Имам нужда от помощ! Моята история.

Както се казва "рано или късно всеки мазохист намира своят садист"
Тамън са си.

Сигурно ще бъда порицана, и с право, но да се включа от другата страна. Преди години имах дълга 6 годишна връзка. Случи се така, че изневерих и се влюбих в този човек и се разкъсвах между сигурност и любовта. Признах на тогавашния ми приятел, защото се почувствах гузно. Той ми каза да решавам, и аз също като съпругата на автора се колебаех известно време, в което приятеля ми чакаше и правеше всичко, за да се върна. Накрая се върнах при приятеля ми, но аз загубих всичкото уважение, което имах към него, виждах го по съвсем различен начин. Нямаше достойнство за мен, след всички унижения, които претърпя заради мен. И накрая се разделихме. Съветът ми към автора е да не се унижава и да си мачка достойнството, трябва да има авторитет като мъж.

Тъй де, ама от приятел до съпруг   и две деца баир разлика.

Да де, но тази освен жена е преди всичко майка на 2 деца. Аре, да не мисли само за собственият си г..кеф, нали така ?

Именно, това казвам на автора да си запази самоуважението и да я разкара, такава ми беше идеята като го написах.

Може и да има разлика, но не толкова голяма в този случай. Говоря за това, че жената е изгубила всякакво уважение към мъжа си, не говорим въобще за чувства. Той какво прави с нея и какво се опитва да спаси?!

Ще бъда болезнено откровена, авторе. Не, не го прави, защото ѝ тежи и те уважава. Тя просто опипва почвата. Дори може да се е надявала тайничко да подпалиш фитила, да избухнеш и да ѝ налетиш дори, макар да казваш, че си кротък. От което тя печели при едно евентуално дело за попечителство. Точно и по тази причина не си тръгва, заради децата. Ако нямахте деца, отдавна да си ѝ видял гърба. За да стигне до там да си признае, явно си е опекла работата с другия, вероятно са обсъждали и развода ви и децата, така че не бъди наивен да си мислиш, че признанието ѝ е от уважение. Просто иска ти да сложиш край на брака ви, защото за нея така е по-изгодно. И бъди сигурен, че тя те възприема просто като една пречка, която ако е възможно да изчезне без особени усилия от нейна страна. А това, че ѝ вярваш, че само са се целували като тийнейджъри, дори няма да го коментирам, толкова е безумно. В момента го играе многострадална Геновева, за да избегне сериозни ексцесии, защото много добре усеща, че ти я обичаш и е в нейна полза тази любов да не се обърне в омраза. Напълно наясно е, че докато още я обичаш, ще бъдеш снизходителен към нея и няма да ѝ навредиш с нищо.


Имах една омъжена колежка, която постоянно изневеряваше на мъжа си и после му признаваше. На въпросът ми защо го прави, защо го унижава допълнително, тя отговаряше " Защото ми тежи и искам да споделя, аз го обичам много и не мога да крия от него". Моят отговор беше, че единственият човек, когото обича е самата нея и нищо не ѝ тежи, иначе щеше да спре да го прави. Дори нямаше да започва.

Поживяла съм  и съм видяла всякакви сбучаи.
Смятам, че две деца заслужават да имат двама родители.Тъй като не са се намразили, отдавна са заедно, от деца дето се вика, лесно се  закачва човек на изкушения.Тя явно няма опит, била е с него и  е гледала деца до сега, сега е  отвързана, светът е интересен, породила се е тръпка, но такива тръпки изстиват бързо.
И лично аз смятам, че дали преди да се свърже един човек е ходил  с десетки или после  е кривнал, все не е  само твой, има и други да са го опитвали.Има една дума - никой не е умрял с един партньор.
Като прощава предишните, може да се напъне  и за  някой като в случая.Следващ.
Не  е изневерила все още реално, някакви целувки спомена, та нека има търпение, наиграването може да е бързо и отрезвително.Дори  светкавично и да си продължат живота десетилетия още без проблеми и децата им да са щастливи.

Не са се намразили, отстинала е, любопитна  е , защото не е опитвала други, споделила е  като с приятел, и приятелството им не е загубено.
Не бърза за никъде ,раздялата може   и след малко време да стане, но може и да я избегнат.
Просто да я пусне, пък ще си покаже.
Толкова народ кръшка без да го разберат, че ш страстен става един мъж в повече в къщи да не го усетят, че има друга.
Никога няма да повярвам, че друг мъж или жена ще го е грига повече от родител.
И накрая, дори да губи, две деца си струват да страда ако те са щастливи.
Може да имат лош период, но той си познава семейството и знае тази жена струва ли си да се бори за нея.В случая да изчака, нещастен, с гръб към нея в леглото, ако щеш жертва го наречи в името доброто на децата.
Според мен тя ще се разочарова и ще се върне в семейството.Не винаги става по книга, животът има много изненади.
Те дори и не се карат.
Че то  и аз ,бабичка дърта вече мога да си харесвам някого, няма вариант  и да си призная ,но очите да си оплакна в нещо красиво, достойно, лъскаво, поне на вид и  отдалеч.Да се оближа дето се вика.

Не е женен, уж не може да има деца, но много иска, не знам много подробности. Всяка държава разрешава пътуване по работа и представен отрицателен тест.

  Тоя е позьорче.

Здравейте, "мъжете са от Марс (богът на войната), жените от Венера (богинята на любовта)". Има решения, които, за нас жените, са трудни за взимане. Оттеглете се като мъж, това казва жена ви. Тя няма нужда от пространство, а от време; няма нужда от още драма, а от кратки и ясни решения. Дали ще е кратко или не, не зависи от вас. От вас зависи да си тръгнете сега и да я оставите насаме, само така ще може да вземе самостоятелно решение. Има и още, но ще стане дълго и теоретично. Не зависи от вас Опитите ви за разбиране носят само още повече хаос. Няма нужда от разбиране, а от категорични, ясни, мъжки действия. С най-добро чувство - успех и без страх

Правилно, не ме е карала, аз исках да се видя с него, но отложих, защото тя не се чувстваше добре и предпочетох да съм до нея. Днес водихме разговор, каза ми че по пътя към мен се е опитала да си изясни какво иска и, че след всеки разговор остава с лошо чувство. Каза ми, че не може да си представи живота без мен, но и не може да ми даде нещата, от които вижда, че имам нужда.

Аз отговорих, че рано или късно ще трябва да вземе решение и аз не мога да го направя вместо нея. Казах ѝ да не се притеснява дали ще вземе правилно решение, просто да го вземе и да го направи правилно за себе си.

И аз така на един му обяснявах, че трябва да се разделим, защото не мога да му дам това, от което има нужда, вместо да му кажа истината - че просто не искам повече да е в живота ми, защото ми е дотегнало от него по ред причини. Даже се и разплаках за по-голям драматизъм.

Здравейте, нямам за цел да се защитавам. Не съм перфектен. Не върша всичко което съм обещал на момента, но никога не съм си позволявал да се отдам на изкушение, въпреки че съм имал възможност. Обичам съпругата си, продължавам да я обичам и не мисля, че някога ще спра да я обичам, каквото и решение да вземе. Наранява ме всеки ден, като продължава връзката си, но това не ме кара да я мразя. Тя е жената на моят живот, не съм си представял да съм без нея и не мога към момента. Не съм я нагрубявал, не съм ѝ посягал, не прекалявам с каквито и да е субстанции. Тя е противоположност на повечето жени, предпочита да се затвори в "пещерата си", когато има проблем, отколкото да говори за него. В тази връзка се е налагало да я притискам през годините за да ми сподели и да мога да ѝ помогна, да решим проблема заедно. Но винаги е била така и преди 2 години, когато за пореден път ми каза, да я оставя сама да се справи, аз просто спрях да натискам и ѝ оставих пространство. И за моя изненада, тя днес ми сервира, че е чувствала че аз съм безразличен. Напомних ѝ какво е било през годините и се съгласи с мен, но това не помага по никакъв начин, защото аз реално я накарах да се почувства виновна, че не ме обича вече.

Бих казал, че и двамата сме финансово независими един от друг, въпреки че сме с общ бюджет повече от 10 години и в момента тя е по-добре заплатена от мен заради езика, който говори.