Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Липса на желание за видео игри

  • 937
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте!
На 17 съм , запален геймър от около 11 години. Винаги съм обичал видео игрите ,те са моето т.нар. хоби,развлечение и т.н. . Преди около 2 месеца се влюбих за пръв път в живота си. Безспорно , най-хубавото чувство в живота ми досега. Почуствах се като прероден. Започнах да тренирам, да оправям проблеми в апартамента ,които иначе не бих си помислял да се занимавам. В общи линии 180 градусово преобръщане.Нямаше го онзи намусен пубер,който бе скаран със света,а един усмихнат тийнейджър гледащ изключително позитивно на всичко. Не бях същия.И докато всички тези промени се случваха с мен ,несъзнателно спрях да сядам на компютър. Като цяло. За игри да не говоря. Абсолютна загуба на мотивация да играя каквото и да е. Дори любими мой игри. Дори с приятели.Искам само и единствено да се грижа за себе си ,за близките ми и да помагам с каквото мога на който мога. Предполагам  звучи добре. Но въпросите  ми са : това нормално ли е? Така ли ще остане липсата на желание за игри? И най-вече : за добро ли е? Simple Smile).
Съжалявам ако има допуснати грешки, живея и съм израснал в Германия Simple Smile)

# 1
  • Мнения: 1 956
Много е добре. Остави игрите за детския ти период. Вече ти е време за гаджета.

# 2
  • Мнения: 638
Здравейте!
На 17 съм , запален геймър от около 11 години. Винаги съм обичал видео игрите ,те са моето т.нар. хоби,развлечение и т.н. . Преди около 2 месеца се влюбих за пръв път в живота си. Безспорно , най-хубавото чувство в живота ми досега. Почуствах се като прероден. Започнах да тренирам, да оправям проблеми в апартамента ,които иначе не бих си помислял да се занимавам. В общи линии 180 градусово преобръщане.Нямаше го онзи намусен пубер,който бе скаран със света,а един усмихнат тийнейджър гледащ изключително позитивно на всичко. Не бях същия.И докато всички тези промени се случваха с мен ,несъзнателно спрях да сядам на компютър. Като цяло. За игри да не говоря. Абсолютна загуба на мотивация да играя каквото и да е. Дори любими мой игри. Дори с приятели.Искам само и единствено да се грижа за себе си ,за близките ми и да помагам с каквото мога на който мога. Предполагам  звучи добре. Но въпросите  ми са : това нормално ли е? Така ли ще остане липсата на желание за игри? И най-вече : за добро ли е? Simple Smile).
Съжалявам ако има допуснати грешки, живея и съм израснал в Германия Simple Smile)

Според мен неусетно си се излекувал от пристрастеност. Може да е мой предразсъдък, но не мога да разбера защо в днешно време желанието да изграеш видеоигри се възприема като нещо подобно на усещането за жажда или глад. Не си изгубил "мотивация" за видеоигри, придобил си мотивация за истински неща, които искат усилие. Все едно аз да се оплаквам, че съм изгубила "мотивация" да ям бърза храна и снаксове и да се чудя дали нещо не ми е наред, понеже ям здравословно.

# 3
  • Мнения: 15 777
Иди и запали една свещ в църквата нещата да си останат така Simple Smile

# 4
  • София
  • Мнения: 824
Поздравявам те, открил си, че реалният живот може да е много по-хубав и забавен от виртуалния! Определено е за добро. Нормално е, просто си навлязал в нова фаза, в която интересите ти са различни от това, което са били преди и се оглеждаш и откриваш нови възможности.

# 5
  • Мнения: 2
Наистина имах нужда от чуждо мнение! Благодаря Ви за отговорите! Simple Smile

# 6
  • Мнения: 8 769
Това е чудесно.Истинският живот е навън.

# 7
  • Мнения: 1 599
Като прочетох заглавието, първото, което си помислих беше ''я, че това от кога е проблем?!"

+1 към горните мнения - дано си останеш така Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт