Искам да се развивам, но не знам как.

Аз съм в такъв период, и съм на повече от посочените години. Нямам призвание и професия,макар да съм работила само по специалността си почти. И от известно време съм на кръстопът, изобщо не знам накъде да поема и това вече почва много да ми тежи, защото чувствам, че имам нужда да открия нещото, което ще ми носи удовлетворение, моето нещо, но не става, трудно ми е.
Не мога да ти помогна, но да знаеш, че не си сама. Може би да помислиш кое е това, което ти харесва, нещо, в което си добра. Знам ли, аз от доста време съм зациклила на тази тема и не мога още  да го разбера за себе си, това ми създава и чувство на вина, вкрава ме в разни размисли, че отдавна е трябвало да го намеря това призвание, тази сфера на развитие и съм закъсняла и ей такива.
Е, не ти помогнах много, но...на същото дередже съм.

Напротив. За някои може да звучи слабохарактерно, но помага, когато видиш, че и друг се бори със същото, че не си глупав, луд и ненормален. Дано прочетем и за успели такива, също. Стискам палци и на двете ни!

Естествено, че не си луда. Висшето, което си завършила не ти ли е на сърце?
Аз още от дете знаех какво искам да правя и сбъднах желанието си, но също в един момент ми омръзна работата, а и вече не е толкова актуална, повече се приема като хоби. За съжаление съм на доста повече години и имам задължения към близки, затова не мога да мисля за смяна на професия, даже в момента въобще не работя. През годините съм си мислила по какъв ли път щях да поема, ако не бях успяла да вляза в мечтаната специалност, а бях завършила право, инженерство, счетоводство или нещо подобно. Предполагам, че щях да съм много неудовлетворена и да се изяждам, че не съм сбъднала мечтата си.
Според мен, огледай се, виж какво те влече, опитвай. Сега ти е времето, можеш да започнеш отначало, никой няма да те гледа като извънземно (както става след определена възраст). И не се насочвай към нископлатена работа, това също е важно.
Можеш да започнеш и в частния бизнес, потърси ниша за някои услуги.

Не знаеш с какво ти се занимава или мислиш, че вече е късно да учиш нещо ново?
Аз лично се занимавам с нещо, което винаги съм искала да правя още от дете, но от няколко години открих, че страстта ми е към нещо друго, за което вече ми е късно, за съжаление.
От време на време обмислям да сменя сферата, но не мога да реша  с какво. На 30 съм, с дете, обмислям евентуално второ и не мога да си позволя тепърва да уча нещо сериозно, редовно и т.н. И като се замисля и се отказвам...

Точно, защото никога не съм искала да стана еди-каква си, го записах, защото бях добра в това, а и си ме влечеше в по-голямата си част. И исках да пробвам, дали пък не е това. Затова и кандидатствам вече 3 години и така и не успях да вляза в системата, а и забелязах, че е трудно без връзки.
Но така или иначе въпросът си стои, защото дори и мисълта, че мога да започна, не ме прави толкова развълнувана. Повярвайте, и на мен ми е странно и ми се щеше да знам накъде. Поне знам, че искам да започна курс по английски, пък да видим...

И към A-L-I-N-A: по-точно не знам с какво ми се занимава, а е странно на тази възраст и се чудя кое в днешно време е печелившо и си заслужава инвестиция на време, труд и пари, а и трябва да пасва на моите интереси.

Slanchogledeno momiche, какво си завършила?
И какви интереси имаш?
Пиши, за да ти дадем насоки.

Българска филология. Оттам като интереси - писане, книги, обожавам децата от винаги и те мен и си мисля, че бих работила добре с деца - гледах чуждите деца, комшийски. Иначе ми се учат езици и си събирам в момента пари и нещата, както се сещате, малко се забавиха, заради онова с 19-ката в края.
За другите е твърде късно вече. Понякога много зависи къде израстваш и дали ще те хванат от малък и дали семейството е добре финансово.

Защо не опиташ с някой по-рядък език, който ще ти даде повече възможности. Английски всеки знае повече или по-малко.

Неприятно. И аз съм от тия. Скъсах се от учене и накрая пак съм без професия. В смисъл имам няколко професии, но поради една или друга причина или не мога или не искам да ги практикувам. В момента се занимавам с глупости от скука. Поне ми е интересно и си уплътнявам времето. Ама си е шитня и не може да бъде професия. Не и дълготрайно. Имаш време за учене, може да уцелиш. Бе то си какво ти е писано...

случайно попаднах на тази тема. Веднага се сетих за живота на създателя на KFC. Прочетете я.

И аз съм в подобно положение. Завърших висше, работих известно време по специалността. Но още тогава ми се искаше да се занимавам с друго. За момента не съм решила какво.
Скоро майчинството ми свършва и ще трябва да се върна на старата работа.
Чувствам се по същия начин - неудовлетворена от себе си.
Ако ви харесва да се занимавате с деца, може да запишете магистратура начална педагогика с чужд език.

Колко познато....

Аз нищо не завърших след училище. Два пъти записвах в ТУ и решавах, че не е за мен. После започнах работа и зарязах ученето. И така, бях на 28, записах Бизнес администрация дистанционно. Междувременно си работех във все същата фирма, като смених малко позициите, но работата беше сходна. Тъкмо завърших бакалавър и ме съкратиха, бях на 32г. И аз като теб, а сега накъде?

Починах си някакво време, записах магистратура ИТ дистанционно, понеже исках да ставам QA. Дори ме извикаха на интервю в една фирма, но решихме, че повече ставам за QM (специалист по качеството). Избутах си магистратурата и започнах да си търся нова работа, понеже ми омръзна да проверявам дали агенти продажби следват инструкции и дали лъжат клиенти. Бях решила да опитам като акаунт мениджър или бизнес анализатор. И на едно интервю ми казаха да си повиша нивото на английски, С1 било задължително. И започнах да ходя на уроци. Междувременно си намерих работа като акаунт мениджър, доста научих там - за позицията, сферата. След 2 години много ми омръзна и хайде отново търсене. Сега работя в познатата ми сфера, но в маркетинга.

Някак като минеш някаква възраст и знаеш, че времето си минава, все по-трудно се учи, по-трудно гласуват работодателите доверие на кандидати за нови позиции и сфери за тях. Моя позната, която преди е наемала хора за предишна компания, ми казваше, че наблюдава същата тенденция при хора около и малко над 30. До един момент може да са работели дълго време на едно място и след това започват да кандидатстват за позици, които нямат нищо общо с предишния им опит. И започват да сменят работата си на 1-2 години, търсейки точното за тях нещо. А и това, което ни е харесвало като сме били на 20, може да не ни харесва като сме на 30. Няма нищо лудо при теб, много хора минават през това.

Как реших да го направя аз.
- Обнових си профила в Linkedin, добавих различни хора и повечето пускат статии или постове. Четях всичко, разглеждах компании и каква дейност имат. Разглеждах обявите, четях изискванията.
- Говорих с моя позната Човешки ресурси, обясних какво съм правила, какво не ми се прави, тя знае какво умея. Тя ми даде също насоки към определени позиции и ми каза да видя изисквания за тях и задължения. Да прочета статии в интернет какво правят на въпросните позиции.
- Говорих с други приятели, които са амбициозни и искат да се развиват непрекъснато. Тук хора, които са фокусирани върху една професия и област, няма да ти помогнат.
- Има и психолози, които работят с хора, загубили пътя. Аз лично не стигнах до такъв, но много се бях замислила.

Нищо от това не е лесно и изисква време. За последните 6 години вече два пъти го правя.

Когато решиш в каква област или позиция би могла да се развиваш, прегледай и възможните магистратури. При мен ИТ се оказа в плюс за позиции, където се изискват някакви основни технически познания.

"твърде късно" няма, това е само ограничение в главата ти
работи каквото ти е възможно сега и паралелно учи онова, което искаш
не е лесно, но не е невъзможно особено, ако нямаш малки деца в момента


отвори сайтовете на няколко университета, виж какво се предлага, избирай, мисли и после се готви за следващата учебна година

Аз съм в подобна ситуация, заради това ще си позволя да коментирам.
Няма сила на този свят, която да ме накара да се върна обратно в университета. Благодарна съм, че се отървах от там без сериозни ментални последици.

В интернет има тонове информация за всичко. Разбира се, доста по-лесно ще е при знанието на поне един чужд език, но вече и на бг език може да се срещне полезна информация. Безплатна, платена. Разбира се платената е по-подробна и някак персонализирана, но така или иначе каквото и да се учи винаги практиката прави нещата перфектни. Не става от веднъж.
Аз лично сега съм се заела да уча копирайтинг, тъй като осъзнах, че освен, че ми харесва, е и доста полезен инструмент за продажба. Това е като добавка към знанията ми за маркетинг в социалните мрежи. За момента уча абсолютно безплатно в YouTube от уроците на Alex Cattoni, които са златна мина.

И последно - няма такова нещо като твърде възрастен за нови знания 🙄 аз съм на 32 😁 светът се променя, ако преди да бъдеш адвокат, счетоводител или банкер е било върха на личното развитие в кариерен аспект, вече изобщо не е така.

има неща, които не можеш да работиш без да минеш през университета
или да работиш срещу адекватно заплащане без да минеш през университета

Подкрепям bubanka.

На мен са ми искали дипломи и колкото по-висока степен, по-добре. Сега има много варианти за обучение, не е нужно да се ходи всеки ден в университета. За работещи хора има и дистанционно обучение.

Няма от какво да се притесняваш. Не си луда, напълное нормално е да се чувстваш така, просто хората като теб и мен да искат нещо повече. На къде са поемеш може да кажат само сърцето и разумът ти. Аз послушай и двете и гледам да се развивам и в професиятата си (фармацевт) и в хобитата си (завърших доста ИТ курсове). Отделно гледам да изкарам и някой друг курс през месец - два. Какво ти се иска да работиш може да кажеш само ти. Хубавото е, че на 26 имаш още  време да експериментираш и да видиш, какво би работила с удоволствие и коя работа ще ти носи удоволствие. В Интернет има доста курсове, голяма част от който безплатни а другите са до 100 лева. Доста университети предлагат и дистанционно обучение. Давай смело напред, това е правилната посока.

Благодаря за адекватните съвети. Взимам си бележка.

А за това, че се чувствам странна е, защото масово покрай мен хората не се намират на такива кръстопъти и не се лутат постоянно. Някакси си намериха мястото. Вече разбрах, че явно е нещо в реда на нещата и трябва да пренасоча енергията си да е изцяло в започване на нещо ново, добре обмислено и желано. И, че не е късно.

Така и така зачекнахме темата, кои поприща са смислени и с бъдеще в днешно време според Вас? За кое си струва да се инвестират време, труд и средства?

"да намериш призвание" /от първия пост/
"да имаш смислено поприще" /според кого?/
"да правиш нещо с бъдеще в днешно време"
са три различни неща
прецени кое всъщност искаш и кое точно ще гониш като цел, за да не останеш все така "особено объркана и неудовлетворена от себе си" /отново от първия пост/

"За кое си струва да се инвестират време, труд и средства?" - трябва сама да си отговориш

Всъщност те са свързани. За разсъждения точно съм отделила време сега. Не виждам нищо лошо в задаването на въпроси междувременно.

Господи, това се едно е за мен само че аз съм на 19 и утре почвам бакалавъра си.
А и забелязах че на нашата възраст записваме специалност, която ни се струва много престижна, ама никога не е сигурно и не се знае какво ще стане.

Аз не знаех какво да запиша, но записах нещо, което близко до това, което учех в гимназията. Надявам се всичко да мине като по вода.

Зажалост, аз не знам каква искам да бъда. Но като гледам и вас, явно никога не е късно за нещо ново.

На мен и трите ми образования са ми били интересни и съм искала да работя по тях. Но с първото не успях да си намеря работа, второто поради здравословни проблеми не мога да практикувам, а третото, което всъщност ми беше детската мечта и мислех, че това искам да правя, се оказа, че НЕ искам да го работя, отчасти щото установих, че не искам да работя в болница, отчасти пак заради здравословни проблеми и отчасти - защото се сблъсках с много хейт, който ми уби желанието. За мен при положение, че съм дала максимума от себе си  и ме е бивало във въпросните професии, но въпреки всичко поради една или друга независещи от мен причини не се е получило, значи просто не е трябвало да се получи и край - няма кво да го мисля, да се тръшкам, обвинявам, само съжалявам.... Няма смисъл - продължавам напред според както се случи

Tz22, и аз записах нещо близко до това, което учих в гимназията.
Учи, пробвай, пък каквото ти е писано. Понякога не можем да контролираме всичко и не всичко зависи от нас, освен труд, постоянство, желание, упоритост и прочие. Ето виждаш и на 26-7 можем да мислим за нещо ново.

Skrekkelig, точно в последно време се опитвам да си набия в главата, че понякога не всичко зависи от мен и така ми понамалява стреса. Имам проблем с контрола над всичко и, че нямам търпение, никакво. Над това работя в момента. Даже отварянето на тази тема ми помогна доста в тази насока, когато чета примера на другите.

Все пак имам мечти, идеи и не искам да стоя на едно място. Ако не беше така, тогава става лошо.

По принцип аз не съм от търпеливите хора, даже обратното, но винаги давам най-доброто от себе си, защото съм направо перфекционист. Но като чета вие какво пишете, ще гледам да не се обвинявам толкова много, че проблемът  е бил в мен. Ах, наистина нищо не се знае в този живот.

Здравей!
Случайно попаднах на темата ти и щях да подмина, защото съм на цели 56 години и тепърва да давам съвети на човек 2 пъти по-малък от мен ми се стори излишно от гледна точка на различните поколения, но като прочетох, че сме колежки и реших да пиша.
И аз завърших БФ преди повече от 30 години, мечтаната и трудна за влизане на времето специалоност. Започнах като учител и не ми се нравеше много, но изкарах почти две десетилетия. После се разболях и трябваше да напусна и да сменя работата, а бях твърде стара за промяна. Но както казват никога не е късно, открих случайно това, което ми харесва да правя наистина. Станах копирайтър, защото обичам писането, както и книгите. Сега работя това. На свободна практика съм и съм много доволна. Виждам, че има страшно много възможности, неща, които да се научат и да се развива човек, но на моята възраст е твърде късно вече и затова карам на по-ниско ниво, не гоня върховете. Определено съжалявам защо не бях поне на 40, щеше да има смисъл да уча нови неща. А ако сега започвах, щях да се хвърля в дълбокото, където са най-трудните, но и най-интересни и доходоносни неща, но ми трябва много време, което нямам.Трябват ми и езици и компютърни умения, които също нямам. Но ти имаш всичкото време пред теб, на старта си. Учи езици, осъвършенствай компютърните учения и помисли кое от нещата, които обичаш, можеш да започнеш. Има огромни възможности във фотографията, колкото и странно да изглежда. Също и във видеомонтажа. И много други неща, потърси, поинтересувай се! Но се иска желание и труд. Давай!

Не знам защо си мислите, че на 26-7 е късно човек да смени попрището си. Не се ограничавайте още в главата си, така трудно ще промените положението си.

Както писах преди това, бях на 28 години, когато реших да запиша отново бакалавър. Моя приятелка с 1 година по-голяма от мен ме попита как ми се занимава на тези години. Че какво ми беше на годините? Освен това, аз нямах семейни ангажименти, само работех. Да, уморително е да учиш и да работиш. Но ние живеем в динамичен свят и не можеш просто да приключиш с университета на 22-23г. и това да е всичко за цял живот.

Езиците са също от изключителна важност. На мен силите ми стигнаха само за английския, при това взех сертификат миналата година. Ходих две години и полоивна на уроци, че нямах много време и сили покрай работата. Сестра ми е на 41 години и ходи при учител, за да учи италиански, понеже ще й бъде полезно в работата.

Няма такова нещо като късно е, ако имате сили и възможности.

Ън, много мотивиращ пост. Радвам се на хора като теб.

Наистина много мотивиращ и полезен пост. Даже без да искате, нацелихте нещото, към което мисля да се насоча.
А език е просто задължителен. Личи си, че сме колежки и се радвам, че не подминахте. Точно практическите съвети са ми най-ценни. А за адаптивността и ученолюбието Ви, мога само да Ви поздравя!

Как и къде се обучавахте за копирайтър? Не, че нямам идеи вече, но ми е интересно.

Има курсове за копирайтъри къде ли не вече. Когато започвах, нямаше в моя град, а да ходя някъде другаде здравословното ми състояние не позволяваше. Една колежка, която наистина е добра и много напред, ми изпрати материали и сама се обучавах. Започнах да пиша примерни и ги пращах за мнение на хора, които разбират. Не се срамувах да питам по- опитни колеги, нищо, че са по-млади.
Когато започнах да работя наистина, бях неуверена, но текстовете ми се харесваха на работодателите и набрах кураж. Постепенно се научих сама да пиша СЕО статии, пак се самообучавах. Спрях обаче тук, защото за по-сложни неща нямам време. За лендинг страници се иска много повече познания и компетентности, нямам и подходящо образование да пиша специализирани текстове, продаващи текстове, на чужди езици..... Пък ако можех да се науча да си направя сама страницата, да си снимам и обработя сама всичко и да си напиша и текста и цялата концепция да е моя, ехей! Ама не съм на 26, на 56 съм. Все пак съм доволна, че стигнах и до тук. Проблем с времето ти нямаш . Само ако го искаш обаче наистина. Иначе ще е изгубено време.Основно се учиш сам, като компютрите е. Стотици с дипломи и нулеви познания, в същото време самоуки експерти.

Присъединявам се към темата и аз.

Малко по-голяма съм от теб. Никога не съм знаела каква искам да стана. При мен винаги е било по метода на изключването.

Карам магистратура сега, но ще видим ще намеря ли къде и какво да работя с нея. Иначе работя сега, но в сфера, която ме ангажира всички уикенди и празници, което ме натоварва, макар да си харесвам работата.

Ще следя с интерес мненията в темата ти. И желая успех на всички нас - неориентираните

П.П. Какво точно работи един копирайтър?

И аз никога не съм знаела какво искам за себе си и не смятам да разбирам. Уча нови неща, пробвам ги. Пак уча и така. Явно няма да намеря пристан в това отношение

За да се развива човек трябва първо желание, после и упоритост. Особено второто. Разликата между "искам" и "иска ми се" е в действието. Когато човек е на кръстопът и иска, но не знае какво и как, е нужно време и винаги се случват някакви събития, които волно или неволно човек търси или предизвиква или просто се случват, които го тласкат да взема решения. В един момент става превключване в мислите. Със сигурност не може да стои дълго време в никакво състояние - трябва да вземе решение - или да се откаже, или да действа.

И аз съм завършила Българска филология. Никога не съм работила по специалността си. Никога обаче не съм мислила никоя своя работа за посредствена, дори когато съм продавала сладолед. Докато бях студентка, работех какво ли не. После просто осъзнах, че с филологията никъде не мога да получа заплата, с която да мога да живея. Не казвам, че парите са всичко, но мен не са ме издържали родители и финансите ми бяха важни. Свикнала бях да си купувам каквото искам, да си пътувам, а с филологията поне преди 20 +години не намерих такъв вариант.

 Започнах да ходя на интервюта за позиции, за които изобщо не бях квалифицирана. (Дори мисля, че веднъж ходих на интервю, което изискваше знания по химия). Взеха ме като Специалист Маркетинг в една от големите (тогава още малка) български ИТ компании. Оттогава насам съм се занимавала само с Маркетинг и търговия, но в различни области.

От 16 години имам собствен бизнес, който претърпя много големи промени през годините. Та така. Какво си завършил не определя какво ще работиш...но трябва винаги да се върви напред Успех от мен!

В частта за сферата на работа ти в момента и мен това ме влудява.

А за въпроса. Копирах от Уикипедия. Обяснено е подробно:
"Копирайтинг е професионалното списване на разгласителни текстове. Терминът е пряка заемка от английския език, в който думата е copywriting. Буквалният превод на думата е „списване на текст“, „текстописане“ (от „copy“ – термин за текст, предназначен за публикуване; „writing“ – писане, списване, писателстване). Копирайтингът е специфична дейност в разгласата – рекламата, връзките с обществеността или „пиарът“, политическото лобиране и политическата и предизборна агитация). Текстовете, списвани от копирайтъри се ползват в интернет, печата, телевизията, радиото, мелодии и стихове за озвучаване на рекламни клипове, уебсайтове, текстове за озвучаване и дублаж на разгласителни клипове, прессъобщения, брошури и текстове за всички останали маркетингови послания. Текстовете биват кратки като при рекламните слогани и заглавия, продължителни като при тялото на послания, издържани като проза или стих. Копирайтър (copywriter) (навлиза и преводният термин текстер, наред с текстописец) е човек, практикуващ копирайтинг.

Копирайтингът ползва ред методи с определени цели – привличане вниманието на евентуалния читател; изтъкване предмета на разгласа, тъй че марката му да се запомни; обясняване характеристиките на предмета на разгласа и на евентуалните ползи от тях за евентуалния потребител; повишаване рейтинга на сайтове в интернет търсачките (копирайтинг за SEO)."

Много ме заинтригува идеята за копирайтър. Какво точно се прави? Как да се науча? Как се намира такава работа?

гугъл

Здравей! Завърших същата специалност и имам 9 години педагогически стаж.За разлика от теб,аз не обичам децата, чуждите.На 35 години направих завой на 180 градуса и се чувствам страхотно.Никога не е късно,повярвай ми.За чужди езици не са необходими много пари.Преди към СУ имаше програми ,почти безплатни,за символични такси.Пожелавам ти да намериш своето място и не всичко е пари.

Благодаря! И аз си го пожелавам, особено след като ви чета всички.

Правят се много неща, зависи докъде ти стигат компетенциите. Писането на свободен текст по някаква тема по поръчка е най-ниското ниво, така да се каже, плаща се най-евтино. После идва писане на текст със зададени ключови думи и изрази - СЕО, създаване на продаващ текст, да подбуди клиента към покупка(това е скъпо и се иска майсторство. Създаването на лендинг страница е висш пилотаж в копирайтинга, защото фокусира различни компетенции. Има и контент райтинг, където се специализираш в писане в определена/и области. В момента се занимавам с контент райтинг. По-добре платен от копирайтинга.
Има курсове за копирайтъри, намери в интернет. Там обаче ще получиш общи насоки. За да станеш копирайтър, който има клиенти и работа, ученето не е първостепенно по важност. Иска се усет към езика, умение да се изразяваш писмено и един...как да го обясня....особен усет към това, което ще се хареса в начина, по който създаваш текста. Хубаво е да имаш и някакво образование, което ти позволява да създаваш специализирани текстове. Познавам колега,  пишещ икономически текстове, по 100 лв на статия му плащат. Надвил си е на масрафа отдавна, ама е спец, пише за разни важни издания.
Къде да намериш работа?
 Първо стани добър копирайтър, работата сама ще те намери.
И да не забравя, че е много важно - отлична езикова и писмена култура. Всяка правописна грешка те изхвърла далече назад от конкурентите. Стилът на изразяване също много се гледа. Който е чел, има вече изграден стил и ще се справи. Бедният речник не се попълва лесно. Късмет на всички, които искат да стратират в тази много интересна сравнително нова сфера!

И аз се включвам. Магистър по право, до момента съм работила само по специалността си. Това образование  дава възможност да намериш престижна, но нископлатена и изключително късаща нервите работа, ако, разбира се, има свободно работно място. И въпреки че си юрисконсулт например пак работиш всичкология - за всеки тъпунгер е най-лесно да ти я прехвърли, защото "ти си юрист". Доста често чуваш по интервюта, че си "твърде квалифициран" и това във време, в което един сервитьор изкарва колкото теб. Много от колегите, които следваха заедно с мен, отдавна не практикуват, а други записаха педагогика заради по-високото заплащане. Имам колеги по големите кантори, какво казват на две ракии - и там е същото: лъскаво, но кухо. Един доволен няма.

 Аз също съм се замислила  да сменя попрището, като досега ме спира мнението на мъжа ми (колега е), нежеланието да слезя от кон на магаре, както и мисълта, че съм твърде стара (31г.). Да седна до млади момичета и момчета на по 19г. би било доста ... разбирате ме.
 Също така въобще не съм ориентирана какво се търси, а е важно, за да не се натресе човек пак на пачи яйца. А и не знам как биха реагирали бъдещите работодатели на рязък завой в трудовия път и интересите на кандидата, както и на това, че е на възраст, а е завършил образованието, с което кандидатства наскоро. Някак не върви на интервю да те питат защо си действал така, а ти да кажеш истината: излиза, че се оплакваш (не ви ли причила постът ми на едно голямо оплакване?) и си неудовлетворен от това, което си, тоест позволил си си да си губиш времето.
  Може би трябва да попитам в темата за HR.

Струва ми се, че малко робуваш на това "какво ще кажат хората". Никога не е късно да си смениш професията, да намериш призванието си. Когато аз следвах - влязох на 19 години, имахме колежка на почти 30 години. Влечеше я тази професия и толкоз. И, бих казала, че тя взе най-много от образованието - знаеше какво иска и какво търси, имаше по-зрял поглед върху нещата, докато ние, останалите, още гледахме по детски, занимаваха ни гаджета и купони. Въпросната жена направи и най-добрата кариера. Вероятно не и е помогнала само възрастта, но това също допринесе.

Възрастта има значение и често е в полза на повечето години. Вече има житейски и професионален опит. И повече знания.

Като казахте за такава колежка и аз се сетих точно за такъв случай. Първа заработи, докато учехме още, най-много се интересуваше от специалността и до ден днешен работи в същата сфера.

Вероятно вече на по-късен етап, разбираемо, можем да отсяваме.

Да, това е така. Когато започвах да уча Бизнес администрация, бях на 28г., а колежката, с която се сприятелихме, на 37г. И двете имахме по съответно 5 и 16-17г. опит и курсовите задачи, проекти - всичко ни беше интересно и го пречупвахме през собствения си професионален опит. А колегите ни на по 18-19г. просто нямаха идея откъде да ги подхванат тези неща. Завърших преди доста време, а още помня голяма част от нещата, понеже ги отнасях и към практиката.

В чужбина масово хората започват да учат нещо ново към 35-45, че и след това.
Гонете си мечтите.

Май единствената професия, която удовлетворява е  да работиш за себе си.
И един цитат от Хенри Форд:
"Мисленето е най-трудната работа на света. Сигурно затова толкова малко хора я работят".

И аз да се включа - аз съм на 36 и не ми пречи да искам да си сменя това с което се занимавам.  ( Тъпото е, че го осъзнах късно ). Докато бях на 27/ 28 - си мислих, че ми е минало времето 😅😁😅Дори бях тръгнала на курсове - на тези курсове за преквалификация имаше и над 50 годишни, да не кажа повече. Та никога не е късно да смениш посоката Желанието е важно! Моя приятелка на 41 започна да учи и в момента си работи желаната работа в софтуерната сфера.

Момичета, никога не е късно. Аз работех нещо, което харесвам, но винаги съм знаела, че не е точно за мен. Затова на 43 г. отново станах студентка в бакалавърска степен. Всичките ми колеги бяха на по 20-25 г., но ме приеха напълно нормално, сприятелихме се, с някои още сме си близки, никой не каза: "тая пък, къде е тръгнала да се бута между младите?!" Завърших, но продължих да се занимавам със старата си работа, докато в един момент тотално ми писна. На 48 г. реших, че искам да бъда учител. Всъщност, от дете съм го искала, но после животът ме завъртя в друга посока. Когато взех това решение, тъкмо беше приключил приемът в университета, така че изчаках до следващата есен и на 49 записах педагогическа магистратура. Колегите ми са с най-различни професии и възрасти. Има трима юристи, икономисти, даже свещеник и фризьорка. Някои изобщо не знаят защо са го записали това, казват ей така, за себе си. Може би само 4-5 човека наистина искаме да работим тази професия. Аз вече работя с деца, засега в социалната сфера, започнах предпоследния семестър и след няколко месеца трябва да се дипломирам. Очаквам го с нетърпение. Когато работата вече не ти носи удоволствие, просто търсиш ново предизвикателство. А време имате достатъчно. Аз ще завърша на 51 и ще имам да работя още около 15 години до пенсия, ако ми хареса, даже и след това, живот и здраве.

Успех, Дама от морето!

Здравейте, темата е доста стара, но реших да пиша или по-скоро и да се оплача. Вся някой може да отговори, а нова тема ме ми се пуска, защото мисля че ще "замре" , както и тази.
Но все пак момичетата, които са писали тук , пък може да споделят и докъде са я докарали 😅.
При мен ситуацията е такава , че не желая да практикувам повече професията си ( за която имам диплома от средно) , защото ми е прекалено тежка. Съответно харесвам и се занимавам с други тип професии, но винаги приключвам до някъде с тях. Или не мога да се развивам , че да практикувам, нещо ме спира или аз самата не искам. Съответно оставам и без работа, но ниско платена работа не ми се работи цял живот. По тази логика бих работила моята си, която дори е добре платена, но тежка отново. Учи ми се искам висше, но там идва и проблемът, просто не знам накъде и в коя сфера да се насоча. Страх ме е ако започна нещо ще успея ли да го реализирам до край и да ми носи доходи. Ще искам ли да го практикувам цял живот да не ми омръзва и да не е тежко физически. Времената също ме тревожат много професии се обезцениха, много нови пък вече се ценят. Не знам на какво да заложа. Извинявам се за дългият пост предварително и благодаря ❤️

Мери,

Понеже не казваш нищо в конкретика, няма как никой да ти каже кое ще ти носи доходи и ще те кара да се чувстваш щастлива и успешна.
Добре платени са доста професии, но дори и да завършиш висше образование за такава професия, никой не ти гарантира, че ще си добре платена.
Моят съвет към теб е да учиш и да се стремиш към нещо, което ти харесва, независимо дали е леко, тежко и т.н.
Когато това, което правиш ти харесва, то не тежи.

Като цяло пари не се изкарват толкова лесно. За да имаш добре платена работа, трябва да сложиш доста от себе си - дали ще е образование, дали ще е тежка или неприятна работа, дали ще е риск и нерви, все ще имаш нещо, което няма да ти хареса. Така че, според мен си избирай някоя професия, която ти харесва и ти се отдава и дерзай! Никъде няма лесно. Според мен, държавните служители получават прекомерно големи заплати за никаквата работа, която вършат, но и те треперят при съкращения.

Не бих могла да го кажа по-добре. Професиите не се обезценяват, винаги всичко е било посредствено към зле платено. Високото заплащане идва точно заради вложен ресурс, като понякога трябва да се вложат различни видове ресурс и да имаш диплома всъщност е само началото - после трябва да поемаш задачи, да работиш извънредно, обикновено в началото даже работата може да е някакъв неплатен стаж.
От друга страна, има нещо, което като че е срамно да се каже - може пък да не ти се работи нищо. Ама наистина нищо. Работата, по моему, не е някаква висша ценност, а средство, етап някакъв да си 'заработиш' стандарт на живот. Ако си от хората, на които не им се работи, ще трябва да решиш дали да жертваш комфорта на спокойния, мързелив и доста скромен живот, или да хвърляш време, нерви и пари за по-висок стандарт.

Винаги ме е движила мисълта за това от работата да се изкарват пари. Според мен за да работиш нещо спокойно, което много те влече и не те натоварва, трябва да имаш пари готови отдругаде. Което не всеки има

За мен има смисъл и подкрепям това, което сте казали. Също и го знам " за радост" или " за жалост" 😅.Но именно там е проблемът при мен, че съм готова да вложа ресурс ( Време, учене, пари, стаж), за да постигна целта( работа) или по-скоро първо диплома, стаж и т.н както му е редът. Обаче в какво!?..коя професия !? , в момента имам чувството , че ако някой ми каже започни да учиш за стоматолог (естествено и ми " продаде" професията), ще го запиша и ще го започна, ще седна, ще уча и ще го изкарам. Всъщност са доста професиите , които харесвам , доста са и които не харесвам. Не знам обаче коя е моята, според мен проблемът е , че се отказвам от професията ми за която съм учила и съм " искала да бъда, като порасна голяма" и досега винаги съм инвестирала в нея знания, време, практика, но просто е тежка за мен физически.
Пример: младеж завършва 12ти клас и се чуди в кой университет да хване. 😬☺️ Е вече не съм на 18 ии вече задължително трябва да се ориентирам на нещо постоянно, защото без сигурност няма и семейство ( деца ) е при мен.
По-горно мнение на съфорумка е , че никога не е късно стига да искаш. И подкрепям напълно майка ми записа( на 49г.) и завърши за мед.сестра, смени професията тотално.
Друго мнение по-горе за това да си собственик и сам да си си шеф. Всъщност ако открия новата си професия към това ще се целя може би понеже опитът ми е с МНОГО проблемни работодатели и е рядкост и щастие да попаднеш на адекватни.
Парите за мен са хартийки тип средство, което има стойност и чрез него, можеш да придобиеш количество материя или задоволиш желания/потребности.
Но никога не е било ( никога не казвай никога хаха) цел или смисъл в живота ми. Не искам да съм зависима от тях
Ох стана доста дълго, съжалявам и с доста офф, но и доста лично така че може да минем на лично ако някой го притеснява.
И последно пари не се изкарат лесно в миналото в днешно време е различно според мен ( за жалост) или за радост на някой. Crypto

Сдухала си се в момента, преживяваш някаква вътрешна криза и затова не знаеш какво искаш. Виж сега, ще ти го кажа направо и малко неприятно - ако сама не си намериш нещо, с което да си промениш живота, със сигурност животът ще ти сервира нещо, а вероятността сервираното да ти хареса е наполовина. Така че топката е в теб и трябва да я направиш нещо.

Ако имате възможност си направете професионален хороскоп и ще разберете със сигурност какви умения имате и какви ще можете да развивате.

Кое му е различното в днешно време и къде се изкарват лесно пари? Че пък и за "жалост" Знаем за програмистите, но не от всеки става програмист. Аз например нямам такива умения. Работила съм в ИТ фирма, но се преместих оттам именно защото с останалите позиции винаги стигаш някакъв таван и повече развитие няма.

А това, че парите с хартийки и не са ти цел, за мен значи, че пари си имаш и не знам зашо толкова се кахъриш за работата тогава

За подчертаното: програмистите не изкарват лесно пари. Те работят ужасно много, често над 12-14 часа на ден, трябва непрекъснато да се учат и да следят случващото се в сферата им (я нова технология навлиза, я нов модерен фреймуърк, я тотално нови идеи). Големите пари при тях идват едва когато стигнат ниво старши, за което са нужни средно между 5 и 8 години усилена работа, безинтересни задачи и доста гърч.
А като добавим, че не всеки успява да покрие изискването за старши специалист, т.е. може да се работи много време и човек просто да няма талант и нестандартно мислене, тогава си остава не особено добре платен изпълнител. В последното няма лошо, но ако основният двигател за влизане в сферата са парите, много разочарования може да последват от това.

Таван се достига на практика навсякъде, за всяка една позиция. Ти може да си супер талантлив човек, гениален програмист, но по характер да си меко казано труден, тогава пак се достига таван, защото в повечето фирми няма да те остави никой да гониш персонала, щот си да не казвам какво. Та един такъв човек ще си седи на техническата позиция, ако и да се рее в мечти да седне на стола на шеф отдела. В България мащабите не са толкова големи, че дори и шеф на отдел да станеш, това не е като шеф на отдел в международна корпорация с отговорности за важни решения за целия свят.

Факт е, че не от всеки става програмист, не всеки има мисленето и силите, бих казала, да издържи на този стрес. Затова и доста често хора, който са движени от парите, изобщо не успяват да пробият в сферата или са силно неудовлетворени, че не могат да достигнат до големите пари.

За парите може да се говори, че са хартийки от един момент нататък, а именно, когато вече имаш достатъчно и си си надвил на масрафа. До преди това са средство за постогане на цели и желания, стандарт на живот и в известен смисъл свобода.

Днес гледах при Гала една жена, известна вокална педагожка, която работи в Италия. Тя казваше, че главното за постигане на успех е късметът. На второ място е талантът, на трето - трудът. Тя го обясни така: има много талантливи и работливи хора, но ако някой не ги забележи и даде шанс, така си и увисват.
Бих казала, че в това има голяма доза истина. При мен също има такъв момент.  Аз, завършила висшето си образование, бях работила три години на държавна работа (тогава нямаше нищо частно), напуснах, защото виждах, че полза няма - вися на малка заплата, никой ме няма за нищо, перспективи никакви. Сбрах от часпром едногодишната си заплата, живеех при родителите ми, мотаех се без посока, изкарвах някакви пари. Тогава се запознах с един колега, по-възрастен от мен и с много опит. С него се сприятелихме. Е, този човек толкова ми помогна - не е седнал да работи вместо мен, но ми даде посока и известни познанства. Направо излетях като ракета. Останахме си приятели и цял живот се подкрепяме в работата си. Понякога се иска малко да те насочи някой, за да си организираш приоритетите и да започнеш да работиш целенасочено и ползотворно.

Абсолютно в същото положение съм и аз, а съм вече "на възраст" - малко под 40. Завърших бакалавърска (природни науки), след това магистърска и докторска. През това време не знаех и аз кое е точно за мен. Докато карах докторската и имах часове по педагогическа практика със студентите, много ми хареса и реших, че това е моето призвание, но за съжаление не се осъществи (дълга история) и  сега не практикувам това. Засега съм в научните среди, колегите и атмосферата са прекрасни, но не точно  този вид работа ми носи удовлетворение. Правя го само за някаква заплата и трудов стаж. Някак не е точно това моето поприще. В бъдеще имам голямо желание да преподавам съответния предмет на ученици. Знам, че и това не е лесно и също си има натоварване, но го искам от сърце - да обучавам млади хора. За този вид работа имам най-добри умения и желание. Затова тази година записах курс за придобиване на следдипломна квалификация "Учител" по  предмета, в областта на който ми е висшето. Разбира се, пак няма гаранция, че след като завършва ще намеря работно място, но човек никога не знае. Надеждата умира последна.

По повод мой пост отпреди около две години, да кажа, че аз вече работя като учител. Записах и втора специалност като СДК. Това е, което искам да правя до края на живота си, много ми харесва и се чувствам щастлива. Сблъсках се с доста връзкарски истории, два пъти замествах, сега пак съм по заместване, но се очертава да е по-дългосрочно. И така малко по малко трупам опит.

Здравей, честито, звучиш толкова добре! Може ли по-подробна информация? Какво обучение завърши? Колко продължи и къде, ако не е тайна?

Дама от морето, поздравления! Радвам се, когато някой намери призванието си, независимо, че учителската професия е може би най-непривлекателната лично за мен. Харесвам, когато някой се реши да излезе от зоната си на комфорт и да промени живота и професията си в някакъв момент. Моята професия е прекрасна за мен, много си я харесвам, но в един момент ми беше писнала до смърт. От известно време, на практика, не работя, само от време навреме, но ми се ще да си създам някакви условия и да продължа да работя, пък да видим с какъв успех.

Аз, за съжаление доста късно осъзнах какво точно искам. Сега много съжалявам, че още навремето,  когато бях на 20 и кандидатствах с предмета, не записах на първо място специалностите, на които бакалавърската им степен е с педагогически профил. Чак сега карам педагогическата квалификация допълнително, почти на 40. Малко съм скептична, дали след като завършва, ще ме вземат на тази сравнително късна възраст, но знам ли. Може пък някъде евентуално за лекторски часове. Понякога хем съм песимист, хем храня някаква плаха надежда. Каквото е писано, живот и здраве!

P. S. Дама от морето, много радвам се за теб, че си имала късмет! Пожелавам ти да си вършиш работата с радост, лекота и удоволствие!

Sun, аз съм на 52, нищо и няма на възрастта ти. Ако в момента не работиш, регистрирай се в база данни на РУО като готова да заместваш. Аз още не бях завършила, когато ми се обадиха оттам, за сегашната работа също оттам. Ако ти харесва работата и много го искаш, ще успееш!

В момента работя работа, която нито ми носи удовлетворение, нито е особено добре платена и искам да я сменя. Не ми е това мястото. Затова записах тази квалификация, защото наистина желая да практикувам точно това, дори и понякога да си има известни негативи. Сега започнах занятията, но догодина, живот и здраве, след като завършва, дори и по-рано ще започна да се интересувам. Вярвам, че когато човек много желае нещо, то се случва.

Здравейте, тъй като и аз съм от хората, които по-трудно се ориентират професионално ще си позволя да попитам в тази тема дали някой знае къде мога да се сертифицирам за Пилатес преподавател?
/НСА, не е опция тъй като имам вече Бакалавър и Магистратура в различно направление./

Ас сам на 30 години и заради гадна болест и малко заради лоши работни отношения на работното място (а и пандемията не помогна изопшто) трябва да почна почти от 0.Италианскиа пазар не е много за така наречените тук "млади" да не говориме ваф сектора на здравоопазването и се ориентирам Кам няколко различни сектора.Освен познатите дата ентри и Тиа уорк фром хоме,мислех да организирам износ на стока Кам Балгария таи като има доста нешта които тук са по евтини отколкото при нас.

Почвам сериозно да се замислила дали изопшто си струва да остана тук а да не се Варна обратно

Без лоши чувства,но с този правопис в България трудно ще си намериш работа!

Ако се налага ще почна от нула.Бг не ми е роден език но човек се старае