Да изтеглиш родителите си в чужбина?

Ние сме индивидуалисти. С малки изключения българските общества в чужбина са всеки за себе си, липсва истинска общност.
След 30 години в чужбина като пийнат малко вино и започват да пеят "боят настана".
Трудно адаптивни сме. За много българи езиковата бариера е почти непреодолим проблем и културно свикваме бавно. Какво остава за възрастен човек - да свиква, да се социализира и т.н. Пусни едно виетнамче където и да е и до година ще се омеши с местните.
В чужбина е скъпо. Възрастният човек в повечето случаи ще лежи на младия, което значи разходи за по-голямо жилище, за още един човек, скъпи медицински грижи...

Хем трудно адаптивни, хем индивидуалисти - лоша комбинация. Аз явно не съм чак такъв индивидуалист. Надцених се да уча в чужбина без нито дори един познат там. Създадох много приятелства, но често ми липсваше нещо... като дойдоха на гости осъзнах, че ми липсва поне един от моята рода.

И моите може да не искат. Единствената ми надежда е с децата да става по-лесна адаптацията. Още нямам свои и не знам дали връзката с тях е също толкова силна като с родител, мога само да предполагам. Ако проходят там може би вече няма да е вече просто един чужд град/държава, а градът, където детето ми е проходило и проговорило за първи път и ще си правим нови, общи спомени.

Какво значение има турците, албанците и марсианците какво правят? Ако имаш желание и/или причини, изтегляш родителите си. Това е личен избор.

И като ги изтеглиш какво? Не разбирам въобще идеята. И какво замеси турци и албанци?

Идеята е да приемеш новото място по-лесно с подкрепата им. Иначе много ми хареса това определение за носталгията, което дават някои метафизични личности “Закостенялост. Страх от бъдещето, новото и(ли) различното. Идеализиране и хиперболизиране на миналото. Тъга по минало, което реално не е било чак толкова розово. Прехвърляне на сантименти свързани с хора към места и предмети. Страх от промени.”
Така си е, аз осъзнавам, че е глупаво чувство и пак го чувствам. Тя и София не е онази, която оставих преди години и сега и тя ми е чужда.

Авторке, вече няколко теми чета, сериозна е кашата в главата. Много неориентирано, хаотично звучите, предполагам, че това е причината и да не се чувствате никъде на място.

Опитвам се да разбера какво точно ви смущава. Като живееща в Канада, мога да потвърдя, че който имаше желание спонсорира и доведе родител(и) тук. Някои стоят тук по 6 месеца и после в България. Ами не се чувстват чак толкова добре възрастните. Само една групичка е особено привилигерована-Владеещите езика.
Моите категорично отказаха да се преселват.

Повечето възрастни хора не желаят да се местят в чужбина.
А ако го направят трудно се адаптират или изобщо не могат и много от тях се връщат.

За турците-имат големи общности,помагат си, поддържат се,Има цели турски квартали.
Изтеглят си родителите,ама могат да ги издържат и да се грижат за тях,на възрастните пък не им липсва компания,защото цялата рода е там...и език не знаят,ама в квартала си говорят на турски...

Що за нелепи въпроси. Как ще преместиш 70-80 годишни хора на друго място. Само защото на теб ти е носталгично?! Те ще могат ли да се оправят сами докато ти си на работа? За тях не мислиш, ли че може да им липсва средата, храната, дома им, въздуха...
Емиграцията не е за всеки, и лично аз не бих насилвала никой да заминава заедно с мен  защото  ми липсва България и мусаката.

Щото там храна и въздух няма хахаха. Точно храната едва ли липсва на някой, продукти за мусака има и там.

Ами на някои възрастни хора и храната им липсва,да.
Особено онази,дето си я приготвят сами със зеленчуците от двора...
Липсва им тяхната среда,общуването-роднини,приятели,съседки...няма да имат с кого да си кажат две думи..
Не могат свободно да се разхождат из града,както тук в България.
Защото не знаят езика и не се чувстват сигурни.

Има толкова по-хубави места от София, не само в България, но и по света и далеч не говоря за големите градове на запад.

Първо, ти поставяш своите интереси над техните. На теб ще ти е добре с тях, но на тях в чужда среда - не.
Второ, винаги ще се чувстват като на гости, а не като у дома. С възрастта това чувство става все по-осезаемо и не случайно хората се връщат на стари години по родните места.
Трето, ако не знаят език ще бъдат зависими от децата. А не е за всеки това подчинено положение - да не можеш нищо да направиш без чужда помощ.
Четвърто, няма да се чувстват пълноценни, защото ще живеят в параленно общество. Трудно ще създадат контакти и приятелства.
Пето, не всеки има енергията за ново начало.

Тресе те голяма неориентираност и егоизъм. Никъде няма да си добре, докато не успееш да живееш в мир със себе си.

Всичко са ти написали вече.
В София не е адът, нито пък е вярно, че не се създават истински приятелства.

Наранена си от нещо, но няма връзка с местонахождението ти.

Тук не прочетох,какво е мнението на родителите.Какво значи "да изтегля" Те да не са конец,да ги изтегляш.По принцип възрастни хора трудно се адаптират в чужда среда.Помисли,ще можеш ли да ги издържаш,защото пенсиите им ще са съвсем неадекватни.Пишеш,още нямаш свои деца,а какво е мнението на партньора ти?

Не знам къде е "там", но моята баба иска да си умре в къщата. Сама си гледа още зеленчуци и няма "там" където можеш да я заведеш и да е щастлива, както у дама и.

Не се споменава София, или "на запад".
А теглене на възрастни хора в чужда държава.

Прочети Дърво без корен

Към авторката: Аз имам чувството, че страдаш, че не си се родила туркиня или арабкиня...

За САЩ е същото.

Да отварят границата най-накрая!!!

За да ги изтеглиш, първо те трябва да са съгласни. Второ, трябва да можеш да ги издържаш. Трето, твоето семейство трябва да е съгласно. Защото едва ли ще можеш да си позволиш да им наемеш отделно жилище и те ще живеят с вас.

Ние (омг каква дума) "изтеглихме" свекървата при нас. На средна възраст, без кариера, без работа, без останало семейство в България, с куп здравословни проблеми, без финансови запаси. Първите години видяхме голям зор. Живееше с нас, с всичките му битовизми и стандартни дразги, до което това можеше да доведе. Почти ни коства връзката този експеримент.

Не сме го правили за нас, а за нея. Жената положи големи усилия и сега е напълно самостоятелна и си има и хобита и работа, ходи си на профилактични прегледи, научи се да работи с компютри и намери и други българки приятелки. Неща, които в България нямаше как да и се случат. На нас ни е в момента голяма помощ за детето. Та така. Не сме страдали от носталгия, не бяхме сигурни, че ще успеем, но ето - мисля, че всички положихме усилия и нещата се получиха. Но наистина не беше лесно.

Отговяряшите- Вие всичките ли сте станали с дупето нагоре, защо я изядохте жената за такъв практичен въпрос? Дайте да си помагаме малко повече, а не да се заяждаме само...

По темата- зависи от човека. Какво правят родителите в България, ще им е приятно ли да се грижат за внуци, говорят ли малко езика, има ли там българи на тяхната възраст, с които могат да общуват. Поговорете с тях, всичко е индивидуално...

Практичните въпроси- социалното и здравното осигуряване за тях, допълнителни разходи и тн. В Европа е лесно, извън Европа е по-скъпо и зависи от държавата.

Ако се разбирате добре с тях, и на тях им е приятно да са при вас- просто опитайте. В повечето случаи е възможно да дойдат за няколко месеца и после ще прецените.

А родителите искат ли да си напуснат домовете и да оставят каквото имат за да се инсталират в кухнята ти да ти готвят и да ти гонят носталгията. Ти като пишеш нещо мислиш ли?

Заминах  на 19. На 20 събрах пари и изтеглих майка си. На 22 и брат си.
Цялата ми рода е в чужбина.

Сега съм в друга чужбина и ми липсват и пак бих съдействала за да ги " изтегля" и насам, ако пожелаят.

Изтегли си и една кирилица. Няма да е излишна.

Аз си представям един ден децата ми да ме теглят напред назад ... за да им седя в кухнята и да не се депресират ...
Ще се побъркам. Аз от сега си планирам да се оттървам от тях и да си живея спокойно с разходки и пр. Какви са тези тегленици ? Направо ме втриса.
Макс. бих погледнала някой внук от време на време и то ако е добре възпитан .
Май още от сега ще им го обясня това . Да не се разправяме след 10г.

Мерси Лъки.

Е то не е казано, че като "изтеглиш" някого то той ще ти живее в къщата все пак.
Живеете заедно година-две докато учат, си намерят работа, квартира и си стъпят на краката в чужбина и след това си живеят отделно от вас.

 Просто сте в една страна и град и при нужда си помагате и се виждате когато желаете, а не веднъж годишно на отпуската, когато си отидете в Б-я.

Aз понеже вече съм майка, и си мисля как моята дъщеря ще иска да ме тегли на сам на там. Дано не го направи, а си ме остави във вила до морето, и да идва да ме вижда, когато и е удобно.

Който има желание е заминал сам. Да "изтеглиш" някого? Звучи обидно, не е предмет.

Няма страшно, доколкото разбирам даже авторката още е в България, родителите хабер си нямат за фантазиите да бъдат теглени нанякъде...

Прекрасно е, но са били млади и са искали да дойдат.

Като бях мома исках баба ми и дядо ми да дойдат да се заселят там, имах възможност да ги издържам, но в едно жилище, разбира се, защото нито един от тях не знаеше (добре) езика. Имаше възможност да им извадя бизнес визи, да плащам минималното необходимо 5 години и след 5 години да вземат и тамошни пенсии поради възраст. Дядо ми искаше да дойдат, но баба не пожела. Не обича облачно време и хлад и студ. Познат доведе баба си, но тя беше вдовица, сама и с малко контакти в България.

Майка ми никога не е искала да живее в северна Европа. Знае много добре езиците на държавите, в които я канех, преподавала в е на тези езици, има приятели, колеги,познати, които живеят тук, но тя не пожела, нито като млада, когато можеше да работи високо платена работа, нито като се пенсионира. Идва често, седяла е и по три месеца зимата за да помага с децата като се роди второто, но не желае да живее постоянно с нас или сама, а от 10 години има и котки и не ще да ги влачи с нея, а и у нас няма място, защото и ние имаме.

С възрастта хората сме все по-малко склонни към промени, дори тези, които на младини сме обикаляли света и сме емигрирали по два пъти годишно.

Моите деца биха искали един ден да идат да живеят в Канада, САЩ, Япония, Корея, но не се виждам да ида и аз да живея там.

Единствено в Бразилия бих се заселила, но само за година или две, колкото да опозная културата на  място, защото ми е единствената мечта, която не успях да осъществя.

А тези, които искате да си изтегляте родителите - кал бихте се почувствали ако те тръгнат да ви теглят обратно?

всичко е индивидуално, ако възрастните искат, ще дойдат. Повечето не искат. Аз съм съгласна с авторката, че има нации, дето си живеят повече  с фамилията, и други, по-малко свързани.
Българите в чужбина, като, че ли в по-голямата част водят двоен живот, и тук, и там, отколкото да изтеглят родителите си.

В големите градове по света винаги ще намериш China Town, Little Italy или Little Istanbul, но това са примери за паралелни общества. Цели квартали, където хората са сред свои - магазини, фризьори, лекари, адвокати, че дори и детски градини. Не се смесват с местните и нямат много общо с тях.
Проблемът е, че тия квартали са на път да се превърнат в гета.

Невена, да те самите искаха и още са в чужбина.

Хубаво, но са били МЛАДИ.

Моята майка се пенсионира рано и се прибра в България, защото баба и дядо мрънкаха, че са сами, но не искаха да отидат при нея. Тя живееше в много добри битови условия в спокойна, уредена държава, работеше в здравната система и можеше да им осигури здравна застраховка, имаше наоколо българи и други чужденци, които си бяха взели старите родители, но те не поискаха да идат. Било горещо. Останаха В България през 90те, когато беше направо страшно по улиците и аз не смеех да се прибера и не съм стъпила там.

Като си отиде се оказа, че е правила ремонти за тоя, дето духа. Не поискаха да идат да живеят с нея. Очаквали са, че тя ще тича всяка седмица до провинцията да ги обгрижва. Искаха си да си живеят в техния апартамент. А майка им беше осигурила отделни спални

Като се роди дъщеря ми баба беше много разочарована, че ще седи сама от края на ноември до края на февруари. Като гръм от ясно небе и дойде 

Тогава сме говорили да дойдат двете с майка за част от годината, но баба не искаше, а сега майка не иска . Дядо ми би дошъл, беше си пътешественик.

Стигнах до извода, че старите хора трудно се навиват на промяна, дори тези, които в младостта си са миткали по света.

Също забелязах, че всеки човек се нагажда към някакво място или тип държава, в която е бил щастлив в младостта си. Икономическа криза, война, безработица, природно бедствие могат да го накарат да иде другаде, но да се преселва за да вегетира на нечий диван пред телевизора не.

Майка ми я тегли ориента, арабския свят, а на мене и пари да ми даваш не ща да ида там и на екскурзия. Мене ме теглят Париж и Лондон, Южна Америка и Карибите, а мъжът ми и децата не са особено въодушевени от тези места.

Много българи от поколенията на дядо и баба и майка са работили в арабския свят, но децата им избираме западна Европа и Америка. Заплатите са сходни, там няма високи данъци, но явно в момента модните направления са западна Европа и северна Америка.

Сега забелязвам тенденция много пенсионерки да се женят тук за местни мъже, а някои си ги прибират и в България

Не разбирам защо повечето от вас отговарят толкова грубо. Авторът поставя съвсем смислен въпрос, явно и наблюдения има, няма нужда от набиване на канчето и анализ на душевното състояние.
Аз пък си мисля, че все повече възрастни хора биха опитали навън, ако имат сигурността на семейството. Понякога просто ги е страх и първосигнално отказват.
Честно казано, бих се радвала някое от децата "да ни изтегли"(точна е думата, и от нея някой се засегна) и да почнем наново.

Ами който иска в чужбина да се стегне и да заминава. Няма нужда да чака децата му да го изтеглят. Готовански истории.

FrauDanna, колкото семейства, толкова и съдби. Квалификациите и обобщенията ви са обидни.

Изтегляне не е правилно да се каже, а подпомагане. При изразено желание.
Защото много от родителите биха искали, според мой опит, да останат по домовете си и да бъдат осигурени с достатъчно средства за да живеят добре. Дали децата са готови на това ? Безвъзмездно да помогнат, а не да си изтеглят възрастните за да им създават лъжлива реалност. Затова големите семейства изтеглени назапад не могат да се интегрират. Защото живеят в някаква паралелна реалност между тази на новото си местоживеене и привнесена вътрешна динамика. Не ми се струва правилно. Поне следващото поколение трябва да има шанс да расте и живее ненатоварено и при собствен избор.

Възрастните хора не се преселват на ново място, където вали, гърми, трещи, не знаят езика и нямат приятели от желание да живеят там, а отиват за да са близко до детето си, често единствено. Те не искат чужбината, а децата и внуците. Ако бяха искали да живеят в чужбина щяха да са заминали отдавна.

Имам доста познати, които си "изтеглиха" родителите в Канада. Родителите им живяха заветните 5 или 6 години, взеха постоянна виза и социална пенсия, но за да получават социалната пенсия трябваше да живеят по минимум 6 месеца годишно в Канада. Половината загърбиха пенсията и вече не ходят там. Във входа на майка ми живеят двама такива. Чакат синът им да се пенсионира и да се прибере. Внуци нямат. Някои поседяха да гледат малък внук и като навърши внука 12 или 13г си тръгнаха.

Не само българските възрастни са такива. Свекърите имат празен апартамент тук, живяли са 20г в града, тук са започнали кариерите си, тук са родени първите им двама сина, имат двама сина и 6 внука в града, но от 5 години изобщо не са идвали, камо ли да седят по 5-6 месеца както преди. Не са болни, с акъла си са, но са минали 86г и двамата.

Няма причина на света, която би могла да е достатъчна за майка ми да се съгласи да бъде ''изтеглена'' при нас. Колкото и да се обичаме, колкото и да сме близки, колкото и да й липсваме... Дори летенето я ужасява, мисълта да не може да отиде поне веднъж седмично на гроба на баща ми също. Няма 70г. още, не е престаряла, но никога не би се съгласила на престой по-дълъг от седмица.

Авторката изобщо няма за мотив това на родителите да им е добре, тя иска да са при нея - един ден, когато излезе в чужбина, - за да й бъде по-леко с тяхната подкрепа да свикне с новото. Междувременно е в България, а родителите още не знаят, че ще трябва да местят катуна, за да свиква дъщерята по-лесно на някакво бъдещо място.

Всеки е различен.


Както казах моето цялото семейство са навън- леля, чичо, братовчеди, майка, брат и прочие. Заминаха на по 37-40 с 2 чужди езика всеки и научиха третия в движение там.
Никога не съм си представяла, че ще живея в Б-я от дете.

Това не е практичен или загрижен въпрос. Не и по този начин поставен. Не, това е нагъл, егоцентричен, безпардонен въпрос с метално затруднение за постамент. Иска й се на нея в чужбина, ама не й стиска, затуй, ако можи, мамето и татето да й държат ръчичката, че да не я изядат чужбинците.
Рядко се срещат такива катили. Дори в СО.

ох, в БГ мама трябва да има някъде речник на съкращенията с главни букви, извинете, ама какво е "Дори в СО"?

Подфорум Семейни отношения.

Анонимен, родители на каква възраст искаш да изтегляш?
Аз не искам никой да ме изтегля никъде, искам да съм жива и здрава и да ми пращат внуци, ако е възможно.
Ако са в работоспособна възраст, родителите ще трябва да си търсят работа там, което далеч не изисква само знаене на език. А без знаене на местния език, максимум в KFC да се класират.
А ако не са в работоспособна възраст тези родители, ами те си имат тука жилище, познати, роднини, съседи, а там ще имат само теб. Доста е притеснително това.

Арабите сами си знаят защо тръгват цЕло село.

И още - цял живот градиш, трудиш се и когато вече е време да се наслаждаваш на постигнатото, някой ще настоява да се местиш на непознато място и да започнеш от нула. Ами, не е за всеки.

Доста заселени в Европа ливанци, египтяни, иракчани познавам и много малко са си довели родителите за постоянно извън случаите на война. И техните родители не примират да живеят постоянно в чужда държава, в дома на децата си и да нямат с кого една дума да си кажат.

Познатите ми, които живееха с родители бяха избягали заедно с тях заради войната, бяха ги взели за да направят години за.местна пенсия, че е висока за техния стандарт или бяха дошли да гледат малко дете, но последното е голяма рядкост по ред причини.

Най-добрата ми приятелка е туркиня от Турция. Сестра и беше женена за англичанин, тя живееше в Англия с детето, но неработещата и майка никога не пожела да остане за по-дълго от 2-3 месеца. Сестра и се прибра като се разведе, но си живееше с гаджето в Истанбул, а майка и ходеше веднъж на 5 години. И приятелката ми се прибра, но майката и при нея не ще да иде. След смъртта на бащата си живее сама.

Имахме с нея друга приятелка, която без проблем можеше да вземе майка си. Единствено дете, родена в Германия и майката е немска гражданка. Майката ходеше за месец в Германия и искаше дъщерята да иде там да я види. Внуците ги беше виждала. Да ги гледа, нъц. Пращаше пари на дъщерята. Толкоз.

Тези турци и араби, които живеят в Европа с децата си може да са работили в Европа като млади, да са си отишли, но да са се върнали, защото са се разболяли, примерно., овдовели.

Съседка туркиня взе майка си тук, защото е болна, сама, няма други деца и защото не и остава много, но майката си казва, че това не и харесва и е дошла за да не се притеснява и коси дъщеря и.

Старият човек е стар навсякъде.

Живейте си младостта и емигрирайте, пътувайте, но не очаквайте родител да идва с вас!

Наши много близки приятели заминаха със "зелена карта" още през 90-те и се устроиха много добре в САЩ, защото мъжът е софтуерен специалист, веднага го "глътнаха" тех-компаниите. Детето, набор '88, вече говори с мъка български (разбираемо). Жената си намери среда, членува в женски клуб, научи маса американки да правят баница и мусака, умираме да се хилим на снимките, които праща.
В един момент, логично, си помислиха да "изтеглят" тъщата в САЩ - къщата огромна, място има не за една, а за пет тъщи и свекърви, какво да се мъчи жената в тая България, като може да живее в Америка. Е, замина леля Мария с очаквания за хубав американски живот, още на втория месец плачеше по телефона. Залиняла, напълняла ужасно от заседяване, защото няма къде да иде - разстоянията са огромни, не знаеше добре английски, нямаше книжка... Започна да вдига кръвно, получи аритмия, на втората година най-накрая не издържа и се прибра и повече и не погледна към САЩ. Младите пращат пари, тя си живее доволно по кафета и обеди с приятелки, всичко й е на една ръка разстояние.
Та такива решения не е хубаво да се взимат без сериозен разговор. Като цяло никак не е мъдра идея няколко поколения да съжителстват цял живот заедно и колкото по-рано човек се отдели, толкова по-добре. Повярвайте ми, възрастните имат свой живот извън децата си и си имат свой кръг, който ужасно ще им липсва. Егоистично е да ги лишите от това, само защото на вас ви е трудно в чужбина. За сравненията с араби и турци дори не ми се говори.
И още нещо - ако носталгията е нетърпима, по-добре се върнете, вместо да мислите кого да си докарате, че да не ви е чак толкова мъчно. Емиграцията не е за всеки.

Няма нищо лошо да вземете родителите си в чужбина, след като уредите подслон, изхранване, здравеопазване и развлечение. Хората са различни и се адаптират различно и то на различна възраст. Чужбина или друг град в България е почти едно и също за някои възрастни хора - все е откъсване от обичайната им среда на живот.
Ние българите сме големи индивидуалисти, което е супер глупаво, тъй като животът е отборна игра, всичко е отборна игра. Някои хора, обаче, вследствие на обстоятелства и късмет, изразяващ се в здраве и пари, си въобразяват, че не е. Но съединението наистина прави силата! Or the team work makes the dream work! На всички езици има такива поговорки и не случайно. Човекът функционира най-оптимално и успешно, в ефективен екип със себеподобни индивиди. С много малки изключения.
Почти навсякъде в чужбина може да се яде българска храна, да се гледа българска телевизия, да се четат български вестници. Проблемът за възрастните хора би бил само физическата липса на техните връстници и невъзможността за ежедневно обикаляне на обичайни, повтарящи се местоположения. Но да не забравяме, че ако хан Аспарух не беше емигрирал, сега нямаше да има България. Или както казваше проф. Стивън Хокинг, ако в един момент човечеството не се премести, вероятно ще загине...но отидохме много далеч Зависи си от конкретните индивиди и техните желания.

Говорим за възрастни хора с жилище, приятели, занимания.
Хубаво цитираш Хокинг, светла му памет, ама интересно как никой не е решил, че е твърде сакат, за да се занимава с преподавателска и научна дейност, я да го туриме тука в едно домче, ето професионални болногледачи има, даже и цветенца в градината, няма какво да се тормози човекът.

зависи от гледната точка, кой определя и кой профитира и кой дефинира какво е ефективност в даден случай. Т.е. един екип може да е супер ефективен за работодателя и акционерите... но дали всеки в екипа не би могъл индивидуално да е по-ефективен за себе си.
А и груповата динамика по-лесно се ръководи и насочва. Пак в интерес на работодател, акционери, ръководител  ...

Основното е, че възрастните са в такова съединение със средата си, не с порасналите деца. Ако дете драпа за навън, но при условие, че излезе с родителите, то мястото му просто не е в чужбина, независимо кой му е патерица - мама, татко, половинка.

Моя скромен личен опит по "изтеглянето."
Родителите ми дойдоха да живеят при мен , на пълна наша издржка в края на  2005, легализирах ги, включих ги в здравното осигуряване.

Имаха си самостоятелна стая с компютър  с интернет и  българска телевизия...
Баща ми беше в по крехко здраве и го водехме по различни специалисти.
Майка ми се записа на курсове по испански, намери си  познати и общуваше с тях.Баща ми упорото   отказваше да говори испански.
Когато низлизаха  редовно  оставяха мобилните си  телефони у дома, защото нямало кой да ги търси...
Водеха и вземаха дъщеря ми на ясла, детска и после на училище.
Не защото на нас ни беше невъзможно.Водехме я на ясла и преди да решат да дойдат.Да беше по сложно и детето прекарваше повече часове в яслата защотото бяхме контратирали по голям времеви диапазон , но се справяхме.


Всяко лято си ходеха в България и вземаха малката с тях.

Издържаха 7 години после се наложи да се направи животоспасяваща операция на баща ми.Взех отпуска за да му бъда придружител  в болницата  , защото нямаше начин да се разбере с лекарите.
Спасиха го.Но..родителите ми взеха решение да се върнат в България.
Баща ми все казваше, че иска да изживее последните си дни в бащината си къща.
Почна след година.
Майка ми не желае  да дойде отново при нас.Идва само на гости и стаята ию си стои празна.
Предпочита да  живее сама в  да общува с останалите и приятелки и  да ходи с   пенсионерския клуб  по екскурзии.
Така, че не е въпроса дали искаме да вземем родителите си , а къде искат да живеят те самите.

Офтопик. Защо пък да няма как да и се случат в България?

Определено някои неща няма как да се случат в България.
Примеено след 30 години проблеми с бъбреците и редовни посещения при нефролог включващини диспансеризация, тукашен лекар диагностицира баща ми с бъбречна несостотъчност червърта степен и беше озадачен, че никой до сега не ни е казвал подобно нещо.
Мога да изброя още много примери..., но дали има смисъл..

Странно. Това пък е причината българи да се прибират от Канада към България. Освен многото други причини една от които невъзможност да ги диагностицират. Грешни диагнози и други.
Аз например имам заболявания на гръбначния стълб, но в Канада нищо не можаха да ми открият ортопедите.
Според тях нямам ошипявания, дископатия и други...

И на мен ми беше странно, че когато св прибра в България,  отказаха да му изпишат  медикаменти, които  тук получаваше със специален протокол от тукашния си нефролог и когато все пак успяхме да ги набавим беше много късно.
В памет на баща ми , м айка ми ги подари на друг нуждаещ се.