Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 491 475
  • 6 648
  •   3
Отговори
# 1 350
  • София
  • Мнения: 1 338

Баща ми почина внезапно, в съня си. Тогава ми се виждаше ужасно, а сега - по-добрият вариант...
Преди 5 години свекър ми почина внезапно. Здрав, прав, пенсионира се и отиде на село, за да гледа болната си майка и изведнъж… Беше голям шок. Тогава си виках, поне да имаше някаква индикация, ако беше заболял, щяхме да го гледаме и направим всичко възможно. Сега се убедих, че това е най-безболезненото приключване на животът за всички.
Баща ми вече има халюцинации. Почти не се храни (4-5 хапки дневно), вода пие,  но не много. Вика- в смисъл на моменти надава някакъв вой „ааааа“. Снощи му дадох деаксит (по съвет на доктора) и като че ли нощта беше спокойна. Будил ме е само 3-4 пъти и то за да го обърна. Вчера през деня така си беше чоплил раните (има рани от убождания и абокати), че всичко бе станало в кръв. Толкова е отпуснат, че мъжа ми едва го премести да седне на стола, че да сменя чаршафите.
Сутринта идваха от Cibalab, пуснах му изследвания. Според доктора не са критични, но според мен са. Например, Билирубин 99.1 (реф. До 21), ниски нива на лимфоцити, еритроцити, хемоглобин, много завишени АсАТ, АлАТ, Гама ГТ (ужасяващо високи).
Кръстосвам болници и лаборатории, а паралелно с това се старя всичко с децата, в работата и останалите задължения да върви. На пределът на силите си съм.

# 1 351
  • Мнения: 337
Скъпа Gina,
Измъчи се човекът, и вие също. Рабирам болката и изтощението. Моят татко си отиде по същия начин. Четейки те, се връщам три години назад. Освен да ти пожелая кураж и сили! Много боли...
Моята майка е ден - добре, ден- зле. При нея положението е отчайващо - изцяло е зависима от чужда помощ, не може и да говори. Разбира всичко и това ужасно я депресира, плаче, отчаяна е. Тя е сравнително млада - на 64 години е. Разболя се от мозъчния тумор на 55г. Никога не е употребявала алкохол, цигари, сравнително спортна натура беше. Органите са здрави, но туморът я направи пълен труп.  Няма никава надежда да проходи или проговори, ден след ден - безкрайна мъка. Изпитва болки, но не може да ги локализира - корем ли е, глава ли е ? Стараем се да я облекчаваме, извеждаме я на слънчице да подиша малко свеж въздух, но тази безнадежност съсипва и нея и нас.

# 1 352
  • София
  • Мнения: 1 338
galinanik и моят баща е на 67г., бивш спортист, никога не е пил и пушил...До преди 8 месеца беше изпълнен с цялата енергия на света. А, освен това и много добър човек (например, майка ми е по-проклета). От къде дойде това чудо на чудесата.....Какво  давате за болките на майка ти? Пнегръщам те.

# 1 353
  • Пловдив
  • Мнения: 2 344
Gina L.
Извинявам се ,че се намесвам.
Спред мен ,ако няма метастази в черния дроб ,не е безнадежно положението. Това с мозъка ми прилича на чернодробна енцефалопатия - щом няма активни метастази там. И въобще неработещ черен дроб отравя всички органи . Ако успеете да подобрите работата на черния дроб ,може и да се обърне процеса . Някакви лекарства за него приема/вливат ли му?
Цяломозъчно облъчване правено ли е някога?

# 1 354
  • Мнения: 86
Здравейте,
Остана от майка ми комплект препарати за подръжка на перука, ако някой има нужда бих ги подарила

# 1 355
  • Мнения: 14 890
Силвия, съболезнования за майка ти! Премъчи се тази жена, да е светла паметта й! Много съжалявам.

# 1 356
  • София
  • Мнения: 1 338
Най-тежко е да кажеш Сбогом на Човекът, с който най-не ти се сбогува. Днес е моят най-тежък ден, може би в целият ми живот, защото си отиде този, който най-много ме обичаше,  който беше най-голямата ми опора.
До последно не се оплака за нищо. Дори когато халюцинираше или имаше кризи, никога не каза, че го боли.
Това чудовище го надви. Дори го измъчи накрая. Самосъжалявам се, че имах големи надежди, че намразвах мигновенно докторите, които ми казваха, че случаят е терминален (първият, който намразих в онази декемврийска сутрин беше доц. Герасимов, неврологът, който с голяма точност бе предвидил развитието на трима наши близки с различни диагнози и който ми каза, че татко  няма да живее повече от 6 месеца. Дори когато чичо ми му каза, че ще опитаме всичко и тук и в чужбина, думите му бяха "Където и да го водиш, ще му направят същото, просто го обичайте и бъдете готови". Точно 6 месеца ). Сутринта почина в ръцете на мъжа ми, който обичаш като роден син.
Не веднъж съм казвала, че всички вие ни помогнахте много. Бог да ви благослови!
Дано никога не забележите странна бенка по тялото си или по тялото на някой близък. Ако това се случи, реагирайте мигновенно. Защото за  диагнозата Малигнен метастатичен меланом C43.3 надежда няма.

# 1 357
  • Мнения: 15 487
Съболезнования. Съжалявам много, много.

# 1 358
  • софия
  • Мнения: 30 830
Gina, Hug
Съболезнования. Ужасно е, но поне вече не го боли.
🏵🏵

# 1 359
  • Другата България
  • Мнения: 42 784
Съжалявам.
Светъл да е пътят му.
Боже,  колко мъка има.....Cry

# 1 360
  • Мнения: 11 820
Съболезнования, Gina Cry

# 1 361
  • Мнения: 1 278
Светлина да е по пътя му! Единствената утеха е, че може би там някъде, има и друго място...

# 1 362
  • Мнения: 1 013
Съболезнования!
Не съм писала скоро. Мъж ми (опериран паннкреас и една година ремисия) на последния скенер има лезия в бял дроб.
Направи консултация с Минчев, който каза- пет скенер.
Нищо не знаем, плачем отново.
Какво можем да очакваме?

# 1 363
  • Мнения: 11 820
Напоследък само лоши новини в темата...
Левскарката, има шанс това да не е метастаза, а и като е само една лезия, може да се махне! Изчакайте пет скенера и не се шашкайте дотогава. Стискам палци да е фалшива тревога!

# 1 364
  • Мнения: 2 802
Gina, съболезнования и силни прегръдки!

Левскарката, успех и дано всичко е наред!

Общи условия

Активация на акаунт