Висше образование в САЩ

  • 32 055
  • 293
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 207
Държавата, за да знае, че човек е осигурен другаде, трябва да бъде уведомена.

# 271
  • Там, където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 778
Заявявйки, че е студент в чужбина, не се губи правото, когато му се наложи да отиде на лекар в БГ да е по здравна каса. Разбира се във времето, когато е в България. Ако не е здравно осигурен се заплаща глоба за възстановяване на правата, не е само да се платят дължимите вноски и лихвите към тях. Така е и ситуацията и тук в България, студентите са освободени от плащане на здравни вноски.

# 272
  • София
  • Мнения: 3 009
Няма шанс да поддържам здравноосигурителни права в България, нито искам, нито мога. Ще ги уведомя, когато мога. Те за целия ми живот в Бг не са ми взели толкова пари за ЗО, колкото съм платила за 2 г в САЩ. 😆

# 273
  • Мнения: 3 004
Ако не е здравно осигурен се заплаща глоба за възстановяване на правата, не е само да се платят дължимите вноски и лихвите към тях. Така е и ситуацията и тук в България, студентите са освободени от плащане на здравни вноски.
Няма нито глоба, нито лихви за възстановяване на здравноосигурителни права! Проверено от 1 л. ед. ч от миналата седмица.


Студентите в ЕС ползват българската си здравна застраховка и им е важно да не си я прекратяват, защото или нищо не плащат , или доплащат само добавка.

В САЩ децата имат годишна здравна застраховка. При необходимост в България, Могат да представят , че са били дори здравно осигурени в САЩ
Също така , поне преди години, беше възможно да представиш документ от университета впоследствие. Например  за 2 години да кажем. Плащаш си само здравните за лятото след 12 клас ( няма лихви), документ, че си бил редовен студент от завършване на училище до този момент и ти възстановяват здравните права. Не ми се разправяше с бюрокращина и бях проверила, че ако се наложи, не е повече усилия да се възстановят здравните права по всяко време на обучението. Така и никога не се наложи. Продължи си със здравните в САЩ

Последна редакция: пн, 29 юли 2024, 22:01 от rosss

# 274
  • Там, където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 778
Включвам се, за да пожелая на младежите една прекрасна учебна година. Да са здрави, да си преследват нещата, да преоткрият себе си в новата среда, да намерят приятели и да се наслаждават на живота!
Нашето момче днес в ранни зори пристигна след 24 часово пътуване, което следяхме с трепет:)

# 275
  • софия
  • Мнения: 5 105
Estelliana, уверени и любопитни крачки сбъднати мечти и трайни приятелства пожелавам от сърце на момчето ти! Нека успеха го следва навсякъде!

# 276
  • Мнения: 3 004
момичета,
успешна година на децата!
Да споделя, нещо което научих. Може би щеше да е опция и при нас, ако знаехме.
 
След бакалавър няма много опции със стипендии. Магистратурата е платена.
PhD ти получаваш месечно пари, които горе долу ти стигат да се издържаш, но пък е 6 години.
Дъщеря ми не искаше още 6 години учене.
Но пък скоро чух за човек , правил комбинирана магистратура с PhD и ако не довършиш PhD- то , си получаваш само дипломата за магистратура.

От моя гледна точка, това не е съвсем честно спрямо поръчалия и финансиращ PhD- то, но не знам доколко съм права.

Другата опция, за която съм писала и при нас стоеше като вариант, е преподаване в университета като асистент.

Третата опция, на която се спря щерката , е да започне работа. После курс по курс да си взима магистратура. Като след успешно положен изпит, фирмата й плащаше съответния курс.

Успех!

# 277
  • Мнения: 3 023
PhD ти получаваш месечно пари, които горе долу ти стигат да се издържаш, но пък е 6 години.

Но пък скоро чух за човек , правил комбинирана магистратура с PhD и ако не довършиш PhD- то , си получаваш само дипломата за магистратура.

От моя гледна точка, това не е съвсем честно спрямо поръчалия и финансиращ PhD- то, но не знам доколко съм права.


Докторските степени не са непременно по 6 години, всъщност това е много дълго за докторска степен. Докторската степен има две времеви точки: 1. колко семестъра или години програмата те задължава да се регистрираш като студент, за да я завършиш, и 2. колко семестъра или години програмата ти разрешава да се регистрираш като студент, за да я завършиш. Обикновено първото е две до четири години максимум, за да вземеш необходимите кредити от курсове в програмата. Второто зависи от университета и дисциплината, всъщност всяка катедра си го определя за собствените си докторанти, обикновено е минимум пет години, максимум осем-девет, като максимумът при определени условия може да се увеличи още. Рамките са толкова разтегливи, защото докторската програма не е следване на определена програма от курсове и изпити, а разработване на научен труд. Никой не може да сложи точни рамки на такава разработка. Може да е една-две години, може да е десет.

Докторските програми често включват магистърска програма в себе си. Всъщност в повечето хуманитарни докторски програми, първият етап, в който вземаш курсове и изпити, е нещо като изпитателен етап и ако не покажеш достатъчно данни за самостоятелна научна работа тогава, не те допускат да започнеш дисертация, а те изритват от програмата с магистърска степен. Ти също можеш и сам да напуснеш, ако решиш, че не те влече. Ако си взел необходимите курсове и изпити, си получаваш магистърската степен. Нищо нечестно няма в това, във всяка докторска програма има заложен процент на очаквани провалени докторати.

Пари просто за да си докторант рядко се дават. Обикновено се дават стипендии, срещу които или преподаваш, или помагаш в изследвания, или работиш някаква административна работа по научен проект. Но задължително нещо правиш, за да я получиш.

Шансовете за стипендии след бакалавър са много по-големи, ако кандидатстваш за докторантура, отколкото за магистратура. Просто защото в тези програми бюджетът за стипендии е един и те предпочитат да си финансират с него докторантите, които са важна част от програмата в продължение на пет или повече години, вместо магистратурите, които са там за една година и после беж да ги няма. Така че за магистратурите стипендии има само ако останат.

# 278
  • Мнения: 3 004
ianajar,
Благодаря, че си го разяснила подробно.

Нямам пълната картина, по- запозната съм с процедурата в Европа, където е доста по- различно. Не знам за университет на стария континент, който би те пуснал да правиш докторантура без да имаш магистратура.

За САЩ не е задължително докторантурата да включва магистратура.

За докторантурата принципно дадена катедра е получила финансиране за конкретно научно изследване ( кандидатствала е по проект или компания участва и финансира дадено проучване), след което катедрата наема докторанти, които да започнат съответните проучвания.
 При добри резултати пишат статии под ръководството на съответния професор.
Явно има разлика за годините.

Поне в областите, в които се интересувам, не съм чувала за докторантура под 6 години за САЩ.

И ако за бакалавър щатските университети не дават стипендии на интернешанъли, то за докторантура, ако финансирането идва от частна фирма, наемат и интернешанъли. ( Например щатския университет в Северна Каролина е наемал европейци с F1B виза)

# 279
  • Мнения: 3 023
Ross, европейската и американската система за докторантура са съвършено различни. В САЩ докторантурата задължително включва минимум две години курсове на пост-бакалавърско ниво, плюс изпити според програмата - кандидатски минимуми, после защита на проект, понякога допълнителни проекти и т.н. В Европа докторантурата е само изследването и защитата на дисертацията, по изключение може да има един-два курса за нещо специфично като статистика, да речем. Затова тук са по-дълги (в ОК и ЕС е почти изключено докторска програма да е по-дълга от 4 години, в ОК са три обикновено).

Тази система докторантите да се наемат да работят по финансиран проект съществува само в някои експериментални научни области - в хуманитарните и в икономическите не е така, защото липсва система за такива големи изследователски грантове там. Но във всички области докторантурите, финансирани от външни източници, като изследователски грант, са съвсем отделно от тези, финансирани от университета. Навсякъде университетите сами си определят бройка докторанти за катедра, които университетът финансира за определено време със стипендии, и за тези бройки няма никакво значение откъде идва кандидатът, стига да има необходимата подготовка и качества.

# 280
  • Sofia
  • Мнения: 4 827
Здравейте,
започваме малко по малко да разглеждаме университети, но ни се иска да систематизираме информацията максимално и в тази връзка ще ми е много полезно да споделите, какво не трябва да пропускаме при подбора - изисквания за прием, специалности, такси, локация, настаняване...

Последна редакция: пт, 20 сеп 2024, 20:53 от Shantal

# 281
  • у дома с любимите си хора
  • Мнения: 917
Shantal, мога да споделя моето дете какво гледаше. Не зная доколко би ти била полезна тази информация, защото момчето ми замина като студент-атлет, а това означава първо да ти предложат място в отбора, уточнени предварително финансови рамки и след това кандидатства в университет. Но като изключим това, защото получи над 10 оферти за пълно или почти минималистично доплащане, ще ти кажа какво гледаше. На първо място дали желаната специалност я има в съответния университет, разглежда програмите за обучение и сравнява.После търсеше какъв в ранкинга на специалността в американската класация, реализация, приблизително колко изкарват след завършване и колко бързо си намират работа, кои са работодателите при които се стартира, възможности за стажове. Ориентира се приблизително за големината на университета откъм студенти - малък, среден или голям, колко ученици се падат на един преподавател. Проучи какъв е изискуемия SАТ, вероятността за прием( дали в от тези с 1-2% или приемат 100%).Отделно гледа дали е в град с летище и отдалеченост, общежитията, условията в кампуса,храна.И в тази връзка дали може да ползва общежитие през цялото си обучение или след първата година трябва да търси квартира. Интересуваше се спрямо съответния щат дали са либерално или консервативно ориентирани, климат. Въз основа на всички тези неща прие една оферта на спортен отбор,другите ги отказа и после кандидатства само за този университет.

Последна редакция: пт, 20 сеп 2024, 18:40 от Вилиан

# 282
  • София
  • Мнения: 5 146
Добавям и аз няколко съображения:
- университет (повече студенти, повече възможности за on campus work, често в големи градове, понякога големи курсове (над 150-200 човека) или LAC (малки - с малък брой студенти, с персонален подход към студентите в почти всички курсове, обикновено в по-отдалечени места);
- предлагани специалности - отделни и като комбинации;
- структура на учебния процес (дали имат core curriculum, open curriculum или distributional requirements) и брой кредити за дипломиране. Дали са на семестри или на триместри.
- извънкласни дейности и тяхното финансиране;
- летни програми и тяхното финансиране.

# 283
  • София
  • Мнения: 3 009
Аз бих казала, че първото и най-важно условие е, дали даденият университет приема интернационални студенти. И вече след това всичко изброено по-горе. Вилиан го е описала много добре. Транспортът в населеното място също ми се струва важен, все пак човек не може да живее само и единствено в кампуса.

Допълвам си поста с ето този линк, даде ни го единия counselor от нашето училище, може да ви е полезен:
https://www.campusreel.org/

Последна редакция: пт, 20 сеп 2024, 23:53 от Helene S

# 284
  • Sofia
  • Мнения: 4 827
Бях гледала как стой въпросът с колата, застраховките са доста скъпи за млади шофьори, отделно паркирането на територията на кампуса явно е доста луксозна екстра. Поне за района на Бостън.
Добавяме всичко в списъка, много ви благодаря за насоките!

Общи условия

Активация на акаунт