Сладко отмъщение - пъклени/забавни истории

За мен е много долнопробно да счупиш, скъсаш и т.н. чужда собственост, движима или не, защото "ти тровел живота", паркирал някъде (не става ясно платено ли е мястото, или господинът по условие си го е приел за свое, защото си го харесва) и прочие.

С много меко казано неприятни хора съм си имала работа. От неприятности до големи депресии съм отнасяла. Не съм отмъщавала по какъвто и да е начин. Вярваща съм, а и държа на някакъв стил на поведение. Дами сме, уж..

Но всички, които са ми причинили лошо, после го отнесоха в пъти по-тежко. Сега се държат по-човешки. Това ми стига.

desenchantee, За мен пък са долнопробни нещата, които въпросните преди това ми направиха. То, дами - дами, но малко като в ''понеже умният все отстъпва, затова глупаците стават все по-нахални".
По моя преценка, даже малко им беше. Но аз по принцип не съм отмъстителна, а само злопаметна. Но пък ми омръзна да се чувствам зле заради някои си (въпросните) и реших да се защитя и да си върна

Тези, които са си го ''отнесли'' - ти ли им върна, или просто съдбата така се нареди?

Вярвам ти, защото такива хора има твърде много. Даже още на 18 години исках да се махам от България точно заради такива индивиди. Била съм и в много тежко състояние, близко до самоубийство. Коректен човек съм, не съм от най-общителните, но когато и с каквото съм могла, съм помагала, не злословя, не действам с лакти. А мине време и се сблъсквам с човешката низост.

Може би не е и само до държава. Имам усещането, че всеки се чувства вече длъжен да прави мръсни номера, да се гаври, краде, изневерява и го подозира в другите, затова гледа да действа първи. Но не мислиш ли, че твоето отмъщение в случая не те прави по-добра от тях? "Око за око, зъб за зъб.." - и до къде така?

Както написах - не съм отмъщавала. Най-много един красноречив поглед и кратка реч колко са долни и че Той вижда. И след години съм разбирала, че не им е провървяло никак от това, че минават през трупове към успеха.

Мм, не. В случая мисля, че посланието беше ясно ''направили сте нещо лошо, и то ви се върна. Не правете повече лоши неща, за да не ви се връщат още такива''. Мисля, че е било урок.
Не само в моята история, но и в останалите 3.

Хайде де, всички (освен мен) ли сте бели и добри?

Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб.

Сун Дзъ

Не съм злопаметен и не отмъщавам. Обаче имах профил в един сайт за лично творчество, който го изтриха, явно съм нарушил някои правила, а аз не знам какво толкова съм направил. Намерих страницата на този сайт във Фейсбук и на всички техни публикации, реагирам със смях, в смисъл цъкам лайк със смеещо се човече, така им отмъщавам хаха .

Целият първи пост е за страшките.
Сериозно, хваща ме страх сред какви хора живея...

Не съм такъв човек, просто не мога. Има поне 3 идиотки, които все още ми дължат пари. Друг на мое място поне гумите щеше да им нареже.
Един-два пъти се опитвах да плаша дъщерята, че съм й изхвърлила дрехите, но всъщност ги скривам в една торба.
Мм много ме нервира, мислех да го блокирам отвсякъде, обаче си викам "той е в чужбина, може да стане нещо". Блокирах единия номер, той ми звъни от другия! 😁
Е това е - не мога.

Не отмъщавам, но и не забравям..)

Злопаметен съм. Хората от черния списък ме направиха такъв. Но не отмъщавам. Той животът ще го направи вместо мен. Има хора от черния ми лист, които определено си заслужават да ги окачат на първия клон или да седнат на електрическия стол, но не искам да си цапам ръцете. Лошото е че никога не можеш да си напълно щастлив. Понякога ситуации, места, предмети, дори някои думи отключват стари спомени, които наричам призраци от миналото, които могат да ти скапят настроенито. Хората от списъка мога да ги убивам по-няколко пъти на ден и пак са живи. И това те трови слага ти прът в спиците. Не можеш да живееш пълноценно в настояящето. Дългата памет е проклятие.

Отмъщавала съм си, да. И то с кеф.
В училище имаше една група момичета, особено една, която ми се пишеше за приятелка. Постоянно ме обиждаха на тема акне и семейство и разни други работи.
Завършихме. Мен и нейното гадже ни приеха да учим в един и същи град. Ще му идва тя на гости и ми се примолва да остане да спи при мен в квартирата ми. Съгласих се аз, имаме среща вечерта пред пощата. Е, аз не отидох, изведнъж ми скимна. Наистина се почуствах отмъстена. А живеем през къща в родния ни град, майките ни са приятелки. 20 и колко години минаха оттогава, още не сме си проговорили.
Е, тя все пак намерила къде да спи, после разбрах.
Много съм злопаметна, да.
А, да, и пих кафе с гаджето й, а тя беше доста ревнива.

Не , под нивото , достойнството и възпитанието  ми е . Освен това ми се струва детинско .
 Кармата си знае работата  , животът ще им го върне .

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Очаквах разтоварващи истории, но във всяка една от тях открих простащината  която се е вкопчила в нас и дори гордо си развяваме селските изпълнения.
Не бих направила или се гордяла с нито едно от изброените преживявания.
Продължавам си напред без да правя мизерии!

Не прави това, което не искаш да направят на теб..

Came lita
Ами дай пример за такива, ще се радвам да прочета

Не , никога не съм отмъщавала и не съм се занимавала , като цяло съм си перде.

Не отмъщавам, защото ми се струва детинско. Но съм злопаметна (не се гордея с това). Просто прекратявам отношенията с конкретния човек, с което със сигурност в някои случаи губя, но това е положението.

Не, не отмъщавам. Нямам нерви и време за глупости. Хора които по някакъв начин са ме засегнали, за мен умират. А и с времето рано или късно по някакъв начин разбирам, че животът им го е върнал.

Аз много искам да отмъщавам, но все не събирам смелост. Не че не съм правила лошо на хора, които го заслужават, но то е било стечение на обстоятелствата, а не нещо, което нарочно съм направила за да си върна.
Имам една история, в която кармата проработи веднага. Преди години ранна пролет (по-скоро късна зима) бързам аз за изпит и още обикалям кварталните улички. Точно този период много държах абсолютно всички около мен да спазват правилата и ако не го правят се водеше любезен разговор, в който обяснявах какво казва законът. Та обяснявам се аз на един господин, който за малко беше спрял до моя блок. Отивам на изпит, прибирам се, всичко ок. На следващия ден си мия колата и се прибирам. Излизам аз по някое време и гледам колата надрана. Колата беше на баща ми, звъня му да му се извинявам. Аз бях сигурна, че господинът, с когото си разменяхме членове от закона за движение по пътищата, е надрал колата. След 30мин обяснения и 10 мин смях на баща ми се оказа, че колата е надрана от много години и аз просто съм забравила, но когато съм я измила, са се показали драскотините.

Не отмъщавам, не ми е в характера. Оня отгоре гледа, това е достатъчно и рано или късно връща по някакъв начин. Едва през последните една-две години се научих да изтривам от живота си хората, които са постъпили зле с мен.
Мислех, че темата е за забавни истории, но тези от първия пост са отвратителни.

Е, аз съм сложила и ''пъклени'' в заглавието
Чакам някой да сподели забавни, но .. никой не си признава
(само една мадама се осмели)

Това не е сладко отмъщение, .... а просташки постъпки. То в цитираните случаи "отмъщаващия" пада по-ниско от първопричината.

А и изказа е един път!

Ама, гледам, теб си те кефи. Даже за забавно го определяш....

Съгласна съм с мненията, че ако седиш достатъчно покрай реката, ще видиш "труповете" на враговете.
Моето отмъщение е просто да пусна музика у дома, когато съм сама и да викам в тон с нея на всички омразни хора  " Май.... ти". Много е разтоварващо.
Иначе съм ставала свидетел как някоя простотия по мой адрес сама се обръщала срещу авторът си. Но в повечето случаи това се е случвало след дъъълъг период от време. Толкова дълъг, че чак ми е ставало жал за него/нея....

Злопаметна съм, не си спомням да съм отмъщавала, въпреки че сега правя нещо като отмъщение с магазин, от който поръчах подарък за рд на щерката. Изпращат ми артикула, отваряме го на рд, оказва се счупен. Свързах се тях, разговаряхме спокойно, изпратих обратно за моя сметка артикула, те ми пратиха нов артикул, уж щяха да ми възстановят парите за транспорта, не са. Вторият артикул отново се счупи почти с отварянето. Отново спокойно, обясних че си искам парите. Уж се съгласиха и накрая ми казаха, че имали право до три пъти да ми го оправят. Този път аз излязох от спокойния тон, те пък ме обвиниха, че аз нарочно чупя артикула (чупят се два метални, заварени един за друг елемента). Предупредих, че ще се обърна към кзп и че ще им оставя нисък рейтинг. Те спряха комуникацията с мен по рекламацията. КЗП тия дни им отидоха на проверка, след която са се съгласили да ми върнат парите. Сега ще изчакам да ми върнат парите и ги започвам с ниския рейтинг. Не че не мога и сега, но ще е “по-приятно” за тях, когато си мислят, че са се отървали от мен.

Не отмъщавам, но и не прощавам, хората които са ме наранили спират да съществуват за мен.
Темата ме подсети за едно сладко отмъщение.  Историята е древна, някога имах колежка, която бе заподозряла благоверния си в изневяра. След лют изяснителен скандал,  в пристъп на безсилие, тази сладурана, грабнала ножичката и изрязала копчетата на всичките му ризи. Непокътната останала само ризата на гърба му. Той ходил с нея цели три дни и на четвъртия, жално й се примолил да му зашие копчетата.  Тя вече се била поуспокоила, но не дотам, че да зашие копчетата на десет ризи, затова предложила на малкия си син, който тогава бил в трети клас да ги зашие той, за награда му обещала крупната сума от 50 стотинки. Детето приело офертата и шило. Тя твърдеше, че като видяла резултата от свършената от малчо работа, преценила, че ризите изглеждали по-добре без копчета.

Тази история е върхът! Уникална! 😘🤩😍😅😀😃😂🤣

Не, не съм си отмъщавала. Не съм злопаметна, много бързо ми минава, когато съм ядосана на някого.
С годините научих, че всичко се връща, колкото и тривиално да звучи.
Запълвам времето си с полезни и приятни за мен неща - книги, курсове, работа и така, тези, които си отмъщават ги разбирам, но донякъде... за мен е загуба на време
Вярвам, че има справедливост!

Щастливият човек не е злобен и не отмъщава. Той е зает да гради собственото си щастие.
Пълна загуба на време да отмъщаваш по този просташки начин, описан в историите на авторката.
Всеки обаче раздава това, което има вътре в себе си.

Много ми се ще понякога да съм по-мнителна и отмъстителна, не знам защо толкова бързо ми минава. Ако ме хванеш в момент, когато съм ядосана на нещо, мога да се развикам, да кажа някои неща, след това ми минава и гледам изобщо да не се занимавам. Ако някой ми е направил нещо го игнорирам, не желая да контактувам с него изобщо. Забелязала съм, че всеки рано или късно си намира майстора.

Доста грозно от твоя страна. Да не кажа жалко! Комплексите си изиграват ролята! Жива и здрава бъди

Не отмъщавам, просто отписвам дадения човек от живота си. Съдбата си знае работата.

Кротка и търпелива личност съм , но ...
Преди време преживях доста тежък период , общо взето минах от фаза " Защо съм жива " до " Видяхти ли , бях права " . В този период всички мои близки , абсолютно всички , бяха срещу мен . Нямах нищо , нямах подкрепа , нямах пари , нямах покрив над главата , кръгла нула. Не съм от вярващите , които висят постоянно в църквите , но тогава отидох . Помолих се , имах нужда да си поплача , не бях спала с дни , ако не броим придремването в обедната почивка . Тогава помолих Бог да даде на всеки това , което заслужава , като започне от мен , ако имам вина , да ме накаже. Ако щете вярвайте , но от тогава до сега един по един всеки замесен в моето нещастие си го получи , ама както си трябва . Това беше моето отмъщение , помолих се всеки , който ми е навредил да плаче с моите сълзи.

Не съм злопаметна, не съм отмъстителна, но има неща, които не мога да простя. За повечето неща съм широкоскроен човек, мога да махна с ръка и да забравя. Но хора, които са ме наранили дълбоко просто престават да съществуват за мен.

Темата ми прилича на разговор между подрастващи тинейджърки, които си мечтаят как да отмъстят и го разказват като реално случило се.

Лично аз не съм отмъстителна. Не съм злопаметна, но съм дългопаметна, не забравям нищо и сама се ядосвам, че не си го спомням вече с лоши чувства. Но и отношението ми вече не е същото с човека, който ме е наранил.

Първосигнално гласувах, че не отмъщавам, а след това се замислих колко дълго и мръсно съм отмъщавала. Повярвайте ми, най-големите отмъщения - непукизма, игнорирането и мълчанието. А аз ги правя и трите заедно. Сещам се една много стара, но също толкова ясна случка. Като ученичка (12 клас) имах много готин приятел, голям гъзар а - у, всички му се лепяха, накрая го видях в кафето до училище да целува тогавашната ми най-добра приятелка. Дори не страдах, не рагирах по никакъв начин, нагледах се на страстното им мляскане и си продължих към къщи, сякаш нищо не се беше случило. Вечерта той звъня, звъня така и не вдигнах. На другия ден приятелката ми идва, опитва се да ме заговори... мълчание. Задава въпроси, че се чуди, че ахка, че пръхтя, а аз само ми мълчах и блеех на някъде. След училище пък, си тръгвах с приятеля ми, изчакваше ме пред входа да приключа часовете (понякога свършваше по-рано той, понякога аз и за това се чакахме) и ме изпращаше до нас, да ама го няма този филм вече. Минах през другия вход и го оставих да виси там да ме чака. Такова голямо звънене падна после, отново не вдигнах, не смятах, че си струва енергията и времето да им се обяснявам за нещо, което те много добре знаят, че са направили. Следващите дни бяха изпълнени с СМС-и и телефонни обаждания и от двамата, идваха пред нас, стояха ми пред портата, изчакваха ме след училище и накрая се отказаха и не смятаха вече за нужно да пазят чувствата си в тайна, т.е. спряха да се крият.
И от тогава до днес ми е такъв подхода. Достатъчно е, че са им позволила да ме наранят, няма и да позволя да ми хабят времето, енергията още по-малко пък сълзите. Щом някой се опитва да ме засегне или нарани, това означава, че той знае, че се интересувам от това, което той ще каже или ще направи, за това правя всичко възможно да покажа, че не е така и че е неспособен да ме нарани. Никога няма да обезсилите враг така жестоко, както с непукизъм и игнориране.

Да сте чували за дружно отмъщение
 Бях ученичка, имаше една доста зла учителка. За нещастие, най- много часове при нея имахме. Много мъки видяхме ,тя ни и обиждаше,ние не се давахме. Цирк в класна стая. Така. Решихме да й го върнем, само малко, като я почерпим. Почерпихме я. С шоколадче от ония, умело замаскирано в опаковка от Своге.
 Това се сещам. Иначе за зрелите години- наказвам с тотален игнор. Мога да накарам някой да се зачуди, дали го има шегувам се за последното, но игнорирам напълно и безвъзвратно.

🤣 жестоко !!! Ние сме го правили подобно , но с кафе с добавка корк на прах 🤣

Аз не разбрах, какво е било това шоколадче?
Какво е действието на кафе с корк?

Шоколадчета май “Комфорт” бяха. На някой баба му имаше от тях - за разхлабване са. За корка- нямам идея.

Ясно, вместо английска сол...

За нея тогава не сме знаели.

По повод сайта за лично творчество, на който отмъщавам като цъкам лайк със смеещо се човече във Фейсбук, много пъти съм си мислел дали да не им пиша съобщение и да им кажа колко са тъпи и бездарни всички. Обаче ме е страх, че може да ме съди някой и си трая. Направо ме изумиха как може да ми изтрият профила оттам, без да ме предупредят и аз наистина не знам какво толкова съм направил...

Бързо разхлабващо му е действието . Учителката по английски език беше ужасна , до степен да си позволи да удря ученици . Един наш съученик " виден експериментатор " беше решил да я накаже , след като не помогна олио на стола и умряла мишка върху касетофона , беше започнал да издирва начини за отмъщение . Естествено всички бяхме в кюпа . Учителката редовно пращаше някой да й купува кафе по време на час . Този " идиот " цяла вечер си играл да смила корк на прах и съответно с кеф отиде да й купува кафе . Ефекта беше уникален , само че тя не стигна до тоалетните , тъй като нейния кабинет беше в най - далечната част от коридора .

Темата става все по-потресаваща.

Стига бе 😳 Горката жена и публичното унижение, ако не е стигнала до тоалетната... Тоя корк толкова ли бързо действа.
Напоследък ми се доказва, че живея в паралелна вселена.

Не съм правила гадости, но ако не бях богобоязлива, щях да правя.
Досега не съм виждала да се връща на някой, който ме е наранил или е постъпил некоректно с мен. Напротив, живеят си много добре. А аз си тая обида, понеже съм злопаметна.
П. С. Сетих се, веднъж се изплюх в кафето на една шефка. Голяма гад беше. Определено си го заслужи.

Аз много искам да отмъщавам, но после ми минава, а пък и не ми се отдава възможност

Да ти кажа заслужаваше си го . От началното училище съм запомнила само нея ( не , че съм била нейна жертва ) - постоянни обиди , подигравки , ама отвратителни към всеки по - слаб ученик . Това отмъщение беше в следствие на поредна нейна изцепка - бяха ни " сляли " два класа . В другия клас имаше момиче , което беше с умствена изостаналост  , което седеше най - отзад . По време на часа решило да се преобуе за следващия час по физическо . Всички сме заболи глави в учебника и четем , а тая гад близо 5 мин. наблюдава и се подхилква. Точно в момента , в който момичето беше се събуло , тая се провиква " Х какво правиш ? ". Естествено всички се обръщат и виждат Х със събути панталони . Няма да разказвам за реакцията на 40 хлапета в тоя момент и момичето как ревеше. След края на часа се роди идеята за отмъщение .

В някакъв пуберски форум ли попаднах? Всички попадаме в ситуации, в които се чувстваме наранени, онеправдани, нагрубени. Въпрос на морал и самооценка е как да реагираме.
Редовно някоя продавачка на пазара се държи безобразно. Това означава ли, че трябва да падна на нейното ниво?
Не се и успокоявам с идеята, че "ще си го получат", просто подминавам.

Било  е в тинейджърските ми години . Наканихме се една вечер няколко момичета да ходим на дискотека , обаче на комшийките дядо им не ги пуска. То бяха молби, то беше рев , но не ги пуснаха и  в крайна сметка не отидохме. Обаче не можеше да оставим провалената ни  вечер не отмъстена.  Особено, че момичетата живееха в друг град , бяха на гости при баба си и дядо си и си заминаваха. Та на следващия ден се събрахме и измислихме подъл план. Баба ми скоро беше правила сирене и имаше едно шишенце мисля, че сирище му викаха, което аз лесно взех, отидох на гости до комшийките уж да си говорим и в удобен момент излях половината шише в супата на дядо и. Човека цяла нощ не е излязъл от тоалетната. Знам, че звучи супер гадно , ама на ония години ми се е сторило като много добра идея.

Не знам какво очаквате да прочетете в тема, която е озаглавена ''Отмъщения - пъклени/забавни".
Има и тема за пакости, нея за детски форум ли я класифицирате?

Самта идея на темата, както е зададена говори, за недорасло поведение. Разбрахме всички вече, че Вие си падате по подобни нечистоплътни прояви. Никак не е забавно, когато уж става дума за хора прехвърлили пълнолетие.
Става ясно и какви хора се забавляват с темата. Порегледах писанията на "забавляващите" се.

Ненавиждам насилието под каквато и да е форма, особено насиле над деца, без значение дали е ментално или физическо. Но оправдавам децата отмъстили на учителите си. Може и двойни да са ми стандартите, но така го чувствам. Още повече, че съм живяла във времена, в които учителите определено си превишаваха правомощията, обиждаха брутално, биеха с показалки и линии за чертане.  В началното училище нямахме здрава линия, защото винаги беше сцепвана в нечия детска глава. Замеряха ни с тебешири или биеха с тебешира по главата, от което действие косата побеляваше от тебеширения прах. Около 5 клас класната ни отряза с ножица конската опашка на съученичка, защото  цитирам „ приличала на качулат гълъб“. Ами такаива, просто си просят отмъщението...

Май не се връзва много с предните истории, но за мен е най-сладкото и приятно стечение на обстоятелствата, след като - по мои представи - ми се случи нещо неприемливо.


Това е всичко - без драми, но със сладки спомени. Благодарна съм, от много лоялност щях да изпусна това предложение, ако не ми бяха помогнали да се махна.

ПП Забравих да кажа, че сегашният ми шеф е бивш партньор на предния.
Светът е една шепа.

Един единствен път съм отмъщавала. Силно казано де. Преди години бях фризьорка и много ме тормозеха на работното място. Стигна се до там, че ходех на терапия и години наред сънувам тормоза. Напуснах и отидох да уча психология. Бившите ми колеги и шеф ми казаха, че съм прекалено тъпа и няма да успея. След години, когато завърших, отидох при собственика на салона, т.е. бившия ми шеф, като клиентка. Направих го на две стотинки, че прическата е отвратителна, намерих всяка една дребна грешка. Целият стана червен и очилата почнаха да се тресат на носа му. Заради тази гледка си заслужаваше. Друг път никога не съм отмъщавала.