Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Американски Versus Латино сериали - Тема 11

  • 1 930
  • 68
  •   2
Отговори
# 45
  • Мнения: 760
Пуснах си някои сцени от последните епизоди и вече съм разколебан в теорията си, защото Томас започна да вижда самата Хоуп как му говори. Здравословен проблем има, очевидно. Дано с това да му извинят цялото държание след завръщането. Много ми се иска да видя Матю да играе добър Томас. Играта му е желязна, а и Аника се справя чудесно, пък и химия имат. Четох някакви спойлери всъщност, че тя може би все пак ще се влюби в него.

Междувременно ми е много забавно колко убийствено простоват e опита за сюжет с тъмнокожите. Зоуи и Картър са заедно ама Зенде идва и иска Зоуи. После обаче идва сестрата на Зоуи и той решава, че иска нея. Сестрата споделя на Зоуи, че си пада по него, но тя й казва да внимава. Картър реагира и се чуди защо трябва да внимава Парис? LaughingLaughingLaughing Да го гледаш този сюжет и да се чудиш за колко затъпяли ни имат.

# 46
  • Мнения: 1 459
Пуснах си някои сцени от последните епизоди и вече съм разколебан в теорията си, защото Томас започна да вижда самата Хоуп как му говори. Здравословен проблем има, очевидно. Дано с това да му извинят цялото държание след завръщането. Много ми се иска да видя Матю да играе добър Томас. Играта му е желязна, а и Аника се справя чудесно, пък и химия имат. Четох някакви спойлери всъщност, че тя може би все пак ще се влюби в него.

Междувременно ми е много забавно колко убийствено простоват e опита за сюжет с тъмнокожите. Зоуи и Картър са заедно ама Зенде идва и иска Зоуи. После обаче идва сестрата на Зоуи и той решава, че иска нея. Сестрата споделя на Зоуи, че си пада по него, но тя й казва да внимава. Картър реагира и се чуди защо трябва да внимава Парис? LaughingLaughingLaughing Да го гледаш този сюжет и да се чудиш за колко затъпяли ни имат.
Не ми се иска Хоуп да се влюбва в Томас, нека да останат хора, които не са били заедно. Иначе Матю е голяма находка. Например когато каза, че нещата са различни у дома, скъса ми сърцето. Никога не ми е било жал за него, ама на.
С тъмнокожите нещата са ясни, както вече го обсъдихме. Не влагат мисъл там, защото трябва да ги има. Дори не мислят за зрителите с тия сюжети. Затова повтарят едно и също - дори не могат да измислят нови имена. Зенде, Ксандър, Зандър и т.н.

# 47
  • Мнения: 760
Е те сценаристите такива малоумни "сюжети" си им слагат на всичките персонажи чат-пат, просто в момента са се паднали на тъмнокожите.Grinning Поне засега закрепят положението с Томасовата история, не съм очаквал че ДиК отново ще ми е интересен, и то с такъв сюжет.

# 48
  • Мнения: 1 459
Е те сценаристите такива малоумни "сюжети" си им слагат на всичките персонажи чат-пат, просто в момента са се паднали на тъмнокожите.Grinning Поне засега закрепят положението с Томасовата история, не съм очаквал че ДиК отново ще ми е интересен, и то с такъв сюжет.
И сюжетът става все по-тъп. Картър е предложил на Зоуи, ама май ги е прекъснала пожарната аларма.
С тая скорост другата седмица ще имат 2 деца. Laughing
Друго интересно в епизода няма.

И на мен ми е много интересна историята с Томас, но се опасявам, че ще я проточат прекалено. И после ще я завършат с едно "псссст" като издишащ балон. То вече започна да става досадно - прекалено много хора научиха, а нищо.

Пак пускам връзката за гледане на епизодите, ако някой я е пропуснал в предишната тема.
Скрит текст:
Обикновено новият епизод излиза до 15-20 минути след излъчването.

# 49
  • Мнения: 1 459
ДиК, епизод 8391
02.11.2020 г.

Скрит текст:
Във фоайето на Форестър пристига непозната личност от женски пол с късо подстригана розова „коса“. Дона изненадващо е на рецепцията и варди офиса на Ерик.
Новопристигналата обявява, че иска да види Зоуи Бъкингам.
Дона обяснява, че Зоуи е много заета днес, предлага да запише среща.
В този момент Зоуи излиза от офиса на Ерик и се разбира, че непознатата е сестра й Парис. (Зоуи е по-голямата.)

Дона се извинява раболепно, защото се държала така. (Както сигурно е според длъжностната й характеристика.)
Парис не се е обидила, радва се, че сестра й е защитена.
Зоуи забравя, че е заета, кани Парис в кабинета на Ерик, а Дона остава насаме с компютъра, който й оказва известна съпротива.


В офиса на Ерик двете сестри обменят информация.
Парис е в ЛА, за да помогне на колежка с проблема с бездомните. Нищо чудно, тя е социална работничка. (Която сигурно ще е модел или дизайнер след 1 - 2 седмици.) Зоуи много се гордее с нея.
Парис не обвинява Зоуи за съучастието в открадването на Бет, тя познава баща си. Зоуи трябва да си прости. Та какво става с мъжете в живота на Зоуи? Ксандър си е заминал за Лондон, но Парис не очаква сестра й да стои без гадже дълго време.
Зоуи се прави, че има други приоритети.
И влиза Картър, който е отнесен в мисли за себе си и Зоуи в сауната във Форестър.
Зоуи го представя на сестра си.
Картър е чувал много за нея и вижда приликата между сестрите. (Да, като две капки вода са.)

Парис веднага се досеща, че между Картър и Зоуи има нещо.




Брук: „В тази стая беше толкова самотно без теб. Не, не самотно, беше трагично. Толкова много ми липсваше.“

Ридж: „И ти ми липсваше. Никъде няма да ходя.“
Брук: „Щях да съм напълно щастлива в момента, ако не виждах тъжното лице на Ерик в съзнанието си.“
Ридж: „Да, той наистина си мислеше, че Куин се е променила.“
Брук: „Да, но не е. Все още е потайна и манипулативна. Може би Ерик се нуждаеше от това, за да види Куин такава, каквато е. Когато това стане, Куин и Шона ще са вън от живота ни завинаги.“

Бриджит се обажда на Брук, за да я поздрави за събирането с Ридж.

Ридж влиза в стаята.
Брук: „Бриджит е.“
Ридж: „Здрасти, Бриджит.“

Брук: „Ридж е тук с мен.“
Бриджит: „Кажи му ‚здравей‘ от мен. В такъв случай ще те оставям, сигурна съм, че имате за какво да си говорите. Но съм толкова благодарна, че Куин и Шона са били разобличени. Да се надяваме, че очите на татко вече са отворени. Добре, мамо, трябва да вървя. Пиши ми по-късно, обичам те.“
Брук също я обича.

Ридж: „Много мило от нейна страна.“
Брук: „Да, беше много мило. Тя се тревожи за Ерик. Знаеш ли, ако Ерик не може да изрита Куин, аз ще го направя.“
Ридж: „По-рано бях при татко и Куин се появи.“
Брук: „Разбира се. Тя няма да остави всичко, което има, да изчезне без битка. Ако това иска, ще й го дам.“

Брук: „Малко се тревожа. Аз виждам ясно каква е Куин, но по причини, които не разбирам, Ерик я обича. И имам усещането, че може да й прости.“
Ридж: „Освен ако не загуби търпение, тогава няма да има значение какво казва тя.“
Брук: „Знаеш ли накъде клони?“
Ридж: „Не знам. Просто изглежда тъжен, отдръпнал се е. И не го обвинявам. Той си мислеше, че Куин е станала порядъчен човек.“

Брук: „Куин е доказала много пъти, че е ужасен човек. А най-добрата й приятелка не е по-добра.“

Ридж: „Знаеш ли какво, вече не искам да се бъркам в живота на никого. Шона, Куин, татко – те са възрастни, сами ще се оправят. Искам да се фокусирам върху нас.“

Брук мисли, че може да се уреди.
Ридж: „Обичам да съм тук с теб. Тук има толкова много спомени. Гледам в очите ти и виждам всички специални моменти, които сме имали. Някои страхотни, някои не толкова страхотни, но предимно хубавите.“
Брук: „Никога няма да се загубим, Ридж, защото ти си моята съдба. Не може да се промени, няма толкова голямо препятствие.“
Ридж: „Имам идея. Следващия път, когато има препятствие, нека да не го преодоляваме, а да го заобиколим. Като започнем от днес, нека да живеем живота си по собствени правила. Да забравим Шона, Куин и всички останали. Само аз и ти. Споразумяхме ли се?“
Брук е съгласна.



Куин: „Не разбирам. Може ли някой да обясни?“
Ерик я гледа мълчаливо.
Куин: „Цялата съм в слух.“
Ерик: „Шона е тук, защото я помолих да остане.“

Куин: „Защо ще го правиш?“ Обръща се към Шона. „И по-важното – защо си се съгласила?“


Куин: „Ти си помолил Шона. За какво? Да живее тук?“
Ерик: „Да.“
Куин: „Ти си поканил друга жена да живее в дома ни, без да го обсъдиш с мен?“
Ерик: „Това е моят дом, Куин. Ще каня, когото искам. А тя е отседнала в къщата за гости.“

Шона: „Куин, не е така, както изглежда. Дойдох, за да си взема четката, която оставих, когато живеех тук преди.“

Куин: „Поканих те тук, защото си ми приятелка.“
Шона: „Знам.“

Куин: „Ако не бях аз, още щеше да се потиш в пустинята без пари и перспективи за бъдещето.“
Ерик: „Престани, Куин. Не говори така на Шона.“

Куин: „Какво?!“
Ерик: „Сериозен съм.“
Куин: „Извинявай, това зоната на здрача ли е? Какво става тук, по дяволите?!“


Куин: „Внезапно започна да защитаваш Шона от мен? Стига, тя е най-добрата ми приятелка.“

Ерик: „Не я тормози. Сериозен съм, Куин. Достатъчно причини на Шона.“
Куин: „Чакай! Да я тормозя?! Причинила съм на Шона?!“
Ерик: „Ти я използва. Използва я, за да разделиш Ридж и Брук. Използва чувствата й към Ридж.“
Куин: „Не ми пробутвай това с ‚бедната Шона‘. Тя участва доброволно. Знаеш ли какво? Не искам да споря с теб. Само искам да знам какво пропускам, та да стигнем до някакво решение и да се върна в къщата при теб.“
Ерик: „Не мисля, че това ще се случи скоро.“
Куин: „Ерик!“
Ерик: „Аз съм ядосан. Разочарован съм, че може да си толкова подмолна, че да разиграваш хората като пешки по шахматна дъска, без да зачиташ какво изпитват или какъв ефект ще има върху живота им. Или какъв ефект ще има върху твоя живот.“
Куин: „Мислех, че върша нещо добро. Шона и Ридж бяха нещастни хора, които се озаряваха, когато бяха заедно. Те са подходящи един за друг.“
Ерик: „Това не е твое решение! Искам да си тръгнеш.“
Куин: „Ти сериозно ли?“
Шона: „Всъщност, Ерик, може ли да остане малко, моля. Мисля, че ще е добре с Куин да поговорим.“

Ерик: „Сигурна ли си?“
Шона: „Да, всичко ще е наред.“
Ерик се съгласява и излиза.

Куин: „Какво, по дяволите?! Ти сериозно ли се слагаш на съпруга ми?“

Куин: „Въпросът не е труден. Правиш някакви планове за съпруга ми?“
Шона: „Куин, как може дори да го кажеш? Като че ли просто мога да натисна копче и магически да престана да съм привлечена и влюбена в Ридж. Знам, че за теб е шок да ме видиш тук, а още повече да знаеш, че живея тук. Разбирам.“

Куин: „Неприемливо е да живееш тук сама със съпруга ми. Как се случи това изобщо? Не разбирам. Ерик ти прощава, но не прощава на мен. И двете сме виновни.“
Шона: „Точно това се опитвам да му обясня, Куин.“
Куин: „Наистина? Очевидно не вършиш добра работа, тъй като аз съм навън, а ти си тук. Освен ако това е намерението ти.“
Шона: „Не, това не е намерението ми. Честно казано, Ерик не е много възприемчив спрямо теб в момента.“
Куин: „Но към теб е. Аз съм му жена!“
Шона: „Която наистина го разочарова.“
Куин: „Ооооо, да. Докато на теб, моя доброволна съучастничке, ти се разминава напълно. Какво трябва да си мисля? Двете с теб задействахме плана да раделим Ридж и Брук, за да можеш да се омъжиш за него. Разбирам, разбирам, аз измислих всичко. Но ти свърши цялата работа. Ти прати съобщение на Картър да подаде документите за развод. Ти напи Ридж. Ти го заведе в денонощен параклис, за да може твоят приятел да проведе церемонията. Ти си тази, която се омъжи за него. А когато вратите на ада се отвориха, вината е само на злата Куин? Не! Ерик е мой съпруг. Той принадлежи на мен, не на теб!“

Шона: „Не мога да повярвам, че трябва да се обяснявам точно на теб. Знам, че Ерик ти е съпруг, уважавам това. И все още съм влюбена в Ридж. Но трябва да разбереш. Когато Ерик ме помоли да живея тук, как можех да откажа?“

Куин: „Лесно. Казваш ‚Много благодаря, Ерик, за любезната покана, но ще бъде напълно неподходящо да живея с теб, докато Куин не е тук.‘ Виждаш ли?“
Шона: „А ти не виждаш ли, че това няма да промени твоята ситуация и че Ерик не е готов да живее отново с теб?“
Куин: „Точно това ме подлудява! Не разбирам. Защо съм обвинявана за всичко, което се случи в ЛВ, като и двете сме еднакво отговорни?“
Шона: „Защото Ерик чу думите от устата ти, Куин.“
Куин: „Ти прати съобщение на Картър и ти се омъжи за Ридж!“
Шона: „Не го отричам.“
Куин: „Тогава трябва да използваш новото си значително влияние върху съпруга ми, за да го накараш да ми прости!“
Шона: „Какво си мислиш, че правя? Опитвам се.“
Куин: „Добре. Опитай повече! Защото си ми длъжница. В тази каша съм заради теб. Защото се опитвах да ти помогна – да имаш живот с мъжа, когото обичаш! Опитвах се да помогна и на двама ви! Ха! И това е благодарността, която получавам?! Стига, Шона, това е моят дом, моят съпруг! Моят портрет е на стената и това е моят живот! Мой! Чуваш ли ме?“

Куин: „Ти не може да си в тази къща. Трябва да си събереш нещата и да се изнесеш. Днес!“

PS Зоуи е казала "да" на Картър. Laughing

# 50
  • Мнения: 1 459
ДиК, епизод 8392
03.11.2020 г.

Скрит текст:
Картър и Зоуи признават пред Парис, че имат връзка. Картър споделя, че се е интересувал от Зоуи от толкова дълго време, че му е неудобно да го признае, но най-накрая имал шанса да я покани на среща. Предлага на Парис да вечеря с него и Зоуи вечерта.
Парис още не знае дали ще е свободна.
Картър има ангажимент, така че си тръгва.
Парис приканва Зоуи да започне да говори, защото очевидно пази в тайна най-интересните неща.

Ако Парис имала такъв мъж, щяла да каже на всички, щяла да сложи снимката му на блузатата си, за да покаже, че е неин.
Зоуи иска да е по-дискретна заради работата на Картър, който тъкмо е получил повишение.
Парис е мнго щастлива заради Зоуи, която е уцелила джакпота. Но Зоуи прави измъчена физиономия. Може би не е така?
Зоуи казва, че е така – всичко е прекрасно.
И влиза Зенде, като успява да удари Парис с вратата, защото тя стои точно пред нея.
Зоуи ги представя един на друг.
За разлика от Картър Зенде не е подозирал, че Зоуи има сестра.

Зоуи получава съобщение и трябва да излезе, Зенде остава да прави компания на Парис.
Двамата си говорят за удовлетворението от работата на Парис и за това, че Зенде е дизайнер, а също така и Форестър.


Шона: „Куин, разбираш го неправилно.“
Куин: „В момента виждам, че най-добрата ми приятелка живее в дома ми със съпруга ми, където би трябвало да бъда аз.“
Шона: „Ерик ме помоли да остана в къщата за гости. Идеята беше негова.“

Куин: „Това няма никакво значение. Трябваше да кажеш ‚не‘.“
Шона: „И да го оставя сам, за да тъне в разочарование и раздразнение?“
Куин: „Може би щях да липсвам повече на съпруга си, ако не пиеше коктейли край камината с теб всяка вечер. Да не мислиш, че ти вярвам, че се заключваш в къщата за гости всеки ден?“

Шона: „Искаш ли да знаеш за какво си говорим? За теб.“
Куин: „Ха! Това щеше да ме успокои, ако съпругът ми не ми беше крещял току-що и не ми беше казал да се махам, което всъщност ти трябва да направиш.“
Шона: „Не трябва да се ядосваш на мен.“
Куин: „Шона, ти не трябва да си тук. Ако си ми приятелка, ще напуснеш.“

Куин: „Не мога да повярвам, че си била тук през цялото време. Живея в спалнята за гости на сина ми, а ти го раздаваш господарката на къщата със съпруга ми.“
Шона: „Куин, ако се беше върнала, щях да си тръгна, за да ви оставя с Ерик да оправите нещата. Но ти не го направи.“
Куин: „Е, сега съм тук.“
Шона: „Ако искаш да се върнеш у дома за постоянно, трябва да ме слушаш.“
Куин: „Аз ще се върна у дома за постоянно, когато накараме Ерик да ми прости. Нека да ти кажа как ще се случи това. Ще си грабнеш любимите помпони и ще изиграеш най-доброто си представление в моя възхвала. Когато приключиш, ще си събереш нещата и ще се махнеш, за да можем с Ерик да работим върху нашето събиране.“

Шона: „Знам, че си шокирана, че съм тук, разбирам.“
Куин: „А аз не! Нищо не знам! Не знам защо ти не ми каза и защо Ерик не каза и дума.“
Шона: „За него не мога да знам. Но дори не бях сигурна, че искаш да разговаряш с мен.“
Куин: „Шегуваш ли се? Бих искала да разговарям за каквото и да е, с когото и да е, а не да съм в неизвестност.“
Шона: „Когато Ерик ме покани, исках да кажа ‚не‘.“
Куин: „И трябваше.“
Шона: „Знам. След това се сетих за всичко, което ти направи за мен и Ридж, за да осигурим бъдещето си заедно. Отидохме ли прекалено далеч? Да. Взехме някои лоши решения, но не беше злонамерено. И го казах на Ерик...“

Куин: „Почакай! Казала си това на Ерик?“
Шона: „Куин, наистина ли се съмняваш, че ще те защитя? Разбира се, че му казах.“
Куин: „Но каза, че не е проработило.“
Шона: „Ерик е много наранен и разочарован.“
Куин: „Разбира се, че е, има пълното право. Аз му дадох обещание. Казах, че няма да има повече трикове и измама, а излъгах. Но той е простил на теб!“
Шона: „Скоро ще прости и на теб.“
Куин: „Какво каза той, когато си му казала, че не съм била злонамерена? Защото го познавам по-добре от теб и може би е по-близо до това да ми прости, отколкото си мислиш.“
Шона: „Ще ти кажа всичко, но не точно сега. Мисля, че е добра идея да си тръгнеш, преди Ерик да се е върнал.“
Куин: „Ти сериозно ли ми казваш да напусна собствения си дом?“
Шона: „Да, когато те види, си спомня колко е разочарован.“
Куин: „Мразя това!“
Шона: „Знам. Нищо от това не протече, както го искахме. Но бракът ти не е приключил. Ще говоря с Ерик и после ще си тръгна. Не се тревожи, ще се върнеш у дома. Бъди позитивна.“
Куин: „Шона, ще е добре да не криеш нищо от мен. Искам да знам всичко, което се случва.“
Куин си тръгва.
Шона въздиша, обръща се и погледжда портрета на Куин.
Влиза Ерик: „Куин тръгна ли си?“

Шона: „Да. Разстрои ли се, като я видя?“
Ерик: „Повече, отколкото очаквах.“
Шона: „Знаеш ли защо? Защото още я обичаш. Ти успя да ми простиш. Трябва да повярвам, че можеш да простиш и на Куин.“
Ерик: „Ти допусна грешка, Шона, но жена ми наруши обещание, което ми даде.“

Шона: „За да имам по-добър живот, Ерик. Тя обича брака си с теб, семейството ви. Тя искаше и аз да имам това.“
Ерик: „Но също така искаше да види, че бракът на Брук се разпада. Жена ми е сложна личност. Никога не съм я обвинявал за миналото й. Винаги съм вярвал, че всеки може да се промени. И вярвах, че тя го е направила. Но нещата, които успя да те уговори да направиш, наистина разклатиха вярата ми в нея.“
Шона: „Тя също беше разтърсена. Затова се изнесе. Не искаше да те наранява повече. Единствено иска възможност да ти се реваншира. Моля те, не се отказвай от нея.“

Ерик: „Куин е поискала да го кажеш, нали?“
Шона: „Да. Но е същото нещо, което ти казвам, откакто съм тук. Това е една от причините да приема поканата. Исках да те убедя да отвориш сърцето си за Куин. Един от начините е да осигуря пространство, за да можете с Куин да имате възможност да се съберете.“
Ерик: „Да осигуриш пространство?“

Шона: „Ерик, толкова съм ти признателна, че ме остави тук с теб. Но е време да си тръгна.“


Шона влиза във всекидневната и влачи куфар.

Ерик: „Шона, не те моля да си тръгнеш.“
Шона: „Ерик, ти си същински принц, че ми позволи да остана след стореното на сина ти и болката, която причиних на семейството ти. Зашеметена съм от добротата ти и разбирането. Куин те обича толкова много и аз също я обичам. Трябва да оправиш нещата с нея. Погледни портрета й. Сложил си го, за да уважиш нея и ролята й в живота ти.“

Ерик: „Да. Когато семейството ми възрази на брака ни, аз им се опълчих. Когато отказаха да дойдат на сватбата и Куин предложи да я отложим, аз казах ‚Не, не, не. Не искам да чакам.‘ Не исках нищо да застава между нас. Дори и децата ми. Бях толкова влюбен в нея и й дадох всичко, което е в мен. А тя ми обеща, че никога няма да се върне към подмолното си и разрушително поведение. Но го направи, Шона. Това направи, когато си науми да унищожи живота на сина ми.“
Шона: „Аз също съм отговорна.“
Ерик: „Ти се разкайваш.“
Шона: „Куин също.“
Ерик: „Ти никога нямаше да направиш онова, което направи, ако Куин не те беше уговорила. Ти не си такава жена. Ти си мила и разсъдлива. Мислех, че и Куин е такава, но сгреших.“
Шона: „Не си. Ерик, кажи ми, че не мислиш за живот без Куин. Моля те.“
Ерик: „Прекалено дълго я защитавах. С години я защитавах пред всички, докато чаках да видя, че се е променила. Вярвах, че ще го направи. Не трябва да е толкова трудно. Шона, трябва да призная, че през цялото време, докато беше тук, ти не каза и една лоша дума за нея. Ти напълно се разкайваш за случилото се. Не се опита да търсиш извинения за себе си, само за Куин. Въпреки факта, че тя преобърна живота ти. Имаш пълното право да си гневна и отмъстителна, а не си. Аз го намирам за прекрасно. Такава енергия бих искал да имам наоколо.“

Ерик хваща куфара: „Ще върна това обратно в къщата за гости. Няма да си тръгваш.“
Ерик излиза.
Шона оглежда стаята, поглежда портрета на Куин и пуска лека усмивка.





Фло се отбива при Уайат в офиса, носи му освежителна напитка.
Дошла е точно навреме, Уайат е изтощен от конферентни разговори през деня и вече отчаяно копнее за човешки контакт. Дори няма нищо против да заключи вратата...
Уайат: „Тук е някак по-интимно от вкъщи, защото сега майка ми живее с нас.“

Фло се смее: „Никога няма да ме оставиш да го забравя, нали?“
Уайат: „Не, никакъв шанс.“
Фло: „Като говорим за майки, днес не си получавал съобщение или нещо такова от моята, нали?“
Уайат: „Не. Защо?“
Фло: „Много е потайна. Обажда ми се, за да каже, че е добре, но не казва къде е и какво прави.“

Уайат: „Какво казва, когато я попиташ?“
Фло: „Че е добре и не трябва да се тревожа за нищо.“
Уайат: „Не обвинявам майка ти, че иска да се махне от града в момента. След цялата лудост, на която я подложи моята майка. Не я обвинявам. Сигурно е във Вегас или което и да е друго място, което не е тук. В един момент отново ще й се иска човешки контакт. Дотогава съм сигурен, че ще е толкова далеч от ЛА, колкото е възможно.“


Уайат: „Понякога най-доброто, което можеш да направиш за някого, е да му дадеш пространство.“
Фло: „Знам, но това е майка ми. Тя не изчезва така, без да ми каже нищо.“
Уайат: „Знам.“
Влиза Куин и е ядосана: „Добре! И двамата сте тук.“

Уайат подхвърля забележка за пространството, но Куин не му обръща внимание, а се нахвърля директно на Фло: „Ти знаеше ли? Каза ти да не казваш нищо?“

Фло: „Кой?“

Уайат: „Изобщо не знаем какво става, а ти очевидно си разстроена. Изглежда като разговор, който трябва да проведем у дома, тъй като сега живееш с нас.“

Куин: „Да, не. Трябва да живея в собствения си дом, със собствения си съпруг. Но не мога да го направя, защото някой друг живее там.“
Уайат: „За какво говориш? Кой?“
Куин (към Фло): „Майка ти.“

Куин (към Уайат): „Шона!“


Куин: „Влизам в къщата и тя е там.“
Фло: „Майка ми е отседнала при Ерик?“
Куин: „Той я е поканил да живее в къщата за гости. Ти нищо ли не знаеше?“
Фло: „Не, тя не ми каза къде е.“
Куин: „Е, сега вече знаем.“

Уайат: „Съжалявам, това не е ли добре? Това означава, че Ерик й е простил, така че ...“
Куин: „Ерик ще прости и на мен, когато Шона се изнесе. Тогава с Ерик ще можем да заздравим връзката си.“
Фло продължава да не разбира: „Мислех, че Ерик е ядосан и на майка ми.“
Куин: „Очевидно в този сценарий има място само за един злодей. Както обикновено това съм аз!“

Фло: „И сега твърдиш, че Ерик и майка ми се съюзяват срещу теб? И затова е останала при него?“

Куин: „Не, тя не е останала при него. Казах на Шона, че трябва да си тръгне. Тя си опакова багажа, докато говорим.“

# 51
  • Мнения: 1 459
ДиК, епизод 8393
04.11.2020 г.

Скрит текст:
Парис чука на отворената врата на дизайнерския офис, където е Зенде. (Сигурно вече е уредила всички социални проблеми.) Сега е нахлупила розова шапка връз розовата „коса“.

Зенде подхвърля, че й става навик да идва във Форестър.
Зоуи й казала, че може да се отбие, а и Парис е заинтригувана, че Зенде е Форестър.
Зенде й обяснява, че е осиновено дете на дъщеря на Ерик и Стефани. Но не иска да дава повече подробности, иска да знае повече за Парис Бъкингам.

Говорят за работата на Парис, която е много благородна според Зенде. Според Парис означава, че никога няма да е част от бляскавия живот на ФК. Зенде не е сигурен, подхвърля й, че става за модел.
И продължават в тоя дух – Зенде е известен моден дизайнер, мил и скромен. Парис също е скромна, защото не мисли, че става за модел. Анализират чий живот е по-вълнуващ.
Зенде получава съобщение и трябва да отиде в кроячницата.
Парис започва да си вее с ръка.
Влиза Дона и иска да знае дали всичко е наред, подозира, че причината Парис да е толкова разгорещена е Зенде.

Според Парис той е най-красивият мъж, когото е виждала.

Дона радушно изслушва възторжените обяснения на Парис за очите му, за погледа. И забелязва Зенде, който стои до вратата зад гърба на Парис. Парис се досеща по реакцията на Дона и е смутена.




В офиса на Ерик Хоуп разглежда скици на Томас.
Томас: „Тази е последната и най-добрата. Харесва ти, мога да позная.“
Хоуп: „Някой си проси комплименти.“
Томас: „Ние, креативните натури, харесваме да ни хвалят.“
Хоуп въздиша: „Добра е.“

Томас: „Много добра или ...“
Хоуп: „Изключително добра. Няма нужда да ти го казвам. Ти си син на Ридж Форестър и внук на Ерик Форестър – двама от най-великите дизайнери на света. Мисля, че е в ДНК-то ти.“
Томас: „Но Зенде е водещ дизайнер на линията ти. Защо е така? Защо аз не съм водещ дизайнер? Няма значение. Е, предполагам, че има, но съм спортсмен, така че ...“

Телефонът на Хоуп звъни.
Хоуп: „Здрасти, Лиам, на високоговорител си. Какво има?“
Лиам: „Здрасти. Искам да ти кажа, че отивам у Стефи, за да видя Кели.“

Лиам: „Не успях да прекарам много време с нея по-рано, защото трябваше да бързам за срещата в Спенсър. (Телефонът на Лиам звъни.) Това е конферентният ми разговор, трябва да бягам. Ще се видим по-късно.“
Хоуп: „Добре. Обичам те.“
Лиам: „И аз те обичам.“
Хоуп затваря и въздиша.
Томас я наблюдава внимателно.


Томас: „Хоуп, бъди честна с мен.“
Хоуп: „Честна съм с теб. Тази скица е ...“
Томас: „Не за скицата. Говоря за Лиам. Не искам да те карам да се чувстваш неудобно или да нараня чувствата ти. Но мога да видя, че си разсеяна, след като затвори телефона. Искаш ли да поговорим за това?“
Влиза Чарли и се извинява за прекъсването на развален френски: „Тук съм по служебна работа.“

Томас: „Всъщност моментът не е много подходящ. Не може ли да почака?“
Чарли влиза въпреки това: „Ако имаш предвид дали въпросът е на живот или смърт, не. Но знаете ли какво, като началник на охраната трябва да стигна до дъното на това възможно най-бързо. Или дори по-скоро.“
Хоуп: „Добре, какъв е проблемът, Чарли?“
Чарли: „Очевидно липсва част от собствеността. А по-точно – собственост на НЗБ, която вашият верен слуга достави в този офис, а сега е изчезнала. Аз си падам по мистериите, но тази е истинска главоблъсканица. Томас, помогни ми с това.“
Томас: „Защо мислиш, че бих могъл да ти помогна? Дори не знам за какво говориш.“

Чарли: „Какво имаш предвид? Не помниш ли оня ден, кутията, която доставих?
Томас: „Каква кутия?“
Чарли: „Да нямаш проблеми с краткосрочната памет? Аз вземам рибено масло. Та докъде бях стигнал? А, да, да. Кутията. Кутията от бутика. Влачих я по целия път дотук, поставих я тук и ... Томас, това нищо ли не ти напомня?“

Хоуп: „Да не говориш за витрината на НЗБ? Онази с моделите, аксесоарите и манекена?“
Чарли: „Бинго. Точно манекена. Виждала ли си го?“
Хоуп: „Не. За първи път чувам, че липсва.“
Чарли: „Е, едно нещо е сигурно – манекенът не си е тръгнал сам. Някой трябва да го е взел.“

Докато Томас си спомня как е занесъл манекена в апартамента, Чарли продължава: „Въпросът е кой и защо. Томас, ехо, ехо, Томас.“
Томас се опомня.
Чарли: „Чу ли нещо от това, което току-що казах?“

Томас не казва нищо, докато Хоуп го поглежда в почуда.
Чарли: „Добре. Ако видите манекена, уведомете ме, моля.“
Томас: „Непременно, Чарли.“
Чарли си тръгва, като хвърля последен поглед на Томас.
Хоуп: „Томас, какво става?“

Томас: „Какво имаш предвид?“
Хоуп: „Точно сега. Като че ли изобщо не беше тук. Сигурен ли си, че всичко е наред?“
Томас: „Мислех си за манекена и къде може да бъде.“
Хоуп: „Сигурен ли си, че това е всичко? Още ли имаш кошмари? Защото ако се случва нещо повече ...“
Томас: „В известен смисъл се чувствам отговорен. Бях тук, когато Чарли го донесе. А ти смени темата, говорехме за Лиам.“
Хоуп: „Томас ...“
Томас: „Не, напълно разбирам, че се чувстваш неловко да говориш с мен за това. Защото в миналото те карах да се чувстваш несигурна заради собствените си егоистични цели. Но мога да позная, че те притеснява, че Лиам прекарва толкова време със Стефи. Колкото повече го прави, толкова повече те притеснява. Какво става наистина?“
Хоуп: „Не мисля, че трябва да обсъждаме Лиам и Стефи.“
Томас: „Разбирам. Добре. Но имам очи, Хоуп. И мога да видя как реагираш, когато Лиам отива при Стефи. Мога да позная, че връзката им те гризе. Всички знаем, че Стефи премина през труден период, но тя се подобрява непрекъснато. Всички я подкрепяме, а сега тя има Фин. А изглежда Лиам е там толкова време, колкото беше и преди.“
Хоуп: „Той има дъщеря със Стефи и е всеотдаен баща. Нормално е да ходи там.“
Томас: „Разбирам това. Но това не променя факта, че те наранява. Знам, че е трудно да чуеш съвет от мен след случилото се в миналото. Оплесках нещата. Но вече не съм такъв. Само се грижа за теб. Да, Стефи обича Лиам и Лиам обича Стефи. Баща ми също се чувстваше така. Прекарах целия си живот, като наблюдавах това. Той се разкъсваше между любовта си към майка ми и ...“
Хоуп: „И любовта си към моята.“
Томас: „Да. А сега ти си в същата ситуация. И е трудно да го виждам, защото знам колко много обичаш Лиам и семейството, което създадохте заедно. Ако Лиам правеше това, което казва, нямаше да имаме тези проблеми, но ги имаме. Ние трябва да се справим с това, защото не изглежда, че той може да се контролира. Знам, че казва, че е напълно в съгласие с връзката на Стефи с Фин ...“
Хоуп започва да губи търпение: „Така е. Подкрепя я. Той иска някой подходящ за Стефи, който ще се грижи за нея и да я направи щастлива, защото Стефи заслужава да е щастлива.“
Томас: „Да, заслужава го. Но ти също. Ти също заслужаваш щастие. Ти си прекрасен и невероятен човек. Нямам думи да опиша колко си невероятна. Аз те уважавам и зачитам, иска ми се да приличах на теб. Иска ми се да знаеше. Иска ми се да беше в главата ми, за да видиш колко удивителна си. Защото аз го виждам и винаги съм го виждал. И винаги ще е така.





Лиам гледа бейби монитора: „Разбира се, че още спи.“

Лиам: „Почувствах се зле, че я оставих по-рано. Помислих, че може да се върна.“
Стефи: „Няма нужда да обясняваш. Аз не мога да й се наситя, а съм около нея непрекъснато.“

Лиам: „Прекалено бързо расте, това е проблемът.“
Стефи: „Да, знам. Скоро ще е в предучилището, после детската градина и после ...“
Лиам: „Ще замине за Станфорд.“
Стефи: „Или за Парижкия университет за мода и моден дизайн. Тя доста си пада по модата.“
Лиам: „Да, което очевидно е наследила от мен.“
Стефи: „Ха!“
Лиам: „Като говорим за това, колко чифта обувки имаш в килера?“
Стефи: „Няма значение, престани! Няма да ти кажа. Ако искаш, отиди и събуди Кели. И без това скоро ще се събуди.“
Лиам: „Няма проблем, ще й оставя още няколко минути. Тя е заето момиче, трябва да си почива. А и ще имам няколко минути с майка й.“
Стефи: „Нещо конкретно ли имаш предвид? Или вече знам?“

Лиам се пули и повдига невинно рамене.


Стефи: „Чудех се дали ще се отбиеш.“ (Първо дават само Стефи, за да изглежда, че го казва на Лиам.)

Фин: „Доволна ли си, че го направих?“
Стефи: „Как мислиш?“
Фин се приближава към нея: „Мисля, че цял ден копнея да направя това.“
Лиам: „Тя още спи.“

Лиам излиза от стаята на Кели: „Боже, Кели е толкова сладка.“

Обръща се и вижда Фин: „Аз не ... Леле, днес таймингът ми е ужасен.“

Лиам е смутен, че се е оказал третото колело. Бърза да успокои Фин: „Само наминах да видя Кели.“
Фин: „И Стефи?“
Лиам: „Тя е част от комплекта, но следващия път ще я изгоня.“
Стефи: „Смешно.“
Фин: „Безумно смешно. Е, Лиам, точно колко време прекарваш тук?“
Лиам: „Съвсем нищожно. Точно толкова, че да те подразня.“

Стефи ги приканва да успокоят топката.

Фин: „Всичко е наред. Не бях сериозен. Сигурен съм, че Лиам също. Нали, друже?“
Лиам: „Да, приятел.“
Стефи (към Фин): „Звучиш почти като брат ми, той не е голям фен на посещенията на Лиам.“
Фин: „Дори да види дъщеря си?“
Лиам: „Дааа, Томас не е голям фен на Лиам. И е взаимно. Имаме дълго минало и нищо хубаво в него. И се съмнявам, че това ще се промени скоро.“


Стефи: „Знам, че брат ми направи някои грешки в миналото, но ...“
Лиам: „Грешки? Така ли ще го наричаме?“
Стефи: „Добре, това е меко казано. Но наистина вярвам, че Томас се опитва да се промени.“

Лиам: „Защо? Защото така ти е казал? Това нищо не означава, може да е преструвка.“

Стефи: „Или се опитва да оправи живота си. Може би вече не е обсебен от Хоуп.“
Фин: „Обсебен? Това е силна дума.“
Лиам: „Фин не знае ли на какво ни подложи Томас през последната година? Теб, мен, Хоуп, Дъглас, Бет.“
Стефи: „Казала съм му много малко.“
Лиам: „Очевидно той не знае подробностите.“
Стефи: „Говорих с Хоуп. Тя каза, че той с нищо не й подсказва, че още е обсебен от нея. Не може ли да му гласуваме малко доверие?“
Лиам: „Само защото засега никой не е усетил нищо ...“

Лиам вижда, че Фин поглежда към Стефи: „Какво?“
Фин: „Всъщност наскоро долових ... странни вибрации от Томас.“
Стефи въздиша.
Лиам: „Какво означава това?“
Фин: „С него разговаряхме за Хоуп. Томас някак се отнесе, сериозно се разсея. И последва онзи объркващ момент, когато каза, че Хоуп му давала знаци.“
Лиам: „Знаци? Какво е това, какво има предвид под ‚знаци‘?“

Стефи: „Не реагирай пресилено.“
Лиам: „Не реагирам пресилено. (към Фин) Само искам да знам какво е казал. Можеш ли да ми кажеш? Но кажи всичко, не изпускай нито дума.“

Хм, няма ли да пуснат някое промо? Вече втора седмица няма ново.

# 52
  • Мнения: 5 355
Преводът е от гугъл-преводача и на места направо е комичен , но става ясно какво предстои Blush

Дръзки и красиви спойлери за вторник 17 ноември:
Дъглас вижда Thomas B&B
Във вятъра на B & B, Ерик получава разочароващи новини , а Дъглас се изправя лице в лице с Томас.

Уайът и Фло решават, че е време да вземат малка семейна среща, на която да определят закона за Шауна, що се отнася до Ерик и Куин. Но като се има предвид, че Шауна е родителката, тя наистина ли ще слуша какво ще кажат Фло и нейният красавец?

Дръзки и красиви спойлери за сряда 18 ноември:
Стефи очевидно иска да повярва, че Томас е променил по-рано порочните си начини. Лиъм, очевидно, не е толкова убеден. Ще успее ли да убеди бившия си, че тя греши, че вярва в брат си?
Шауна пази тайна от BFF. Когато Куин разбере за лъжата, която изговаря нейният приятел, гледайте козината да полети!

Дръзки и красиви спойлери за четвъртък 19 ноември:
Това може да е сезонът на тиквения пай, но този, който Куин яде днес, е от скромното разнообразие. Когато за пореден път моли Ерик да й прости, че е заговорничила със Шона срещу Брук и Ридж, дали съпругът й най-после ще отстъпи?
Знаете, че Лиъм е прав за Томас и знаем, че Лиъм е прав за Томас, но Надежда всъщност се застъпва за бащата на Дъглас, когато все по-разочарованият й съпруг се опитва да я накара да види светлината.

Дръзки и красиви спойлери за петък 20 ноември:
Зенде отправя най-добрите си пожелания към новосгодените Картър и Зоуи. Но нещо ни казва, ако го погледнете в очите, ще видите, че той крие истинските си чувства. (Всъщност може би можете да погледнете навсякъде в неговата обща посока. Човекът няма много покер лице, когато е около Зоуи.)

В последно време са имали различия, особено що се отнася до Томас, но Стефи и Лиъм намират време да се свържат заради взаимната си любов към дъщеря си Кели.
Точно когато си помислихте, че нещата не могат да станат по-странни по отношение на Томас и съквартиранта му, манекенът отива и му заявява любовта си!

На горчиво сладка годишнина прочетете всичко за дръзкия сапун, който трябва да запали деня ... но вместо това издуха като свещ за рожден ден. Пуф!

- Ричард Симс / Кендис Йънг

# 53
  • Мнения: 1 459
Много готино! Smile
Особено ми хареса за "козината да полети" и "дръзкия сапун". Трябва да се науча да ги пиша така.
Те и спойлърите развалиха, сега са някакви отнесени коментари и риторични въпроси.

# 54
  • Мнения: 1 459
Аааа, съвсем се оляха. Тъпата кукла сега се разхожда и глупости на поразия.
Написах 1-2 епизода, ама ми е противно вече. Ще им извадя снимките, после не знам.

# 55
  • Мнения: 760
Има даже спойлер, че Лиъм ще хване Томас и Хоуп в компрометираща поза. Предполагам, че става въпрос за Томас как се натиска в куклата.Close Прекаляват...

# 56
  • Мнения: 1 459
Да, щял да си помисли, че е Хоуп. Ще затърчи при Стефи и ще си легнат.
Не е сигурно, ама се говори.

Очите на куклата светят през процепа в кутията, докато Томас ще вечеря с Хоуп и Дъглас.
Скрит текст:

Последна редакция: пт, 20 ное 2020, 21:49 от Elmindra

# 57
  • Мнения: 1 459
ДиК, епизод 8394
05.11.2020 г.

Скрит текст:
Зоуи: „Манекена Хоуп?“
Чарли: „Бинго. Бутикът го върна обратно. Виждала ли си го?“
Зоуи: „Не. Защо?“

Чарли: „Защото липсва.“
Зоуи: „Може да е загубен при пренасянето.“
Чарли: „Невъзможно. Видях го със собствените си очи.“

Влиза Парис и се извинява за прекъсването. Зоуи й казва, че няма нищо. Чарли подсказва с поглед, че Зоуи трябва да представи новопристигналата.

Зоуи ги представя.
Чарли: „Приятно ми е да се запознаем, Парис. Знаеш ли, че във Франция има град, който се нарича Париж? Случайно да си добра в разплитането на загадки? Имаме случай с изчезнал манекен. Изглежда точно като Хоуп. Тръпки ме побиват. (Чарли потръпва.) Аз съм се заел с издирването. Ако някоя от вас, дами Бъкингам, го види, уведомете ме.“

Зоуи обещава. Чарли излиза.
Парис затваря вратата, за да уведоми, че вече е успяла да се изложи пред Зенде – току-що се е запознала с него, а той вече знае, че тя си пада по него. Но се е държал като джентълмен. Дори й казал, че и тя е голяма работа, но Парис не отдава голямо значение. Сигурна е, че Зенде само е бил учтив, но бебетата й от него ще бъдат много сладки.
Зоуи: „Парис!“
Парис само се шегувала, но ако Зенде я покани на среща, няма да откаже.
Зоуи мисли, че Парис доста се изхвърля.
Парис я пита дали тя не би излязла със Зенде, ако е свободна.

И започва да го възхвалява. Споменала ли е, че той я е помислил за модел?
Зоуи призовава Парис да е по-внимателна, а на Парис й се струва, че Зоуи я предупреждава за него. Парис тъкмо го е срещнала, не си избира букет за сватбата. Нека Зоуи да я остави да се забавлява малко.
Зоуи й казва, че Зенде може още да е женен, Зенде не казва много за случилото се с Никол, Парис трябва да е внимателна. Зоуи само се грижи за сестра си.



Фин: „Не искам да говоря за неща, които не са моя работа. (към Стефи) А и става въпрос за брат ти.“

Лиам: „Но това е важно. Ако усещаш, че с Томас става нещо странно, трябва да ни кажеш.“
Фин: „Той изглеждаше наистина отнесен.“
Лиам: „Когато ти е говорел за Хоуп?“

Стефи: „Нещата лесно може да се интерпретират погрешно. (към Лиам) Не трябва да правиш прибързани заключения.“
Лиам: „Ако той ни казва, че Томас му е казал, че получава сигнали от Хоуп ...“
Стефи: „Може ли да престанете и двамата? Лиам, моля те.“
Лиам: „Романтични сигнали? За това ли говорим? Трябва да знам точно какво е казал Томас.“
Стефи: „Лиам, не е това, което си мислиш.“
Лиам: „Тогава какво има предвид под ‚сигнали‘?
Стефи: „Аз се разтревожих, когато Фин ми каза за разговора им, така че повиках Томас, за да обясни.“

Лиам: „И?“
Стефи: „Той изясни, че е говорил за миналото. Преди си е мислел, че Хоуп ще е по-добре с него. Сега не мисли така.“
Лиам (към Фин): „Ти връзваш ли се на това?“

Фин: „Той каза, че не съм го разбрал.“
Стефи: „Лиам, той каза, че е приел, че с Хоуп сте заедно. Беше категоричен, че вече не изпитва това към Хоуп. Стига!“
Фин: „Освен това каза, че не е бил на себе си, защото не е спал много.“

Лиам: „Защото не е спал много?! Съжалявам, но това ми звучи като алиби. Все още не му вярвам.“

Стефи: „Той се държи безупречно.“
Лиам: „Кой? Томас?“
Стефи: „Не ми казвай, че не си забелязал промяната. Той наистина работи върху себе си и терапията помага.“
Лиам: „Разговори по телефона с майка ти веднъж седмично не е терапия.“
Стефи: „Повече от това е. Видях брат си след инцидента. Той беше мил и грижовен. Знам, че си предпазлив спрямо него. Не те моля да забравиш всичко, което се случи преди. Но не може ли поне да не го съдиш прибързано? (Лиам отваря уста.) Ще проверя Кели и ще тръгвам за работа.“
Лиам: „Добре. Оставих книгата за птичките на бюфета.“
Стефи отива в стаята на Кели.

Фин: „Не може да я виниш, че защитава брат си.“
Лиам: „Не, не мога. Семейството си е семейство, разбирам го. Но и ти имаш притеснения за Томас, нали? Той каза ли още нещо. Само искам да знам с какво си имам работа.“
Фин: „Томас ме предупреди за теб. Как винаги се връщаш към Стефи.“
Лиам: „Да, това е обичайният репертоар. Имаше ли усещането, че се опитва да те стресне?“
Фин: „Не знам.“
Лиам: „Колко залагаш, че ще се опита да ме тласне към Стефи, за да има жена ми? Казвам ти, той не се е променил ни най-малко.“


Фин говори с болницата, време е за визитации, но преди това иска да попита Лиам нещо: „Като лекар съм прекалено чувствителен към разни ситуации, но има ли нещо, което действително не е наред с Томас?“

Лиам: „Фин, повярвай ми, не си вадиш погрешни заключения. Томас е патологично манипулативен. Мога да ти разкажа истории.“
Фин: „Споменах на Стефи, че на няколко пъти беше неориентиран. И направи тези коментари за Хоуп.“
Лиам: „Да, да. А Стефи го защитава.“
Фин: „Понякога е трудно да си обективен, когато става въпрос за член на семейството. Затова питам теб.“
Лиам: „Очевидно аз имам собствени проблеми с Томас, така че ...“
Фин: „Съвсем основателни, ако съдя по чутото.“
Лиам: „Да. Просто се страхувам, че отново лъже всички. Ти не познаваш Томас, но той е професионалист в убеждаването на хората, най-вече хора, които са му близки, че е добре, всичко е наред, научил е урока си. И винаги, винаги е измишльотина. Все още мисля, че е опасен. Затова правя всичко, което мога, за да съм сигурен, че няма да причини още вреди.“
Лиам излиза без повече обяснения.




Томас: „Подразнена си, че Лиам прекарва толкова време при Стефи.“
Хоуп: „Всичко е наред, наистина. Разбирам.“
Томас: „Той прекарва ужасно много време там.“
Хоуп: „С Кели.“
Томас: „Разбира се. Очевидно това те наранява, Хоуп, а на мен не ми харесва да виждам, че те боли.“

Хоуп: „Наистина мисля, че трябва да сменим темата. Никога не е било добра идея с теб да говорим за Лиам и Стефи. Но тази скица е страхотна.“

На вратата се чука и влиза Чарли. Този път поздравява на италиански: „Извини ме, красавице.“

Томас и Хоуп се смеят.
Хоуп: „Здрасти, Чарли.“
Чарли: „Някакви улики към липсващия манекен на НЗБ?“
Хоуп: „О, не трябва ли да питаме теб?“
Чарли се запъва: „Ъъъъ, ти права. Права ти си. Нищо ново, което да докладвам. Но не се тревожи, ще го намерим. Не ме наричат Сам Спейд без причина, скъпа.“

Хоуп: „Сигурна съм, че ще намериш манекена.“
Томас изглежда неспокоен и се хваща за главата.
Чарли: „Не се тревожи, ще го намерим.“
Хоуп: „Само манекен е, не е, като да е тръгнал да се скита.“

Чарли: „Да. Това нещо толкова прилича на теб, Хоуп, че е обезпокоително. Трябва да е, като да гледаш в огледалото.“
Хоуп: „Всъщност още не съм го виждала лично, само на снимки онлайн.“
Чарли: „Някой го е преместил, преди дори да го видиш?“
Хоуп: „Вероятно е в някой килер. Не мога да си представя, че ще е притрябвал на някой.“
Томас блуждае, Чарли го поглежда.

Чарли: „Хей, г-н Мечтателю, ти какво мислиш?“
Томас: „Ъм?“
Чарли: „Ти беше тук, когато донесох манекена. Да си видял някой да го взема и да си тръгва?“
Томас: „Мисля, че щях да си спомням такова нещо, Чарли. Но не се тормози за това. Ще направя всичко, за да се уверя, че манекенът ще се върне там, където му е мястото.“

Чарли си е тръгнал.
Хоуп: „Значи знаеш за манекена?“
Томас гледа скицника: „А?“
Хоуп: „Което Чарли каза. Че си бил тук, когато го е донесъл.“
Томас: „Да, да.“

Хоуп: „Добре. Само се чудех дали имаш идея къде може да е.“
Томас: „Обещавам, че ще направя всичко, за да се уверя, че ще се върне тук.“
Хоуп: „Напоследък ти помагаше много, толкова подкрепяш НЗБ.“
Томас: „Искам най-доброто за теб и линията ти.“
Хоуп: „И аз го оценявам. Наистина съм впечатлена от моделите на Зенде, но виждам колко си се посветил и колко много работиш. Казах, че не искам да пренареждам екипа, но ще бъде загуба да не използвам таланта ти.“
Томас: „Да не казваш това, което си мисля, че казваш?“
Хоуп: „Искам официално да те помоля да се присъединиш към екипа.“

Томас: „Хоуп, това е страхотно. Благодаря ти. Ще направя всичко, за да се уверя, че линията е толкова магическа, колкото я искаш. Определено работим добре заедно. Отглеждаме Дъглас, нали?“
Хоуп: „Да. И мисля, че вършим отлична работа.“
Томас: „Съгласен съм. Но голяма част от това се дължи на теб. Ти беше невероятна и създаде фантастична среда за него. Лиам също е там, така че трябва да му отдам дължимото.“
Хоуп: „Той обича Дъглас.“
Томас: „Да, така е. Но е добре да си честна, че те притеснява, че прекарва толкова време със Стефи.“
Хоуп: „Не ме притеснява. Лиам има деца с мен и Стефи. Ще излъжа, ако кажа, че е просто, не е. Но да оставим нещата така.“
Томас кима.

Томас си е тръгнал, Стефи пристига в офиса на Ерик. С Хоуп се поздравяват.
Хоуп: „Мислех, че ще работиш у дома този следобед.
Стефи: „Трябваше да дойда за среща. Кели е у дома с детегледачка.“ Стефи вижда скици на масата. „Леле! Тези са невероятни.“

Хоуп: „На брат ти са.“
Стефи: „Трябваше да се сетя. Може да е ужасен понякога, но не мога да отрека, че има талант.“
Хоуп: „Вярно е. Как мина визитата на Лиам при Кели? Знам, че отиде у вас.“

Стефи: „Беше чудесно. Те си играха и играха, той й прочете толкова много книжки. Той е страхотен баща.“
Хоуп: „Така е. Той напоследък прекарва доста време там.“
Стефи: „Не одобряваш ли това?“
Хоуп: „Не, не, изобщо не. Той е любящ и всеотдаен баща. Това е едно от нещата, които най-много обичам у него. Но се тревожех, че може да ти пречи, тъй като сега имаш нов мъж в живота си.“
Стефи: „Не, изобщо не. Това няма да се отрази на връзката ми. А и Фин свиква, че Лиам е наоколо. Дори започват да се разбират. (Стефи сочи една от скиците.) Наистина харесвам тази. Каквото и да казват за Томас, определено има дарба.“
Хоуп: „Всъщност току-що го помолих да си сътрудничи с екипа ми.“
Стефи: „Така ли? Какво те накара да промениш решението си?“
Хоуп: „Никога няма да забравя стореното от него, но той работи толкова усилено. Виждам промяната. У него има разлика и желание да твори. Защо да не бъде възнаграден? Той работи непрекъснато, все едно не може да мисли за друго. Както и ти каза, артистичността му не може да се отрече. А и внася нещо уникално в НЗБ, на което никой друг не е способен.“
Стефи: „Значи не се тревожиш, че нещата може да се объркат?“
Хоуп: „Не толкова, колкото преди. Не мисля, че Томас все още е заплаха за мен.“



Томас е в апартамента и гледа през прозореца. Спомня си как е предложил на Хоуп, сватбата им, моменти с Хоуп и Дъглас. Усмихва се замечтано.

Но после се сеща за разговора с Чарли и усмивката изчезва. Томас гледа манекена, който е изправен в цял ръст насред стаята.
На вратата се чука настойчиво.
Томас гледа стреснато манекена, чуди се какво да прави.

Открехва вратата и там е Лиам.

Лиам: „Трябва да поговорим.“
Томас: „Нямам какво да ти кажа.“
Лиам: „Това е добре, защото това, което ми казваш, не означава нищо. Разбирам, че искаш всички да си мислят, че вече не си обсебен от жена ми. Но, Томас, аз те познавам и не се заблуждавам.“
Томас: „Махай се оттук, Лиам.“
Томас блъска вратата, за да я затвори, но Лиам нахлува в стаята: „Да се махам оттук, когато ти ...“

И вижда манекена.
Лиам: „Какво по ...“
Оглежда манекена отблизо.

И се обръща към Томас: „Какво е това? Какво, по дяволите, е това, Томас?!“



# 58
  • Мнения: 1 459
ДиК, епизод 8395
06.11.2020 г.

Скрит текст:
Стефи: „Благодаря ти, че даваш на брат ми още една възможност.“
Хоуп: „Той го заслужи.“
Стефи: „Не можеда се отрече, че има талант. Но да заслужи повече време с теб?“
Хоуп: „Знам. Не взех прибързано решение. Дори много пъти му казах, че е невъзможно. Но познаваш брат си. Всеки ден идваше с нов модел. Беше решителен и също така разбира визията ми. Най-важното е, че най-накрая разбра какви граници съм поставила и ги спазва.“

Стефи: „Наистина съм доволна да го чуя. Имаше моменти, когато си мислех ‚Наистина ли е по-добре?‘. Или работи  по някакъв план, за да се докопа до теб.“

Хоуп: „И аз съм имала такива моменти, като се има предвид какво направи и всички лъжи, които каза.“
Стефи: „Затова съм толкова изненадана, че си склонна да работиш с него отново. И трябва да те попитам. Как мислиш, че ще го приеме Лиам?“


Стефи: „Лиам знае ли, че отново си включила Томас в НЗБ?“
Хоуп: „Не. Не още. Но не мисля, че ще е голям проблем.“
Стефи я гледа насмешливо.

Хоуп: „Добре, може би няма да е огромен проблем. Знам, че Лиам не е най-големият фен на Томас.“
Стефи: „Той не му вярва.“
Хоуп го разбира: „Добре е да сме предпазливи около него. Аз определено съм и Лиам го знае. Но той вижда колко добре работим заедно като родители.“
Стефи: „Казах му, че мисля, че терапията работи. Изглежда, че Томас наистина прави усилия.“
Хоуп: „Трябва да му го призная. Беше чудесен през последните месеци.“

Влиза Зенде и поздравява. Ако им пречи, ще се върне по-късно.
Хоуп: „Зенде, би ли останал. Трябва да ти кажа нещо.“

Хоуп: „Искам да знаеш, че го обмислих внимателно. Томас официално работи за НЗБ. Надявам се, че няма да представлява проблем за теб.“
Зенде: „Това е твоята линия. Имаш пълното право да избираш екипа. А и Томас има страховити възможности.“
Хоуп: „Ти също. Нямаше да те избера, ако не мислех така. Трябва да знаеш, че още си главен дизайнер. Включването на Томас няма да се отрази на позицията ти в НЗБ.“
Зенде: „Не се притеснявай, нямам проблеми със самочувствието. Не ми е хрумвало да се притеснявам за позицията си. Възхищавам се от работата на Томас. Мисля, че ще е страхотно допълнение към екипа. С нетърпение очаквам да работя с него. Все пак е от семейството.“

Хоуп му благодари. Трябвало е да знае, че няма да се почувства застрашен.
Стефи: „Човек с твоя талант няма причина да се чувства несигурен.“
Зенде: „Трябваше да те поизпотя малко и да направя голяма сцена.“
Хоуп се смее: „Доволна съм, че не го направи.“
Стефи (към Хоуп): „Не знам. Може да е добра практика за теб, защото може да получиш такава реакция от Лиам.“

Зенде: „Лиам още ли не знае?“
Хоуп: „Че Томас отново работи по линията ми – не. Но се случи току-що, така че нямах възможност да му се обадя. Но сега мисля, че това е разговор, който трябва да проведа лично с него.“
Зенде: „Защото знаеш, че Стефи е права.“
Хоуп: „Надявам се, че не.“
Зенде: „Не бих го обвинил. Не бях тук през цялата лудост, но от чутото не мога да си представя, че Лиам ще се чувства добре, ако Томас работи с теб.“
Хоуп: „Нямаше да го направя, ако бяхме само аз и той. Но сега е различно. Ти си главен дизайнер, Зоуи е сериозно ангажирана. Томас се присъединява към екип, а не партньорство. Освен това Лиам вижда колко добре се справя Томас в партньорството ни като родители.“
Стефи: „Вярно е. С татко говорихме доста за това. Неотдавна той използваше Дъглас, но сега се вижда, че връзката им се възобновява. Честно казано, гордея се с Томас и прогреса, който осъществява. (към Хоуп, която й кима одобрително) Мисля, че ще продължим да виждаме положителни промени, след като ти му даде възможност да работи върху линията ти.“
Хоуп: „Да се надяваме, че така всички ще започнем да се разбираме. Дори Лиам и Томас.“


След като Зенде си е тръгнал, Хоуп и Стефи говорят за него. Хоуп е извадила късмет, че той се е върнал в ЛА. Според Стефи половината модели във Форестър са извадили късмет, но по други причини.
После си говорят, че е добре, че се разбират и поставят децата на първо място.
Но Стефи забелязва, че Хоуп пак има онзи особен поглед, когато споменала, че Лиам прекарва много време у тях: „Каза, че нямаш против. Вярно ли е? Можеш да ми кажеш. Притеснява ли те, че Лиам прекарва време с Кели и мен?“






Лиам: „Какво е това?“

Томас: „Трябва да си тръгваш.“
Лиам: „Какво е, Томас? Кажи ми!“
Томас: „Не може просто така да нахлуваш в апартаментите на хората.“
Лиам: „Боже, изглежда точно като нея.“
Томас: „Всъщност е доста грубо. Родителите ти е трябвало да те възпитат по-добре.“

Лиам: „Престани за секунда и ми кажи какво е това! Отговаряй веднага!“

Томас е като хипнотизиран за миг от очите на манекена, но се опомня: „Сляп ли си? Това е манекен, направен да прилича на Хоуп.“

Лиам е в потрес: „Изобщо не разбирам.“
Томас: „Използват ги в магазините за конфекция, за да показват дрехите.“
Лиам: „Знам какво е манекен, Томас! Но не знам защо тук има такъв, който прилича на Хоуп. (Томас мълчи.) Не съм глупав. Какво си направил? Какво ... Направил си го по поръчка ли?“
Томас: „Не, нямам нищо общо с това.“
Лиам: „Разбира се, че нямаш!"
Томас: „Нямам нищо общо с изработването му.“
Лиам: „Тогава обясни защо го имаш? Защо това е тук?! Каква е причината да имаш в апартамента си копие на жена ми в реален размер?“


Лиам гледа куклата от упор: „Ти още си обсебен от Хоуп.“

Обръща се към Томас: „Всичките приказки, че си по-добре, са само лъжи.“
Томас: „Мисли, каквото искаш. Не е вярно.“
Лиам сочи куклата: „Мислиш, че това е нормално? По същество държиш надуваема кукла в апартамента си.“
Томас: „Ти си противен. Очевидно е манекен.“

Лиам пак се взира в манекена: „Господи, изглежда точно като нея. Всеки детайл ... дори очите.“

Обръща се към Томас: „Защо това е тук, Томас? Защо го имаш?“
Томас: „Това е реквизит.“
Лиам: „Реквизит?! Сега снимаш филми за киноиндустрията?“
Томас: „Не, Лиам, това е реквизит на Форестър. Използваха го по време на промоцията, беше във всички бутици.“
Лиам: „Ходил съм в бутици. Не изглеждат така.“
Томас: „Е, промоцията приключи.“
Лиам: „Не отговаряш на въпроса, Томас! Защо това е тук?!“
Томас поглежда куклата: „Очевидно е ... (поглежда скиците си на масата) ... дизайнерски реквизит.“

Лиам се подсмихва подигравателно: „Какво е дизайнерски реквизит?“

Томас: „Ти не си дизайнер, така че може да не разбереш. Но е полезно да има модел, а в този случай манекен, за да изпробвам скиците си върху него.“
Лиам: „Предполагам, че е наистина полезно манекенът подозрително да изглежда като жената, по която си обсебен?“
Томас гледа в тавана: „Знаеш ли, вярно е казано. Няма добро дело, останало ненаказано.“
Лиам: „Моля?“
Томас: „Опитвах се да постъпя правилно.“
Лиам пак побеснява: „Правилно? Как това е правилно, Томас?!“
Томас: „Опитвах се да проявя уважение към Хоуп, като зачитам теб. Не мога да я попитам дали има нещо против да пробвам моделите си на нея. Очевидно ти щеше да се почувстваш много некомфортно.“

Лиам: „Е, предполагам, че не се получи, защото се чувствам дяволски некомфортно, Томас!!! Имаш ли представа колко зловещо ще е за Хоуп, когато види това?! Мислиш, че няма да откачи, като знае, че имаш това нещо? (Лиам се обръща към куклата и я пипа по косата.) Боже мой, виж ...“
Томас: „Хей, хей! Не я докосвай!“

Лиам го гледа невярващо: „Нея? Не я докосвай? Не искаш да я докосвам?“

Томас: „То. Нея. Все тая.“
Лиам: „Не, не. Има голяма разлика."
Томас: „Не прави от мухата слон, Лиам.“
Лиам: „Ти си играеш на семейство с копие на моята ...“
Томас: „Използвам го за работа.“
Лиам: „Не ме занасяй! Ако го използваше за работа, щеше да е в работата, Томас, за да го използва целият дизайнерски екип на Форестър. Вместо това имаш кукла на Хоуп в апартамента си. Имаш ли представа колко смахнато е това?“
Томас: „Смахнато? Ти си смахнатият в момента. Съзнанито ти ... Защо изобщо го приказваш? Това е отвратително. И защо изобщо си тук, Лиам?“
Лиам: „Защото чух за разговора ти с Фин. Затова съм тук. Помниш ли? Помниш ли, че си го предупредил, че винаги кръжа около Стефи, че не съм предан на Хоуп? Защо ще казваш тези неща, ако не се опитваш да си върнеш Хоуп? Дойдох тук, за да потърся отговори, приятел, и ги намерих още как!“
Томас: „И мислиш, че това докава, че съм обсебен от Хоуп? Стига, Лиам. Доказва само, че ти си обсебен. Обсебен си от себе си и собственото си его. Казах тези неща на Фин, защото са верни. Твой проблем е, че трябва да се държиш за Стефи и Хоуп.“
Лиам: „Аз съм женен за Хоуп, Томас.“
Томас: „Може да се наложи да й го обясниш, докато тя стои сама у дома, а ти си отново при Стефи.“
Лиам: „Когато посещавам дъщеря си?“
Томас: „Стига, Лиам, не се самозаблуждавай. Ако беше заради времето с дъщеря ти, щеше да я вземеш, да прекараш време с нея и да я върнеш обратно. Но не правиш това. Развяваш идеята за семейството, което Стефи желае, а не осъзнаваш вредата, която й причиняваш, вредата, която причиняваш на Хоуп? Дори не осъзнаваш какво причиняваш на жена си!“
Лиам: „Но ти го осъзнаваш.“
Томас: „Да. Осъзнавам го.“
Лиам: „Прекарваш ли повче време с Хоуп напоследък, Томас?“
Томас: „Ние работим заедно.“
Лиам: „Да. Но искаш да е повече от това, нали? Затова се опитваш да се вмъкнеш в главата й и да я настроиш срещу мен. Няма да стане. Не стана преди, няма да стане и сега. Стой далеч от жена ми, по дяволите!“
Томас: „Не е възможно. Тя е майка на Дъглас.“
Лиам: „Тогава говори с нея за сина си. Говори с нея по работа. Няма да говориш с нея за нищо друго. (Томас ту се държи за главата, ту поглежда куклата.) И ако разбера, че се опитваш да й казваш, че трябва да ревнува, защото ходя при Стефи, ако изричаш лъжи пред Фин или някой друг, не искаш да знаеш какво ще се случи! Стой си на мястото, Томас!“

Томас е замаян и гледа съсредоточено в очите на куклата.


Томас: „Хоуп е силна и независима жена. Не се нуждае ти да определяш на хората какво могат и не могат да й казват.“
Лиам: „Не на хората. Само на теб.“
Томас: „Ние работим заедно.“
Лиам: „Можеш да ограничаваш разговорите до работата. (Сочи куклата.) Всичко друго, което искаш да й кажеш, кажи на нея. Сериозен съм. Ако не става въпрос за Форестър или сина ти, стой далеч от Хоуп.“

Томас: „Лиам, Хоуп ще реши с кого ще прекарва време и с кого не. Ако си мислиш, че можеш да казваш на хората какво да правят, не си познал. Ти непрекъснато правиш грешки, но наставляваш другите ‚Трябва да оправиш това, трябва да оправиш онова‘, докато отново и отново разиграваш Стефи и Хоуп.“
Лиам: „Абсолютно не върша това.“
Томас: „Ти си пристрастен към това. Обожаваш го. Нужно ти е да знаеш, че и двете държат на теб, че и двете са влюбени в теб. Като че ли живееш от това. Мислиш, че не го виждам? Виждал съм го цял живот. Виждах го с баща ми, това правеше той. Няма да те оставя да го причиниш на Хоуп и Стефи.“
Лиам: „Не го правя.“
Томас: „Наистина? Кажи го на Хоуп, когато е сама у дома, а ти си отново при Стефи.“
Лиам: „Защото имам дъщери и от двете, Томас.“
Томас: „Да, това сработи прекрасно за теб, нали? Намери начин да ги вържеш за цял живот. Знаеш ли кое е най-лошото? Момичетата ще страдат. И двете. Защото ще виждат да казваш ‚обичам те‘ на Хоуп, а след това на Стефи. Децата са умни. Ще видят това, ще се объркат, ще се чудят, а след това ще осъзнаят, че никога не си обичал никоя от майките им. Ти обичаш само себе си.“
Лиам: „Значи това е историята, с която оправдаваш обсебването си?“
Томас: „Докажи, че греша!“
Лиам: „Няма да играя тази игра с теб, Томас.“
Томас постепенно започва да крещи все по-високо: „Не можеш да докажеш, че греша, защото знаеш, че съм прав! Ти това правиш. Кръжиш между Стефи и Хоуп отново и отново! Отвратен съм и се уморих от това! И няма да го понасям повече!!!“

Лиам: „Томас, ти откачаш.“
Томас: „Млъквай!“
Лиам: „Не става въпрос за мен. Ти си възрастен мъж, който още е бесен на баща си, че едно време се е разкъсвал между две жени. И проектираш този гняв върху мен. Ако имаш проблем с баща си, разреши го с него. И не намесвай мен или дъщерите ми. Стефи и Хоуп нямат нужда от спасение от мен, а по-скоро от теб. (Сочи куклата.) Това го доказва. Не е готино! Не е забавно! Не е нормално! Имаш нужда от помощ! Главата ти не е наред.“
Лиам излиза.


Томас гледа премрежено куклата, държи се за главата, обикаля из стаята и пада на пода.
Изправя се с пъшкане.

Куклата: „Той греши. Хоуп има нужда от помощта ти. Лиам е проблемът, винаги е бил. Знаеш какво трябва да направиш. Направи го, Томас. (Очите на куклата почервеняват.) Убий Лиам.“

# 59
  • Мнения: 1 459
ДиК, епизод 8396
09.11.2020 г.

Скрит текст:
Хоуп: „Защо да ме притеснява, че Лиам прекарва време с дъщеря си?“
Стефи: „Нямах намерение да те карам да ставаш отбранителна. Лиам е доста време у нас, исках да съм сигурна, че нямаш проблем с това.“

Хоуп го оценява и няма проблем с това: „Лиам е страхотен баща, обича Кели и участва активно. Това е едно от нещата, които най-много обичам у него.“
Стефи: „Доволна съм, че не си подразнена. За Кели е страхотно, че Лиам е наоколо.“

Лиам влиза като ураган.
Хоуп и Стефи са стъписани.
Стефи: „Какво става? Защо си толкова напрегнат?“
Лиам: „Заради ненормалния ти брат!“

Стефи: „Какво за Томас?“
Лиам: „Обсъдихме нещата.“
Хоуп: „Зле ли беше?“
Лиам: „Зле ли беше? Беше достатъчно зле, че трябваше да си тръгна, преди да се стигне до физическа саморазправа.“
Стефи и Хоуп: „Какво?!“


Хоуп: „Знам, че между вас има доста омраза, но не можеш да забравяш, че Томас е баща на Дъглас.“

Лиам: „За нещастие. Като баща трябва да знае, че не трябва да намесва децата ми.“
Стефи: „Трябва да се успокоиш.“
Лиам: „И разбирам. (към Стефи) Той ти е брат, обичаш го. (към Хоуп) Ти споделяш попечителство с него. И двете имате основателни причини, за да не искате да се съмнявате. Но съжалявам! Той още е неуравновесен и все още е много, много, много обсебен от теб. А сега видях доказателство.“
Стефи: „Какво доказателство?“
Хоуп: „За какво говориш?“
Лиам се смее победоносно: „Томас има един манекен в апартамента си. Някой иска ли да познае на какво прилича?“

Лиам: „Не мога да ти обясня колко зловещо беше да се изправя лице в лице с това нещо, което изглежда точно като жена ми. В апартамента на друг мъж!“
Стефи: „Трябва да е манекенът, който търсеше Чарли. Но защо ще е в апартамента на Томас?“
Хоуп: „Може да го е държал там, докато успее да го върне във Форестър. Но защо да не каже на Чарли?“
Стефи (към Лиам): „Сигурно си го питал за това.“
Лиам: „Да, питах го. Каза, че е реквизит, който вдъхновява моделите му. Или нещо такова, не знам.“
Хоуп: „Хъх.“
Стефи: „Странно.“

Лиам: „Това ли е реакцията ви?!“
Хоуп: „Не, не. Определено е странно и още го обмислям. Е, Томас се претрепва от работа. Ако работи до късно през нощта и няма как да разполага с истински модел, може би манекенът е полезен.“
Лиам чак прави пирует от яд.

Стефи: „Да, да. Не трябва да съдим прибързано за неща, които не знаем. А и не сме дизайнери все пак.“

Лиам им крещи: „Вие майтапите ли се с мен?!! Томас има манекен в апартамента си, който изглежда точно като Хоуп, за който казва, че го вдъхновява! И никой не е разтревожен от това?!“
Хоуп: „Аз съм по-разтревожена от факта, че е почувствал, че трябва да излъже Чарли за това и да скрие истината от нас. (Стефи кима утвърдително.) Може би го е било страх да ни каже, защото изглежда зле.“
Лиам: „Хоуп!“
Хоуп: „Не, не, изслушай ме. Разбирам причината за безпокойството ти. Има смисъл. Ти не вярваш на Томас, така че мислиш, че всичко, което казва и върши, е подозрително. Но, Лиам, там е работата, че ти не му се доверяваш и не мислиш, че е способен да се промени. Затова вместо да го изслушаш и да не го съдиш прибързано, трябва да отидеш и да се конфронтираш с него.“

Лиам: „Как мога да не се конфронтирам с него за това?!“

Хоуп (става леко истерична): „Истината е такава, Лиам, че Томас ще бъде част от живота ни независимо от желанието ни. Той е баща на Дъглас и това никога няма да се промени. Винаги ще трябва да комуникираме с него за това, а да не споменаваме факта, че той е Форестър. Така че трябва да съществувам съвместно с него на работа. И знаеш ли какво? Познай, Лиам. Всичко е наред. Томас проявява уважение, работи усилено, сътворява тези невероятни модели. Дори го помолих отново да е част от НЗБ!““

Лиам: „Чакай, чакай, чакай! Какво?! Тя сериозна ли е?! Ти сериозно ли?!“
Хоуп: „Той е прекалено талантлив, за да не го използвам. И няма да работя само с него. Аз имам екип!!! Имам Зенде, Зоуи е част от това ...“
Лиам: „Боже мой!!! Хоуп!“
Хоуп се е разкрещяла: „Не! Защо всичко да не може да е приятно?! Всичко беше наред, а ти трябваше да отидеш и да го подстрекаваш!“
Хоуп тръгва да излиза.
Лиам: „Къде отиваш?“

Хоуп: „Отивам да кажа същото на Томас!“
Лиам: „Не можеш ... Не можеш да направиш това!“
Ама Хоуп изфирясва и оставя Лиам с отворена уста.


Стефи говори по работа по телефона, докато Лиам обикаля нервно.
Стефи го забелязва, затваря и въздиша: „Още ли си разстроен?“
Лиам: „Нямам ли пълното право да бъда? Като се има предвид всичко, което Томас ни причини в миналото?“
Стефи: „Ключовите думи са ‚в миналото‘. Стига, Лиам, с Хоуп не се съгласяваме всеки път, но за това съм съгласна с нея. Не можеш ли да оставиш брат ми малко на мира?“
Лиам: „Опитвал съм и съжалявах.“
Стефи: „Той работи усилено върху себе си. Опитва да се реваншира за грешките си, концентрира се върху работата. Дори когато изглеждаше, че за него няма място във Форестър. Позволява на теб и Хоуп да се грижите за Дъглас. Поведението му е безупречно...“
Лиам: „Не е! Поведението му не е безупречно, Стефи. Той ме оплюва пред гаджето ти. Той насажда съмнение в главата на Фин, че един ден ще те открадна от него. С Фин тъкмо започнахме да се разбираме. Това те прави щастлива, Хоуп е щастлива, всички сме щастливи. А сега Томас се опитва да го съсипе. Опитва се да настрои Фин и мен един срещу друг. Може би си мисли, че защитава сестра си. И само използва Фин, за да го постигне. Но по-вероятно има план, свързан с Хоуп, за който се надява, че никой няма да се досети, докато не е прекалено късно. Както направи предишния път! Но аз го наблюдавам. Аз няма да позволя това да се случи.“
Стефи: „Добре, ще говоря с Фин. Ще го уверя, че с теб не се движим в романтична посока. Ако Томас намекне друго, игнорирай го. (Лиам пак се наежва, но Стефи го прекъсва.) Опитай да имаш малко вярва във възможността да се е променил. Не ме разбирай погрешно. Не търся извинения за Томас, не омаловажавам стореното от него. Аз бях една от жертвите му, всички бяхме. Но той не се измъкна безнаказано. Стореното му струваше много, искам да вярвам, че се е поучил. Искам да вярвам, че вече не е фокусиран върху Хоуп.“

Лиам трудно намира думи: „Стефи, не знам какво да ти кажа. Не знам как да те накарам да проумееш. Разбирам инстинкта ти, но Томас е завършен лъжец. И го прави много добре. Добър е в манипулирането на хората. Хора като теб, които са му близки, които го обичат и искат да видят най-доброто у него. За да получи, което иска. Това прави той. Но не забравяй всичко, което ни стори. Как използваше Дъглас, за да манипулира Хоуп, как използваше Зоуи. Разбирам, той ти е брат и го обичаш. Но нещо не е наред с него. Ако не го признаем, той няма да получи нужната помощ.“
Стефи: „Не го казвай, Лиам.“
Лиам: „Вярно е. Нещо не е наред с него. Вместо да се чуди как да се вмъкне обратно във Форестър, трябва да потърси професионална помощ. И не говоря за телефонен разговор с майка му един път в месеца.“
Стефи: „Добре, добре, малко си мелодраматичен. Изкарваш брат ми като някакъв самозаблуден и неуравновесен човек, а той не е.“
Лиам: „Не съм мелодраматичам. Казвам това, което виждам. Може би аз го виждам, а ти не, защото си затваряш очите. Очевидно Хоуп също си затваря очите, защото му отвори широко вратата, за да може да е дизайнер за НЗБ.“
Стефи: „Ти сериозен ли си? Хоуп пострада най-много от всички. А тя все още вижда доброто у Томас.“
Лиам: „Да, защото Хоуп вижда доброто във всички. Затова Томас продължава да я манипулира. Затова трябва да се намеся и да я спася, защото никой друг няма да го направи.“
Стефи: „Тя не се чувства застрашена от него, така че ...“
Лиам: „Защо никой не ме слуша?! Точно в момента, докато говорим, в апартамента му има манекен с лицето на жена ми. Ако това не крещи за обсебване, не знам какво друго.“



Томас стиска юмрук и го притиска към главата си.
Гледа куклата, чието лице започва да изглежда все по-живо и като истинската Хоуп.

Томас се отдръпва, стиска очи и в един момент вижда две кукли.

Куклата: „Знаеш какво трябва да се случи. Направи го! Върви след него. Спаси Хоуп. Убий Лиам.“


Томас седи на дивана и пъшка.

Куклата: „Трябва да го направиш. Елиминирай Лиам завинаги.“
Томас: „Защо казваш тези неща? Трябва да се върнеш обратно във ФК, където ти е мястото.“

Куклата: „Ти ме донесе тук, защото ме искаш."
Томас: „Не, не, не. Промених се. Промених се!“
Куклата: „Да. Ти си мъжът, когото Хоуп заслужава, от когото се нуждае. (с внезапен гняв в гласа) Но трябва да се отървеш от Лиам веднъж завинаги!“
Томас: „Защо казваш тези неща, Хоуп? (Върти глава със стиснати очи.) Ти не си Хоуп. Ти си някой друг. (крещи) Коя си ти?!“

Томас гледа куклата от упор: „Коя си ти? Какво си ти?“

Куклата: „Знаеш много точно коя съм. Трябва да се отървеш от Лиам. Всички страдат заради него.“
Томас пъшка: „Не мога да отрека това. Никой не е по-егоистичен от Лиам.“
Куклата: „Хоуп ти каза колко е трудно да вижда Лиам със Стефи, да бъде омъжена за човек с раздвоени чувства.“
Томас: „Почакай. Откъде знаеш, че Хоуп го е казала?“
Куклата: „Защото аз съм Хоуп. Засега. И ще съм до теб, Томас, докато истинската Хоуп дойде и заеме мястото ми.“


Куклата: „Никога няма да имаш Хоуп, докато Лиам е наоколо. А ти обичаш Хоуп, нали?“
Томас: „Да. Разбира се, че е така.“
Куклата: „Искаш ли да бъдеш с нея?“
Томас: „Да. Не мога да я погледна, без да искам да я докосна или целуна. Но е така. Тя не ме обича, не ме иска.“
Куклата: „Грешиш. Тя те иска. Аз знам. Аз също съм Хоуп. (лицето на куклата пак оживява) Поеми контрол. Можеш да имаш Хоуп. Само трябва да се отървеш от Лиам.“

На вратата се чука.

Хоуп: „Томас? Отвори, аз съм.“
Томас: „Да, да, само една секунда.“ Взема манекена и го носи в другата стая.
Хоуп влиза без повече церемонии, но не вижда нищо в стаята.
Томас се връща в стаята: „Хоуп? Каква изненада. Какво правиш тук?“
Хоуп застава на мястото на куклата: „Проверявам как си.“

Томас: „Това е мило. Защо?“
Хоуп: „Лиам ми каза, че по-рано се е конфронтирал с теб, а аз съжалявам. Не е трябвало да го прави.“
На Томас пак му се върти главата.
Хоуп: „Добре ли си? Случи ли се още нещо, за което Лиам не ми е казал?“

Томас: „Ако Лиам ти е казал, че е бил тук, предполагами, че ти е казал за манекена.“
Хоуп: „Защо не ми разкажеш?“
Томас: „Съпругът ти е буйна глава. Но няма да плюя по Лиам, вече не съм такъв.“
Хоуп го оценява: „Казах на Лиам да опита да не те съди прибързано.“
Томас: „Не мисля, че ще го направи.“
Хоуп: „Възможно е, но Лиам мисли, че още си обсебен от мен. И сега вярва, че има доказателство.“
Томас: „Манекена.“
Хоуп: „Искам да го видя.“
Томас: „Може ли първо да обясня защо го имам?“
Хоуп: „Добре.“
Томас: „Когато Чарли го донесе и аз го погледнах, нещо се случи. Оказа ми огромен ефект.“
Хоуп: „Защото изглежда като мен?“
Томас: „До известна степен. Имаше елемент на изненада. Но някак знаех, че може да ме превърне в по-добър художник. Мисля, че това се доказа, като се има предвид, че със Зоуи толкова  харесвате работата ми. Ти ме покани обратно в НЗБ.“
Хоуп не може да оспори изумителните му модели.
Томас: „Това сигурно се дължи на манекена. Не знам как да го обясня по логичен начин. Аз съм артист. Ние получаваме вдъхновение, откъдето можем, не задаваме въпроси за източника. Надявам се, че можеш да го разбереш.“
Хоуп: „Може ли да го видя?“
Томас: „Сигурна ли си?“
Хоуп: „Да.“
Томас донася куклата.

Хоуп се приближава към нея, оглежда я, застава зад нея.

Томас преглъща.
Куклата заповядва с лицето на Хоуп: „Вземи я! Вземи я сега! Тя те иска.“

Не мога да повярвам, че ги карат да плещят такива глупости.
Не мога да повярвам, че някой е седнал и им повтаря глупостите, а и се оплаква, че били глупости. Laughing

Още няма ново промо, сигурно няма и да има в близките седмици.

Общи условия

Активация на акаунт