиша примерни и ги пращах за мнение на хора, които разбират. Не се срамувах да питам по- опитни колеги, нищо, че са по-млади.
Когато започнах да работя наистина, бях неуверена, но текстовете ми се харесваха на работодателите и набрах кураж. Постепенно се научих сама да пиша СЕО статии, пак се самообучавах. Спрях обаче тук, защото за по-сложни неща нямам време. За лендинг страници се иска много повече познания и компетентности, нямам и подходящо образование да пиша специализирани текстове, продаващи текстове, на чужди езици..... Пък ако можех да се науча да си направя сама страницата, да си снимам и обработя сама всичко и да си напиша и текста и цялата концепция да е моя, ехей! Ама не съм на 26, на 56 съм. Все пак съм доволна, че стигнах и до тук. Проблем с времето ти нямаш . Само ако го искаш обаче наистина. Иначе ще е изгубено време.Основно се учиш сам, като компютрите е. Стотици с дипломи и нулеви познания, в същото време самоуки експерти.

# 29
  • Мнения: 1 469
Присъединявам се към темата и аз.

Малко по-голяма съм от теб. Никога не съм знаела каква искам да стана. При мен винаги е било по метода на изключването.

Карам магистратура сега, но ще видим ще намеря ли къде и какво да работя с нея. Иначе работя сега, но в сфера, която ме ангажира всички уикенди и празници, което ме натоварва, макар да си харесвам работата.

Ще следя с интерес мненията в темата ти. И желая успех на всички нас - неориентираните Grinning

П.П. Какво точно работи един копирайтър?

Общи условия

Активация на акаунт