- Тя отново се срина, не може да спре да плаче от 2 дена;
- говорихме доста, и снощи тя ми заяви че ако реши да остане с мен, няма да може да спре да си пише с него от раз, но ще спре със снимките, ще спре с целувките и сърцата;
- каза че ще отмени бъдещите си командировки;
- той и е казал че ако реши да остане с нас, за него въпроса ще е приключен;
- каза ми че никога няма да се обичаме като едно семейство;
- каза че не знае как ще се развият нещата и не знае дали ще бъде интимна с мен.
Общо взето, нищо не ми каза, и аз мисля да отсека до тук и да ѝ съобщя че или ще бъдем семейство в пълния смисъл на думата или няма да бъдем. Също че и децата ще останат с мен, но преди да ѝ го съобщя ще се посъветвам с адвокат. Това е за момента.
Мекушав човек съм, да, но не съм слабохарактерен. Трудно ми беше да взема решение, какво да правя, но това не означава че не мога да го взема. На кой би му било лесно да го направи? Вярно е, бяхме влезли в коловоз, но аз не получавах индикации от нея че нещо ѝ липсва.
Общо взето, нищо не ти изнася да разбереш. И индикации не разбираш, защото така е удобно.