Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Мъничко спокойствие

  • 2 383
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4
"Тръгвам " При нас не действа това , гледа ме дали вървя и бяга , но не след мен Simple Smile и така тичам след него . Но като се хвърля на земята ще го оставя да си реве и няма да се ядосвам вече.

# 16
  • Мнения: 5 709
"Тръгвам " При нас не действа това , гледа ме дали вървя и бяга , но не след мен Simple Smile и така тичам след него . Но като се хвърля на земята ще го оставя да си реве и няма да се ядосвам вече.
Предлагам да пробваш при сигнал "тръгваме след 5 минути" да започнеш подготовка за търгуване - прибиране на играчките например. След което просто го връзваш в количката или триколката, ако не иска да тръгне. При сина ми подейства, дори когато беше на годинка. След няколко такива опита бързо схвана, че трябва доброволно да тръгне. При дъщеря ми не се е налагало - тя си тръгва по сигнал.

# 17
  • София
  • Мнения: 6 250
За да избегна истерии по повод тръгването от площадката, аз започвах обратно броене през 5 минути. Стартирах от 15-20 минути и го уведомявах колко още му остава. При сина ми действаше, а беше несговорчив в тази възраст.

# 18
  • Мнения: 219
"Тръгвам " При нас не действа това , гледа ме дали вървя и бяга , но не след мен Simple Smile и така тичам след него . Но като се хвърля на земята ще го оставя да си реве и няма да се ядосвам вече.
Моята е на 1г.4м. когато и кажа, че аз си тръгвам, тя ми маха за чао и си продължава по пътя си.. Гледам си я сама, и добре те разбирам. Цял ден едно и също.. Чистене, готвене, приспивне, хранене и пак чистене .. Свободното ми време е от 21ч., когато тя заспи, но тогава вече съм " труп " ..

# 19
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 15 117
Когато се тръшката, децата са афектирани и никакви аргументи не помагат.

Или се обяснява предварително, за да не истерясват, или се ползва методът с 5те минути/броене.
Като родител можеш да предвидиш в коя ситуация може да истеряса и взимаш превантивни мерки.

Умора, глад също допринасят за театрални постановки.

Обикновено номерът с “аз тръгвам” не функционира, защото децата не мислят: мама тръгва, трябва и аз иначе оставам сам. Те са само тук и сега и не мислят за последствия. За тях трябва да мисли родителя.

# 20
  • Мнения: 1 482
Когато бяха моите в тази възраст, обикновено имахме уговорка: ще поиграем малко на площадката, след което ще отидем да напазаруваме или еди какво си. Когато мама каже, че тръгваме - тръгваме. Общо взето минаваше...

# 21
  • Мнения: 251
В никакъв случай не искам да звучи като критика, но игаете ли достатъчно с детето си? Може тази нервност да е призив за внимание. При дъщеря ми,когато нервничи я захласвам с друга игра и така успяваме да говорим за поведението ѝ. Всяко дете е различно и ви съчувствам,но на тази възраст мисля,че повечето обичат да играят с родителите си, успокояват се и комуникацията се улеснява.

# 22
  • baile átha cliath
  • Мнения: 1 710
До болка позната ситуация. Моята дъщеря също много се тръшкаше и беше много палава на тази възраст. Не се чувствай виновна, че си си изтървала нервите,  но да си знаеш, че това обикновено има само обратен ефект. Ти си поизпуснала парата, а то още повече се е изнервило.
Това тръшкане обикновено приключва, когато децата дръпнат малко с говора и могат да изразят с думи какво искат/не искат. После тези тръшкания преминават в словестни преговори. Аз до ден днешен имам чувството, че преговарям с терорист като обсъждаме нещо с моето дете Stuck Out Tongue Winking Eye толкова е нахъсана да защити гледната си точка, че за мен често е доста изтощително.
За съжаление първите няколко години ако нямаш някоя баба да ти помага, за никого не са лесни. Чувала съм разни митове и легенди за кротки деца, но моето не е от тях

Общи условия

Активация на акаунт