Имам нужда от помощ! Моята история.

  • 11 122
  • 262
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 13 906
Не съм адвокат и не мога да споря, но ако майката иска децата, то неговият шанс е доста малък, според мен, освен ако не са в опасност с нея, а от написаното те не са.
Но за чужбина, ако тя иска да живее там, той изобщо не е длъжен да дава съгласие.

# 226
  • Мнения: 859
Какво стана, след като поставих срока:
- Тя отново се срина, не може да спре да плаче от 2 дена;
- говорихме доста, и снощи тя ми заяви че ако реши да остане с мен, няма да може да спре да си пише с него от раз, но ще спре със снимките, ще спре с целувките и сърцата;
- каза че ще отмени бъдещите си командировки;
- той и е казал че ако реши да остане с нас, за него въпроса ще е приключен;
- каза ми че никога няма да се обичаме като едно семейство;
- каза че не знае как ще се развият нещата и не знае дали ще бъде интимна с мен.

Общо взето, нищо не ми каза, и аз мисля да отсека до тук и да ѝ съобщя че или ще бъдем семейство в пълния смисъл на думата или няма да бъдем. Също че и децата ще останат с мен, но преди да ѝ го съобщя ще се посъветвам с адвокат. Това е за момента.

Мекушав човек съм, да, но не съм слабохарактерен. Трудно ми беше да взема решение, какво да правя, но това не означава че не мога да го взема. На кой би му било лесно да го направи? Вярно е, бяхме влезли в коловоз, но аз не получавах индикации от нея че нещо ѝ липсва.

Значи някакъв абстрактен любовник може да постави категоричен ултиматум, но ти - човека, с който тя има брак и деца, седи и си я чака и пак й слуша глупостите - "добре де, ще остана, ама става ли да не спим заедно?"

Мекушав е много мек израз - точното определение е слабохарактерност.

За кое решение ти е било трудно? Това не е решение, нова информация нямаше - ти седиш и я чакаш да спечелиш от лотарията, тя си плаче за любовника - и преди 13 страници говорехме същото. И още 13 да ти напишем, файда няма.

Последна редакция: пн, 23 ное 2020, 14:51 от handsOfTime

# 227
  • Мнения: 146
Какво стана, след като поставих срока:
- Тя отново се срина, не може да спре да плаче от 2 дена;
- говорихме доста, и снощи тя ми заяви че ако реши да остане с мен, няма да може да спре да си пише с него от раз, но ще спре със снимките, ще спре с целувките и сърцата;
- каза че ще отмени бъдещите си командировки;
- той и е казал че ако реши да остане с нас, за него въпроса ще е приключен;
- каза ми че никога няма да се обичаме като едно семейство;
- каза че не знае как ще се развият нещата и не знае дали ще бъде интимна с мен.

Общо взето, нищо не ми каза, и аз мисля да отсека до тук и да ѝ съобщя че или ще бъдем семейство в пълния смисъл на думата или няма да бъдем. Също че и децата ще останат с мен, но преди да ѝ го съобщя ще се посъветвам с адвокат. Това е за момента.

Мекушав човек съм, да, но не съм слабохарактерен. Трудно ми беше да взема решение, какво да правя, но това не означава че не мога да го взема. На кой би му било лесно да го направи? Вярно е, бяхме влезли в коловоз, но аз не получавах индикации от нея че нещо ѝ липсва.

Значи някакъв абстрактен любовник може да постави категоричен ултиматум, но ти - човека, с който тя има брак и деца, седи и си я чака и пак й слуша глупостите - "добре де, ще остана, ама става ли да не спим заедно?"

Мекушав е много мек израз - точното определение е слабохарактерност.

На другия му е по-лесно да вземе решение,той не и е съпруг и баща на децата и не е живял с нея толкова години.Не искам да оправдавам никой.Нормално е да искаш да си спасиш брака.Това,че в техния случай май няма да стане,е друг въпрос.

# 228
  • Мнения: 859
Абсолютно подкрепям борбата и ангажимента към брака, когато той е щастлив и ползотворен за децата, но за мен тук случая не е такъв.
Тази жена е дошла преди няколко дни вкъщи не е спряла да реве за човека, с който изневерява на съпруга си?! Кой гледа тези деца и някой пука ли му как приемат тези циркове вкъщи и какви травми им се случват на крачка от най-светлите празници?
Единственото адекватно решение в случая е автора да си отвори очите що за човек е майката на децата му и да се спаси от този товар. Но той не само не го взима, ами оставя решението в ръцете на "насилника" си.

# 229
  • Мнения: 2 375
А до колко е правилно или нормално човек да се унижава, знаейки, че нищо няма да спаси? Удавник и за сламка се  хваща, а тук и сламка няма.

# 230
  • София
  • Мнения: 712
Не знаем защо реве жена му. Едва ли за другия, той е някакъв инцидентен кислород сред разломките от разбитите отношения между нея и съпруга й. Може би плаче за всичко, което е осъзнала.

Има сламка. Децата. И след години човек разбира, че тази сламка е навредила най-много на тях.

# 231
  • Мнения: 2 375
В подобна драма съвсем не е правилно да се търсят или използват децата, като основа или опорна стена на нещо, което елементарно го няма.

# 232
  • Мнения: 22 867
Не знаем защо реве жена му. Едва ли за другия, той е някакъв инцидентен кислород сред разломките от разбитите отношения между нея и съпруга й. Може би плаче за всичко, което е осъзнала.

Има сламка. Децата. И след години човек разбира, че тази сламка е навредила най-много на тях.

Ние тук си разсъждаваме и даваме акъли, но нито автора познаваме, нито пък знаем гледната точка на жена му, както и много още подробности. И аз това си помислих, не се знае за какво реве жена му. Дано децата са достатъчно малки да не схващат, че нещо се случва,  иначе те добре усещат, когато нещо не е наред.

# 233
  • Мнения: 24 600
Е, защо гои нападате човека. Да я набие ли, че да се освести малко. Ужасна глезла – нито има топки да те пусне, нито да каже, искам си другия мъж. Лигла. А ти си добряк, чак те мислят за глупак в темата. Като не може да реши и толкоз рев за другия, събирай ѝ багажа и да ходи при него, па барем се успокои. Междувременно се срещнете с адвокат и си организирайте формалностите покрай раздялата.

# 234
  • Мнения: 5 832
Не нищо, казала ти е всичко. А именно " Ако остана, няма да е защото искам да съм с теб, а за да не ми правиш проблеми с децата. Но така или иначе ще получиш едно нищо, защото аз просто не желая да съм с теб, а с другия. И единственото, което ме спира да си бия камшиците, са децата". И бъди сигурен, че не съжалява за грешката си, защото за нея това не е грешка. Съжалява, че е в ситуацията на зависимост заради децата ви, а ти си просто една досадна пречка. Казах ти още преди много страници, че опипва почвата и използва факта, че я обичаш, ама ти не вярваш. Аз не бих използвала децата, за да я държа, просто ясно бих дала да се разбере, че ще се боря за попечителството над тях. Дори не бих обръщала внимание на драмите ѝ с реването, отсвирвам я тотално, все едно е част от декорацията и да се спасява. Иначе емоционалните гимнастики край няма да имат.

# 235
  • Мнения: 24 187
Калина

# 236
  • Мнения: 859
На автора му трябва освестяне, не на нахалната му жена.
Не може срещу теб да седи толкова жестоко и неблагодарно същество и само защото живеят заедно от дълги години, това да е повод да се прости.
Имат две деца и сега се прави,че вече не е достоен за нейното легло? Поставя условия, когато трябва да е благодарна,че не я е изгонил на улицата? Говори,че и да го избере, няма да го обича? Толкова унижения някои хора не изпитват през целия си живот, колкото автора чува от жена, която се е заклела да го уважава и обича.
Не ми говорете, че такива отношения трябва да се съхраняват.
И прошка ли казах? Тази жена поне един път разкаяла ли се е, казала ли е, сгреших, дай ми шанс и ще ти се докажа? Дори такива думи да са само манипулация, пак бих се съгласила, ако поне се преструва на съгрешила, аз също бих се подлхъзнала да си помисля "хора сме, всеки греши, щом му "пада на колене" и се старае да спаси брака, нека в името на децата." Но тук обсъждаме съвсем друга картинка, в която дамата се съсипва от мъка, че се е прибрала при "коловоза" и реве,все едно е отвлечена или някакъв заложник.

# 237
  • Мнения: 40 827
Ако съпругата избере вас,после все ще се чуди какво е изпуснала.Нали казват,че неизживяната любов е най-силна.Общо взето с вашия брак е свършено.Има хора продължили напред след изневяра,но когато изневерилия смята,че е допуснал грешка и се разкайва.Намесят ли се чувства става мазало и всичко се срива.Ще страдате и двамата ако останете заедно.Тя ще страда по друг,а вие по нея.Да времето лекува всичко и може би на нея в един момент ще и мине всичко,но дотогава вие ще я намразите.Кураж каквото и да решите!

Така си е.
Затова и авторът трябва да я пусне да си изживее тая уж голяма любов.
Да не каже после "ами ако бях..."
И не разбирам защо реве. Да не е умрял някой?
Авторе, следващия път като ревне и се подиграй. Изсмей и се в лицето и и кажи, че е мега досадна с тия тийнски сълзи, да хваща самолета и да ходи да се начеше.

# 238
  • София
  • Мнения: 20 825
Човек в такива случаи плаче най-вече за себе си.

# 239
  • Мнения: 14 964
Какво стана, след като поставих срока:
- Тя отново се срина, не може да спре да плаче от 2 дена;
- говорихме доста, и снощи тя ми заяви че ако реши да остане с мен, няма да може да спре да си пише с него от раз, но ще спре със снимките, ще спре с целувките и сърцата;
- каза че ще отмени бъдещите си командировки;
- той и е казал че ако реши да остане с нас, за него въпроса ще е приключен;
- каза ми че никога няма да се обичаме като едно семейство;
- каза че не знае как ще се развият нещата и не знае дали ще бъде интимна с мен.

...
Нейната позиция много не я разбрах. Но онзи убавец и без това ще скъса с нея, така че тя и да иска, няма какво повече да стане с чужбинската връзка. Но за българската връзка - не разбрах какво иска да каже: няма да те обича, няма да сте интимни - както е в Извора на белоногата:
"без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено".
Ако това казва, то излиза, че все едно ти нещо я принуждаваш, жестоко разделяш двама млади-влюбени, което ми се струва доста неприложимо за ситуацията. Ми да си ходи при убавеца, какво се прави на онеправдана светица.
И за какво ти е, да седи вкъщи да те гледа укоризнено, да е все кисела, че един вид си й провалил Голямата Liboff.
Ми да ходи да си я изживява.

Последна редакция: пн, 23 ное 2020, 16:28 от Uncommon

Общи условия

Активация на акаунт