Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

ДАИ - късане на практически изпит за пари

  • 687
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте,

 Миналата седмица бях скъсана за пореден път без причина на практически изпит. Този път съм решила да обжалвам и искам запис, тъй като в закона дори не се дават наказателни точки за причините  поади които ме късат. Аз съм с 15 години по-голяма от останалите на изпит - повечето са деца на 18-19 години, които може и да са ваште деца, но ще си замълчат, ще дадете още няколко пъти пари и всичко ще продължи така с години. Пред мен скъсаха едно момиче - минала близко до кола в тясна пряка, а разстояние имаше. Момичето шофира не повече от 5 мин. Моят продължи 2 - отново на същата пряка съм минала близко до бордюра. И ми беше казано да дам повече пари за часове.
 В повечето случаи хората си казват, че няма да се заяждат, за да не ги нарочат. И аз си замълчах първоначално. Но после реших, че ми е писнало да ме правят на маймуна и не съм печатница за пари. Ще пусна жалба и ще си търся правата. Докато не почнем да обжалваме, нищо няма да се промени.
 Попитайте детето си защо е скъсано на изпит. Вижте и правилника за практически изпит в ДАИ. Има голяма вероятност и него да го късат без да е направило нарушение.

# 1
  • Мнения: 336
И при мен беше подобна ситуацията. Изпитващия се изпокара с инструктора, малко преди да започне изпита и нарочно скъса 6 от 7 човека. Още същия ден, всички подадохме жалба срещу него в ДАИ. След седмица се явихме на изпит при друг изпитващ и той остана втрещен на какво основание ни е скъсал, след като всички се справихме повече от добре

# 2
  • Мнения: 1 684
Или може би са ви казали, че не можете да шофирате?

# 3
  • Мнения: 422
Или може би са ви казали, че не можете да шофирате?

Има определени нарушения, които показват кой не може да шофира.

# 4
  • Мнения: 2
Или може би са ви казали, че не можете да шофирате?

 Не се заяждам, но в случая за 2 минути, от които 1 съм разпитвана за частите по колата, не мисля че може да се прецени дали шофирам добре. Прочела съм закона и знам какви са правилата за провеждане и взимане на изпит. Дори в случая да съм направила това "нарушение", то дори не носи наказателни точки.

# 5
  • Мнения: 9
DeaYordanova, жалвай се, ама мислиш ли че съвсем без причина са те късали?

Хората трудно признават грешките си, ама я ни кажи какво стана - колко близко мина до бордюра, по средата между левите и десните гуми ли беше? Simple Smile Човека е имал много време да те скъса, щом за две минути те е свършил - има някаква по-сериозна причина.

И недей да си дърво, давай го малко по-оптимистично, забавлявай се. Да вземеш СУМПС не е някаква крайна цел, то си е изживяване. Дай да ти разкажа за моята А, да разбереш какво отношение трябва да имаш към нещата? Хайде.

Решавам че ще карам мотор, за да ядосам жена ми. Билета за ония свят вече е купен и стои скрит - YZFR6, обещаващ последните, ама най-ярки петнайсет секунди в живота на новобранеца моторист. Все пак ще вземам книжка, че като ме пишат по новините да не е "Неправоспособен водач загина..." ами "Млад моторист...". И така, курсове. Отивам, инструктиращия ни казва да се подредим по стаж... и се започва: единия карал 7 години без книжка, отива напред, другия 5 години без книжка, отива назад, следващия 15 години без книжка, прережда всички. Аз стоя и гледам тъпо. Всички се обръщат към мен, а аз скромно: "Пичове, аз даже колело не съм карал последните 10 години...". Само дето не ми устроиха жалейка. Няма, аз съм упорит.

Подредени моторите, инструктора казва "Избери си първи, като си отворен". Загледах един зелен. Тогава още не знаех кой какъв е, ама ми се стори добре. Ей, от тогава мразя Kawasaki. Качвам се, едноминутен инструктаж - тука съединител, тука спирачка, това е газ, така се включва на първа... най-базовите неща. Тръгвам. Ау, тръгвам. Петнайсет километра в час, вятъра в косите. То... няма кой да ме спре, излизам на пътя. Freeeeeeedom! Петдесет. Сто. Сто и двайсет. Кеф. Инструктора ме настига и мята "Гаси, гаси". Не бе, готин, кажи как да мина на втора?!? Повече не ми дадоха пистов. Имал съм си мой.

Минах на 00600(Онда Орнет 600). Тъжна шосейка. Лошо пада. Трудно се вдига. Задната гума износена до телове, фара свети нагоре - да сигнализира на извънземните да си те приберат, скоростите са до трета - от четвърта нагоре гаси и блокира задната. Толкова не съм се валял из прахоляка даже с първата ми любов по таванските помещения. Един хубав ден инструктора разправя "Давай, че ми писна от тебе, заминавай на изпит". А аз не съм готов нито психичекси, нито физически. Изби ме на студена пот. Разбрах какво им е на жените с ненадейното объркване на дупките...

И се появява чичак, даяджия, а до него едно кифле - реве неудържимо. Скъсал я току що на Бе, ама я накарал да го закара до полигона при нас. Без причина я бил скъсал... Теглихме чоп кой да я успокоява. Аз скачам - братци, аз съм първи: ако ме скъса без причина, ще го млатя с каската до откат, ще ви пратят друг изпитващ. Почваме.

Първи елемент - бутане на мотора. Не съм от притеснителните, ама се притесних. Бутах Онда, няма проблеми. Тъкмо да се качвам на мотора за заход за втори елемент и се сещам, че трябва да се провери - светлини, спирачки... ловък скок преди да съм завършил качването и почвам да проверявам. Изпитващия гледа ехидно, а аз му казвам: "Да не се притесни нещо?". Той клати глава. Избибитках му с клаксона. Къде пише, че не бива да се проверява? Добре че не почнах да разглабям карбураторите пред него.

Втори елемент - осмичка. Изпитващия: "Да не търгнеш като патенце". Ей, дядка. Рязко пускане на съединителя, хвърчат камънаци. Да го видиш как заляга. Предна спирачка - как не хлъзна по тоя пясък, магия. Шльоп - осморка.

Трети елемент - слаломчето май беше. Абе минавам аз, а то един вятър, тъкмо съм минал трасето и ще качвам пътника, зад мен в далечината едно колче пада от вятъра. Изпитващия мята "повтаряй", аз вече виждам заглавията във вестниците "Уникална шест часова операция в Пирогов, да отделят каска от глава на служител на ДАИ". Минавам втория път, пътника ми се е заредил да се качва, един - Данчо ли беше, как беше, не го помня. Той е сто и петдесет кила. минимум. Горката Онда. Данчо, махни се, не се качвай, моля ти се, ще се пребием като кучета пред изпитващия. Няма. Качи се, крещи "ти само дръж право!". Въй, Данчо как се лашка отзаде - аз държа на право, Ондата сама си завиваше. Тя горката е по-лека от него. Минахме и тоя елемент.

Четвъртия не го помня, ама на петия имах проблем. Трябва да вдигнеш 50км/ч, после да спреш аварийно от стоп линия с избягване на препятствие. Идва изпитващия, казва "Младеж, дай по-спокойно, недей 50... да не стане проблем... дигни там да му мяза, аз няма да се заяждам". Окей, разбрахме се. Тръгвам спокойно, стоп линия - спирачки. Изпитващия мята. Отивам, показва ми на скоростомера "47км/ч". Не можело така. М? Добре бе, дядка. втори опит, нали? Да.

Чш, Ондата вдигна предната гума, такова ускорение не беше виждала през живота си, втора младост изживя. Че не мога да я сваля, идва линията за начало на спиране! Бам, задна спирачка, предна гума долу, предна спирачка, извий тука с отпускане на предната. Дядката търчи "Ко напрай уа младеж?". Отвеси пуска от предната гума с конец, с рулетки мери - на 3 (три) сантиметра съм от финиша. Щял да ми го признае. Ми как няма да ми го признаеш? Показва скоростомера - 115км/ч. И  к`во? Ние на тренировките с до 190 практикуваме, щото има долна граница, няма горна граница!

Ей, инструктора после не искаше да ми говори, излагал съм го пред изпитващия. Да видиш после на градското как се кара с 30. Даже спрях мотора, слязох и помогнах на една баба да пресече. Два пъти. Щото тя си чакала милата, аз слизам и й казвам "Да Ви помогна" и почвам да я влача, а тя "Няма нужда". Ама аз настоявам. Пресякохме, а тя "Чакам Пенка, тя ще дойде от другата страна". Ами пак ще пресечем! Аз убивам време. Е, Пенка не я дочакахме.

Пък взех я тая А категория. А и да не я бях взел - какво? Историята щеше да има втора, по-забавна част. Така че - по-непредубедено, с повече положително отношение. И валяне в прахоляка. С инструктор, без инструктор, с приятели... че сега и бензина е евтин... направо завиждам. Хващай някой по-добре изглеждащ мъж с кола, спонсорирай го с двайсет лева за бензин като му е мъка, навърти сто километра планинско каране за една събота или неделя, спретнете си цър-пър на скара... Пък ти - жалби, не била печатница за пари, късали я нарочно... Тц. Недей с такова отношение към живота...

# 6
  • Варна
  • Мнения: 24 760
Човек, ако тая история е истинска, направи ми деня Simple Smile Няма да разправям моя изпит за А категория как мина, но беше подобно и много забавно.

Общи условия

Активация на акаунт