Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Мъничко спокойствие

  • 2 336
  • 22
  •   2
Отговори
  • Мнения: 4
Имам дете на 2г. Много е палав и непослушен , още не говори но разбира.
Всеки ден ме влодява, прави се че не ме чува не харесва яденето , много трудно дите . Сама го гледам бащатае  в чужбина. Понякога   толкова много Имам нужда от мъъничко спокойствие , чувствам се много уморена .
Търча за абсолютно всичко сама ...
Тръгнахме на ясла ,тъман си викам ураааа малко ще си почина след него ....ноо уви ето че почна да се розболява много често ... Вашите деца боледуват ли често ? Имате ли време за себе си ??

# 1
  • София
  • Мнения: 8 729
Така е с двегодишните.
А в яслата се боледува, да.

# 2
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 764
Добре дошла в света на майките.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 013
Такова е! Няма спокойствие като станеш майка. Диви са и боледуват да особенно докато изградят някакъв имунитет.

# 4
  • София
  • Мнения: 18 209
Лале89, първите няколко години е така, после положението става по-добро.

# 5
  • Мнения: 422
Децата много боледуват, и в ясла и в детска градина, особено първата година.
И моето е диво, палаво и не слуша. На 4 и половина е и още е такъв. Е, вече говори и разбира всичко, което е голям напредък, но време за мен и спокойствие има само когато е с мъжа ми или бабите.
Явно ти не можеш да разчиташ на помощ от роднините, тогава вариант ти е дори някоя приятелка, която има дете - да ги събирате, или пък някоя жена, на която да плащаш да го гледа отвреме на време, за да можеш да си свършиш някоя друга работа.
Нещата се подобряват с времето, но и аз все още чакам момента, в който ще ми е малко по-спокойно...

# 6
  • София
  • Мнения: 6 248
Нормално за възрастта.
В този период оцелявах единствено с несметни количества кафе. Другият вариант е да потърсите срещу заплащане човек, който да го гледа от време на време, за да запазите психическо здраве.
Съчувствам, минах през сходна ситуация.

# 7
  • Мнения: 5 709
1.Изградете си рутина. Децата са по-спокойни,  когато живеят в рутина и всичко е прогнозируемо.
2. Намерете време за себе си. Когато синът ми беше бебе ставах 1 час преди сутрешното му хранене, за да пия кафе на спокойствие и да почета. Това беше моето време за релакс.
3. Нормално е вкусовете му да се променят. Важното трябва да е да се храни, т.е да не гладува. По възможност да яде здравословно, т.е готвено, плодове и зеленчуци. Щерката след 2 месеца тотален отказ от храна (беше на 3,4 г), започна да се захранва и прояде първо 3-4 неща. Следващите няколко месеца готвехме едно и също. Тегаво е, но за нея винаги имаше манджа или супа, които яде. Постепенно сама добави нови неща и сега яде почти всичко.
4. Съветът, някой да Ви помага от време на време не е лош.

Последна редакция: пт, 30 окт 2020, 11:56 от Mama Ru

# 8
  • Мнения: 4
Благодаря за отговорите Ви , ще се справим някак си. Аз просто трябва да не изпускам нервите си и да съм по спокойна защото много бързо паля ядосвам се за всяко едно нещо .

# 9
  • Мнения: 1 088
Щом няма баби наблизо,потърсете платена помощ.Така е с деца,няма спокойствие,но като поизрастнат става по-леко.

# 10
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 15 111
Благодаря за отговорите Ви , ще се справим някак си. Аз просто трябва да не изпускам нервите си и да съм по спокойна защото много бързо паля ядосвам се за всяко едно нещо .

Ето тук е ключето!
Аз нямам никаква помощ, но сега с второто съм супер релакс: пие вода от локви, мърля, каля се, разпилява.... не ми пука. Поддържам минимум ред вкъщи, не гладя, не се втелясвам.
Погледни другата тема за идеи за занимаване.

Мама Ру добре те е посъветвала да вкараш рутина.
Разходки сред природата също уравновесяват зверчетата 😁

# 11
  • Мнения: 251
Съчувствам ви като майка на дете на същата възраст. Може да ви се стори глупав "съветът" ми, но не се ядосвайте. И аз сама си гледам детето, мъжа ми е на работа от като стане малката докато заспи. Бонус работа от вкъщи. От скоро просто спрях да се ядосвам,преди не се спирах,всичко да ми е подредено,детето все брилянтно чисто.... Ами не става. Режим имам само за съня на дъщеря ни, всичко друго водя по нея. Каквото ѝ се играе, това играем. Обича да се мокри, преди се ядосвах,че все е мокра. Сега я слагам на мивката да се мокри,а с пуснатата вода мия чиниите. Започна и тя да ми помага, докато пусна прахосмукачката се надявах да се заиграе, а сега я научих да се вози на нея и тя е щастлива. Хем работата свършена,хем малчо доволен. Сутрин само ставам преди нея да си пия кафето спокойно и тихо. Просто гледам да съм максимално спокойна и да не се ядосвам. Ценя времето си с нея, а не се тормозя дали къщата блести.

# 12
  • Мнения: 3 122
Мам, радвам се, че сте добре.
Дали на ясла/градина или у дома е почти сходно. Въпреки, че аз намирам страхотно развитие у дъщеря ми за два месеца на ясла, па макар и частна.
Само аз и мъжът ми я гледаме, като неговият максимум е 4 часа. Така се е случвало волно или неволно.
Много боледува тази година, едва ли не всеки месец, веднъж е била на антибиотик, иначе ги овладяваме (уж).
Време за себе си нямам. Или по нощите, като сега, когато съм я приспала. За съжаление и мъжа ми спи. Винаги някой заспива.
И двамата сме гроги. Той я води и взима, но работи вкъщи. Аз работя далече. Сутрин слагам малко грим и ходя на козметик веднъж месечно. Това е по мен. Пазарувам онлайн. Когато мога готвя, чистя, пускам перални, миялни и прахосмукачки. Избягваме гости заради ситуацията. И изобщо ти съчувствам. Там съм.

# 13
  • Мнения: 4
Здравейте на всички , днес е най-ужаснсият ми ден. Върнахме се от процедурите с малкия , ето че по пътя реши да се тръшка хвърли се на земята и ревв , просто нервите ми не издържаха и го плеснах . Точно по това време мина една кола и почна да ми бибитка , какво ли си помисли човека като ни видя така !!! Като се прибрахме плаках 1час . Не бях поподала в такава ситуация много ми е тъжно ....

# 14
  • Мнения: 775
Lale89, напълно те разбирам. И моето дете така се тръшкаше, казвах, че го оставям и си заминавам. Тогава става и пак тръгва с мен, като естествено реве по целия път към вкъщи. От околните изобщо не се впечатлявай, от страни лесно се критикува. Опитай се да си съхраниш психиката. Децата ще пораснат, но ние ще им трабваме здрави още години напред. Период е, няма да е все така, колкото по расте, по-лесно става и комуникацията е на друго ниво😁.
Аз намирах време за себе си сутрин докато още спи и следобед. Нощем спеше безкрайно неспокойно, та ѝ безсънието ме изтощи допълнително. Оставяй го да играе с каквото му е интересно(стига да е безопасно разбира се), спестявай си някои домакински задължения, и това ще мине, само да сме живи и здрави!

Последна редакция: ср, 04 ное 2020, 16:37 от Lilka N.

Общи условия

Активация на акаунт