Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пубертетът при момчетата - тема 9

  • 4 585
  • 90
  •   1
Отговори
# 60
  • Варна
  • Мнения: 314
15 г. 46 номер. Обеща ми да спре Stuck Out Tongue Winking Eye
Аз знам кой е виновен за краката му - брат ми.

# 61
  • София
  • Мнения: 4 612
Спокойно де, обувните производители ще се съобразят с акселерацията Simple Smile И производителите на обувни шкафчета също Joy

# 62
  • Мнения: 9 975
Баща ми носеше 47 и майка винаги му намираше обувки. Сега е много лесно. Зет ми има 48, а не съм видяла сестра ми да го е оставила бос. Наскоро се смяха че видяли в декатлон 50 като номер. Така че не е голяма работа.

# 63
  • Мнения: 9 725
Покойният ми баща носеше 45, 46 и за поколението му, това беше голям номер. Аз, не особено висока, носрх възможно най - големия  номер в класа, имаше колкото мен, но не и поврче-38 номер. Синът ми, сравнително нисичък, носи 40, 41, но със стелки. На мен  ми се струва много, дори му викам "Малкият Мук", но според темата, май не е много.

# 64
  • Мнения: 1 618
Намирам подигравките, коментарите, намеците и прякорите по отношение на ръст и номер обувки,  за изключително безвкусни. Това са неща, които са даденост, не зависят от нас и не можем да променим.

# 65
  • Пловдив
  • Мнения: 22 715
Ако става въпрос за мен...явно нямате чувство за хумор. Шега е.
Съжалявам.

# 66
  • Мнения: 371
Само моят ли не се сеща да си прибере сгънати изпрани дрехи в шкафа ?!
Или да почисти нещо, да види има ли хляб, ей такива елементарни работи?
На почти 13г. Или аз нещо избързвам?

# 67
  • Мнения: 2 143
Не е само твоят.Моят е на 16 и е същият.

# 68
  • Мнения: 9 725
За домакинството, свикнах да повтарям. Интересно , че някъде до 4-5 клас сам се сещаше. След тренировка по плуване си переше банските, сушеше очилата, прибираше дрехи. Сега за всичко трябва напомняне, но пък не отказва никога да свърши нещо.

# 69
  • Мнения: 992
И моят не се сеща сам да прибере нещо. Трябва изрично да кажа. Трупа чинии в мивката през деня като е сам и прави едни кули, които всеки момент ще паднат (купа, чиния, чаша, чиния) или нещо подобно.
За обувките - все още е около 40 номер към 170 висок, 14 год. Баща му е 42,но има и по-големи крака и в двете семейства, та да видим до къде ще стигне.
Имат график за училище. От понеделник 2 седмици присъствено обучение, 1 седмица ДО, 2 седмици ПО до Коледа. И там съм в очакване за промяна във всеки момент.

# 70
  • Мнения: 1 618
А, истински мъже са... тоест доброволно отварят хладилника и си включват компютрите,  друго доброволно действие им се случва рядко.  От години съм в ролята на началник-гара,  ръководя движението на тела и предмети в къщи. А не е като да не са научени, от 6-годишни помагат в домакинството и си имат ясни задачи. Тръпна от любопитство дали и щерката ще я хване Великия Заплес, или това ще се окаже само мъжка болест.

Последна редакция: сб, 21 ное 2020, 09:54 от Mößbauer-Effekt

# 71
  • Мнения: 5 382
Моите наблюдения са, че в темперамента на сина ми има желание и готовност да помага, да домакинства, но не го натискам. Дете е, има по- важни неща за него в момента. Отговаря за няколко конкретни домакински задължения, за които не дискутираме.
Ако се наложи по изключение нещо друго, го помолвам и чакам. Понякога се налага да напомня.

# 72
  • Мнения: 9 250
Когато синковеца беше на 10 години, всяка събота сутрин ме посрещаше с направени от него палачинки. Ах как хубаво ме топли този спомен от преди 4 години Kissing Heart
А за прибиране на каквото и да е изобщо не мога да мечтая. Само чакам да тръгне на училище, за да вляза да му оправя стаята, която той твърди, че е оправена. Но неговите стандарти за оправена стая са да натика всички разхвърляни дрехи в един шкаф, за да не се виждат, да си оправи леглото и да избърше прах.

# 73
  • Мнения: 4 058
Моите и двамата, като по-малки бяха много работни( едвам ги спирах да помагат)....Сега всичко става с много повтаряне, а от време на време и с повишаване на децибелите. Основния проблем е в различните критерии, обаче. Тяхното " оправено е" и моето са на светлинни години разстояние. И аз се изкушавах да влизам и да дооправям, докато са на училище, но сега покрай дистанционното спрях да го правя. `шото осъзнах, че така няма скоро да изравним критериите.
За големината на краката- и моите са с големи номера- мм носи 44, баткото е вече на 45( 16г), а малкия гони 41(14г). Акселерация......нямам друго обяснение.

# 74
  • Мнения: 478
Здравейте! Извинявам се, че нахлувам така в темата, но съм притеснена заради моят хубавец! Снощи ми съобщи, че според него има някакво психично разстройство, нахлували черни мисли, повтарял разни неща...гледам го, че и ръцете си мие много често! По принцип е свит, не споделя много, поне с нас, но щом се престраши сам да ми сподели това, значи наистина го мъчи! Записах час за утре при психолог, купих и капки на Бах. Но моля ви споделете вие имали ли сте подобни проблеми? Моят син се озова затворен за около месец вкъщи и подозирам, че това му се отразява зле. Само че той казва, че проблемът му не е от скоро, а ми говори дори за миналата година! Най - вероятно е имал и първите любовни разочарования и преживява и тях...Иначе е зомбиран от едни японски филмчета.

Общи условия

Активация на акаунт