Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ужасните разговори по телефона

  • 8 783
  • 102
  •   2
Отговори
  • Мнения: 168
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 10:31 от Редактор*

# 1
  • Варна
  • Мнения: 31 306
Не вдигам. Пиша на Вайбър "Ако е нещо важно, драсни, ще чета като се освободя, в момента не мога да говоря". Без обяснения защо не мога да говоря. Ако въпреки това някой продължи да настоява да си говорим глупости и общи приказки точно тогава, на момента, рискува да бъде блокиран вовеки.

# 2
  • Мнения: 29 378
Не разбирам.Ти не умееш да менажираш разговорите си, не умееш да сложиш граници и любезно да информираш хората, че не ти е възможно да останеш за дълго на линия, но търсиш вината в тях. Хм.

# 3
  • Мнения: 6 507
Аз не мога да разбера какъв е проблема? Просто казваш, че си заета и не можеш да говориш или не вдигаш и готово.

# 4
  • Мнения: 20 610
И по-зле ще става. Научи се да казваш „не“.

# 5
  • Мнения: 24 888
Аз имах същия проблем като тийнейджърка - адски ме дразнеше да ми се обади някоя приятелка, с която съм се раздели преди два часа и да почне да ми разправя разни безсмислени неща... Сега с Интернета е по-лесно - пишеш, че си зает и предпочиташ разговора да е по Месинджър.
thewishmaster, не е до умение - има си такива хора. Скучае и иска да дрънка нещо, ако го спреш, се обижда.

# 6
  • Мнения: 29 378
Не съм съгласна. Точно до умение си е - да му изчуруликаш мило колко мноооого съжаляваш, но нямаш възможност, чао, цункиии.

# 7
  • Мнения: 168
Не разбирам.Ти не умееш да менажираш разговорите си, не умееш да сложиш граници и любезно да информираш хората, че не ти е възможно да останеш за дълго на линия, но търсиш вината в тях. Хм.
        Аз наистина се опитвам любезно да обясня, че имам много работа и не мога много да говоря, че ми са се натрупали много недовършени неща, които влача през почивните дни вкъщи. Казвам, че като се освободя, ще звънна. Не им се обаждам аз, значи не съм успяла да се оправя с купчината задължения и отново същите хора започват да ме търсят и да звънят за глупости. Може би наистина проблемът  е в мен, затова пускам темата. Но съм сигурна, че ще се разсърдят, ако съм по- твърда.

# 8
  • Мнения: 24 888
Определено ще се разсърдят, независимо дали отказът е любезен или твърд.
За мен отдавна е все едно, но знам, че за много  хора тези неща са от значение.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 31 306
Ами да се сърдят. Не разбирам защо изобщо вдигаш и се обясняваш като ученичка.

# 10
  • Мнения: 29 378
Но съм сигурна, че ще се разсърдят, ако съм по- твърда.
Не трябва да си твърда, а хлъзгава. Иначе, няма излизане на глава с досадници.

# 11
  • Мнения: 41
Хм, вероятно ще се разсърдят. Въпросът е, че след като тези разговори пречат на нормалното ти ежедневие, за мен е по-логично да ги ограничиш, пък те да се сърдят. Този тип хора просто няма да се променят дори и след сърденето. Аз лично имам такава позната - обаждамс е буквално например да я питам нещичко за 2 мин, тя ме държи по 2 часа на телефона и всеки пък се чудя как да й затворя любезно. Затова от доста време й пиша само и единствено по Вайбър и отговарям когато мога, просто не мога вече да си го причинявам. Като цяло наистина е добре да се научиш да казваш НЕ, ще ти помогне и в живота въобще Simple Smile

Последна редакция: сб, 07 ное 2020, 20:10 от pyk17

# 12
  • Мнения: 2 177
Ами какво като се разсърдят. Ако е истински приятел, няма да се разсърди. На моите приятелки се е случвало да не вдигна или пък направо отхвърлям и те знаят, че в момента съм заета и никой не се сърди. Напоследък се питаме по Месинджър :"можеш ли да говориш"  и се чуваме, когато ни е удобно. Ако е нещо спешно, караме набързо и делово. И никой не се сърди. Приятелите разбират, че всеки е зает с куп неща и не винаги можеш да си на тяхно разположение. Въобще това със сърденето не го разбирам. Детска история ми се струва. На колко години сте?
Ти трябва да умееш да сложиш граници. Ако са ти приятели, ще го уважат. Ако не го разберат и се сърдят, тогава за какво са ти?

# 13
  • Мнения: 10 957
За същото се разправям днес със сина си, единствен почивен ден у нас от седмици, планирали сме да свършим нещо важно, цял ден с ткелефон на ухото, свърши нещо и то сам по тъмно.

# 14
  • Мнения: 168
      Въобще това със сърденето не го разбирам. Детска история ми се струва. На колко години сте?

Не съм в първа младост, приятелките ми са на различна възраст. Засега не са се разсърдили, ама и аз съм сигурно прекалено любезна. Не мога да разбера желанието им да се чуваме през уикендите " да си побъбрим". Аз от такова "бъбрене" се втрисам, ужасно мразя дългите разговори по телефона. За десетина минути- да, ако има проблем, да си излее болката- да, но да ми разказва напоително как и се вкашнала тиквата и  колко магазина обиколила, докато избере матрак- ужас. Едната ми се оплакваше, че друга нейна приятелка се поотдръпнала, вече не и вдигала , пишела и кратки отговори по Вайбър. Обясняваше си ситуацията със завист. Значи и аз ако се дистанцирам, ще излезе, че и завиждам.
 А вие колко често се чувате с приятелките си? В това динамично време за мен е нормално веднъж на месец и по- добре на кафе. Ама всеки уикенд да лапвам телефона и да говоря по 1-2 часа с всяка ми идва вповече.

# 15
  • София
  • Мнения: 3 939
С най-близките ми приятелки се чуваме по 1-2 пъти седмично и се виждаме по веднъж седмично на кафе или да идем някъде заедно. Понякога звъня на едната ей така да я чуя, докато вървя към работата. Говорим 5-10 мин. Ако каже, че се приготвя да излиза, приключваме с празните приказки. Никой не се сърди. Наистина добрите приятели нямат такива взаимоотношения със сръдни и досаждане. Най-дълго говоря с брат ми. Около 30 мин - таман докато се прибере от работа, докато кара. Рядко се виждаме и все има какво да си приказваме. Иначе не си падам по дългите разговори по телефона. Предпочитам на живо.

# 16
  • Мнения: X
Типични енергийни вампири. Нямат собствени емоции и си запълват дефицитите с телефонен тероризъм. Сложете край на нездравите отношения, които ви тровят и отнемат времето ви. То си е само ваше и на никого не сте длъжна. Дори и кокошките (с които често обичат да ни сравняват) не кудкудякат без причина. Здраве и спокойна неделя!

# 17
  • Мнения: 24 888
Аз не виждам нужда от разговори по телефона, след като писането на съобщения е удобно и безплатно. Разговарям само по спешни случаи или по работа (доколкото зависи от мен).

# 18
  • Мнения: 4 510
И при майка ми го има същото, но си го обяснявам с факта, че са вече възрастни и им е по-трудно да пишат, а по-нормално да се обаждат. И въпреки това тя също много се дразни и като я гледам акк мило им отказва, нищо чудно, че продължават да звънят и да не я оставят на спокойствие.

Аз по друг начин съм ги научила хората около мен. Само ако е важно и спешно, или бързаме да се разберем за нещо и нямаме време да пишем. Останалото по вайбър. И да допълня, аз умишлено съм си си махнала онлайн статуса във вайбър, както и да не показва, че съм прочела съобщение. Че и в двата случая продължаваха да ме тормозят. Онлайн съм, пък не отговарям. Или видяла съм съобщението, а не отговарям.

# 19
  • Мнения: 620
Хората обичат да си обясняват почти всичко със завист. Представяш ли си вариант, в който не ти завиждат, а си им досаден - невъзможно!

Като мразеща телефонни разговори, хората, които имат номера ми знаят, че при мен и минута е много Simple Smile И че ако ми звъннат за нещо, за което могат да ми пишат, то ще го отбележа по време на разговора и ще го приключа.

Намери начин да ги възпреш от разговори, ако трябва ги излъжи и толкова. Например чела си нещо за телефоните и искаш да ограничиш ползването им, мъжът ти се сърди, че говориш по телефона и т.н., и т.н. А най-ефективно ще е да ги прекъснеш и да започнеш да говориш за себе си, нали харесват бъбреното. Бъбри, бърби и не оставяй те да се вместят, според мен няма да са толкова настоятелни после за телефонни разговори Simple Smile

# 20
  • Мнения: 168
А най-ефективно ще е да ги прекъснеш и да започнеш да говориш за себе си, нали харесват бъбреното. Бъбри, бърби и не оставяй те да се вместят, според мен няма да са толкова настоятелни после за телефонни разговори Simple Smile
Мъжът ми точно така ме съветва да постъпвам. Laughing Ама аз не се справям добре- не мога да говоря продължително за несъществени неща, а проблемите си не обичам да ги обсъждам по телефона. Удобната жертва съм. Но ще се променям, то това не се издържа.

# 21
  • София
  • Мнения: 7 265
Невинаги мога да говоря и това го знаят всички около мен. Често се случва, ако говорим през деня, да затворя рязко, защото ме търсят служебно. Или да не отговарям изобщо, да затварям или да казвам, че не мога да говоря в момента. Като цяло човек си очертава границите и отстрелва нарушителите. Това работи и при такъв тип приятелка, която държи да си говорим с часове.

# 22
  • Мнения: 852
Сестра ми наскоро ми се оплакваше от същото, тъкмо стана вика и ме почват, приятели, познати, ти, мама, ама моля ви се 🤣
Аз съм нямала такъв проблем, защото не поддържам толкова близък контакт почти с никой. Натоварвам се по принцип от много близки контакти с много хора, просто поставям граници от рано с хора, които са ми все тая. Една дружка ми звъни всяка неделя за кафе и през седмицата един път да се чуем.
С близки по вайбър говорим редовно. Като съм на кеф вдигам. Ако не съм...когато.
Но определено не се притеснявам да кажа, че не мога да говоря.

# 23
  • Мнения: 4 485
Не вдигам, ако имам работа или ако не ми се говори. Прекъсвам тактично разговор, ако ми стане досадно. Ако някой се разсърди, негов си проблем.

# 24
  • Мнения: X
Сигурно си много добра в изслушването и  общуването. Я ми дай и на мен телефонния си номер, понякога ми е самотно Grinning Обещавам максимум 20 минути да досаждам.

Шегувам се, на и малко ти завиждам. Сега хората доста страдат от самота покрай тази епидемия. Съвет нямам освен като не ти се приказва да не вдигаш.

# 25
  • Мнения: 745
Не звучи да сте приятелки от прочетеното. Не те нападам, няма нищо лошо в написаното, но боде очите и не виждам защо не признаеш очевидното и не сложиш край. Няма как, не всички приятелства и познанства оцеляват във времето.

Ти не се интересуваш от проблемите им, те не се вълнуват от твоите. На теб ти е неприятно да ги слушаш, казваш, че ще се обадиш, но не връщаш обаждане.. Виждате ли се на живо, или и за това някак все не остава време?

Най-добре прекрати това с любезна, но твърда молба.

Аз не виждам защо се определят като приятелство подобни отношения. Приятел е този, за когото ще намерим време, колкото и малко да е. Ще искаме да го чуем, да му изслушаме и "глупостите", ще му помагаме.

Няма по-зает човек, от този, който не иска да те види. Замисли се...

# 26
  • Мнения: 554
Щом са повече от една многословните, свържи ги, помежду си да си бъбрят на воля Simple Smile

# 27
  • Мнения: 86
Аз имах една такава приятелка и честно казано ми беше трудно да поставям границите, колкото и да опитвах. Например отговарям й като звънне и си казвам на ум, че й давам 10 минути и затварям, да но то не можеш да я прекъснеш и колкото и да се опитвам да кажа че имам работа то пак отиват поне 30 минути. Случвало ми се е да вдигна и да й кажа, че сега съм с друг човек и правя нещо, но тя започва да си дрънка нейните неща и аз едва успявам да я прекъсна. Най-ефективното беше да не отговарям на повикванията й, дори с риск да се разсърди. Обикновено й минаваше за 1 седмица и пак започваше да ми звъни. Просто вечер понякога имам нужда от почивка и ей така да си остана на тишина от целия работен ден, а не да слушам още час някакви неща.

# 28
  • Мнения: 1 373
Мразя дългите телефонни разговори. Преди майка ми така ме държеше на телефона по 30мин. всеки ден, тя обича да си приказва празни приказки, а аз откачам. Един ден ми писна и й казах, че няма какво толкова да си говорим всеки ден и че обсъждаме едно и също и почнах да не й вдигам. Сега като й вдигна пак се почва, но бързо я спирам като й казвам, че бързам, имам работа или детето ме чака.
С приятелки се чуваме рядко по вайбър. Всяка си има семейство и деца и е заета и няма време за глупости.

# 29
  • Мнения: 8 339
Не се чуваме с приятелките ми,имаме група във вайбър,всеки си пише там и който когато види и има възможност отговаря,като всички сме айляк почва дълъг и напоителен чат.Веднъж седмично се събираме на кафе.Кога да си бъбрим,те работят,вечер са със семействата си,както и уикендите.
Моя и на още една мъжа карат и нощни смени,въпреки това не й звъня по нощите.Друга пък я съкратиха покрай короната,аз в майчинство и понякога сутрин като изляза с детето се чуваме.Толкоз .

# 30
  • Мнения: 21 788
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?

Да, грешката е в твоя телевизор.
Просто казваш - "Пенке, имам сега работа, приготвям вечеря и не мога да говоря"
Елементарно е.
Сори, но никой не те насилва.
Това че си неспособна да поставяш граници е твой проблем.
Имала съм подобни моменти със свръхприказливи хора.
Случвало се е и да не разбират от дума даже като казвам, че съм заета и продължават да мелят. Просто казвам чао и затварям. Една даже май се оказа тъпичка и не стопли, та звънна. Не вдигнах. После като си видяхме се опита да ми се прави на интересна, но я поставих на място.

# 31
  • Мнения: 168
Не звучи да сте приятелки от прочетеното. Не те нападам, няма нищо лошо в написаното, но боде очите и не виждам защо не признаеш очевидното и не сложиш край. Няма как, не всички приятелства и познанства оцеляват във времето.

Ти не се интересуваш от проблемите им, те не се вълнуват от твоите. На теб ти е неприятно да ги слушаш, казваш, че ще се обадиш, но не връщаш обаждане.. Виждате ли се на живо, или и за това някак все не остава време?

Най-добре прекрати това с любезна, но твърда молба.

Аз не виждам защо се определят като приятелство подобни отношения. Приятел е този, за когото ще намерим време, колкото и малко да е. Ще искаме да го чуем, да му изслушаме и "глупостите", ще му помагаме.

Няма по-зает човек, от този, който не иска да те види. Замисли се...
 За някои от тях си права, но имам и такива, на които много държа, искам да ги чувам по- често, но знам, че обадя ли се, край, по- малко от час няма да е разговорът. Хайде, един път ще си издействам по- кратък разговор с уговорки, втори път, но те го приемат като някакъв компромисен вариант. Сякаш има общоприет стандарт и трябва да се гони норматив за време. И пак подчертавам- нямат някакъв проблем, само дето им се бърбори  за щяло и нещяло. Виждаме се и на живо, разбира се, но по- рядко.

# 32
  • Мнения: 1 958
Ох, настръхнах като прочетох. Аз много мразя да говоря по телефон, а празни приказки направо ненавиждам. Аз самата не мога да дрънкам нон-стоп, ако нямам нещо смислено да кажа, предпочитам да мълча. Съответно в моята среда няма такива натоварващи персони, просто не виреят около мен.

Намери начин да прекъсваш логореята им да речем на десетата минута. Гледаш часовника и на десетата минута казваш, че имаш спешни неща за довършване, набързо изброяваш десетина-петнайсет задачи да им надуеш и ти главите и затваряш.
Препоръчвам да я запълниш тая последна минута с напоителни обяснения как имаш да прибираш чорапи, да сгъваш дрехи, да белиш картофи, да измиеш пода и изчистиш печката, защото млякото е кипнало, а и тоалетната ти е запушена и трябва да я отпушваш и боклука имаш да хвърляш, пък ето стана тъмно, а асансьора не работи и ток няма на стълбището. Децата те чакат да пишете домашни и мъжа ти да му изтриеш гърба, ама преди това трябва да измиеш ваната, а по крановете се е събрал варовик, трябва да се киснат в оцет..

Няколко пъти последователно така и ще се разредят обажданията, гарантирам ти.

# 33
  • Мнения: 291
Следващият път направо кажи, че мъжът ти/приятел/ново гадже/, е дошъл точно сега да ти обърне внимание и не може да чака, по-следващият път пак така ...  Simple Smile И да завиждат Simple Smile

# 34
  • Мнения: 5 018
В някакъв момент и аз имах същия проблем. При мен дори е по-зле, защото всеки, който ме познава дори малко, знае, че не лягам и не ставам рано. И се е случвало да ме заприщят на телефона вечер, когато не мога да кажа, че излизам или бързам за някъде. Дори една "приятелка" имаше нахалството да ми се скара, когато я помолих да свършим разговора, защото имам да си довършвам работа. Каза - "къде си се мотала цял дан, та ти се налага да работиш по нощите". С това ме срази.
В крайна сметка май си развалих отношенията със всички досадници и се приключи. Ми не съм способна да ги нося на гръб със всичките им глупости, при положение, че преживях много тежки години, със много болни хора около мен, със купища проблеми, които не бих коментирала с никого. Сега, без армията досадници наистина живея по-спокойно.

# 35
  • Мнения: 2 229
Телефонът е за удобство. Това да ти звънне и ако не желаеш/ не искаш /не можеш да говориш в момента да върнеш обаждане в момента в който вече ти се говори. Не виждам причина да вдигам на всяко позвъняване когато ми е неудобно и нямам капка свободно време. Да вдигна и след 10 -та минута да обяснявам още 10 мин.че няма как да отделя повече време? Че какво удобство е това?
 Освен това някъде бях чула как една мацка, напълно непозната за мен, как като звъни и първите думи почти буквално е " Здравей, удобно ли е? " Превърнах ги в част от речникът си по време на  всеки телефонен разговор иницииран от мен.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 04:57 от Vicky_P

# 36
  • Мнения: 291
И аз винаги първо питам удобно ли е, че сега с мобилните телефони не е ясно човек къде е, дали работи, шофира, пазарува, почива и т.н. Само че познатите на авторката са от другата порода, дето смятат, че светът се върти около тях и щом на тях им е удобно и имат време за губене, значи всички трябва да са им на разположение, На такива и да не им вдигнеш пак ще звънят после, нищо че телефонът регистрира неприетите повиквания и който има време и желание ще върне обаждането.
Аз отдавна съм намалила продължителността на телефонните разговори, но пък особено са ми неприятни говорещите високо и продължително по телефон в автобусите. Веднъж ми се наложи да слушам една такава повече от три часа, главата ме заболя от нейните истории. Как не се усещат такива хора, не знам.

# 37
  • Мнения: 168
Благодаря ви за отговорите! Виждам, че има и други с подобен проблем. Вчера направо ми прекипя и пуснах темата. Ще се възползвам от някои идеи, други съм опитвала без успех. Приятен ден ви желая:sun_with_face:

# 38
  • Мнения: X
Търпението далеч не е неизчерпаем ресурс. Колкото и да ми допада някой, ако ми мине границите на търпение, дотам сме. Преди време зарязах гадже заради подобно досаждане - "ама аз не мога, без да те чуя". Благодаря, без мен. Телефонната култура е нещо много съществено и никой няма извинение, ако не спазва елементарни правила. "Удобно ли е" вече е вместо "здравей", а ако не отговоря в продължение дори на ден, не значи, че се укривам от света.  Ех че весело си беше едно време - питах кой кого търси и ако не ми изнасяше, се правех на майка ми, съответно и тя на мен, нали имахме еднакви гласове... веселба. А сега ... на досадници, в т.ч. и клиенти, казвам : "ми в тоалетната съм", за да спрат да дрънкат. И какво е това "да те чуя" при наличие на поне 5 свободни приложения за съобщения - ми пиши бе, аз пък не ща да те чувам! Та така... превъзпитавайте си приятелките, а ако не става, изводите са за вас...

# 39
  • Мнения: 11 203
Изобщо не мога да си представя да съм такава мазохистка - да не ми е приятни нещо и да го правя?!
Най-малкото, ще натисна случайно прекъсването на разговора и после на самолетен режим за 5 мин..))
Иначе - и аз имам такава приятелка.
Но като ми звънне и казвам - имам работа, кажи накратко.

# 40
  • Мнения: 21 788
Благодаря ви за отговорите! Виждам, че има и други с подобен проблем. Вчера направо ми прекипя и пуснах темата. Ще се възползвам от някои идеи, други съм опитвала без успех. Приятен ден ви желая:sun_with_face:

Както виждаш на много хора се е случвало и са сложили границите.
Ти ако не ги сложиш ще продължаваш все така.
Просто казваш, че не можеш повече да говориш и имаш работа. Ако се направят, че не чуват, затваряш. Това са някакви вампири, не ти трябват.
Ако приказливите ти приятелки са достатъчно възпитани ще разберат.
Има сега една колежка, която ми е много близка и водим по-дълги разговори. Но не е проблем да и кажа, че трябва да затварям. Тя веднага съобразява. Тя също като има работа ми казва и аз затварям.

# 41
  • Niagara Falls, NY
  • Мнения: 2 246
Тъй като през по-голямата част от годината телефонът е единствената ми връзка с близки, приятели и роднини и на мен безкрайно ми е писнало от разговори от по час и нагоре. Още повече, че 7 часа разлика са сериозен проблем за мен и хората не винаги се усещат - затова, когато трябва се скривам, буквално. Когато искам звъня/пиша, когато не искам не вдигам и не чета.
Има неща, които колкото по-рано се усвоят, толкова по-добре - чувство на такт, способността да казваш "Не" и уважаването на чуждото лично пространство/време и личните такива. Процесът е двустранен.

# 42
  • Мнения: 168
Току що май сложих началото на края на дългогодишно не особено близко приятелство. Снощи ми звъня, не вдигнах. Тази сутрин пак звъни. Писах и по Вайбър каквото ме посъветва High Speed- ако има нещо важно, да пише, като се освободя, ще отговарям. Нямало важно, само да се чуем. Отговорът беше хладен.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 11:37 от Catley

# 43
  • Мнения: 10 272
Не обичам ,а и нямам време да водя безсмислени разговори по телефона.Аз самата се обаждам на някого,когато имам да кажа нещо конкретно.
Ако някой ми досажда казвам директно,че нямам време и трябва да затварям.И така няколко пъти ,ако е необходимо.

# 44
  • Мнения: 6 912
Catley, браво, успех и занапред!

Скрит текст:
Аз имам подобен проблем, но с майка си. От години.  Плакала съм от безсилие, случвало се е по час и половина да ме държи на телефона....понякога по три четири пъти на ден се чуваме.

# 45
  • Мнения: 21 788
Catley, трябва да се научиш да си директна и да казваш не.
Аз лично още по телефона бих казала на такъв човек, че трябва да затварям. Ако не стопли, тогава вече не вдигам телефона.
Явно все още не можеш да си директна и затова използваш съобщения и не вдигаш.

Катерица, майка ми също много обича да говори по телефона.
Но аз мога да казвам не. Отдавна е научила, че аз да говоря безмислени неща по телефона не обичам.
Просто казвам - Нещо съществено имаш ли за казване?
Тя с други нейни приятелки си говори по 1 час за елементарни неща.
Примерно
"А здрасти Мария, как си. Ми добре, тука шия копче, измих терасата.Сега ще готвя гъби, абе много хубаво сиренце си намерих.
Направо лошо ми става от такива разговори.
И се почват едни безмислени подробни разговори по час.
И с мен се е пробвала. Сиктердосвам.

# 46
  • Мнения: 3 136
Ако нищо не помогне - искаш пари назаем /някаква по-крупна сума/ и веднага ще спрат да те търсят.

# 47
  • Мнения: X
Ако нищо не помогне - искаш пари назаем /някаква по-крупна сума/ и веднага ще спрат да те търсят.
Това ми хареса Simple Smile или пари, или някаква не особено елементарна услуга, и много бързо ще ти забравят номера. В тази връзка аз установих дистанция с много стара приятелка, която ме търси само ако има нужда от услуга или безплатна консултация. В последно време се усети и почва с "Как си миличка, всичко наред ли е". Два пъти така и на третия ѝ казах "Целуни ме по рамото" (стария виц за московския олигарх, съученика му и поискания заем). След недоумението ѝ направо ѝ разказах вица, попитах я направо какво иска и след още два опита да ми губи времето сама спря да звъни. Харесвам и уважавам дами с къс и стегнат изказ, особено по телефона, вече всичките ми близки колежки и познати са само такива. На кафе или на кръчма излизам само с хора, с които мога да свърша нещо полезно и / или печелившо.

# 48
  • Мнения: 168
Елора, точно с нея съм опитвала какво ли не, казвала съм и, изключвала съм по време на разговор телефона. Изчаква няколко дена и пак се обажда. Само заем не съм и искала.Grinning

# 49
  • Мнения: 21 788
Елора, точно с нея съм опитвала какво ли не, казвала съм и, изключвала съм по време на разговор телефона. Изчаква няколко дена и пак се обажда. Само заем не съм и искала.Grinning

Ама явно е малко глупава и невъзпитана.
Щом и казваш директно и не разбира, не вдигаш телефона.
Случвало се на близка, която обича подробни и безмислени разговори да и казвам следното - Таня, много дълго ни продължават разговорите, не разбирам как може да висиш на телефона и да говориш за такива дреболии. Много ми е изнервящо и досадно. Сори, но трябва да приключваме, защото ми е почивен ден и искам да си свърша някои неща. Нямам против да се чуваме, но разговорите трябва да бъдат по-стегнати, кратки и с по-важни неща.
Същата разбра. Интелигентна е.
С друга не се получи, а и казах същото. Продължи да си плямпа. Просто казах, че явно български не разбира и затварям телефона. Звънна след час, не вдигнах. През следващите два дни пак не вдигах. После вдигнах. И ме пита защо не вдигам. Казах и - нали ти обясних, не вдяна ли нищо. След малко ще ти го напиша на фейса да си го четеш.
Като се разредиха разговорите започна да ми пише на фейса. Ми заглуших разговора. Като ми се обади ме пита, защо не отговорям. Та и казах, че вече става досадна и съм я заглушила и малко ми остава да я блокирам и премахна. Разсърди се. Време беше.

# 50
  • Варна
  • Мнения: 839
Catley, браво, успех и занапред!

Скрит текст:
Аз имам подобен проблем, но с майка си. От години.  Плакала съм от безсилие, случвало се е по час и половина да ме държи на телефона....понякога по три четири пъти на ден се чуваме.

Нещо подобно е и с моята майка, с тази разлика, че ми звъни 2 пъти седмично, но разговорите са натоварващи от към времетраене пък и безсмислени. Ние не водим диалог, а монолог от какво се е сготвило до как се е почистила къщата. Една безкрайна тирада, толкова много слова. Последният път затворих телефона, т.к. закъснявах да сложа малкият за следобеден сън и сега ще ми се сърди няколко дни. Но пък аз се научих да не се впрягам излишно. Simple Smile

# 51
  • Мнения: 6 912
floren, при мен нещата са много по- тежки. Дори страшни.
Добре, че при съфорумката, която споделя за своя проблем не е така.

# 52
  • Мнения: 3 136
Една такава виждам, когато отивам на работа - винаги е с телефона на ухото и дърдори нещо с някаква глуповато унесена физиономия - върви като слепец, пресича - чудя се кога ли ще я отнесе някой таксиджия ... Та и тебе така  някой може да те "спаси"  без да разбереш. Grin

пп. Отнася се не за майките разбира се - те са ни ценни, колкото и досадни да са понякога. И моята е същата - като радио - говори, говори, понякога спре и попита нещо и пак си продължава,  без да слуша и да чуе има ли  отговор.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 12:56 от Banshee

# 53
  • Мнения: 168



Случвало се на близка, която обича подробни и безмислени разговори да и казвам следното - Таня, много дълго ни продължават разговорите, не разбирам как може да висиш на телефона и да говориш за такива дреболии. Много ми е изнервящо и досадно. Сори, но трябва да приключваме, защото ми е почивен ден и искам да си свърша някои неща. Нямам против да се чуваме, но разговорите трябва да бъдат по-стегнати, кратки и с по-важни неща.

[/quote]
Аз не съм казвала как се чувствам по време на разговорите, там ми е грешката. Още в началото обяснявам , че съм много заета и че трябва да говорим кратко. Като под кратко повечето от моите познати разбират не час и половина, а 30-40 минути, като не отразяват отчаяните ми опити да прекратя тормоза .Но наистина не съм им обяснявала колко ми са досадни подробностите от ежедневието им.

# 54
  • Мнения: 436
Аз от едно време си казвам "Сега не ми се приказва". Даже веднъж си бях поканила приятели за рождения ми ден, по едно време вече ми омръзна и директно им казах: "Ох, айде, тръгвайте си" 😂 Малко грубо, ама те не ми се сърдят, защото си знаят. Това не значи, че не ги обичам. Понякога по телефона казвам: "Сега ти затварям, че си имам работа" и толкова. Като се замисля, май никой не ми се е сърдил досега.

# 55
  • Мнения: X
Мразя разговори по телефона, а точно това работя. Предпочитам чатове - мога да отговоря по всяко време и в същото време не се чувствам притисната да поддържам разговор.

Честно казано обаче, в случая и аз смятам, че имаш проблем със себе си и подбора на контактите си, както е писала и desenchantee. Ти не искаш да контактуваш с тези хора, но не искаш и да те сметнат за някаква си. Няма такъв филм, в който хем не заемаш ясна позиция - и то пред себе си!, не пред другите - хем и хората да се усещат сами. На твое място ще направя една спешна ревизия с кого искам да контактувам, а другите ще ги вкарам в черен списък, за да не ми звъни на момента телефонът от тях.
Говориш за връщане на обаждане, когато имаш възможност - не оставам с впечатление, че това се случва. Аз лично намирам за адски обидно някой да обещае, че ще се свърже с мен, когато се освободи, а да не ме потърси с дни и даже със седмици. Разбирам прекрасно, че всеки има ангажименти, но е много красноречиво, когато човек не се освобождава за разговор с мен толкова дълго.

# 56
  • Мнения: 1 811
Винаги съм мразила дълги и безсмислени тел. разговори.
Единствиният компромис,който правех е за майка ми докато беше жива.Затварям телефона с обяснението..".сега не мога да говоря"

# 57
  • Мнения: 168

Говориш за връщане на обаждане, когато имаш възможност - не оставам с впечатление, че това се случва. Аз лично намирам за адски обидно някой да обещае, че ще се свърже с мен, когато се освободи, а да не ме потърси с дни и даже със седмици. Разбирам прекрасно, че всеки има ангажименти, но е много красноречиво, когато човек не се освобождава за разговор с мен толкова дълго.
О, случва се,  разбира се, че връщам обажданията . Но говорех за следното: приказвала съм 30 минути с приятелка за безсмислени неща  и съм и казала: " Наистина много съм заета, хайде да затваряме, когато се освободя, ще ти се обадя да си поговорим"  Това в неделя. И след 7 дни в събота вечерта тя се обажда отново да си бъбрим. Да, но на мен през тази седмица са ми се случили хиляда неща и съвсем съм забатачила работата. И пак се обяснявам, че нямам време за разговори. Ако има тя някакъв проблем, да, ще отделя време да и помогна. Но тя няма.

# 58
  • Мнения: X
Цяла седмица е твърде много време. Аз поне, като кажа, че ще звънна, когато се освободя, имам предвид същия ден или максимум следващия. Същото очаквам и когато някой на мен ми го каже. Няма как системно да чакам по 7+ дена някой да се сети за мен. А пък и както пишеш, че не искаш да им звъниш, защото са досадни - първо се учудвам защо твърдиш, че искаш уж да поддържаш контакт, интересно как и какъв, и второ - учудвам се, че те пък продължават да те търсят при такова очевидно нежелание от твоя страна.
Просто ги блокирай и ще решиш проблема.

# 59
  • Мнения: 168
Цяла седмица е твърде много време. Аз поне, като кажа, че ще звънна, когато се освободя, имам предвид същия ден или максимум следващия. Същото очаквам и когато някой на мен ми го каже. Няма как системно да чакам по 7+ дена някой да се сети за мен. А пък и както пишеш, че не искаш да им звъниш, защото са досадни - първо се учудвам защо твърдиш, че искаш уж да поддържаш контакт, интересно как и какъв, и второ - учудвам се, че те пък продължават да те търсят при такова очевидно нежелание от твоя страна.
Просто ги блокирай и ще решиш проблема.
      За мен не е твърде много време, след като сме се чули, говорили сме и знам, че общо взето нещата са наред. То при кой ли всичко е идеално, но не смятам, че трябва да информираме приятелите си за всяка покупка или за всеки хемороид.  Но хората сме различни, затова и питам тук, във форума, за да си сверя часовника.  Аз искам по- рядко, но по- смислено общуване. Нямам против да имам познати, но не толкова обсебващи и прилепчиви.Те продължават да ме търсят, защото съм любезна. Което смятам да променя.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 13:59 от Catley

# 60
  • Мнения: X
А аз точно приятели бих информирала, те са затова. Товарят ме хора, с които се чувам само за спешни и важни неща, а през останалото време сме взаимно в положение 'в чекмеджето за всеки случай'. Иначе и това си е цедка на приятелството - благодарение на такива схеми и маловажности прекратих контакти с хора, които се сещат за приятелството си с мен само ако някой е умрял или им трябват пари.
С което не казвам да сме слепени като бисквитки, но замисли се - обещаваш да звъннеш, не го правиш и пак на теб звънят, с което ти досаждат. А ако не ти звъннат да ти досаждат, дали ще върнеш обаждането? Не да се сетиш за обещаното, а на практика да го направиш?

# 61
  • Мнения: 21 788
То може и любезно да ги разкараш.
Да си директен не значи да си нелюбезен.

# 62
  • Мнения: 168
А аз точно приятели бих информирала, те са затова. Товарят ме хора, с които се чувам само за спешни и важни неща, а през останалото време сме взаимно в положение 'в чекмеджето за всеки случай'. Иначе и това си е цедка на приятелството - благодарение на такива схеми и маловажности прекратих контакти с хора, които се сещат за приятелството си с мен само ако някой е умрял или им трябват пари.
С което не казвам да сме слепени като бисквитки, но замисли се - обещаваш да звъннеш, не го правиш и пак на теб звънят, с което ти досаждат. А ако не ти звъннат да ти досаждат, дали ще върнеш обаждането? Не да се сетиш за обещаното, а на практика да го направиш?
         Точно тези, които приказват много по телефона, са ме търсили и за услуги и съм помагала. Аз един път съм поискала помощ за нещо , което не изискваше никакви усилия, просто 20 минути да се отиде донякъде и да се вземе едно листче. Тази приятелка, на която днес писах по вайбър, замълча и се чудеше как да откаже. Казах и да не се притеснява, ще изпратя майка си. Не настоя да помогне, а знам, че можеше. Шест месеца преди това два уикенда лепих тапети в квартирата и.
          Ще разчиствам познатите си, любезно, нелюбезно, директно, както дойде. Наистина е време за ревизия.

# 63
  • Мнения: 620
Ами някои хора просто обичат да си намират други, които да поставят в ролята на статисти. Те всъщност и затова са толкова настоятелни за контакти, че даже и се сърдят, когато някой не им отговаря. Като са самовглъбени и само от себе си се интересуват, много ясно, че лесно ще намират време за 'другите', това означава, че някой ще им обърне внимание, т.е. намират време за себе си.

Не съм фен на обобщенията, но генерално най-търсещите контакти (да се видят/да се чуят) са най-затворени и незаинтересовани от другите всъщност. Целият стремеж е за да има кой да ги слуша и да им прави компания. Това, разбира се, са мои впечатлния от общитетлни (не го намирам за правилно прилагателно в случая, но така е прието) хора.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 16:53 от kakx

# 64
  • Мнения: 933
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?

Имах същия проблем, ама на работа. Често някоя колежка, че дори и колега, решава да дойде и се почва ... Отучих някои с отговаряне само с ахааа, хмм, да, ясно. Наскоро попаднах и на един друг начин за отърване от досадници - повтаряш дословно думите им, така хем не си директно груб и си ги изслушал, хем им става скучно с теб Grinning и просто ще търсят друг слушател. Ако е по тел, просто не вдигам и им пиша, че съм заета в момента и да пишат там, а аз ще видя когато се освободя. Simple Smile

# 65
  • Мнения: 954
Явно съм огровно изключение -обичам да говоря по телефон и ненавиждам общи чатове.  Разбира се, най-много обичам да се видя наживо с някого, но при липса на време (а в момента и на възможност) - телефонът е чудесен заместител.  Може би важно уточнение е ,че никога не звъня само аз -обикновено се "редуваме". Мразя и да ми се обаждат само за проблем - тогава се чувствам използвана. Редовно се чувам с приятелите си, за мен срок от месец е огромен, й да чакам 7 дни да ми върнат обаждане би ме обидило. Предпочитам да прекратя взаимоотношения ако съм някому толкова досадна. Иначе не знам какво разбирате под общи приказки - аз с близките си винаги имам какво да си кажа- онзи ден с приятелка поне половин час обсъждахме изборите в САЩ, защото и двете се вълнуваме, а мъжете ни нещо не се впечатляват.  Брат ми е лекар- особено сега можем да говорим часове за ситуацията, работата  му и всякакви неща.  Не се виждаме от септември, така че чрез телефона наваксваме, с него се чувам през ден -два.

Към авторката - обяснете позицията си и потенциално прекратете взаимоотношения с част от тези хора - мъчите и себе си, и тях по този начин.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 20:43 от Alyssa

# 66
  • Мнения: 802
Сещам се точно за две мои такива "приятелки". Едната всеки път като имахме среща ми звънеше дали съм тръгнала, дали вече съм хванала рейса, къде съм вече и така, докато дойде време да се видим е звъняла над 10 пъти. През другото време ми звънеше възможно в най-неудобните моменти и тя го знаеше, като съм примерно на работа и не спираше докато не й вдигна. Става въпрос за 25 годишна жена. По едно време започна да се занимава и с Орифлейм, тогава не издържах. Всяка една среща ни преминаваше в това да се опитва да ми набутва нещо. Беше стигнала до там, че беше писала на ММ да ми подарък един парфюм, който уж съм си го била харесала. Е, тогава прекали и прекъснахме всякакъв контакт.
 Другата моя приятелка, наистина я смятах за близка, е със симптома на вечно влюбената. През година сменя гаджето, всеки от тях нарича свой мъж и го боготвори, живее с тях. В началото като се хване с някой спира да ми звъни, като се сети да ми пише, иска да говори само за връзката й, мъжа колко бил прекрасен, бил най-добрия, как всичко било идеално. Втория период е когато започне да се оплаква от поредния и да казва как е преувеличила и не е бил толкова идеален и леко се прокрадват мисли за раздяла, от типа ще се разделя с него, няма да се разделя. В този период изведнъж зачестяват обажданията.
Третия период е, когато се опитва да се измъкне или от наркомана, насилника или какъв ли не още. Изведнъж от най-прекрасния мъж се оказва, че пак се е хванала с поредния изрод. Признава, че просто иска да създаде семейство, била семеен тип и си мислила, че този път ще се получи, но пак "късмета" не е на нейна страна. Обажданията тогава стават всекидневни и иска да й помагам с пренасяне на багаж, измъкване и т.н. Веднъж хвана и ММ да й пренася багажа, но точно в този ден го задържаха от работа и като взе да го обижда и да говори против него. Тогава набързо я скастрих. Жената е на 27 години, все още в пубертета. И това се повтаря от 10 години, в началото я съжалявах и винаги й помагах, но накрая осъзнах, че сама се поставя в такива ситуации и каквото и да направя няма да й помогна.

# 67
  • Мнения: 177
Била съм и от двете страни- и да ми досаждат ежедневно и да не ме търсят с месеци или само при нужда. И двата вида отношения не ми допадат и голяма част от тях съм ги ограничила. Не държа да се чувам с някой всеки ден, но с близки приятели, веднъж на седмица или 10 дена ми се струва нормално, особено сега, когато се виждаме доста рядко. С майка ми се чуваме почти всеки ден и ми е приятно, невинаги говорим дълго. Понякога е за 2-3мин, друг път за 30. Да уточня, че не звъня, за да кажа какво съм яла или дали съм срала Simple Smile. Не изчетох цялата тема, но оставам с впечатлението, че повечето коментирали, не понасят приятелите си или ги търсят само при нужда.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 23:20 от Alex_Sandra

# 68
  • Мнения: 24 468
На самите разговори нищо им няма - нито са ужасни, нито някакви други по определение. Те са такива, каквито си ги направят участниците. А щом на единия не му се водят - просто не ги води и толкоз. Намира начин, според характера си - или ясно ще го заяви, или заобиколно, или просто не вдига - но ще си намери начин, ако желае да не си губи времето с такива.
Изобщо не е нужно да се прекратяват взаимоотношения. Важно е да се напаснат те така, че на всички да бъде приятно. За целта се иска обаче човек да се осмели да изясни позицията си.

# 69
  • Мнения: 6 508
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?
Аз имам такива познати и не се оправиха, докато аз не се изразих малко по-разко. Аз си имам друга работа, важна, казвам го "деликатно" в прав текст и тя продължава да говори. И се налага да кажа още в по-прав текст, че не мога да говоря.
Мен не ме учудва това, че някой иска да си поговори с мен - даже е отлично, но чак да не чува или да игнорира това, което аз казвам, а именно, че не мога сега да говора повече, не ми е наред. Все пак между приятели трябва да има някаква елементарна чувствителност.

# 70
  • Мнения: 24 468
Цитат
чак да не чува или да игнорира това, което аз казвам, ....

Аз от години избягвам такива едностранни "разговори" - то са си чисти монолози. Отдавна нямам нужда от фон на балалайка.

# 71
  • Мнения: 6 912
На самите разговори нищо им няма - нито са ужасни, нито някакви други по определение. Те са такива, каквито си ги направят участниците. А щом на единия не му се водят - просто не ги води и толкоз. Намира начин, според характера си - или ясно ще го заяви, или заобиколно, или просто не вдига - но ще си намери начин, ако желае да не си губи времето с такива.
Изобщо не е нужно да се прекратяват взаимоотношения. Важно е да се напаснат те така, че на всички да бъде приятно. За целта се иска обаче човек да се осмели да изясни позицията си.
Като се изясни позицията, твърде е вероятно и взаимоотношенията ( автоматично ) да се прекратят.

# 72
  • Мнения: 24 468
Ако взаимоотношенията са скрепени така - голяма работа.
Ако са нормални приятелски отношения, изградени на реален двустранен интерес - едва ли.

Последна редакция: пн, 09 ное 2020, 12:46 от Judy

# 73
  • Мнения: 21 788

Аз имам такива познати и не се оправиха, докато аз не се изразих малко по-разко. Аз си имам друга работа, важна, казвам го "деликатно" в прав текст и тя продължава да говори. И се налага да кажа още в по-прав текст, че не мога да говоря.
Мен не ме учудва това, че някой иска да си поговори с мен - даже е отлично, но чак да не чува или да игнорира това, което аз казвам, а именно, че не мога сега да говора повече, не ми е наред. Все пак между приятели трябва да има някаква елементарна чувствителност.

Случвало ми се една такава страшно да ме нервира. Опитах се любезно няколко пъти, не вдява. Питам я ти глуха ли си? Все едно не ме чу и продължи да си води монолога. Накрая и казах, че затварям, а тя да се чувства свободна да си води монолога.
След няколко часа пак ми звънна. Сякаш не я бях нагрубила. Пак почна. А аз на работа. Затворих. После вече не и вдигах. Звъня ежедневно около 2 седмици.
Имаме един семеен познат. Мъж. Същата работа. Не го интересува какво правиш. Говори много бавно. И да му кажеш, че си зает и трябва да приключваме, все едно не си го казал.
Случвало ми се е да му крещя.
Аз вече не разговарям с него. Говори с майка ми. Тя се нервира, но тя не може да казва не.
Случвало се е да имаме спешна работа, а тя нали е винаги любезна, казва му, че трябва да приключваме, той не отбира. Тогава взех и телефона и изключих, като и казах, че те така се прави с идиоти и е срамота 60 годишна жена да не може да казва не. Сега по се оправя с досадници.

# 74
  • СИ
  • Мнения: 1 314

         Точно тези, които приказват много по телефона, са ме търсили и за услуги и съм помагала. Аз един път съм поискала помощ за нещо , което не изискваше никакви усилия, просто 20 минути да се отиде донякъде и да се вземе едно листче. Тази приятелка, на която днес писах по вайбър, замълча и се чудеше как да откаже. Казах и да не се притеснява, ще изпратя майка си. Не настоя да помогне, а знам, че можеше. Шест месеца преди това два уикенда лепих тапети в квартирата и.
          Ще разчиствам познатите си, любезно, нелюбезно, директно, както дойде. Наистина е време за ревизия.


Да... За съжаление така се получава понякога. И май не е само понякога, ами си е напълно нормално това. Преди около 7-8 години и аз се замислих за доста познати, приятели и за хора с които съм поддържал някакви контакти. И си дадох сметка, че тия които са получавали сериозни услуги или помощ от моя страна, много трудно могат да бъдат намерени и особено ако става въпрос те да свършат нещо, било то и някаква дреболия. Други се оказа, че си ценят много труда и усилията и ако трябва да свършат нещо, то трябва да им се плати. Нищо, че те самите са получавали помощ или услуги напълно безвъзмездно и даже ти искат такива пари, че ако си потърсиш направо платена услуга на друго място, може да ти излезе и по-евтино. А най-зле се оказа с такива, които имат някакъв бизнес или търговия... Леле, колко са ме лъгали, защото съм се доверявал за цени на ремонти, доставки или някакви други неща които съм купувал. Не е за разправяне...
В крайна сметка човек може да живее и по-добре с много тесен кръг от познати и контакти. А това с досадните телефонисти не е чак такъв проблем. Няма никакъв смисъл да губиш време и да слушаш за неща и проблеми, които не те касаят или не са ти интересни. Има такива хора, които могат да дърдорят денонощно и те си търсят такива, които им се вързват или ги слушат. Но дори и да ги разсърдиш като ги отрежеш, не е голям проблем. В крайна сметка не може да се губят часове в слушане на безсмислици.

# 75
  • Далече, далече
  • Мнения: 5 864
Не знам къде ги намирате такива дърдорковци. Отдавна съм блокирала всички, с които не искам да общувам, а на непознати номера не отговарям изобщо.

Последна редакция: вт, 10 ное 2020, 17:51 от Dana Scully

# 76
  • Варна/Амстердам
  • Мнения: 1 061
Заболява ме главата от дълги и ненужни телефонни разговори. Предпочитам съобщенията в социалните мрежи, далеч по-лесно и удобно е.

# 77
  • Мнения: 446
Напълно разбирам авторката, преди години и аз се тормозех с тези неща, защото знаех,че ако стана по-рязка аз ще съжалявам, хем и ми тежеше колко са нахални въпросните хора.
И без да си казваш специално мнението и да започваш специален процес по триене на приятели, тези хора по подразбиране рано или късно напускат живота ти, от опит ти го казвам.
И аз като теб приемах лично тези неща и се тръшках защо са такива егоистични тези лоши приятелки, докато не осъзнах,че също от егоизъм (недай си боже, да скъсам с някоя от тях и да остана с минус една дружка) поддържах кажи-речи токсични отношения.
Наскоро завързах приятелство с една нова колежка, която е от този тип, но на сегашния акъл просто като ми се приказва й вдигам, като не ми се приказва не го правя и така не я държа отговорна за действията си, нито има за какво да я съдя. Съобразявам се със себе си.

# 78
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 797
Побърквам се и аз от такива дълги разговори, които едва успявам да разкарам. Тръгнала с бебето на разходка, скучно й - звъни, ама аз съм на работа. За нея няма проблем - стига работи, за медал си вече.... Прибирам се вкъщи, тъкмо сядам да вечерям пак се звъни. Не мога да си кажа две думи с мъжа ми, вечерята свърши тя продължава да говори. Скучно й е сама с децата вкъщи и трябва да е нон стоп на телефона. По някога я оставям на високоговорител да си каканиже, докато аз чистя, готвя, оправям детето и т.н. Не мога да я отрежа, роднина ми е. Но е цяло чудо. Много пъти не й вдигам, не отварям съобщенията й във вайбър. Иначе си я обичам, но това говорене по тел с нея,което отива с часове, еми луда ставам.

# 79
  • Мнения: 389
И аз не обичам излишно дългите телефонни разговори. За каквото и да става въпрос, след разговор повече от половин час започва едно преливане от пусто в празно. Имам и такива , абонати, които винаги ме хващат докато ям. Най-спокойно не им вдигам, докато не приключа. После пък те ядат...и така, докато се засечем в удобно време и за двете.
Но щом не разбират от приказка, научи се да си намираш извинения за такива бъбрици.
Бързо-падаща батерия, гости се изсипали, манджата загоряла...

# 80
  • Мнения: 708
Слава богу не ми се налага да приказвам по телефона така дълго, може би и хората около мен не обичат да стоят. Обикновено се организирам на кафе, или разходка. Една от приятелките ми така се оплакваше, че все й звъняли и какво да правела. Казваш, че си ангажирана и ще се чуете, когато е удобно. А и не виждам какво лошо има да споделиш, че не обичаш да стоиш толкова по телефона. Както се казва не си длъжен на никого.

# 81
  • Мнения: 1 687
Имах такава позната, която даже наричах приятелка. Единственото, което трябваше да слушам нон-стоп са нейните оплаквания и злоба спрямо други хора, все те бяха виновни, никога тя, а разговор всъщност нямаше - само изливане на отрова. Накрая тирадата завършваше с благодаря, че ме изслуша. Да те попита как си или нещо свързано с теб, дори и през ум не й минаваше. Дълго време отлагах неизбежното, тя се постара, че да се вразумя най-после, какво ли не ми чуха ушите, интриги зад гърба и т. н., явно съм склонна да търпя подобни особи, но се надявам вече да не допускам такива в обкръжението си.

# 82
  • Мнения: 802
Имах такава позната, която даже наричах приятелка. Единственото, което трябваше да слушам нон-стоп са нейните оплаквания и злоба спрямо други хора, все те бяха виновни, никога тя, а разговор всъщност нямаше - само изливане на отрова. Накрая тирадата завършваше с благодаря, че ме изслуша. Да те попита как си или нещо свързано с теб, дори и през ум не й минаваше. Дълго време отлагах неизбежното, тя се постара, че да се вразумя най-после, какво ли не ми чуха ушите, интриги зад гърба и т. н., явно съм склонна да търпя подобни особи, но се надявам вече да не допускам такива в обкръжението си.
И аз имах 2 такива "приятелки", и доста време ги траех, защото ми беше неудобно да ги отрежа. Една от тях чат-пат още ми прозвънява и от неудобство й вдигам, излива си тирадата и затваря и така...

# 83
  • Мнения: 10 272
Никак не обичам такива безсмислени дълги разговори.
Ако се случи казвам,,Извинявай,трябва да затварям.,,И затварям .
Така няколко пъти.И се научиха.

# 84
  • Мнения: 99
Изключителна досада са тези разговори.Не ги практикувам.Не доумявам що за удоволствие са.

# 85
  • Мнения: 6 508

         Точно тези, които приказват много по телефона, са ме търсили и за услуги и съм помагала. Аз един път съм поискала помощ за нещо, което не изискваше никакви усилия, просто 20 минути да се отиде донякъде и да се вземе едно листче. Тази приятелка, на която днес писах по вайбър, замълча и се чудеше как да откаже. Казах и да не се притеснява, ще изпратя майка си. Не настоя да помогне, а знам, че можеше. Шест месеца преди това два уикенда лепих тапети в квартирата и.
          Ще разчиствам познатите си, любезно, нелюбезно, директно, както дойде. Наистина е време за ревизия.


Това направо е шок и ужас! Приятелка? Тази и едно "добър ден" не заслужава.
Ревизията очевидно е наложителна. Те направо са ти се качили на главата и играят хоро там.

# 86
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 2 854
Ами то човек сам си създава такива телефонни приятели, като им се включваш в разговора и ги окуражаваш, че си добър слушател. Ако просто мънкаш и отговаряш само с ъм, ъха, мммм, миииииии, просто няма да се получи разговор и бързо ще им омръзне да си водят монолог и ще престанат да ти звънят, ако са нормални, де Smile

# 87
  • Мнения: 1 687
Ами то човек сам си създава такива телефонни приятели, като им се включваш в разговора и ги окуражаваш, че си добър слушател. Ако просто мънкаш и отговаряш само с ъм, ъха, мммм, миииииии, просто няма да се получи разговор и бързо ще им омръзне да си водят монолог и ще престанат да ти звънят, ако са нормални, де Smile

Да де, те не са нормални. Има адски несъобразителни хора, а някои наистина не ги слуша главата и си дуднат до откат. Лично съм го преживявала и е трудно да се опише с думи, ако не ти се е случвало.

# 88
  • Мнения: 6 912
Да, номерът е да осъзнаеш, че наистина нещо не им е в ред...
Има такива, дето нищо не ги спира, дори само да мрънкаш и викаш на десет минути  едно "ъхъм"....."мииии"....пак дуднат, понякога така се оливат,че дори те преименоват, защото се объркват/са забравили вече с кой "говорят".😣

# 89
  • Мнения: 5 009
Тези ваши познати са егоисти. Интересуват се само от тях, а не от вас. Ако бях на ваше място, не бих си вдигнала телефона. Никак не обичам да провеждам дълги разговори, освен с леля си и с една моята позната, която се чуваме от дъжд на вятър. А тя напоследък все няма време да говорим и влизам в положението й. Виждам от само себе си, че на мене не ми стига времето да се оправя, а да търся сметка на някого друг, че в момента не може да говори. Ако звънят настойчиво по няколко пъти, направо ще им кажа в прав текст какво мисля за тях. Мразя някой да ми досажда.

# 90
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 2 854
Деликатно затваряш телефона и после ако питат се оправдаваш че има технически проблем...

# 91
  • Мнения: 5 280
Това все едно е писано за една моя вече бивша (слава богу) приятелка. Такова досадно същество, което с часове ти обяснява някакви тотални глупости от ежедневието си, коментира всички детайли от поведението на другите си приятелки, кой какво ял, кой пускал парното и тн. Не знам колко пъти й обяснявах, че не обичам да водя разговор над 10-15 мин по телефона, ако иска, поне да излезем навън и да правим нещо. Оправдавах се, че съм заета, отговарях лаконично, не вдигах тел (а тя се сърдеше и после го натякваше), какво ли не. Без ефект.

Истината е, че тези хора са егоисти. Това, че вие сте заети, не ги интересува. В разговор от час и нещо дори 10 минути не съм говорила за себе си, а започнех ли нещо, тя веднага намираше как да обърне темата обратно към себе си. Абсолютно всеки път.
Втората истина е, че тези хора не са ви и истински приятели. Те ви възприемат като слушател и кошче за душевни отпадъци. Колкото по-бързо ги разкарате, толкова по-леко и незатормозено ще живеете.

За жалост не успях да разкарам тази моя приятелка деликатно, наложи се да се скарам с нея и да й кажа няколко истини в очите, за да разбере най-после, за които тя, разбира се, се обиди и вече не ми звъни. Такова облекчение и спокойствие, грам не ми липсва комуникацията с нея Grinning

# 92
  • Мнения: 10
Според мен трябва да се замислиш да посетиш обучение по социални умения и да се научиш да поставяш граници и да отказваш нежелани разговори и деликатно да ги отбиваш.

След като посетих такова обучение много ми се отвориха очите за много неща.

Не разбирам.Ти не умееш да менажираш разговорите си, не умееш да сложиш граници и любезно да информираш хората, че не ти е възможно да останеш за дълго на линия, но търсиш вината в тях. Хм.
        Аз наистина се опитвам любезно да обясня, че имам много работа и не мога много да говоря, че ми са се натрупали много недовършени неща, които влача през почивните дни вкъщи. Казвам, че като се освободя, ще звънна. Не им се обаждам аз, значи не съм успяла да се оправя с купчината задължения и отново същите хора започват да ме търсят и да звънят за глупости. Може би наистина проблемът  е в мен, затова пускам темата. Но съм сигурна, че ще се разсърдят, ако съм по- твърда.

# 93
  • Мнения: 6 912
Понякога деликатността се разбира двуяко, или се злоупотребява с нея. И за съжаление се налага да се казват нещата в прав текст.

# 94
  • Мнения: 467
Имах същият проблем с няколко приятелки, после се отървах от тях и вече нямам такъв пролем.

# 95
  • София
  • Мнения: 13 984
Имам една такава позната. Обажда се за нещо конкретно, обаче току се хване за някоя дума да разказва надълго и нашироко как е в нейното семейство.  От 2 години основна тема е ковидът, ваксинирани са с мъжа си, обаче той отпреди това си е хипохондрик и тя покрай него. 100 пъти ми повтори и миналата, и тази година как те няма да ходят на нашето претъпкано море, обаче и аз започнах нарочно да споменавам как пък ние ще ходим, тази година в лудницата в Созопол.
Случвало се е да я прекъсна вежливо: "Нали знаеш, че не ми се говори за ковид", обаче явно не помни.
Да не говорим за пасивно-агресивни критики, които пресичам, обаче следващият път пак така. Децата ни са набори и се разбират, затова не съм я отсвирила тотално.

Когато звъни и нямам 15 минути да я слушам, заглушавам звука на телефона, тя да си звъни до безкрай и после се оправдавам, че е бил заровен в чантата и не съм го чула.

Последна редакция: чт, 14 окт 2021, 10:09 от Cuckoo

# 96
  • Мнения: 6 508
Деликатно затваряш телефона и после ако питат се оправдаваш че има технически проблем...
Номерът със затварянето на телефона се прави ето така: затваряш, точно когато ти говориш, на средата на думата.
Simple Smile
Скрит текст:
Така се прекъсва разговор и, когато някой клиент се разпени по телефона и трябва да бъде леко охладен с прекъсване на разговора "по технически причини".
Но по-добре е да кажеш на приятелката си набързо "Извинявай, трябва да затварям!" и без да чакаш потвърждение, затваряш и толкова.

# 97
  • Мнения: 1 811
И аз много мразя дълги телефонни разговори.Изключение правех само за майка ми,но тя почти не можеше да излиза и това и беше забавлението.
Щом ми досадят,просто казвам :..."имам спешна работа"   и затварям.

# 98
  • Мнения: 467
Моето любимо извинение е : "Не мога да говоря - шофирам "

# 99
  • Мнения: 38
Малко извън темата, но не съвсем...
По телефона лесно...
Но това го има и извън телефонни разговори.

И ако досадника е в дворно място срещу теб, и да кажеш "не" пак трябва задължително да го виждаш. И става много кофти.
За това търпях година и половина, гонила съм го и съм казвала "не" по по деликатен начин, не разбира. След няколко дни пак се домъква в двора да дрънка абсолютно празни приказки. И при заключена дворна врата вика да му отварям да си говорим.
Накрая казах много много зловещо "не", отрязване за винаги.
Прекрасно място на което ми се отщява да ходя заради този човек. Първата ми работа като отида е да видя там ли е колата му, тоест разбирам че го няма и ми става спокойно.
Добре, че не живея постоянно там, а около една трета от времето, но и това си е доста.

# 100
  • Мнения: 1 687
ааа, покрай ковид още повече приятелства взеха да увисват
тотално разделение между хората цари и е много тъжно всичко това
отделно, някои сериозно взеха да им избиват комплексите и злобата, в желанието си да се месят в живота на другите, комуникацията става все по-мъчителна и тягостна

# 101
  • Мнения: 446
Аз пък точно покрай ковид отсях много “приятели”. Когато ежедневието ни беше обичайно не ми е правило впечатление колко хора са се навъртали около мен само за да им запълвам времето. Имам приятелки, които буквално се обиждаха, ако им кажа, че приемам дистанцията сериозно и безмислени разходки и кафета не са ми приоритет. Чак тогава схванах, че има хора, които търсят други просто за компания, не че толкова са се затъжили как я карам. Ама не съжалявам за загубите. Кризисни ситуации не ни правят по-злобни, просто ни разкриват що за хора сме.

# 102
  • София
  • Мнения: 13 984
Е, какво лошо има в това някой да търси твоята компания?
Просто сте били на различна вълна спрямо ограниченията. Лично аз по-скоро разбирам тях, не теб.

Общи условия

Активация на акаунт