Дори и да крещя, не ме разбират

  • 3 225
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 17 407
Проблемът ти с разбирането от околните е, че аз поне не съм срещала за над 50 години човек, който наистина да е в депресия. За сметка на това съм срещала много глезльовци, хора предали се след дребни трудности, мрънкачи, хора обичащи да си страдат и други. Предполагам, че така е и с родителите ти, и а с останалите хора. Че наистина има истински депресивни състояние знам само от прочетени материали. Е как при това положение искаш да те вземат насериозно без да имаш лекарска диагноза? Обичайното е да поискат да се стегнеш и да се бориш.

Освен това, даже и наистина да си медицински случай на депресия, хората около теб не са ти длъжни с нищо. За съжаление пак ти трябва да се погрижиш за себе си.

Много интересно становище. Още малко ще кажеш, че има истинска и неистинска депресия, остава да уточним кой решава Simple Smile
Ако можеха да се борят сами, хората, нямаше да търсят помощ(откога го чакам тоз момент, ха дано, ама надали), не че харесвам психиатричните стигми.

# 31
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
В България няма адекватно отношение към хора с психически проблеми и/или депресивни състояния.

Искала си някой да покаже, че го е грижа за теб, след като си споделила проблемите си, но и това не си получила. В моменти като този човек разбира кои са истинските му приятели и кои близки държат на него. Направи си нужните изводи.

Ако психотерапията не помага, може би е време да се замислиш за лечение с лекарства.

Иначе хората са прави, макар че звучи грубо. Както виждаш, ако сама не си помогнеш, няма кой. Когато човек се срине напълно, трябва да направи невъзможното - да намери сили в себе си, когато е напълно безсилен. Намери нещо, което ти харесва, дръж се за него и живей ден за ден, докато не почувстваш подобрение.

# 32
  • Мнения: 233
Казах вече, че има последици. И то сериозни. Пак казвам - пътят е дълъг. Не става да щракнеш с пръсти и хоп - всичко изчезва. Затова работя с психолог. Не се ходи на психолог просто, защото днес ми се мрънка или ми се е счупил нокътя.

Достигнах и до основното благодарение на темата тук. Бях под афект, а нямам час тази седмица. Благодаря на тези, които споделиха опита си!

П. П. Точно Дренка и Dana.

Нямаме култура. Аз пък усет кой ми е длъжен, кой не.

# 33
  • Мнения: 1 577
Много ми харесаха коментарите на Дорис, много човещина има в тях.

# 34
  • Мнения: 2 204
Можеш да помолиш джедаите да ти заключат темата ако вече те ангажира и изморява. Дано ти е донесла макар и ефимерно облекчение. Звучиш като човек, който ще съумее да си стъпи на краката. Пожелавам ти да е скоро.

# 35
  • Мнения: 233
Да, vяsko. Тъкмо това ще правя. Тук имат навика да товарят темите. Затова казвам, че нямаме култура. Но знаех и, че има такива като теб.
Донеси ми, да. Усетих вибрациите Ви. Ще си взема късче да преработя поведението си. Благодаря от сърце! Бъди здрав!

# 36
  • Мнения: 11 337
A според мен и тук авторката не се почувства разбрана Sad което е тъжно ....

Всеки от нас се опитва да ти даде различна /негова си/ гледна точка, от която да избягаш от състоянието, в което си. Мисля си, че имаш нужда от НЯКОЙ който да те измъкне, но това няма как да стане. Не може някой да те грабне и извлече. Този някой си само ти. Няма универсална формула, поведение, подкрепа. За съжаление хората склонни към депресия не изпадат само веднъж в такава. За това упорито търси своя начин и се бори да не се връщаш пак в такова състояние.
Може да поразгледаш и ТЕС терапията - ако не помага, то поне не вреди, а познавам доста хора в мрачни  периоди, на които е помогнала.
Успех момиче! И пак казвам - търси баланса и щастието в себе си, няма как той да се получи с помощ отвън.

# 37
  • Мнения: 233
Не си права, Дорис. Заключвам я, защото си взех каквото ми е нужно и, защото разбирам, че не всеки може да помогне. Не съм се почувствала неразбрана. Напротив. Даже по-разбрана от навън.

Благодаря иначе! Ще погледна. Спокоен ден!

# 38
  • Мнения: 40 857
Много интересно становище. Още малко ще кажеш, че има истинска и неистинска депресия, остава да уточним кой решава Simple Smile
Ако можеха да се борят сами, хората, нямаше да търсят помощ(откога го чакам тоз момент, ха дано, ама надали), не че харесвам психиатричните стигми.

Съвсем не казах това. Има депресия (рядко) и глезотии и самовнушения (често). И кой го решава? Ами има си специалисти, аз ли да го решавам? И тези, вторите, могат да излязат съвсем спокойно сами от състоянието си ако се стегнат, даже и с цената на шут в задника. За първите знам, че не могат - шутът в задника ще ги доразбие. И пак нещата опират до разграничаване, а това става от специалисти, а не по съчувствие.

# 39
  • Мнения: 17 407
Оо, специалисти колко щеш. Ако за теб пет-десет минути от психиатър, или бърз тест  и оценка на когнитивни нарушения, след което - ми това ти е диагнозата, оправяй се, са професионслен и адекватен подход - не се учудвам и на гледната ти точка.

Последна редакция: вт, 13 окт 2020, 12:08 от Дренка

# 40
  • Мнения: 46 508
Заключвам по желание на автора.

Общи условия

Активация на акаунт