Имам нужда от помощ! Моята история.

# 255 23 ноем. 2020, 18:13 ч.

Варна
Мнения: 85

И с двамата съм близка. Но това е благодарение на тяхната макар и закъсняла разумност. И майката, и бащата са родители и ако обичат и се грижат за децата си имат еднакво право.
Просто на бащата ще му мине все някога от предателството, на майката ще й мине все някога кофти чувството, обаче ако са прекарали няколко седмици/месеци/години в ожесточени борби, това си рефлектира и остава единствено в децата.

# 256 23 ноем. 2020, 18:22 ч.

Мнения: 31 669

chochie, малко са разумните хора.
Сега дали има злоба в авторът не знам.
Имам чувството, че е доста кротък и е готов да прости, само и само тя да остане при него.
Може и злобата да се появи ако тя не иска. И тогава да иска децата, не защото иска да са си при него, а за да и отмъсти. Което е грешно.
Дали съдът заради изневяра ще присъди децата на него, ме съмнява.
Ако започнат битки, манипулиране на децата, само те ще страдат. Това ще значи, че и двамата са пълни идиоти.
Като се развеждат хората, не се развеждат с децата.
Би трябвало да седнат и да обсъдят при кой ще живеят децата.
Ако седна да разправям родителите на баща ми какви неща правеха, лошо ще ти стане. А иначе моят баща с майка ми се разведе, но и с нас. Наскоро се сети, че има дъщеря. Защото остарява, разболява се. Но пък аз съм забравила, че имам баща. Не ми пука за него. Бащинската фигура винаги е бил бащата на майка ми.

# 257 23 ноем. 2020, 20:23 ч.

Мнения: 4 949

Само автора прочетох..
Съвсем до скоро смятах, че се случва след дълги години брак, някой в семейството да залитне емоционално и да изневери.
Смятах го и като по нормалния вариант. Защото тези с една нощ, обикновено остават скрити и често е серийно.
Тези с емоциите, мислех, че просто са се изгубили в рутината на брака и ги заливат изневиделица. Без да са го търсили.
И успеят ли да се осъзнаят се преоткриват с партньора.
Имах наглед два такива примера.. Тези, които от сърце ме радваха.
Повтори се сега, след 10-12г. И болката е още по-голяма. При другите също се случи, но по-рано.
Та авторе.. Вземай си живота в ръце. Грижи се за децата си. Това е моят съвет.

# 258 23 ноем. 2020, 20:29 ч.

Мнения: 18 530

Мен такива примери не ме радват. Край мен всички с 2-ри и 3-ти шанс се разведоха средно около 5 години след "прошката". Но не вярвам болката да е по-голяма. Боли веднъж, първия път. После вътрешно си знаеш истината, не е така страшно предполагам.

# 259 23 ноем. 2020, 20:36 ч.

Мнения: 4 949

Цитат на: _Bianka__ в пн, 23 ное 2020, 20:29

Бях рамо първия път, сега съм рамо пак та все боли, когато обичаш и си вярвал. Просто този път илюзиите съвсем са разбити.

# 260 23 ноем. 2020, 21:43 ч.

Мнения: 818

Цитат на: _Bianka__ в пн, 23 ное 2020, 20:29

О, боли и още как. Уж си простил, но не съвсем. Уж сме променени - но не съвсем. И накрая се разделяте по същата причина като първия път. Само че сега боли повече от тогава, защото си знаел подсъзнателно, че е възможно пак да се случи. И те е яд на теб самия, че си му дал втори шанс.

# 261 23 ноем. 2020, 22:13 ч.

Мнения: 1 107

Имам два кратки въпроса, авторе, ако жена ти остане при теб, при тези условия, които е поставила, ти щастлив ли би бил? Възможен вариант за вас ли е, ако след години жена ти каже, че заради теб не е щастлива? Благодаря.

# 262 24 ноем. 2020, 09:56 ч.

Sofia
Мнения: 3 028

Заключвам по молба на автора.

Причина:

Причина: