На 17 съм , запален геймър от около 11 години. Винаги съм обичал видео игрите ,те са моето т.нар. хоби,развлечение и т.н. . Преди около 2 месеца се влюбих за пръв път в живота си. Безспорно , най-хубавото чувство в живота ми досега. Почуствах се като прероден. Започнах да тренирам, да оправям проблеми в апартамента ,които иначе не бих си помислял да се занимавам. В общи линии 180 градусово преобръщане.Нямаше го онзи намусен пубер,който бе скаран със света,а един усмихнат тийнейджър гледащ изключително позитивно на всичко. Не бях същия.И докато всички тези промени се случваха с мен ,несъзнателно спрях да сядам на компютър. Като цяло. За игри да не говоря. Абсолютна загуба на мотивация да играя каквото и да е. Дори любими мой игри. Дори с приятели.Искам само и единствено да се грижа за себе си ,за близките ми и да помагам с каквото мога на който мога. Предполагам звучи добре. Но въпросите ми са : това нормално ли е? Така ли ще остане липсата на желание за игри? И най-вече : за добро ли е? ).
Съжалявам ако има допуснати грешки, живея и съм израснал в Германия )