Имам нужда от помощ! Моята история.

  • 11 118
  • 262
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 108
Споменах за Марс и Венера не случайно. Ние, жените, понякога очакваме Марс да се прояви, надяваме се, искаме. Според мен, в тая ситуация, мъжът го играе приятелка за споделяне, което жената не иска и не очаква. Колко от мъжете ни биха приели подобно споделяне с продължение? Клонят към нула. Защо авторът е решил, да играе (или не) тази роля, си знае само той.
Следващият аспект за продължението, за което повечето говорят, също е доста важен. Щото това рано или късно ще мине. А после? По-често няма после.

Опитвам се да не виня и да не засягам страните, но поведението и на двете е нетипично и алогично, до степен на грозни отношения, прикрити под завесата "добро и сплотено семейство, в което говорим за всичко". И аз съжалявам да го кажа.

Последна редакция: нд, 22 ное 2020, 21:30 от mimimost

# 196
  • Мнения: 5 832
Може да ви се стори смешно и извратено, но аз искам да се страхувам от мъжа. Не да се страхувам физически, че ще ме пребие, а да знам ясно, че стъпя ли накриво съм аут без обяснения. Такива, дето ще ги въртя на пръста си и ще ми хленчат насреща с молби, няма как да имам респект към тях. На мен лично ми се гади от твърде кротки мъже, възприемам ги като приятелки, ама не точно и приятелки. Един мъж може ли да прости изневяра, за мен вече не е никакъв мъж.

# 197
  • Мнения: 762
Отговор за автора на темата. Бях в почти същата ситуация с разликата, че другият беше в същия град. Процедира се по следния начин - предлагаш ѝ да се изнесе на квартира, даваш ѝ срок - примерно 3 месеца преди да подадеш молбата за развод, разбирате се за децата - тя няма да има желание да ги гледа вероятно в тази ситуация. Ако не преосмисли след 3 месеца - развеждате се и си заживяваш спокойно и щастливо.

# 198
  • Мнения: 14 964
Когато има изневяра, има някакъв дефицит във връзката - за мен е така. Не говоря за обща вина, защото според мен въпрос за вина изобщо не може да бъде поставян. Но има причини. Защо тази жена е постъпила така? Какво й е липсвало в тази връзка? Ако тя реши да остане в семейството си, как ще се реши въпросът с този дефицит?
Нещо трябва да се промени. Предполагам, че чувствата на автора са по-скоро приятелски, отколкото любовни. Да не би това да е проблемът?

# 199
  • Мнения: 762
Uncommon - при мен нямаше дефицит.... обаче имаше нещо друго - когато всичко ти е наред, неизбежно се влиза в една рутина... Добави и размислите около 40 години на партньора - това ли била искала, така ли си представяла живота и т.н. и се стига до изневярата и влюбването в друг. Няма как да си 15-20 години с някой, с 1-2 деца и всеки ден да е изпълнен с романтика като любовен сериал.

# 200
  • Мнения: 14 964
Uncommon - при мен нямаше дефицит.... обаче имаше нещо друго - когато всичко ти е наред, неизбежно се влиза в една рутина... Добави и размислите около 40 години на партньора - това ли била искала, така ли си представяла живота и т.н. и се стига до изневярата и влюбването в друг. Няма как да си 15-20 години с някой, с 1-2 деца и всеки ден да е изпълнен с романтика като любовен сериал.
Аз всъщност това имах предвид. Че може да се е стигнало до рутина, партньорите да са започнали да се приемат "по подразбиране". Знам какво е да си 15-20 години с някого и с деца, и точно до това може да се стигне - че единият или двамата партньори започват да чувстват, че живеят в някакъв капан, не им е празнично, чувстват се невидими от другия партньор. Това Е дефицит. И не е, като да не може нищо да се направи, ако партньорите си дадат сметка за това, което става, и потърсят решение.

# 201
  • Мнения: 762
То малко трудно да ти е празнично постоянно.... Доколкото знам, въпросните субстанции, които ти позволяват това празнично настроение са забранени.... Simple Smile))) Сериозно - как 10 години не си го чувствал тоя капан и изведнъж - в капан си? Семейството е екип - няма как да е невидим партньора.... Според моето разбиране де...

# 202
  • Мнения: 22 258
Разберете, няма значение как се е стигнало дотам, а дали е поправимо. Аз не вярвам, но има хора се кълнат, че и след изневяра са били заедно и щастливи. Всеки да решава и да продължава, заедно или поотделно.

В ситуацията на автора жената е супер запалена по другия. Когато си в такъв афект ни деца те спират, ни семейство. Само да кажа.

# 203
  • Мнения: 2 375
Може да ви се стори смешно и извратено, но аз искам да се страхувам от мъжа. Не да се страхувам физически, че ще ме пребие, а да знам ясно, че стъпя ли накриво съм аут без обяснения. Такива, дето ще ги въртя на пръста си и ще ми хленчат насреща с молби, няма как да имам респект към тях. На мен лично ми се гади от твърде кротки мъже, възприемам ги като приятелки, ама не точно и приятелки. Един мъж може ли да прости изневяра, за мен вече не е никакъв мъж.
Точно това ми казва моя приятелка. "ММ е толкова добър и мекушав, че почти не го приемам като мъж. Понякога ми липсва мъжкото в него. Да покаже характер (ако го има). Без физическо насилие разбира се. Иначе как ще го уважавам". А ако няма уважение м/у тях и за "приятелка" не става.

# 204
  • Мнения: 7 914
Това с дефицитите е любимото оправдание на всички кръшкачи. Няма как семейния живот с деца и хиляда грижи да бъде празник и всичко да бъде на върха нон стоп. Ходиш на работа, имаш грижи после по децата, спокойствие и време почти липсват. Неизбежно е да се влезе в тази схема на рутина и липса на какво ли не. Може би някои не са подготвени за това, може би заради очакванията за живот на макс, тръпка и така нататък се стига до подобни ситуации.
Вече писах по-назад, ако нямаше деца щеше да е много лесно, но при наличието им, нещата стават много по-сложни. Автора добре е поставил краен срок, нека да се постарае да го спази. Какво ще бъде по-нататък, надявам се да сподели с нас развитието, ще следим с интерес.

# 205
  • Мнения: 22 867
rf22, прав си, така е, но понякога чувства се появяват, привличане, пък те не се контролират толкова лесно, поддават им се хората.

# 206
  • Мнения: 16
Какво стана, след като поставих срока:
- Тя отново се срина, не може да спре да плаче от 2 дена;
- говорихме доста, и снощи тя ми заяви че ако реши да остане с мен, няма да може да спре да си пише с него от раз, но ще спре със снимките, ще спре с целувките и сърцата;
- каза че ще отмени бъдещите си командировки;
- той и е казал че ако реши да остане с нас, за него въпроса ще е приключен;
- каза ми че никога няма да се обичаме като едно семейство;
- каза че не знае как ще се развият нещата и не знае дали ще бъде интимна с мен.

Общо взето, нищо не ми каза, и аз мисля да отсека до тук и да ѝ съобщя че или ще бъдем семейство в пълния смисъл на думата или няма да бъдем. Също че и децата ще останат с мен, но преди да ѝ го съобщя ще се посъветвам с адвокат. Това е за момента.

Мекушав човек съм, да, но не съм слабохарактерен. Трудно ми беше да взема решение, какво да правя, но това не означава че не мога да го взема. На кой би му било лесно да го направи? Вярно е, бяхме влезли в коловоз, но аз не получавах индикации от нея че нещо ѝ липсва.

# 207
  • Мнения: 24 184
Влиза се в коловоз, няма начин да не стане, отговорните хора се възпират, с цената да не изживеят красивата тръпка.Съзнават, че пак ще влязат в коловоза, няма начин с времето да не стане.Все нови тръпки ли ще търсят?Правят избор и си го носят,всички.
А децата отрастват, идва време за възрастните да се изживяват отвново  сближени, заедно, дори става доста хубаво, но трябва да устоят времената на рутинност.Да издържи връзката.
Децата и да спечели, разумно е да провери новата си връзка, не да ги натресе на новия човек веднага.Защото не го познава, дори в рутина не е попадала с него да знае каква ще е неговата рутина, може да е непоносима.Неизвестните са повече.

# 208
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Какво стана, след като поставих срока:
- Тя отново се срина, не може да спре да плаче от 2 дена;
- говорихме доста, и снощи тя ми заяви че ако реши да остане с мен, няма да може да спре да си пише с него от раз, но ще спре със снимките, ще спре с целувките и сърцата;
- каза че ще отмени бъдещите си командировки;
- той и е казал че ако реши да остане с нас, за него въпроса ще е приключен;
- каза ми че никога няма да се обичаме като едно семейство;
- каза че не знае как ще се развият нещата и не знае дали ще бъде интимна с мен.

Общо взето, нищо не ми каза,
и аз мисля да отсека до тук и да ѝ съобщя че или ще бъдем семейство в пълния смисъл на думата или няма да бъдем.
Скрит текст:
Също че и децата ще останат с мен, но преди да ѝ го съобщя ще се посъветвам с адвокат. Това е за момента.

Мекушав човек съм, да, но не съм слабохарактерен. Трудно ми беше да взема решение, какво да правя, но това не означава че не мога да го взема. На кой би му било лесно да го направи? Вярно е, бяхме влезли в коловоз, но аз не получавах индикации от нея че нещо ѝ липсва.
Това е трудно, но не непостижимо. В някаква тема за изневери разказвах случай на познати, простили си и продължили. Не знам как са двамата насаме и какво мислят и чувстват, но външно, по нищо не им личи, т.е. искам да кажа, че нарочно съм ги наблюдавала как се държат с намерение да уловя нещо фалшиво, ами не, все едно както си бяха преди, гледаха си дечицата, също две на брой и, ако не знаех, че е имало изневяра, нямаше и през ум да ми мине никога. Но повечето ми познати, изпаднали в такава ситуация,  се разделиха.
Дано намерите начина, но трябва и двамата да го искате и да положите усилия.

# 209
  • Мнения: 2 375
Изневяра, като такава може да бъде простена, ако човек наистина се разкайва и го приема, като грешка. Но унижението и мъките, на които той е подложен в момента... Как се дъвчи нещо подобно и как се преглъща? Другия май е по-решителен.
Към автора. Пишеш "мисля да и кажа". А след този разговор ти нещо каза ли? Тя по-ясно не можеше да ти обясни как стоят нещата. Едва ли ще те заобича, да не говорим за интим. Може би чака ти да вземеш решение. А ти чакаш да го вземе тя.

Общи условия

Активация на акаунт