Дано в тази тема имаме повече поводи за гордост и радост от нашите момчета! При всички положения най-важното е да са здрави, а ние да имаме здрави нерви, за да съумеем да приемем промените спокойно, да не се опитваме да връщаме децата към предишното им "аз" и да преминем през този период без големи сътресения!
Информация за етапите в развитието на момчетата в пубертета
Етап # 1
Това обикновено е известен като пред пубертетен етап бележи началото на юношеството.
☞ По време на тази фаза, момчето може да е между 9 – 11 години.
☞ Размера на тестисите може да се увеличи с до 2,5 см.
☞ Може да расте с по 5 – 6 см. на година.
Етап # 2
Обикновено започва на 11, 11.9 години.
☞ тестостерона започва да се произвежда в тялото, от тук започва и проявата на мъжки белези.
☞ кожата на скротума може да се промени в нейната структура, може да стане по-тънка и по-червена.
☞ момчето продължава да расте на височина (5 – 6 см на година). Започва и окосмяването около областта на гениталиите и пубиса.
☞ на този етап, има намаление на общата телесна мазнина.
Етап # 3
Третият етап на пубертета при момчетата, обикновено започва на възраст от 13 – 14. Той може също да започне по-рано 11 или най-късно 16.
☞ пениса започва да расте на дължина, окосмяване на пубиса се увеличава.
☞ обикновено пубиса започва да се разпространява към зона точно над гениталиите.
☞ височина продължава да нараства постепенно (7 – 8 см на година), и ерекциите се случват по-често, придружен от продължаващото нарастване на тестисите (3.3 см – 4 см).
☞ на този етап тя е обща за повечето момчета да изпитат това, което е известно като полюции. Също известно като мокри сънища, тя се отнася до принудително еякулиране на сперма по време на сън. Това може да се прояви със или без ерекция.
☞ този етап се характеризира от промяна на гласа от по-високи към по-ниски тонове. Това се случва в резултат на растежа на ларинкса, както и удължаването на гласните струни.
☞ също така, повечето момчета могат да изпитат леко подуване на гърдите си. Това, обаче, е временно и напълно нормално.
☞ увеличаване на мускулната маса е видимо и в този етап от пубертета.
Етап # 4
4-ти етап обикновено започва на 14.
☞ окосмяването започва да се появява по подмишниците и по лицето.
☞ тестисите ще продължат да растат, и пениса започва да расте на ширина и продължава да се удължава.
☞ скротума сега ще изглежда по-тъмен, отколкото преди. Пенисът постепенно започва да приема зрял вид.
☞ гласът ще звучи по-дълбоко, и ще се променя постоянно.
☞ този етап е известен от свръхпроизводството на мазнини от мастните жлези, поради което се появява акне доста често.
☞ бърз растеж, също може да бъде очевиден на този етап (около 10 см на година).
Етап # 5
Това е последния етап в който момчетата постигат по-голяма част от своята височина. Като цяло, този етап започва на 15 години
☞ плешките започват да се разширяват, мускулите развиват, и ръцете, краката и гърдите стават по-мъжествени. Този резултат се дължи на развитието на нови мускулните влакна.
☞ вътрешната част на бедрата и стомаха ще бъдат покрити от нарастващо окосмяване, което ще бъде по-плътно, отколкото преди.
☞ окосмяване по лицето ще започнете да получава доста често, и ще изисква бръснене.
☞ половите органи ще бъдат напълно развити, и ще носят облика на тези на възрастен мъж.
☞ размер на тестисите като цяло ще бъде по-голям от 4,5 cm.
☞ въпреки, че повечето момчета ще постигнат пълния си ръст и техния тип тяло ще бъде като тази на възрастен, някои от тях могат да продължат да растат до 20-те години.
Всички тези големи промени в растежа и развитието може да бъдат източник на притеснения, тревожност и преобладаващото чувство за някои. Докато за другите, те могат да бъдат взети като прост процес на природата.Винаги е препоръчително, да разговаряте с някой по-възрастен, за това, което чувствате по отношение на физически и емоционални промени, през които преминавате. Това ще ви помогне да се запознаете с всички такива промени, както и да ви помогне да се справите с пубертета.
източник: teenportall.com
Как да говорим с тийнейджъра
Какво е да си тийнейджър? Може ли да се намери общ език между възрастните и децата?
Всъщност, основният помощник в общуването с децата е диалогът. Кой съм аз? Децата навлизат бавно, но уверено в пубертета още от 10-годишна възраст и още оттогава започва драмата със самоопределянето.
„Вече съм възрастен!“ – заявява синът ви, който иска сам да отиде с приятелите си на кино. „Още съм дете“ – казва той в отговор на вашето обвинение, че не поема отговорност за действията си. И най-интересното е, че това не е лъжа или шикалкавене – детето ви се чувства едновременно и възрастен, и дете и само не може да се оправи с това вътрешно противоречие.
Еднозначен отговор на въпроса „Кой съм аз?“ за тийнейджъра най-вероятно и най-често просто няма. Гледайки се в огледалото, то вижда възрастен човек, а условията, в които живее, си остават „детски“: принудено е да ходи на училище, зависи от родителите си. Именно това води до конфликт.
И първата крачка по пътя на разрешаване на това противоречие, мисли си детето, е да се докаже като зрял човек. Тийнейджърите забелязват и се стараят да подражават само на външните, видимите, повърхностните страни от живота на възрастните. В очите им се набива какво? Алкохолът, цигарите, секса…
И не си мислете, че цигареният дим доставя удоволствие на детето, на него му е интересно самото пушене. За да си купи цигари, трябва да влезе в ролята на възрастен (въпреки закона, малко продавачи изискват лична карта) – да се държи уверено и небрежно. Ако всичко мине гладко – детето вече е герой сред връстниците си.
Много родители, когато видят децата си „възрастни“, изпадат в истерия: викове, забрани, собствен опит, не провокират у тийнейджъра нищо друго, освен отрицание.
Необходимо е общуване, важен е диалогът. И първият разговор трябва да даде на децата именно отговор на въпроса „Кой съм аз?“. Това разбира се не става с един разговор и не за един ден. Постепенно, стъпка по стъпка, родителите трябва да се придвижват към целта и заедно с детето си да изяснят какво значи „възрастен човек“. Важно е да намерите истински, а не измислени, лъжливи белези, за да осъзнае детето и преимуществата, и трудностите на живота на възрастния.
И въпреки стремежите на детето да изглежда възрастно, това му изглежда страшно. И задачата на родителите му е да му помогнат да преодолее страховете си и да му покажат и подскажат правилния път.
Как да се справят родителите с мързела при тийнейджърите?
Когато тийнейджърът се отклони от правилния според родители му път и ясно им покаже колко немотивиран е, той всъщност се нуждае от повече мотивация, за да изпълни нужното. Когато каже: „ На кого му пука за училище?“, или „ Какъв е смисълът да го правя?“, или „ Не ме интересува какви задължения имам!“, това е неговият начин да покаже, че изпитва затруднения да се справи с важните задачи, пред които се изправя в тази възраст.
Да бъде мързелив или немотивиран е някаква тийн – версия да бъде активен; да отлага във времето е неговият начин да забави изпълнението на важните задължения. Вярвате, или не, много тийнейджъри изпитват страх да се провалят или да разочароват себе си и своите родители, затова решават въобще да не правят опити. Голяма част от подрастващите в периода 12г. – 15 г. не желаят да споделят искрено с родителите си този страх и го „ обличат“ в протест, груб изказ, мързел, достигащ до пасивност.
Същевремено, родителите виждат основно външните прояви на скрития страх от провал и често отговарят на тях със забрани, наказания, повишаване на тон. Възрастните прибягват до подобни действия, виждайки колко потенциал у детето бива пропилян. Опитвайки се по този начин да го „ задвижат“‘, всъщност на финала се получава точно обратното – тотален отказ от страна на тийнейджъра да направи каквото и да било.
Какъв е тогава варинатът, в който тийнейджърът да повиши активността си и да не се налага на родителите да прибягват до крайни мерки във възпитанието му? Ще ви предложим няколко важни стъпки, чрез които да се изправите срещу проблема и да постигнете по – ефективна връзка с вашия тийнейджър.
1. Изградете стойностна и открита комуникация: случва се на всеки от нас да „ излезе извън кожата си“ , да повиши тон и да нарани с думите си най- близките до него хора, след което да съжалява за изреченото. Когато става дума за възпитанието на тийнейджър, границата се преминава още по – лесно. За да се избегнат в бъдеще подобни ситуации, може да създадете „ Семеен правилник за комуникация в семейството“, или „ Как да разговаряме помежду си?“ , или го озаглавете както смятате за най – подходящо във вашата семейна среда. Важно е при създаването на правилника да участват всички членове на семейството и да се стремите да постигнете единодушие по всички избрани точки. Всеки от участниците ще се старае да спазва селектираните методи за комуникация у дома и ще помага и на останалите в това.
Използването на подобен инструмент за комуникация може да ви помогне да изразявате спокойно нуждите и очакванията си, да споделяте открито чувствата си, да правите уговорки помежду си, да трансфомирате отправения упрек в молба към съответния член на семейството.
NB! Когато отсрещният е направил нещо, което считате за погрешно, коментирайте самото поведение ( „Смятам, че подходът, в тази ситуация не беше правилен.“; „ Мислиш ли, че реакацията в случая можеше да бъде по- малко агресивна?“ )
Когато отсрещния е постъпил правилно, поощрявайте него самия („ Ти се справи страхотно!“ ; „ Ти си силна и отговорна личност и го доказа в тази ситуация!“).
2. Създавайте смисъл: Когато възрастните казват на своя тийнейджър „ Трябва да се направи това, или онова“, в повечето случаи не се дава обяснение „ Защо“, или казано с други думи: какъв е смисълът зад това, което молите децата си да направят. Чрез изясняване на смисъла зад своята молба създавате логична връзка между вашето желание/ нужда и нейната цел и имате по- голяма възможност да повишите мотивацията на своя тийнейджър да го изпълни.
3. Поставайте цели и срок на рутинни дейности за изпълнение: важното е да са комуникирани с тийнейджъра и създадени чрез взаимни уговорки. От значение е той да се чувства въвлечен в избора на цели. Ако имате изисквания какво точно искате да бъде постигнато като краен резултат- заявете го ясно и кратко. Оставете изборът на това „ Как“ ще бъде постигнат резултатът на него – това помага на тийнейджъра да поеме отговорност към поетия ангажимент, спомага за планиране и постигане на поставените задачи. Днес ще планира как точно да постигне ред в своята стая, а утре ще планира какъв смисъл ще остойности бъдещето му. Т.е. малките рутинни задължения подготвят всеки човек за бъдещите такива по- големи и с по- голяма стойност, но за тях е нужна отговорност и дисциплина, постигната още в ранните години на съзряването му.
4. Установяване на роли и правила в семейството: Подобно на правилника за комуникация у дома, изграждането на семейни правила изисква въвлеченост на всички членове на семейството. За да бъдат приети и изпълнявани от всички, е важно те да бъдат предложени и приети от всички. Всеки сам избира кои задължения да изпълнява. Подобен процес помага на тийнеджъра да се почувства пълноправен член на семейството. Да усеща, че неговата дума има стойност и значение. Подобен процес помага за поемане на отговорност и повишаване на личната мотивация.
5. Взаимодействайте: в съвремието технологиите са „ бичът“ за много семейства с тийнейджъри. Младежите прекарват голяма част от свободното си време в чатене с приятели, онлайн игри и гледане на филми, клипчета, или просто „ висене“ в социалните мрежи. Подобни практики разконцентрират допълнително вашето дете и го правят лениво и без желание да прави каквото и да било. В тези ситуации забраните и наказанията не са решение – те носят краткосрочен резултат и бързо се превръщат в неефективни. Станете за момент страничен наблюдател и насочете фокуса си към истинско разбиране с какво обича да се занимава, когато не е в „ мрежата“- някакво любимо хоби, или места, на които обича да ходи. А може заедно да създадете нещо ново, което да допада и на двете страни – да бъде време само за вас и тийнейджъра ви. Например, ако той обича да гледа филми, можете да намалите времето, което прекарва пред компютъра/телефона в това занимание и да определите ден от седмицата, в който ще избирате заедно филм, който да гледате заедно на кино , вкъщи, или където и на двамата ви допада. Бъдете креативни!
6. Бъдете примерът за подражание: правилата са за цялото семейство, което означава, че вие сте примерът, от който той се учи. Вие също трябва да изпълнявате поетите задължения , или ако не успеете, да давате обяснение на всеки, участващ в „ споразумението“. Ясно е, че ако на тийнейджъра е забранено да сяда с телефона на вечеря, то вие също трябва да оставите телефона си настрана. Бъдете най- добрият пример за спазване на направените уговорки!
В заключение:
Периодът от 12г. до 15 г. е труден както за самите тийнейджъри, така и за техните родители. Същевремно, това е и преходен период в изграждането на зряла личност със свои цели и индивидуален смисъл в живота. Пубертетът е изпълнен с богата палитра от промени – емоционални, духовни, физически и психически. Използвайте това време да се учите едни от други и да градите стойностни взаимоотношения помежду си!
Нашият зодиак
polly – 14 г.
vasivena – Телец 12 г.
pileto – Телец – 14,5 г.
marini – Телец – 13 г.
mystic woman – Близнак – 14 г.
AnMary – Близнаци – 12 г.
Rapariga – Близнаци – 13 г.
SvetlaK – Близнаци – 13 г.
viara_iv – Рак – 15 г.
Катерица – Рак – 14 г.
Ели_дечкин – Рак – 17 г.
J_Popi – Лъв – 13 г.
beki8 – Дева – 15 г.
Daisy + 2 – Дева – 13 г.
Famiii – Везни – 14 г.
Светкавица – Везни – 14 г.
AIR – Везни – 13 г.
radost17 – Скорпион – 11 г.
nelito70 – Скорпион – 15 г.
maca-niki2008 – Стрелец – 11 г.
molive – Стрелец
🍀HAPPY 🍀 - Козирог
Helene S – Козирог – 13 г.
Ноеми – Козирог -
грейпфрут – Риби – 14 г.
п.п. Специално избрах тази снимка на семейство Бекъм, защото нагледно показва, че момчетата си остават момчета, без значение на каква възраст са

Предишна тема
https://www.bg-mamma.com/?topic=1225209