Какви пакости сте правили, когато сте били деца?

Никакви. Бях най-послушното дете на света.

Имам длъжък архив от пакости, но една от по-драматичните бе, че успях да разглобя всички десетина ръчни часовника на дядо ми, награди за образцов труд, когато ме оставиха за няколко часа сама в къщата на баба и дядо на около 7-8 години. Имах най-доброто и искрено желание да ги сглобя, трябва да подчертая, но ножът, който ползвах за разглобяване се оказа неподходящ за сглобяване.

Ако тръгна да изброявам пакостите си ще си откарам тук до утре. Бях много палаво дете 😀 Майка ми все ми повтаряше " Дано имаш такова палаво дете, да видиш какво е". С първото ѝ натрих носа, но второто май ще се окаже по-голяма беля и от мен.
Наистина не знам коя пакост да избера да разкажа 😀 Може би една от най-омразните на майка ми беше, когато домъкнах жаба в буркан вкъщи, а майка ми се ужасява от жаби. Жабата някак се беше измъкнала от буркана и беше влязла в килера с тенджери на баба ми. За нещастие точно майка ми я откри и огласи цялата къща.
Случваше се и доста често да нося някоя котка вкъщи скрита под тениската ми 😂
На по-късен етап съм се измъквала тайно от вкъщи по нощите. Изобщо дете мечта 😂

Общи взето, бях послушно дете. По-точно до към 7г живеехме в центъра с баба ми и баща ми беше ужасно нервен, та явно съм гледала да мина "под радара". После, в Младост, оставахме сами с брат ми след училище и тогава сме правили щуротии. Един ден пускахме пликове с вода от 14 етаж!

 Крадях чорапите на майка ми и ги правих на роклиза куклата ми....

Нарязах на ленти нови чаршафи. На прощъпулника съм хванала ножицата .
Включих телефона в неправилния контакт и в невръстна възраст чух от баща ми лекция за разликата между прав и променлив ток.
Издърпах ламените нишки от плат за рокля.
Катерех се по гардероба и скачах върху спалнята.

Сега си мисля, че някой ме е пазел от мен самата.

Доброто старо звънене на номера от тел. указател- все ги пращах за нещо някъде.
Когато ни идваха гости наточваха в една кана вино- издебвах момента да сипя я сол, я веро в каната.
На по- късен етап / 8- 9/ чаках да тръгнат да изпращат гостите и съм доизпивала остатъците от чашите.

Послушна бях като дете, за разлика от тийнейджърството.

Общо взето съм била послушно дете, но съм правила и малко пакости. Някои от тях, за които се сещам.

1) Нямала съм още 3 навършени и с майка ми сме в магазин за хранителни стоки в центъра на София. Докато тя плаща, без да ме види, аз излязох от магазина, мотах се наоколо и накрая влязох в близък магазин и ме откри там. Помня колко беше изплашена милата, но не ми се скара.

2)Като малка често боледувах и ми предписваха по график прием на разни лекарства. Веднъж, когато бях болна, докато майка ми говореше на вратата със съседка от блока, решавам сама да си пия сиропчето за гърло и други хапчета, които ми бяха вкусни, без да преценя дозировката, но слава богу нищо ми нямаше. Дадоха ми да пия повече течности.

3) Понякога, когато бях сама вкъщи, в началните класове, обичах да отварям някои шкафове вкъщи и да търся интересни неща. Веднъж открих едно бижу на майка ми, взех го да му се порадвам, без да искам го скъсах и мънистата се разпиляха из стаята. Събрах ги почти всички, а само едно беше останало, майка ми го откри на пода и така ме разкри. Поскара ми се, но бързо й мина.

Това, което се сещам засега.

На две годишна възраст съм изляла целия парфюм L' air du temps, най-любимия на майка ми, на килима в хола.

Бях отвратително дете, а като тинейджър още по зле. Почти до 18 годишна бях почти постоянно наказана за нещо, като наказанията в един момент така се струпаха едно връз друго, че нямаше повече с какво да ме накажат, беше ми забранено всичко.
Рисувала съм котки по тапетите с перманентното ужасно скъпо червило на майка. Отрязах си бритон накриво от прекрасната си дълга коса. Изядох 3 пълни опаковки с витамин ц, изпуших на 8 години ментовите цигари на баба ми. Откраднах разсад с домати от комшийката на селo, не знам защо... Пак на село се прибирах в 3 през нощта през прозореца на втория етаж, баща ми ме хвана и ми закова прозореца отвън... В 10 като заспяха родителите излизах навън. Отвързах коня на комшиите, които не харесвах. Глътнах на майка ми златният пръстен, защото го взех да си играя, тя за малко да ме хване, аз се паникьосах и го глътнах за да не ме види. Изсипах една каша през прозореца на 5 етаж върху един чичко. Случайно го уцелих, просто не исках да я ям... Сложих да пържа едно пилешко бутче, и излязох да си играя. Прибах се след 3 часа, не знам как не изгоря апартамента...
 Мога така до утре да разказвам, не знам майка ми как не е получила инфаркт с мен...

Мерих с лук и картофи от терасата съседите които не харесвах,излях една тенджера вода върху бабите пред блока.Ах как ме дразниха тия баби!
На село правих най-много пакости,слагах в обувките на баба и дядо топчета от хартии,парчета найлон и тем подобни,давах на брат ми ракия вместо вода ,ходих пеша прз ниви до другите села и никой не знае къде съм,абе ужасно хлапе бях.И все се бунтувах,че аз имам права и някой ми ги нарушава,имах една харта с правата на детето и я развявах пред нашите редовно.
Най-много ядосах майка ми като излязох и се напих с 22! шота текила,цяла нощ седя с мен в банята ,бях на 18.Мислих,че ще умра

Много забавна тема.

1- Много обичах да си правя някакви "манджи" от подръчни материали като пясък, листа, вода навън. Но бях болна или беше лошо времето и реших, че ще прехвърля готварките си умения у дома. Направих си някаква "супа" и решх да добавя специална съставка - одеклон на баща ми. Изсипах едно количество и шокирана осъзнах, че количеството е намаляло в бутилката. Тогава взех друг одеколон  и сипах в първото шишенце и пак същото. И така въртях 5-6 шишета, учейки първият си урок по физика В някакъв момент осъзнах, че няма да ми се получи така и реших да доливам вода. Още вечерта ме хванаха, но не са ми се карали, напротив- много се смяха.
2- Имах много любим детски пластмасов сервиз за чай  - бял на цветя. Бях 5-6 годишна като сложих каничката на котлона и го включих. Миризмата на разтопена пластмаса още ми е в носа. Добре, че нямаше по-сериозни последствия.
3- Бях разляла лакочистител върху телевизора и беше останало петно Взех попивателната гъба от кухнята и  сложих в телевизора и бях УБЕДЕНА, че никой никога няма да ме разкрие. Искрено се изненадах когато същата вечер родителите ми ме накараха да повдигна гъбата и да им кажа какво има отдолу.
4- В първи клас ми бяха наисали забележка и държаха родителите да се разпишат отдолу, че са я прочели. Реших, че е гениално да откъсна долната част на листа, да им я дам за подпис и после ще си я залепя обратно. Веднага е хванаха.
Като цяло май не съм била особено умно дете.

Като бях малка се чекнех на шкафа върху който беше сложен телевизора. Съответно шкафа и телевизора паднаха отгоре ми. Как не ме смазаха, че беше от старите големи Велико Търново. Усетих, че работата мирише на бой и отидох до спя при баба ми, с надежда че ще ми се размине. Баща ми обаче бързо разбра какво е станало и ме извика обратно.
Поледните години в училище ходих с 2 бележника, интересно че за това не ме хванаха.

Като по-малка обичах да звъня на момчетата,които харесват мой приятелки или съседите които не харесвам.Един път даже хвърляхме яйца по килимите или в двора домати мятах на една съседка,защото беше гадна.

Аз съм била горе-долу послушна, но всеки залита понякога.
Сещам се  за следния случай - стана голям скандал:
Сигурно съм била около 5 годишна, защото си спомням, че още не бях ученичка, но не бях и съвсем малка. Беше Великден и родителите ми ми дадоха шарени яйца да занеса на една съседка от същия вход. Не знам защо са били близки с нея, знам само, че работеше като учителка, по-късно отиде в чужбина и не я бях виждала в продължение на много години (след като замина, не съм я виждала над 20 години). Проблемът е, че аз не я харесвах - идвала ни е на гости, винаги правеше някакви забележки, изглеждаше злобна, ненавиждах я въпреки крехката си възраст (но родителите ми явно не са забелязали).
И вместо да занеса яйцата на нея, ги занесох на друга жена (възрастна жена, която беше любезна с мен и я харесвах, живееше в съседен вход). Прекарах си много приятно - тя ми се зарадва и ме почерпи.
Обаче, когато се върнах, започнаха да ми се карат, защото учителката отишла да говори с родителите ми и те се уплашили, че съм изчезнала.
Та тогава имаше и рев, и упреци. Накрая(същия ден) родителите ми ми купиха някаква играчка, а кукундрелата разбра и направи коментар, че ме награждават за лоша постъпка (на родителите ми не им пукаше, че съм дала яйцата на друг човек, по-скоро не оцениха самоинициативата).
Видях госпожата преди няколко години по време на един оглед на апартамент, тя се направи, че не ни познава (бях с родителите ми). Естествено, имотът отпадна автоматично.

Мен ме пращаха да сурвакам по роднини. Ама, пусто, далеч живееха, и като ме пита майка какво са ми дали, лъжех- я мандарина, я орехи.
А ние с тайфата обикаляхме къщите в района.
Роднините после се оплакваха, че не са ми подарили подаръците си, и имаше конско.
Като казвам далеч- десетина минути пеш, малко градче.

Само защото ви прочетох, се сетих някои неща, които съм правела като дете.
Например, хапвах си от детската паста за зъби. Много ми беше вкусна. Знаех, че в едно чекмедже седи резерва и със сестра ми си вадехме тубичката, да си хапнем по малко.
Ровехме по шкафовете и гардеробите на баба и дядо, като им бяхме на гости. Винаги имаше хубави неща и винаги беше много хубаво подредено-ухаеше на чисто и свежо.
В първи клас откраднах няколко от цветните хартии, които бяха в класната стая, в шкафа. Гризеше ме съвестта ( и още ме гризе), обаче много исках да имам цветни хартии и да майсторя нещо с тях.
Катерехме се на покрива на блока, в който живееха баба ми и дядо ми. Там горе имаше толкова красиви камъчета!
Като ни водеше дядо на дунавския басейн, се криехме под водата, за да останем още малко вътре, когато дядо ни ни казваше, че е вече време да излизаме .
Със сигурност има още много неща.. преди няколко дена помолих сестра ми да ми прати една снимка от детството ни, която ми припомни едни приказни години, от които имам както прекрасни спомени, така и за съжаление, страшни.

По-фрапантни са случките в които мятах пясък на всички отворени прозорци по първите етажи на блоковете в квартала.Замерях с  черници  хорското пране. Издрасках с ключ чисто новата ми боядисана стая рисувайки с него и пишейки по стените. Има и още, но да не ставам досадна..

Аз бях ужасно кротко и срамежливо дете, та и пакостите ми са били същите като мен. За сметка на това ММ е бил толкова луда глава, че само като слушах какви магарии е правел, настръхвах от ужас и всеки ден благодарях на Бог, че децата ни не са се метнали на него. Например: накарал братовчед си - с две години по-малък, да се спуснат през комина, просто ей така, да пробват, за да видят какво е, като изскочили в огнището черни като негри, баба им само дето не получила инфаркт от ужас. Със същия братовчед запалили сламения покрив на някакъв плевник. С друг братовчед пък си играли в един сандък - тип ракла и без да искат, се заключили вътре. Отначало им било смешно, но после се уплашили и голям рев паднал, добре, че ги намерили навреме. Изобщо, с мерак да го набиеш!

Хахаха, моят син е от породата на твоя мъж! А моят мъж, който е бил относително тихо и разумно дете само мърмори "на теб се е метнал, на тебе!"


Друга моя пакост, която все още се разказва в семейството е опитът ми да изхвърля сестра ми през прозореца, защото съм се дразнила, че майка ми се занимава с бебето вместо да ми чете книжки. Била съм на 3 год!

Взех да мисля за пакости и... с ужас установих.. две неща - моито пакости са граничещи с престъпления и второ, няко са правени в доста напреднала възраст, т. е. не детска, като например когато подрязах мустаците на котарак за да ги подравня. Няма да казвам на колко бях.. Като дете - бутнала съм баба ми е печката, не знам защо, явно нещо съм и се ядосала. Бутнах едно дете от парзалката защото ме предреждаше. Убих една кокошка - беше се разклопала а дядо ми не искаше и аз реших да я накажа, но от моето наказание тя умря. Бърках с игла за плетене в контакта. Бърках с клечка в дупето на кокошките... Убих гълъб за да го сготвя на котките... Господи... Прости ми...

Темата наистина е забавна и дори някои постове ме накараха да са смея със сълзи. Аз съм малко срамежлива и тиха, но то май това са и най – опасните хора.  Ето и моите пакости в периода 5 – 7 години.
1 Била съм на 5 годинки и съм в детската градина, която е към завода в който е работил татко. Било натоварена зона откъм камиони и тежки машини. Но аз съм решила, че не ми се спи на обяд и съм навила още едно момиченце да избягаме или да си тръгнем след като се наобядваме. Но на добросъвестни граждани им е направило впечатление, че две малки хлапета облечени в характерните за соца време шорти и ризка на червено бели квадратчета се мотаят сред самосвали и мотокари и са ни изпели. Мама е била в родилния дом да ражда малкия ми брат и татко бая ми се кара. Организацията на „ Бягство от затвора“ не си спомням, но конското да.
2. Всяко лято с по - големия ни брат бяхме на село. От там са най-хубавите ми детски спомени. И ние си имахме кокошки и пилета. И аз си играех с тях на учителка и ученици. Бяха 30 керемидено червени пилета и едно оранжево се открояваше от тях и ми бе любимото. Но аз с една пръчка ги подкарвах от курник в курник, и бях злобна даскалица и точно на любимото пиленце му счупих крилото. Умря! И като се втвърди, го избутах в единия край на двора и после пред баба ми ни лук яла, ни помирисала… Спрях да играя на учителки!
3 На село бяхме голяма тайфа и на различни години и акъл. И решиха да палят една купа със сено на моята прабаба / една люта сръбкиня/. Купата изгоря и прабаба ми като излезе с вършината всички се разбягахме. Бе лято, бе тъмно, бях облечена с едно късо рокле с миши презрамки и понеже крайна къща съм хукнала с група деца към гробищата обрасло с …. КОПРИВА. Ревах повече от болката, колкото от страх, че баба ще се кара, че сме изгорили на прабаба ми сеното.
4. Като казах гробища, пък си спомням как ходихме с една приятелка и късахме цветя от другите гробове и после аз ги полагах на гроба на дядо, а приятелката ми на нейните близки. А после като отидем с баба на гроба аз се чудя и мая заедно с нея кой ли е идвал на гроба?
5. А и често ходих на бунището и влачих в къщи пробити тенджери и чайници и подобни посуда. Баба ме пита защо, а аз отговарях, че за да готвя на децата си.
6. И много обичах да помагам на баба. Помолиха ме да пека пипер на чушкопека. Стоя си аз шилото за вадене на пипера и скучая докато се опече и реших да бръкна в дупките на чушкопека и едни искри и едно разтърсване на тялото и един рев….

Има и още ама хайде друг път…:joy:

Най-ранният ми детски спомен е... шамар от татко. Само 2 пъти ме е удрял и ги помня. Та, на 3-4 години най-много да съм. Септември, на морето сме и понеже времето е нестабилно вече, ми е наредено да стоя на пясъка и до второ нареждане да не влизам сама в морето. Да, но аз съм забелязала, че баща ми като се заговори с някой приятел, понякога изключва и търпеливо чакам.. Е, постигнах си своето и си понесох отговорността.
Години по-късно, пак на море, много ветровито. Казаха ми да се въздържам от сладоледи, ледени лимонади и море. Направих и трите. И на другия ден болна.
Вторият шамар от татко беше за едно счупено стъкло на балконска врата с ножица. Ядосах се, че не ме пускат да излизам и ... ПРАААС... Не се гордея с това.
Редовно в детската градина се озовавах в някое спешно отделение - премазани пръсти на ръката на някоя врата, цепната устна, другаде рани... По едно време бях постоянно присъствие в болниците и гледали странно нашите.
Веднъж с една съученичка, която живееше като мен наблизо до училище, направо отидохме до тях да учим, без аз да си направя труда да мина през вкъщи да се обадя. Далеч преди ерата с мобилните телефони беше. Като се прибрах след час-два-три, баща ми тъкмо говореше с полицията.
От малка все губя документи и т.н. важни неща. Някак сами изчезват някъде. В първи клас затрих веднага някъде програмата за часовете, а беше сложно тогава с печатането и хората бяха в правото си да ми се скарат. Баба ми, която като начална учителка е била строга към децата, мен ме глезеше прекалено и се беше ядосала на моите учителки. Нарекла ги пред мен "Циркаджийки", а аз да им го повторя... Стана невероятен скандал. По-късно с едната учителка обаче се бяхме сближили и много научих от нея.
Веднъж със съученичка избягахме от час и едва не бях докарала инфаркт на баба ми. Сега съжалявам за това.
Спомням си едно тържество, мисля, че в трети клас. Трябваше да рецитираме едни стихчета. Някой беше казал нещо смешно преди началото, а аз като се засмея, понякога дълго не мога да се спра и става проблем. Едва успях да си кажа четиристишето и си излязох навън да си се хиля.
Пак със смеха, от много по-късни години - с приятелка ни изгониха от библиотека заради мен. Върви библиотекарката шумно, пуфти, говори нещо непрекъснато. Аз не мога да се съсредоточа да чета и като прихнах накрая... После обаче жената много ни помагаше с книгите.
Допълвам се с една случка пак на морето. В станцията с децата ни беше скучно и предложих да се возим с асансьора. Нагоре-надолу ... и го блокирахме. Голям рев беше после като ни "спасиха". Помня, че слизах пеша и само ревах. Май от тогава имам клаустрофобия и трудно понасям асансьори.
С познато момиченце сме чули някъде някаква псувня, естествено, не знаем какво точно означава, но много ни е харесала явно, защото сме я казали, повторили и потретили след някакъв човек. Майка ми била наблизо, чула ме и скандализирано ме хвана за ръка, отведе и крещя до прегракване "Да не съм те чула повече... ". После, като ѝ мина, с един извинителен тон ми обяснява, че не се говорело така, не било хубаво. Ама пусто, да не ми обясни какво точно значи думата и аз да си гадая любопитно..
Баба ми изпадаше в ужас като пристигнем с татко в града ѝ на гости и види как за нула време апартаментът изглежда сякаш бомба е паднала. Е, не мога да поддържам ред вкъщи и това е. А навън винаги изхвърлям боклуци, оправям хотелски стаи и т.н., та след мен персоналът да няма много работа.

Да отворя и моето досие...
   Бях много любопитен. Все пипах нещата на нашите, особено инструментите на баща ми и често губех някои. Сътветно имаше наложено вето и последващи санкции.
   В Пловдив, където карах ваканциите, баба ми, клетата й побеляха косите от мен. Обикаляхме тепетата като планински кози. Излезна с чисто прани дрехи и се върна целия в прах и трънаци. Завирахме се по пещери и бункери (на тепетата има и стари бункери). Един път се качваме на Джендема и от тератата най-горе пускахме камъни към една изоставена постройка в подножието. А под терасата има една камениста пътека, която е пряк път към върха. Един ден пак се бяхме качили и пуснахме един по-голям камък. В началото на пътеката имаше едни дръвчета. Та пускаме го ние, той започва да се въргаля, прелита през пътеката и продължава до сградата. И гледам, когато прелетя през пътеката, от дръвчетата изкочи една група хора, които се заоглеждаха нагоре. Изтръпнах. Ако бяхме закъснели малко не ми се мисли какво щеше да стане. Газ надолу по павирания път и спряхме чак при жп линията до булеварда.
     Случката се случва в 7-ми клас в междучасието преди час по история,  при който предмет учителката ни беше класен ръководител. С един съученик нещо се сдърпахме уж на шега. Той беше застанал до прозореца. И нещо какво стана, аз го бутнах по-силно, а той си беше здрав още тогава. По-едър беше от мен. И аз го бутнах, той залитна и прозорецът стана на мозайка. Класната не ни пусна да си тръгнем, тъй като История беше последен час. И после бащите дойдоха, та после ходихме до джамджия да слага нов прозорец, та мъкнахме чарчаветата нагоре-ндолу из квартала... Но не знам как го бутнах така, че чак да залитне. По-принцип съм си дребен, 168 съм сега и тежа 70. Тогава бях запетайка...
  В по-късни години си спомням една колоритна случка. Баща ми се беше прибрал от командировка за няколко дни и използвахме да боядисаме апартамена на пл. Славйков. Имахме тогава един имот, който давахме под наем и плачеше за обновяване. Та приготвяме бои, стълби, инструменти и баща ми (с любов кръстен от мен Лорд Вейдър) ми връчва едно куфарче, в което имаше задграничен паспорт, бревет (шофьорска книжка за определен тип самолети), лични документи и още някои важни неща. И аз го приготвих до входната врата на излизане да го взема. Та тръгваме ние, товарим нещата в колата и потегляме за центъра. Тогава живях с нашите в Овча купел. Пристигаме на място, и почваме да вадим от колата. И баща ми казва "Дай куфарчето". И аз попитах "Кое куфарче". Ще спестя точното цитиране на репликите от страна на Лорд Вейдър, само ще споменя, че трепереше като лист и филмът беше "В това куфарче ми е целия живот!", "Къде блееш!?", "Утре пътувам за Бургас"... Тогава бяха командировани в Бургас. "Сега ще видиш, куфарчето са го откраднали!". И подобни. Прибираме се ние, отваряме вратата и гледаме, куфарчето кротко си стои там, където го бях приготвил. Баща ми каза, че ще ми откъсне главата и отиде да изпие три валериана.

Единствената пакост, за която се сещам е, че като дете, когато живях в къща, веднъж без да искам, докато си играех с топка, счупих един прозорец , явно силно съм я хвърлил, щом чак прозореца се беше счупил.

Уж бях кротко дете, ама и аз съм имала своите моменти.
1. Помня, че се бях опитала да си опека сладкиш на парти грила в пластмасова чинийка. Естествено чинийката се стопи.
2. Много обичах да разглобявам уреди. Помня, когато баща ми купи новата уредба как най-строго ми заяви, че ако ме види с отвертка до нея ще ям голям бой. Май това е единственото нещо, което наистина не посмях да отворя. Иначе часовници, касетофони, видео, абе всичко минаваше през ръцете ми. И сега съм така, та ММ си скубе косите с мен понякога.
3. Имахме забрана със съседчето като караме колелета да излизаме от квартала. Естествено не я спазвахме и обикаляхме из целия град. Много се гордеехме с това, че после успяваме да се приберем и всеки ден увеличавахме периметъра. Добре, че тогава бяха спокойни години.
4. Веднъж ядосах баба докато полива градината и тя ме окъпа с маркуча. Не знам кой постъпи по-детински тогава, но помня, че отказах да си сложа сухи дрехи, докато не се обади на майка ми да й каже какво е направила.
5. Много обичах да дразня големите момчета от квартала и да ги заплашвам с баща ми. Понеже пък баща ми не се впечатляваше от тези неща, аз го виках да играем федербал. Като се покажеше на улицата, момчетата си мислеха, че той излиза, за да ги бие и бягаха. Същите от сестра ми са яли доста бой заради мен.
6. На село много обичах да разхождам обувките с ток на братовчедка ми, в кокошарника. Това го правех за отмъщение, че не ме взема на дискотека. Бях на 6-7. Също тогава някъде я бях изнудила да ми купи кафе и кола на барчето, за да не я кажа, че пуши.

Сигурно има и още. Много забавна тема.

Оххх, като прочетох за обувките... та се сетих поредната ужасяваща история в която аз бях потърпевшата. Бях нахлузила едни сандали с висок, дебел, четвъртит ток. Паднах и кракът ми се подгъна така, че токът ми отиде право в... онова място. Последният ми спомен бе ужасяваща болка, а първият след това, че съм на легло и над мен са надвесени хора... Години наред се чудех дали това не е било просто кошмар, но майка ми потвърди какво е станало. А и много добре помня сандалите. Та... Внимание майки, крийте си обувките с ток от дъщерите!

Нашите ходеха на работа, така че следобед апартаментът беше мой. Любимата ни игра с една съученичка беше да вадим дрехите и платовете на майка ми и да се правим на мадами. После - на рок певци. Там - масата за гладене е йоника, дезодорант - микрофон и т.н. Лошото беше, че по едно време почнахме да бягаме от училище, за да си играем в нашия измислен свят. По едно време успявахме да се снабдим с мед. бележки, даже сами си ги пишехме. Обаче бележките свършиха и ми намалиха поведението заради неизвинени отсъствия.

А аз само веднъж нарязах една диня*, и още помня как ми се караха! Направо бледнея пред вас, чак съжалявам каква съм (била) послушна

*Нали знаете как отрязват по едно триъгълниче от дините, за да види купувачът, че са узрели. Така и аз съм си изчегъртала едно парченце с ножа, изяла съм червеното и съм забучила кората обратно на дупката. После сложили динята във вода да се охлажда, и тя взела, че се напълнила вода вътре

О, и винаги имаше бонбони, които обаче не можеше да ям, ''защото са за гости''. Е...доста често като дойдеха гостите се оказваше, че кутията е празна

Като сте на кулинарна вълна се сетих как бях гледала по тв, че се ядат охлюви и бях решила, че ще сготвя 😂 Мама ги завари в тигана полу сготвени с яйца. Лошо ѝ стана. Тя е и много гнуслива.
Бонбони сезони най-редовно изяждах само от вътре и ги връщах в кутията. Голямата ми дъщеря правеше същото 😀

Като малка бях много, ама много палава, вечно организирах някакви щуротии. На около седем години хванах всички деца от улицата, на която живеехме и ги заведох на кварталната река, за да се плискат и пият бистра изворни водица. Обаче съм пропуснала, че там се излива канализацията и за ужас на майките ни всички цъфнахме с шарка.
На село пък се ражадаха в главата ми най-големите идиотии. Подкукоросах един ден браточведите и сестра ми да научим пилетата на баба да летят. Хващахме ги в курника и ги хвърляхме от високо. Милите изобщо не полетяха, но пък на всички им изпочупихме краката. Голям ужас, сега ми е мъчно, ама тогава лапешки акъл. Баба ни хем рева, хем ни би. Тя какво ли не видя с нас горката, докато ни гледаше по цели лета. Любим номер със сестра ми беше да слагаме в джобовете на простряните дрехи изгнили сливи.
Друг мой хит, който се споменава и до днес е как бутнах сестра ми, докато си караше колелото в един леген с кокоши лайна, който баба и дядо събираха за тор. Голяма смрад, голям рев и аз пак ошамарена....
Бях изключително стисната и ревнива. Веднъж в къщи дошли на гости приятелки на майка, едната с дете на годинка. Всички му се радват, а аз ревнувам, че майка ми го гушка и му дава листенца да си играе. Издебнах всички да не ме виждат и както си беше в количката това бебе аз му изших един шамар. После обаче се уплаших, че ще ми се карат и се скрих в едни малинови храсти в двора. Не искам да ви разказвам каква суматоха настана, като се разбра, че ме няма. Майка ми в истерия ме търси в цялата къща, дядо ми обикаля махалата, баба ми е пред припадък. А аз откарах близо час свита в храсталака. Накрая, когато хората решили, че ще трябва да ходят в милицията, аз съм почнала да викам - куку от малинака. Като ме намериха пак бая го отнесох. Истории много...
Веднъж се изплаших, защото като минахме покрай една къща с родителите ми аз си избърсах сопола на стената й. И после зверски се стреснах да не ме е видял кварталния милиционер и да ме вкара в затвора. Даже се чудех, ако изям една мравка дали ще се отровя и умра, за да не ме затворят....

Оххх заболя ме корема от смях... и си мисля... колко забавни, оригинални и интересни са децата и кскви скучни, предсказуеми, фалшиви... стават после... в повечето случаи...

Чета ви и се смея с глас😂🤭.Аз обаче бях ужасна.Прабаба ми ми казваше на баба ми,че съм проклето дете(това,че съм родена във вторник,го потвърждавало).Баба ми очакваше гости от София и купи 2 кутии Златна есен.Аз обаче съм едно дете,вечно гладно и алчно,затова я накарах да ги отвори да си взема.Тя ми отказа,каза че са за гостите,накара ме да изляза,за да ги скрие.На другия ден отидоха на нива,а аз обърнах къщата,за да ги открия.Открих ги и за два дена(докато дойде неделята,в която чакахме гостите) ги изядох.Напълних пластмасовите форми с камъчета,вкараха ги в кутиите и ги залепих.Е,познайте като дойдоха гостите и баба им сложи кутии с камъни пред тях,дали не ядох бой.
Бях на 4-5г и тъкмо дядо ми правеше шахта за водомера.Толкова ми беше интересно,че като се махнаха,веднага реших да вляза в нея.Резултат-Забита арматура във външната част на клепача и излязла през вътрешната.Още имам белег.
А колко лошо се държахме с малкия ми братовчед.Ако не искаше да ходи на центъра,го карахме да си слага пръстите между вратата и касата и затваряме леко вратата,докато не го заболяваше и не отиваше до магазина.
Откраднах магарето на съседите,понеже нашето се беше уморило да оре лозето.Дядо остана неприятно изненадан.Прабаба ми почина,докато ме гледаше.Всички бяха на работа/нива и ме оставиха при нея.Като се върнаха,започнах да рева,че не ми е дала да ям и че цял ден само спи.

Веднъж на село дядо ми отиваше някъде с магарето и аз по детски несъзнателно реших да ударя магарето с пръчка,която държа😂 Леле,това магаре ,като се разбяга по едно надолнище и дядо ми туп падна от магарето . Нищо не ми каза душата (сигурно е знаел ,че баба ми е радар и вижда всичко отвсякъде ,защото тя бая си ме ступа 😂)
Майка ми  и  баща ми отиваха на банкет,мен трябваше баба да ме гледа . Аз много ядосана от тоя факт. Решена да ги спра,изфухвам си сополите в на майка костюма преди да го е видяла 😂 доволна бях ...до 2рия шамар 😂 След това решавам да го върна на баба предлагам и пудрата с перли  на майка представяйки ги за бонбони😂

Страхотни деца сте били 🤣🤣🤣 Щуротии всякакви съм правила , изобщо не съм била " кротко " дете , както твърдяха всички учители и близки на нашите . Живеехме на втория етаж и редовно някой , случайно минаващ човечец , се качваше да нас омърлян с яйца . Била съм на 5- 6 години , когато майка ми се приготвя да излизаме на вън със сестра ми , бебе в количка . Аз естествено решавам да помогна на мама с количката , докато тя се връща да си вземе ключовете ... та бутам аз количката по стълбите и политам . Всичко се размина , сестра ми здраво вързана , нищо й нямаше , обаче аз ... аз бях напрано потрошена - избито зъбче , синини навсякъде , бинтована ръка   , абе жива да ме ожалиш . Тогава избегнах пердаха , от жал на мама. Във втори клас потроших стъклата на кабинета по математика с една топка , по време на час. Бяха ни изкарали на двора да поиграем , е поиграхме . Подадоха ми пас и аз да покажа колко силно ритам ( бях си доста якичка , тренирах плуване и лека атлетика ) с шут и право в прозорците . Няма да ви казвам колко бързо изчезнахме като по команда 30 хлапета . После събрах класа и им обрах джобните , за да си откупим топката от чистачката , така де , няма доказателство , няма престъпление . Така си мислехме тогава ... В пети клас правехме опити по химия . След часа се върнахме с моята вярна дружина и решихме да " видим какво ще стане " , ако смесим разни вещества . Ефекта беше поразителен , смесихме каквото ни видяха очите и ... гъст дим и смрад на яйца . Ужас , бяха повикали пожарната , защото видели дима , идващ от мазето ( там беше кабинета по химия ) и решили , че има пожар . Резултат от всичко - аз пред директора , вярната дружина зад мен , всички ни смъмриха , мазето смърдеше повече от месец , а в кабинета по химия ремонт.  Не помня кой клас съм била , но пак е било в начален етап . Отивам да взема сестра ми от детската градина на обяд , щото в къщи ми е скучно . Отивам аз и гледам децата на площадката . Извиках сестра ми , тръгнахме си и се прибрахме в къщи . " Сготвих " й обяд - 10 яйца в тигана , точно когато вече започна да пуши олиото . Не разбрах защо гръмна така тогава , когато ги шляпнах вътре ... само видях сталактитите от тавана . Е , хапнахме каквото беше останало и сме заспали . Събудихме се , като чухме мама , милата - полуприпадаща , върнала се спешно от работа , защото от градината й се обадили да й кажат , че детето й го няма и звънят в полицията . Дали не ядох бой тогава . И да ви кажа , па - гадното от боя е " жаренето " с коприва по дупето. Нашите рядко ме пращаха при баба на село , защото нали тате не харесваше баба , ама това в друга тема . Та пращат ме при баба на село , а там ми беше Рай . Гора , свеж въздух , близо сме до границата ... Настанява ме баба в стаята на мама , аз горда , отварям гардероба , пробвам дрехи , на тоалетката старите й гримове - започвам да мажа ( стабилно ) ... Решавам да се покажа на баба и ... тая женица , Бог да я прости , онемя . Тогава за първи път в живота си разбрах какво е палячо . Ъъ , това , докато баба се опитваше да махне химическото червило от лицето ми с парцал и ледена вода . Тъкмо съм се разминала с копривата , даже и не разбирах какво означава това и баба ще прави лютеница . Сготви я тя , напълнихме бурканчета , аз мърляйки , тя чистейки , стерилизирахме ги , наредихме ги ... и аз намерих топката на вуйчо . Точно ми казваха да не ритам в стаята и аз шут ... половиното стая стана в стъкла и лютеница . Ама и на прясно боядисаните стени , щото те заради мен бяха боядисали в беличко... Тогава разбрах какво е " Ще ти загрея гъза с копривата " .

Леле, какви спомени ми изплуваха. Смея да твърдя, че съм била кротко дете, но в добра компания избиваха луди идеи Както повечето деца по онова време летата си прекарвахме на село при баба и дядо и с братовчед ми, с който сме на една възраст правехме големи простотии от скука, особено когато ни оставяха сами.
Един път взехме някакъв скъп часовник на баба ми и го потрошихме. За да прикрием следите решихме да го хвърлим в гаража при дървата за зимата мислейки си, че никой няма да забележи липсата му. Да, ама не  - последваха разпити, ние отричахме, че сме замесени, но накрая под настиска на шамарите си признахме. 
Също много обичахме да се качваме по една много паянтава стълба, за да стигнем до тавана (къщата беше от старите - гредоред и ни беше изрично забранено да се качваме сами на тавана и да ходим по него, можеше да се стъпва само по гредите), там намирахме стари цигари и ги пушехме после в двора, но съседката веднъж ни видя и ни изпорти. Пак ядохме бой.
Така се разсмях сега като си спомних как веднъж на братовчед ми му се приходи по голяма нужда, кво да да го правиш дете на 8-9 години, на тавана сме и нямаше време да слиза и ... стана тя, каквато стана.... След това повече не се качвахме там
Редовно тормозехме кокошките на една съседка (замеряхме ги с камъни), която ги пускаше по улицата да си чоплят нещо, пък нас това очевидно много ни е дразнело, идея си нямам защо.
С децата от улицата обичахме да се качваме на терасата на читалището в нашия град и да обикаляме от външната и страна, а отдолу имаше заведение и хората пищяха в ужас като ни гледаха как ходим по парапета отвън и им се хилим. Родителите ни така и не разбраха какви ги вършим. Добре, че Оня отгоре ни е пазел.
В прогимназията май 6 клас някъде намерих вкъщи едни цигари на майка ми, пак насред лято, 30 и кусур градуса навън, сядам да пуша на терасата. Дръпвам 1-2 пъти, закашлям се, хвърлям цигарата и тичам да пия вода. Връщам се и чергата дето беше пред вратата на терасата гори - беж от там за още вода да гася нея. После обвиних сестра ми, по-голям е, номера мина.
И нещо, с което хич не се гордея - много тормозех на съседите под нас котката. Имаха една сиамка - изчадие от ада, със студени сиви очи, гледаше много лошо и все седеше на первазите и ми хъскаше като минавах. Любимото ми беше да си напълня устата със студена вода и да я изплюя върху животинчето долу дето се припича на перваза. Настъпваха шок и ужас за него, а аз изпитвах блажено удоволствие. Луда работа. Сега не мога да понасям някой да причинява страдание на животно, а тогава това не ми е пречело...

Плача от смях, продължавайте, моля!

А снощи четох за приспиване на палавия ми син темата, че да забърше още някои и друга идея... тази вечер ще го накарам да чете той!

Все ме обвиняваха за глупостите на брат ми и сестра ми(близнаци са и по-малки от мене) и аз гледах ако скоро няма да ми се получи да ги опухам, то поне да ги натопя за нещо, все едно те са го измислили, пък то все аз ги подскокоросвах.
Когато бяхме всички болни, викаха някоя от бабите да ни гледа в къщи.Били сме те на 2-3год, а аз-на 6-7г.Изчаках баба да отиде в кухнята и те да понапълнят цокалите.Казах им, че ще играем на катастрофа и да си приготвят самосвалите(едни големички камиони си имаха).Вземах най-големия плюшен заек и го сложих пред заредения вече цокал.Трябваше да видим кой по-бързо ще го сгази. Когато самосвалите бяха засилени, аз в последния момент вдигах заека и цокала политаше из целия хол.После същото упражнение се повтори с гордия собственик и на втория цокал.Целия хол се осмърдя стабилно, имахме тогава мокет, а по него-паркет и те бяха порядъчно напоени. Не знам зимата това как се чисти и проветрява, беше работа на горката ми баба.
Пак при нея, само че на село се вършеха най-големите глупости.Но и много нови думи научаваме там. Според баща ми там ни пращаха в Радановската сладкодумна школа.Веднъж отидохме в съседната къща на гости при братовчедите, те бяха сами у тях.Сбихме се с едни метли и аз за да е сигурна победата и безспорна, вземах градинския маркуч и ги пръсках яко, докато се дърмонят с метлите.Само че те не се спряха, само се преместиха зад ъгъла на къщата и аз продължих да ги къпя с маркуча, ама също и по стените на къщата леех вода, направо водопад им направих.Не знам в кой точно момент се бяха прибрали техните, но така ни свариха-аз квася мазилката с маркуча, а брат ми и сестра ми геройски се сражават срещу техните деца, като ги обиждахме на техния диалект и това се чува в радиус от 1км.
Гоненицата с патки ми е любим спомен и до сега като видя патки, се хиля, аз си знам защо.На село къщите са от двете страни на улицата и образуват нещо като коридор. Само че тогава пътят не беше асфалтов, а черен път с 5см. пепел.От някъде бяха дошли цяло ято патки.Извиках брат ми и сестра ми да ги видят, а те както и очаквах, ги подгониха.Казах им, че майка ми ако ги види, голям бой ги чака и тя взе, че точно тогава излезе да ги извика.От начало искаше само да ги повика да се върнат в къщи, но те решиха да и избягат.Така без да искат подгониха патките, а те се разграчиха и като се почна едно гонене...Майка ми бяга да хване децата, те търчат с всичка сила, а най-отпред бягат патките и грачат и бият с крила, за да подхвръкнат, а там всичко е прах и пепел.Отдалеч изглеждаше като огромен облак от прахоляк, а вътре се мятат пищящите изчадия и майка ми и патките...Ако сте гледали "Черна котка-бял котарак", нещо подобно на сцените с гракащи 100 патки.На края на улицата имаше разширение и после следват старите гробища.Цялата банда се озова там и майка ми най-после се спря да ги преследва, иначе не знам до къде щяха да избягат.
Като бяхме малко по-големи, само че при другата баба, казах на малките, че ще е много смешно ако се скрият в мазата(само че казах ако отидат там), а всички ще ги търсим и ще се чудим къде са.Те се скриха и аз небрежно подхвърлих на дядо да затвори капака на мазата, понеже щях да се спъна и да падна по стълбите и човекът затвори капака(той е много тежък железен капак и в мазата се слиза по големи стълби).По едно време баба се усети,че ги няма, обикаля в къщата, около нея, по улицата вика...Цялата се зачерви и много се изплаши, вече май се канеше да се обажда я на нашите, я в милиция...Тогава аз "се сетих", че не сме гледали в мазата, ама баба каза те няма как да са там, капака е затворен, не може да са вътре.Все пак отвориха(аз не можех сама) и ги намериха много ухилени.Баба се разтрепери, звъня на баща ми да идва да ги прибира, голям скандал вдигна и сестра ми (на 5 или 6г.)каза че баба е лоша и ще си ходим на другото село при другата баба.Това не беше прието на сериозно и баба за да не я опердаши, просто излезе.Тогава сестра ми и брат ми избягали през задната врата и по пътя пеша бяхали до съседното село на 3км., за да отидат наистина при другата баба.С дядо ходихме с колелетата да ги завръщаме и беше голям екшън.

Милите ни баби и дядовци.. като чета повечето разкази, все те го отнасят.
При моите беше същото!
Най- големите си рогца показвах при тях.
А именно от тях получих най- голямата грижа и спокойствие за детските ми години...

И аз ще се разпиша в темата, въпреки че не съм правила кой знае какви бели. Като съвсем малка, на не повече от 5 години, помня че закусвах, а майка ми трябваше да излезе за малко. Остави ме сама и ми каза, ако искам още кисело мляко да си взема. Е, поисках, но както го взех, тъй го и изтървах на килима. Реших, че имам време да залича следите и обърнах килима наобратно, като имате предвид, че върху него имаше маса и столове. Не помня как на тази възраст съм успяла да подредя всичко в първоначалния му вид, единствената разлика беше в шарката на килима. Сколасала набързо и спокойна, че вече всичко е наред, посрещнах майка си, която още от вратата попита „Килимът защо е наопаки”. С две думи — направих по-голяма мацаница, ама не ми се караха. Другата случка, за която се сещам не е точно беля, но ми се струва интересна. Та, и аз като повечето деца, често бях изпращана на село. Помня, че лятото, преди да тръгна на училище в първи клас, също бях на село. По това време баба ми отглеждаше юрдечки. Не си спомням защо, но няколко новоизлюпени юрдечета бяха останали без майка. Аз си бях харесала едно от тях и все го държах, занимавах се с него, даже помня, че убивах мухи и му ги давах да ги яде. И така юрдето свикна с мен, че навсякъде тичаше след мен. Отидем на лозето — то идва пеш след мен, отидем в центъра на селото — то пак тича след мен. Мисля, че ме беше припознало за своя майка. Иначе на външен вид остана доста търлаво и по-малко от другите — не знам дали заради многото бягане след мен, или защото го бях къпала в мивката. Както и да е, есента наближаваше и един ден юрдечето изчезна, а също и останалите му братя и сестри. Търсих го тук, търсих го там, но никъде не го открих. Баба ми каза, че сигурно някой ги е откраднал. Тогава повярвах, даже до скоро вярвах в това — докато не разказах на мъжа ми за юрдечето. Според него баба ми е пратила пернатите директно в бурканите, без много да му мисли. Сигурно съм го изяла, без да разбера...гадна история...

Книга мога да напиша за всичките глупости, които съм извършила. Повечето ми пакости са от тинейджърска възраст. Събрали сме се групичка една вечер и някой ни съобщи, че в еди коя си къща имало много хубав лешник. Повече не ни трябваше, вдигнахме се  в тъмното и направо с клоните взехме колкото можехме да носим. Върнахме се, изядохме лешниците и хвърлихме клоните пред един съсед, който не харесвахме, защото все ни се караше, че вдигаме шум. Още на другия ден собственика на лешника видял хвърлените клони и вдигнал луд скандал. На пострадалия съсед така и никой не повярва , че не е той.
Друго, за което се сещам е как пак една вечер ще се състезаваме кой ще запали по-голям огън.  Аз естествено задължително трябва да спечеля. Не помня каква клада съм направила, обаче огъня стана толкова висок, че запали телефонните жици. Комшиите добре, че видяха и с кофи вода го изгасиха. Обаче все пак аз спечелих .

Аз като цяло съм била послушно дете, но имам 2, 3 изцепки.
На близо година и половина, нашите са имали гости, приспали са ме уж, а аз съм се изходила в кошарата и съм се омазала цялата плюс стената. По думите на майка ми само очите са ми се виждали, на нея и се искало да плаче, но пък аз съм била много щастлива от постъпката си.
Когато се е родил брат ми съм плакала с часове и съм им казвала да си го върнат, от където са го взели. Два дена не съм яла нищо.
И най-култовото е, на 6 годишна възраст като бях, много популярен беше сериала Росалинда. Та тя нали с дълга хубава коса, аз с бретон до веждите. Решила съм, че нейния изглежда така, защото го е отрязала в дъно, та моя милост е решила да има прическата на Росалинда, офъкала съм си бретона в дъно, доста време изглеждах смехотворно със стърчащия като антена бретон.

От малка си падам художничка. Ловях мухи, но без да ги убивам. После им късах крилата и ги боядисвах с темперна боя. Те си бяха още живи и си маршируваха по масата в различни цветове. Баба веднъж се хвана за главата, защото не можа в първия момент да си обясни, какви са тези цветни буболечки.
За гримирането с химически молив няма да споменавам, че после след цяла седмица къпане и миене все още личеше.

За себе си не си спомням някакви смешни пакости, обаче много съм се смяла на една на синът ми. Иначе е послушно дете, но започнахме ударно още първия учебен ден на първи клас. Предишния ден се разхождахме по центъра и той за първи път видя просяк и трябваше да му обяснявам какво прави той. Явно много се е впечатлил, защото следобед като ги пуснали на училищния двор събрал почти целия клас да просят пари през оградата от преминаващите хора. Едно момиченце даже проявило креативност и включило дарителски елемент в просенето - парите щели да бъдат за спасението на застрашените животни. Учителката ги хванала обаче и беше станало мазало. Вечерта като го взимал баща му даже намесила ходене при директорката като наказание за нашия организатор. Та прибирам се аз от работа и вместо радостни възгласи и разкази за първия учебен ден заварвам страшно ядостан баща и син, който се чуди къде да се скрие от срам. Едва ги убедих да ми разкажат какво е станало. И като прихнах да се смея, едва спрях след половин час.  Понякога възрастните много преувеличаваме 'пакостите' на децата


Като прочетох това и се сетих - ние с брат ми изкъпахме петела. Беше един голям бял петел, явно сме решили, че е много мръсен, защото доста старателно го насапунисахме и изплакнахме.Още помня гледката как баща ни после суши петела със сешоар надвора .Май не успя да умре от пневмония, но се чувствах доста гузно какво е можело да му причиним

Темерут пълен бях аз. Пакости не съм правила не от страх, а поради липса на желание. То ако изобщо трябваше да ме накажат за нещо, наказанието ми беше да не чета - считайте. А ме наказваха не заради пакости, а заради ужасната ми разсеяност. Губех ключове, шапки, ръкавици - всеки ден по нещо. Редовно си забравях училищната раница в автобуса. Забравях препечени филийки на котлона и одимявах цялата къща, варени яйца съм забравяла (няма такава смрад, а аз си чета в хола и хич не ми прави впечатление). Като поотрасна сестра ми, се биехме и скубехме, та и затова отнасях от "моето наказание" - няма да четеш (1, 3, 5 дни). Ама аз си четях де, кой ще ме хване?

Никакви май... Живеехме си тихо и кротко : аз, майка ми, баба ми и точилката ѝ 🙄🤪🤣🤣🤣

Безброй магарии съм вършила. По цял ден сама през лятото, докато нашите са на работа. Бяхме тайфа от 10-15  хлапета и по цял ден вилнеехме навън. Крадяхме плодове от дворовете на хората, дразнехме кучетата по дворовете, палехме огън насред селото (при баба и дядо) и мятахме празни флакони от Мухозол и дезодорант в огъня, а те гърмяха, като се нагреят. На село,  сутрин се измъквах  от къщи по тъмно, а вечер баба заключваше вратата, но ми оставяше открехнат прозорец, през който пропълзявах посред нощ. Баба и дядо си лягаха рано-рано , каталясали от работа по двора. Все ходих мърлява, с изподрани колене и лакти, наядена от комари.
Селската ми баба не разбираше какво е това алергия. Аз бях алергична към яйца, ягоди и шоколад. Майка и татко все обясняваха на баба и дядо, че съм алергична и не трябва да ям тези три неща.  В момента, в който ме разтовареха от колата, се нахвърлят на ягодите в двора, за обяд баба щедро ми пръжваше 2-3 яйчица, а следобяд ходи и задължително с дядо за хляб до селският магазин, и той ми накупуваше шоколадови лакомства. До вечерта вече бях покрита с червени плюски и място не можех да си намеря от сърбел. До 2-3 дни бях и въшлясала, защото най-обичах да си играя с децата на чичо Христо. Те си нямаха мама, а чичо Христо не излизаше от хоремага, та дечицата си страдаха от липсата на грижа. Беше ми забранено да играя с тях, ама кой ти слуша!
Помня, че бях на 6-7 години, когато семейно ходихме на гости при богатите ни роднини в Белград. Ама, вярно бяха богати! Имаха гувернантка за двамата си сина и домашна помощница. Подариха ми торбичка с лимки, а аз реших, че тези красиви топчета са супер за подхвърляне. Всичко беше чудесно, докато едно от тези топчета не ке "срещна" с огромният кристален полилей в трапезарията. Изгасих светлината и тихо се измъкнах. Тайната ми не остана скрита за дълго... Майка беше пред истеричен припадък, баща ми онемя! Роднините бяха любезни и не ни изхвърлиха, но години по-късно, по семейни събирания още се носеше легендата за лимката, полилеят и моите пакостливи ръчички.
Как ми липсва днес лекотата и безгрижието, които имах като дете!

1000 islands
Много колоритен, жив разказ! 😊
Напомни ми  счупеният полилей от Берлин, който се потроши от мятането не на лимка, а на гребена ми. Баба и дядо бяха свидетелите. Онемяха, но запазиха не само самообладание, а и мило и добро отношение към пакостницата ( моя милост).
 
Последното изречение не се отнася обаче за моето детство, защото изобщо то не беше безгрижно. И не ми липсва.

Определено лимки и полилеи не вървят добре заедно!😉
Отделно, от всички "подвизи" на село, много често издевателствах над котката ни. Бях чела някъде за кучето Лайка, което летяло в космоса, и бях решила, че нашата Маца на всяка цена трябва да е следващата зоо-космонавтка. Едно цяло лято посветих на тренингът й, горкото животно! Въртях я на грамофонът, започвах бавно от 33 оборота и постепенно увеличавах скоростта. Имах план и в пералнята да я завъртя на центрофуга. Проблемът беше, че пералнята ни е полуавтоматична и така и не можа да я включа само на центрофуга, без вода. А, и нямаше как да я наблюдавам - нямаше "люк"! Никой от приятелите ми с Перла не се нави да ми даде да пъхна котето вътре. Затварях я в един куфар, за да свиква с тъмното и страшното. Слагах я на простора да виси на предните лапички и на нокти, за да я направя по-атлетична. Отделно от това веднъж направих сапунена вода и й капнах в очите, за да видя и на нея ли ще й люти като на мен. Надра ме жестоко, очевидно и на нея й залютя! Голямо чудовище съм била!
Помня, че отнасях по някой шамар зад врата, или по дупето от нашите, ама не ми държеше дълго. И все с момчетиите играех, с момиченцата ми беше скучно да играя на кукли!
А, вие търсили ли сте съкровища? Аз бях разкопала половината ни двор, че и подкрепления виках. Баща ми в чудо се беше видял - толкова се грижеше за тоя двор, седеше си цветница, зарзават и току паднеха всичките му усилия в жертва на изследователският ми дух! Сърдеше се, ама и бързо му минаваше!

Заключих брата на терасата, защото ми беше заграбил повече от половината рафтче за учебниците.
Оня пък счупи прозореца на вратата на терасата, за да излезе.

После двамата бяхме наказани, защото пуснахме пердето, за да не се види счупеното, ама майка ни не се върза.

После продължихме да се дърлим, счупихме полилея в детската. Накараха ни да си купим нов с нашите пари, макар че не искахме полилей. Ма кой на пита.

И за капак, наистина без да искаме , просто не знам как стана, витрината в хола стана на сол, а д-то ми пълно с парчета стъкло.

И тази цялата фиеста за няколко дена само. Просто... И аз не знам как.

Другите ми провинения са, че изяждах всички краставици, много го обичах, и лягах да спя и се правех на заспала. Идват нашите да се карат, аз хъркам и не ми пука
🤣

Със сестра ми счупихме стъклото на балконската врата в първия ден, като се нанесохме в апартамента.

В тийнейджърките ми години цели три пъти чупих стъклото на врата на хола. Говорим за дебело, релефно стъкло, но течението и силното затръшване на врата от него...не го спаси.
А най-голямата беля, която за малко щеше да нанесе огромни поражения беше, че включих фурната на печката Мечта, да пека кекс, когато върху затворения ѝ капак беше поставена туристическа газова бутилка, ползвана през останалото време за котлон. Това беше последният път, когато вкъщи се е готвило на газ.

Сещам се за две случки:
Бях на село и се бях качила на един стол да крия на високо нещо от сестра ми. Стола се счупи пък баба бе доста строга и реших "да го изчезна".  А той един такъв хубавичък с дърворезби по облегалката с мекичка велурена, зелена седалка. Въвлякох сестра ми в далаверата, обяснявайки и колко е виновна, задето се налага да крия от нея разни неща на високо. И къде се скрива стол? Решихме да го скрием в клоните на ореха в края на двора. Голям зор видяхме, голямо катерене беше, голямо пъшкане - аз на 7 години, тя на 5. Скрихме го и никой не забеляза ... до есента, когато паднаха листата. Излизам от къщата  и ям сладкиш с ябъки и гледам трите ми баби /бяха три сестри/ седят и гледат дървото и трите сложили ръце на кръста като делвички Направо ми приседна  сладкиша. Таман бяха започнали да заформят някаква кримка как столът е стигнал на връх ореха та се наложи да си признаем. Наказаха ни! И то все едно сега сме го счупили, а не да има цял сезон давност на провинението

Бях тинейджърка и се движех с компания предимно от момчета. Те все гладни в тази възраст. И както си ходим около блоковете надушваме нещо вкусно. На 1 етаж жената сложила да изстива на парапета на терасата сготвеното и ядене. Момчетата се набраха  и го отмъкнаха. Пиле с картофки. Изядохме го долу под терасата като хали, събрахме кокалите в тавичката и я качихме, където си бе.
Голям хил, голямо геройство бе. Оставихме съгледвач да види реакцията и той се връща един такъв гузен. Жената се развикала, а после плакала. Омърлушихме се и не помня защо, но и събрахме точно 3,50 лв., увихме ги в листо, завързахме ги с трева и ги хвърлихме в терасата.

Ооо, тва посредното с изяденото пиле беше жестоко
И тва с котката и лапичките е жестоко, но в другия смисъл на думата :/

На 2-3-годишна възраст съм изсипала цялото шишенце с  парфюм Кристиан Диор на майка ми върху плюшения ми мечок. Честно казано, самия акт не си го спомням, но този мечок миришеше на парфюм 10 години след това.

Иначе съм била послушно дете.

Като бях малка не правих много бели, но като тиин...
Сега се сещам само за стандартното, счупено и скрито- вазата на баба ми, естествено ме хванаха - няма къде да ходя...
Други бели ми бяха, че със съседката се заключвахме вечер в моята стая и не я пускахме да си ходи, казвахме, че ще ми е сестра.
Родителите и не бяха фенове на ситуацията

Бях пакостлива, но умело се криех все пак някои от пакостите ми лъсваха и съм яла бая бой
 Бяхме на село, счупих шише от коняк и набързо хвърлих парчетата през едни малки отвори в кладенеца. Като дядо го отвори, за да вземе вода, веднага съзря стъклата на дъното, та слиза със стълба да ги вади.

Бях страшно злояда. Всяко ядене започваше с умоляване, преминаваше през заплахи и ескалираше до бой и рев. Намерих си тайно място- под плота на масата имаше някаква напречна дъска и нещо като долапче. Та започнах да складирам там залци. Един чуден следобед, майка ми се мотаеше наоколо и изведнъж забеляза, че котката се е изправила на два крака и яде  нещо под масата. Изплаши се да няма мишка. Вдигна покривката, наведе се и какво да види, цял склад с дъвкани залци. Какъв бой ядох, не е за разправяне.

Друга беля- бях на около 5,брат ми на 9, дразнеше ме и полудях, хванах го за косата и го ударих в металния ръб на леглото. Шиха го в болница и до ден днешен има белег, една област без коса.

Винаги ровех в гардероба да търся тайниците на майка и когато ни идваха гости, се оказваше, че бадемите са изядени. А тогава бяха дефицитни времена. Редовно подяждах и от лакомставата приготвени за сурувакарчетата.
Глътка по глътка изпивах пинаколадата на майка и ликьора на баба обаче никога не са ме хващали, което ме навежда на мисълта, че самите те редовно са си дърпали по някоя глътка и така не се е забелязвал моя принос за изпразване на бутилките


2-3клас да съм била, когато направих друга лошотия. Комшийското момче ме плашеше постоянно с пера и птици, а аз имам ужасна фобия (може би дори той да  е първопричината за нея, или поне я е задълбочил. Е, всичко се връща, наскоро жена му ми каза, че и него го в страх от кокошки вече ).  Та да се върна в оня далечен ден, когато блажено си висях на един клон на черешата. Комшийското момче реши да ми развали рахатлъка,  извлече кокошка от кокошарника им и я замери по мен. Е, кокошката не стигна до мен, но така се озлобих, че изтичах, намерих пирони, овъргалях ги хубаво във варника (тогава още строехме къщата и имахме всякакви  неща из двора) и замерих пироните по тоя. Един прион го удари по лицето и пръсна вар право в окото. Като се разрева и разпищя, изтичах и казах на нашите. Водиха го в болница да го промиват и бая време беше с червено око. Добре, че не съм го осакатила.


Друга лоша беля се сетих. Татко хвана мишле в гаража. Малко сладко мишле и се избъзика да го занеса на баба (тъщата ), хванах го в шепа, тичам при баба. "Бабооооо, затвори си очите и си дай ръката". Последваха ужасни ужасни писъци, скокове, лудешки движения, после баба вдигна температура, получи ортикария и какво ли не, а майка безмилостно ме наби..... Е, татко не изглеждаше ядосан от белята ми


ПП. Благодаря за темата, върна ме назад в детството, сетих се за тези неща и отново ги преживях. Беше сладко

Откакто се помня, винаги исках да играя с момчетата на разни игри с екшън. В резултат съм се катерила най-догоре на джанка, колкото двуетажната кооперация, за да се сетя чак после, че не знам как да сляза. Спаси ме бащата на един приятел от квартала, който ми казваше къде да стъпя, понеже надолу не виждах. Със същия този приятел сме се бутали като обезумели в състезание кой ще успее да изпие повече вода, шуртяща от втория етаж от чучура на съседка, която си мие балкона. Бляк.
Като малки в квартала ни, долната част на Лозенец, имаше стари къщи, някои от които бяха изоставени и рушащи се. Влизали сме в много от тях и веднъж пропаднахме през гнилия гредоред в едно наводнено мазе. Само един представител на умната ни банда беше останал на "горния етаж" и ни спускаше стари столове, докато ги натрупаме и се изкачим обратно. Само така се измъкнахме. 
Като по-големи пък (вече почти тийн) се събирахме на спирка Вишнева и се качвахме отзад на буферите на трамвая, на практика едни стърчащи пръчки. Возехме се малко и скачахме в движение някъде насред горичката, преди да се усетят ватманите. Веднъж какво се замотах, останах си хваната за трамвая и ме влачи няколко метра по корем по релсите. Бях с един торбест пуловер, който майка ми не можеше да понася, а аз носех всеки божи ден, понеже го намирах за "гръндж", което беше модата тогава. Е, в този ден приключи съществуването на този пуловер и след това се возех на трамвай само по нормалния начин. )))
Преди няколко години (вече голяма) реших да лакирам с нов лак масичка в хола и открих, че от долната страна на плота съм си записвала в колко часа почват детските. Едно време по телевизията казваха един път цялата програма кое в колко часа е и край - кой разбрал, разбрал. Изплува ми спомен как лежа на килима под масата с химикалка в ръка. Нямам представа защо не съм си записвала на бележка.

Хаха, Kateto-sv бива си те и теб!
Твоята случка със криенето на храна ми пропомни за друг един мой "подвиг". Бях на 10-11 години и се разболях от бронхит. Ама, много бях болна! Водиха ме на лекар и той взе, че ми изписа едни хапове, ама бетер конски - ОГРОМНИ! Много ми беше трудно да ги гълтам, давех се, повдигаше ми се, присядаха ми, ужас някакъв. Майка ми ми навикваше през цялото време, че се лигавя и беше още по-зле. Накрая й казах, че ще отида в спалнята и там ще ги глътна на спокойствие, защото нейното каканижене не ми помага. Отидох, с най-доброто намерение наистина да ги глътна. Обаче, съзрях едно ъгълче между леглото и стената, и ме осени гениалната мисъл, че мога да изплюя там хапчетата и никой няма да разбере. Речено-сторено! Плюх си там хапчетата в продължение на около седмица. На контролният преглед - пневмония! Двустранна! Дупчиха ми бутчетата с пеницилин и гентамицин, правих физиотерапия и облъчване на дробовете. Един месец се влачих ни жива, ни умряла. Горката ми майка се поболя с мен. Как да е, оправих се накрая.
Три години по-късно правихме основен ремонт на спалнята. Ейййй, не бях виждала мама така бясна! Би ме със задна дата и без много-много обяснения. Права беше жената! Даже баща ми, който винаги ме защитаваше, остана безмълвен и така невярващо гледаше ту мене, ту "разкритието" в ъгъла!

Татуирах си езика с татуировка-ваденка. Беше без да искам, не очаквах, че като я налапам, тя ще се отпечати под действието на слюнката.

1000 islands, не им е било лесно на родителите ти

Не съм правила много пакости или не си ги спомням всички.   Повечето ги правех в комбина с мой братовчед на същата възраст и акъл като мен.На3-4год да сме били.  Помня как унищожих няколко цветя на баба ми или май беше опит за това. Откъснах всички червени топчета от едно странно цвете. Строи ни с братовчед ми и чакаше признание. И двамата стискахме в шепите си топченцата и мълчахме с наведени глави.  Издадох се като каза че който си признае ще получи шоколад. Пак с него почти изпихме бутилка домашен шоко ликьор. Помислихме го за боза 😜 Позачерви ни бузите и замая главите.                                                           Бяха се появили много малки мравки и аз ги събирах с една отверка която топвах в лепило хелметекс и после пак топвах в бурканчето. Вуйчо ми се чудеше защо са вътре,но не ме заподозряха и остана загадка 😁                        Пак там, но съм била по- малка и съм изхвърлила от терасата зелка и стъклена бутилка с вода,от седмия етаж... Късмет че никой не е пострадал 😶                                             Мама имаше един много хубав комбенизон-цикламен сатен и черна дантела. Тайно го облякох върху домашните ми дрехи. Излязох навън без никой да забележи и направих няколко обиколки около блока като вече се беше събрала и тайфата приятелчета и заедно обикаляхме. Някой казал на мама и тя дойде да ме прибере, но след яка гонитба подир мен 😁 Направихме шоу на съседите 🤣

Бях намерила булчинската рокля на майка ми, и въпреки забраната да я обличам / носело нещастие/, изчаквах да няма никой в нас и събирах тайфата. Аз бях младоженката, приятелка- младоженецът, имахме длъжностно лице, чаши, овързани с бяла панделка, касетофон, аз с на майка едни хубави лачени чепици на висок ток- типичната сватба.
Докато един слънчев ден нашите не се прибраха по- рано от нивата, без да ги усетим.
Останалите се разбягаха, мен ме набиха.
Оттогава роклята потъна, така и не можах да открия къде е скрита.

И порно гледахме, вече в друга съседка.
Баща й имаше някакво смешно анимационно порно, а тя беше намерила касетата, скрита под дрехите в гардероба, пак се заключвахме и пускахме видеото.
И там ни хванаха, ама не се разчу, че таткото май го досрамя от останалите родители.
Е, отупа приятелката ми.

Хубава тема, но почти във всеки пост се споменава бой, як пердах..... стана ми гадно.....

На мен ми е гадно , ако да измъчвани животни. Иначе всяко диване тук си е заслужили пердаха и човек е станало! 😉

Не те знам кой набор си, аз съм 77, но си ни поступваха- шамар, два, не че са ме пребивали, мен специално.
И учителите ни биеха тогава, особено с показалката през ръцете.

Не са ме поступвали....
И бой/пердах ми звучи гадно

Като стана дума за пердах от учители. Още помня госпожата си по математика Михова. Тя имаше отвратителен възпитателен метод. Който се провини, го хващаше с два пръста за косъмчетата на врата и въртеше. Беше много болезнено. Още я помня след близо 30 години.

Нашата математичка ни целеше с тебешири. Пише на дъската задачи, някой зашуми ли , обръщаше се и го оцелваше моментално. Химичката биеше директно с дневника 🤪
Хич не си поплюваха!

Като по-малка почти запалих домът ни, но 2 пъти сериозно го наводних .
Бях страшно див тийнейджър, в средата на 8-ми клас ме изключиха от училище..., нов клас, нови лудории. Безброй и всякакви.
Не съм бито дете, но татко Бог да го прости беше много строг с мен. Имах вечерен час чак до 21, после ми се размина.
Чак като студентка се успокоих и поумнях .

Нашата класна пък ни караше да си носим ронена царевица и ни наказваше на колене върху нея.Ама само най-лошите деца.Аз само десетина пъти съм стояла по този начин.

Ужас! Тя е била садистка!

Сега се сетих за едно бивше гадже, много палав е бил, по разказите му.
Останал да повтаря трети клас. Ама как да каже на майка си.
Надписал там бележник, уж че е четвърти клас, каквото трябва, вече не помня разказа му, но майка му, милата, като разбрала, че пак е в трети клас, само дето не припаднала жената.

Аз помня другаря Кюмюрджиев от първи клас- закъснееш за час- показалката. Грях ми на душата, но се радвах като почина- имахме отвратително домашно да пишем по математика.
В четвърти клас имахме една лоша стара мома- Куртева, по география, и тя с показалката.

В училище съм била наказвана за закъснение след междучасието. Седяла съм изправена до вратата целия час.
За шамарите и крясъците вкъщи няма да пиша.

Със сестра ми като деца извършихме "перфектното престъпление".
Набрахме царевица от от една градина, прибрахме се у дома, почистихме я, сварихме я и я изядохме. Внимателно почистихме всичкия боклук, събрахме го в отделна торба и го изхвърлихме в контейнера, измихме си тенджерата, подсушихме я и я прибрахме в шкафа, дори проветрихме.
Когато майка се прибра от работа, ние само се споглеждахме и стояхме на тръни да не би да се усети - не. Обаче решихме, че може някой да ни е видял, докато берем реколтата и да ни изпорти, та в крайна сметка решихме да си признаем. Не ни повярва, макар в детайли да обяснихме какво сме свършили.

Не са ме били, нито у дома, нито в училище. Аз бях сравнително кротко дете, сестра ми беше по-пакостлива, и ми се караха заради нея, но не сме били удряни. Майка ми, като ни се ядоса, просто спираше да ни говори, траело е и седмица, а като по-големи и с месеци. Гадно беше.

Да не ти говори майка ти е по-гадно отколкото да те набият.

Майка ми така се прибираше от родителските срещи. Задължително ходех с нея и на връщане беше гробна тишина. Направо ти се смразяват костите.

И моите деца знаят, че докато викам не е страшно, страшното става като млъкна.

А аз като започна да говоря тихо. Като ми се вдигне кръвното , първо обръщам на английски (хем баща му да разбира), хем ми пада гласа. Ако като съм като пиратка по Нова година, не е страшно 🤣

Боят не е да разгражда, той изгражда.
От първи клас нататък ядях бой  с точилката(педагожката се казваше), майка ми не искаше да си боли ръцете с мене.Не помня някога да е месила нещо, че и да го точи с точилка, но виж, върху мене и брат ми и беше намерила ново приложение.

Нещо изместихме темата от пакости към наказания... я да я върнем, че е забавно

Аз бях много кротка, тиха и послушна. Веднъж съседката си боядиса в бяло оградата(тогава живеехме в къщи) Беше възрастна, на повече години от баба и дядо, а сама я боядиса. Такова искрящо бяло, че просто да ти се иска да я украсиш. С братовчед ми(година по-малък) забъркахме кал, направихме с нея отпечатъци от ръцете си и накъсахме от нашата градина цветя, които залепихме в калните ръчички. Абсолютен арт, ама кой да оцени... Оле, тая баба като видя, че като взе да ни кълне да ни изсъхнели ръцете... И досега помня. Баба ми и баща ми купиха боя и боядисаха наново в бяло. Не ни се караха много, де. По-скоро ние се сгреснахме, мислехме, че е красиво, пък то...

И аз минавам през много тихото говорене и ако 3 мин няма резултат свивам рамене и отсичам "файн! щом сте ОК с последствията от действията си и аз съм ОК" - и става страшното - и аз мълча и не ги забелязвам , и не им готвя и не ги целувам за лека нощ и рутерът умира и устройствата им се заключват.

Много се смях на декорираната ограда и се сетих как боядисах бялата котка на баба с водни бои, но много трайно и успешно! А на Барб скитосването по разпадащи се къщи из елитни Софийски квартали не мога да го тръмпна, но  пък ние от Младост си имахме огромно струпвания и лабиринти от П-образни панели, подготвени за строеж на панелките и тук там за разкош напълнени с азбест и стърчащо ръждиво арматурно желязо. Много обичахме да играем на стражари и апаши точно там!

А столът, качил се на ореха печели приза за най-оригинална беля )))))))))))))))))))))))
Както и съфорумката наказавана да не чете!!! Това наистина е жестоко и брутално наказание! Съчувствам, няма бой, а аз съм изяла много, МНОГО бой, включително с кожен колан, който да се сравнява с това да ти вземат книгите!

А на разказа на СеверноСияние с патките, близнаците и пепелта в контражур, докато ги гони майката по посока селските гробища плаках от смях и след това го и сънувах! Това е сцена достойна за перото на великия Бранислав Нушич

Каква хубава тема! Имам безброй пакости аз, света вода ненапита...
Като бяхме деца, съседчето обичаше да пикае в нашия двор, през дъските на оградата. Била съм на 6, то на 4, но още помня, много се дразнех. Един ден просто го хванах за пишката и дърпах, колкото сила имам... помня, че ужасно ми се караха всички, бърза помощ бяха викали, но бой не ядох. Със същото дете веднъж бяхме нарязали на баба му чорапогащниците на простора, баба Костадинка изобщо не ме харесваше и удряше с бастуна където свари.
Друга класика - заключих баба ми във външната тоалетна, просто сложих райбера и се заиграх нещо по двора.
Пращаха ме за хляб от една фурна и ако ми се стореше сух, просто го слагах на тротоара и го тъпчех с крака. 😀
И много обичах да изпуквам пръстчетата на бебето, като по-голяма кака.
Разправяте за бой с показалки в училище, и аз съм я опитвала, една стъклена, прозрачна беше, другарката Стефанова биеше с нея, но най обичаше да се разхожда между редиците и да наднича, докато решаваме задачи. Сбъркал си нещо - почукваше те по главата с юмрук, със едни големи златни пръстени я помня, болеше.
На един рожден ден на баща ми, нашите нпоръчали торта, а тогава не беше като сега, не бяха толкова достъпни. Холът пълен с гости, тортата в хладилника в кухнята. И реших да си топна пръстчето отстрани. И пак, и пак, и така няколко пъти. По едно време ми се видя, че върху тортата има косъм от моите и реших да я извадя от хладилника. И я изпуснах на пода! И сега като се сетя, настръхвам. Тогава вече ме набиха.
Имам и тийн пакости, като се сетя за тях си плюя в пазвата, че нямам дъщеря.

Със сестра ми изменяхме текстовете на песните с простотии.Били сме тя на 7г. аз-на 11.И двете свирехме тогава и ходехме на солфеж при една и съща учителка, в различни групи.Сестра ми беше кльощава, дребна и крехка и не я наказваха физически, за  това и не си мереше приказките.Като първи опит   решихме по-предпазливо да пуснем някоя по-малко стршна песен, да видим дали г-жата ще каже на баща ни.Тя по някога караше децата всяко да изпее песен по избор, после я транспонирахме в различни тоналности и т.н.В оригинала се казва "Текат рекичките пенливи, ечат дебели ледове",  при нас е: "Текат пикничките пенливи, пърдят дебели гъзове".Г-жата нищо не казала на баща ми, значи имахме свободата да продължим  смело напред.За следващия път избрахме "Детенце хубаво".Само да вметна, че сестра ми е с една такава кукленска външност, най-дребното и слабичко момиченце и изглеждаше сякаш ако я бутнеш ,ще се счупи, а ето какво изпя:
Оригинал:                                                наш текст:
Детенце хубаво,                                     Идиот и мазник
пиленце любаво,                                   ти, овца митилява
къде под мишница                                къде под мишница
с таз малка книжчица                          с таз гадна книжчица

Отивам , бабичко,                                  Отивам, дъртофело,
макар и слабичко                                   макар и дебеланско
с книжка да се уча                                книжката да късам
добро да сполуча                                   двойки да получа


Г-жата пак нищо не каза на баща ми, само питала "Кой те научи на тази песен?" и сестра ми казала:"С кака така си я пеем."Вече не правеха упражнения с транспониране на песничики по избор.

Ооооххх, Северно сияние ще ме умориш от смях!!!!

Сетих се, че обожавах да тъпча с картофи ауспусите на съседските автомобили, да поливам с вода минувачите по улицата (живеех на висок етаж), слагахме корда и на нея завързано портмоне и се криехме в храстите. Много баби се лъжеха 😁.
Веднъж ядох много бой от една бабичка, защото й обрах черешата, научих се да карам колело съвсем сама един следобед (в разкошна розова рокличка), която цялата стана в грес и прах и майка щеше да припадне, щом ме видя. Отделно разбитите колене, глава...
Славно детство имах .
Още много магарии има, много. Някои страшни (като например да се прибера през стълбищния прозорец и да прескоча до кухненския балкон, етаж 6). И го правех редовно.

Много се смях,наистина.
Кротко дете бях като цяло,мярахнеяйца,домати,орехи по минувачите.Помня веднъж дойде един дето го бяхме уцелили да звъни.Ние треперим и не отваряме само гледам през шпионката.И тогава видната клюкарка на входа леля Зорина слезе от горния етаж да разучи случая,нейната кожа.
Вечерта седях и гледах лека нощ деца,а майка му крещеше къде са яйцата.

Като Не дете да не почвам,тогава отприщих енергията си в пълна сила.

Моята баба по майчина линия беше много чиста и подредена жена по природа, а по професия беше шивачка и сама ни шиеше разни дрешки. Едно лято тъкмо ме беше пременила с бледожълта тениска и карирани панталонки в розово, жълто и зелено, които сама беше ушила и ми заръча да не се цапам много. Да, ама аз - самò дете - да гостувам при баба и братовчедите беше шанс за качествено различни преживявания! Така стана, че в същия този следобед с новите панталонки се озовахме на едни поляни извън града и в далечината видяхме да пасат овце. В списъка със задължителни книги за лятото имаше Майн Рид и някак от самосебе си стана да предложа на братовчедите да сме индианци, а овцете да са противниковото племе и да трябва хем да се крием, хем да ги нападаме (разбирайте, да се влачим по корем из ливадите, скрити в тревата). Докато се промъквахме през тревите, мен ме ужили една пчела, но малко по-късно един от братята индианци намери див чесън (или поне някаква друга миризлива трева), така че се лекувах по индиански с билки, размазвайки обилно навсякъде и по двата крака за всеки случай. Сплетохме една плитка от суха трева, нарекохме я за скалп на вражески вожд и я положихме под един телеграфен стълб (тотем) пред погледа на целокупното стадо овце. Победа! На връщане към цивилизацията пътят ни срещна едно пресъхнало дере на рекичка. Единият индианец от моето племе успя да се спусне до долу и да се изкачи от другата страна, ама бая прашно беше, бая драпа нагоре, не изглеждаше героично. Забелязах да висят някакви неща от околните дървета, които припознах в "лияни" и реших, че ще се прехвърлям през дерето със засилка на лияна. Не съм наясно с нашенската флора, но очевидно у нас нямаме от хубавите лияни, а и това нещо беше твърде съсухрено така или иначе. Метнах се аз и то моментално се скъса. С малко въргаляне и ожулване тук и там се озовах на дъното на дерето и се наложи да илизам драпайки в прахта, досущ като първия индианец. Третият индианец умря от смях и премина последен през дерето без инциденти.
Финалът на историята е, когато ме видя баба ми. Беше меко казано смаяна. От главата до петите в прах, с позеленени дрехи от тревата, одрана и с омазани крака. Те и другите двама бяха мръсни, но поне не бяха толкова издрани, така че аз ѝ привлякох вниманието най-силно. Когато ѝ казах, че съм се лекувала с див чесън, не беше възхитена никак и от това.

Колело и аз се научих сама, с колелета под наем - Балканчета, даваха ги само за деца, които могат да карат колело.
Беше много приятно комплексче, на две минути от нас, в началото на Парка срещу БНРадио ( днес Борисова градина).
Добре, че алеите бяха криволичещи, сред храсти и дървета,  че като падах на завоите, не ме виждаха. А после връщах колелото горда, че съм карала славно, но колената ме издаваха.

Живеехме в голям блок на първия етаж и точно под прозореца на кухнята беше пейката на клюкарките от входа-все баби, дето си нямаха работа и се събираха редовно следобедите да дърдорят една през друга.Ако посмеехме да им приложим стандартните военни действия-заливане с кофи вода, замеряне с яйца, домати и др., веднага щяха да знаят, че сме точно ние и за това по някога им прилагахме друг тормоз.Аз и сестра ми свирехме на цигулка (тя и на пиано) и понеже майка нямаше нерви да трае това, го правехме докато я няма.Изрично ни беше наредила от 14 до 16ч. "да не стържем на цигулките" и "да не лопаме на пианото", защото хората тогава си почиват.Ние знаехме в колко часа се прибира от работа и трябваше като си дойде, да завари цветя и рози, че иначе лошо.Тя беше докторка, от нея знаехме много диагнози (като обидни думи и епитети), много лесно палеше и след цял ден тежка и отговорна работа имаше нужда да си почине, пък ние сме три деца и все и беше тежко.Но докато я нямаше, падаше голям купон.Относно бабите-клюкарки:като стане 16ч. и вече имаме право "да свирим", отваряхме прозорците и...всеки от нас си избираше диагноза и трябваше да свири на цигулка като болен от съответната болест.Често свирехме едновременно аз-гами, а сестра ми-етюд или обратно, но условието беше да се държим като болни-от парализа, епилепсия, гърчове, тикове...а брат ми понеже не свиреше, обикновено го играеше олигофрен и само пееше с мучене и вой.Тези концерти вършеха работа, клюкарките се изнасяха към пейките на съседни входове, това нормалните хора със слух не могат да го търпят.Брат ми беше и съгледвач-като види майка да се задава от края на блока, веднага всеки от нас приемаше делови вид и тя дори не забелязваше, че хората от блока я гледат странно.Веднъж една глуха баба като майка си влизаше във входа и каза:"Данче, много се мъчат децата с тая музика, ма", а майка ми:  "Ами да се мъчат, то на мене да не ми е лесно я?"

Е те тука не можах обясня на детето защо цвиля от смях.