Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Инатливо момиче на 7 - как да се справя?

  • 3 886
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 531
Дъщеря ми е на 9. Яла е някой друг шамар по дупето преди повече от 5 години. Много по-възпитана е от децата, които редовно ги шамарят. Това не е критерий, но пък е страшно унизително за едно дете.


Когато се наляга няма унижение пък и всеки си преценява на според детето 😎

# 16
  • Мнения: 3 946
Не виждам кое налага боя над дете. Какво толкова би направило едно дете на 7-9 години? Я някоя беля или пък да каже някоя глупост. Не че като направи нещо, което знае, че не е ок, не ми идва да я набия, вместо да обяснявам и/или да се карам, ама чак пък бой....

# 17
  • София
  • Мнения: 647
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

Все едно си писала за моята малка дъщеря, но аз знам защо е така. Защото тя ужасно много прилича на свекърва ми която почина 20 дни след като се роди. В следствие на което мъжа ми толко я разглези, че ни се качи на главите.
Имам и голяма хубавица на 14, но тя на 7 пускаше прахосмукачка простираше, събираше дрехи и си оправяше стаята от до сама. Но това е така защото предимно аз се грижех за нея.
Сутрин я буда с целувка, моля и се да отиде до банята, после ако не я облека аз ще лежи на кревата...
Правя и закуска, приготвям и храна и чай за училище, мисля и приготвям за всичко.
А голямата сама ставаше и се опрявяше на тази възраст за училище, беше до обяд.
Мъжа ми беше все по комадировки и аз само я карах до учлището, често по пижама, защото малкото ревеше по цяла нощ. Връщаше се сама често, защото малкото злоядо същество ядеше с часове.
Взимам я от училище (където също я хвалят), чакам я да се на играе на снега, после я чака да вземе душ, да хапне сандвич и когато трябва да напише 6 думи по английски, започва такова мрънкане и хленчене, но аз се зареждам с търпение и стойчески я изтърпявам. Започва да подкашля, давам и ефизол и засичам 20 минути на плота. Идва голямата сипва си крънч и отива си в стаята, малкото започва да мрънка, че и то иска, казвам и че има още малко да напише да и изтекат минутите и тя ще яде. Е нема такъв дзвер. Няма такова мръмкане и отговаряне.
Питам я аз лоша майка ли съм, та ти си толкова непоносима и се чудиш как да ми скапеш живота?
Толко се бях ядосола, че реших да пиша тук и сега си отговарям на въпроса.
Да!
Лоша майка съм, че и ходя по гъза!
Естествено е наказана без телефон, таблет и дистанционни !
По лесно е ние да го свършим вместо да се разправяме с тях всяка сутрин, НО това не помага на никой особено в дългосрочен план.
Сега я накарах сама да си приготви дрехи за утре, таблета и е настроен да звъни, да стане, да се измие и облече, ако иска да иде на училище. А тя обича да ходи.
Но истната е, че вината е само и единствено у нас!
Сменявам всички походи вече!
За сравнение да кажа, че голямата е перфектна, а малкото е смес от мързел, хитрост и кифленост...

Не виждам кое налага боя над дете. Какво толкова би направило едно дете на 7-9 години? Я някоя беля или пък да каже някоя глупост. Не че като направи нещо, което знае, че не е ок, не ми идва да я набия, вместо да обяснявам и/или да се карам, ама чак пък бой....

Когато ги гледаш 24 часа на ден, 365 дни в годината и си скъсваш задника за тях, и все се надяваш, че ще се случи чудо и ще започне да слуша, повярвай ми един шамар прави чудеса!

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 22:55 от geryger

# 18
  • София
  • Мнения: 51 106
Понякога просто трябва да оставим децата да се издънят за дребни неща, за да им дойде акълът за по-сериозните. Нека да отиде без домашно на курса по английски или без домашно на училище и да си понесе забележката в дневника или направо двойката и следващия път ще се научи. Иначе няма как да пораснат. Човек интуитивно си гледа интереса - решава кое му е по-важно - да понесе последствията или да свърши работа. Не казвам, че работи всеки път, но като цяло се натрупва някакъв опит. Правим едни неща, за да получим награда, а други, за да избегнем санкция.

# 19
  • София
  • Мнения: 647
Понякога просто трябва да оставим децата да се издънят за дребни неща, за да им дойде акълът за по-сериозните. Нека да отиде без домашно на курса по английски или без домашно на училище и да си понесе забележката в дневника или направо двойката и следващия път ще се научи. Иначе няма как да пораснат. Човек интуитивно си гледа интереса - решава кое му е по-важно - да понесе последствията или да свърши работа. Не казвам, че работи всеки път, но като цяло се натрупва някакъв опит. Правим едни неща, за да получим награда, а други, за да избегнем санкция.

Всъщност изобщо не работи! Работеше едно време с нас, но с днешните деца не работи. Та какви други отговорности имат днешните деца, освен да учат и евентуално да си оправят кревата?
Те просто свикват да се движат лекичко на долу по плоскостта. Започва да им харесва, родителите ги обгрижват и те са ОК.
Ако не говориш и не обясняваш всеки ден, не даваш примери и не отделяш ежедневно време, един ден просто осъзнаваш, че изобщо не знаеш какво и как се случва с децата ти...
Преди малко слушах урока по биология на голямата от 10 деца които госпожата посочи да си  прочетат домашното, за да ги препита и оформи за края на срока, имаше само едно дете.
Аз познавам родителите на тези деца и ги гледам какво пишат в групата за тази госпожа, за онази госпожа и едва ли допускат, че децата им са без домашно в края на срока, когато трябва да бъдат оформяни. После госпожите са проблема!
А всъщност за да отгледаш и възпиташ едно дете, което да стане достоен човек, трябва ежедневно да влгаш в него време, сили и нерви, и накрая съм толкова изтощена...

# 20
  • София
  • Мнения: 51 106
За днешните деца не знам, защото днешните деца са всякакви - и такива, които са отговорни, и такива, които са безотговорни. Всяко семейство решава нещата вътрешно. А учителите защо им ходят по акъла на неучещите, идващите без домашно и т.н. не знам, страх ги е явно, че някой ще им се кара за ниската успеваемост. Обаче и родителите трябва да преглътнат хапа, че децата учат толкова, колкото искат и колкото смятат, че ще им се размине, ако не учат. В крайна сметка училището не е само за отличници, а когото го мързи или смята, че има по-важни неща от ученето, ще си носи последствията. А после като ревне "ти защо не ме накара", ще получи отговор "с добро не стана, а с лошо не бива - ти направи това,което искаше". А особено в десети клас са достатъчно зрели, за да си правят сметката. Не са чак толкова неориентирани, колкото си мислим - така им е изгодно. Движат се лекичко, защото родители и учители им позволяват да се движат лекичко.

# 21
  • Мнения: 3 946
Много неща правят днешните деца, стига да им се даде начален старт. Нужно е малко усилие в началото от страна на родители, после то си тръгва в коловоза.
Дъщеря ми е на 9. До преди пандемията почти всеки уикенд беше на състезание. Когато другите деца спят, ние пътувахме. Когато другите играеха, тя учеше. Сега е малко по-мързеливо, но няма състезания и тя много страда. На половината от натоварването й не биха издържали деца, които не са научени. Тези, които са, им харесва и чакат с нетърпение.
У дома няма задължение да си оправя леглото, да шета и прибира. Набивам в главата й, че това ще го върши като голяма, а още по-добре е да има уреди за повечето дейности и/или човек, който да ги отмята, срещу заплащане. Много важно, че на 9 не си е сгънала пижамата сутрин. Аз също не го правя, но това не ми пречи в живота.
За първата забележка през тази учебна година получи колело, с уговорката, че докато караме ще учим уроците. Просто си я изпитвам в движение, ама така стана даже по-ефективно и забавно. Обяснила съм, че най-лесно е да я набия или накажа, но не ми е това целта. Защото след шамара и наказанията следват лъжите от страна на детето и от там се започва безсмислена война.
А и в крайна сметка не може да е добра във всичко. Което й е силата да го развива, другото колкото може, с наша помощ и така.

# 22
  • Мнения: 14 319
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

Ама те не са ли всички така? Simple Smile

Аз дете, което да прави всичко от първия път като му се каже не познавам. Винаги е  - след малко, имам работа сега, не виждаш ли, че правя едикакво си. Пък иначе имам златно дете и аз като тебе, няма проблеми в училище и всички го хвалят.
Значи остава да не се дразниш, да не изпадаш в яд и да правиш въпросното нещо вместо него и да не се карате за маловажни неща. Остави го да поеме отговорност за домашните и задълженията си, дори и да се издъни някой път.

# 23
  • Мнения: 1 473
Потвърждавам. На 8 и половина е същата работа.

# 24
  • София
  • Мнения: 51 106
И на 18 е същата работа. Wink А някои ги държи и на 48.

# 25
  • Мнения: 5
този проблем с инатливите деца , май е масов

Общи условия

Активация на акаунт