Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 7 746
Добре е, че няма отговори от университетски преподаватели, защото повечето от споделените дотук мнения са толкова тесногръди и замръзнали около 1850 г., че няма накъде повече.

# 16
  • Мнения: 4 167
Аз завърших Магистър преди 7 години. Като влизах в университета беше преди 12 години и цедката беше убийствена. Тогава влизаха хора - отличници и имахме по 7 предмета на семестър. Уточнявам го, защото само 2 години по-късно се влизаше с някакъв тест от книжка с тройка и редуцираха програмата до 3 предмета на семестър.
Ами да, преподавателите ни превъзхождат със знания и прфесионален и житейски опит, но това не оправдава арогантното им отношение.
С мен мога да кажа, че са се държали добре, но аз не съм кон с капаци и общото ми мнение е, че масово са неприятни хора и хич не се държат професионално. Какви преподаватели съм имала в училище, дето вдъхновяват да учиш, да ги уважаваш! В университета за 5 години имах една любима преподавателка, която беше голям професионалист и практик, много увличаше и много и се възхищавах. До момента на държавния ми изпит, в който тя се държа меко казано неуважителнос всички, включително и с мен. Аз се пънех там да разкзвам, а тя гледаше през прозореца и си говореха с колегите за времето и някакви почивки. Накрая въпросът и беше „Кво става в родния ми град”... Да, те слушат стотици студенти на тия изпити и съм далеч от мисълта, че ще са съсредоточени кой какво говори, но това беше адски унизително... Както и да е, нямам добри впечталения от преподавателите в университета. Като знание 6, като хора - 0. А лудите и перверзниците, те са съвсем друга категория, не ми се коментира.

# 17
  • Мнения: 64
Аз съм на възрастта на преподавателите горе-долу в софийските университети. И съм от типа "цял живот студент" Но не от тези, които не могат да се дипломират, а от тези, които просто имат нужда да учат, завършвайки започнатото.  В УНСС се сблъсках с такава агресивна некомпетентност, че ми мина мерака вече. А имах и други планове. Дипломирах се с отличен, но... държи влага негативното.

# 18
  • Мнения: 9 652
Била съм студентка през миналия век, в единствена специалност, в единствено уч заведение, в което за моята специалност влизаха 30 момичета от цяла България и нямаше другаде къде да се учи. Сега се учи под път и над път. Да, всякакви, но е факт, че на мн хора просто мястото им не беше там. Аз бях повече шокирана от студентите от "Рабфак", който знае какво е, отколкото от всички преподаватели със странностите им. Най-впечатляващият ми успех беше при една асистентка на домашно, която не пишеше повече от 4.Обаче аз като готвех първото домашно--болна, без  ТВ, без забавления. И ми писала първо 5,50, после 6, та се смяха всички, че съм имала 6,50, щото не го беше задраскала добре. Имам дълъг стаж, но за кратко реших да преподавам. Ами, нищо общо с нашите студентски години с все кръшкане, но пък видим интерес. Скудоумие, незаинтересованост. Как да се отнасям към студенти, които в междучасие ме виждат, че пия кафе в барчето, ама като тръгна за час, си чукат билярд и не благоволяват да дойдат на упражнение. Години по-късно съм предупредила сина си, че пари за Свободен университет, Варна, нямам. Ами, казвам си какво мисля и надменност е най-малкото.

# 19
  • София
  • Мнения: 45 974
Най вече в държавните се държат с превъзходство, защото могат да си го позволят. В частните не могат, защото там корпоративната култура е друга. И не, не е целуване на някои части заради пари, а защото просто трябва взаимно уважение. Колкото пъти съм имала някакви отношения с нашенски държавен вуз, толкова пъти са се отнасяли към мен като към някакъв навлек, който им пречи да си гледат другата работа, никаква дисциплина, пропускане на часове. В частните вузове организацията е много по-добра и не се пропускат часове или веднага се наваксват.

# 20
  • Мнения: 295
За съжаление това е тенденция у нас. Превъзходството в знания и умения не е повод да се гавриш с хората. Има толкова много примери със студенти, които дори се страхуват да попитат нещо, за да не предизвикат раздразнение и отмъщение. Жалко е, но е факт, вероятно това, че господстват над някой, който за известно време е зависим от тях, ги кара да се чувстват значими.

Общи условия

Активация на акаунт